Нощна стража

Четиринадесета глава

Сабрина отключи вратата на апартамента, но веднага щом влезе, някакъв твърд предмет с цилиндрична форма я притисна отзад в кръста и тя вдигна високо ръце, за да предупреди Греъм и Колхински, които идваха след нея.

— Майор Смайли е бил прав. Ти си импулсивна и прекалено самоуверена.

Тя рязко се обърна.

— Полковник Филпот! Той повдигна бастуна си.

— Ако бях Драго, а това беше пистолет, можех да те убия.

— Той е арестуван — каза тя, като нарочно отклони въпроса, който Филпот се бе опитал да повдигне.

— Избягал е, преди полицията да отиде в „Данае“. Не казвам, че ще тръгне след вас тримата, но е отчаян. Дори само това го прави изключително опасен. Бъдете предпазливи.

— Ще се върне, ето заради това — каза Колхински и като извади плика, го подаде на Филпот.

Той отиде да седне на дивана.

— Къде е Си. У.?

— В банята — отвърна Сабрина.

— Какво?

— Къпе се. Ще дойде веднага щом свърши.

— Искам го тук на минутата! — викна Филпот. — Трябва да се връщам в Ню Йорк, за да се подготвя за срещата с генералния секретар утре. Нямам много време.

— Сега ще му се обадя.

— Сабрина? — извика още веднъж Филпот. — Поръчай чай, умирам от жажда.

— Кога пристигна? — попита го Колхински и седна до него на дивана.

— Преди няколко часа. Дойдох направо тук, но на рецепцията ми казаха, че Майк и Сабрина са излезли, затова реших да ги почакам вътре.

— Как влезе? — попита Греъм, докато отваряше бутилката „Перие“, която бе извадил от хладилника.

— И аз имам кредитна карта — усмихна се Филпот. — Не винаги съм бил вързан за бюрото, Майк.

Греъм отвърна на усмивката му и показа кутия с диетична пепси-кола на Сабрина, която говореше по телефона с Уитлок. Тя кимна.

— Сергей, ти какво искаш?

— Кола, пепси… все ми е едно.

Греъм занесе напитките на масичката за кафе и седна.

— Какво стана, откакто говорихме за последен път по телефона? — обърна се Филпот към Колхински. — От местната полиция не можах да науча нищо съществено.

Колхински му разказа накратко събитията от сутринта — от пристигането им в „Данае“ с Уитлок първия път до момента, когато отново се бяха събрали с Греъм и Сабрина в изоставеното кафене. След това Греъм обясни как е взел плика.

— Значи оригиналът вече е на път за Ню Йорк?

— Преди да дойдем тук, минахме през летище „Галеан“ и натоварихме картината на самолета — каза Колхински.

На вратата се почука и Греъм отиде да отвори на Уитлок.

— Надявам се, че не съм те измъкнал от банята — посрещна го Филпот със зле прикрит сарказъм.

— Не, още не бях успял да пусна душа, когато Сабрина се обади.

— Сигурен съм, че ще издържиш още една-две минути — Филпот извади една папка от куфарчето си и я сложи на масата пред себе си. — Имам да ви казвам някои неща, затова предпочетох да дойда лично, вместо да се опитвам да съобщя всичко на Сергей по телефона. Първо за Шрадер — той ги огледа един по един. — Значи казвате, че никой не го е виждал? Те поклатиха отрицателно глава.

— Но това можеше да се очаква, сър. Както е казано и в досието, отвращението му към насилието датира още от времето на аферата с „Хехт“. Просто е бил достатъчно проницателен като бизнесмен, за да не го признава.

— Чел съм досието му, Сабрина. Питам ви, защото е бил намерен в кабинета на Драго. Прострелян.

Уитлок погледна към Греъм.

— Не съм го направил аз — отвърна на погледа му той.

— Никой не казва, че си бил ти — обади се Филпот, за да разреди напрежението.

— Мъртъв ли е? — попита Колхински.

— Не, в болницата „Мигел Коту“ е, но състоянието му е много тежко. От полицията смятат, че Драго е стрелял в него, но не могат да бъдат сигурни, преди да дойде в съзнание.

— Ако изобщо дойде в съзнание — каза Сабрина.

— Лекарите са убедени, че ще се възстанови напълно. Въпрос на време.

На вратата отново се почука и за да достави удоволствие на Филпот, Сабрина демонстративно погледна през шпионката, преди да отвори и да вземе таблата от сервитьора. Греъм подписа сметката и мъжът си тръгна.

