Отразена в теб

9

Минах бързо през охраната на „Кросфайър“ и се усмихнах, когато видях, че Кари вече ме чака във фоайето.

— Здрасти! — поздравих го аз, не можех да не се удивя на завидната му способност да накара износените дънки и фланелката с остро деколте да изглеждат скъпи.

— Здравей, непозната красавице.

Той се протегна към мен и двамата излязохме през страничната врата на сградата, хванати ръка за ръка.

— Днес изглеждаш щастлива.

Блъснах се в обедната горещина като във физическа преграда.

— Ох!… Навън е ад. Хайде да отидем някъде наблизо. Яде ли ти се тако?

— Много ясно!

Заведох го в малкия мексикански ресторант, който Мегуми ми беше показала, като се опитвах да прикрия вината, която бях изпитала при поздрава му. Не бях се прибирала вкъщи от няколко дни, а Гидиън беше планирал да заминем за уикенда, което означаваше, че ще мине още доста време, преди отново да видя Кари. Изпитах облекчение, когато се съгласи за обяда. Не исках да го оставям сам прекалено дълго, без да знам какво прави и дали е добре.

— Имаш ли някакви планове за довечера? — попитах аз, след като поръчах и за двама ни.

— Един от фотографите, с които работя, има рожден ден тази вечер. Мислех да се отбия за малко да видя как вървят нещата.

Той започна да се клати на петите си, докато чакахме да ни приготвят такото и безалкохолните маргарити.

— Все още ли имаш намерение да излизаш със сестрата на шефа си? Искате ли да ви водя с мен?

— Сестрата на партньора на шефа ми — поправих го аз. — Освен това тя има билети за концерт. Каза, че съм последната й надежда, но дори и да не беше така, мисля, че ще е забавно. Поне се надявам. Никога не съм чувала тази група, дано да стават за нещо.

— Коя е групата?

— „Сикс-Найнтс“. Чувал ли си ги?

Кари широко отвори очи.

— „Сикс-Найнтс“? Наистина? Добри са. Ще ти харесат.

Взех питиетата и го оставих да носи подноса с храната.

— Значи ти си чувал за тях, а Шона им е голям фен. Къде съм била?

— Под Крос и твърдото му парче. Той ще дойде ли с теб?

— Да.

Побързах да седна на една маса, от която двама бизнесмени точно ставаха. Не казах на Кари за настояването на Гидиън, че не мога да отида без него. Знаех, че няма да го приеме добре и това ме накара да се питам защо аз самата се бях съгласила на подобно нещо. Обикновено двамата с Кари бяхме на едно мнение по такива въпроси.

— Не мога да си представя, че Крос харесва алтернативен рок — заяви Кари и грациозно се намести в стола срещу мен. — Той знае ли колко много си падаш ти по този стил? Особено по изпълнителите му?

Изплезих се.

— Не мога да повярвам, че повдигаш тази тема. Всичко това е минало.

— Така ли? Брет беше много готин. Сещаш ли се понякога за него?

— Да, със срам — отвърнах аз и взех такото с месо. — Затова се опитвам да не мисля за него.

— Той беше свестен тип — отбеляза Кари и шумно отпи голяма глътка от маргаритата.

— Не съм твърдяла, че не е. Просто не беше за мен.

Чувствах се много неудобно винаги когато се сещах за този период от живота си. Брет Клайн беше секси и имаше глас, който ме караше да се подмокрям само като го чуя, но беше и един от най-ярките примери за неподходящите мъже, с които беше пълен жалкият ми любовен живот в миналото.

— Сменяме темата! Чувал ли си се с Трей напоследък?

— Да, тази сутрин — отвърна Кари и усмивката изчезна от лицето му.

Търпеливо изчаках да продължи.

— Липсва ми — въздъхна накрая. — Липсват ми разговорите с него. Знаеш ли, че е ужасно умен? Също като теб. Довечера ще дойде с мен на партито.

— Като приятел или като гадже?

— Тези наистина си ги бива. — Той отхапа от такото и го сдъвка внимателно, преди да ми отговори. — Предполага се, че ще отидем само като приятели, но като ме познаваш, накрая сигурно ще прецакам всичко и ще го изчукам. Помолих го да се срещнем там и после да си тръгнем поотделно, за да не оставаме насаме, но винаги мога да го изчукам в банята или в някой килер. Аз нямам никаква воля, а той не може да ми откаже.

Сърцето ме заболя, когато го чух как унило говореше.

— Познато ми е — напомних му с тих глас. Някога и аз бях такава. Отчаяно исках да се почувствам свързана с някого. — Защо… знаеш какво имам предвид… не се погрижиш за това предварително? Може да помогне.

