Лъвът

12

— Ще го убия! — пророни Лайън с убийствено спокойствие. — Лорд Едрик е напуснал Лондон с жена ми. — Той продължи да крачи напред-назад пред краля. Лицето му беше потъмняло от гняв и от някакво друго чувство, раздиращо и трудно определимо. — Сигурно вече знаете, че лорд Едрик замисля предателство.

— Успокой се, Лайън, и ми разкажи какво се е случило. Нима лорд Едрик е отвлякъл съпругата ти?

Лайън поруменя и извърна очи.

— Както добре знаете, сър, Ариана не изпитва добри чувства към норманите. Бракът ни не беше съвсем безметежен. Ариана е поддържала връзка с лорд Едрик през всичките години в манастира, без мое знание. Сигурно помните, че преди време те бяха сгодени. Лорд Едрик все още иска Ариана за своя съпруга.

Дълбоко замислен, Уилям прокара ръка по брадата си.

— Значи мислиш, че жена ти доброволно е тръгнала с Едрик?

— Не съм казал подобно нещо — тръсна глава Лайън. — Ариана е… много уязвима. Да я доведа в двореца не беше добра идея. В едно обаче съм напълно сигурен… И аз имам вина за това, че е избягала. Лейди Забрина е доста решителна и упорита, а аз исках да накарам Ариана да ревнува. Сега осъзнавам грешката си. Ариана е горда жена и държи на своето достойнство.

Уилям изгледа изпитателно Лайън и присви очи:

— Нима не те предупредих да спреш да си пилееш семето с твоята любовница и да се съсредоточиш върху съпругата си, за да се сдобиеш с наследник? Мислиш ли, че не съм забелязал връзката ти със Забрина, откакто се върна в Лондон? Добре знаеш, че не допускам неморално поведение в двореца.

Лайън спря да крачи нервно и се обърна към краля.

— Не съм изневерявал на Ариана, откакто сме консумирали брака си. Казах на Забрина, че всичко между нас е свършило, но тя сякаш отказва да приеме очевидното. Неведнъж й обясних, че нямам намерение да посещавам повече леглото й.

По устните на Уилям пробяга усмивка, а обичайното му сурово изражение се разведри. Изглежда Лайън казваше истината.

— Мога ли да разбирам от думите ти, че не си безразличен към съпругата си?

— Разбирайте го както желаете! — изръмжа Лайън, защото не искаше да признае нещо толкова лично, което не беше признал и пред себе си дори.

Усмивката не напусна лицето на Уилям.

— Разбирам — отвърна провлачено той. — Къде смяташ, че лорд Едрик е отвел лейди Ариана?

— В Блекхийт, вероятно, макар да е глупаво от негова страна. Имението му няма да издържи на една атака от страна на моите рицари. Имам ли вашето разрешение да го убия, щом го намеря?

Уилям отмести погледа си от Лайън.

— Не, имам други планове за лорд Едрик. Той ми е нужен на север. Лорд Едуин и лорд Моркар са обединили силите си и възнамеряват да ме прогонят от територията на Англия. Първо ще въстанат в Нортумбрия. Вероятно и Малкълм ще ги подкрепи.

— На лорд Едрик не може да се има доверие — възпротиви се Лайън — Той вече демонстрира своята нелоялност.

— Той ми се закле във вярност — настоя Уилям.

— Саксонските му корени са прекалено дълбоки. Заменете го с норман, на когото ще можете да имате доверие.

Уилям сякаш се замисли над предложението на Лайън, но поклати отрицателно глава.

— Не. Едрик има много лоялни последователи сред останалите лордове в граничните земи. Нуждая се от тяхната подкрепа. Ако сменя Едрик, може да се стигне до бунт. В момента имам достатъчно неприятности в граничните земи и не желая да си навличам повече.

— Може би Едрик също има връзка с тези неприятности — вметна Лайън.

