Митични представи

ГЛАВА СЕДМА:

— Блага службица, ще ми разправя той! Възможност да се упражнявам, ще ми разправя! Фасулска работа, ще ми разправя!

— Я по-кротко, момче! — изръмжа моят наставник.

— По-кротко? Аахз, ти не го ли чу? От мен се очаква да спра цяла една армия! Аз!

— Можеше да е и по-зле — твърдо забеляза демонът от Перв.

— И как? — попитах тъпо.

— Ако ти се бе наложило да го вършиш без мен. Само си помисли.

Размислих и незабавно се поохладих. Дори когато изглеждаше, че връзката ми с Аахз ме е набутала в прекалено голяма беля, той неизменно успяваше да ме измъкне от нея… поне засега. Последното, което бих желал, бе да го отблъсна точно в момента, когато ми беше най-нужен.

— Какво да правя, драги Аахз? — простенах.

На лицето му се изписа усмивка.

— Понеже ме питаш, съветът ми е да не се паникьосваш, докато не проучим всичко. Припомни си, че има армии и… армии. Нищо чудно тази да е толкова слаба, че да я разбием на пух и прах.

— Ами ако не е? — кимнах скептично.

— Тоя мост ще го изгорим, щом стигнем до него — въздъхна люспестият. — Нека първо чуем какво ще ни съобщи старият Хю Злабрадва.

Тъй като не можах да измисля нищичко, което да кажа в отговор на неговите думи, си затраях. Вместо това тръгнах из двореца редом с моя ментор в мрачно мълчание, следвайки указанията на канцлера.

Щеше да е по-лесно да приемем предложеният водач да ни заведе до целта, но имах голямо желание да си побъбря на четири очи с Аахз. Съответно оставихме Батъркъп и Глийп в двора и се заехме да издирим помещенията на генерала без чужда помощ.

Дворецът беше надупчен от коридори като пчелна пита (бих рекъл, до степен да се чудя дали коридорите не са повече от стаите). Краткото ни пътешествие бе допълнително затруднено от осветлението или по-скоро — от липсата му. Макар по стените да личаха многобройни конзолки за факли, изглежда, че се използваше само една от всеки четири и светлината, която редките пламъци хвърляха, далеч не бе достатъчна за успешна навигация из лабиринта.

Прокоментирах това пред Аахз като ново доказателство за скръндзавостта на кралството. Резкият му отговор гласеше, че колкото повече пестели от режийни и поддръжка, толкова по-охотно щели да прахосват пари за показ и разни разкошотии… като нас например.

Той твърдоглаво се опитваше да ми обясни идеята за някаква си „енергийна криза“, когато свихме зад поредния ъгъл и съзряхме жилището на военачалника.

Разпознаваше се доста лесно, понеже неговата врата се оказа единствената обрамчена с двама почетни стражи. Техните полирани брони лъщяха връз широките им рамене, докато бойците наблюдаваха приближаването ни с присвити очи.

— Тук ли живее генерал Злабрадва? — попитах учтиво аз.

— Ти ли си магьосникът, именован Скийв? — върна предизвикателството войникът отляво.

— Хей, аскер, момчето ти зададе въпрос! — намеси се Аахз. — Сега ще ни отговориш ли, или си толкова тъп, че не знаеш какво има от другата страна на вратата, която вардиш?

Стражът стана яркочервен и внезапно забелязах, че кокалчетата на партньора му по пост побеляха върху пиката, дето бе стиснал. Хрумна ми, че да продължавам да се противопоставям на военните, след като вече бях получил магьосническа служба, може би няма да е най-мъдрото поведение.

— Ммм, Аахз… — смотолевих. — Виж, че…

— Да! Това е жилището на генерал Хю Злабрадва… гу’сине! — лавна изведнъж стражът.

Очевидно споменавайки името на своя колега, аз бях потвърдил собствената си самоличност, при все че не ми стана ясно колко ли чужденци бродят по залите в компанията на едри люспести демони. Завършващото, болезнено отронено „гу’сине“ пък бе дан на моето изпълнение пред царедворците. Явно пазачите бяха инструктирани да се държат учтиво — поне с мен, — независимо до каква степен им натежава туй… а то несъмнено си беше тежко изживяване.