— Ще бъде ли повдигнато обвинение срещу Шрадер? — попита Уитлок, щом двамата отново седнаха.

Филпот си сипа чай, прибави малко мляко и го разбърка.

— Седемте засегнати държави единодушно решиха да не се повдига обвинение срещу никого от участниците в подмяната. Искат инцидентът да остане в най-дълбока тайна. Въпреки това обаче ще бъдат взети всички мерки виновниците да бъдат наказани. Шрадер става „персона нон грата“ в Бразилия и веднага щом се възстанови достатъчно, ще му бъде връчена заповед за депортиране, според която трябва да напусне страната в срок от двадесет и осем дена. По този начин ще загуби милиони, а това със сигурност ще му се отрази най-тежко от всичко. Драго ще бъде съден за убийството на Шивон Сен-Жак и Кейси Морган, за опита му нелегално да внесе наркотици в страната, както и по многобройни обвинения за подкупи и корупция. Замесени са някои от висшите държавни служители в града и лично президентът ме увери, че предстои голяма чистка. Ще падат глави — той лично се е заел с това. Що се отнася до Амстердам, Комисията за злоупотреби е изискала вчера книжата на Хорст Кеплер и той вече е арестуван по повод на направените разкрития.

— Той собственоръчно ли е подправял документите, или просто са му скроили този номер, за да получи присъда?

— Понякога можеш да бъдеш адски циничен, Майк. Той собственоръчно е подправял книжата. Ако Комисията за злоупотреби не беше намерила нищо, щеше да се наложи да потърсим нещо друго, което да използваме срещу него. Двамата му съучастници, де Вере и Остеруйс, също са арестувани. Изглежда, че и те са били замесени в злоупотребите. Срещу търговеца на произведения на изкуството Терънс Хамилтън няма да бъде предприето нищо — Филпот отвори папката и хвърли на масата една цветна снимка за паспорт. — Познавате ли го?

Мъжът на снимката наближаваше тридесетте. Имаше гъста червеникава коса и добре поддържана брада. Бе облечен в куртка с майорски пагони.

— Очевидно не — продължи полковникът, след като те разгледаха внимателно снимката. — Ще ви помогна. Махнете брадата, отрежете косата по-къса, изрусете я до бяло и прибавете очила с телени рамки.

Сабрина грабна фотографията и закри с ръка първо брадата, после косата. Поклати невярващо глава и подаде снимката на Греъм.

— Изобщо не прилича на Драго — промърмори той и остави Уитлок да измъкне фотографията от ръцете му.

— Не е Драго — отвърна Филпот. — Това е Анджей Вунджик, който с малко помощ от ЦРУ се е превърнал в Андре Драго.

— ЦРУ ли? — протегна глава напред Колхински. — Започвам да се обърквам, Малкълм.

— Да не говорим за останалите — допълни Уитлок, говорейки от името на тримата.

Филпот порови в папката, докато намери листа, който търсеше.

— Доста се измъчих, докато убедя хората от ЦРУ да се разделят с тази информация. Когато свърша, ще разберете защо. Първо някои данни за Вунджик. Роден е в Гданск, в семейството на военни. Като ученик не бил нищо особено, предпочитал да изразходва енергията си, като спортува. Бил отличен спринтьор, но голямата му любов бил боксът и на шестнадесет години станал юношески шампион на Полша лека категория.

— Мога да го повярвам — злобно измърмори Греъм и докосна цепнатината над лявото си око.

Филпот го погледна сърдито, ядосан, че са го прекъснали.

— Отказал се от бокса на деветнадесет години без нито едно поражение, тъй като тогава започнал работа в секретните служби, СБ. След като изкарал академията в Бйелани, бил назначен в Бюро I-С, най-омразния и най-страшния отдел на СБ. Сигурен съм, че по-рано си си имал работа с него, Сергей.

Колхински мрачно кимна.

— Бюрото продължаваше по стъпките на Десети отдел на СБ, който се бе развихрил през петдесетте години. С една дума — неограничена власт и нечовешки изтезания.