По красивото му лице бавно се изписа палава усмивка.

— Би ли записала това на гласовата ми поща?

Хвърлих смачканата си салфетка по него. Той я хвана и се засмя.

— Понякога си такава света вода ненапита. Обожавам това.

— А аз обожавам теб. И искам да бъдеш щастлив.

Той допря ръката ми до устните си и я целуна.

— Старая се, бебчо.

— Винаги ще бъда до теб, когато ти потрябвам, дори и да не съм си вкъщи.

— Знам.

Стисна ръката ми и след това я пусна.

— Другата седмица ще се задържам вкъщи доста повече. Трябва да се приготвя за пристигането на баща ми. — Отхапах от такото и започнах да потропвам с крака от удоволствие. — Исках да те попитам за петъка. Трябва да отида на работа, би ли го наглеждал, ако си свободен? Ще заредя хладилника с любимата му храна, ще му оставя карти на града, но…

— Нямаш проблем — отсече Кари и намигна на една приятна блондинка, която мина покрай нас. — Ще е в добри ръце.

— Искаш ли да отидем заедно на някое представление, докато е в града?

— Ева, миличка, винаги съм готов да изляза с теб с най-голямо удоволствие. Само ми кажи къде и кога и ще разчистя ангажиментите, за да съм свободен.

— О! — възкликнах аз, сдъвках бързо хапката и я преглътнах. — Онзи ден мама ми каза, че е видяла прекрасната ти физиономия на един автобус.

— Знам — засмя се той. — Изпрати ми снимка, която направила с телефона си. Не е ли страхотно?

— Да, разбира се. Трябва да го отпразнуваме — заявих аз, използвайки една от любимите му фрази.

— И още как!

— Леле!

Шона замръзна на тротоара пред апартамента си в Бруклин и зазяпа лимузината, която я чакаше на улицата.

— Направо сте се изхвърлили.

— Не съм аз — отговорих, докато оглеждах тесните червени панталонки, с които беше обута, и стратегически накъсаната фланелка с надпис „Сикс-Найнтс“.

Червената й коса беше вдигната нагоре, а червилото й бе в тон с панталонките. Изглеждаше секси и готова да се забавлява. Зарадвах се, че съм избрала суперкъса черна кожена пола с плисета, прилепнал рипсен бял потник и яркочервени кубинки „Док Мартенс“.

Гидиън, който до този момент беше с гръб към нас и разговаряше с Ангъс, се обърна и аз отново останах втрещена, също както в момента, когато го видях преоблечен, след като беше взел душ. Носеше широки черни джинси, черна фланелка без никакви надписи и тежки черни ботуши и успяваше да направи тази непретенциозна комбинация толкова секси, че ми се искаше да му се нахвърля веднага. Сега, облечен като за рок концерт, беше дори в по-голяма степен Тъмен и Опасен, отколкото когато бе в костюм. Изглеждаше доста по-млад и точно толкова невероятен.

— Мили боже, кажи ми, че той е за мен — прошепна Шона и стисна с все сила ръката ми.

— Хей, ти си имаш един. Този е мой.

Изпитах огромно вълнение, когато изрекох тези думи. Беше мой и ми принадлежеше, можех да го докосвам, да го целувам. И по-късно да го чукам до безсъзнание. О, да…

Тя се засмя, когато започнах нетърпеливо да се поклащам.

— Добре. Ще се задоволя и с обикновено запознанство.

Представих ги един на друг, след това изчаках тя да се качи първа в лимузината. Точно щях да се вмъкна след нея, когато усетих ръката на Гидиън да се плъзга под полата ми и да ме стиска за дупето.

Той застана зад гърба ми и прошепна в ухото ми:

— Преди да се навеждаш така, се уверявай, че стоя зад теб, ангелче, или ще те напляскам по прекрасното задниче.

Обърнах глава и допрях буза в неговата.

— Цикълът ми свърши.

Той изръмжа и заби пръсти в бедрото ми.

— Защо не ми каза по-рано?

— Удоволствието става още по-голямо, когато трябва да проявиш търпение, за да го получиш — заявих аз, повтаряйки фразата, която преди време бе използвал, за да ме измъчи. Той изруга, а аз се разсмях и се настаних до Шона.

Ангъс седна зад волана и потеглихме, по пътя отворихме бутилка „Арман де Бриняк“1. Докато стигнем пред „Табло уан“, ново модерно фюжън бистро, пред което се виеше дълга опашка, комбинацията от шампанското и горещия поглед на Гидиън, спрял върху ръба на почти неприлично късата ми пола, ме накараха да се почувствам замаяна.

