Отразена в теб

10

Полетях назад от силата на удара, едва не паднах. Двамата мъже се стовариха на асфалта с тъп звук. Някой изкрещя. Една жена пищеше. Не можех да реагирам. Замръзнах безмълвно на мястото си, а вътре в мен емоциите се блъскаха в бясна вихрушка.

Гидиън беше стиснал Брет за гърлото и безмилостно нанасяше удари в ребрата му. Действаше като машина — мълчаливо и неуморимо. Брет стенеше след всеки удар, който получаваше, и напразно се опитваше да се отскубне.

— Крос! Дио мио!

Разплаках се, когато видях Арнолдо. Той се хвърли напред, протегнал ръце към Гидиън, но веднага се отдръпна назад, защото в този момент Брет успя да се измъкне и двамата се претърколиха.

Останалите от групата на Брет се промъкнаха през тълпата, готови да се включат в боя… но тогава видяха с кого се бие Брет — човека с парите зад звукозаписната им компания.

— Клайн, глупако! — изкрещя Дарън, барабанистът, и хвана главата си с ръце. — Какво, по дяволите, правиш?

Брет се освободи, олюля се, но се изправи на крака и блъсна Гидиън в автобуса. Гидиън събра двете си ръце и удари с тях гърба на Брет като с чук, принуждавайки го да отстъпи. Възползвайки се от преимуществото си, Гидиън вдигна високо крак, завъртя се и ритна Брет отстрани, а след това му нанесе мълниеносен удар в корема. Брет се олюля, силните му бицепси се издуха, когато стисна ръката си в юмрук и замахна, но Гидиън ловко се наведе и отвърна с ъперкът, от който главата на Брет отскочи назад.

Господи!

Гидиън не издаваше звук. Нито когато нанасяше удари, нито когато тежкият юмрук на Брет попадна право в челюстта му. В мълчаливия му бяс имаше нещо ужасяващо зловещо. Усещах как гневът бушува в него, виждах го в очите му, но външно той запазваше пълен контрол и нанасяше ударите със зловеща последователност. По някакъв начин се беше откъснал от околния свят, беше се отдръпнал някъде далече, откъдето наблюдаваше как собственото му тяло сериозно наранява друг човек.

Аз бях предизвикала това. Аз бях превърнала сърдечния и закачлив мъж, който цялата вечер ме омайваше, в студената, готова да убива машина пред мен.

— Госпожице Трамел. — Ангъс ме хвана за лакътя.

Погледнах го отчаяно.

— Трябва да го спреш.

— Моля, върнете се в лимузината.

— Какво? — изкрещях аз.

Извърнах глава и видях, че от носа на Брет тече кръв. Никой не се намесваше в боя.

— Да не си полудял?

— Трябва да закараме госпожица Елисън у дома й. Тя е ваша гостенка, редно е да се погрижите за нея.

Брет замахна с юмрук и когато Гидиън се изви настрани, стовари другия си юмрук в рамото му толкова силно, че Гидиън отстъпи няколко крачки.

Стиснах Ангъс за ръката.

— Какво ти става? Спри ги!

Погледът в светлосините му очи омекна.

— Той знае кога да спре, Ева.

— Будалкаш ли ме?

Ангъс погледна над рамото ми.

— Господин Ричи, моля ви.

В следващия момент Арнолдо ме грабна, преметна ме през рамо и ме понесе към лимузината. Вдигнах глава и пред очите ми кръгът от зяпачи се затвори там, където бях стояла, така че вече нищо не се виждаше. Изпищях и започнах да удрям с юмруци по гърба на Арнолдо, но това не му направи впечатление. Качи се заедно с мен на задната седалка на колата и когато Шона скочи вътре след нас, затвори вратата, като че ли нищо особено не се е случило.

— Какво, по дяволите, правиш? — изкрещях на Арнолдо и се опитах да стигна до дръжката на вратата, в това време колата плавно потегли.

Вратата беше заключена и каквото и да правех, не можех да я отворя.

— Той ти е приятел. Как можеш просто да го оставиш така?

— Той е твое гадже. — Спокойният, безизразен глас на Арнолдо ме засегна дълбоко. — Ти си тази, която го остави в това положение.

Отпуснах се на седалката, стомахът ми се надигна, а дланите ми се покриха със студена пот. Гидиън…

— Ти си онази Ева, за която се пее в песента, нали? — попита тихо Шона, която се беше настанила на седалката срещу нас.

Арнолдо трепна, очевидно до този момент не бе направил връзката.

