Митични представи

ГЛАВА ОСМА:

С огромно усилие за самоконтрол се сдържах не само докато излизахме от генералските покои, но и докато не се оказахме на такова разстояние, че почетната стража да не може да ни чуе. Когато най-накрая отворих уста, съумях да овладея предателската нотка на истерия, която инак би могла да издаде истинските ми чувства.

— Както ти рече, Аахз — отбелязах нехайно, — има армии и… армии. Нали така?

Люспестият мъж обаче не се заблуди нито за миг.

— Истерията няма да ни докара доникъде, момче. Сега на нас ни трябва здраво мислене.

— Извинявай — натъртено му отвърнах, — ама не беше ли тъкмо „здравото мислене“, което ни вкара в тая каша?

Аахз направи гримаса:

— Добре де, добре! Признавам си, че когато отначало прецених ситуацията, прозяпах туй-онуй.

— Туй-онуй? — невярващ на ушите си, повторих като ехо аз. — Сър, тази блага служба, дето ми я уреди, с нищо не напомня онова, което ми описваше, докато ме печелеше за идеята си.

— Усещам бе, младок — въздъхна демонът. — Определено ти дължа едно извинение. Намирисва ми, че наистина ще се наложи да поработим.

— Да поработим! — изпищях аз, като леко загубих контрол. — Това ще си бъде чисто самоубийство.

Аахз тъжно поклати глава.

— Ето че пак се палиш повече, отколкото трябва. Няма защо да се самоубиваме. Имаме избор, нали схващаш?

— Разбира се — язвително го срязах. — Могат да ни убият нашествениците, а биха могли да ни ликвидират и момчетата на Злабрадва. Колко глупаво, че не се сетих. Знаеш ли, господине, за един миг се обезпокоих.

— Нашият избор — сурово ме поправи той — е да се захванем с тази шибана мисия или да вземем парите и да избягаме.

В печалния сумрак, обременил мозъка ми, се прокрадна лъч надежда.

— Драги Аахз — рекох с истинско благоговение, — ти си гений. Хайде да тръгваме.

— Къде да тръгваме, момче?

— Обратно към хана, то се знае. Колкото по-скоро, толкоз по-добре.

— Хм, това не беше една от нашите възможности — надсмя ми се моят ментор. — В никой случай.

— Но ти каза…

— Казах „да вземем парите и да избягаме“, а не само „да избягаме“ — отново ме поправи той. — Нийде няма да ходим, преди да сме се видели с канцлера Гримбъл.

— Ама, Аахз…

Тук бях яростно прекъснат:

— Няма „Ама. Аахз“! Това скромно увеселително пътешествие ни струва цял куп пари. Ще трябва поне да си ги върнем, ако не и да сме на малка печалба.

— Нищо не ни е струвало — тъпо подхвърлих аз, после се изкашлях предизвикателно.

— О, напротив, струва ни времето за пътуване и времето, през което нямаше уроци. Туй също си има известна цена.

— Но…

— Пък и тука — продължи демонът — са заложени по-важни неща.

— Например? — притиснах го аз.

— Ами… например, м-м-м…

— Ето ви и вас, господа!

Обърнахме се и видяхме, че Гримбъл бързо ни настига.

— Надявах се да ви хвана след инструктажа — подзе канцлерът, като се присъедини към нас. — Съгласни ли сте да пободърствам заедно с вашия екип? Зная, че горите от желание да започнете кампанията си, ала преди да потеглите, възникнаха някои въпроси, които трябва да обсъдим.

— Да речем, нашите заплати — подсказа с металически тон Аахз.

Усмивката на велможата застина.

— О-о! Да, разбира се. Първо обаче има други нещица за оправяне. Вярвам, че генералът ви е дал всичката необходима информация за вашата мисия.

— До последната страхотна подробност — потвърдих веднага.

— Хубаво, хубаво — захихика канцлерът, без въодушевлението му да се помрачи от моя сарказъм. — Аз, така да се каже, съм напълно уверен, че двамата ще съумеете да се справите с оная паплач от Севера. Трябва да ви известя, че още преди събеседванията вие бяхте моят личен избор. Всъщност, преди всичко аз бях човекът, който е отговорен за насочването на поканата.

— Това ще го запомним — усмихна се Аахз, а очите му опасно се присвиха.

Нещо ми дойде наум.

— Кажи… ъ-ъ-ъ, лорд канцлере — произнесох нехайно, — откъде най-напред чу за нас?

— Защо питаш? — парира Джей Ар Гримбъл.

— Нищо специално — уверих го. — Но тъй като събеседването се получи твърде плодотворно, бих искал да изпратя подарък в знак на благодарност към онази личност, която ти е разказала толкова хубави работи за мене.

