Неустоима сила

Глава 7

Самолетът направи междинно кацане в Лондон, а после отлетя за Единбург и Мередит се изненада, че е спала през по-голямата част от полета. Когато пристигнаха в Шотландия бе сутрин, и те отидоха направо на мястото, където щяха да направят презентацията си пред служители от няколко шотландски тръста. Това бе част от ритуала на проучвателното пътуване, една от рутинните операции, добре позната на Мередит.

В продължение на близо две седмици пътуването продължаваше да върви много добре, а Калан беше силно развълнуван, когато получиха факс от офиса й в Ню Йорк, че заявките вече са десет към едно, което означаваше, че има десет пъти по-голямо търсене за акциите, отколкото им бе необходимо.

Вечерта бяха готови и се върнаха обратно в Лондон. А когато стигнаха до „Кларидж“, дори неуморимият Калан изглеждаше изтощен. Денят бе дълъг, бяха летели цялата нощ, преди да пристигнат, а на следващата сутрин трябваше да са свежи, за да направят презентация в Лондон. Калан бе доволен от всичко, пътуването вървеше изключително добре, по-добре, отколкото си бе представял, и затова трябваше да благодари на Мередит.

— Какво ще правиш тази вечер, Мередит? — попита я, когато се регистрираха и пиколото в униформа ги поведе към стаите им. Чарли Макинтош бе на друг етаж, а техните стаи бяха една до друга.

— Какво ще правя ли? — повтори тя. — Ще спя, предполагам. Не знам за теб, но аз съм като пребита. Мислех да си легна, за да не проваля нещата утре.

— Няма такава опасност. Искаш ли да излезем да хапнем нещо? — Макар че бе толкова уморен, той искаше малко разнообразие. Калан Дау обичаше да работи през целия ден, а после да се забавлява вечерта.

— Не тази вечер, благодаря. Ще си поръчам нещо в стаята, а после ще си легна.

— Разваляш купона. Какво ще кажеш да вечеряме в „Харис бар“, а после да отидем в „Анабелс“?

— Откъде черпиш енергията си, Кал? Не се ли уморяваш някога?

— Виж кой го казва. Ти си тази, която никога не спира — с възхищение отбеляза той.

— Струва ми се, че току-що го направих.

Тя имаше уморен вид. Закъснението на самолета и дългият ден, продължителният полет най-сетне я бяха лишили от сили и тя едва държеше очите си отворени, докато пиколото оставяше куфарчето и чантата й. После момчето поведе Кал към стаята му. Нейната бе обзаведена приятно в стил арт Деко. Неговата бе цялата в бледосиня тафта с пастелно сатениран релеф и разпръснати цветя. И двете имаха вид на неотдавна ремонтирани. Ала Мередит би била щастлива да спи дори в купа сено тази нощ. Първата им презентация бе в осем часа и искаше да е свежа и отпочинала. Тук не се чувстваше така напрегната, както в Ню Йорк. Наистина европейският пазар не представляваше много голям интерес за тях. По правило те се стараеха да задържат размера на европейските инвестиции. Беше важно да ги осигурят в дългосрочна перспектива, но предпочитаха да запазят по-голямата част от ценните книжа за инвеститори в Съединените щати, които щяха да търгуват по-активно с акциите и да гарантират по-големи комисионни.

След като доставиха багажа му, Кал се върна обратно до стаята й. Отново се опита да я убеди, но тя се извини, че тази вечер е много изморена и няма да ходи никъде. Малко по-късно чу неговата врата да се отваря, после да се затваря и разбра, че той излиза. В девет часа тя бе в леглото си и спеше дълбоко. Когато на следващия ден се срещнаха за закуска, тя изглеждаше свежа и бодра.

— Какво прави снощи? — попита го, докато хапваха и пиеха кафе в трапезарията.

Финансовият директор още не се беше присъединил към тях.

— Видях се с някои стари приятели. Познавам тук много хора, някои от тях покрай бившата ми съпруга.

— В девет часа вече бях мъртва за света. — Тя му се усмихна.

— Тази вечер няма да е така — засмя се и той.

В този момент се появи Чарли Макинтош. Като никога бе в прилично настроение и тримата побъбриха приятелски, докато Чарли нагъваше наденичките с яйца. В осем часа вече правеха познатата им презентация. Беше изключително успешна, както и предишните.

В дванайсет се срещнаха с частни инвеститори, а в един направиха презентация, съпътствана с обяд. В четири часа и тримата се върнаха в хотела. Чарли възнамеряваше да прекара уикенда във Франция с приятели, така че щяха да се срещнат с него в Женева в неделя вечерта. С нехарактерно за досегашното му поведение благородство Чарли им пожела приятен уикенд, преди да замине и Мередит започна да се надява, че той ще отстъпи.

— Готова ли си за нощ в града? — попита я Кал, когато я изпращаше до стаята й в пет часа. Бе направил резервация в „Харис бар“ за осем часа, а след вечеря възнамеряваше да я заведе да потанцуват в „Анабелс“.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да губиш времето си с мен? — попита спокойно Мередит. — Може би ще се забавляваш много повече с истинско гадже — прямо изрече тя, двамата вече се чувстваха близки като брат и сестра и това им бе приятно.

