Мястото на екзекуцията

Бележка на автора

Тази книга не беше лесна за писане. Да се ровиш в толкова близкото минало, което е още живо в спомените на много хора, лесно може да те подведе към очевидни грешки. Много хора ми помогнаха да избегна тази опасност. Дъглас Уин, автор на документални книги за действителни престъпления, ми разказа историята, от която се роди вдъхновението за този роман, и ми помогна в проучванията на забележителни криминални случаи. Хората от Отдела за обществени науки на Централната библиотека в Манчестър, както и колежката им Джейн Матисън, бяха така любезни също да ми помогнат. Без помощта на пенсионирания инспектор Бил Флечър никога не бих могла да пресъздам света на полицията от английската провинция през шейсетте години на двайсети век. Марк от „Бъкстън Адвъртайзър“ ми осигури достъп до подвързаните годишнини на вестника, а хората от архивния отдел на „Манчестър Ийвнинг Нюз“ също подпомогнаха моето търсене на автентичност. Д-р Сю Блек бе така любезна да ми дава сведения от областта на съдебната медицина, а Даяна Муър ми помогна да открия фатална грешка в развитието на сюжета и да я поправя. Питър Уокър бе така добър да ми позволи да му досаждам за подробности от епохата и да прегледа готовия ръкопис за евентуални дразнещи недомислия.

За всички грешки, които може да са останали, нося отговорност единствено аз. Позволих си някои свободи по отношение на географията на Дербишър, и по отношение на самия град Дерби. Скардейл не съществува, но близо до Уайт Пийк има няколко подобни на него села.

Писателите приличат на старите сгради — имат нужда от укрепване. Затова благодаря на моя опорен екип — Джейн и Лизан, Джулия и двете Карен, Джей и Пола, Лесли, Мел и най-вече на Бриджит.