Пантерата и перлата

ГЛАВА 2

— Кажи й да си съблече дрехите — нареди Козем.

Търговецът на роби преведе заповедта на гръцки и момичето покорно свали робата, която носеше. Памучната дреха падна леко на пода, а девойката сведе срамежливо поглед, разкривайки пред всички красотата на голото си тяло.

— Е, Калид, не е ли хубава? — обърна се към него Козем.

Шах Калид погледна първо баба си, след това нещастната млада жена, която стоеше пред тях. Гъстата й коса, сплетена в сложна прическа, блестеше като оникс на светлината на свещите. Имаше малки, хубаво оформени гърди и дълги, грациозни крака.

— Тя е от Тесалия — продължи Козем, изпълнена със задоволство. — Какво ще кажеш?

— Много е красива, бабо — отвърна Калим.

— Много красива? Платих тринайсет хиляди за това момиче, а ти просто казваш „много е красива“!

— Не съм те молил да я купуваш.

— Отведи я! — нареди Козем на търговеца на роби, който излая нещо и момичето бързо излезе. Търговецът също се отправи към изхода, но заднишком и като се покланяше през цялото време. Козем изчака, докато той си отиде, след това се обърна към внука си. — Калид, вече съм стара и сигурно скоро ще умра.

— Сигурен съм, че ще ме надживееш — отвърна Калид, като се усмихна.

— Преди да си отида, искам да видя наследника ти. Искам да съм сигурна, че името на баща ти ще бъде продължено.

— Бабо, обсъждали сме това и преди. — Калид въздъхна.

— Да, знам — продължи иронично старата жена. — Никое от тези момичета не е достатъчно добро за теб.

— Никога не съм казвал това.

— Ти дори не пожела султанската дъщеря!

— Роксалена беше тази, която ме отхвърли.

— Отхвърли те, защото ти не показа никакъв интерес към нея! Дори не прояви достатъчно възпитание поне да се престориш!

— Тя не ме иска, аз също.

— Какво значи не иска? Детински работи! Да не би да си мислиш, че съм искала твоя дядо, когато ме омъжиха за него? Чувствата възникват с времето. Достатъчно е, че сте мъж и жена. И двамата сте млади, така че можете да създадете деца, а семействата ви одобряват този съюз.

Калид сви упорито устни.

— Защо не говориш с Роксалена за това? Тя не беше по-щастлива от възможността за този брак, отколкото аз.

— Тя е дъщеря на султана — мислиш ли, че ще позволи да й наложат мъж, който не я желае? Тя е най-високопоставената жена в империята! За теб това бе шанс да влезеш в семейството на султана, а ти го отхвърли. Ти си истински глупак.

Калид отпи от питието си, като дори не си направи труда да отговори. Старата жена нетърпеливо се приведе напред.

— Ожени се, Калид. Ожени се за която искаш — това момиче или някое друго, все едно, но държа да имаш законен наследник. След това си вземи още жени или наложници. Толкова ли много искам от теб, преди да си отида от този свят?

— Бабо, ти няма да отидеш никъде.

— Носят се слухове, че не се жениш, защото не те бива с жените и не можеш да създадеш син — подхвърли лукаво Козем.

Калид й отправи кратък, изпълнен с отвращение, поглед. Това беше повече от смешно, дори за нея.

— Ако баща ти беше още жив, щеше да ти нареди да се ожениш! — избухна Козем, отново сменяйки тактиката.

— Баща ми е мъртъв, а ти ме отегчаваш — заяви Калид. — Дръж си езика зад зъбите, или ще наредя да не те пускат да излизаш от харема. Така няма да имаш възможност да говориш необмислено.

Козем го погледна подозрително. Благоволението, с което Калид даряваше баба си, беше пословично, затова тя се осмеляваше да говори неща, които никой друг не би се осмелил да му каже.

— Мислиш си, че не знам защо се държиш така? — каза Козем с безизразен тон.

Калид срещна погледа й, но не каза нищо.

— Твоята майка ти напълни главата с английски вълшебни приказки, после умря и ме остави аз да се оправям с последствията — продължи Козем, като размаха пръст пред него.

— Достатъчно! — заяви Калид и се изправи. — Време е да си лягаш.

Козем не се помръдна от мястото си.

