Отразена в теб

8

Чух, че вратата на спалнята се отваря, и това сложи край на съня ми, но се разбудих истински, едва когато долових уханието на прясно кафе. Протегнах се, без да отварям очи, наслаждавайки се на очакването.

Гидиън седна на ръба на леглото и след миг прокара пръсти по бузата ми.

— Как спа?

— Липсваше ми. Кафето, което подушвам, за мен ли е?

— Ако си добра.

Отворих широко очи.

— Мислех, че ти харесва, когато съм лоша.

Усмихна се с онази подлудяваща усмивка. Вече беше облякъл един от своите невероятно секси костюми и изглеждаше много по-добре от предишната вечер.

— Обичам да си лоша с мен. Кажи ми за концерта в петък.

— Групата се казва „Сикс-Найнтс“. Това е всичко, което знам. Искаш ли да дойдеш?

— Въпросът не е в това дали искам. Ако ти ще ходиш, идвам и аз.

Вдигнах учудено вежди.

— Така ли? Ами ако не те бях поканила?

Той се протегна към ръката ми и леко завъртя пръстена, който ми беше дал.

— Тогава и ти няма да отидеш.

— Моля? — възкликнах и отметнах косата от лицето си. Видях решителното изражение на лицето му и седнах в леглото. — Дай ми кафето. Искам да съм заредена с кофеин, докато ти наритвам задника.

Гидиън се усмихна и ми подаде чашата.

— Не ме гледай така — предупредих го аз. — Наистина не ми харесва да ми забраняваш да отида някъде.

— Говорим специално за ходене на рок концерт. И не казвам, че не можеш да отидеш изобщо, а че не можеш да отидеш без мен. Съжалявам, ако не ти харесва, но това е положението.

— Кой ти е казал, че е рок концерт? Може да е класическа музика. Или келтска. Или поп.

— „Сикс-Найнтс“ има договор с „Видал рекърдс“.

— О!

„Видал рекърдс“ се управляваше от втория баща на Гидиън — Кристофър Видал-старши, но Гидиън държеше контролния пакет акции. Питах се как става така, че едно момче придобива семейния бизнес от втория си баща. Реших, че каквато и да е причината, тя обяснява защо неговият полубрат, Кристофър-младши, мрази Гидиън толкова много.

— Гледал съм техни концерти на запис — продължи той сухо — и няма да рискувам да те оставя сама в такава тълпа.

Отпих голяма глътка кафе.

— Разбирам какво имаш предвид, но не можеш да се разпореждаш с мен.

— Не мога ли? Тихо — каза той и постави пръст на устните ми. — Недей да спориш. Не съм тиранин. Но от време на време може да се тревожа за теб и трябва да си достатъчно разумна, за да го разбереш.

Бутнах ръката му:

— Вероятно „разумна“ означава, че трябва да правя това, което ти прецениш за правилно.

— Разбира се.

— Това са пълни глупости.

Той се изправи.

— Няма да се караме за някакви хипотетични възможности. Ти ме покани да дойда с теб на концерта в петък и аз приех. Няма за какво да спорим.

Оставих кафето на нощното шкафче, изритах завивките и се измъкнах от леглото.

— Трябва да мога да живея живота си, Гидиън. Трябва да запазя истинската си същност, иначе нищо няма да се получи.

— Аз също трябва да запазя същността си. И компромисите не трябва да са само от моя страна.

Това ме накара да се замисля. Не беше далече от истината — аз имах правото на свое лично пространство, но той имаше право да иска да го приемам и разбирам такъв, какъвто е. Трябваше да направя компромиси и да приема, че и той се бори със свои си демони.

— Как ще реагираш, ако ти кажа, че искам да изляза с приятелки и да се забавляваме по клубовете?

Той хвана брадичката ми с две ръце и ме целуна по челото.

— Ще вземеш лимузината и ще се забавлявате в моите клубове.

— За да може охраната ти да ме шпионира.

— За да може да те наблюдава — поправи ме той и плъзна устни към веждите ми. — Толкова ли е ужасно, ангелчето ми? Толкова ли е непростимо, че не мога да откъсна очите си от теб?

— Не извъртай нещата.

Наклони главата ми назад и ме погледна решително в очите.