— Винаги бих предпочел вечеря с добър приятел — усмихна се в отговор той, двамата постояха още в коридора и побъбриха за изминалия следобед. Презентациите бяха преминали по-добре от очакваното.

— Струва ми се, че Чарли също се държа по-мило — великодушно отбеляза Мередит.

Дори в най-големите си изблици на сърдечност Чарли Макинтош не беше особено мил. Но поне не изглеждаше така враждебен, както в Лос Анжелис и Ню Йорк. Калан не коментира думите й и след няколко минути те се прибраха по стаите си. Казал й бе да е готова в осем без петнайсет, което й даваше достатъчно време да се отпусне и да си почине, да вземе вана. Когато се потопи в нея, телефонът в стаята й позвъни.

Тя се загърна в кърпа и отиде да се обади. Усмихна се, щом чу гласа от другата страна на линията.

Беше Стив.

— Как върви, мила? — Беше в добро настроение, за него бе петък, ранният следобед.

— Всичко е страхотно — отвърна тя с широка усмивка, загърна се още по-плътно с кърпата в охладената от климатичната инсталация стая. — Почти приключваме, а заявките надхвърлят очакванията — десет към едно. Сигурно е, че акциите няма да стигнат. — Той знаеше, че това означава емитирането на пет до десет на сто акции в повече. След като кариерата й на Уолстрийт надхвърляше десет години, той вече познаваше жаргона. — Калан е много доволен.

— А финансовият му директор още ли създава проблеми? — попита Стив с интерес.

— Държа се малко по-добре тук. Днес дори ми се усмихна, преди да замине за уикенда при някакви приятели във Франция. Хубаво е, че ни се махна от главите. — Стив бе наясно, че финансовият директор през по-голямата част от времето приличаше на мърморещ баща. Но му стана неприятно, когато чу за отсъствието му.

— Това означава ли, че с Дау сте сами?

— Повече или по-малко. Заедно с още осем милиона души в Лондон, мисля, че е съвсем безопасно. — Тя бе удивена от реакцията му.

— Знаеш какво имам предвид. Той не те сваля, нали, Мери?

— Разбира се, че не. Не е толкова глупав. Вече сме добри приятели. След тези проучвателни пътувания или създаваш най-добрите приятелства в живота си, или не искаш никога повече да се виждате. Той е добър играч и мисля, че ще бъде добър приятел. Скоро ще ви запозная.

— Добре… Не знам защо, но не му вярвам. Бих предпочел аз да прекарам уикенда с теб в Лондон.

— Тогава ела — подразни го тя. — Все още имаш възможността да дойдеш в Париж следващата седмица.

— Много забавно. Знаеш, че съм вързан тук. Просто се върни колкото е възможно по-скоро. Какво ще правиш този уикенд?

— Ами ще се разхождам насам-натам. Утре мисля да пазарувам, а с Кал ще вечеряме довечера в „Харис бар“. — Не му каза, че след това ще отидат на танци в „Анабелс“, защото бе усетила раздразнението му и не искаше да го засилва. Знаеше, че няма нищо лошо в това, но нямаше смисъл да разстройва Стив. Всичко бе съвсем безобидно, Кал бе истински джентълмен, точно както го бе обрисувала.

— Ако се напие, вземи такси и се прибери сама. Не рискувай.

— Скъпи, престани да се притесняваш. Никой няма да се напие. Ще вечеряме и ще се приберем. Това е всичко. По-добре е, отколкото рум сървис, но не е нещо особено.

— Добре — стори й се успокоен, но все още бе малко несигурен. От всичко, което бе прочел и чул, съдеше, че мъжът бе достатъчно млад, прекалено преуспял, прекалено хубав на вид. Не можеше да си представи, че някой може да устои на жена му. Ала въпреки че бе подозрителен към Кал, на нея вярваше безусловно.

— А ти? Какво ще правиш довечера? — поинтересува се тя.

— Ще спя. Утре съм на повикване. Но и без това този уикенд нямам какво друго да правя. Поне през следващия ще съм свободен. Размених се, за да бъда с теб.

— Защо не заминем някъде? — Тя изглеждаше доволна от възможността.

— Ще видим.

Затвориха няколко минути по-късно и тя се зърна във ваната. Водата вече бе изстинала. Добави още гореща вода и се излегна усмихната, мислеше за него. Стори й се много мило, че Стив все още я ревнува след толкова години. Нямаше причини за това и той го знаеше. Дори за миг не бе му изневерила. Все още го обичаше, точно както и той нея.

Когато Калан я взе малко преди осем, тя бе облякла къса черна коктейлна рокля, високи вечерни отворени обувки и си бе сложила перли. Бе се гримирала, косата й блестеше като злато. Изглеждаше поразително красива, Кал отстъпи назад, за да я огледа, и в погледа му блесна възхищение. Винаги се обличаше консервативно, когато бе на работа, носеше тъмносини или черни костюми. Обикновено имаше вид на банкова служителка, но тази вечер изглеждаше млада, секси, а гърбът на малката черна коктейлна рокля бе съвсем гол.