— Питам се дали Гидиън… — започна той и въздъхна. — Разбира се, че знае.

— Беше много отдавна! — възразих аз, опитвайки да се защитя.

— Явно не е било чак толкова отдавна — заяви той.

Не можех да стоя на едно място, отчаяно исках да разбера какво става с Гидиън. Краката ми подскачаха, изпитвах такова напрежение в тялото, че ми се искаше да изляза от кожата си.

Бях наранила човека, когото обичах, и чрез него още един човек, който нямаше никаква друга вина, освен това, че е себе си. И нямах никакво обяснение защо го бях направила. Не можех да разбера какво ме бе прихванало. Защо не се дръпнах по-рано? Защо отговорих на целувката на Брет?

И как щеше да реагира Гидиън?

При мисълта, че може да скъса с мен, изпаднах в неконтролируема паника. Започна да ми се повдига от тревога. Беше ли наранен? Господи… мисълта, че съм причинила болка на Гидиън, ме разяждаше като киселина. Щеше ли да има неприятности? Той пръв нападна Брет. Дланите ми се изпотиха, когато си спомних, че приятелчето от груповия секс на Кари също иска да повдигне обвинение за физическо насилие.

Животът на Гидиън излизаше извън контрол — заради мен. В някакъв момент той щеше да осъзнае, че просто не си заслужавам всичките тези неприятности.

Погледнах към Шона. Тя замислено се взираше през прозореца. Бях провалила страхотната й нощ. На Арнолдо също.

— Съжалявам — въздъхнах отчаяно. — Прецаках всичко.

Тя ме погледна, сви рамене и ми се усмихна съчувствено, от което гърлото ми се сви.

— Няма нищо. Прекарах си чудесно. Надявам се при теб нещата да се наредят по най-добрия начин.

Най-доброто за мен беше Гидиън. Дали бях провалила всичко с него? Бях ли жертвала най-важното нещо в живота си заради някаква безумна, необяснима приумица?

Все още усещах допира на устните на Брет върху моите. Започнах да ги търкам, искаше ми се да изтрия последния половин час от живота си. Бях толкова напрегната, че пътят до дома на Шона ми се стори цяла вечност. Излязох с нея и я прегърнах на тротоара пред блока й.

— Съжалявам — казах отново. Извинявах се както за случилото се по-рано, така и за настоящия момент, защото умирах от нетърпение да се върна при Гидиън, където и да се намираше той, и се страхувах, че нетърпението ми личеше. Не бях сигурна, че някога щях да простя на Ангъс и Арнолдо за начина, по който ме откараха.

Арнолдо прегърна Шона и й каза, че двамата с Дъг са винаги добре дошли в „Табло уан“. Леко омекнах към него. Цяла вечер се беше грижил за Шона толкова добре.

Качихме се обратно в лимузината и тръгнахме към ресторанта. Свих се в тъмния ъгъл на задната седалка и заплаках безмълвно, неспособна повече да задържам огромното отчаяние, което изпитвах. Изтрих лицето си в потника, когато пристигнахме пред ресторанта. Арнолдо не ми позволи да сляза от колата.

— Бъди нежна с него — скара ми се той, вперил поглед в лицето ми. — Никога не съм го виждал да се отнася така с друга жена. Не знам дали си достойна за него, но можеш да го направиш щастлив. Видях го с очите си. Затова или го направи, или се махай. Не си играй с него.

Не можех да отговоря, имах чувството, че в гърлото ми е заседнала някаква буца, затова кимнах. Надявах се, че вижда в очите ми колко много означава Гидиън за мен. Всичко.

Арнолдо изчезна в ресторанта. Плъзнах се напред по седалката, преди Ангъс да успее да затвори вратата.

— Къде е той? Трябва да го видя. Моля те.

— Обади се — отговори Ангъс и ме погледна състрадателно, което ме накара да се разплача отново. — Ще ви закарам при него.

— Добре ли е?

— Не знам.

Облегнах се на седалката, беше ми лошо. Не обърнах никакво внимание къде отивахме, единствената ми мисъл беше, че трябва да обясня всичко. Трябваше да кажа на Гидиън, че го обичам, че никога няма да го изоставя, ако той все още ме иска, че той е единственият мъж в живота ми, единственият, който разпалва кръвта ми и ме кара да изгарям.

Когато колата намали, погледнах през прозореца и видях, че сме се върнали до амфитеатъра. Докато надничах през прозореца и го търсех, вратата зад гърба ми се отвори и ме стресна, извърнах се и видях Гидиън, който влезе и се настани на седалката срещу мен.