— Бил изпратен в Гданск, за да помогне за унищожаването на разрастващото се движение „Солидарност“, и чистките му имали такъв успех, че на двадесет и осем години получил звание майор. Имал една-единствена слабост — парите, и от ЦРУ я използвали, за да го вербуват — Филпот погледна друг лист. — Така ЦРУ постигнало целта си — да привлече на своя страна четирима висши служители от разузнавателните служби на Източния блок, един българин, един поляк и двама руснаци. Те получили кодовото название „Четворка“. Още от самото начало обаче Вунджик се оказал слабата брънка във веригата. Пилеел парите си съвсем безгрижно и в Лангли се уплашили да не би евентуалното му разобличаване да доведе до щателна и цялостна проверка в секретните служби на Блока. Особено се страхували от КГБ, където имали изключително високопоставен двоен агент. Така решили да „изгърмят“ Вунджик, за да спасят останалите, и допуснали изтичане на информация към СБ. Съобщили му го един час преди да бъде разкрит и той се прехвърлил нелегално през Балтийско море в Швеция, откъдето заминал със самолет за Щатите за продължително разследване. В Лангли не изпускали от очи другите членове на „Четворката“, но не се случило нищо. Така нареченото „дезертиране“ на Вунджик имало ефект, само че над главата му надвиснала смъртната присъда на СБ за предателство и ЦРУ трябвало да му осигури нова самоличност. Единственият друг източноевропейски език, който знаел, бил чешкият, затова станал чех, променил външността си и със стабилната подкрепа на ЦРУ митичният Андре Драго се превърнал в реален човек от плът и кръв със своя биография и свое минало. Тогава му предложили безплатен самолетен билет закъдето поиска и той избрал Рио.

— Значи в плика са имената на останалите трима агенти — обади се Сабрина.

— В плика са кодовите имена на всичките четирима. Изглежда, Драго е изнудил един специалист по компютърни анализи в ЦРУ на име Холдън да проникне в свръхсекретната програма „Алфа“ и да открие имената на останалите от „Четворката“. Холдън заминал за Амстердам, оставил плик с имената в едно шкафче за багаж на Централната гара и след това загинал от бомба в куфарчето, в което вероятно е смятал, че са парите.

— Ако в ЦРУ са знаели какво е направил Холдън, защо не са го спрели? — попита Греъм.

— Осъзнали са какво се е случило едва след като трупът му бил идентифициран, а през това време Драго вече бил сложил ръка на плика.

— Защо е стигнал толкова далеч, за да научи имената? — попита Сабрина.

— Заради отмъщение или поне така смята директорът на ЦРУ — отвърна Филпот. — Драго така и не им простил, че са го провалили и са го обрекли цял живот да бъде преследван от своите. Според тях договорът му със СБ щял да приключи само със смъртта му, а добре знаете, че страните от Източния блок са се специализирали да издирват тези, които смятат за предатели. Очевидно е искал да убие с един куршум два заека — да „изгърми“ и останалите от „Четворката“, като същевременно спечели от това достатъчно пари, за да започне нов живот в друга държава.

Колхински се наведе и започна замислено да разтрива костта между очите си.

— В КГБ знаят ли, че Вунджик и Драго са едно и също лице?

— И аз това питах Лангли. Казаха ми, че не, но аз не съм толкова сигурен.

— Какво е знаела Шивон? — попита тихо Сабрина.

— На практика нищо. Казали са й само, че Драго ще носи илика със себе си на приема у Шрадер. Трябвало е да го вземе и веднага да го предаде на Морган.

— Добре, но откъде в ЦРУ са знаели, че пликът ще е в него на приема? — настояваше тя.

— Леонов му е казал да го носи, когато се срещнат.

— Пак не разбирам — намръщи се тя. — Как са могли за толкова кратко време да разберат, че от КГБ ще изпратят Леонов?

— Той им е казал.

— Искаш да кажеш, че той работи за ЦРУ? Стига, Малкълм, това е нелепо!

Филпот погледна Колхински и бутна плика към него.

— Отвори го, две от имената вътре трябва да са Феникс и Джакдоу.19 Феникс е бил Драго, Джакдоу е Леонов.

Колхински разкъса плика, извади листа компютърна хартия отвътре и го разгъна. На него пишеше:

— Не мога да го повярвам — каза Колхински и хвърли листа на масата. — Откога е станал двоен агент?

— Според Лангли от шест години. Той е бил първият, когото са вербували.

— Кой е другият руснак? — попита Колхински.

— Казаха ми само, че работи във военното разузнаване.

Колхински се отпусна назад и закри лице с ръцете си. Най-сетне погледна Филпот и каза:

— Ако ми беше поискал списък на петимата най-предани служители на КГБ, които познавам, непременно щях да включа в него и името на Юри. Но ако беше поискал списък на петима служители от КГБ, които мразят Запада, той щеше да бъде на първо място. С главни букви. Просто не мога да го възприема. Юри — двоен агент.

— Точно в това е цялата прелест — отвърна Филпот. — Кой би го заподозрял?

— Ако в ЦРУ са знаели, че Леонов ще вземе плика обратно, защо изобщо са използвали Шивон? — попита Сабрина.