— Може и така да е, но аз вече имам план как да го върна на своя страна. Възнамерявам да го даря с огромни владения и заможна съпруга. Тя е млада, привлекателна и страстна жена.

— О, господи! Нали нямате предвид… Говорите за Забрина, разбира се!

— Да, точно нея имам предвид. Земите и богатството й са огромни. Средствата от тези земи обогатяват имуществото ми, откакто я взех под моя опека, но сега трябва да мисля за Англия. Удостоявам лорд Едрик с голяма чест и не допускам, че би могъл да ми откаже.

Уилям беше по-хитър и от самия дявол, помисли си Лайън и потисна усмивката си. Кой мъж би отказал Забрина и огромната й зестра? Лорд Едрик не беше богат човек. Имението му беше на половината на Крагмер. Лайън предполагаше, че една от причините лорд Едрик да желае Ариана за своя съпруга, е да увеличи имотите си. При все това мисълта, че Едрик ще бъде награден, вместо да бъде наказан, съвсем не се понрави на Лайън.

— Простете ми, Ваше величество, но не мога да се съглася с намеренията ви. Лорд Едрик е трън в очите ми, откакто го познавам. Той заговорничеше срещу мен още в Крагмер и използваше Ариана като пионка в ръцете си. Ако тогава не беше проговорила съвестта на жена ми и ако една стара вещица на име Надая не ме беше предупредила, сега щях да съм мъртъв.

— В такъв случай, готов съм на компромис — каза Уилям след кратък размисъл. — Ако Едрик Блекхийт е наранил по някакъв начин съпругата ти, позволявам ти да му потърсиш сметка в смъртоносен дуел. Ако ли не, информирай го за годежа му с лейди Забрина и стани свидетел на брака им.

— Свидетел на брака им? — избухна Лайън и постепенно осъзна пълния смисъл на думите на Уилям. — Искате да кажете да взема… Не, Ваше величество! В никакъв случай!

— Да! — отвърна Уилям и поклати глава. — Ще вземеш лейди Забрина със себе си в Блекхийт. Очаквам от теб да обуздаеш страстта си към нея, затова настоявам именно ти да я придружаваш до там. За лорд Едрик ще е по-трудно да откаже на предложението ми, ако лейди Забрина е с теб и очаква венчавката да се състои незабавно. Брачният договор вече е подготвен. Веднага ще информирам булката за своето решение.

— Това съвсем няма да й хареса — предрече Лайън. На мен също, помисли си той, но не го изрече на глас. Не че го беше грижа за кого ще се омъжи лейди Забрина. Онова, което го влудяваше, беше че не може да убие лорд Едрик. Но ако саксонецът наранеше Ариана или се опиташе да я насили, щеше го убие — със или без разрешението на краля. Освен това, сигурно щеше да изпрати Ариана обратно в манастира, ако узнаеше, че тя доброволно му се е отдала. Мисълта за Ариана в прегръдките на друг мъж го разяждаше.

— Да се омъжа за Едрик Блекхийт! — избухна Забрина. Очите й представляваха малки кълба виолетов огън. — Не!

Уилям остана неподвижен.

— Защо не? Той е млад, здрав и безспорно привлекателен мъж.

Тя хвърли унищожителен поглед към Лайън, който стоеше безмълвно до Уилям. Лайън се приготви да изслуша отмъстителната й реч. Не се наложи да чака дълго.

— Вие сте виновен за това, лорд Лайън! Вие сте подтикнал краля да вземе това решение. Аз нямам никаква вина за това, че скъпоценната ти жена е избягала с друг. Сам сте си виновен.

Лайън стисна ядно зъби, но не каза нищо. Не беше редно за един джентълмен да засрамва дама пред краля.

— Решението да се омъжите за лорд Едрик е лично мое — каза твърдо Уилям. Забрина познаваше отлично несдържания нрав на краля и предпочете да държи езика си зад зъбите. Беше наясно, че ако го ядоса с думите си, може да си изпати жестоко. — Брачният договор вече е съставен, подписан и подпечатан.

