Лъвът

10

Ариана се оказа неподготвена за удоволствието и вълнението, които предизвикаха в душата й думите на Лайън. Беше очаквала безпощаден гняв, а не потвърждение за чувствата, които ги свързваха. Лайън я желаеше, прочете го в кадифената синева на очите му. И, бог да й беше на помощ, тя също го желаеше. Чувствата й към Лайън нямаха нищо общо с разума, а само с емоциите. Ако тя не кажеше нещо, и то незабавно, той щеше да я просне по гръб и отново да я отведе на онова място, където му принадлежеше изцяло.

Устата й пресъхна, когато Лайън докосна гърдите й.

— Забрина ви очаква, милорд.

— Ще почака. — Ръцете му се спуснаха по ханша й и я придърпаха към него. Тя почувства топлината на тялото му, твърдината на късчето плът в слабините му, и простена в сладък унес. Близостта му приспиваше сетивата й.

Само да можеше да му се довери!

Всякакви мисли се изпариха от съзнанието й, щом той разкопча роклята й и я смъкна по раменете й. Тя обаче се задържа на ханша й. Лайън се отпусна пред нея на колене, набра пищната материя и я дръпна към пода. Роклята се надипли в краката й, а той се вторачи в бледата плът, която прозираше през ефирния плат на туниката й. Зарови глава в ароматната вдлъбнатинка на слабините й и я обсипа с целувки през леката материя на дрехата.

— Съблечи я — прошепна дрезгаво той. Дланите му докоснаха гладката повърхност на ханша й и се вкопчиха в прозиращия плат.

Ариана понечи да се подчини, но точно в този миг някой почука шумно на вратата. Тя се изтръгна от унеса, сепната от внезапното прекъсване, и бавно се върна в реалността.

— Милорд, нося ви послание. — Гласът от другата страна на вратата звучеше настоятелно.

— Върви си, освен ако посланието не е от краля — извика Лайън с глас, който сигурно щеше да накара и най-храбрия рицар да се разтрепери. Човекът отвъд вратата обаче явно бе замесен от друго тесто.

— Умолявам ви, милорд, спешно е.

Лайън се изправи и отвори вратата с такъв трясък, че човекът отвън се осмели само да пъхне тънкото листче хартия в процепа, а после се обърна и побягна, сякаш дяволът го следваше по петите. Лайън затръшна грубо вратата. Водена от любопитство, Ариана застана до него и надзърна в бележката. Успя да види само равен почерк и инициалите на Забрина, преди Лайън да й обърне гръб и да скрие написаното от погледа й.

— Какво има? — попита Ариана.

Той сгъна внимателно бележката, пъхна я в джоба на туниката си и едва тогава се обърна да я погледне. Изглеждаше разгневен.

— Случило се е нещо важно и се налага незабавно да изляза. Изчакай ме. Ще продължим започнатото по-късно.

— Изглежда лейди Забрина започва да губи търпение — вметна хладно Ариана.

— Лека нощ, милейди — отвърна Лайън, без да потвърди или отрече подозренията й. Ариана остана сама, вторачена в нямата врата. После внезапно се протегна, грабна каната с вино и я запрати в стената. Кърваво червената течност се разля и попи в дебелия килим на пода.

Лайън почука дискретно на стаята на Забрина и вратата веднага се отвори. Тя го стисна за ръката, придърпа го вътре и затвори вратата зад гърба му.

Лайън я изгледа хладно.

— Надявам се да имаш добро обяснение за това, Забрина. Какво би могло да е толкова важно, за да ме извикаш по никое време от спалнята ми?

— Да не съм прекъснала нещо? — попита със сладка усмивка Забрина. — Обещавам, че няма да съжаляваш.

— Ще видим. Казвай, каквото имаш да ми казваш. Късно е вече.

— Седни, скъпи мой. — Тя го настани в грамадното, меко кресло, и му подаде препълнена чаша с вино. — Защо първо не утолиш жаждата си?

Лайън отпи широка глътка и остави чашата настрани.

— Какви са тези номера, Забрина? Достатъчно ми напакости на масата тази вечер.

Забрина въздъхна продължително.

— Уверявам те, че няма никакъв номер. Разполагам с информация, която несъмнено ще представлява интерес за теб.

Лайън я погледна невъзмутимо.

— Давай направо, нямам време за игрички.