Шона се плъзна напред по седалката и се загледа с широко отворени очи през затъмнените прозорци.

— Дъг се опита да ме доведе тук, преди да замине, но резервациите се правят за два месеца напред. Можеш да дойдеш и без резервация, но трябва да чакаш с часове и няма никаква гаранция, че ще влезеш.

Вратата на лимузината се отвори и Ангъс подаде ръка първо на нея, а след това и на мен. Гидиън дойде при нас и аз го хванах под ръка, като че ли бяхме облечени за официална вечеря, а не за рок концерт. Бяхме поканени вътре с такава бързина и управителят прояви такива любезности, че погледнах към Гидиън и прошепнах само с устни:

— И това ли е твое?

— Да, в съдружие.

Въздъхнах и се примирих с неизбежното.

— Приятелят ти ще дойде ли за вечеря?

Гидиън кимна леко.

— Вече е тук.

Проследих погледа му и забелязах един много приятен млад мъж, обут в дънки и фланелка на „Сикс-Найнтс“. Мъжът позираше с две красиви жени от двете му страни, които очевидно го бяха помолили да се снима с тях. Той се усмихна широко на човека, който ги снимаше с телефона си, след това махна с ръка на Гидиън и се извини.

— О, господи! — възкликна Шона и се олюля. — Това е Арнолдо Ричи! Той е собственик на заведението. И освен това води шоу по кулинарния канал.

Гидиън ме пусна, подаде ръка на Арнолдо и двамата се потупаха по гърба както правят близки приятели.

— Арнолдо, това е приятелката ми, Ева Трамел.

Протегнах ръка, Арнолдо я пое, придърпа ме към себе си и ме целуна директно по устните.

— Дръж се прилично — изръмжа Гидиън и ме скри зад гърба си.

Арнолдо се усмихна, тъмните му очи весело проблясваха.

— А кое е това прекрасно видение? — попита той, като се обърна към Шона, взе ръката й и я допря до устните си.

— Шона, това ще е кавалерът ти, Арнолдо Ричи, ако успее да оцелее по време на вечерята — заяви Гидиън и го изгледа предупредително. — Арнолдо, да ти представя Шона Елисън.

Тя направо сияеше.

— Гаджето ми ти е страхотен фен. Аз също. Веднъж направи лазаня по твоя рецепта и стана направо страхотна.

— Гидиън ми каза, че в момента той е в Сицилия. — Арнолдо говореше с много приятен акцент. — Надявам се, че ще можеш да отделиш време да отидеш при него.

Хвърлих бърз поглед към Гидиън. Дяволски добре знаех, че не съм му давала толкова подробна информация за гаджето на Шона. Той ме погледна с престорена невинност и едва забележимо се ухили.

Поклатих ядосано глава, но не можех да отрека, че това ще е незабравима вечер за Шона.

Следващият един час беше посветен на прекрасната храна и отличното вино. Точно довършвах страхотния крем с малини, когато забелязах, че Арнолдо ме наблюдава с широка усмивка.

— Белисима — похвали ме той. — Винаги изпитвам огромно удоволствие, когато видя жена с добър апетит.

Изчервих се, чувствайки се леко неудобно, но не можех да направя нищо, просто обичах храната.

Гидиън прехвърли ръка през облегалката на стола ми и започна да си играе с косата ми. С другата ръка вдигна чашата с червено вино и когато облиза устните си, знаех, че си представя как вкусва мен. Желанието му сякаш наелектризираше атмосферата. По време на цялата вечеря се чувствах като омагьосана.

Протегнах се под покривката, хванах члена му през джинсите и леко го стиснах. Усетих как веднага стана твърд като камък, но нищо във външния вид на Гидиън не показа, че се е възбудил.

Не можех да не приема това като предизвикателство.

Започнах да галя набъбналото тяло на члена му, като внимавах движенията да са леки и бавни, така че никой да не разбере какво правя. За мое най-голямо удоволствие Гидиън продължи разговора без никаква промяна нито в гласа, нито в изражението си. Способността му да се контролира ме въодушеви и ме направи още по-смела. Протегнах ръка към копчето на панталона му, възбудена от мисълта да го погаля кожа в кожа.

Гидиън отпи бавно от виното и остави чашата на масата.

— Само ти, Арнолдо — отвърна той сухо в отговор на нещо, което приятелят му бе казал.

Хвана китката ми точно в мига, в който започнах да разкопчавам копчето. Вдигна ръката ми и я допря до устните си, сякаш това беше най-обикновен и несъзнателен жест на привързаност. После обаче неочаквано и бързо заби зъби във възглавничката на пръста ми и ме накара да ахна от изненада.

