Някой бди над теб

Трийсет и трета глава

Брена бе уредила с кетъринга да се заеме френската сладкарница „Пеярд“ и в апартамента на актрисата бе организиран изискан помен. Когато Лий се върна у дома, гостите й вече се бяха разделили на групички, също като на тържеството по случай рождения й ден преди малко повече от седмица. Сега разговорите се въртяха около убиеца на Логан.

Лий разсеяно се движеше сред хората, приемаше съболезнованията им и търпеливо изслушваше думите, с които безпомощно се опитваха да направят по-поносимо трагичното събитие. Семейството и приятелите на Логан бяха от хората, които стоически понасяха всичко. Съдия Максуел потупа Лий по рамото и опечалено рече:

— Сега може и да не ти изглежда възможно, но ще имаш и по-добри дни. Животът продължава, скъпа.

Сенатор Холенбек окуражаващо каза:

— Силна си, ще го преодолееш. — Съпругата му добави: — Когато първият ми съпруг почина, реших, че с живота ми е свършено, но се съвзех. Ти също ще се съвземеш.

Пралелята на Логан, една от малкото живи роднини на съпруга й, леко хвана ръкава на Лий със старческата си ръка, нашарена от петна и тъмносини вени, мрачно се вгледа в лицето й и най-накрая попита:

— Как ти беше името, скъпа?

Приятелите на Лий като че ли се чувстваха задължени да й обясняват как им се е отразила смъртта на Логан. Израженията им сякаш говореха: „Това е трагедия за теб и за всеки, който познаваше Логан.“ Тета Беренсон си бе сложила една от най-официалните и най-малко натруфени шапки — черна с огромна периферия, украсена с бели копринени цветя и черни боровинки на шапката, нямаше дори пера.

— Съсипана съм. Направо съм съсипана. Все си спомням за онзи уикенд, който прекарахме заедно в Мейн, реших да нарисувам пристанището, както се е запечатало в спомените ми. Ще ти подаря картината, когато я завърша.

Клер Стрейт, която преживяваше тежък развод, импулсивно прегърна Лий и се възмути:

— Няма справедливост на този свят! Логан е мъртъв, а това копеле Чарлс е жив и здрав. Толкова съм бясна на съдбата. Започнах да посещавам сеансите на Шийла Уинтърс за справяне с гнева.

Джейсън стоеше заедно с Джейн и Ерик. Лий никога не го бе виждала толкова унил.

— Мила, това, което преживяваш, направо ме съсипва. Трябва скоро да се върнеш на работа. Логан щеше да иска да продължиш живота си.

Джейн Сербинг беше плакала. Лицето й бе бледо, а красивите й очи бяха зачервени. Младата звезда беше без грим, всъщност изглеждаше толкова разстроена, че не се интересуваше от външността си.

— Просто не мога да го осъзная. Имам кошмари и се събуждам с надеждата това да е просто сън, но не е — каза тя на Лий.

Сибил Хейуд, която услужливо се бе оправила с Майкъл Валенте на рождения ден на Лий, се бе поболяла от мъка и угризения.

— Само аз съм виновна — сломено рече тя.

— Сибил, това е глупаво…

— Не! Ако бях добра приятелка, щях да завърша хороскопа ти още преди рождения ти ден. Нямаше да позволя на бизнеса да попречи на приятелството ни. Е, сега видях всичко — трагедия и насилие. Можех да те предупредя…

Астроложката бе толкова измъчена от угризенията, че единственото, което Лий се сети да й каже, бе:

— Нека ти разкрия една тайна. — Тя прегърна през талията приятелката си. — Нямаше да помогне, дори и да бе завършила хороскопа.

— Защо?

— Логан не вземаше насериозно астрологията. Аз ти вярвам, но… — Лий млъкна и внимателно подбра думите си: — А не се доверявам напълно на хороскопите.

Вместо да се успокои, Сибил остана наранена и обидена.

Само Шийла бе винаги до Лий в този тъжен ден. Тя като че ли усещаше кога е нужна и винаги заставаше до нея, когато ти се натъжаваше прекомерно. Когато Лий приключи разговора си с Джейн, психоложката отново се появи и стоически издържа приказките на Сибил.

— Сега имаш нужда да поостанеш сама — каза на приятелката си. — Успокояваш всички, а теб те натоварват допълнително.

— По-късно ще си почина — отвърна Лий. Беше вцепенена от изтощение, но не желаеше да напусне гостите си дори за миг: Всички бяха дошли, защото обичаха и уважаваха Логан, и тя им бе благодарна за това.

Равнодушни към мъката на вдовицата бяха дузината скромно облечени детективи, сред които бяха Литълтън, Маккорд и Шрадер. Те присъстваха на погребението, а сега бяха и тук в апартамента. Литълтън и Шрадер бяха убедили актрисата, че убиецът на Логан може да е някой от присъстващите. Без да го казват направо, те й бяха намекнали, че нейният живот също може да е в опасност. Въпреки че това й се бе сторило абсурдно, тя не се бе възпротивила, нямаше сила да спори с никого и за нищо. До вчера беше убедена, че убийството на съпруга й е грешка или е дело на неизвестен маниак, който е мислел планинската хижа за своя.

Когато се разминаваше с някого от полицаите, тя учтиво кимваше, но не се спираше. Никой не подозираше за присъствието им и никой не ги забеляза, с изключение на Къртни Мейтланд. За най-голямо удивление на Лий момичето бе забелязало всички полицаи, включително Сам Литълтън. Къртни се появи изневиделица до актрисата, подаде й чиния с храна и й съобщи за наблюденията си:

— Преброих шест ченгета — прошепна. — Толкова ли са, да не съм пропуснала някой?

Къртни бе виждала Логан само веднъж, и то за няколко минути. Тя не бе потресена от мъка и бе прекалено искрена, за да се преструва на опечалена. Лий силно я прегърна и каза:

— Позна. Как се сети?

— Ама ти шегуваш ли се? — ухили се момичето.

— Не напълно сериозна съм.

— Че кой друг, ако не ченге, ще дойде на такова събиране и няма да се спре да поговори с някого или да потърси някого, с когото да поговори. Те не ядат, не са тъжни и… — Къртни изведнъж млъкна.

— Какво?

— Ами да кажем, че са малко демоде. Онзи високият с проверената коса е интересен — заяви и кимна към Маккорд. Лий проследи погледа й, защото й бе приятно да води непринуден разговор с някого. — Интересен е, защото има страхотни белези и понеже лицето му е фино, но излъчва сила и воля. Брюнетката я разпознах най-трудно.

— Защото е жена ли?

— Не, защото носи ботуши за седемстотин долара на „Ботега Венета“.