— Дори ако в игричките е замесена малката ти съпруга?

С бързината на лъв, той стисна ръката й в желязна хватка.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Лайън, моля те, нараняваш ме.

Той веднага я пусна, но лицето му остана заплашително. Посегна към чашата и отпи още една глътка вино, за да уталожи гнева си.

— Би ли обяснила думите си?

Забрина погледна празната чаша, усмихна се и подхвана:

— Ти знаеш, разбира се, че имам високопоставени приятели в кралския двор.

— Да. — Той присви очи, опитвайки се да отгатне какво е намислила този път.

— Тази вечер дочух нещо, което си мисля, че трябва да знаеш.

Лайън чакаше безмълвно.

— Лорд Едрик Блекхийт заговорничи с шотландския крал Малкълм срещу Уилям. В момента е тук, за да се опита да убеди саксонските барони да се присъединят към каузата му.

— Това не ме изненадва — пророни мрачно Лайън. — Но защо ми казваш това? Защо не отиде при Уилям с подозренията си?

— Ти си прекият сюзерен на лорд Едрик, нали?

— Да, така ми каза Уилям.

— Затова реших да кажа първо на теб. Тази вечер го чух да разговаря с един саксонски благородник, когото не искам да предавам. Той е мой специален приятел — намигна му весело Забрина. — Ако кажа на краля, той ще иска да узнае имена и несъмнено ще поиска главата му.

— Значи искаш да спася твоя любовник, но не и лорд Едрик?

— Едрик е предател. Веднага щом приключи съветът на старейшините, той ще отиде право при Малкълм в Шотландия да му даде имената на онези саксонски благородници, на които може да разчита, когато нападне Англия. Казвам ти това, защото е замесена и твоята съпруга.

— Мислиш, че Ариана е предател? — пророни дрезгаво Лайън. — Защо?

— Е, може би не е чак предател — отвърна Забрина, — но чух лорд Едрик да казва на моя приятел, че скоро двамата с лейди Ариана ще бъдат заедно, както винаги са искали. Очевидно жена ти знае за плана на Едрик и е негов съучастник. В противен случай щеше да ти каже, че Едрик заговорничи под носа на краля със саксонските благородници.

Лайън се почувства така, сякаш земята току-що се бе отворила да го погълне. Дали Забрина казваше истината? Наистина ли Ариана възнамеряваше да го напусне и да тръгне с Едрик? Главата му се завъртя, а клепачите му натежаха. Толкова много ли го мразеше Ариана? Господи… Опита се да се изправи, но краката му сякаш бяха от тесто. Какво ставаше с него?

Забрина веднага се озова до него и Лайън се опря на нея, за да се задържи изправен.

— Явно новината за измяната на жена ти те е впечатлила много. Ела и полегни. Аз ще ти помогна да забравиш тази невярна кучка, за която те ожени Уилям.

Гласът на Забрина сякаш идваше от много далече. На него ли се случваше всичко това? Цялото му тяло трепереше, а главата му беше замаяна. Очите му се затвориха в мига, в който Забрина го отпусна на леглото. Чуваше гласа й, но не можеше да различи и думичка от онова, което му казваше.

— Проклет да си, Лайън, не ми погаждай този номер! — крещеше гневно Забрина. — Онзи химик ми каза, че отварата само ще те възбуди, а не че ще те докара до безсъзнание. — Тя продължи да го разтърсва с всички сили, но Лайън вече нито я чуваше, нито я усещаше. Сигурно беше сипала твърде много от отварата във виното му. Забрина въздъхна отчаяно, съблече се, а после с известно усилие успя да съблече и него. Известно време стоя до леглото, възхищавайки се на стройното му, силно тяло, а после се настани до него и постави ръцете му около себе си, притискайки се в мускулестите му гърди. Сигурна беше, че когато се събуди, Лайън с нетърпение ще подхване страстната любовна игра, на която и двамата се бяха наслаждавали неведнъж.

Сънят не спохождаше Ариана. Непрекъснато си представяше Лайън в стаята на Забрина, виждаше ги интимно прегърнати, а той я целуваше по същия начин, по който бе целувал нея, на същите места. Никога преди Ариана не се беше чувствала толкова унизена. Забрина трябваше само да повика Лайън, и той се втурваше в обятията й. Тази жена нямаше никакъв морал. Точно когато бе започнала да изяснява чувствата си към съпруга си — норман, той за пореден път й бе демонстрирал колко малко означава тя за него. Трябваше да послуша Едрик. Трябваше…

Предпазливо почукване по вратата и дрезгав шепот изтръгнаха Ариана от мислите й.