Наведох се към него:

— Гидиън…

— Недей.

Гласът му, изпълнен с гняв, ме удари като камшик и ме изпрати по задник на пода. Лимузината потегли и аз се олюлях.

През сълзи видях как си наля някакво кехлибарено питие от бара и го изпи на един дъх. Чаках между седалките и стомахът ми се свиваше от мъка и страх. Той отново напълни чашата си, затвори бара и се отпусна. Исках да го попитам дали Брет е добре, или е сериозно наранен. Исках да го попитам как е самият той, дали го боли. Но не можех. Не знаех дали няма да възприеме въпроса ми погрешно и да реши, че в тревогата ми за Брет се крие нещо повече.

Лицето му беше безизразно, очите — твърди като сапфири.

— Какво означава той за теб?

Избърсах с ръка сълзите, които се стичаха по бузите ми.

— Той е просто грешка.

— Тогава или сега?

— И двете.

Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.

— Винаги ли целуваш грешките си по този начин?

Гърдите ми се надигаха болезнено, опитвах се да потисна риданието. Яростно поклатих глава.

— Желаеш ли го? — попита сухо и отпи от питието си.

— Не — прошепнах аз. — Желая само теб. Обичам теб, Гидиън. Толкова много, че боли.

Затвори очи и отпусна глава назад. Използвах възможността, за да допълзя по-близо до него, опитвах се да намаля поне физическата дистанция между нас.

— Заради мен ли свърши, когато пръстите ми бяха в теб, Ева? Или заради проклетата песен?

О, господи! Как можеше да се съмнява.

Аз го бях накарала да се съмнява. Аз бях виновна.

— Заради теб. Ти си единственият, който може да ме накара да се чувствам по този начин. Да ме накара да забравя къде съм. Да направи така, че когато ме докосва, да не ме интересува кой е наоколо и какво се случва около мен.

— Не се ли случваше точно това и когато той те целуваше? — Гидиън отвори очи и впери поглед в мен. — Вкарвал е пишката си в теб. Чукал те е… изпразвал се е вътре в теб.

Отдръпнах се, поразена от ужасната горчивина в гласа му, от отвратителния начин, по който нарочно ме унижаваше. Знаех как се чувства в момента. Как представата за нещо подобно може да се забие в мозъка ти и да те измъчва, докато накрая имаш чувството, че полудяваш. В съзнанието си десетки пъти бях виждала как двамата с Корин се чукат, докато аз ги наблюдавам отстрани, побесняла от ревност.

Неочаквано той се изправи, наведе се към мен и грубо прокара палеца си по устните ми.

— Бил е в устата ти.

Грабнах чашата му и изпих останалото в нея, усетих острия вкус, който ме изгори. Успях да преглътна само със силата на волята си. Стомахът ми се сви и се разбунтува. А после почувствах топлината на алкохола в цялото си тяло.

Гидиън отново се отпусна на седалката и закри лицето си с ръце. Знаех, че все още вижда как целувам Брет. Знаех, че това го разяжда отвътре.

Пуснах чашата на пода, наместих се между краката му и започнах пипнешком да търся копчето на панталона му.

Той се протегна и стисна пръстите ми в желязна хватка, другата му ръка все още закриваше очите му.

— Какво, по дяволите, правиш?

— Свърши в устата ми — помолих го аз. — Изчисти ме.

Настъпи дълго мълчание. Седеше напълно неподвижен, само гърдите му се надигаха и спускаха от тежкото дишане.

— Моля те, Гидиън.

Изруга тихо, пусна ме и премести ръката си.

— Направи го.

Спуснах се към него, сърцето ми биеше бясно при мисълта, че може да промени решението си и да ме отхвърли… че може да реши да няма нищо общо с мен. Единствената помощ от негова страна беше, че за момент надигна бедрата си, за да мога да събуя панталоните и боксерките му.

В следващия момент огромният му прекрасен член беше в ръцете ми. В устата ми. Изстенах, когато усетих вкуса му, топлината и сатенената мекота на кожата му, миризмата му. Потърках буза в слабините и тестисите му, исках мирисът му да се разнесе по мен и по този начин да маркира, че му принадлежа. Езикът ми се плъзна по вените, изпъстрили тялото на члена му, и започна да се движи нагоре-надолу.