— Ау! Ако мога да се изразя така, мисис Уитман, ти си направо страхотна. Може би трябваше да се обличаш по този начин, когато изнасяше речите си по време на пътуването. Тогава заявките щяха да са сто към едно.

— Благодаря, Калан — тя се изчерви леко. Беше забавно да се облече другояче и да излезе с него.

В „Харис“ завариха всички личности на деня, познати имена и лица, както и аристократи. Това все още бе един от най-скъпите и посещавани ресторанти в Лондон и тъй като беше клуб, имаха чувството, че по-скоро са на светско събиране в нечий дом, отколкото в заведение.

Изпиха по едно питие на бара, а после ги отведоха до местата им, където Мередит разпозна хората на масите от двете им страни. Едните бяха група международни банкери — англичани, французи, един саудитец, двама от Бахрейн. А на масата вдясно седяха две филмови звезди и режисьор заедно с известен италиански принц. Звездите бяха повече от обикновените посетители, беше забавно да е на едно и също място с тях.

Като никога не разговаряха за бизнес. Просто бяха двама души, излезли на вечеря в петък. Като се изключи фактът, че тя бе омъжена, а той бе клиент, приличаха на двойка на любовна среща, но в много отношения изглеждаха дори по-близки. Никой от тях не се тревожеше за изхода от вечерта, нито за впечатлението, което правеше на другия, за намеренията или плановете на партньора, просто бяха приятели, които се наслаждаваха на приятна вечер.

— Стив изглежда е доста свободомислещ — отбеляза Калан, когато сервитьорът им сипа по чаша „Шато д’Икем“ с десерта. Това бе сладко вино, което Мередит обичаше, и когато отпи от чашата, имаше чувството, че опитва течно злато.

— Какво те кара да мислиш така?

— Не съм сигурен, че бих приел съпругата ми да излезе на вечеря и на танци. Не мисля, че някога съм вярвал на Шарлот толкова — и двамата знаеха, че не е било грешка, когато не й е имал доверие.

— Стив знае, че няма за какво да се тревожи. Аз съм сигурен човек — отвърна с усмивка.

В този момент забеляза елегантна тъмнокоса жена в червена рокля да влиза в ресторанта. Придружаваше я по-възрастен привлекателен мъж. На Мередит й се стори позната, но не можеше да си спомни откъде и накрая, след като видя как се спря на някои маси да поговори с познатите си, попита Кал дали знае коя е. Той се загледа в жената.

— Актриса ли е?

Беше на възраст, на която не можеше да е модел, но все пак годините й не бяха много. Или е била модел на младини.

— Не, адвокат е — той хвърли последен поглед, после се обърна отново с лице към Мередит с донякъде притеснено изражение.

— Познаваш ли я? Виждала съм я някъде, но не мога да свържа физиономията с име.

— Виждала си я в светските списания. Тя е много известна, повечето й клиенти са важни хора. Движи се в каймака на обществото — обясни й той набързо.

— Коя е тя? — Мередит бе озадачена, Кал се стараеше да изглежда безразличен, но в очите му се появи някаква твърдост, когато й отговори:

— Това е бившата ми жена. — Погледна Мередит право в очите. Не му беше приятно.

— Съжалявам — отвърна тя. Забеляза, че присъствието й му напомня болезнени преживявания. Беше неприятно стечение на обстоятелствата.

— Няма за какво. Вече сме в добри отношения. Виждам я винаги когато посещава децата.

За Мередит не бе трудно да почувства, че колкото и да го прикриваше, срещата бе болезнена. Питаше се дали ще се поздравят, но докато мисълта минаваше през съзнанието й, жената в червено изведнъж се озова изправена до тяхната маса, протегна ръка на Кал с ослепителна усмивка, която блестеше почти толкова ярко, колкото и диамантите на ушите и пръстите й.

— Здравей, Шарлот — поздрави я той, — как си?

— Чудесно. А ти, какво правиш в тази част на света? — Погледна Мередит в семплата й черна рокля и наниз перли и младата инвестиционна банкерка веднага бе отхвърлена като маловажна.

— Тук съм по работа. Това е Мередит Уитман — вежливо я представи той и минута по-късно Шарлот ги остави и се присъедини към приятелите си на маса в дъното, където имаше някакво празненство.

На Мередит й направи силно впечатление, че тя изобщо не попита за децата си. Спомена за това на Калан, а той вдигна рамене и погледна Мередит с кисела усмивка на лицето.

— Казах ти, че децата не са стихията й. Обича блясъка и светските събирания, бизнеса и помпозността. Единственото, което я интересува, са големите звезди, които представлява. Тук е много щастлива.

Мередит си зададе въпроса доколко ли се е разстроил от срещата, но реши да не любопитства повече.

— Впечатляваща е — произнесе възхитено Мередит и си помисли, че е и много красива. Това донякъде даваше представа какви жени го привличат. Не беше възможно човек да не бъде главозамаян от вида й, а от думите на Кал съдеше, че тя също е и много умна. Това бяха важни качества, макар нравствените ценности, съчувствието и почтеността, да й липсваха, както Кал й бе казал.