— Ариана, отворете бързо. Едрик е.

Едрик! Ако някой го видеше до вратата й и кажеше на Лайън, Едрик беше мъртъв. Ариана побърза да му отвори, а той огледа предпазливо коридора, преди да влезе в стаята й.

— Какво има, Едрик? Случило ли се е нещо? Имате ли представа какво ни чака, ако Лайън дойде и ви намери тук? Той може да се върне всеки момент. Откъде знаехте, че съм сама? За бога, нима си търсите смъртта?

— Успокойте се, Ариана. Лорд Лайън няма да се върне скоро.

Ариана смръщи вежди.

— Откъде знаете?

Той се усмихна язвително.

— Видях го преди малко да влиза в стаята на лейди Забрина, а тя има репутацията на жена, която знае как да забавлява един мъж. Признавам, че никога не съм изпробвал уменията й в леглото, но идеята ми се струва интригуваща. Предполагам, че лорд Лайън дълги часове ще се радва на компанията й.

— Какво искате, Едрик? — попита Ариана, твърде разстроена от думите му, за да бъде вежлива. Едрик само бе потвърдил онова, което тя отдавна подозираше. Лайън бе отишъл при Забрина, макар да знаеше, че собствената му съпруга е готова и нетърпелива да му се отдаде. Беше излязъл от общата им спалня, без да се обърне назад, без дори да се замисли за чувствата й.

— Скоро напускам Лондон. Боя се, че не е далече времето, когато Уилям ще се досети, че заговорнича в полза на Малкълм. Ако някой от саксонските благородници, с които говорих, реши да каже на краля, несъмнено ще увисна на въжето заради предателство към короната.

— О, Едрик, трябва да тръгнете незабавно. Някои от саксонските лордове, които дойдоха за срещата на старейшините, подкрепят Уилям. Ще се върнете ли в Блекхийт?

— Не, заминавам за Абернети. Елате с мен, Ариана. Епископът на Малкълм ще анулира брака ви и ще бъдете свободна да се омъжите за мен. Не мога да ви оставя тук, с Лайън.

Ариана се отдръпна, видимо обезпокоена.

— Не мога! Той е мой съпруг.

— Колко пъти ще трябва да ви унижи онова копеле, за да дойдете на себе си най-сетне? Искате ли да видите с очите си как той спазва брачните обети? Елате! — Той я хвана за ръката и я дръпна към вратата. — Ще ви покажа в чия стая прекарва нощите си вашия съпруг.

Без да обръща внимание на протестите й, Едрик огледа тъмния коридор, който бе съвсем безлюден по това време на нощта, и я поведе след себе си. Само светлината от факлите по стените осветяваше пътя им към стаята на Забрина, която се намираше на същия етаж, само няколко врати надолу след свивката на коридора. Внезапно Едрик спря, направи й знак да мълчи и я изтика пред себе си. После отвори безшумно вратата, без да се изненадва от факта, че е оставена отключена.

— Тази развратница дори не я е грижа кой ще ги види заедно. Вижте — прошепна той в ухото й, — не е ли това великият Лайън Нормански, в леглото със своята гола държанка?

Ариана се опита да извърне очи, но не можа. Не беше трудно да разпознае едрия силует на Лайън на мъждивата светлина на свещите. Изглеждаше красив дори в съня си. Очите й се изпълниха със сълзи, когато видя Забрина, притисната към Лайън, а голите й бедра проблясваха меко в тъмнината. Преди да извърне очи от потискащата гледка, Ариана не пропусна да забележи, че Лайън плътно е обгърнал Забрина с ръцете си. Тя потисна риданията и тичешком избяга в стаята си. Едрик я следваше по петите.

— Ариана, не исках да ви нараня — каза той, когато я настигна. — Лорд Лайън не ви заслужава. Елате с мен, милейди. Да се срещнем отвъд клетките за соколи утре, след вечеря. Ще взема коне и провизии за дългото пътуване.

В Ариана се бореха несигурност и гняв. Лайън не заслужаваше нейната вярност. И все пак той беше неин съпруг — пред бога и пред хората. Господи! Имаше нужда от време, за да помисли.