— Трябва да разбереш, че дори ако вземеш лимузината и ходиш само по моите клубове, пак ще се побъркам от притеснение, докато се прибереш. Не смяташ ли, че твоето леко неудобство заради предпазните ми мерки е част от взаимните компромиси?

Изръмжах:

— Как успяваш да накараш нещо толкова безумно да прозвучи разумно?

— Дарба.

Сложих ръце върху прекрасния му стегнат задник и го стиснах.

— Имам нужда от още кафе, за да се справя с дарбата ти, шампионе.

С Марк и партньора му Стивън имахме нещо като традиция всяка сряда да излизаме на обяд. Истински се зарадвах, когато двамата с Марк стигнахме до малкия италиански ресторант, който той беше избрал, и заварихме там Стивън и Шона. Отношенията ни с Марк бяха много професионални, но бяхме успели в известна степен да ги превърнем и в лични, а това означаваше много за мен.

— Наистина ти завиждам за тена — каза Шона. Беше облечена в дънки, ефектно потниче и тънък шал. — Аз само почервенявам и ми избиват още повече лунички.

— Но пък косата ти е толкова прекрасна — посочих аз, искрено се възхищавах на тъмночервената й грива.

Стивън прокара пръсти през косата си, която имаше същия цвят като тази на сестра му, и се усмихна:

— Какви ли не жертви прави човек, за да изглежда секси.

— Ти пък откъде знаеш? — попита Шона и блъсна закачливо брат си по рамото, но той изобщо не реагира на удара.

Докато тя бе стройна и слаба, Стивън беше висок и едър. От разговорите ми с Марк знаех, че партньорът му върши сам голяма част от работата в строителната си фирма и това обясняваше както едрата му фигура, така и захабените ръце.

Влязохме в ресторанта и веднага ни настаниха, тъй като бях направила резервация веднага щом Марк ме покани на обяд. Ресторантът беше малък, но имаше много приятна атмосфера. Слънцето влизаше през остъклените стени, а храната миришеше така вкусно, че устата ми се напълни със слюнка.

— Много се вълнувам за петък.

Меките сини очи на Шона горяха от нетърпение.

— И ще води теб — отбеляза сухо Стивън, — а не големия си брат.

— Там не е място за теб — не му остана длъжна тя. — Знам, че мразиш тълпите.

— Не ги мразя, просто имам нужда от лично пространство.

Шона театрално завъртя очи:

— Не могат всички да се съобразяват с теб.

Когато стана въпрос за тълпи, се сетих за Гидиън и желанието му да ме закриля.

— Имаш ли нещо против да доведа мъжа, с когото излизам? — попитах аз. — Или това ще ни развали вечерта?

— Не, разбира се. Той има ли приятел, който би искал да дойде с нас?

— Шона! — Марк очевидно беше изненадан и възмутен. — Ами Дъг?

— Какво Дъг? Не ме остави да довърша. — Тя ме погледна и обясни: — Дъг е гаджето ми. Това лято е в Сицилия на кулинарен курс. Той е готвач.

— Чудесно — казах аз. — Падам си по мъже, които умеят да готвят.

— О, да. — Тя се засмя и погледна ядосано Марк. — Той не е за изпускане и си го знам. Така че, ако гаджето ти има приятел, който е готов да излезе с нас, но без да се надява на шансове за свалка, ще бъде чудесно.

Веднага се сетих за Кари и се усмихнах.

Но по-късно през деня, след като с Гидиън бяхме потренирали и се бяхме прибрали в апартамента му, промених мнението си. Станах от дивана, където се бях изтегнала и безуспешно се опитвах да чета, и отидох в кабинета му.

Видях, че е намръщен, а пръстите му бързо подскачат по клавиатурата. Светлината от монитора и малката лампа, насочена към фотоколажа на стената, бяха единственото осветление в стаята, така че по-голямата й част оставаше в сянка. Той седеше в полумрака, гол до кръста и красив, сам и резервиран. Винаги, когато работеше, изглеждаше уединен и недостижим. Почувствах се самотна само като го наблюдавах.