— Когато Драго се свързал с КГБ и предложил да им продаде кодовите имена на „Четворката“, те трябвало да намерят някой, на когото вярвали безрезервно, за да ги представлява в сделката. От ЦРУ наредили на Леонов непременно той да поеме работата — не че се налагало да го убеждават кой знае колко, нали неговата глава била в торбата. Така той предложил себе си, макар и да знаел, че това ще породи определени подозрения, особено сред противниците му — Филпот спря за малко, за да отпие от чая си. — ЦРУ трябвало да отклони тези подозрения, затова решили да насочат вниманието към някой от собствените си агенти, който трябвало да създаде впечатлението, че и те се стремят да вземат илика.

— Шивон — промълви Сабрина. Филпот кимна.

— Единственият проблем бил, че нейните връзки с ЦРУ били една от най-големите тайни на Лангли. Ето защо те уж случайно допуснали изтичане на информация, за да осигурят на Леонов необходимото доверие. Така и станало.

— Тя знаела ли е? — попита Уитлок.

— Не.

— Копелета мръсни! — ядосано изсъска Сабрина.

— Какво ще стане с това? — Уитлок побутна листа пред себе си.

— Официално ние нямаме нищо общо с него. Неофициално го оставям на Сергей — отвърна Филпот и погледна косо към Колхински. — На практика в ЦРУ не знаят, че пликът е в нас. Постъпи, както смяташ, че е най-добре при създалите се обстоятелства.

Колхински сгъна листа и го мушна в джоба си.

— Има още нещо — каза Филпот и бутна чашата си настрани. — Снощи е загинал Мартин Коен.

Уитлок стана и излезе, като тихо затвори вратата след себе си.

— Как е станало? — попита Сабрина.

— Избухнала е престрелка в някаква ферма край Триполи.

— А похитителите? — попита Греъм.

— Мъртви са.

— Как го прие Хана? — обади се Колхински.

— Справя се. Обадих се на родителите й в Израел да дойдат при нея — Филпот прибра папката в куфарчето си и се изправи. — А сега ме извинете, трябва да хвана самолета.

— Ще те закарам до летището — каза Колхински.

— Добре, и без това исках да обсъдя някои неща с теб.

— Ключовете от фургона в тебе ли са, Майкъл? Греъм ги извади от джоба си и ги подаде на Колхински.

— Ще се видим пак в Обединените нации — обърна се Филпот към Сабрина и Греъм. — Кога летите?

— Утре сутрин, не знам точно — отвърна Сабрина. — Сергей уреди формалностите.

— Полетът е в десет часа до летище „Кенеди“ — каза Колхински.

Филпот се канеше да каже нещо за Уитлок, но размисли и излезе. Колхински го последва.

— Не познавах Марти много добре — наруши Сабрина внезапно настъпилото мълчание. — Винаги е бил приятелски настроен към мен, но имах чувството, че не одобрява съвсем това, че съм оперативен сътрудник, а не експерт например или програмист като Хана.

— Така е.

— Казвал ли ти го е?

— Не, и аз като теб не го познавах добре. Казвал го е на Си. У.

— Какво по-точно? — попита тя.

— Той смяташе, че жените нямат място в оперативната работа. Според него е трябвало да бъдеш назначена като инструктор по стрелба в Изпитателния център. Просто си беше такъв. Мъжко момче, ако използваме старото клише.

На вратата се почука и Сабрина отвори. Портиерът любезно й се усмихна.

— Господин Греъм тук ли е?

— Майк, за теб е — извика Сабрина през рамо.

— Нося ви съобщение от господин Уитлок — каза портиерът. — Иска да се срещнете във фоайето.

— Кажете му, че веднага слизам — отвърна Греъм.

— Защо просто не се обади по телефона? — попита Сабрина, когато портиерът излезе.

— Не му е до това. Ще ти се обадя, ако поиска да ходим някъде заедно, иначе, ако изникне нещо, ще бъда в хотела — той побърза да настигне портиера и му викна да задържи асансьора.

Сабрина затвори и излезе на балкона. На вратата отново се почука.

Тя с досада разпери ръце и прекоси всекидневната, за да отвори. Срещу нея стоеше Лариуш, стиснал пистолет в дясната си ръка. Изстреля една упойваща стреличка във врата й и тя, олюлявайки се, отстъпи назад в стаята. Всичко наоколо плуваше в мъгла, цветовете се преливаха в неясни очертания. Посегна към дивана, но не успя да го достигне и падна на колене. Преди да загуби съзнание и да се строполи на пода, за миг си спомни предупреждението на Филпот, че е импулсивна и прекалено самоуверена.

