Глава 22

Като отпуши бутилката червено вино, която току-що бе купил, Хю сипа малко в чашата, за да го дегустира. Беше разочарован. Беше добро, но беше пил и по-добро за десет паунда. Ядосан от избора си — препоръка от гурме страниците на Съндей Таймс — той напълни чашата си и се зае с разопаковането на тайванската храна за вкъщи. Четвъртата му за тази седмица. Погледна часовника си — осем вечерта — тъкмо се бе прибрал от офиса и беше изтощен. Твърде много хора, които оглеждаха, за да купят, и недостатъчно апартаменти за продаване. Дори ако включеше всички студиа без място да се завъртиш, да не говорим за диван или спалня, които се продаваха като топъл хляб по сто и петдесет хиляди долара.

Като изпразни съдържанието на кутиите от сребристо фолио в чинията си, той се отпусна на дивана, разхлаби вратовръзката си и изрита обувките от краката си. Набоде изстинало парче кокосово пиле, взе дистанционното и включвайки телевизора, започна да прещраква каналите. Нямаше нищо поне малко интересно. ВВС1: документален филм за мухата цеце. ВВС2: префърцунен готвач, приготвящ кускус по странна рецепта. ITV: тъпо развлекателно предаване. Channel 4: поредната дяволски депресираща сапунка. Channel 5: едно от смотаните предавания за градинарство. Той гледаше невиждащо екрана, наблюдавайки как група жизнерадостни градинари в еднакви оранжеви тениски се опитват да превърнат за половин час парче занемарена земя в японска градина с помощта на малко чакъл и вода.

Хю загаси телевизора отвратен. Беше отегчен. Беше петък вечер, а той седеше сам на дивана със студена вечеря и бутилка скапано вино. Какво се бе случило с всички луди нощи навън, които той си мислеше, че ще преживее като необвързан мъж? С всички купони? С всички жени? Той сдъвка голяма хапка студени тайландски макарони. Нямаше ги, това беше. Добре де, имаше няколко забежки за една вечер, но те изчезнаха доста бързо. Да прави секс с непозната, не бе толкова възбуждащо, колкото си го беше представял. Всъщност беше дори малко смущаващо. А и повечето от жените, които срещаше, изглежда търсеха нещо много по-сериозно от секс. Те искаха връзка. Което беше последното нещо, което той искаше, защото тъкмо бе прекратил една. Относно купоните — преди няколко седмици беше годежното парти на Адам и Джесика, но след това — нищо. Ноември не беше точно най-добрият месец за купони. Беше твърде студено, твърде дъждовно, твърде тъмно и твърде дяволски депресиращо. Нищо чудно, че изведнъж всеки бе престанал да е сам. Всеки си бе намерил половинка и се беше зазимил с нея във всекидневната, гушнати заедно на дивана с видео и чаши чай. Точно както той и Франки правеха.

И все пак самотата не го притесняваше. Всъщност той й се наслаждаваше. Харесваше пространството. Харесваше му да може да прави каквото си иска. Стана и включи парното. Апартаментът беше леден. Нищо учудващо, при положение, че навън беше около минус седем. Един господ знае какво се бе случило с есента. Изглежда Лондон я беше пропуснал и се бе втурнал директно в арктическа зима. Забеляза отражението си във вратата на стоманения хладилник. Господи, изглеждаше ужасно! Бледа сива кожа с тъмни кръгове под очите. Почивка, малко слънце и тен не биха му се отразили зле. Франки вероятно щеше да има чудесен загар след близо месец в Ел Ей, попивайки всичкото калифорнийско слънце. Тя винаги покафеняваше много на слънце, не като него. Дори и със защитен фактор 30 неговата кожа бе толкова бледа, че винаги изгаряше и ставаше яркочервена.

Чувствайки, че се ядосва, той отиде в кухнята и натъпка безвкусната си храна в чувала за боклук. Не че Франки му липсваше. Беше постъпил правилно, като приключи с нея. Беше станала твърде чувствителна, твърде скучна, твърде отдадена. Всичко, което искаше от живота, бе да се установи, омъжи и да прекарва всяка вечер уютно вкъщи. Заради това никога нямаше да се получи между тях. Той беше пълна противоположност.

Наблюдаваше как кървавочервената течност изтича в канала, докато изсипваше бутилката вино в мивката. Прозя се. Погледна часовника си. Беше едва осем и половина, но не му се излизаше. Беше изтощен. Щеше да си остане вкъщи и да вземе дълга вана. Честно казано, нямаше да има нищо против да си легне рано.

Загрузка...