— Благодаря, войнико — нафукано рекох аз и заблъсках с юмрук по вратата.

— И още нещо — подхвърли боецът от дясната страна, — генералът поръча да влизате направо.

Фактът, че бе задържал това късче информация, докато не взех да чукам, подсказваше, че стражите не са променили изцяло лошото си мнение за магьосниците. Сега просто намираха по-фини начини да предизвикват раздразнение.

Усетих, че Аахз се готви да захване нов рунд с войника, така че бързо отворих вратата и прекрачих вътре, с което го принудих да ме последва.

Генералът стоеше до прозореца и нахлуващата отвън светлина очертаваше силуета му. Щом влязохме, той се обърна към нас.

— А-а! Заповядайте, господа — избумтя с добродушен тон. — Очаквах ви. Настанете се удобно. Ако желаете, налейте си вино.

Внезапната му проява на дружелюбност ми се видя още по-обезпокояваща от предишната му демонстрация на враждебни чувства. Аахз обаче мигом се нагоди към положението, докопвайки посочената му кана с алено питие. За момент си помислих, че възнамерява да сипе малко в един от бокалите, които стояха на подноса пред нас, и да ми го подаде. Ала той отпи юнашки направо от каната, задържа виното в устата си, после одобрително облиза бърни. Насред хаоса, в който моят живот изневиделица се бе превърнал, беше приятно да установя, че някои неща си остават неизменни. За секунди Хю Злабрадва се навъси заради изпълнението му, но сетне насили чертите си да възстановят онова приветливо изражение, с което ни бе посрещнал.

— Преди да започнем инструктажа — усмихна се той, — трябва да обясня моето грубо държане по време на събеседването. Гримбъл и аз имахме… известни различия в мненията за съществуващото положение и се опасявам, че си го изкарах на теб, Скийв. Затова ти поднасям извиненията си. Обикновено аз нямам нищо против магьосниците като цяло, нито пък срещу твоята персона в частност. И ето…

— Тпруу! Чакай малко, генерале! — прекъсна го Аахз. — По какъв начин ни засяга вашата вражда с канцлера?

В очите на командира проблесна ярост, която противоречеше с кротостта на словата му.

— Това е продължение от един наш стар спор относно насочването на финансовите средства — въздъхна той. — Когато чухме новината за наближаващите войски, моят съвет към краля беше да подсилим своята армия, без да губим време, така че да можем да изпълним по подобаващ начин клетвата си да защитаваме отечеството.

— На мен съветът ми се вижда добър — вметнах аз, надявайки се да укрепя отношението на Злабрадва към мен, като се съглася с него.

— Странно е, че точно ти, Скийв, го казваш — отбеляза той с каменно изражение. — Препоръката на Гримбъл беше да вложим пари във всичко друго, особено в някой магьосник, ала не и в армията.

Изведнъж се изясни защо стражите и военачалникът не ни бяха посрещнали с отворени обятия. Не само че вместо подкрепления бяха получили нас, но и реалното ни присъствие там бе плесница за техните способности.

— Чудесно, генерале — съгласи се Аахз. — Туй просто е като водата под понтонния мост. Срещу какво сме изправени сега?

Хю запремества поглед от мен към демона и обратно, явно изненадан, че позволявам на чирака си да взема инициативата при инструктажа. Когато не оправдах очакванията му да сгълча Аахз поради неговата прибързаност, генералът сви рамене и приближи до един увесен върху стената пергамент.

— Мисля, че положението се очертава ясно с тази… — начена той.

— Какво е това? — намеси се отново люспестият.

Злабрадва се засили да отговори остро, но се овладя.

— Това — отвърна с равен глас — е карта на кралството, което се очаква да защитавате. Нарича се Посилтум.

— Да, разбира се — кимнах. — Продължавай.

— Тая линия тук на север от нашата граница представлява наближаващата армия — именно с нея трябва да се справиш като дворцов магьосник.

— Уф, много е неприятно, че не сте могли да я докарате в мащаб — отбеляза Аахз. — Така както сте я направили, фронтът на неприятеля е по-дълъг от вашата граница.

Домакинът се озъби.

— Тъкмо напротив, чертежът е в мащаб — твърдо ни уведоми той. — Може би сега ще осъзнаете с колко голяма задача сте се нагърбили.

