Някой бди над теб

Петдесет и седма глава

Уолбрехт беше проницателен и енергичен мъж, висок и слаб, с оредяваща коса и умни гълъбовосиви очи. От него се излъчваха самоувереност и сила.

— Извинявай, че се забавих, Майкъл — каза той и се ръкува с двамата си посетители. Сетне се настани зад бюрото си и от най-долното дясно чекмедже извади няколко папки. — Както обикновено ще започна с кратък преглед. — Докато казваше това, детективът им подаде по една папка с досиета, като пред себе си също остави няколко копия от тях, за да може да прави справка, когато е необходимо. — Сигурно вече знаете, че екипът, който работи по случая, се състои от четирима членове. — Обърна се към Майкъл: — Току-що ти спомена Саманта Литълтън, затова ще започна с нея. Тя е на трийсет и три години и е получила значката си едва преди месец. От онова, което знам за нея обаче, спокойно мога да ви кажа, че въпреки липсата на опит Саманта притежава невероятен инстинкт и е страшно умна. Ако ти се прииска да я ядосаш — шеговито добави, — по-добре първо си намери добро прикритие. Тя е истинска фурия и има черен колан по карате. — Уолбрехт направи многозначителна пауза, след която добави: — Баща й е Итън Литълтън.

— Футболният треньор ли? — попита Бюканън. Когато детективът кимна, добави: — Значи Брейн и Том Литълтън са й братя, така ли?

— Точно така — и двамата са печелели наградата „Хейсман“, а баща й наистина бе легендарен треньор. Двама от братята й са треньори по футбол в гимназиални отбори, един все още играе бейзбол, а последният притежава салон за фитнес тук в Ню Йорк. Саманта е най-малката от седемте деца и според близки на семейството братята й са само мускули, а тя е Мозъкът в семейството. След смъртта на бащата майката се омъжва повторно. — Стивън отново млъкна, за да засили въздействието на следващите си думи. — Вторият баща на Саманта Литълтън е сенатор Холенбек.

— Де да ми беше казал това по-рано — недоволно промърмори Бюканън. — Нямаше да се държа толкова обидно с нея. Двамата с Холенбек сме в един и същи комитет, освен това имаме много общи приятели и познати.

Телефонът на Уолбрехт иззвъня и той се пресегна да прекъсне връзката. Пренебрегна забележката на адвоката и продължи разказа си:

— Когато Саманта заявила, че иска да стане детектив в отдел „Убийства“, сенаторът пуснал някои връзки, за да я уреди в най-спокойния и безопасен полицейски участък в Ню Йорк — Осемнайсети. Подшушнаха ми, че Холенбек е дал някои обещания на капитан Холанд, за които детектив Литълтън дори не подозира. Тя не е много близка с втория си баща, може би защото той е също толкова доминиращ, колкото Итън Литълтън и братята й. Последното, което ви казах, са по-скоро клюки, отколкото факти.

Бюканън беше отворил досието на Саманта и внимателно го разучаваше, поради което детективът замълча и учтиво изчака адвокатът да приключи. После премина към следващия член на екипа:

— Малкълм Шрадер е опитен детектив и се гордее със забележителен списък арестувани и осъдени престъпници, един от най-добрите в участъка е. Много по-умен и хитър е, отколкото изглежда, затова не го подценявайте. Говори се, че направо е побеснял, когато са му лепнали Литълтън за временен партньор, ала сега той е един от най-яростните й защитници, затова ви съветвам да не подценявате и нея. — Майкъл и Бюканън не бяха проявили интерес към досието на Шрадер и Уолбрехт реши да продължи: — Детектив Уомак не е толкова проницателен и хитър като Шрадер, но е много добър полицай. Работлив е като пчелника и е много старателен. Май това е, което трябва да знаете за него засега. Детективът поспря малко, очаквайки някакви въпроси, ала клиентите му мълчаха и той продължи: — Сега идва ред на Мичъл Маккорд. Той е абсолютният джентълмен и е най-голямото ни предизвикателство. — Стивън се облегна назад, погледна Валенте и без заобикалки рече: — Според източниците ми комисар Труманти лично го е избрал за случая и му е наредил да те закове за убийството на Манинг или за всичко, което изникне по време на разследването му.

— Труманти трябваше да внимава кого избира — вбеси се Майкъл, — защото кучият му син въобще не е погнал мен, опитва се да припише убийството на Лий Манинг.

Уолбрехт взе химикалката си, готов да си води бележки, любопитно изучавайки лицето на Валенте. Сетне предложи собственото си виждане за Мичъл Маккорд:

— Мичъл Маккорд има ум като бръснач и докторска степен по криминална психология. Ако той реши, че си виновен, ще захапе следата като булдог и нищо няма да го отклони от целта, а ти няма да можеш да направиш нищо, за да му попречиш. Той непрестанно ще скъсява дистанцията и направо ще те съсипе. — Уолбрехт изчака за някаква реакция, ала такава не последва. Леко усмихнат, той призна нещо на двамата мъже: — Обаче ти си прав, като казваш, че Труманти не е избрал подходящия човек. Никой не може да накара Мак да преследва не, когото трябва, само и само да уреди нещо за себе си или да угоди на някого. Ако някой все пак се опита да направи това, Маккорд ще го прати по дяволите. Сам ще погне истинския виновник, а после и онзи, който се е опитал да го насочи по погрешна следа. — Уолбрехт се засмя и погледна Бюканън: — Тъкмо заради това и Мичъл Маккорд не се е наредил на опашката за поста на Труманти. Мак е най-добрият детектив в нюйоркската полиция, но не си пада по политическите игри.

