Някой бди над теб

Трийсет и девета глава

Седалището на „Манинг Дивелъпмънт“ се намираше на петнайсетия етаж, точно срещу асансьорите, зад внушителна двукрила врата. Фоайето бе просторно кръгло помещение, което водеше към работни кабинети и заседателни зали. Между колоните бяха поставени меки дивани и удобни кресла в синьо и лилаво.

Когато Сам и Мичъл пристигнаха, във фоайето видяха само администраторката, която седеше отдясно зад голямо бюро с формата на полукръг. Жената ги упъти към отсрещната страна, където Шрадер и Уомак разпитваха служителите.

— Имахме доста интересна сутрин и много неща се поизясниха — рече Шрадер. — Уомак отиде да разпита секретарката на Логан Манинг. Вие измъкнахте ли нещо от Соломон?

Маккорд набързо му разказа какво са научили и започна да разпитва Шрадер какво е открил.

— Мисля, че ни върви. Един от архитектите, които работят за Манинг — Джордж Соколоф — ми каза, че отговаря за мащабен проект, наречен „Кресънт Плаза“, и че Валенте го е харесал, когато го е видял. Той искал да наеме Манинг като главен архитект, ала сам да построи „Кресънт Плаза“. Соколоф каза, че Манинг отказал предложението и че поискал да бъде партньор в проекта и частичен собственик.

— Валенте не обича да има партньори. Не е отборен играч.

— Правилно — рече Шрадер. — Но наистина е искал „Кресънт Плаза“, а Логан Манинг не само е притежавал дизайна, но и парцела, на който трябвало да се построи сградата. Може Валенте да му е видял сметката, за да притежава и жената, и проекта. Сега, когато Манинг е мъртъв, той ще може да купи проектите и земята, да си наеме собствени архитекти и сам да построи каквото иска. Убеден съм, че госпожа вдовицата много ще го улесни.

— Знаеш ли — замислено изрече Маккорд — чудя се дали детектив Литълтън не е права, като не вярва Лий Манинг да има любовна връзка с Валенте.

— Не си спомням да съм казвала това — прекъсна го Сам.

— Не беше и нужно. Винаги щом стане дума за това, на лицето ти се изписва едно такова упорито изражение… Това, което искам да кажа, е, че съюзът между Лий Манинг и Валенте може би от самото начало е бил бизнес спогодба. Валенте иска „Кресънт Плаза“, а тя иска съпругът й да бъде очистен, защото хойка.

В същия момент в кабинета влезе Уомак и дочу последните думи на лейтенанта.

— Как разбрахте, че Манинг е хойкал? — попита.

— Джейн Сербинг — актрисата, която е заместила Лий Манинг, ни каза сутринта — отвърна Маккорд.

— А тя знае ли, че Логан Манинг е чукал и секретарката си?

— За кого говориш?

Уомак посочи кабинета зад гърба си:

— Манинг е спял със секретарката си. Името й е Ерин Гилрой. Току-що се разплака и ми призна всичко. А вие за кого говорите?

— За Джейн Сербинг.

Очите на Уомак станаха като палачинки и той едва се сдържа да не се засмее.

— И нея ли е чукал? Мътните го взели, ако имах шанс с Джейн Сербинг, и аз щях да се възползвам. Тази жена… — Вдигна ръце и направи движение, очертаващо женски гърди с големината на дини. После погледна Сам. — Литълтън, ти защо не поговориш със секретарката. Може да измъкнеш нещо повече от сълзи и сополи. Карай я по-полека с нея, тя е чуплива като яйчице. Аз само я попитах откога работи тук и дали е запозната с навиците на Логан Манинг. Тя се разрева още на първия въпрос и ми каза всичко, преди да съм изрекъл втория си въпрос.

— Ще ми се да поговоря със Соколоф — рече Маккорд и се изправи, ала Уомак го спря и го попита нещо.