Комбинацията от физическата дистанция, причинена от цикъла ми, и напълно разбираемото решение на Гидиън да спим отделно, будеше дълбоко скритата ми несигурност и ме караше да се стремя непрекъснато да съм близо до него, да се опитвам още по-яростно да привличам вниманието му.

Фактът, че работи, вместо да прекарва времето си с мен, не би трябвало да ми пречи — много добре знаех колко е зает, но въпреки това страдах. Чувствах се изоставена и самотна, което ми подсказваше, че отново се връщам към старите си нездравословни навици. Истината беше, че двамата с Гидиън сме едновременно най-доброто и най-лошото нещо, което можеше да се случи на всеки от нас.

Той вдигна очи към мен и ме прикова с поглед. Усетих как мисълта му превключва от работата към мен.

— Пренебрегвам ли те, ангелче? — попита той и се облегна на стола.

Изчервих се, искаше ми се да не чете мислите ми толкова лесно.

— Извинявай, че те прекъсвам.

— Знаеш, че винаги можеш да дойдеш при мен, когато имаш нужда от нещо.

Прибра клавиатурата, посочи освободеното място на бюрото пред себе си и дръпна стола си назад.

— Ела, седни тук.

През тялото ми премина гореща тръпка. Изтичах към него без никакъв опит да скрия нетърпението си. Настаних се на бюрото точно пред него и се усмихнах широко, когато той дръпна стола си и запълни пространството между краката ми.

Сложи ръце върху бедрата ми, прегърна ме през кръста и каза:

— Трябваше да ти обясня, че се опитвам да разчистя ангажиментите си, за да можем да заминем за уикенда.

— Наистина ли? — възкликнах аз и проврях пръсти в косата му.

— Искам за известно време да си само моя. Освен това изпитвам много, много голяма нужда да те чукам много дълги часове наред. Може би през цялото време — каза той и затвори очи, когато го докоснах. — Липсва ми усещането да съм вътре в теб.

— Ти винаги си вътре в мен — прошепнах аз.

Устните му бавно се извиха в закачлива усмивка и той отвори очи.

— Караш го да ми става.

— Това нещо ново ли е?

— Всичко е ново.

Не го разбрах и се намръщих.

— Ще стигнем и до това — продължи той. — А сега ми кажи защо дойде.

Поколебах се, все още мислех върху тайнствената му забележка.

— Ева. — Твърдият му тон ме накара да се съсредоточа. — От какво имаш нужда?

— От някой, който да излезе с Шона. Но… не като на среща. Шона си има гадже, но в момента той не е в страната. Просто ще е по-добре, ако излезем четирима.

— Не искаш ли да помолиш Кари?

— Първо се сетих за него, но Шона ми е приятелка. Помислих си, че може би ще искаш да поканиш някой твой приятел. Нали се сещаш, така всичко ще бъде по равно.

— Добре. Ще видя кой е свободен.

В този момент осъзнах, че не бях очаквала да приеме предложението ми. Изглежда мислите се бяха изписали на лицето ми, защото той попита:

— Има ли друго?

— Аз… — Как можех да му кажа какво си мисля, без да заприличам на пълна глупачка? Поклатих глава. — Не. Няма друго.

— Ева — започна той със строг глас, — кажи ми какво има.

— Просто глупости.

— Това не беше молба.

През мен сякаш премина ток, винаги изпитвах това усещане, когато ми заговореше с този властен тон.

— Просто си мислех, че поддържаш само бизнес отношения и от време на време чукаш случайни жени.

Трудно ми беше да изрека последната част от изречението. Колкото и да беше глупаво от моя страна, не можех да не изпитвам ревност към жените от миналото му.

— Мислила си, че нямам приятели? — попита той, очевидно искрено се забавляваше.

— Досега не си ме запознал с нито един твой приятел — отвърнах мрачно и започнах да подръпвам подгъва на фланелката си.

— Аха. — Очите му проблясваха все по-весело. — Ти си моята малка секси тайна. Питам се какво си въобразявах, когато нарочно направих така, че да ни снимат как се целуваме на публично място.

— Ами…

Погледът ми се спря на колажа на стената, където се виждаше снимката, за която говореше. В продължение на дни тази снимка се разпространяваше от всички клюкарски блогове.

— Казано по този начин…

Гидиън се разсмя и смехът му се разля по мен като вълна от удоволствие.