— Не ме ли чу?

Старата жена стана и с достойнство излезе от стаята с високо изправена глава. Калид се усмихна, докато я гледаше как се оттегля. Усмивката му изчезна, когато си спомни думите й. Козем беше права в едно. Той не желаеше никоя жена в империята и сам започваше да се чуди дали някога изобщо ще прояви интерес.

— О! Това не мога да го кажа! — Роксалена хвърли книгата на пода.

— Има меко „г“, Роксалена, произнася се като „й“. — Сара започна да обяснява търпеливо, като вдигна книгата от килима и я отвори на страницата, на която бяха стигнали.

— Тогава защо не се използва „й“? — настоя Роксалена. — Твърдо „г“ и меко „г“, твърдо „си“, което е всъщност „к“, и меко „си“, което в действителност е „с“ — всичко е толкова объркано!

— Не знам защо една и съща буква се произнася по различен начин. Не съм измислила аз езика. Английският е възникнал много отдавна и се е развивал в продължение на векове, като е заемал от много други езици… — Сара спря да говори, когато забеляза, че Роксалена я гледа втренчено.

— Остави това. — Сара затвори книгата. — Мисля, че за днес е достатъчно.

Двете жени едновременно отправиха погледи към вратата. Влезе един евнух, който се поклони ниско пред Роксалена.

— Дрехите ти вече са тук.

Роксалена доволно се усмихна, като пое пакета от слугата и го отпрати с едно движение на ръката. След това отвори пакета и извади прозрачна блуза в сапфирено-син цвят и подходящ копринен шал.

— Какво ще кажеш? — принцесата се обърна нетърпеливо към Сара.

— Това ли се предполага, че трябва да нося тази вечер, при посещението на шах Калид? — попита невярващо Сара.

— Разбира се.

— Но това е прозрачно!

— Но цветът е подходящ. Избрах го специално, за да подхожда на очите ти. И това да върви с блузата. — При тези думи тя извади чифт ленени панталони, избродирани с копринени конци. — И тези обувки.

Роксалена извади малки пантофки с извити нагоре върхове, също избродирани със сребро.

— Откъде взе тези неща? — попита удивена Сара.

— Наредих на камериерката си да ги донесе. Ще носиш моите сапфирени обици, диамантената ми огърлица и колана, обшит с опали и перли.

— Роксалена, не бих могла… — започна Сара. В отговор Роксалена само вдигна ръка.

— Ще ме поставиш в неудобно положение пред пашата, подчинен на баща ми?

— Но защо е необходимо да нося тези дрехи?

— Трябва да бъдеш облечена подходящо, в противен случай пашата ще си помисли, че султан Хамид преживява тежки времена и може да му хрумне да се разбунтува.

— Разбирам — отвърна Сара, като се усмихна. — Ако не облека тези дрехи, може да предизвикам революция.

— Кой знае? — Роксалена се усмихна лукаво. Усмивката й моментално се стопи, когато от обувките изпадна една бележка. Тя я грабна и я притисна към гърдите си.

— Какво е това? — попита Сара.

— За мен е — отвърна бързо Роксалена, като се озърна, за да се убеди, че никой не ги наблюдава.

— Не отговори на въпроса ми.

— По-добре е да не знаеш нищо за това — каза тъжно принцесата. — Може да бъде опасно.

— Бележката е от Осман бей, нали? — изражението на принцесата подсказа на Сара, че е на прав път.

— Но откъде знаеш? — прошепна изплашена Роксалена, като видимо пребледня.

— Забелязах погледите, които си отправяте един на друг — отвърна Сара. — Срещаш се тайно с него, така ли?

Роксалена се поколеба, след това кимна утвърдително.

— Онзи ден забелязах, че той е изключително внимателен към теб. Но защо криете връзката си? Той е капитан на охраната на баща ти. Това е висок пост. Не ти ли позволяват да говориш с него?

— Той не е благородник — обясни тъжно Роксалена. — Аз трябва да се омъжа за човек с благородно потекло. Брак с такъв като Осман е забранен за мен. Ако връзката ни бъде разкрита, Осман ще бъде екзекутиран.

— И той доброволно поема такъв риск? — ахна Сара.