Умът ми запъна да приеме неговото изявление.

— Ама, генерале — схоках го, — вие в Посилтум сигурно преувеличавате. В никое кралство няма достатъчно бойци да оформят толкова дълъг фронт.

— Магьоснико — гласът на Хю лъхаше на заплаха, — аз не съм стигнал до настоящия си чин чрез преувеличаване на военните ситуации. Армията, пред която вие двамата сте изправени, е сред най-мощните сили, каквито някога е виждал светът. Тя е нападателната ръка на една бързо нарастваща империя, разположена далеч на север. Те напредват вече трета година, като поглъщат по-малките кралства и смазват всяка съпротива. Всички годни мъже от завзетите страни се набират за войнска служба — така редиците им набъбват до размера, посочен на картата. Единствената причина да не се придвижват по-чевръсто е, че освен неограничения брой хора те притежават масивни бойни машини, които (макар и ефективни) са бавни за транспортиране.

— Сега ни кажи лошите новини — сухо вметна Аахз.

Генералът го взе на сериозно.

— Лошите новини — изръмжа, — са, че техният вожд е стратег, който няма съперник. Той се е издигнал на власт, като е сразил войска, три пъти по-многобройна от собствената му, и днес, когато разполага с огромна армия, е практически непобедим.

Настъпи напрегната тишина.

— Започвам да разбирам защо кралят е вложил парите си в магьосник — отбеляза моят ментор. — Не ми се вижда вероятно ти, генерале, да събереш достатъчно голяма войска, та да ги спреш.

— Планът ми не е такъв! — настръхна командирът. — Въпреки че надали сме в състояние да разбием противниците, ние бихме могли да ги накараме да платят толкова скъпо за пресичането на нашата граница, че те да свърнат встрани към по-слаби и по-лесни за завоюване земи.

— Знаеш ли, Злабрадва — замислено проточи Аахз, — това всъщност не е лош план. Ако работим заедно, все още имаме шанс да го осъществим. Колко души можеш да ни дадеш в подкрепа?

— Нито един — каза твърдо военачалникът.

Аз примигнах.

— Извинявай, генерале. За момент ми се стори, че ти рече…

— Нито един — повтори той. — Няма да отделя никакви мои войници, за да подкрепя вашата кампания.

— Че това е лудост! — избухна Аахз. — И как очакваш да спрем такава армия само с магия?

— Не очаквам — усмихна се генералът.

— Но ако ние се провалим — изтъкнах аз, — Посилтум пада.

Злабрадва спокойно отвърна:

— Вярно е.

— Обаче…

— Позволете ми да изясня своята позиция — прекъсна ме той. — По моя преценка тук е поставено на карта нещо повече от някакво си кралство. Да речем, че вие успеете в тази мисия, което ще означава, че за отбраната на една държава магията е по-ефективна от бойната мощ. В крайна сметка това може да доведе до разпускането на всички армии по света, тъй като ще се предпочита да се наемат магьосници. Аз няма да взема никакво участие в създаването на подобен прецедент. Ако искате да покажете, че наистина превъзхождате армиите, ще трябва да го направите единствено със собствени сили. Военните няма да си помръднат и пръста, за да ви помогнат.

Докато говореше, Хю издърпа каната с вино от несъпротивяващите се пръсти на Аахз — само по себе си знак, че демонът е също тъй шашардисан от думите на генерала, както и моя милост.

— Господа, аз съм много чувствителен на тази тема — продължи Злабрадва, наливайки си от червения еликсир. — Толкова чувствителен, че фактически съм готов да пожертвам себе си и своето кралство, та да докажа правотата си. И което е повече: горещо бих ви предложил да сторите същото.

Той млъкна и ни изгледа със сияещи очи.

— Защото в тоя момент ви заявявам, че ако вие се измъкнете с победа от наближаващата битка, няма да доживеете да получите наградата си. Кралят може и да управлява двора, но слухът за това какво става в държавата стига до него през моите войници, а тези войници ще бъдат разположени на пост по вашия обратен път към двореца със заповеди да донесат новината за случайната ви смърт… дори ако им се наложи те сами да я уредят. Достатъчно ли съм ясен?