Драго, който си бе сложил синьо кепе и тъмни очила, вкара в стаята една количка за мръсно бельо и след като свали халката от пръста на Сабрина, двамата с Лариуш я пренесоха в количката и я скриха под кърпите и чаршафите. Лариуш тръгна с количката надолу по коридора и се качи в служебния асансьор.

Драго слезе във фоайето и се запъти към Греъм, който оживено разговаряше с портиера, донесъл съобщението.

— Може би търсиш мен? — каза Драго и като махна с ръка, отпрати портиера.

— Къде е Уитлок? — попита Греъм.

— За последен път го видях на „Авенида Атлантика“. Вървеше надолу към Копакабана и ми хрумна да използвам името му, за да те примамя да слезеш долу.

— Голямо самообладание имаш, за да се появиш тук, Драго. Едно обаждане по телефона и половината полиция в града ще дойде да те арестува.

— Да, но повече няма да видиш красивата Сабрина — отвърна Драго и му подаде пръстена.

Греъм го хвана за реверите и го притисна до стената.

— Къде е тя?

— Не прави сцени, Греъм, това доникъде няма да ни доведе.

Греъм неохотно го пусна и Драго се усмихна на дежурния от охраната, който се бе приближил към тях.

— Извинете, вината е изцяло моя. Зет ми ми беше дал на заем малко пари, а аз изгубих всичко в жокей-клуба. Сигурно знаете как човек може да се пристрасти към конните надбягвания, нали?

— Ако ще се биете, правете го навън. Не в хотела.

— Сега вече всичко е наред — увери го Драго. Мъжът подозрително ги изгледа и се отдалечи.

— Какво предлагаш? Сабрина срещу плика?

— Ние двамата чудесно се разбираме. Ще се срещнем в „Ривиера Клъб“ след два часа — Драго забеляза колебанието в погледа му и поясни. — В понеделник клубът не работи. Входната врата ще е отключена, а аз ще бъда в казиното. Ела сам и невъоръжен. Имам си начини да проверя и двете, в случай че се опиташ да ме измамиш.

— Това, изглежда, не е чак толкова трудно — язвително каза Греъм.

Драго злобно присви очи.

— Не и този път.

Греъм предупредително го заплаши с пръст.

— Само й направи нещо и ще те разкъсам с голи ръце.

— Бях останал с впечатлението, че силните чувства помежду ви не са взаимни. Явно съм сбъркал — Драго погледна часовника си. — Един и двадесет. До три и двадесет в „Ривиера Клъб“.

Греъм го проследи с поглед как напуска хотела и наведе очи надолу към пръстена в ръката си. Повъртя го замислено в пръстите си и тръгна към асансьора.

— Продължавам да твърдя, че трябва да дойда с теб.

— Вече говорихме за това, Сергей. Никакви оръжия, никакъв гръб. Трябва да играем по свирката на Драго, дори само заради Сабрина.

Колхински примирено сви рамене.

— Първо Уитлок се запилява нанякъде, после отвличат Сабрина. Тези неща се случват до три пъти, нали? Внимавай, Майкъл.

— Хайде, не ставай суеверен — каза Греъм и го потупа по рамото. — И не се притеснявай за Си. У., ще се върне.

— Да, но дали ще остане?

— Ще разберем, когато го видим — Греъм пъхна илика в джоба си. — Искам честната ти дума, Сергей. Никакъв гръб.

— Никакъв гръб — промърмори Колхински.

— Ще се придържам към плана, както се разбрахме. Обещавам.

Греъм излезе от стаята, спусна се с асансьора във фоайето и махна на едно свободно такси пред хотела. Лариуш подкара наетия форд „Ескорт“ и тръгна след него, за да го проследи с таксито на безопасно разстояние.

Пред „Ривиера Клъб“ Греъм слезе от таксито, плати на шофьора и пресече улицата. Отиде до главния вход и блъсна стъклените врати. Едната беше отворена. Той се вмъкна във фоайето и се огледа наоколо, като накрая очите му се спряха на камерата над рецепцията. Бе насочена към него. Стигна до стълбите и се обърна. Камерата го беше проследила. Изкачи се до казиното и влезе. Сабрина седеше на стълбите в другия край на залата, ръцете й бяха приковани с белезници към парапет отстрани. На устните й имаше лейкопласт. Когато го видя, очите й се разшириха и тя започна отчаяно да клати глава, за да го предупреди да не се приближава. Той не й обърна внимание и слезе по стъпалата в казиното.