— Рискът е и за двама ни — отвърна принцесата, като настойчиво впи поглед в Сара. — Не трябва да казваш на никого за това.

— Разбира се, че няма да кажа, но…

Роксалена направи знак да замълчат, тъй като чуха забързани стъпки по коридора и женски гласове, които обсъждаха възбудено нещо.

— Какво става? — попита Сара, която не можеше да разбере нищо.

— Пристига шах Калид. Керванът му се е насочил към главната порта. Можем да го видим оттук.

Двете жени се приближиха до прозореца, който бе посочила Роксалена, и коленичиха на копринените възглавници пред него. Харемът се намираше на втория етаж, откъдето можеше да се вижда над червените тухлени покриви на другите крила. В далечината се издигаше облак прах и през него можеха да се забележат редица от коне и фургони, които напредваха бавно към двореца.

— Кой от всички е той? — попита Сара.

— Калид?

— Да.

Роксалена надникна през рамото й.

— Ето, този в началото на колоната, на белия кон, украсен със злато. Двамата мъже, които яздят след него, се предполага, че са телохранителите му.

— Само се предполага ли?

— Той не им позволява да вършат работата си. Калид смята, че може сам да се грижи за себе си. Съгласява се те да го придружават само за да не тревожи баба си, valide pashana5. Старата жена е суеверна и след като тя е единствената представителка на семейството му…

Роксалена сви рамене.

— Следователно той е арогантен.

Роксалена презрително изсумтя, а Сара избухна в смях.

— Защо се смееш?

— Мъжката арогантност е качество, което изглежда тук се среща в изобилие — каза Сара.

Роксалена размисли за секунда върху току-що казаното, след това се усмихна.

— Да приема ли тогава, че в Съединените щати няма арогантни мъже?

— Има, разбира се, но не са чак толкова много — призна Сара, като отново насочи поглед към фигурата, която яздеше начело на кервана.

— Той изглежда по-висок от другите — отбеляза замислено тя.

— Така е. Когато Калид посещава баща ми, султанът винаги бърза да го помоли да седне, за да не може пашата да се извисява над него. — Роксалена покри устата си с ръка и се разсмя.

В този момент на вратата се появи Ширза, лична прислужница и фризьорка на принцесата.

— Ваше Величество ще се нуждае ли скоро от услугите ми? — попита тя с уважение.

— Да, да. Време е да се обличаме. Баща ми ще иска жените да го посетят, след като е вечерял и е свършил разговора с Калид насаме. Иди и донеси всичко необходимо и изпрати Алев за кутията ми с бижута.

Роксалена се обърна към Сара и се усмихна.

— Трябва хубаво да се нагласим, за да изглеждаме ослепително пред госта на баща ми.

Сара се погледна в голямото огледало на Роксалена и не се позна. Коприната, от която бе ушита блузата, бе толкова тънка, че ръцете й се виждаха през прозрачните ръкави, а дълбоко изрязаното и деколте разкриваше част от гърдите й. На шията й висеше диамантената огърлица на принцесата. Широките ленени панталони бяха привързани на кръста и глезените, а на хълбоците бе прикрепен украсеният с бижута колан на принцесата. Синият воал не можеше да скрие косите й, с част от него бе прикрито лицето, но не и очите, които блестяха с чудна светлина.

— Seker, нали? — заяви доволно Роксалена, която бе застанала зад нея.

Тази дума означаваше захар, следователно нещо сладко и желано.

— Роксалена, това облекло е скандално и безсрамно — заяви тихо Сара.

— Какво означава „скандално“? — попита Роксалена.

В отговор Сара само изпусна дълбока въздишка. Как да обясни морала на викторианското общество на тази жена, целият живот на която бе една подготовка за съблазняване и обучение в изкуството да доставя удоволствие на мъжа? Роксалена щеше да намери възраженията й за смешни, а Сара беше обещала да се съобразява с обичаите на Отоманската империя, когато пристигне в Топкапъ.

— Нищо — отвърна тя, като клатеше глава и се усмихваше едва-едва. — Благодаря. Благодарна съм ти за усилията и съм щастлива, че си доволна от резултата.

Роксалена засия от радост.

— Сега трябва да държиш воала пред лицето си, докато баща ми не те помоли да го свалиш. И не трябва да говориш, докато някой от мъжете не те заговори, и да стоиш със сведен поглед, докато трае представлението.