— Запознал съм те с някои от приятелите ми, когато сме излизали.

— Така ли?

Бях предположила, че всички, с които ме беше запознал по различни събирания, са хора, с които го свързва само бизнесът.

— Но идеята да те задържа само за себе си не е никак лоша.

Хвърлих му един поглед и преосмислих аргумента, който бях използвала, когато спорехме дали да отида в Лас Вегас, а не във Финикс.

— Защо ти да не си този, който лежи гол и чака да бъде изчукан?

— Какво му е забавното на това?

Блъснах го по раменете, а той ме притегли, сложи ме в скута си и се разсмя.

Не можех да повярвам, че е в такова добро настроение, и се попитах каква ли е причината. Погледнах към монитора и видях някаква таблица, от която нищо не разбрах, и един недовършен имейл. Но в Гидиън имаше нещо различно. И ми харесваше.

— За мен би било удоволствие — промърмори той с устни, притиснати в шията ми, — да си лежа цял ден надървен и ти да ме яздиш, когато си в настроение.

Мускулите на вагината ми се стегнаха, когато си представих картинката.

— Възбуждаш ме така.

— Чудесно. Обичам, когато си възбудена.

— Значи — започнах да размишлявам аз, — ако моята фантазия е да ми осигуряваш сексуални услуги двайсет и четири часа в денонощието…

— За мен това си е жива действителност.

Ухапах го леко по брадичката.

— Да не би да искаш играта да загрубее, ангелче? — изръмжа той.

— Искам да знам каква е твоята фантазия.

Гидиън ме намести, така че да седна по-удобна в скута му.

— Ти.

— Внимавай, дано наистина да е така.

— На люлка — засмя се той.

— Моля?

— На секс люлка, Ева. Сладкият ти задник, настанен на седалката, краката ти, хванати в стремена, широко разтворени, и прекрасната ти катеричка, влажна и готова. — Докато казваше това, ръката му описваше кръгообразни движения по дупето ми. — Така ще бъдеш оставена изцяло на благоволението ми, няма да можеш да правиш нищо, освен да поемеш всичко, което мога да ти дам. Сигурен съм, че ще ти хареса.

Представих си го как стои между краката ми, гол и блестящ от пот, бицепсите и коремните му мускули се движат, докато люлее люлката и ме придвижва напред-назад по прекрасния си пенис.

— Значи ме искаш беззащитна.

— Искам те вързана. Но не отвън. Работя по този въпрос.

— Гидиън…

— Никога не бих ти причинил повече, отколкото би могла да понесеш — обеща той, а очите му просветваха страстно на приглушената светлина. — Но ще те докарам до ръба на възможностите.

Започнах да се извивам, бях едновременно възбудена и уплашена от мисълта да се оставя изцяло във властта му.

— Защо?

— Защото искаш да бъдеш моя, а аз искам да те притежавам. Ще стигнем и до това.

Ръката му се плъзна под фланелката и обгърна гърдата ми, пръстите му започнаха леко да масажират и подръпват зърното ми, разпалвайки цялото ми тяло.

— Правил ли си го преди? — попитах шепнешком. — Имам предвид люлката?

Лицето му веднага стана безизразно.

— Не задавай такива въпроси.

О, боже!

— Аз само…

Покри устните ми със своите. Захапа долната, след това вкара езика си в устата ми и стисна косата ми в юмрук, за да ми попречи да се движа. Нямаше никакво съмнение, че това е акт на превъзходство. Усетих как желанието в мен се надига, нуждаех се от него и не можех нито да контролирам, нито да се преборя с тази нужда. Изскимтях, а гърдите ми се стегнаха от болка при мисълта, че е отделил толкова време и усилия, за да получи удоволствие от друга.

Ръката на Гидиън се промъкна между краката ми и обхвана вулвата ми. Извих се, изненадана от директния му подход. Той издаде нисък звук, за да ме успокои, и започна да ме масажира, търкайки нежната плът с онова изключително умение, към което вече се бях пристрастила.

Откъсна устни от моите, наведе ме назад и вдигна гърдата ми до устата си. Захапа леко зърното през фланелката, след това обви устните си около трептящото от болка връхче и започна да го смуче толкова силно, че почувствах спазмите във вагината си.