— Аз… не знам. Оставете ме сама. Трябва да помисля.

Той целуна горещо ръката й.

— Ще ви чакам утре вечер, зад клетките на соколите.

Ариана се плъзна като сянка в стаята си и се облегна безпомощно на вратата, опитвайки се да забрави какво бе видяла в стаята на Забрина. Трябваше ли да се изправи срещу Лайън и да му каже какво е видяла? Не, той щеше да я обвини, че нарочно го е шпионирала. Трябваше ли да избяга с Едрик и да се опита да започне нов живот в Шотландия, без Лайън? Щеше ли съпругът й да тръгне след нея? Тази мисъл извика горчива усмивка на устните й. Лайън сигурно щеше да се радва да се отърве от нея.

Ариана съблече припряно дрехите си и се хвърли в леглото, придърпвайки одеялото над главата си, за да приглуши раздиращите я ридания.

Лайън повдигна сънливо глава, уверен, че се намира в стаята си. Чувстваше се объркан и някак дезориентиран. Погледът му се плъзна към прозореца и забеляза кървавата зора, която бавно обагряше небето на изток. Лайън простена. Странно, но не можеше да си спомни кога си е легнал снощи. Сигурно виното на краля беше по-силно, отколкото му се стори. Той се раздвижи предпазливо и почувства лекото телце върху себе си. Меко, женско тяло. Топло и приятно тяло, при мисълта за което на устните му изгря усмивка, а слабините му се размърдаха предупредително.

За бога! Нима снощи бе любил жена си, без дори да си спомня?

— Ариана…

Името й се откъсна беззвучно от устните му, а ръцете му потърсиха меките извивки на тялото й.

В този момент Забрина се пробуди и се протегна безсрамно под търсещите ласки на ръцете му.

— Господи, Лайън, откога чакам да се събудиш. Беше толкова отдавна… толкова отдавна… Люби ме, мой силен и страстен лъве, моля те, люби ме.

— Забрина! — Лайън скочи като опарен, а главата му остро се възпротиви на рязкото движение. Той отхвърли грубо Забрина и припряно се надигна. — Какво, за бога, правиш в моето легло?

— Това е моето легло, скъпи. — Закачливата й усмивка не успя да възвърне спомените му, нито пък да подобри настроението му.

— И как, по дяволите, съм се озовал тук?

— Ти сам дойде в стаята ми, не помниш ли?

Лайън смръщи вежди, опитвайки се да се концентрира.

— Да, бележката. Ти ме повика. Твърдеше, че имаш да ми казваш нещо важно.

— Да, за лорд Едрик. Спомни ли си вече?

— Да, спомням си — отвърна бавно Лайън. — Но не помня нищо след това.

— Сигурно виното е било твърде силно, скъпи. Но не чак толкова силно, че да приспи сетивата ти. Беше страхотен, Лайън. — Тя изпусна престорена въздишка на удоволствие. — Едва не умрях от наслада. — Докато говореше, Забрина се опитваше да го обърне по гръб и да се качи отгоре му. — Иска ми се отново да вкуся от това удоволствие.

Лайън грубо я отблъсна и стана от леглото, вторачил в нея поглед, пълен с презрение.

— Ако съм те любил, щях да го запомня. Какво си сложила във виното, Забрина?

— Обвиняваш ме несправедливо, скъпи — премигна невинно тя. — Сигурно просто виното ти е дошло в повече. Но не се притеснявай, това не попречи на представянето ти.

— Стига! — сряза я Лайън и започна да събира дрехите си. — Не искам да те слушам повече.

— Ами лорд Едрик? Какво ще стане с измяната, която той и жена ти готвят на крал Уилям?

— Ще се погрижа за това — отвърна хладно Лайън. Главата го болеше толкова силно, че не можеше да мисли трезво. По-късно, след като обмислеше внимателно всичко, което му бе казала Забрина, щеше да си оправи сметките с нея. Ако стореше нещо, преди фактите да са се избистрили в ума му, щеше да разруши и малкото, което бяха постигнали в отношенията си двамата с Ариана.