— Била е модел като дете. И ми се струва, че това е дало отражение върху мисленето й. Тя обича да е център на внимание, да има много пари, но знае, че това не може да продължава вечно. Затова се е обградила със среда, която ще й го гарантира. Истината е, че е превъзходен адвокат и много харесва света на развлекателния бизнес. Обожава всичките си клиенти кинозвезди, мисля, че живее чрез тях. А и те са луди по нея. Може би затова не се интересува от собствените си деца. Нейните деца са клиентите й и тя получава от тях цялата обич.

— Нещо като мен — усмихна се Мередит. — Моите клиенти са моите деца. Като теб. Уреждам всичко, а после те изпращам в големия свят да печелиш огромни пари. Това е моят голям успех.

Той се засмя на сравнението и поклати глава.

— Мисля, че дори повече от голям. Но какво получаваш от това ти, Мередит, освен комисионните? — И двамата знаеха, че тя ще спечели много пари от неговата сделка, но той разбираше също, че го прави не само заради това. Обичаше работата си. И беше блестяща в нея. През месеците, когато бе работил с нея, тя му бе направила силно впечатление.

— Обичам професията си — отговори тя. — И в известен смисъл е вярно, че клиентите ми са моите деца. Не искам да имам деца. Получавам всичко от тях и от Стив.

— Не е едно и също, обзалагам се. Ти пропускаш нещо много важно — той погледна към масата, където седеше Шарлот, — същото важи и за нея. Така и не разбра какво изпуска. А в нейния случай е истинско престъпление. Ти поне нямаш деца и не нараняваш никого с решението си, освен може би себе си или Стив. В нейния случай тя не само отсъстваше, но и мамеше децата ни, че имат истинска майка.

— Може би ти е дошло времето да се ожениш отново — без заобикалки му каза тя, — не само заради теб, но и заради децата.

— Страхотно. И после? Да ги оставя да преживеят още един развод? Поне предишния път бяха по-малки и не разбираха много-много какво се случва. Мери Елън беше на шест и за нея разводът бе съсипващ, но Джули и Анди бяха по-малки и за тях не бе така трудно. Следващия път обаче няма да е така. Вече пораснаха. Достатъчно големи са, за да се чувстват наранени и обидени.

— Какво те кара да мислиш, че ще се разведеш втори път, Кал? Не ти ли се струва, че вече си си извадил поуки?

— Да, да не се женя — той се разсмя, но в тона му не се усещаше веселост, а горчивина и спомен за преживяна болка, — също да не вярвам и да не бъда толкова глупав. Шарлот започна бизнеса си в Лондон въз основа на контакти, създадени от мен.

— Късметлийка.

— И аз така мисля — той махна на сервитьора, че иска сметката. — Освен това — продължи Кал малко по-ведро, — децата няма да ми позволят да се оженя отново. Мисля, че те са съвсем категорични — искат ме само за себе си.

— Това не е добре нито за тях, нито за теб.

— Дори си е много добре за мен. Те са като трима ангели хранители, които ме предпазват да не изпадна в ролята на глупак или да извърша някоя щуротия.

— Твърде умен си, за да бъдеш толкова циничен, Кал, или толкова страхлив. — Тя му говореше като приятел и той разбираше добрите й намерения.

— Защо се опитваш да ме ожениш? — Нейната настойчивост го бе заинтригувала.

— Защото мисля, че бракът е хубаво нещо. Най-доброто, което някога съм имала.

— Тогава си много щастлива — той й се усмихна топло и сякаш отново се отпусна, — както и Стив. Хайде, хлапе, да отиваме да танцуваме. — Той хвана ръката й и я повлече навън, без дори да погледне към бившата си жена. За него тя бе затворена книга.

Мередит изпита облекчение, когато излязоха на улицата. Беше усетила напрежението, болката му от случайната среща с Шарлот. Очевидно не хранеше топли чувства към нея, независимо колко деца имаха.

Бъбриха непринудено по пътя към „Анабелс“ в даймлера с шофьор, който наеха от хотела. На Мередит заведението й хареса веднага щом влезе в „Анабелс“. Той поръча шампанско и я поведе към дансинга. На масата се върнаха едва след час. Тя прекарваше страхотно с него. Кал бе превъзходен танцьор и бе много забавен. Беше й жал за него, че все още се чувства огорчен.

Явно беше лошо наранен, но бе изключително привлекателен мъж и според нея заслужаваше повече, отколкото той самият искаше да си позволи. Работата и децата му се струваха достатъчни за живота му. През цялото време, докато пътуваха заедно, той никога не спомена за приятелка и тя се питаше как се забавлява извън работата и танците с инвестиционния си банкер. Останаха в „Анабелс“ до два часа след полунощ и после се прибраха в „Кларидж“. Смееха се, бяха щастливи, наистина уморени, но се чувстваха прекрасно. Без мисъл за нещо повече от приятелство, тя би могла да танцува с него цялата нощ. Държеше я сигурно в ръцете си, когато на дансинга се въртяха бавно или бързо, движенията му бяха идеално синхронизирани с нейните, но никога извън позволеното, никога твърде близо. Нито за миг не се бе почувствала неудобно. Вече го чувстваше по-близък отпреди. А срещата с Шарлот в „Харис бар“ и реакцията му бяха за Мередит интригуващ поглед в миналото му.