— Достатъчно, Греъм — каза Драго. Бе застанал на прага на една врата, която не се виждаше от входа, и стискаше своя „ЧЗ“ 75. — Без тежка артилерия… впечатлен съм. Очаквах да нахълташ сред град от куршуми.

— Така и щеше да стане, повярвай ми, ако имаше начин да мина въоръжен покрай детектора на главния вход.

— Тъкмо затова избрах клуба. Греъм погледна към Сабрина.

— Добре ли си? Тя кимна.

— А сега, след като си разменихме любезности, носиш ли ми плика?

— Не е толкова просто, Драго.

— Какво означава това? — попита той и се дръпна от вратата.

— Надали очакваш, че просто ще дойда тук невъоръжен и ще ти предам плика, без да се подсигуря по някакъв начин, нали?

— Продължавай!

— Нося фотокопие от документа. Оригиналът е в Уитлок — Греъм погледна часовника си. — Сега е три и двадесет и две. Точно след осем минути той ще позвъни по обществения телефон срещу сградата на клуба и ако до петото позвъняване не се обади никой или се обади само единият от нас, той ще отиде в полското посолство и ще предаде оригинала лично на посланика заедно с досието ти от ЦРУ. Мога да те уверя, че само час по-късно за Рио ще излети самолет със специален екип на СБ.

Драго го слушаше поразен.

— Кои сте вие всъщност?

— Това няма значение. Да приемем просто, че имаме високопоставени приятели.

— Как мога да бъда сигурен, че Уитлок няма да предаде документите дори ако спазя своята част от сделката?

— Никак. Точно както и ние не можем да бъдем сигурни, че няма да ни застреляш, щом получиш илика — Греъм отново погледна часовника си. — Решавай!

— Искам да го видя.

Греъм остави плика на рулетката до себе си и се дръпна назад, когато Драго му махна с ръка да отстъпи. Той се приближи и когато погледът му се отклони към плика, Греъм се възползва от случая и го повали на пода с една ниска и болезнена хватка от ръгбито. Драго изпусна пистолета, но успя да парира още първия му удар и го отхвърли назад с комбинация от дясно и ляво кроше. После отмъстително заби юмрук в кръста му, повтори и Греъм падна на колене. Драго сграбчи пистолета и се прицели в главата му.

— Вунджик!

Драго замръзна. Чуваше това име за пръв път от пет години. Тези от СБ най-сетне бяха успели да открият дирите му. Знаеше, че така ще стане, бе само въпрос на време. Бавно се обърна, очаквайки да види някой — или няколко — от бившите си колеги. На стълбите стоеше Уитлок, стиснал броунинга си с две ръце. Драго се изсмя и вдигна пистолета си. Уитлок го застреля право в сърцето и оръжието се изплъзна от омекналите му пръсти. Натежалите му крака вече не го държаха и той потъна във внезапно разтворилата се пред очите му бездна. Бе вече мъртъв, когато падна на килима.

Лариуш, който бе видял цялата сцена на монитора в мазето, извади своя „Валтер“ П5 от кобура и се затича нагоре по стълбите към казиното. Влетя през вратата, откъдето преди малко бе минал Драго, и като се скри зад най-близката рулетка, стреля към Уитлок. Улучи го в гърдите и той залитна назад към парапета, после се свлече на пода. Греъм се изтъркаля настрани към пистолета на Драго, взе го и стреля в Лариуш под масата. Той залитна назад, изпусна валтера и вкопчи ръце в стомаха си. Греъм продължи да стреля и следващите четири куршума отхвърлиха Лариуш до стената. От ъгъла на устата му се проточи струйка кръв и мъртвото му тяло се плъзна надолу. Греъм захвърли пистолета и се втурна към Уитлок, които бе паднал но очи.

Обърна го внимателно и Уитлок го погледна, като свали ръка от гърдите си. Ризата му бе скъсана, но кръв нямаше.

— Слава Богу, че така и не се изкъпах. Ако бях влязъл в банята, сега нямаше да нося бронирана жилетка.

— Мислех, че си мъртъв — възмути се Греъм и го пусна.

Главата на Уитлок се удари в парапета и той промърмори:

— Съжалявам, че те разочаровах.

После седна и внимателно започна да разтрива синината на гърдите си.

Греъм свали лейкопласта от устата на Сабрина и я попита:

— Добре ли си?

— Още по-добре ще бъда, когато махнеш тези белезници. Ключът е в джоба на Драго.