Ариана се мяташе неспокойно в леглото през цялата нощ в търсене на някакъв изход от тази ситуация, но единственото, което й хрумваше, беше очевидното решение — да напусне съпруга си. Тъкмо бе заспала, когато Лайън се върна. Тя изглеждаше толкова примамливо невинна в сравнение с предизвикателната красота на Забрина, че му се прииска и да я люби още сега, докато не започнеше да го моли за милост. Но не го направи. Вместо това, придърпа един стол до леглото и седна да я гледа, докато спи. Питаше се дали двамата с Едрик наистина заговорничат заедно. Дали тя знаеше, че Едрик е шпионин на Малкълм? Нима собствената му съпруга го смяташе за глупак?

Лайън започваше да проумява, че бе сгрешил, като се опита да накара Ариана да ревнува. Не беше честно от негова страна. Бог му бе свидетел, че той вече не желаеше Забрина, както мъж желае жена. Беше твърде омагьосан от собствената си съпруга, за да пожелае друга жена. Не беше предвидил, че ще стане така, не бе очаквал да изпитва такива нежни чувства към малката вещица с хаплив език. Но тя някак бе успяла да го омагьоса. Никога нямаше да я остави да си отиде, никога!

В този момент Ариана се пробуди и отвори очи, почувствала нечие присъствие.

— Лайън! — Тя ахна от изненада и приседна в леглото, прикривайки с одеялото голите си гърди. — Какво правиш тук?

Сините му очи проблеснаха в сумрака.

— Тази стая е и моя, забрави ли?

— Изненадана съм, че още го помниш — отвърна хладно тя.

— Какво трябва да означава това?

— Приятно ли прекара нощта с лейди Забрина?

— Защо мислиш, че съм бил със Забрина?

— Недей да подценяваш моята интелигентност. Тя те повика, и ти веднага хукна към леглото й.

Лайън прокара пръсти през тъмните си коси, докато търсеше най-подходящите думи.

— Не бях точно със Забрина тази нощ.

Ариана го изгледа с открита неприязън.

— Беше ли в леглото на Забрина или не? Успя ли да се възползваш от прелестите й?

— Отговорът не е толкова прост, колкото ти се струва. Бях в леглото й, но не съм се възползвал от прелестите й в смисъла, който влагаш.

Ариана обаче чу само признанието му, че е прекарал нощта в леглото на Забрина. Поне не бе направил опит да я лъже за нещо, което бе видяла сочите си.

Лайън не беше глупак и не пропусна да забележи неприязненото й отношение към него.

— Ариана… — Името й се изтръгна от устните му като накъсана въздишка. — Ти си моя. Никой мъж никога няма да те притежава, освен мен. Дори не си помисляй да ме напуснеш.

Ариана огледа изпитателно лицето му. Дали Лайън не подозираше, че Едрик я е помолил да избяга с него?

— Забрави Едрик Блекхийт. Той планира да извърши коварно предателство. От това няма да излезе нищо добро. Кажи ми какво знаеш за намеренията му.

Очите й се разшириха.

— Нищо. Не знам абсолютно нищо.

— На мен обаче ми казаха друго.

— Любовницата ти греши. Тя ти каза, нали? — Ариана се питаше откъде Забрина бе научила, че Едрик е дошъл в двора да търси подкрепа за крал Малкълм.

Лайън вторачи поглед в лицето й, а очите му блестяха от желание. Той се премести на леглото и посегна да проследи с пръсти меката извивка на бузата й. Ариана се скова, но не се отдръпна, и това му даде увереност да задълбочи милувките си. Пръстите му се спуснаха надолу, по гордата извивка на шията й, преминаха по нежната вдлъбнатинка на ключицата й, и накрая се спряха на щръкналите й зърна. Дланите му се разтвориха, за да вкусят изцяло сладката им топлина; помилва ги, и ласката му беше лека и изкусителна. Ариана простена рязко от удоволствие. Той си играеше с тялото й като с добре настроен инструмент, знаеше къде точно да я докосне, за да извика най-голяма наслада.

Погледът му се установи на устните й, извиквайки във въображението му сцени на страст и неустоимо удоволствие. Устните й бяха доста пълни, но му прилягаха отлично. Необичайните й зелени очи, водопадът от сребристи коси, разпръснати по раменете и гърба й, високите, ясно изразени скули — всичко у нея я правеше уникална сред всички останали жени. Неговата жена!