Арнолдо се усмихна. Беше разбиращата и леко подигравателна усмивка, която един ерген отправя към друг, който вече е попаднал в мрежите на някоя жена. Каза нещо на италиански. Гидиън му отговори, произношението му беше гладко и секси, а тонът — иронично шеговит. Арнолдо отметна глава назад и се разсмя.

Трепнах. Харесваше ми да виждам Гидиън в такава светлина, беше отпуснат и искрено се забавляваше.

Погледна празната ми чиния от десерта, след това мен и попита:

— Готова ли си да тръгваме?

— О, да!

Нямах търпение да разбера как ще протече останалата част от вечерта, какви нови страни от характера на Гидиън ще открия. Защото харесвах тази негова страна точно толкова, колкото харесвах могъщия бизнесмен в костюм, и властния любовник в леглото, и нараненото дете, което не можеше да скрие сълзите си, и нежния приятел, който ме прегръщаше, докато плача.

Той беше толкова разнолик и все още бе мистерия за мен. Едва бях надникнала под повърхността на истинската му същност. Което не ми пречеше да съм дълбоко и безвъзвратно влюбена.

— Тези момчета наистина си ги бива! — изкрещя Шона, когато подгряващата група засвири петото парче.

След третата песен станахме от местата си и си проправихме път през тълпата към преградата, която отделяше фен зоната пред сцената от местата за сядане. Гидиън застана зад мен, сложи ръцете си от двете ми страни и се хвана за преградата. Тълпата ни натискаше отвсякъде, всички се бутаха напред, но тялото на Гидиън ме пазеше, също както Арнолдо пазеше Шона до нас.

Сигурна бях, че Гидиън можеше да ни осигури по-добри места, но не беше необходимо да му казвам, че билетите, които Шона е успяла да вземе като верен фен на групата, и фактът, че тя ни беше поканила, означава, че не можем и да си помислим за други места. Обичах го за това, че разбира и просто се оставя на течението.

Извърнах глава и го погледнах.

— Тази група има ли договор с „Видал рекърдс“?

— Не, но ми харесва.

Радваше ме фактът, че шоуто му допада. Вдигнах ръце във въздуха и започнах да крещя, въодушевена от енергията на тълпата и ритъма на музиката. Танцувах в кръга, ограден от ръцете на Гидиън, тялото ми бе обляно в пот, кръвта ми бушуваше.

Когато групата свърши, сценичните работници бързо започнаха да подреждат сцената за „Сикс-Найнтс“. Изпълнена с благодарност за вечерта, за радостта, за прекрасното усещане да мога да подивея с мъжа, когото обичам, се обърнах към Гидиън, обвих врата му с ръце и притиснах устни в неговите.

Той ме повдигна, накара ме да обхвана кръста му с крака и започна страстно да ме целува. Беше твърд и се притискаше в мен, примамваше ме да се отъркам в него. Хората около нас започнаха да подсвиркват и да подвикват неща от рода на: „Що не си вземете стая“ и „Изчукай я, човече“, но нито аз, нито Гидиън обръщахме внимание, той изглеждаше точно толкова погълнат от лудостта на страстта ни, колкото бях и аз. Едната му ръка бе обхванала дупето ми и ме притискаше към възбудения му пенис, другата стискаше косата ми и ме държеше неподвижно, докато той ме целуваше като обезумял, като че ли умираше от глад и не можеше да ми се насити.

Устните ни отчаяно се впиха едни в други. Езикът му проникна бързо и дълбоко в гърлото ми, сякаш чукаше устата ми, любеше се с нея. Засмуках го, погълнах го и започнах да го ближа, стенех, усещайки ненаситния му копнеж. На свой ред той засмука езика ми, устните му се плъзгаха по него. Беше прекалено. Бях влажна и пулсираща, полудяла от почти болезнената нужда да усетя члена му в себе си.

— Ще ме накараш да свърша — изръмжа той и дръпна долната ми устна със зъби.

Цялото ми внимание беше погълнато от него и страстта, с която ме желаеше, затова почти не забелязах появата на „Сикс-Найнтс“ на сцената. Едва когато чух вокала, се стреснах и осъзнах къде се намирам.

Замрях, разумът ми се опита да се отърси от пелената на страстта и да осъзнае това, което чувах. Знаех тази песен. Отворих очи точно в момента, в който Гидиън се отдръпна назад. През рамото му видях написаните на ръка плакати, които публиката издигаше във въздуха.

„Брет Клайн е МОЙ!“, „Чукай ме, Брет!“. И личният ми фаворит: „БРЕТ, ще те чукам като ГНЕВА ГОСПОДЕН!“.

По дяволите! Възможно ли беше?