— Знае ли лорд Едрик с каква чест го удостоявате? — попита саркастично Забрина. — Ако не греша, той е избягал със съпругата на лорд Лайън. — Тя погледна високомерно Лайън, сякаш искаше да подчертае, че той не е в състояние да се справи със собствената си съпруга.

— Не! — отвърна Уилям. — Но ще разбере веднага след като лорд Лайън го открие. Надявам се, че предложението ще му допадне. Имам нужда от подкрепата му на север.

Повече отколкото предполагаш, помисли си Забрина. Имаше заговор в двореца и до голяма степен в него бяха въвлечени бароните от Севера и от граничните земи.

— Любопитно ми е да видя каква ще е реакцията на лорд Едрик, когато научи за годежа ни.

— Вие ще научите първа, милейди — отвърна Уилям с официален тон. — Ще придружите лорд Лайън до Блекхийт. Ще можете лично да присъствате, когато годежът ви бъде оповестен, и моето желание е да организирате брачната церемония незабавно.

— Това ли е всичко, което имате да ми кажете, Ваше величество? — попита лейди Забрина. Ако трябваше да пътува с Лайън, нямаше да е чак толкова зле, колкото й се стори в първия момент. Така щеше да има на разположение много дни, през които да обработи Лайън. Ако успееше отново да го примами в леглото си, вероятно той нямаше да се съгласи след това да я отстъпи на лорд Едрик. Освен това, Едрик желаеше Ариана. Вероятно щяха да се съгласят на известна замяна, така че всички да бъдат доволни.

— Това е всичко, лейди Забрина. След колко време ще бъдете готова да отпътувате?

— След няколко дни, Ваше величество. Трябва да свърша доста неща тук, в двореца, и да опаковам багажа си.

— Искам да тръгнем незабавно, Ваше величество — възпротиви се ожесточено Лайън. — Съпругата ми е със лорд Едрик и се боя за живота й.

— Не вярвам лорд Едрик да нарани жена ти, Лайън — каза Уилям, след като внимателно обмисли ситуацията. — Смятам, че между вас са възникнали някои недоразумения. Лейди Ариана познава лорд Едрик от детството си и му има доверие. Без съмнение тя очаква с нетърпение да тръгнеш след нея. Няколко дни забавяне ще бъдат само в твоя полза. Ще й бъдеш още по-скъп, когато пристигнете в Блекхийт.

— Ако изобщо са в Блекхийт — промърмори Лайън, недоволен от решението на Уилям. Помисли си, че кралят възприема ситуацията прекалено повърхностно. Беше твърде вероятно Едрик да отведе Ариана в Шотландия, където английските закони нямаха никаква сила.

— Едрик, умолявам ви да ме освободите — каза Ариана с нарастващо ожесточение.

През първия ден от пътуването, когато откри, че са я заключили в стаята й, се беше почувствала смъртно обидена. Оттогава Едрик сякаш отказваше да проумее какво му говори. Когато на следващата вечер тя отказа да се качи на коня си, той гневно я вдигна и грубо я настани на седлото. А когато Ариана се опита да скочи, Едрик я завърза с въже. Така яздиха през целия път.

— Едрик, помислете разумно! Оставете ме да си ида! — молеше се Ариана през цялото време, но той продължаваше да се преструва, че изобщо не я чува.

— Правя го за ваше добро, Ариана, ще видите. Сега сте ядосана, но когато бракът ви с лорд Лайън бъде анулиран, ще се оженим и всичко ще дойде на мястото си. Много скоро Завоевателят и Лайън ще бъдат отблъснати от територията на Англия.

— Тогава Англия ще бъде управлявана от крал Малкълм — отвърна злъчно Ариана — Това ли искате?

Едрик я погледна изненадан. Всъщност, той очакваше Англия да се върне в ръцете на саксонците.

— Все ще е по-добре, отколкото да ни управляват нормани.