Чух как изскърца със зъби, когато започнах силно и дълго да го смуча, а в гърлото ми се надигаха стонове на извинение и страст. Сърцето ми се късаше, че е толкова мълчалив… моят любовник, който обичаше да стене и да ми говори мръсно. Винаги ми казваше какво да направя… колко добре се чувства, когато го любя. Сега съзнателно се въздържаше, не ми позволяваше да изпитам удовлетворение от това, че му доставям удоволствие.

Взех пениса му в юмрук и започнах да го търкам, смучех меката като коприна главичка, изсмуквах първите му сокове и ги облизвах с бързи движения на езика си. Бедрата му се стегнаха, започна да диша бързо и тежко. Усетих как се напрегна и направо полудях, хванах члена му с две ръце, движех устата си толкова бързо, че челюстта ме заболя. Гръбнакът му се изви, той надигна глава от облегалката и после се отпусна силно назад, когато първата плътна струя сперма експлодира в устата ми.

Изхленчих, вкусът му възбуди сетивата ми, накара ме да го пожелая още по-силно. Преглътнах инстинктивно, ръцете ми продължаваха да стискат и търкат пулсиращия му пенис, за да накарат още от плътната му сперма да се излее върху езика ми. Тялото му се тресеше, докато продължаваше да се изпразва. Устата ми се изпълни и от ъгълчетата й потече тънка струя. Той не издаде звук, запази същото неестествено мълчание каквото и по време на боя.

Можех да продължа да го смуча с часове. Исках да го направя, но той сложи ръце на раменете ми и ме бутна назад. Вдигнах поглед към прекрасното му тъжно лице и видях, че очите му светят в полумрака. Докосна устните ми с палец и размаза спермата по подутата им извивка.

— Пъхни го в тясната си цепка — нареди ми той с дрезгав глас. — Имам още какво да ти дам.

Трепереща и уплашена от суровата му отдалеченост, побързах да сваля боксерките си.

— Съблечи се. Свали всичко, освен кубинките.

Изпълних нареждането му, тялото ми веднага реагира на заповедническия му тон. Бях готова да направя всичко, което пожелае. Бях готова да му докажа, че принадлежа единствено на него. Бях готова да откликна на всичките му желания, за да го накарам да повярва, че го обичам. Дръпнах ципа на полата си и я съблякох, след това с един жест свалих потника и го хвърлих на отсрещната седалка. Сутиенът ми го последва.

Когато седнах в скута му, Гидиън ме хвана за бедрата и ме погледна в очите.

— Влажна ли си?

— Да.

— Възбуждаш се, когато ми го смучеш.

Зърната на гърдите ми настръхнаха. Откровеният начин, по който говореше за секс, също ме възбуждаше.

— Винаги.

— Защо го целуна?

Неочакваната смяна на темата ме свари неподготвена. Долната ми устна започна да трепери.

— Не знам.

Пусна ме, протегна високо двете си ръце и се хвана за облегалката. Бицепсите му се стегнаха от позата. Гледката предизвика у мен възбуда, както и всичко останало, свързано с него. Исках да видя как голите му гърди блестят от пот, как коремните му мускули се напрягат, докато движи члена си в мен. Облизах устни и усетих вкуса му.

— Свали си тениската.

Той присви очи.

— Не правя това заради теб.

Замрях, сърцето ми биеше като лудо. Значи използваше секса срещу мен. В лимузината, в която за първи път бяхме правили любов, в същата поза, в която го бях поела за пръв път.

— Наказваш ме.

— Заслужи си го.

Нямаше никакво значение, че е прав. Ако аз си го бях заслужила, същото се отнасяше и за него.

Хванах се за облегалката на седалката, за да не загубя равновесие, и стиснах члена му с другата ръка. Все още беше твърд и продължаваше да пулсира. Докато го галех, за да го възбудя отново, един мускул на врата на Гидиън започна нервно да подскача. Поставих широкото тяло на члена му между устните на вулвата си, започнах да се търкам в него, овлажнявайки го с хлъзгавите сокове на собственото си желание.

Вперих поглед в Гидиън. Наблюдавах го, докато продължавах да дразня и двама ни, исках да открия в него нещо, което да ми напомни за страстния любовник, когото обожавах. Не го открих. В мен беше вперил поглед гневен непознат, който ме предизвикваше и измъчваше с безразличие.

Вкарах внимателно първите няколко сантиметра от огромния му член в себе си и усетих как се разтварям. След това с рязко движение се смъкнах надолу и от гърдите ми се изтръгна вик, когато усетих как ме прониза и ме изпълва докрай, почти непоносимо.

