Окото господне

Исторически бележки

Що е „истина“? Сложен въпрос, когато става дума за миналото. Уинстън Чърчил твърди, че „историята се пише от победителите“. Ако е прав, на кой исторически документ можем да вярваме? Писмените извори обхващат последните около шест хиляди години и проследяват само няколко човешки крачки на тази планета. И дори тези сведения са пълни с празноти, които превръщат историята в оръфан, прояден от молци килим. Най-важното е, че тъкмо в тези „дупки“ са потънали много от най-големите загадки, които чакат своето преоткриване, включително жизненоважни промени — изключително редки събития, които дават нова насока на цивилизациите.

Такова събитие се случва през 452 г., когато свирепата войска на хунския владетел Атила опустошава цяла Северна Италия. Рим е безпомощен пред тези варварски орди и е напълно логично да падне. Папа Лъв I излиза от града и посреща Атила на брега на езерото Гарда. Двамата разговарят тайно насаме — няма писмени данни какво са обсъждали. След срещата Атила се отказва от сигурна победа, от плячкосването на Вечния град, и незабавно напуска Италия.

Защо? Какво го е накарало да вземе такова решение? Историята не дава отговор на този въпрос.

Прелистете тази страница и ще видите колко малко е оставало да се самоунищожим — изгубен момент от миналото, в който западната цивилизация едва сама не се нанизва на острието на меча, известен като „меча на Бог“.