Сам не бързаше да отиде при хлипащата секретарка, бавно тръгна покрай кабинетите и стигна до отворена заседателна зала. В средата на помещението върху висока маса стоеше макет на красива сграда във формата на полумесец. Макетът бе построен в стил арт деко и в двата му края се извисяваха две елегантни кули.

Моделът беше висок около два метра и нещо и бе изпипан до последния детайл, включително миниатюрните фонтани, орнаментираните улични лампи, алеите и разкошния пейзаж.

Умислен мъж стоеше пред макета и го съзерцаваше с леко прегърбени рамене.

— Това ли е макетът за „Кресънт Плаза“? — попита Сам и влезе в залата, за да огледа модела по-добре.

Мъжът се обърна и побутна очилата си нагоре.

— Да, това е.

— Аз съм детектив Литълтън от полицията в Ню Йорк.

— Аз съм Джордж Соколоф.

Сам отново се загледа в макета пред себе си и почтително каза:

— Чудесен е. Кулите бегло ми напомнят на върха на сградата на Крайслер. Господин Манинг трябва да е бил много талантлив и много горд с проекта си.

Мъжът понечи да каже нещо, ала се отказа и замълча.

— Да не би да не съм права?

— Отчасти — рече той и изправи рамене, а после горчиво добави: — Логан много се гордееше с него. Сега, когато е мъртъв, вече не мога да крия, че проектът е плод на взаимните ни усилия. Концепцията и дизайнът са мои. Имаше време, в което бях съгласен компанията да си приписва заслугите ми. Този път обаче Логан обеща, че аз ще бъда главен архитект и че ще получа част от славата.

Чу се гласът на Маккорд:

— Как се чувствахте, когато Логан Манинг жънеше всички лаври, господин Соколоф? Или това е нормално за архитектурния бизнес?

Сам се опита да не мисли за това колко привлекателен е Мичъл Маккорд, когато самоуверено влиза в някоя стая. Спортните сака вече не му бяха широки в раменете, той бе поправил облеклата си. Сега те му стояха чудесно, ала Саманта най-много го харесваше в тесни блузи без яка и в коженото яке, което обичаше да носи. Тя тихо излезе от заседателната зала и остави архитекта и Маккорд насаме.

Кабинетът на Логан Манинг се намираше в дъното на извития коридор, водещ началото си от главното фоайе. Ерин Гилрой стоеше пред бюрото на Логан Манинг с наведена глава и стискаше мокри кърпички в ръка. Вдигна поглед, когато Сам влезе.

— Госпожице Гилрой, аз съм детектив Литълтън.

— Здравейте — пресипнало, но спокойно поздрави жената.

— Желаете ли да седнем?

— Не. Когато стоя права, не се чувствам така уязвима. Саманта приседна на бюрото на Логан Манинг и извади бележник и химикалка от чантата си.

— Детектив Уомак сметна, че може би ще ви е по-лесно да поговорите с жена.

— Така ли? Не ми се стори от състрадателните.

От описанието на Уомак бе останала с впечатлението, че Ерин е лесно ранима и боязлива жена.

— Откога работите тук?

— Почти от две години.

Сам си записа и се замисли как да подходи към следващия въпрос. Всъщност се оказа, че не трябва да се измъчва — Ерин Гилрой сама подхвана темата:

— Връзката ми с Логан Манинг започна и приключи преди половин година.

Сам изпитателно се вгледа в секретарката и се зачуди защо жената си признава толкова открито и бързо пред двама детективи, които за нея са напълно непознати.

— Кой друг знаеше за това?

Ерин стисна юмруци и процеди през зъби:

— Никой! Единствената, на която бях разказал, е съквартирантката ми Дебора, но снощи някакъв репортер се обадил и заявил, че знае за връзката ми с Логан. И съквартирантката ми, приятелката ми — натърти Ерин, — решила, че не е честно да го лъже, затова му разказала всичко. — Младата жена погледна Сам и ядно каза: — Можете ли да ми обясните как някой, който чете Библията и непрестанно я цитира, може да предаде приятелката си и да наруши даденото обещание, без да се замисли поне? И да го направи в името на правдата?