— О, господи! По дяволите! — изсъска той и потрепери. — Мамка му!

Неконтролираният му изблик ме стимулира още повече. Забих колене в седалката, подпрях се на ръце и се надигнах, трептящата ми вагина бе обвила плътно члена му. После отново се смъкнах надолу, сега проникването беше по-лесно, той вече беше овлажнен от мен. Когато дупето ми допря бедрата му, усетих мускулите му твърди като стомана, тялото му издаваше лъжата — не беше безразличен.

Надигнах се отново, този път съвсем бавно, за да можем и двамата да се насладим на усещането. Опитах и аз да запазя самообладание, когато отново се спуснах надолу, но усещането за пълнота и горещата връзка между нас бяха толкова прекрасни, че не можах да се въздържа. Изстенах, а той неспокойно се размърда и описа сладострастен кръг с бедрата си, преди да успее да се спре.

— Толкова е хубаво да те усещам — прошепнах аз и започнах да галя възбудения му член с жадната си пулсираща вагина. Продължих да се движа нагоре-надолу. — Ти си всичко, от което се нуждая, Гидиън. Всичко, което искам. Ти си създаден за мен.

— Но го забрави — каза той с горчивина.

Кокалчетата на ръцете му бяха побелели от силата, с която стискаше облегалката. Питах се дали просто се държи, или се опитва физически да възпре желанието да ме докосне.

— Никога. Никога не мога да го забравя. Ти си част от мен.

— Кажи ми защо го целуна.

— Не знам. — Опрях потното си чело в неговото, усещах как сълзите напират в очите ми. — Господи, Гидиън! Кълна се, че не знам.

— Тогава млъкни и ме накарай да свърша.

Ако ме беше ударил през лицето, нямаше да изживея такъв шок. Изправих се и се отдръпнах.

— Да ти го начукам!

— Точно това ти казах да направиш.

Горещите сълзи се затъркаляха по лицето ми.

— Не се дръж с мен като с курва.

— Ева. — Гласът му беше нисък и дрезгав, като че ли ме предупреждаваше, но погледът му бе тъмен и мрачен, изпълнен с болка, не по-малка от моята. — Знаеш какво да кажеш, ако искаш да спреш.

Кросфайър. Само с една дума можех веднъж завинаги да сложа край на тази агония. Но точно сега не можех да я използвам. Самият факт, че спомена за кодовата дума, беше знак, че в момента ме изпитва. Притискаше ме. Имаше някакъв план и ако се откажех, никога нямаше да разбера какъв е.

Протегнах се назад и опрях ръце в коленете му. Извих гръб и прокарах влажната си вулва по дължината на възбудения му пенис, след това с рязко движение отново се смъкнах надолу. Нагласих се така, че ъгълът да ми е удобен, повдигнах се и се спуснах отново, простенвайки от удоволствие при допира. Нямаше никакво значение колко е ядосан, тялото ми просто го боготвореше. Обожавах усещането, което създаваше в мен, чувствах, че всичко е правилно, въпреки гнева и обидата.

С всяко движение на бедрата ми той започваше да диша все по-тежко. Тялото му беше горещо, толкова горещо, че излъчваше топлина като пещ. Движех таза си. Нагоре. Надолу. Сама си доставях удоволствието, което той ми отказваше. Бедрата, дупето, стомахът и вагината ми се стягаха при всяко повдигане нагоре и стискаха члена му от корена до върха. След това се отпускаха, когато се спусках надолу, и му позволяваха да проникне надълбоко.

Чуках го с всички сили, подскачах върху члена му. Той дишаше дълбоко и шумно, стиснал здраво зъби. После започна да свършва, изхвърляше спермата си така силно, че усещах всяка гореща струя като отделен тласък вътре в мен. Извиках, обожавах това усещане, и се устремих към оргазма, който да ме разтърси. В тялото ми се бе натрупало огромно напрежение, от което отчаяно исках да се освободя, след като го бях задоволила два пъти.

Но той се размърда, хвана ме през кръста и не ми позволи да се движа, остана дълбоко в мен и ме изпълни със спермата си. Едва потиснах вика си, когато осъзнах, че нарочно не ми позволява да свърша.

— Кажи ми защо, Ева — изръмжа той. — Защо?

— Не знам! — изкрещях аз, докато се опитвах да търкам бедрата си в него, и го заблъсках с юмруци по раменете, когато усетих, че ме стиска още по-здраво за кръста.