— Какъв е планът за утре? — попита я той, когато я изпрати до вратата на хотелската й стая.

— Мисля да пазарувам. Харесвам антикварните магазини тук.

— И аз — отвърна той веднага. — Имаш ли нещо против да те придружа?

— Разбира се, че не. — Тя обаче си спомни скъпите вещи, които бе видяла в дома му. — Може би искаш да посетиш някои по-интересни места от мен. Възнамерявах просто да поразгледам наоколо.

— Не ми хрумва нищо, което да ми бъде по-приятно — учтиво каза той и после добави: — Прекарах чудесно тази вечер. Ти си прекрасна компания, Мередит.

Може би беше искрен, но със сигурност тя не бе така изтънчена или поразителна колкото бившата му жена. Шарлот бе от друго потекло и тя се запита дали, сравнявайки я с нея, Калан не я намира малко скучна.

— И аз прекарах добре. Благодаря ти, Кал. Вечерята бе страхотна, беше ми приятно да танцувам. Със Стив никога не ходим на танци. Той винаги е или твърде уморен, или е на работа и с течение на годините стигнах до извода, че повечето хирурзи не могат да танцуват. Много бе забавно. Благодаря — сърдечно рече тя.

— Щом е така, ще идвам в Ню Йорк и ще те извеждам на танци. Можем да бъдем новите Джинджър Роджърс и Фред Астер, танцови партньори и добри приятели.

Тя се разсмя на сравнението, а след това му пожела лека нощ и затвори вратата на стаята си. Бе уморена, но бе прекарала приятно и когато погледна към телефона, забеляза, че лапичката за съобщенията свети. Прослуша съобщенията и разбра, че Стив се е обаждал три пъти, но бе изтощена и реши да му позвъни сутринта.

Хвърли роклята на стола, изу обувките, изми зъбите си, облече нощница и направо си легна.

В осем часа на следващата сутрин още спеше, когато телефонът иззвъня. Беше Стив.

— Къде ходиш цяла нощ? — Този път в тона му се усещаше раздразнение.

— Казах ти, че ще излизам с Кал — още бе сънена и се прозя.

— Кога се прибра? В четири след полунощ?

— Не. В два. Вечеряхме в „Харис“, а после отидохме за питие в „Анабелс“. — Никога не бе имала намерение да скрие за „Анабелс“, но просто не искаше да го тревожи предварително.

— Танцува ли с него?

— Не. Но танцувах с няколко сервитьори и със салонния управител. Разбира се, че танцувах с него, глупчо. Нищо не е станало.

— Може би за мен е станало. — Говореше като обидено дете и това леко я озадачи. Той би трябвало да знае, че няма основание да подозира жена си в изневяра. Дори да бе танцувала с деловия си партньор.

— Не бива. Вечерта премина съвсем почтено. Дори се срещнахме случайно с бившата му жена.

— Сигурно е било забавно. Във всеки случай, съжалявам, ако съм се държал глупаво. Просто ми липсваш и не мисля, че ми е приятно да пътуваш с друг мъж.

— Вече ще вземам за клиенти само жени, обещавам. Ще уведомя партньорите си във фирмата.

— Добре, добре, държах се недостойно. Но те обичам, а си прекалено красива, за да пътуваш из целия свят с хубави самотни мъже.

— Той е истински джентълмен, мили, вярвай ми. — Вече се бе разбудила, съжаляваше, че той се е разстроил. Едно нещо бе да го подразни малко, друго — истински да го притесни. Преднамереното предизвикване на ревност у другия не беше играта, която им харесваше. — Повече няма да ходим на танци, обещавам. Беше еднократно, защото и двамата останахме тук през уикенда, а преди това работихме усилено. Мисля, че ни се искаше да отпразнуваме успеха, но той наистина се държи съвсем почтено, ние сме просто добри приятели. Ще го харесаш.

— Добре, съжалявам, Мери. Вярвам ти. Прави каквото искаш. Какво планирате за днес?

— Нищо особено, малко пазаруване. Помолих портиера да ми осигури билети за театър. — Театрите в Лондон бяха толкова добри, че тя винаги посещаваше някоя постановка, когато се озовеше там. — Утре вечер заминавам за Женева и се връщаме към работата.

— Радвам се, че ще се прибереш скоро. — В гласа му се чувстваше нетърпение и тревога и тя съжаляваше за това. Той беше прекалено свестен човек, не заслужаваше да го тревожи, макар и неволно.

— Кал непрекъснато ми говори, че трябва да имам деца.

— Надявам се, не неговите. — Стив очевидно отново се притесни и тя се разсмя.