Ариана не отвърна нищо. Вече не беше толкова сигурна, че норманите са вредна напаст за Англия. Дълги години Англия беше владяна и управлявана от датчаните. През 1052 г. крал Едуард сам бе предложил короната на херцог Уилям Нормански. После обаче без всякакво обяснение бе отстъпил трона си на Харолд, син на граф Годуин. А след смъртта на Едуард, разгневен задето бе изгубил Англия така несправедливо, Уилям навлезе на английска територия, разгроми войските на Харолд при Хейстингс и предяви претенции към английската корона.

На Ариана й беше трудно да го признае, но Уилям успя да наложи единно управление на цяла Англия. Той беше суров и безпощаден с тези, които не му се подчиняваха, но едновременно с това беше справедлив към всичките си поданици.

— Развържете ме, Едрик!

Той я погледна с известно съчувствие.

— Скоро, милейди, но не сега. Вероятно ще ви оставя да яздите без въжето, когато стигнем Блекхийт и моите се присъединят към нас. Едва тогава ще съм сигурен, че няма да ми избягате.

В съзнанието на Ариана се зароди нова надежда за бягство. Блекхийт беше близо до Крагмер. Ако намереше начин да извести своите хора, те щяха да я освободят и да я пазят от Едрик, докато не се появи Лайън. Но дали изобщо Лайън щеше да я потърси? Прибързаността й винаги й навличаше неприятности. Може би съпругът й щеше да реши, че с нея си навлича само неприятности и бързо да я забрави. С лейди Забрина до себе си, той нямаше кой знае каква нужда от съпруга. Наистина ли му беше съвсем безразлична? Само да можеха да започнат всичко отначало!

Лайън започна трескава подготовка на хората и оръжията си. Нямаше търпение да напуснат града. Очакваше само Забрина да натовари багажа си в колата, с която щеше да ги следва на известно разстояние. Но съдбата не беше на негова страна. Часове преди да тръгнат, той беше повален от мистериозна болест. Заразата тръгна от замъка на Уилям и за съвсем кратко време превзе целия град. Първо започна с треска, която периодично беше прекъсвана от стомашни спазми, придружени с жестоко повръщане. Дори след като симптомите утихнеха, жертвите на странната болест оставаха почти без сили. Дори обръщането в леглото представляваше непосилна задача. За Лайън се грижеше лично лекарят на краля.

Състоянието му започна да се подобрява чак след седмица. Но когато Лайън се почувства достатъчно добре, за да се държи изправен на седлото, се разболя Забрина. Болестта не пропусна никого, включително и кралското семейство. Изминаха цели три седмици, докато Лайън и Забрина успяха да тръгнат на север.

С всеки изминал ден Ариана все повече се страхуваше, че Лайън наистина я е забравил. Пътуваха от доста време, защото яздеха само нощем. Лайън разполагаше с достатъчно време, ако се беше опитал да ги настигне. Когато пристигнаха в Блекхийт, Ариана видимо се оживи. Тя искрено се надяваше, че ще успее да изпрати известие в Крагмер. Но и този път късметът й изневери. След няколко часа почивка те отново се отправиха на път. В пътуването им към Абернети ги придружиха рицарите на Едрик.

Лайън препускаше неуморно с една единствена мисъл в главата. Беше все още слаб и блед, но почти беше възвърнал силите си. Единственото, което го интересуваше, беше да открие Ариана.

Беше изминал почти цял месец, откакто тя избяга с Едрик и за това време можеше да се е случило всичко. Дали тя наистина обичаше саксонския лорд, питаше се Лайън. Дали изобщо се сещаше за своя съпруг?

Беше ли се отдала на Едрик Блекхийт?

— Лорд Лайън, — провикна се Забрина, докато яздеха. — Ако не наредите да спрем и да починем, ще издъхна от изтощение. Имайте милост. Все още се възстановявам от тежката болест и не мога да понеса този безумен бяг.