И Кари, разбира се, е знаел. Знаел е и не ме е предупредил. Сигурно е решил, че ще е много забавно, когато открия истината случайно.

Краката ми отпуснаха хватката около бедрата на Гидиън и той ми помогна да стъпя на земята, като ме защитаваше от побеснялата тълпа фенове. Обърнах се с лице към сцената и усетих как в стомаха ми се надига огромна вълна. Нямаше никакво съмнение, на микрофона беше Брет Клайн, плътният му, мощен, изключително секси глас се лееше над хилядното множество, което беше дошло да го види на живо. Късата му коса стърчеше на бодли, чиито краища бяха изрусени до бяло, стегнатото му тяло бе облечено в широки масленозелени панталони и черен потник. Не можеше да се види от мястото, на което стоях, но знаех, че зелените му очи светят като изумруди, че лицето му е сурово и красиво, а убийствената му усмивка разкрива трапчинка, която подлудява жените.

Откъснах поглед от него, огледах останалите членове на групата и установих, че познавам всички. Когато свиреха в Сан Диего обаче не се наричаха „Сикс-Найнтс“. Тогава бяха „Кептив Соул“ и се попитах какво ли ги е накарало да сменят името.

— Добри са, нали? — попита Гидиън, допрял устни до ухото ми, за да мога да го чуя.

С едната ръка се държеше за преградата, а другата беше сложил на кръста ми и ме притискаше плътно до себе си, докато се движеше в такт с музиката. Комбинацията от допира до тялото му и гласа на Брет окончателно разпали и без това необузданото ми желание за секс.

Затворих очи, съсредоточих вниманието си върху мъжа зад мен и върху неописуемата тръпка, която усещах винаги когато слушах песните на Брет. Музиката пулсираше във вените ми и будеше спомени — някои добри, други лоши. Олюлявах се в ръцете на Гидиън, а желанието вибрираше в тялото ми. Болезнено усещах копнежа му. Той се излъчваше от него на горещи вълни, които ме заливаха и ме караха да го желая толкова силно, че физическото разстояние между нас ми причиняваше болка.

Стиснах ръката, с която бе притиснал корема ми, и го накарах да я премести по-надолу.

— Ева.

Гласът му беше дрезгав от страст. През цялата вечер го бях предизвиквала — от момента, в който му казах, че цикълът ми е свършил, до начина, по който го бях опипала под масата, и страстната целувка в паузата.

Той постави ръка върху голото ми бедро и го притисна.

— Разкрачи се.

Подпрях левия си крак на най-долното перило на преградата. Отпуснах глава на рамото му и само миг по-късно ръката му беше под полата ми. Езикът му се плъзна по ухото ми, дишаше учестено и тежко. Едновременно чух и почувствах стона, който издаде, когато разбра колко съм влажна.

Песните се сливаха една с друга. Гидиън започна да ме търка през боксерките, които бях обула. Ръката му описа бавни кръгове, а след това започна да се движи вертикално. Раздвижих бедра под допира на пръстите му, вагината ми се стегна, а задникът ми се притисна в твърдия му член. Щях да свърша още там, на сантиметри от десетките хора до мен, защото Гидиън винаги ми въздействаше така. Възбуждаше ме до пълно безумие. Нищо друго нямаше значение, когато ръцете и вниманието му бяха върху мен.

— Точно така, ангелчето ми. — Избута встрани бельото ми и вкара два пръста в мен. — Ще те чукам дни наред.

От всички страни ни притискаха тела, музиката буквално се лееше върху нас, а усамотението ни беше гарантирано единствено от факта, че останалите гледаха към сцената. Усетих как Гидиън вкара пръстите си във влажната ми вагина и остана така. Дълбокото неподвижно проникване ме подлуди. Започнах да движа бедрата си и да се търкам в ръката му, отчаяно преследвайки оргазма, от който толкова се нуждаех.

Песента свърши и светлините изгаснаха. Тълпата потъна в тъмнина и започна да реве. Над публиката надвисна очакване, което ставаше все по-напрегнато, докато звукът на китарата не го разчупи. От тълпата се чуха викове, светнаха запалки и множеството се превърна в море от светулки.

Един прожектор освети сцената, Брет седеше на висок стол, гол до кръста и лъщящ от пот. Гърдите му бяха стегнати и добре оформени, коремът му, набразден от секси мускули. Наведе се, за да намести микрофона, и пиърсингът на зърната му проблесна в тъмнината. Жените в публиката се разпищяха. Сред тях беше и Шона, която заподскача и изсвири така, че за малко да ми пукне тъпанчето.