— Не, твоите. Убеждава ме, че сме големи късметлии. Струва ми се, че е много наранен от предишната си съпруга. Разведен е от осем години и мисля, че не се е съвзел. Трябваше да видиш бившата му съпруга, тя е невероятна, но малко изкуствена. Живее тук. Изоставила го е с децата и е тръгнала с партньора си.

— Каква жена! Някой път трябва да видя този мъж.

— Той е нисък, дебел, грозен и с брадавици.

— Да, и прилича на Гари Купър. Помня и това. Но не си спомням Гари Купър да е имал брадавици.

— Може би никога не си го виждал отблизо.

— Е, и ти недей да го гледаш толкова отблизо. Прибирай се бързо вкъщи, скъпа, липсваш ми.

Беше странно, но наистина ревнуваше от Калан Дау, което бе необичайно за него. Обикновено не се интересуваше от мъжете, с които тя правеше бизнес. Вестниците неизменно представяха Калан като блестящ и енергичен, истински финансов вълшебник. Той наистина бе такъв, но както и всички останали, бе човек. А Мередит бе твърде привлекателна жена.

— А ти, какво ще правиш днес?

— Не знам. От девет часа тази сутрин съм свободен. А вече е три. Толкова е досадно, когато не си тук и няма с кого да се забавлявам.

— Ще се върна следващата седмица и можем да се забавляваме целия уикенд.

— Нямам търпение да те видя. — Чувстваше се по-самотен от обичайното и по някаква причина бе неспокоен за нея. Може би наистина ревнуваше и се притесняваше от пътуванията й с Калан. Вече почти съжаляваше, че му е казала за танците, но никога не го лъжеше. А и той бе сигурен в това. — Забавлявай се с пазаруването днес. Обади ми се, когато се прибереш в хотела.

— Добре — обеща му тя и бе съвсем искрена. Ала както се оказа, двамата с Калан се размотаваха по магазините до шест часа и тя трябваше да побърза да се преоблече за вечеря и за театър.

Отидоха в „Рулс“, където ги настаниха горе в самостоятелен салон, а после посетиха новата постановка на „Ромео и Жулиета“ и тя им донесе истинско наслаждение. След театъра се отбиха в „Маркс клъб“, където той членуваше, за да пийнат по едно питие, и когато тя се прибра в хотела, бе прекалено уморена, за да се обади на Стив.

Позвъни му едва в неделя следобед, преди да тръгне за „Хийтроу“, но той бе излязъл и тя опита отново, когато пристигна в Женева, но отново не го намери — явно вече бе отишъл на работа. Затова се отказа и отиде да вечеря с Калан и Чарли Макинтош, легна си рано, а на следващата сутрин беше презентацията им пред швейцарските инвеститори. Чарли бе в много по-добро настроение отпреди и след срещата бе дори вежлив с Мередит. Калан отбеляза този факт със задоволство.

В четири часа се качиха на самолета за Париж и тримата се чувстваха изненадващо близки по време на пътуването, което накара Мередит да се надява, че Чарли най-сетне е започнал да разбира смисъла на онова, което правеха. А благоразположението му към нея се засили значително от двете мартинита по време на полета до Париж.

За вечеря бяха в „Риц“ и преди Мередит да е успяла да каже и дума, Калан я информира, че е направил резервации за „Тур д’Аржон“ за тях двамата. Чарли имал други планове. Тя облече единствената вечерна рокля, която носеше, бледозелена коприна в цвета на очите й, и когато се появи в бара на „Риц“ няколко глави се обърнаха и Калан засия срещу нея.

— Изглеждаш невероятно, Мередит! — възкликна той, истински възхитен.

— Благодаря.

Както се очакваше, вечерята бе чудесна и те прекараха по-голямата част от времето в разговор за бизнеса, наслаждавайки се на великолепните ястия и елегантната обстановка. Тя искаше да го подготви за презентацията им на сутринта. С французите невинаги бе лесно, но новините за предлагането на акции вече бяха достигнали до важните френски инвеститори и те бързаха да се присъединят към кандидатите за акциите на Калановата компания. Мередит не смяташе, че ще имат проблеми.

Колата ги върна в хотела и двамата с Калан се разходиха бавно около площад „Вандом“, за да глътнат чист въздух. Беше средата на септември, вечерта бе прекрасна и благоуханна. Докато се връщаха към хотела, й стана хладно в тънката рокля и Калан я заметна със сакото си. То ухаеше на неговия одеколон, двамата приличаха на щастлива двойка, говореха, смееха се и разглеждаха витрините на бижутерските магазини.

Вечерта бе изключително приятна. А след презентацията на следващия ден щяха да прекарат последна вечер в Париж и в сряда рано сутринта да отпътуват за Ню Йорк. Тогава щеше да се състои и окончателната среща с партньорите й за оценяване на акциите. Ценните книжа щяха да се търгуват от следващия ден, обединението от инвеститори щеше да се разпусне веднага щом акциите се продадат и работата му с Мередит щеше да приключи. Изглежда Калан изпитваше носталгия по този повод, защото докато се връщаха към хотела, прекосявайки най-елегантния площад в Париж, й каза:

— Какво ще правя, без да разговарям всеки ден с теб, Мередит? Ще имам проблеми.