Внезапно, както ме държеше плътно притисната до таза си и ме изпълваше докрай с члена си, Гидиън се изправи и всичко се промени. Измъкна се от мен, обърна ме с гръб към себе си и ме остави превита над седалката с колене на пода. Сложи едната си ръка на дупето ми и ме задържа приведена, другата постави върху вулвата ми и започна да я търка, като размазваше спермата по срамните ми устни. Разнесе я така, че ме покри навсякъде. Тазът ми описваше кръгове, търсеше онзи нежен натиск, който щеше да ме доведе до оргазма.

Но той ме лишаваше от него съзнателно.

Пулсирането в клитора и жадното свиване на празната ми вагина ме подлудяваха, тялото ми копнееше да се освободи от напрежението. Вкара два пръста в мен и аз забих нокти в черната кожена седалка. Започна бавно да ме чука с пръсти, плъзгаше ги спокойно навътре-навън и така ме държеше на ръба.

— Гидиън — проплаках аз, чувствителните тъкани в мен се гънеха от възбуда.

Цялата бях обляна в пот, едва си поемах въздух. Започнах да се моля колата да спре, да стигнем най-после до мястото, закъдето бяхме тръгнали, затаих дъх и отчаяно се надявах всичко това да свърши. Но лимузината така и не спираше. Продължаваше да се движи, а моите собствени движения бяха съвсем ограничени, не можех да се надигна и да видя къде сме в момента.

Той се наведе над мен, усетих как члена му опря до ануса ми.

— Кажи ми защо, Ева — повтори той напевно в ухото ми. — Знаеше, че ще тръгна след теб… че ще те намеря.

Стиснах очи и свих ръцете си в юмруци.

— Не знам. Майната ти! Наистина не знам.

Ръцете му се отдръпнаха и членът му проникна в мен, вагината ми се стегна около възбудения му пенис и се опита да го засмуче по-навътре. Чух как се помъчи да потисне стона си и след това започна здраво да ме чука.

Извиках от удоволствие, цялото ми тяло трепереше от приятното усещане, че ме чука така здраво, широката главичка на прекрасния му пенис докосваше и триеше свръхвъзбудените нервни окончания. Натискът се увеличаваше все повече, в мен се надигна буря…

— О, да! — изстенах аз и се стегнах в очакване.

Извади члена си при първия спазъм на вагината и ме остави като увиснала над пропаст. Изкрещях от отчаяние, опитах се да се освободя от него, да избягам от любовника, който се бе превърнал в източник на непоносимо мъчение.

Започна да шепти в ухото ми като самия дявол:

— Кажи ми защо, Ева. За него ли мислиш? Може би си мечтаеш неговата пишка да е в теб. Иска ли ти се той да те чука в момента?

Изпищях отново:

— Мразя те! Ти садистично, егоистично ко…

Той отново беше вътре в мен, изпълваше и галеше трептящата ми вагина.

Не можех да търпя нито минута повече, опитах се да достигна с пръсти клитора си, знаех, че едно движение ще ми е достатъчно, за да свърша с всичка сила.

— Не.

Гидиън хвана китките ми и притисна ръцете ми до седалката, бедрата му бяха между моите и така държаха краката ми разтворени, за да може да прониква дълбоко в мен. Отново и отново. Тласъците му идваха с равномерно, неуморно темпо.

Аз се мятах, пищях, полудявах. Можеше да ме накара да свърша, използвайки само члена си, да ме доведе до силен вагинален оргазъм, като просто избере правилния ъгъл и започне да търка плътното тяло на члена си точно в онази точка вътре в мен, която инстинктивно откриваше всеки път, когато му се отдавах.

— Мразя те — хлипах, а сълзите се стичаха по бузите ми и мокреха седалката под мен.

Той се наведе и прошепна в ухото ми:

— Кажи ми защо, Ева.

Гневът закипя вътре в мен и се изля навън:

— Защото си го заслужаваше! Защото трябва да знаеш какво е да се чувстваш по подобен начин! Да разбереш колко много боли! Защото си егоистичен задник!

Той застина. Чух как дълбоко въздъхна. Кръвта бучеше в ушите ми толкова силно, че в началото си помислих, че не съм на себе си и си въобразявам как гласът му нежно омеква, когато ми каза:

— Ангелче.

Устните му докоснаха раменете ми, ръцете му освободиха китките ми, плъзнаха се под мен и обхванаха едрите ми, натежали гърди.

— Моето упорито красиво ангелче. Най-после стигнахме до истината.