Ерин погледна Сам, очаквайки отговор, настоявайки за отговор, и тя изрече единственото, което й хрумна:

— Някои от най-лошите и мнителни хора, които познавам, ходят на църква всяка неделя и непрекъснато цитират Библията. Не ми е ясно как успяват да оправдаят жестокостта и глупостта си с религиозните си задължения, ала има много, които го правят.

— Дебора е от тях.

— Как мислите, репортерът откъде е разбрал за връзката ви?

— Мисля, че въобще не е знаел, просто е хвърлил въдицата и Дебора се е хванала. Напоследък журналистите преследват всички познати на Логан Манинг със същите въпроси. Един дори се обади и на Джаклин Пробст снощи и я попитал същото нещо. Джаклин му казала, че ще го съди, ако дръзне да спомене името й, после му затворила.

— Коя е Джаклин Пробст?

— Архитект е тук. Колегите ви вече говориха с нея. Тя е на шейсет и четири. Можеше да му бъде баба.

Сам съзнателно смени темата:

— Вие ли поемахте разговорите на господин Манинг и изготвяхте кореспонденцията?

— Да.

— Имате ли дневник на обажданията?

Ерин кимна.

— Бих искала да ми го предадете заедно е някои други документи. Разполагаме с позволението на госпожа Манинг.

— Ще ви дам всичко необходимо. — Секретарката се натъжи и разсеяно прокара пръсти по позлатеното преспапие на бюрото на Логан. Помръдна кожената поставка за документи и рече: — Не мога да повярвам, че Логан вече го няма.

— Кой сложи край на връзката ви? Вие или той?

— Случилото се наистина не заслужава да бъде наречено „връзка“. Миналата пролет бях сгодена. Щяхме да се оженим през юни. Семейството ми се подготвя за събитието повече от година. Месец преди сватбата годеникът ми ме заряза.

Направих всичко възможно да преодоля станалото, ала сватбеният ден наближаваше. Тичах сутрин, медитирах и работех извънредно. Вечерта, когато трябваше да бъде репетицията за сватбата, поисках да остана и да работя до късно. Логан също остана. Поръчахме си храна, аз се разплаках и той се опита да ме успокои. Знаеше какво означава този ден за мен. Беше странен в това отношение — понякога беше напълно безразличен, а понякога помнеше изненадващи подробности, важни за хората. Както и да е. Тогава той ми каза, че годеникът ми не ме заслужава, и ме прегърна. Следващото, което си спомням, беше, че лежахме на това канапе тук. Логан беше много красив и годеникът ми ревнуваше от него. Може би затова го направих.

Когато Ерин млъкна, Сам меко попита:

— Какво се случи след това?

— Месец по-късно месечният ми цикъл закъсня. Купих си тест и той погрешно отчете, че съм бременна. Поболях се от тревога. Дебора току-що се бе нанесла при мен, струваше ми се толкова мила и… а аз бях в истерия. Не вярвам в аборта, за мен той не бе изход. И в края на краищата разказах на Дебора цялата гадна история.

— А тя я повтори пред репортера снощи.

Ерин кимна и на Сам й се стори, че младата жена е изтощена и сломена.

— Мислите ли, че ще съобщят за това в новините… за мен и Логан?

Детективката се поколеба, но после кимна.

— Трябва да се подготвите. Ала ако това въобще може да бъде някакво успокоение, вие няма да сте единствената, чието име ще споменат.

Ерин отметна глава и затвори очи. На лицето й се изписаха страх и горчива обида.

— Горката госпожа Манинг. Обзалагам се, че знам кои са другите две имена.

Сам попита:

— Кои?

— Джейн Сербинг и Триш Лефковиц.

— Която отговаря за връзките с обществеността на Лий Манинг ли?

Ерин кимна, ала почти веднага поклати глава и отчаяно рече:

— Не знам. С Триш се разделиха преди година. Може би няма да се доберат до нея. Може би тя ще се справи, знае как да се държи с репортерите.