Обяснението излезе бая скърпено, обаче канцлерът комай го прие.

— Ами… м-м-м, впрочем беше някаква женска — призна той. — Доста миловидна, но в момента просто не си спомням името й. Може и да си е боядисала косата, след като сте се срещнали. Когато ние… ъ-ъ-ъ се видяхме с нея, беше зелена досущ като светъл изумруд. Познавате ли я?

Има си хас да не я познавах! На света съществуваше една-единствена жена, която знаеше за люспестия и мен, а още повече за местонахождението ни. Освен това се сещах само за една мацка, дето отговаря на описанието да е похотлива и да развява зелени коси. Тананда!

Отворих уста да изплюя камъчето, обаче Аахз заби предупредително лакът в ребрата ми.

— Гла! — казах интелигентно аз.

Гримбъл повдигна вежди:

— Това пък как да го тълкувам?

— Аз… м-м-м, не мога на минутата да си спомня за нея — излъгах. — Нали знаете колко разсеяни сме ние, магьосниците?

— Естествено — кимна велможата, който по някакви причини ми се видя облекчен.

— Е, след като вече уредихме този въпрос — прекъсна ни моят ментор, — вярвам, че ти упомена нещо за нашите заплати.

Канцлерът се намръщи за миг, после разцъфна в добродушна усмивка.

— Разбирам защо майстор Скийв е оставил своите бизнесдела на теб, Аахз — заключи той.

— Ласкателството е хубаво средство — отбеляза демонът, — но не можеш да го похарчиш. Ставаше дума за полагаемите ни се възнаграждения.

Господин Гримбъл въздъхна:

— Вие трябва да проумеете, че кралство Посилтум е скромно, макар и да се опитваме да плащаме на нашите васали, доколкото ни позволяват възможностите. За дворцовия магьосник има заделени помещения, които би трябвало да са достатъчно обширни, та да може да се настаните и двамата. Храната ще ви бъде гарантирана… то се знае, при условие че дойдете навреме за ядене. Освен това съществува шанс… не, аз ще стигна дотам да кажа, че е сигурно… щедростта на Негово величество да се разпростре толкова, че да включи свободно място в конюшнята и зоб за вашите бойни еднорози. Как ви звучи всичко туй?

— Засега твърде евтино — заяви му право в очите Аахз.

— Какво имаш предвид с последния израз? — озъби се канцлерът, като за миг изгуби самообладание.

— Това, дето ни го предложи току-що — подигра се другият, — е една стая, в която няма да спим, ястия, които няма да ядем, и пространство в яхъра, което няма да използваме, защото ще бъдем на полето, водейки вашата война вместо вас. В замяна вие искате Скийв да прилага своите умения, за да спаси кралството ви от мощния враг. По моите сметки минавате много евтино!

— Да, разбирам подобни доводи — съгласи се Гримбъл. — Е, естествено ще има и малка заплата.

— Колко малка? — настоя Аахз.

Тук велможата пак се усмихна.

— Достатъчна да покрие разходите ви. Да кажем ли петдесет жълтици на месец?

— Да кажем двеста — върна усмивката моят чирак.

— Може би ще успеем да качим до седемдесет и пет — контрира Джей Ар Гримбъл.

— А пък ние ще слезем до двеста двадесет и пет.

— Като вземем предвид уменията му, бихме могли да платим… Извинявай — запремига канцлерът. — Ти не предложи ли двеста двадесет и пет?

— Наистина — съгласи се Аахз, — сбърках.

— Така си и помислих.

— Исках да анонсирам двеста и петдесет.

— Виж сега какво… — начена онзи.

— Слушай, господине — пресрещна го Аахз по средата на пътя, — вие имате три възможности: да удвоите големината на вашата армия, да наемете магьосник или да изгубите кралството. Дори и при триста жълтици на месец Скийв тук е най-изгодната ви сделка. Не гледай колко харчите, ами какво спестявате.

Някое време плешивият Гримбъл размишлява.

— Много добре — рече най-после с гримаса. — Значи двеста и петдесет.

Прецених, че е мой ред да забележа натъртено:

— Струва ми се, че обсъжданата цифра беше триста.

Това ми издейства един убийствен поглед, но аз държах на своето и спокойно отвърнах на взора му.

— Триста — каза той, насилвайки думите да излязат през стиснатите му зъби.

— Платими предварително — добави Аахз.

— Платими в края на финансовия период — поправиха го отсреща.

— Хайде сега, драги Гримбъл… — започна люспестият, ала канцлерът го прекъсна, като вдигна глава.