Повдигна ме и ме изправи. Бях толкова изтощена, че главата ми падна на рамото му, сълзите ми започнаха да се стичат по гърдите му. Вече нямах сили да се боря, едва изстенах, когато стисна болезненото ми зърно между пръстите си и се протегна между разкрачените ми крака. Бедрата му отново се размърдаха, членът му проникна още по-дълбоко в мен с буен тласък, а пръстите притиснаха устните на вулвата ми до пулсиращия клитор и започнаха да търкат.

Изкрещях името му и свърших, цялото ми тяло се разтърси в страхотни конвулсии, докато облекчението пулсираше в мен. Струваше ми се, че оргазмът продължава вечно, Гидиън удължаваше удоволствието, като движеше члена си в мен така, както бях мечтала по-рано.

Когато накрая се отпуснах в ръцете му, плувнала в пот и дишаща тежко, той ме вдигна внимателно и ме сложи да легна на седалката. Разтърсена, просто покрих лицето си с ръце, когато разтвори краката ми и впи устни в мен, не можех да го спра. Бях покрита със спермата му, но тава не го интересуваше. Започна да ближе и да смуче клитора ми, докато не свърших отново. И отново.

При всеки оргазъм гърбът ми се извиваше, дишах тежко. Загубих представа колко пъти свърших. Оргазмите ми започнаха да преливат един в друг. Идваха и си отиваха на приливи и отливи. Опитах се да се свия и да се отдръпна от него, но той се изправи, свали ризата си и се покачи върху мен, подпрял единия си крак на седалката, а другия — на пода. Облегна се с ръце на прозореца над главата ми и така изложи пред мен голото си тяло — удоволствие, което допреди малко отказваше да ми достави.

Бутнах го:

— Недей! Не мога повече!

— Знам.

Коремните му мускули се напрегнаха, когато проникна в мен, гледаше ме в лицето, докато внимателно вкарваше члена си в подутите ми гънки.

— Искам просто да съм в теб.

Извих врат, когато усетих да прониква още по-дълбоко, а от устните ми се изтръгна стон. Чувствах се тооолкова добре. Колкото и да бях изтощена и прекомерно натоварена емоционално и физически, с цялото си същество желаех да го притежавам и да усещам, че и той ме притежава. Знаех, че винаги ще е така.

Той се наведе и докосна с устни челото ми.

— Ти си всичко, което желая, Ева. Няма друга. Никога няма да има.

— Гидиън.

Той, за разлика от мен, беше разбрал, че вечерта ни се е провалила заради моята ревност и заради дълбоко вкоренената ми нужда го накарам и той да изпита същото чувство. Целуна ме нежно, с чувство, изтривайки всички спомени за нечии чужди устни.

— Ангелче. — Гласът на Гидиън беше топъл и дрезгав шепот в ухото ми. — Събуди се.

Изстенах, стиснах по-здраво очи и заврях глава във врата му.

— Остави ме, сексманиак такъв.

Тихият му смях ме разтърси. Целуна ме силно по челото и се измъкна изпод мен.

— Пристигнахме.

Отворих едно око и видях, че си облича тениската. През цялото време така и не беше свалил джинсите си. Осъзнах, че слънцето е изгряло. Седнах, погледнах през прозореца и ахнах, когато видях океана. Веднъж бяхме спрели на някаква бензиностанция, за да заредим, но аз така и не успях да се ориентирам къде сме. Попитах Гидиън, но той отказа да ми отговори, твърдейки, че ще бъде изненада.

— Къде сме? — прошепнах, омагьосана от гледката на слънцето, което се издигаше над водата. Явно се беше съмнало отдавна. Може би дори утрото преваляше.

— В Северна Каролина. Вдигни си ръцете.

Подчиних се, без да се замисля, а той ми нахлузи потника.

— Трябва да си сложа сутиена — измърморих, когато отново показах глава.

— Никой няма да те види, освен мен, а и отиваме направо във ваната.

Погледнах стабилната, покрита с тикли къща, пред която бяхме спрели. Беше поне на три етажа, заобиколена от всички страни с веранда и балкони, а отзад имаше старомодна единична входна врата. Беше построена на колони, на самия бряг на океана, толкова близо до водата, че приливът със сигурност стигаше точно под нея.

— Колко дълго пътувахме?

— Почти десет часа.

Изправих се, Гидиън нахлузи полата ми, оправи я и закопча ципа.

— Да вървим.