— Не, няма, ще бъдеш твърде зает с акционерите си и техните желания, за да мислиш за мен.

— Имам чувството, че ме изхвърлят от гнездото и ме оставят да летя сам — отбеляза той, когато минаха край „Бушерон“ и Мередит се загледа в една огърлица с изумруди.

— Справял си се чудесно без мен, преди да се запознаем — уверено отбеляза тя и после се засмя, придърпвайки сакото по-плътно около себе си. — Освен това можеш да си говориш с Чарли.

— Тази мисъл ме плаши — отговори Калан.

Изглеждаше по-хубав от когато и да било, в бялата си риза и тъмносиня вратовръзка. Видът му бе безупречен, изключително стилен. Понякога приличаше повече на манекен, отколкото на преуспял бизнесмен от фирма за високи технологии в Силициевата долина. Това я накара да се замисли за Шарлот и за чудесната двойка, която са били преди години. Той изглеждаше най-подходящият тип мъж за красива, блестяща жена и имаше нещо много приятно във факта, че я виждат с него. Хората винаги ги оглеждаха, когато излизаха заедно.

— Във всеки случай, скъпа, ще ми липсваш.

— Можеш да ми се обаждаш за безплатни съвети всеки път, когато имаш проблем.

— Ако успея да те открия. Ако не си заминала или не си твърде далеч, за да отговориш на обажданията ми — замислено отбеляза той. Наистина изглеждаше тъжен и тя му се усмихна.

— В работата ми винаги знаят къде да ме намерят — увери го, докато се изкачваха по стъпалата пред „Риц“ и влизаха във фоайето.

Минаха по дълъг коридор с витрини, пълни с бижута и подаръци, той я изпрати до стаята й с печален вид и тя му върна сакото. Бе отминала още една прекрасна вечер, тя се бе съгласила за вечеря с него в „Лукас Картон“ на следващия ден, но щеше да плати вечерята от името на фирмата. Той бе поел сметката в „Тур д’Аржон“, както и в „Харис бар“, и двете вечери бяха много впечатляващи. Харесваше му да се храни в модерни ресторанти четири звезди и нямаше нищо против да плаща сметките, дори когато не трябваше.

Видяха се отново на следващия ден и заедно с Чарли Макинтош направиха последните си презентации. Французите нямаха търпение да инвестират в „Дау тек“. Резултатите надхвърлиха и най-смелите предположения на Калан и прогнозите на анализаторите в нейната фирма. Щяха да направят впечатляващ дебют при откриването на търговията с акциите в четвъртък. А рекламното съобщение в „Уолстрийт джърнъл“, където се публикуваха инвеститорите, щеше да бъде пълно с известни имена. Тя обясни на Кал, че ще има скрити „големи“, което означаваше, че големите фирми се бяха договорили да купят по-малко акции и щяха да се появят под имената на по-малки фирми, специализирани във високите технологии. Всичко това бе знак за изключително успешна сделка. Това бе поредната цел, постигната от него.

Когато в пет часа се върнаха в хотела, никой не изпитваше съмнение, че трябва да отпразнуват победата. Това бе моментът, когато тяхното проучвателно пътуване бе приключило официално. Успехът му надхвърляше всичките й очаквания, дори Чарли Макинтош се усмихваше. Той още не бе съгласен с направеното от Кал — поне официално, но трябваше да признае добре и прецизно свършената работа. Дори спомена пред Кал, че Мередит е изключително компетентна жена. Чарли се ръкува с нея и я поздрави за успеха. Трябваше да ги напусне след няколко минути, тъй като бързаше да хване полета в осем часа вечерта за Калифорния. А Кал заминаваше с нея за Ню Йорк на следващия ден за финалната среща с партньорите й в нейния офис. Надяваха се по това време вече да им съобщят, че и Комисията по ценните книжа и фондовите борси е одобрила проекта им.

За „Лукас Картон“ тя облече обикновената черна рокля. Вечерта бе спокойна, а храната — превъзходна. Той сподели, че е разговарял с децата си, които били добре, но го очаквали с нетърпение у дома.

— Същото важи и за Стив — каза тя, докато пиеха кафе и бренди. — Свършихме дяволски добра работа днес.

Тя изглеждаше доволна и щастлива заради него. Радваше се на свършеното, беше й забавно да пътува с него. Радваше се за него повече, отколкото за повечето си клиенти. Работеха добре заедно и изглежда имаха много общи неща. Споделяха редица еднакви възгледи за финансовия свят, а тя винаги се вълнуваше от високотехнологичните компании, за които работеше. Беше се специализирала в тази област през последните пет години и си знаеше работата, което много силно впечатли Калан. Беше предупреден, че може да му се наложи да обучава фирмата за инвестиционна банкова дейност, която нае. Истината обаче бе, че тя бе водещата в целия процес на първично предлагане, разкри му много за света на инвестиционните банки и той й се възхищаваше заради това.

— И така, накъде оттук? — попита я той, докато пиеха брендито.

— Задава се следващото широко предлагане. Същата стара игра. А ти? Какво вълнуващо ще направиш? — изрече закачливо.