— Не! По този въпрос аз трябва да остана непреклонен — настоя той. — На всички от кралската свита се заплаща по едно и също време, когато трезорът се отваря при настъпването на съответния срок. Ако нарушим това правило и вземем да допускаме изключения, няма да му се види краят.

— А не можеш ли поне да ни дадеш частичен аванс? — притисна го Аахз. — Нещо, за да покрием разходите по наближаващата кампания?

— Определено не! — възрази Гримбъл. — Отпусна ли пари за все още неоказани услуги, някои хора (и по-специално Хю Злабрадва) ще заподозрат, че възнамерявате да грабнете мангизите и да офейкате, без изобщо да влезете в бой!

Репликата попадна толкова неприятно близо до целта, че аз неволно отклоних поглед от страх да не издам вината си. Аахз обаче дори не мигна.

— Какво ще кажеш за подкупите? — попита той.

Велможата се начумери.

— Немислимо е някой от васалите на краля да приеме такива неща, а още по-малко да разчита на тях за част от доходите си. Всеки опит да ви корумпират следва веднага да бъде докладван на Негово величество Родрик Пети!

— Не да взимаме подкупи, Гримбъл — озъби се демонът. — Да даваме. Когато бутаме пари на врага, това от нашите заплати ли ще се вади, или кралството ще погасява разхода?

В отговора на канцлера прозвуча скептицизъм:

— Силно се съмнявам, че можете да подкупите армията, която е насреща ви. Пък и се предполага, че в случая ще се справите с магия. Нали за това ви се плаща?

— Даже и магията се подпомага с точна информация — натърти Аахз. — Хайде, господине, ти познаваш дворцовите интриги. Едно малко предупреждение би могло да свърши голяма работа във всяка битка.

— Напълно вярно. Е, добре, мисля, че сме в състояние да ви отпуснем нещо за корупция, при условие че тя ще бъде в разумни граници.

— Доколко разумни? — запита моят чирак.

— Да речем… пет жълтици.

— Двадесет и пет биха били…

— Не, пет! — твърдо каза Гримбъл.

Аахз гледа̀ своя противник известно време, сетне въздъхна.

— Пет — кимна той и протегна длан.

Благородникът с неохота бръкна в кесията си, за да извади обещаните монети. Всъщност преди да ги подаде на Аахз. Джей Ар ги преброи два пъти. После ни предупреди:

— Вие, разбира се, сте наясно, че след вашата победа ще искам отчет за тази сума.

— То се знае — ухили се люспестият, като милваше жълтиците.

— Струваш ми се много уверен в нашата победа, лорд канцлере — резюмирах аз.

Гримбъл ме погледна за миг, вдигнал вежда.

— Точно така, лорд магьоснико — рече най-подир. — Толкова уверен, че съм заложил моето кралство, и — което е по-важно! — своята репутация на вашия успех. Забелязваш, нали, че поставям престижа си над кралството? Това не е случайно. Монархиите се издигат и падат, но един канцлер винаги може да си намери работа. При условие, разбира се, че не неговият съвет е докарал дадена държава до разорение. Ако кампанията на Скийв и Аахз да спасят Посилтум се издъни, с обществената ми кариера е свършено. Господа, стане ли такова нещо, вашите кариери също се затриват заедно с моята.

— В това звучи някаква заплаха, Гримбъл — сухо подметна демонът.

— Нима? — отвърна другият с престорена невинност. — Не съм го възнамерявал. Аз не заплашвам, чисто и просто изтъквам факти. Поддържам много тесни връзки с канцлерите на всички околни кралства; всъщност съм роднина на няколко от тях. Те до един са известени за моята позиция по този въпрос за магията срещу военщината. Ако се окаже, че съм сбъркал в преценката си и вие се провалите при отбраната на Посилтум, държавните мъже ще си го отбележат. Сетне всички магьосници — и ти, Скийв, по-специално, — щом само потърсят работа, ще бъдат обявени за изнудвачи и шарлатани. Понеже канцлерите често пъти контролират съдилищата, аз не ще се изненадам, ако те намерят някое извинение или изфабрикувано обвинение, което да им позволи да те осъдят на смърт като услуга за мен. Методът на смъртта се различава в отделните кралства, но крайният резултат е един и същ. Вярвам, че ще вземете това предвид, когато планирате вашата кампания.

С тези думи Джей Ар Гримбъл се врътна на токовете си и бързо си отиде, оставяйки ни застинали в мълчание.

— Е, Аахз — рекох най-накрая, — имаш ли в момента някакъв разумен съвет, свързан с нашето положение?

— Разбира се — бе резкият отговор.

— Какъв например?

— Сега, след като проучихме всичко — сериозно произнесе той, — вече можеш да се паникьосаш.