Греъм взе ключа, но когато се обърна към Сабрина, нещо на пода привлече вниманието му. Беше амулетът, който му бе подарил Шрадер — докато се биеха, верижката се бе скъсала. Той го вдигна и го хвърли върху тялото на Драго.

— Ще имаш нужда от него там, където отиваш.

Освободи Сабрина и тя започна да разтрива китките си, после вдигна очи към Уитлок, който се беше приближил.

— Появи се точно навреме.

Той й помогна да се изправи и тримата седнаха на бара.

— Изпуснал съм Майк в хотела буквално за секунди. Така че когато Сергей ми каза какво става, тръгнах насам възможно най-бързо. Знаех, че си казал никакъв гръб, Майк, но си помислих, че все пак може да ти потрябва.

— Защо ли? — отвърна Греъм с лека усмивка.

— Какво имаше в плика, Майк? — попита Сабрина.

— Нищо. Със Сергей измислихме номера с полското посолство, защото знаехме, че това ще изкара Драго от равновесие. Точно в този момент трябваше да го нападна и да го задържа. Толкова по въпроса — той мина зад бара и прерови половин дузина хладилници, докато намери „Перие“.

— И аз бих пийнал — каза Уитлок.

Греъм отвори още една бутилка и му я подаде. След това надникна и в останалите хладилници, за да намери диетична пепси-кола за Сабрина. Сипа й я в чаша.

— Да не смениш професията, Майк — пошегува се Уитлок.

— Нямам такова намерение — каза Греъм и се подпря на тезгяха. — А ти?

— Това ми се беше задълбало в ума напоследък, както вероятно и двамата сте забелязали. Кармен иска да напусна ЮНАКО и да основа своя собствена фирма за охрана, а аз искам да остана. Това е проблемът накратко — той отпи от бутилката и се загледа в образа си в едно огледало зад гърба на Греъм. — След като ви напуснах така внезапно, имах дълъг разговор с нея по телефона. Решихме на всяка цена да спасим брака си — поне по това нямаме разногласия. Въпреки че засега май е единственото, по което нямаме разногласия. Предполагам обаче, че това е началото — той бутна бутилката настрани. — Хайде, да не злоупотребяваме с гостоприемството на това място.

Греъм излезе иззад тезгяха и спря пред Сабрина.

— В Рио сме от три дни, а още не сме ходили на брега. Какво ще кажеш да прекараме следобеда на Ипанема?

— Или на Копакабана.

— Или на Копакабана — съгласи се той и се обърна към Уитлок. — Ще дойдеш ли с нас?

— Да, защо не. Точно в момента нямам нищо против малко компания. Само че първо трябва да взема…

— Какво? — учуди се Сабрина.

— Душ!

Двамата се усмихнаха и тръгнаха след него към изхода.

— Мислиш ли, че ще дойде? — попита Греъм и погледна през прозореца на фургона.

— Сигурен съм — отвърна Колхински и запали още една цигара.

— Какво му каза по телефона? Колхински сви рамене.

— Казах му, че списъкът е в мен и че ще го чакам, както е било уговорено, в осем часа пред вилата на Драго на брега.

— Обаждането анонимно ли беше? — попита Греъм, загледан към плажа на нос Леме.

— Да, точно затова съм сигурен, че ще дойде. Ще бъде заинтригуван.

— Хубава къщичка е имал Драго, какво ще кажеш?

Колхински подаде глава през прозореца, за да огледа празната вила, кацнала на малко възвишение с изглед към плажа.

— Сигурно гледката е чудесна, но мястото не е много дискретно, нали? Плажът е най-много на петдесет метра.

— Раят на воайора — усмихна се Греъм.

— Каква ирония, че собственикът на вилата е бил женомразец — отвърна Колхински и изтърси пепелта от цигарата си.

— Имаме си компания — обади се Греъм, когато в мрака на пътя блеснаха светлините на фарове.

Колхински погледна часовника на таблото.

— Точно осем. Юри не се е променил. Черното BMW спря на двадесет метра от фургона и шофьорът излезе да отвори задната врата. Леонов излезе, оправи лятното си сако и се запъти към тях. Спря точно по средата между двете коли и заслони очите си с ръка, за да може да види приближаващата се фигура.

— Сергей? — ахна изумено той. — Какво правиш тук? Къде е Драго?

— Драго е мъртъв. Дойдох да приключа недовършената ви сделка. Как впрочем да се обръщам към теб — Юри или Джакдоу?

Леонов се беше съвзел от първоначалния шок, когато позна Колхински, и сега студено се усмихна.