От много време се опитвам да го накарам да дойде да работи за мен, предлагам му баснословна заплата, партньорство във фирмата, но всеки път, когато той се накани, някой в участъка му възлага важен случай, на който не може да устои. Този път случаят беше ти… Майкъл. — С това Уолбрехт завърши разказа си за четиримата полицаи и се обърна към Майкъл с думите: — Освен всичко това мога да ти кажа, че подслушват телефоните ти и че полицията те следи, но ти и без това си го знаеш. Госпожа Манинг също я следят, ала все още не са сложили подслушвателни устройства на телефоните й. А сега ми кажи с какво да се заема.

— Искам да откриеш убиеца на Логан Манинг. Който и да е той, сега се разхожда на свобода, а вдовицата на Манинг не може да седне в ресторант и да вечеря, без да я одумват. Освен това Лий има преследвач. Гордън ще ти даде подробности. Независимо дали преследвачът е замесен в убийството или не, не желая Лий да се притеснява и да се страхува от него.

Уолбрехт се облегна отново назад и удивено се втренчи в клиента си.

— Значи така стоят нещата? — меко попита. — Ти се тревожиш за госпожа Манинг, а не за себе си. Така ли?

— Точно така — рязко отвърна Майкъл, отвори куфарчето си, хвърли документите вътре, после рязко го затвори.

Уолбрехт взе един бял лист и отново се приготви да си води бележки.

— Добре тогава, кажи ми нещо по случая, което може да ни насочи.

— Не мога да ти кажа кой знае какво, но ти вече имаш информация по случая. Логан искаше да правим бизнес заедно и както обикновено в такива случаи не само го помолих да ми даде финансов отчет, но и накарах твоите хора да го проверят. Прегледай отново документите и търси нещо нередно във финансите му…

— Защо точно с финансите му? Аз бих започнал с ревнив съпруг или гадже на някоя от любовниците му.

— По няколко причини — отвърна Майкъл и се изправи. — Преди време изхвърлих финансовите му отчети, но отлично си спомням, че той не беше толкова платежоспособен, колкото демонстрираше.

Уолбрехт си записа нещо и попита:

— Нещо друго?

— В нощта, преди да изчезне, той подари на съпругата си рубинено колие за четвърт милион долара. Наскоро тя реши да го върне в магазина на „Тифани“, ала когато секретарката й се опитала да го остави там, продавачът й казал, че то не е купувано от тях. Когато двете с Лий се опитали да разберат откъде го е купил, откриха, че това е невъзможно — липсвала всякаква следа, не е бил даден чек, не е била използвана кредитна карта, нищо.

Частният детектив изведнъж стана подозрителен:

— Да не би да е платил в брой?

— Очевидно. Но има още нещо — по време на една от срещите ни Логан Манинг се похвали, че е измислил хитър начин да харчи офшорни пари в Америка, без да рискува да го погнат данъчните. Не ми каза направо, че го прави, но може и така да е било. Ако е перял пари, който и да го е убил, може би е искал част от тях. — Майкъл отвратено поклати глава и облече палтото си. — След като Манинг не се появи първите няколко дни, осъзнах, че няма да го открием жив. Освен онова за офшорната банка той ми спомена, че си купил и пистолет.

Стивън остави химикалката си и озадачено го погледна:

— Но защо ще казва на теб, на един непознат, че си е купил пистолет и че знае как да се отърве от мръсни пари?

— Защото е решил, че ще се заинтересувам и че ще ме впечатли — отвърна той и взе куфарчето си. — Все пак нали съм опасен престъпник, който непрекъснато бие по точки съдебната система. — Сетне Майкъл кимна на Бюканън, който щеше да се върне в кантората си с такси, и отново се обърна към детектива: — Не ме интересува колко хора ще работят по този случай и колко ще ми струва. Открий кой е убил онзи кучи син.

Отиде до вратата, понечи да я отвори и да излезе, ала спря с ръка върху бравата.

— Има още нещо. Искам да кажеш на Маккорд да не споменава пред мен името на Лий Манинг във връзка с убийството на съпруга й, защото тогава ще го преследвам до дупка, а полицаите в Ню Йорк няма да са достатъчно, за да ме спрат.

След като Майкъл излезе, Уолбрехт и Бюканън само се спогледаха и дълго мълчаха.

— Направо не е за вярване — най-сетне продума детективът.

— Това същият мъж ли е, който едва сви рамене, когато срещу него подадоха наведнъж шест обвинения за измама?

Бюканън каза:

— Направи на всички ни услуга и открий следите на убиеца, при това бързо. Защото ако приятелчето ти Маккорд се опита да обвини Лий Манинг, мога дати гарантирам, че Майкъл Валенте ще стане неуправляем.