През целия път Лайън се стремеше да игнорира Забрина. Той нямаше ни най-малка представа за плановете й отново да го прелъсти. Ако знаеше какви са намеренията й, със сигурност щеше да направи всичко възможно да стои настрана от нея.

Лайън спря коня си и даде знак на своя ескорт от дванадесет доверени рицари да спрат. Знаеше, че Забрина е права. Някои от неговите рицари също бяха преболедували и изглеждаха доста изтощени.

— Наблизо трябва да има имение. Ще помолим да останем там през нощта. Лорд Дентън ще ни приеме на драго сърце, когато научи, че с нас е красивата лейди Забрина — каза шеговито Лайън, но вътрешно знаеше, че това е самата истина. Болестта не беше оставила и следа върху прекрасното лице на Забрина.

Лорд Дентън беше възрастен ерген. Той прие радушно лорд Лайън в дома си. Предостави на Лайън и Забрина специални спални, а рицарите настани при своите воини. След обилната вечеря играха шах и пиха от разкошното вино, което им предложи възрастният лорд. Скоро Лайън се оттегли в стаята си. Забрина цяла вечер флиртува с лорд Дентън, докато най-сетне не се отправи към леглото си. Лайън се ядоса, когато Дентън спомена между другото, че лорд Лайън е истински щастливец да пътува в компанията на очарователната лейди Забрина. Освен това сподели с Лайън, че им е предоставил свързани спални. Тогава Лайън реши, че вратата помежду им трябва задължително да бъде заключена.

Лайън влезе в спалнята си със свещ в ръка. Той бързо заключи общата врата и се съблече. Когато обаче се отпусна в леглото, усети ясно диханието на човек. Трябваха му няколко секунди да осъзнае, че не е сам в леглото. Той можеше да усети всяка прекрасна извивка на тялото, чиято топлина усещаше до себе си. Лайън изстена от възбуда. Беше минало толкова време, откакто не беше спал с жена.

— Ах, милорд, толкова време мина от последният път! — каза Забрина и прокара ръката си надолу по корема му. Тя започна нежно да милва твърдия му член и потръпна от удоволствие, когато усети как той трепна в ръката й. — Нека ти доставя малко удоволствие, скъпи. Знам какво харесваш най-много.

Тя започна да целува с влажните си устни тялото му, надолу и надолу, докато езикът й не докосна слабините му. Той изстена и се опита да я отблъсне.

— Не, скъпи, искам да направя това за теб. Нима жена ти е готова да те задоволи по този начин? Толкова си мъжествен и надарен, любими мой!

Той усети как устните й го поеха и засмукаха дълбоко. Само секунда след това беше вече изцяло на нейно разположение, пленен безпомощно като нощна пеперуда от огън. Изведнъж в съзнанието му изплува образът на Ариана. Тя му се усмихваше, омайваше го с чаровното си излъчване, с красивото си лице, с изящното си тяло. Златистите й коси украсяваха прекрасното й лице и сякаш образуваха ореол над главата й. Устните и бяха пурпурно червени и блестящи, а очите й — зелени като чудни смарагди.

Той си спомни неповторимото излъчване на тези очи, изгарящи от страст или от гняв, и разбра, че никоя друга жена не е в състояние да го плени така, както Ариана. Сега осъзна, че държи на нея много повече, отколкото предполагаше. Дори и да обичаше Едрик, тя беше негова съпруга и той щеше да си я върне. Лайън възвърна решителността си и отблъсна Забрина настрана.

— Махай се от тук, Забрина, преди да съм загубил търпението си. Ако някога отново опиташ да направиш подобно нещо, ще те ударя. Бих посъветвал и съпруга ти да го прави по-редовно, за да те сложи на място.

— Скъпи, не знаеш какво говориш! Нали не смяташ да ме преотстъпиш на лорд Едрик?

— Такава е волята на Уилям!

— Едрик има лейди Ариана, а ти имаш мен. По този начин всички ще сме доволни. Това е най-добрата развръзка.