— Какво е участието на ЮНАКО във всичко това? Ако не се лъжа, още работиш там, нали?

— Какво се бяхте разбрали с Драго? — попита Колхински, без да отговаря на въпросите му.

— Трябваше да му платя с необработени диаманти на стойност половин милион долара.

— Доста евтино — Колхински не криеше презрението си. — Само едно нещо не ми е ясно. Щом е трябвало да върнеш списъка на ЦРУ, какво щеше да предадеш на КГБ?

— Друг списък с кодовите имена на четирима двойни агенти, които биха могли да се жертват. Двама руснаци, един българин и един поляк — точно както в истинската „Четворка“.

— Но защо, Юри? Защо си станал изменник?

— Тъкмо ти би трябвало да разбереш, Сергей. Мразиш диктаторските и репресивни методи на предишната власт точно толкова, колкото и аз. Едва сега, и то благодарение на усилията на хора като нас, нещата започват да се променят.

— Единствената разлика е, че аз никога не съм крил мнението си и не съм стигал дотам да мамя колегите си и да ги продавам на ЦРУ.

— И какво спечели с откритата си позиция? Изхвърлиха те като военен аташе на Запад, на който висшият ешелон в КГБ никога не би могъл да има доверие.

— Обаче съвестта ми не ме буди нощем. А твоята?

— Не съм дошъл тук за идеологически спорове, Сергей. Искам списъка.

— Пликът не се продава.

— Дошъл съм за списъка, Сергей, и ако се наложи, ще го взема насила — Леонов посочи към шофьора зад гърба си. — Да ти представя майор Николай Злотин, един от най-изявените служители в историята на спецназ. Аз лично го избрах да ме придружава.

— Чувал съм за Злотин. Вероятно наистина е сред най-добрите, но такъв е и моят шофьор. Мисля, че го познаваш, нали? Майкъл Греъм.

Леонов погледна към фургона, но успя да различи само силуета на Греъм, застанал отстрани.

— Сега вече разбирам. Реших, че от Делта се е прехвърлил в ЦРУ — затова на приема у Шрадер се престорих, че не го познавам. Значи от ЦРУ са ви дезинформирали.

— По-скоро обратното — поправи го Колхински.

— Мога да вдигна цената на един милион — безцеремонно каза Леонов. — Скъпоценните камъни са в колата. Вземи ги, Сергей, и ми дай плика.

— Защо от ЦРУ са готови да платят един милион долара за четири кодови имена, които и без това знаят? Има още нещо в цялата работа, нали?

Леонов тежко въздъхна и кимна с глава.

— За да стигне до досиетата в програма „Алфа“, Бред Холдън е проникнал през три секретни кода. С изключение на четиримата агенти за съществуването им знаят само още петима души — всичките от ЦРУ. Толкова добре законспирирана беше „Четворката“ през изминалите шест години.

— Как е успял тогава Холдън да мине през секретните кодове?

— Той е участвал в създаването на програмата. Трябвало е само да открие вярната комбинация, за да разсекрети кодовете. След като намерил имената обаче, той прехвърлил досиетата от програмата „Алфа“ някъде на друго място в компютъра. Никой не знае къде точно. Унищожил предишните три секретни кода и вместо тях създал свой собствен, с който скрил досиетата. Драго му наредил заедно с имената да напише и новия секретен код — смятал да го предаде на КГБ, за да удостовери автентичността на досиетата. Както сам знаеш, в КГБ има специалисти, които непрекъснато „преслушват“ компютърните системи в Лангли, така че би било само въпрос на време да се справят с този единичен секретен код и да се доберат до досиетата. ЦРУ трябва на всяка цена да разбере този код, за да може да скрие досиетата на сигурно място и да ги засекрети отново. Трябва да ми дадеш този плик, Сергей.

Колхински извади от джоба си листа компютърна хартия и му го подаде.

Леонов го обърна и от двете страни и ужасено погледна Колхински:

— Кодът не е тук!

— Или Холдън не го е написал с надеждата да измъкне още пари от Драго, или Драго го е скрил с надеждата да измъкне още пари от Лангли. Така и няма да разберем какво всъщност е станало — каза Колхински и се запъти към фургона.

— Е? — попита Греъм.

— Така и няма да разберем, Майкъл, така и няма да разберем — промърмори Колхински, загледан в достолепната, прегърбена фигура на Леонов, който бавно вървеше към колата.

Греъм реши да не разпитва повече и когато подкара фургона, първите тежки капки удариха стъклото. Погледна нагоре към небето — очакваше ги дъждовна нощ. После отново… просто предчувствие.