Между тях се бе зародило сърдечно приятелство. Въпросът й бе по-скоро шеговит, защото имаше представа какво му предстои. Вече й бе разказал за новата поредица високотехнологични хирургически продукти, които искаше да разработи.

— Всъщност, мисля да придобия друга компания — изненада я той. — Дай ми две години и „Дау тек“ ще бъде десет пъти по-голяма от днес. — Той разчиташе на това и възнамеряваше да работи в тази посока.

— Ще се радвам — усмихна се тя.

Бъбриха по тази тема известно време. Преди това не й бе споменавал, че иска да купува други компании. Беше пълен с продуктивни идеи и искаше да покорява нови хоризонти. Не беше човек, който ще почива на лаврите си, и тя харесваше това му качество. Тя също го притежаваше. И двамата бяха еднакво амбициозни.

Продължиха да разговарят за идеите му и когато се върнаха в хотела и седнаха за малко на бара. Той изпи още едно бренди, а тя не си поръча нищо. Не искаше да страда от главоболие на път за Ню Йорк на другия ден.

Той изглеждаше доволен и свеж, докато седяха един до друг в бара и разговаряха дълго след полунощ. Имаше много теми, които да обсъдят и да споделят мненията си. Бяха единодушни за доста от нещата, но тя го предизвикваше понякога и дръзваше да не се съгласява с него, което й доставяше удоволствие. Те споделяха свят, който малцина харесваха или разбираха, и той го призна пред нея с възхитено изражение.

— Разговаряш ли със Стив за всичко това? — попита я с любопитство. Никога не би задавал такива въпроси на друга жена. Подобна близост бе рядкост в неговата сфера и той го знаеше.

— За някои неща. Не и за света на високите технологии. Но той е достатъчно информиран за инвестиционните банки и за начина, по който функционират. Много хора са силно впечатлени, когато заговори за първично предлагане на акции, забележки в червено и надхвърляне на заявките. Някои дори мислят, че е банкер, а не лекар. — При тези думи тя се усмихна.

— Струва ми се, че той е дяволски щастлив мъж и се надявам да го знае.

— Така е — усмивката й стана по-широка. — И аз съм щастлива. Ние сме много различни, но се получава. Може би защото сме заедно от цяла вечност. Близо половината ми живот. — Беше женена за него през четиринайсет от трийсет и седемте си години и това бе наистина добро постижение.

— Моят брак е на половината на тези години, но имам чувството, че годините, които прекарах във Виетнам, включително и в пленнически лагер в Дананг, са по-приятни от брака ми с Шарлот. — Мередит разбираше защо и сърцето й се сви от жал за него.

— Поне имаш три прекрасни деца в резултат на това.

— Така е. Благодарен съм й за тях. Понякога ми е трудно да повярвам, че са нейни. Изглежда толкова отчуждена от децата, но това е нейно желание.

Мередит не бе много изненадана от не особено сърдечното й държане, когато я срещнаха в „Харис бар“. Красива, очарователна, но студена като лед. Тогава се запита какво бе намерил у нея Кал, защо се бе влюбил, дали само външният вид бе важен за него. Може би наистина бе така.

Тази вечер седяха в бара и разговаряха дълго, сякаш за да не изгубят последните моменти, които да споделят заедно. На следващия ден всеки от тях се връщаше към всекидневието си, към офисите, хората, които имаха значение за тях — в неговия случай това бяха децата, а в нейния — Стив. Ала в тази последна вечер те празнуваха общата си победа в общия свят, който за кратко си бяха създали.

Знаейки това, тя не се изненада, когато той докосна ръката й и я погледна с огромна нежност.

— Искам да знаеш, че всичко, което стана, бе от много голямо значение за мен. Свърши чудесна работи, Мередит, и бе прекрасна приятелка.

— За мен също бе удоволствие да работя с теб, Кал. — И пътуването, и смехът, и разговорите на всякакви теми — от първичното предлагане на акции до проблема с децата. Тя също бе научила много от него.

— Надявам се някой път да имаме шанс отново да работим заедно — рече той с тъжен вид.

— Е, ако сериозно си решил да купиш друга компания, възможно е да те запозная с някои проспекти. Ще следя коя е най-добрата възможност за теб.

— Това ще е достатъчно основателна причина да го сторя въпреки съпротивата на Чарли.

На лицето й изгря усмивка. Малко по-късно той я изпрати до стаята й. Както винаги, я остави пред вратата, но този път понечи да я задържи за миг, сякаш искаше да каже нещо, после се спря, докато тя отключваше с тежкия месингов ключ.

— Лека нощ, Мередит — рече той простичко, без да откъсва поглед от нея. Без дума или обяснение, тя се доближи до него, целуна го по бузата, обърна се и влезе в стаята си.

— Лека нощ, Кал — пожела му нежно, после, когато той се отдалечи, тихо затвори вратата. Остана да седи дълго в креслото, загледана през прозореца, мисълта й бе само за него. През последните няколко седмици се бяха случили много неща. И тя се надяваше, че независимо дали отново ще работят заедно, той завинаги ще остане неин приятел.