Бях като под обсада, мозъкът ми даваше накъсо, а желанието ми ставаше все по-силно. Пръстите му се плъзнаха под ръба на бикините и докоснаха клитора ми, усещането от допира на ръката му беше точно това, от което се нуждаех.

— Гидиън.

Вдигна глава и ме наблюдаваше с премрежен поглед, докато ме водеше към края. Извиках, разтресена от конвулсии, освобождаването на напрежението след няколко дни въздържание бе почти непоносимо силно. Но той не ме пусна. Продължи да гали клитора ми, докато не свърших отново, докато цялото ми тяло не се разтресе и аз притиснах бедра едно в друго, за да се спра.

Отдръпна ръката си от мен, а аз се отпуснах безпомощно, дишайки тежко. Гушнах се в него, притиснах лице до гърлото му и обвих врата му с ръце. Имах чувството, че сърцето ми е станало двойно по-голямо. Всичко, което изпитвах, ме заля изведнъж — цялото мъчение и любов, които усещах към него. Впих се в тялото му, исках да съм още по-близо.

— Шшт… — Той ме притисна така силно, че беше трудно да дишам. — Поставяш всичко под въпрос и сама се подлудяваш.

— Мразя това — прошепнах аз. — Не трябва да изпитвам такава нужда към теб. Не е здравословно.

— Точно тук грешиш. — Чувах как силно бие сърцето му под ухото ми. — И отговорността за това е моя. В някои отношения поех ръководната роля, в други я оставих на теб и това те кара да се чувстваш объркана и разтревожена. Съжалявам за това, ангелче. Ще бъде по-лесно занапред.

Отдръпнах се, за да мога да огледам лицето му. Затаих дъх, когато очите ни се срещнаха, и той впери поглед в мен, без да мига. В този момент осъзнах какво е различното — в него имаше някакво ведро и непоклатимо спокойствие. При тази гледка нещо в мен също се успокои. Дишането ми се нормализира и усетих как тревогата ме напуска.

— Така е по-добре — каза той и ме целуна по челото. — Щях да изчакам да дойде уикенда, за да поговорим за това, но моментът и сега е подходящ. Трябва да стигнем до едно споразумение. И след като го постигнем, няма връщане назад. Разбра ли ме?

— Опитвам се — отвърнах аз и преглътнах.

— Много добре знаеш какъв съм. Виждала си най-лошите ми черти. Снощи ми каза, че въпреки това ме искаш. — Изчака да кимна с глава и след това продължи: — И точно тук прецаках всичко. Не можех да ти се доверя, че ще стигнеш до това решение сама, а трябваше да го направя. И поради тази причина бях прекалено предпазлив. Миналото ти ме плаши, Ева.

Мисълта, че Нейтън отново ще се намеси и ще ми отнеме Гидиън, беше прекалено болезнена, свих колене и ги притиснах до гърдите си.

— Не му давай тази сила.

— Няма. А ти трябва да осъзнаеш, че всеки въпрос има повече от един отговор. Кой казва, че се нуждаеш прекалено много от мен? Кой казва, че не е здравословно? Не ти. Нещастна си, защото се опитваш да се въздържаш.

— Хората не…

— Майната им на хората! Нито един от двама ни не е съвсем нормален. И в това няма нищо лошо. Вярвай, че знам от какво се нуждаеш, дори когато си мислиш, че греша. А аз ще вярвам на решението ти да останеш с мен, въпреки недостатъците ми. Разбра ли?

Прехапах долната си устна, за да не види, че трепери, и кимнах.

— Не ми изглеждаш много убедена — каза той меко.

— Страхувам се, че ще изгубя себе си в теб, Гидиън. Страхувам се, че ще изгубя онази част от мен, която положих толкова усилия да си върна обратно.

— Никога няма да позволя това да се случи — възрази той ожесточено. — Това, което искам, е и двамата да се чувстваме в безопасност. Това, което се случва между нас, не трябва да ни изтощава така. Трябва да е най-стабилното нещо в живота ни, на което винаги можем да се опрем.

Очите ми се напълниха със сълзи при тази мисъл.

— И на мен ми се иска да е така — прошепнах аз. — Толкова ми се иска.