— Добра за кого? Не се заблуждавай, Забрина, Ариана е тази, която желая. Ще е най-добре да свикнеш с мисълта, че ще се омъжиш за Едрик Блекхийт. Връщай се в спалнята си. Не желая да стоиш повече в стаята ми.

Във виолетовите й очи проблесна заплашителна искра.

— Отблъсквате ли ме, милорд?

— Да. Аз съм женен, а скоро и вие ще бъдете омъжена.

Тя се изправи от леглото. Бледото й голо тяло ясно се очерта в тъмнината на стаята.

— Това, че сте женен, не е било пречка за вас досега. Но когато Ариана роди детето на Едрик, ще съжалявате, че сте предпочел невярната си съпруга пред мен — каза Забрина и излезе разгневена от стаята.

Лайън усети остра болка от думите й и дълго мисли върху тях. Беше напълно възможно Едрик да е отвел Ариана в леглото. Със сигурност вече много пъти бе имал възможността да го стори. Беше минало твърде много време, откакто избяга с нея. Лайън отново прокле болестта, която го задържа в двореца на Уилям и го принуди да изгуби ценно време. Независимо от това какво се беше случило, Ариана му принадлежеше и той се закле никой друг мъж да не я притежава. Някак дълбоко в себе си той беше сигурен, че тя няма да го предаде и няма да допусне до себе си друг мъж. Ако някой я принудеше да го стори насила, той щеше да отмъсти.

Три дни по-късно, Лайън и неговите рицари, готови за битка, нахлуха в Блекхийт без да срещнат каквато и да било съпротива. В двора имаше няколко крепостни селяни, които ги наблюдаваха уплашено. Когато Лайън се насочи към тях с намерението да им зададе няколко въпроса, те се разбягаха ужасени. Най-после се появи сенешалът на замъка, който изглеждаше видимо притеснен.

— Къде е господарят ти? — попита Лайън.

— Не е тук, милорд — отговори разтреперан човекът насреща.

— Знаеш ли кой съм аз? — продължи Лайън и надигна шлема от главата си, за да може човекът да види лицето му.

— Разбира се, че знам! Кой не познава Лайън Нормански!

— Да, това съм аз! — отвърна Лайън, — Сега ми кажи къде отиде господарят ти и имаше ли с него една жена?

Лорд Едрик почти не разполагаше с време, когато напусна Блекхийт. Беше успял само да предупреди своя сенешал да очаква лорд Лайън и му беше възложил задачата да го задържи колкото се може повече. Но макар сенешалът на замъка да беше верен поданик години наред, той не искаше да рискува живота, си като, излъже Лайън Нормански.

Той навлажни пресъхналите си устни. Думите му убягваха, докато стоеше безпомощен пред прочутия воин.

— Лорд Едрик не сподели плановете си, милорд.

Лайън го скова със суровия си поглед.

— Ако ти е мил животът, ще ми кажеш всичко, което знаеш.

— Лорд Едрик остана в Блекхийт само няколко часа, милорд. После продължи на север. — Той направи кратка пауза, погледна уплашено Лайън и продължи: — Чух го да споменава, че иска да се присъедини към крал Малкълм в Абернети.

— Имаше ли с него една жена? — попита отново Лайън.

— Да! — прошепна едва доловимо човекът. Краката му трепереха от ужас. Той се молеше с пялото си сърце Лайън Нормански да не стовари гнева си върху него. Страхуваше се за себе си и за своето семейство. Ако знаеше, че Лайън никога не наказва хората неоснователно или заради грешките на другите, сигурно щеше да диша много по-спокойно.

Лайън и Белтан си размениха недвусмислени погледи.

— Продължаваме ли към Абернети, милорд?

— Да, — отвърна Лайън, — веднага се отправяме натам. — В гласа му се доловиха мрачни нотки. — Ще прекараме нощта в Крагмер, и бездруго ни е на път.

Той даде знак на рицарите си да тръгват. Отдалечиха се величествено от Блекхийт с грохот на копита и брони.