Много добре я разбирах. Седнал така — с крака, подпрени на напречната подпора на стола и мускулести ръце, покрити със сиво-черни татуировки, Брет изглеждаше безумно секси и нямаше жена, която в този момент да не иска да го чука. В продължение на шест месеца преди почти четири години аз самата бях готова на всякакви унижения, за да го разсъблека навсякъде, където можех. Бях така заслепена от него и изпитвах толкова отчаяна нужда да получа любов, че приемах с благодарност всяка троха, която ми подхвърляше.

Пръстите на Гидиън започнаха да се движат нагоре-надолу в мен. Бас китарата прокънтя в колоните. Брет започна песен, която не бях чувала досега. Ниският му глас беше изпълнен с чувство, а думите звучаха с кристална яснота. Имаше глас на паднал ангел. Опияняващ. Прелъстителен. А лицето и тялото му само подсилваха изкушението.

Прожекторът угасна. Настъпи дълга тишина, в която последните акорди на песента отзвучаваха. После прожекторите светнаха отново и барабаните гръмнаха. Лумнаха пламъци и тълпата полудя.

Аз обаче бях глуха за света наоколо, изгубена в тежестта, която стягаше гърдите ми, и странното объркване, което ме оставяше замаяна.

— Тази песен — изръмжа Гидиън в ухото ми, докато продължаваше с все сила да ме чука с пръсти, — ми напомня за теб.

Притисна с длан клитора ми, започна да го масажира и аз свърших със сила, която ме разтърси цялата. В очите ми избиха сълзи. Изплаках и се разтресох цялата в ръцете му. Хванах се здраво за преградата пред мен и останах така, докато безкрайното удоволствие пулсираше в мен.

Когато шоуто свърши, единствената ми мисъл беше да се добера до телефон и да се обадя на Кари. Докато изчаквахме тълпата да се разотиде, се отпуснах върху Гидиън, търсех опора в силните му ръце, които ме бяха прегърнали.

— Добре ли си? — попита той и започна да ме гали по гърба.

— Добре съм — излъгах го аз.

Честно казано, не знаех как се чувствам. Не трябваше да придавам никакво значение на факта, че Брет е написал за мен песен, която хвърля напълно нова светлина върху уж само сексуалните ни отношения. Сега бях влюбена в друг.

— И аз искам да си тръгваме — измърмори той. — Умирам да вляза в теб, ангелче. Направо не мога да разсъждавам.

Бръкнах в задните джобове на джинсите му.

— Тогава да се махаме.

— Мога да ви заведа при музикантите зад сцената — каза той и се наведе да целуне върха на носа ми, когато се отдръпнах, за да го виждам по-добре. — Но не е необходимо да казваме на останалите, ако предпочиташ да се махаме.

За момент сериозно се замислих. В крайна сметка благодарение на Гидиън вечерта беше минала чудесно. Но знаех, че нямаше да си простя, ако заради мен Шона и Арнолдо, който също беше фен на „Сикс-Найнтс“, пропуснат нещо, за което ще си спомнят, докато са живи. Освен това щях да излъжа, ако не си признаех, че много ми се иска да погледна Брет отблизо. Не исках той да ме види, но се надявах да успея да го зърна аз.

— Добре. Хайде да ги заведем!

Гидиън ме хвана за ръка и каза на приятелите ни, чието въодушевление ми послужи като извинение, че съм го направила единствено заради тях. Тръгнахме към сцената, след това се отклонихме встрани, където Гидиън спря и каза нещо на един огромен мъж, който явно беше от охраната. Докато мъжът се обаждаше по радиостанцията, Гидиън извади мобилния си телефон и поръча на Ангъс да ни чака зад сцената. Погледите ни се срещнаха, докато говореше. Копнежът и обещанието за удоволствие ме накараха да затая дъх.

— Гаджето ти е върхът — заяви Шона, гледайки Гидиън почти благоговейно. Не беше хищнически поглед, просто му се възхищаваше. — Каква вечер! Направо не мога да повярвам. Толкова съм ти задължена за всичко — възкликна тя и ме прегърна бързо и силно: — Благодаря ти.

Отвърнах на прегръдката й:

— Аз ти благодаря, че ме покани.

Към нас се приближи дългокрак мъж със сини кичури в косата и модни очила с черна рамка.

— Господин Крос — поздрави той Гидиън и му протегна ръка, — не знаех, че ще дойдете тази вечер.

Гидиън стисна ръката му.

— Не съм ви казвал — отвърна той меко и протегна другата си ръка към мен. Хванах я, той ме дръпна до себе си и ме представи на Робърт Филипс, мениджър на „Сикс-Найнтс“. След като представи и Шона и Арнолдо, минахме отзад, където сценичните работници се трудеха усилено, а групитата се мотаеха безцелно.