Ариана понасяше мълчаливо подробния му оглед. Боеше се да говори, да помръдне, за да не разруши магията, увиснала помежду им. Самият въздух сякаш сдържаше дъха си. Лайън се взираше в устните й толкова напрегнато, че тя си представи как я целува, как езикът му нахлува в устата й, а после се стрелва да вкуси сладостта на гърдите й.

Тя почувства лекия допир на устните му върху нейните. Беше като допир на огнена стихия. Внезапно останала без дъх, Ариана вдиша жадно. Устните й пареха от целувката му, и топлината се простираше надолу към гърлото й. Ръката му се отърка в напрегнатите зърна на гърдите й, и по гръбнака й пробяга гореща тръпка. Защо му позволяваше да прави това с нея? Този мъж прескачаше от легло в легло с лекотата, с която се хранеше или дишаше.

— Н-недей. Не ме докосвай. Объркваш ме.

— Ти си моя съпруга, Ариана. Желая те. — Той я тласна назад на меката повърхност на леглото, издърпа одеялото от неподвижните й пръсти и отпусна силното си тяло върху нейното.

— Да не би любовницата ти да не те е задоволила? — Гласът й трепереше от гняв — не само към Лайън, но и към самата нея. В този момент го желаеше повече от всичко на света. Това беше отблъскващо и унизително, особено след като знаеше, че току-що е преспал с любовницата си.

— Не съм правил любов със Забрина — повтори Лайън.

Ариана понечи да му отвърне, че е лъжец, но той превзе устните й с дълга, зашеметяваща целувка. Все повече я обземаше паника, докато езикът му проникваше през зъбите й и нахлуваше в устата й. Целуваше я, сякаш не можеше да й се насити. И изведнъж искрата на страстта му премахна всички бариери, които Ариана бе издигнала срещу този мъж. Ако трябваше да го напусне още днес, щеше да вкуси за последен път неописуемото удоволствие, което откриваше в обятията му. Искаше да го почувства в себе си, ласките му да докоснат сърцето й и да я заразят със страстта му.

Тя затвори очи и се притисна към него. Бързата й капитулация изненада Лайън. Той бе очаквал Ариана да се бори с него, да се разгневи, а тя му се отдаваше изцяло. Ръцете му се свиха конвулсивно около крехкото й телце и в този миг той осъзна, че не познава по-уютно кътче от това. Нуждата да притежава тялото и душата й се превръщаше в болест, от която той нямаше желание да се излекува. Беше се оженил без любов за едно дете, а сега държеше в ръцете си жена, която го бе омагьосала.

Нямаше нужда Ариана да му казва, че го желае. Тялото й копнееше за допира му. Усещаше твърдия му член, опрян в меката й плът. Тя посегна и го докосна. Лайън едва не падна от леглото.

— Почакай — простена той. — Нека се освободя от дрехите.

С няколко сръчни движения той свали туниката, бричовете и ботушите си, и се изправи пред нея, мъжествен и горд в своята голота. Надникна дълбоко в загадъчните бездни на очите й, а после взе ръката й и я постави върху пулсиращия си член. Пръстите й се сключиха около него. Тялото и сърцето му сякаш експлодираха.

Постепенно Ариана набра смелост. Тя докосваше с благоговение твърдата повърхност на члена му, милваше набръчканите торбички отдолу, и вкусваше с връхчето на езика си солената кожа на гърдите му.

— Господи, достатъчно!

Ариана трепна от изненада, щом ръцете му се плъзнаха по тялото й, а устните и езикът му ги последваха, спирайки се да помилват гърдите й, да близнат зърната й, да изучат сладкия аромат на меката й женственост. Слабините й потръпваха от напрегнато, непоносимо удоволствие. После устните му намериха меката плът между бедрата й, а върхът на езика му разтвори нежно крехките венчета. Ариана простена и вплете пръсти в косите му, а топлината на езика му проникна в гънките на женствеността й.

Стаята се завъртя шеметно наоколо й; дъхът се изтръгваше от устните й на пресекулки, а тялото й се надигаше да посрещне дръзките набези на езика му.

— Лайън, моля те, не мога да понеса повече това!

Влажната ласка на езика му бе единственият отговор, който получи. А после беше късно за всякакъв отговор. Тялото й се разтърси от конвулсии, покосено от чудовищна вълна. Лайън изчака да замрат и последните тръпки, а после се надигна и нахлу в нея с мощен тласък. Едва си налагаше да се контролира, за да й достави отново удоволствие, преди да излее семето си.