— Ще ти го дам, ангелче! — Гидиън се наведе и докосна устните ми със своите. — Ще го дам и на двама ни. А ти ще ми позволиш да го направя.

— Нещата изглеждат много по-добре тази седмица — каза доктор Питърсън, когато двамата с Гидиън отидохме за сеанса в четвъртък вечерта.

Този път седяхме близо един до друг и се държахме за ръце. Гидиън погали с палец кокалчетата на ръката ми, а аз му се усмихнах, окуражена от допира. Доктор Питърсън извади таблета си и се настани удобно в креслото.

— Има ли нещо по-специално, което бихте искали да обсъдим?

— Вторникът беше много тежък — казах тихо аз.

— Мога да си представя. Хайде да поговорим за случилото се в понеделник през нощта. Ще ми разкажеш ли какво точно стана, Ева?

Разказах му как се събудих от собствения си кошмар и се оказах хваната като в капан в кошмара на Гидиън. После споделих всичко, което се бе случило през онази нощ и на следващия ден.

— Значи вече спите отделно? — попита доктор Питърсън.

— Да.

— А твоите кошмари — обърна се той към мен, — колко често се появяват?

— Рядко. Преди да започна да излизам с Гидиън бяха минали почти две години, без да имам кошмари.

Видях, че доктор Питърсън остави стилуса и започна бързо да набира. Нещо в сериозното му изражение ме разтревожи.

— Обичам го — изтърсих изведнъж.

Почувствах как Гидиън до мен настръхна.

Доктор Питърсън вдигна глава и ме изгледа внимателно. Погледна към Гидиън, после отново спря погледа си върху мен.

— Не се съмнявам в това. Какво те накара да кажеш тези думи, Ева?

Вдигнах смутено рамене, с цялото си същество усещах погледа на Гидиън върху лицето си.

— Очаква вашето одобрение — обади се мрачно той.

Стана ми неприятно от думите му.

— Вярно ли е? — попита доктор Питърсън.

— Не.

— Така е, по дяволите! — възкликна Гидиън с дрезгав глас.

— Не е — възразих аз, макар че осъзнах, че трябваше да чуя думите му, изречени на глас, за да го разбера. — Аз просто… Това е истината. Това чувствам. — Погледнах към доктор Питърсън. — Връзката ни трябва да успее. Ще направим така, че да успее — натъртих аз. — Просто искам да съм сигурна, че и вие мислите така. Да знам, че разбирате, че възможността за провал не съществува в нашия случай.

— Ева — започна той и се усмихна любезно, — двамата с Гидиън имате да извървите дълъг път, но трудностите пред вас не са непреодолими.

Въздъхнах с огромно облекчение.

— Обичам го — повторих отново и кимнах решително.

Неочаквано Гидиън се изправи и силно стисна ръката ми.

— Извинете ни за минутка, докторе.

Объркана и леко изплашена, го последвах в празната чакалня. Момичето на рецепцията вече си беше тръгнало, тъй като бяхме последните пациенти на Питърсън за деня. От майка ми знаех, че тези вечерни часове са специално изключение. Бях благодарна на Гидиън, че е готов да плаща за тях не един, а два пъти седмично. Вратата зад нас се затвори и аз се обърнах към него.

— Гидиън, кълна ти се, че…

— Шшт…

Обхвана лицето ми с ръце и ме целуна. Устните му нежно, но настойчиво се раздвижиха върху моите.

Първоначално се стъписах изненадана, но секунди по-късно ръцете ми вече бяха под сакото му и го прегръщаха. Изстенах тихо, когато езикът му навлезе дълбоко в устата ми.

Той се отдръпна назад и аз го погледнах. Пред мен стоеше същият страхотен бизнесмен, облечен в тъмен костюм, когото бях видяла при първата ни среща, но погледът в очите му…

В гърлото ми лумна пожар.

Силата и изгарящата енергия, гладът и копнежът. Пръстите му докоснаха слепоочието ми, после се спуснаха надолу по бузата и стигнаха до гърлото ми. Наведе главата ми назад и нежно притисна устни в моите. Не каза нищо, но и не беше нужно да го прави. Разбрах.

Вплете пръсти в моите и ме поведе обратно към кабинета.