Изведнъж осъзнах, че нямам никакво желание да виждам Брет. Докато го слушах да пее, ми беше съвсем лесно да забравя случилото се между нас. Лесно ми беше да искам да забравя, след като чух песента, която е написал. Но онзи период от миналото ми беше нещо, с което далеч не се гордеех.

— Групата е там — каза Робърт и посочи с ръка отворената врата, през която се чуваха музика и буен смях. — Много ще се радват да ви видят.

В този момент неочаквано спрях и Гидиън ме погледна намръщено.

Вдигнах се на пръсти и му прошепнах:

— Нямам никакво желание да се запознавам с тях. Ако нямаш нищо против, ще отида до тоалетната и след това ще ви чакам в лимузината.

— Ако изчакаш няколко минути, ще дойда с теб.

— Не е необходимо. Не се тревожи.

Той докосна челото ми.

— Добре ли си? Изглеждаш ми зачервена.

— Чувствам се страхотно. И ще ти го докажа в момента, в който се приберем.

Тези думи подействаха. Престана да се мръщи и изви устни в усмивка.

— Тогава да приключваме тук.

Той погледна към Робърт Филипс и направи знак на Арнолдо и Шона.

— Може ли да ги заведете вътре? Ще дойда след минута.

— Гидиън, наистина… — възразих аз.

— Ще те придружа дотам.

Познавах отлично този тон. Изминахме заедно десетте метра до тоалетната.

— От тук нататък ще се оправя сама, шампионе.

— Ще те изчакам.

— Така никога няма да си тръгнем. Отивай да си вършиш работата. Добре съм.

Той ме изгледа търпеливо.

— Ева, няма да те оставя сама!

— Ще се оправя. Сериозно ти говоря. Ето го изхода.

Посочих надолу по коридора към двойната врата, над която светеше недвусмислен надпис. Работниците вече бяха започнали да изнасят оборудването.

— Ангъс е там, нали така?

Гидиън облегна рамо на стената и кръстоса ръце.

Вдигнах отчаяно ръце:

— Добре. Чудесно. Нека да е твоята!

— Започваш да схващаш, ангелче — усмихна се той.

Влязох в тоалетната и си свърших работата, като през цялото време мърморех под нос. Отидох да си измия ръцете, вдигнах поглед към огледалото и се намръщих. Гримът ми се беше разтекъл от потта и около очите ми се бяха образували тъмни петна, освен това зениците ми бяха черни и разширени.

— Какво толкова намира в теб? — попитах се иронично, като си мислех колко перфектно изглежда Гидиън.

Въпреки че беше потен, той продължаваше да изглежда все така добре, а аз бях изтощена и смачкана. Но гледайки се в огледалото, мислех не толкова за външността си, колкото за личните си недостатъци. Не можех да се отърва от тях. Не и докато бях в една и съща сграда с Брет.

Взех парче салфетка, намокрих го и се опитах да изтрия тъмните петна, след това излязох обратно в коридора. Гидиън ме чакаше на няколко метра встрани и разговаряше с Робърт, или по-точно казано, слушаше какво му говорят. Мениджърът на групата очевидно беше развълнуван от нещо.

Гидиън ме видя и ми направи знак с ръка да изчакам минута, но аз не исках да поемам този риск. Посочих към изхода, който се намираше в края на коридора, след това се обърнах и се отправих натам, преди да успее да ме спре. Минах бързо покрай стаята, в която се намираше групата, хвърлих един поглед през отворената врата и видях Шона да се смее с чаша бира в ръка. В шумната стая беше пълно с хора и си личеше, че тя си прекарва страхотно.

Въздъхнах с облекчение, когато пристъпих навън, вече се чувствах много по-добре. Забелязах Ангъс, който стоеше до лимузината на Гидиън в далечния край на паркинга, до автобусите, махнах му с ръка и се отправих към него.

Мислите ми се върнаха към изминалата вечер и това колко освободено се беше държал Гидиън. Това със сигурност не беше мъжът, който обсъждаше възможността да ме вкара в леглото си така, както се обсъжда бизнес сделка.

Нямах търпение да го разсъблека.

Вдясно от мен едно огънче пламна в тъмнината и ме стресна. Спрях и видях как Брет Клайн поднася клечка кибрит към цигарата в устата си. Стоеше в сянката встрани от изхода, пламъкът освети лицето му и ме върна назад във времето.

Той вдигна поглед, видя ме и замръзна. Сърцето ми започна да блъска в гърдите, обзето едновременно от вълнение и от мрачно предчувствие. Изведнъж той изруга и хвърли клечката, която беше изгорила пръстите му.