— Не ви очаквахме в Крагмер, милорд — изненада се Кийн, когато Лайън връхлетя неочаквано в залата. Когато видя лейди Забрина да стои от едната му страна, той свъси неодобрително вежди. Изчака известно време и като Ариана не се появи, Кийн попита:

— Нещо не е наред ли? Къде е господарката?

— Добър въпрос, Кийн — отвърна Лайън. — Появявала ли се е лейди Ариана в Крагмер в скоро време?

Любопитството на Кийн прерасна в паника.

— Не, милорд. Не съм виждал лейди Ариана, откакто заминахте заедно за Лондон — каза Кийн и хвърли недвусмислен поглед на Забрина. Той нямаше никакво намерение да крие неодобрението си, задето Лайън бе довел чужда жена в дома на неговата господарка.

— Бихте ли желал да подготвим стая за вашата… гостенка, милорд?

— Да. Няма да останем дълго в Крагмер. Пътуваме за Шотландия. Погрижете се лейди Забрина да се чувства удобно и ни пригответе провизии. Ще продължим пътя си утре призори.

— Дамата ще ви придружи ли или ще остане в Крагмер, докато се върнете?

— Лейди Забрина ще дойде с нас, Кийн. Покажи й банята и изпрати камериерка да й помогне.

— Да, милорд — отвърна Кийн и се обърна към Забрина — Последвайте ме, милейди.

Лайън побърза да се отдалечи, преди Забрина да се е опитала да го въвлече в разговор, и се отправи към покоите си. В момента, в който прекрачи прага, той осъзна, че не е сам в спалнята. Лайън се огледа наоколо, а ръката му инстинктивно се плъзна към сабята. Изведнъж се появи Надая, сякаш изплува от нищото, и впери мрачен поглед в него.

— Какво й сторихте, милорд? Ариана никога не би ви напуснала, ако нямаше основателна причина.

Лайън се намръщи и отвърна:

— Откъде знаеш, че Ариана е напуснала Лондон? Имаш ли вести от нея?

— Не, милорд. Нито съм чувала нещо за лейди Ариана, нито пък съм я виждала. Тя се появи във виденията ми. Вие сте я отблъснал от себе си и сега тя страда много, постоянно плаче за вас.

— Какви глупости дрънкаш, вещице? — изръмжа Лайън — Ариана избяга с лорд Едрик.

— Предупреждавах я, милорд, — продължи Надая, без да обръща внимание на гнева на Лайън. — Казах й да пази сърцето си от чувства към вас.

— Какво още й каза? — попита Лайън привидно спокойно, но Надая знаеше какво чувства той в момента.

— Казах й, че Крагмер има нужда от вас, и това си е самата истина. А сега искам да ви предупредя за нещо, милорд.

Очите й се изцъклиха и вещицата заговори с далечен, монотонен глас. Тръпки побиха Лайън.

— Ариана вече не ви принадлежи. Тъмните сили са срещу вас. Виждам предателство, кръвопролитие и… може би смърт. Ако оживеете, ще узнаете какво означава любовта, но ще се простите завинаги с честта си.

Лайън свъси вежди.

— Ако оживея? Какво искаш да кажеш с това, че Ариана вече не ми принадлежи? Говори, старице! Искам да ми разтълкуваш смисъла на твоите видения.

Тялото на Надая се разтърси в ужасен гърч и тя падна безчувствена на земята.

Лайън отвори вратата и повика Кийн, без да спира да ругае. Той не се появи веднага и Лайън хукна надолу по стълбите да търси помощ. Даде нарежданията си на първата прислужница, която се отзова, и се затича обратно нагоре по стълбите към Надая. Искаше да разпита старицата веднага, след като дойдеше в съзнание. Когато обаче влезе в покоите си, Надая беше изчезнала.

На следващата сутрин, придружен от дузина добре въоръжени рицари и лейди Забрина, Лайън отпътува за Абернети.