Излезе пръв и ми подаде ръка. Свежият солен бриз се блъсна в лицето ми и ме събуди. Ритмичният прибой на океана ме накара да осъзная къде се намирам. Ангъс не се виждаше наоколо, което беше добре дошло за мен, защото осъзнавах, че не нося бельо.

— Ангъс цялата нощ ли кара?

— Не, шофьорите се смениха, когато спряхме на бензиностанцията.

Погледнах към Гидиън и сърцето ми замря, когато забелязах нежността, с която ме наблюдава. Върху челюстта му се виждаше синина. Протегнах се да я докосна и усетих болка в гърдите си, когато той се гушна в дланта ми.

— Наранен ли си някъде другаде? — попитах. След тази дълга нощ се чувствах истински оголена емоционално.

Той ме хвана за китката и постави ръката ми върху сърцето си.

— Тук.

Любов моя… И на него не му е било никак лесно.

— Съжалявам.

— Аз също.

Целуна върха на пръстите ми, хвана ме за ръка и ме поведе към къщата.

Вратата беше отключена и влязохме направо вътре. На една поставка точно до вратата стоеше кошница, в която имаше бутилка вино и две чаши, вързани с панделка. Гидиън пусна резето, което изщрака, а в това време аз извадих плика, на който пишеше „Добре дошли“, и го отворих. В дланта ми се изтърколи ключ.

— Това няма да ни трябва — каза Гидиън, взе ключа от ръката ми и го остави на поставката. — В следващите два дни ще живеем като отшелници.

В тялото ми се разля мека топлина от удоволствие при тези думи и истинско изумление от мисълта, че мъж като Гидиън Крос може да харесва компанията ми дотолкова, че да не се нуждае от никой друг около себе си.

— Хайде — каза той и ме дръпна нагоре по стълбите, — по-късно ще отворим виното.

— Да. Първо ще пием кафе.

Огледах обзавеждането на вилата. Отвън приличаше на селска къща, но вътре всичко бе съвсем модерно. Облицованите с ламперия стени бяха боядисани в искрящо бяло и по тях висяха черно-бели снимки на мидени черупки. Всички мебели бяха в бяло, а голяма част от аксесоарите — от стъкло и метал. Сигурно щеше да изглежда стерилно и голо, ако не беше зашеметяващата гледка към океана, цветните петна на килимите по пода и колекцията от книги с твърди корици, подредени във вградените библиотеки.

Почувствах се истински щастлива, когато стигнахме до най-горния етаж. Основната спалня бе напълно отворено пространство, преградено единствено от две носещи колони. Буквално всяко кътче беше покрито с букети бели рози, бели лалета и бели калии, някои от които поставени на стратегически места директно върху пода. Леглото беше огромно, със сатенена покривка, и това ме накара да си помисля, че се намирам в младоженски апартамент. Впечатлението се подсилваше от черно-бялата снимка над леглото, на която се виждаше тънък шал или було, понесено от бриза.

Погледнах към Гидиън.

— Идвал ли си тук преди?

Той се протегна и дръпна ластика от опашката ми, която се бе изкривила настрани.

— Не. Каква причина бих могъл да имам досега да идвам тук?

Точно така. Не беше водил жените никъде, освен в бърлогата за секс, която очевидно все още не бе освободил. Затворих уморено очи, когато прекара пръсти през разпуснатите ми кичури. Нямах сили дори да се подразня от тази мисъл.

— Съблечи се, ангелче. Ще приготвя ваната.

Отдръпна се. Отворих очи и го хванах за ризата. Не знаех какво да кажа, просто не исках да отива никъде. Разбра ме както винаги.

— Никъде няма да ходя, Ева.

Взе брадичката ми в ръце и впери поглед в очите ми, гледаше ме с онзи съсредоточен и пронизващ поглед, който ме бе привлякъл още от първия миг.

— Дори да желаеше онзи тип, за мен нямаше да е достатъчно, за да те пусна да си тръгнеш. Искам те прекалено много. Искам да си с мен, в живота ми, в леглото ми. Нищо друго няма значение, ако не мога да получа това. Не съм толкова горделив, че да не взема това, което мога.

Олюлях се към него, бях привлечена от властната и ненаситна потребност, която изпитваше към мен и която отразяваше дълбочината на моята собствена потребност към него. Стиснах в юмрук крайчеца на тениската му.

— Ангелче — прошепна той, наведе глава и притисна буза в моята. — И ти не можеш да ме пуснеш да си ида.

Вдигна ме на ръце и ме отнесе в банята.