Продължих напред, опитвайки се да запазя спокойна крачка, докато се движех към Ангъс и лимузината.

— Хей, чакай малко — извика Брет.

Чух как се приближава тичешком към мен и усетих внезапен прилив на адреналин. Един от работниците буташе количка, натоварена с нещо тежко, и аз минах от другата му страна, използвайки го като прикритие, и бързо се шмугнах между два от автобусите. Притиснах гръб в единия от тях, застанала между отворените багажни отделения. Свих се в сянката. Чувствах се като страхливка, но знаех, че просто няма какво да кажа на Брет. Вече не бях момичето, което той познаваше.

Мина тичешком покрай мен. Реших да изчакам, да му дам време да ме потърси и след това да се откаже. С цялото си същество усещах как времето минава, знаех, че Гидиън съвсем скоро ще дойде да ме търси.

— Ева.

Трепнах, когато чух името си. Обърнах се и видях, че Брет се задава от другата страна. Докато бях извърнала глава надясно, той се приближаваше към мен отляво.

— Наистина си ти — каза той грубо.

Хвърли фаса на земята и го стъпка с ботуша си.

Чух се да казвам нещо познато:

— Трябва да ги откажеш.

— Непрекъснато ми го повтаряш.

Приближи се към мен много предпазливо.

— Гледа ли концерта?

Кимнах, отдръпнах се от автобуса и отстъпих назад.

— Беше страхотен. С групата наистина сте постигнали много. Радвам се за вас.

Тръгна към мен, за всяка моя крачка назад той правеше една напред.

— Надявах се, че ще се появиш на някой от концертите, просто ей така. Разигравал съм стотици сценарии в главата си какво ще направя, когато те видя.

Не знаех какво да отговоря. Напрежението между нас беше толкова силно, че беше трудно да дишам. Той все още ме привличаше.

Нямаше нищо общо с чувството, което изпитвах към Гидиън. Не беше дори негово бледо подобие, но въпреки това съществуваше. Излязох отново на открито, където десетки хора сновяха напред-назад и си вършеха работата.

— Защо бягаш? — попита той.

Видях го съвсем ясно на светлината, която идваше от лампата на паркинга. Сега изглеждаше дори по-добре, отколкото преди.

— Не мога… — започнах аз и преглътнах. — Нямам какво да ти кажа.

— Глупости.

Горещият му поглед ме изгаряше.

— Престана да идваш. Не каза абсолютно нищо, просто престана да идваш. Защо?

Притиснах с ръце тежката топка, която усещах в стомаха си. Какво можех да му кажа? „Най-накрая пораснах и проумях, че заслужавам нещо по-добро от това да съм една от мацките, които чукаш в тоалетната в паузите на концертите.“

— Защо, Ева? Между нас имаше нещо и изведнъж ти просто изчезна.

Извърнах се, потърсих с очи Гидиън или Ангъс. Не видях нито един от двамата. Лимузината стоеше самотна на паркинга.

— Оттогава мина много време.

Брет се спусна към мен и ме хвана за ръцете, стреснах се и за момент се уплаших от неочаквано агресивното движение. Ако около нас нямаше хора, сигурно щях да изпадна в паника.

— Дължиш ми обяснение — изсъска той.

— Не е…

Целуна ме. Имаше най-меките устни на света, допря ги до моите и ме целуна. Докато усетя какво става, той вече ме стискаше здраво за ръцете и не ми позволяваше да помръдна. Не можех да го отблъсна.

И за частица от секундата не ми се искаше да го правя.

Дори отвърнах на целувката му, защото той все още ме привличаше и защото имаше нещо много успокоително в мисълта, че съм била нещо повече от парче месо за чукане. Имаше вкус на тютюн и съблазнителният аромат на мъж след тежък физически труд и ме целуна с цялата страст, на която са способни артистите. Беше ми близък, познавах го по толкова интимни начини.

Но в крайна сметка нямаше никакво значение, че все още успяваше да ми въздейства. Нямаше значение, че имахме минало, колкото и болезнено да беше то за мен. Нямаше значение, че се чувствах поласкана от песента, която бе написал за мен, че след като в продължение на шест месеца го наблюдавах как се забавлява с други жени, докато ме чука навсякъде, където намери врата с ключалка, днес мисли за мен, докато е на сцената и съблазнява хиляди крещящи фенки долу.

Нищо от това нямаше значение, защото бях лудо влюбена в Гидиън Крос и той беше мъжът, от когото се нуждаех. Отдръпнах се с въздишка…

… и видях как Гидиън се спуска към Брет, блъска го и го събаря на земята.