Ариана прокара длан по гърба му. Кожата му беше топла и мека на допир. Тя прокара пръсти по лицето му, сякаш искаше да запечата завинаги в паметта си твърдата извивка на челюстта му.

— Малката ми, сладка Ариана. Правиш ме толкова щастлив — прошепна Лайън през стиснати зъби.

Само една тънка нишка го делеше от мига, в който щеше да експлодира в нея. Ариана докосна устните му. Той внимателно отмести пръстите й и зацелува лудешки лицето й, устните й, шията й, а тласъците му ставаха все по-забързани и ритмични. А щом почувства, че тялото й се свива напрегнато под него, бедрата му се задвижиха почти истерично, политайки на крилете на страстта.

— Ела с мен, любов моя. Да, точно така. Не спирай да се движиш. Да!

Той я превземаше с мощни тласъци. Краката й се надигнаха и обгърнала ханша му, за да го поемат по-навътре. Плътта й беше гореща й хлъзгава, пулсираща, докато накрая не се сви и потръпна около члена му. Устните й зашепнаха меко в ухото му. И тогава Лайън обгърна ханша й и я притисна към себе си, сякаш искаше да се слее завинаги с нея. Тялото му се скова, замря, и от устните му се изтръгна нейното име. Останаха така, неподвижни, докато светът не спря да танцува около тях и не се установи в нормалните си багри и форми.

Ариана отвори очи и изчака мъглата да се разпръсне. Лайън все още беше потънал дълбоко в нея, а очите му, приковани в лицето й, изглеждаха тъмни и напрегнати. Той се раздвижи лекичко между бедрата й. Чувстваше наоколо собственото си семе и не му се излизаше от копринената мекота на сладкото му убежище.

— Може би в този миг сме дали живот на нашето бебе — прошепна той и целуна жадно устните й.

Моля те, господи, само не това, помоли се безмълвно Ариана. Не и сега, когато планираше да го напусне. Защото сега тя вече знаеше, че обича от все сърце този невероятен мъж и не би могла да го дели с друга жена.

— Ако е рекъл господ — промърмори тя и извърна очи, за да не разкрие пред Лайън, че го мами. При други обстоятелства би била най-щастливата жена на света да роди и отгледа детето на Лайън, макар да знаеше, че той ще иска да го възпитат според норманските традиции, във вярност към Завоевателя.

Лайън неохотно се изтърколи от нея и посегна към дрехите си.

— Почини си. Още е много рано. Аз ще се изкъпя. Уилям свиква днес нова среща на старейшините и се налага да присъствам.

Той си извади чисти дрехи от раклата и се обърна да я погледне. Очите му бяха тъмни и неопрощаващи.

— Когато се върна, ще поговорим за Едрик и плановете му срещу Уилям. Не мога да отида при краля и да му докладвам за някакви слухове срещу хора, които го подкрепят, освен ако не разполагам с доказателства.

— Искаш от мен да предам свой сънародник?

— Аз съм твой съпруг. Длъжна си да бъдеш лоялна преди всичко към мен.

— Аз пък съм твоя съпруга, но ти ме предаде на лейди Забрина.

— Казах ти вече, че не съм спал с нея — отвърна с леко отегчение Лайън.

— Но аз… ви видях.

— Видяла си ни? Господи! Шпионираш ли ме?

Ариана вирна упорито брадичка.

— Да.

Лайън присви очи и Ариана трепна от страх, но не можеше да сведе глава пред него. Не и сега.

— Трябваше да знам дали ти и Забрина… Надникнах в стаята й през нощта и те видях да лежиш до нея.

— Шпионирала си ме! — повтори мрачно Лайън, а погледът му не вещаеше нищо добро. — Не си ми имала доверие.

— Така е. А трябваше ли?

— Колкото и аз мога да вярвам в теб — отвърна той и си спомни инцидента с отровата. — Още сега ще се закълнеш във вярност пред мен. Веднага!

— Няма да се кълна във вярност пред никой норман!

Той я изгледа унищожително.

— Ако ме предадете, ще съжалявате за това, милейди.

След като я предупреди, Лайън се обърна и напусна с трясък стаята.

— Сбогом, Лайън — прошепна през сълзи Ариана. — Сбогом, любов моя.