Падане

14

Когато Бош най-сетне влезе в залата за аутопсии, облечен с хирургически костюм и с ръкавици, тялото на Джордж Ървинг вече беше зашито с дебел восъчен конец.

— Съжалявам за закъснението — обяви той.

Д-р Борха Торон Антоне посочи микрофона, висящ от тавана над масата, и Бош разбра, че е сгрешил. Провеждането на аутопсията се записваше и сега щеше да се отбележи официално, че Бош почти е пропуснал огледа на тялото. Ако случайно се стигнеше до съд, защитата можеше да използва този факт, за да повлияе на заседателите. Нямаше значение, че Чу е присъствал. Фактът, че главният разследващ не е бил там, можеше да бъде представен от опитен адвокат като доказателство за немарливост, че и като нещо още по-лошо.

Бош застана до Чу, който се беше облегнал със скръстени ръце на една спомагателна маса до тази за аутопсии. Намираше се възможно най-далеч от трупа, но въпреки това можеше да твърди, че е присъствал на огледа. Въпреки маската на устата му ясно личеше, че изобщо не е щастлив. Навремето бе признал на Бош, че е поискал да постъпи в „Неприключени следствия“, защото ще може да разследва убийства, без да му се налага да ходи на аутопсии. Не можеше да гледа осакатяване на човешко тяло и поради това старите случаи бяха най-подходящи за него. Можеше да чете доклади от аутопсии, но не и да ги наблюдава. А в същото време продължаваше да разследва убийства.

Хари искаше да го пита дали отварянето на трупа е дало някакви интересни резултати, но реши да изчака и да пита направо Антоне, при изключен микрофон. Затова погледна работната маса зад патолога и преброи стъклениците на стойката. Видя, че Антоне е напълнил пет епруветки с кръвта на Ървинг, което означаваше, че смята да пусне пълни токсикологични изследвания. При рутинна аутопсия кръвта се изследваше за дванайсет основни групи вещества. Когато разходите нямаха значение или имаше подозрение за употреба на наркотици, която не се връзваше със случая, групите ставаха цели двайсет и шест. И за тях бяха необходими пет епруветки кръв.

Антоне завърши аутопсията е описание на Y-образния шев, след което свали ръкавиците си и изключи микрофона.

— Радвам се, че успя да дойдеш, детектив — каза той. — Как така се накани?

При изключен микрофон испанският му акцент сякаш беше още по-силен и пълен със сарказъм.

— Мъкна две дини под една мишница — в същия дух отвърна Бош. — Но какво пък, сигурен бях, че партньорът ми ще се оправи тук. Нали така, партньоре?

Тупна грубо Чу по рамото. Чрез обръщението „партньоре“ му изпращаше таен сигнал. Още в началото се бяха разбрали, че ако трябва да се замаже положение, ще използват тази дума. Паролата означаваше, че другият също трябва да влезе в ролята.

Този път обаче Чу заряза уговорката.

— Да бе — каза той. — Опитвах се да се свържа с теб, човече. Не ми вдигна.

— Явно не си се опитвал достатъчно.

Бош хвърли на Чу поглед, който едва не стопи пластмасовата маска на лицето му, след което отново насочи вниманието си към Антоне.

— Виждам, че пускаш пълни изследвания, докторе. Добро решение. Има ли нещо, което трябва да знам?

— Решението не е мое. Отгоре ме посъветваха за изследванията. Все пак посочих на партньора ти един въпрос, който заслужава допълнително разглеждане.

Бош погледна Чу, после трупа на масата.

— Въпрос? Допълнително разглеждане? За детективска работа ли става дума?

— По тялото има драскотина, синина или нещо такова. Отзад на лявото рамо — каза Чу. — Не е причинена от падането, тъй като е паднал по очи.

— Нараняване ante mortem3 — добави Антоне.

Бош пристъпи към масата. Даде си сметка, че поради късното му пристигане при хотела така и не бе успял да разгледа гърба на жертвата. Ървинг вече беше обърнат от Ван Ата и криминалистите, но нито Ван Ата, нито Сандъка или Бъчвата не споменаха за нараняване на рамото.

— Може ли да видя? — попита той.

— Щом се налага — недоволно измърмори Антоне. — Ако беше дошъл навреме, вече да си я видял.

Пресегна се към лавицата над работната маса и извади нов чифт ръкавици от една кутия.

Бош му помогна да обърне тялото. Гърбът беше омазан с кървава течност, която се беше събрала на масата като в паничка. Антоне свали висящата от тавана пръскачка и изми трупа. Бош веднага видя нараняването — беше дълго около дванайсет сантиметра и представляваше лека драскотина и синина. Имаше характерна шарка с почти кръгла форма. Приличаше на серия от четири лунни сърпа, повтарящи се на разстояние около два и половина сантиметра — драскотини върху лопатката. Всеки сърп беше дълъг около пет сантиметра.

Ужасът от разпознаването изпълни Бош. Знаеше, че Чу е твърде млад и нов в занаята, за да е наясно с шарката. Антоне също не би могъл да я разпознае. Той беше тук от десетина години — беше дошъл от Мадрид за допълнителни курсове в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и така и не се бе върнал.

— Провери ли за петехии? — попита той.

— Разбира се — отвърна Антоне. — Нямаше.

Петехиите представляваха повърхностни точковидни кръвоизливи около очите, които се появяваха при задушаване.

— Защо питаш за петехии, ожулването е на рамото? — попита Антоне.

Бош сви рамене.

— Просто си връзвам гащите.

Антоне и Чу се взираха в него, чакаха допълнителни обяснения. Бош не им ги даде. След известно време той посочи ожулването на гърба и попита:

— Каза, че е получено преди смъртта. Колко време преди падането?

— Виждаш, че кожата е разкъсана. Взех проби. Нивата на хистамин показват, че нараняването е било получено непосредствено преди смъртта. Тъкмо казвах на детектив Чу, че ще ви се наложи да се върнете в хотела. Може да се е одраскал на нещо, докато е прекрачвал парапета на балкона. Виждаш, че раната има характерна шарка.

Бош вече бе разпознал шарката, но засега нямаше намерение да го показва.

— Прекрачил парапета? Значи наричаш това самоубийство?

— Разбира се, че не. Би могло да е самоубийство. Би могло да е злополука. Нужни са още данни. Ще направим пълни кръвни изследвания, това нараняване също трябва да бъде обяснено по някакъв начин. Виждаш шарките. Те би трябвало да ви помогнат да стесните търсенето в хотела.

— Провери ли хиоидната кост? — попита Бош.

Антоне сложи ръце на кръста си.

— Защо да проверявам хиоидната кост на скачач?

— Май току-що спомена, че не си готов да го наречеш скачач.

Антоне не отговори, а грабна един скалпел от лавицата.

— Помогни ми да го обърнем.

— Чакай — спря го Бош. — Може ли да снимам това?

— Направих снимки. Вече би трябвало да излизат от принтера. Можеш да ги вземеш на излизане.

Бош му помогна да обърнат тялото по гръб. Антоне разряза шията и махна малката U-образна кост, която предпазваше дихателната тръба. Внимателно я изми в умивалника и я огледа за фрактури под осветената лупа на масата.

— Хиоидната кост е здрава — каза той.

Бош кимна. Това не доказваше и не опровергаваше каквото и да било. Експерт би могъл да задуши Ървинг, без да чупи костта и без да причинява кръвоизлив в очите.

Но белезите на рамото бяха нещо друго. Бош почувства как нещата около случая се променят. При това бързо. И внасят нов смисъл в израза „висш пилотаж“.

Чу изчака да стигнат средата на паркинга и избухна.