— Какво представление?

— Група умели танцьорки са подготвили традиционна програма, за да доставят удоволствие на шах Калид.

— Не знам, Роксалена, сигурна съм, че ще объркам нещо — каза притеснено Сара.

— Ако наистина направиш грешка, аз ще поклатя глава. Най-вероятно няма да се наложи да правиш нищо, освен да присъстваш на представлението и след това да си тръгнеш с другите жени.

— Добре.

В това време се появиха двама евнуси, застанаха при вратата, скръстиха ръце пред гърдите си и зачакаха.

— Време е — каза Роксалена.

Сара зае мястото си до принцесата, след което и двете излязоха заедно от стаята.

Покритият с мрамор Салон на султана беше почти празен, когато в него влязоха жените от харема. В единия край имаше издигната платформа, където беше поставен тронът на султана и по-малките позлатени столове на неговите съпруги и гости. Пред трона бе застлан копринен килим, избродиран от прислужничките, върху който бяха подредени възглавници, чиито краища завършваха с пискюли. Там щяха да седнат наложниците фаворитки. На балкона музикантите настройваха инструментите си. От тавана висяха гоблени, които се поклащаха леко напред-назад като ветрила и раздвижваха топлия въздух.

Сара едва бе пристъпила в огромния салон, преди да се разнесе звукът на цимбали и музикантите да започнат да свирят бавен марш. От двойните врати в дъното на салона, пазени от Осман бей и неговите войници, се появи султанът, следван от почетния си гост, придворните си и най-накрая — от жените си. Сара гледаше Роксалена, която зае мястото си в процесията до първата и втората съпруга, след това погледът й попадна на шах Калид. От този момент нататък тя виждаше само него, като че ли всички други в огромния салон бяха изчезнали.

Той беше облечен в яркочервена роба, краищата на която бяха поръбени със злато, свободно падащите ръкави бяха вдигнати леко нагоре, за да могат да се видят белите копринени ленти под тях. Дръжката на камата, която висеше на кръста му, беше обсипана с диаманти, а в бялата тиара на тюрбана му блестяха рубини, диаманти и перли. Усетил погледа на Сара върху себе си, той се извърна леко и Сара бе шокирана от надменното му и арогантно изражение.

Той имаше най-черните очи, които някога бе виждала, малки кичури блестяща черна коса се бяха изплъзнали изпод тюрбана му и се виеха на ситни къдрици покрай ушите му. Къса черна брада ограждаше плътните му устни, които се отвориха леко, когато той я забеляза, и в продължение на няколко дълги мига, докато се взираха един в друг, имаха чувството, че времето е спряло. В следния миг султанът плесна с ръце и Калид отново насочи поглед към подиума; магията бе развалена.

Сара се огледа притеснено наоколо с чувството, че всички можеха да прочетат мислите й. Беше удивена, че сърцето й блъскаше диво в гърдите й, а устата й бе пресъхнала. Нарочно отпусна ръце, които бе свила в юмруци. Султанът зае мястото си, другите се настаниха около него, а наложниците се облегнаха прави на стената, тъй като не им бе позволено да сядат в присъствието му. Съпругите и Роксалена седнаха отляво на султана, а шах Калид — отдясно. Миг преди султанът отново да плесне с ръце, в салона се втурнаха танцьорките. Сара бе убедена, че тъмният поглед на Калид премина бързо през тълпата и още веднъж се спря на нея.

Това, което се случи после, Сара си спомняше като нещо неясно, обвито в мъгла. Музикантите засвириха весела мелодия, а танцьорките се завъртяха във вихъра на буен танц. Те носеха дълбоко деколтирани блузи от муселин, бродирани жилетки и много широки поли, които се отваряха като ветрила, когато девойките се завъртаха. На брой бяха дванайсет — водещата танцьорка, десет други и една начинаеща. Една мелодия веднага преминаваше в друга и скоро телата им заблестяха от пот, докато подскачаха и се въртяха в такт с музиката. Когато султанът се отегчи, направи знак с ръка и музикантите веднага засвириха бавна, прелъстителна мелодия. Танцьорките се скупчиха в един ъгъл, като направиха място на водещата танцьорка, която започна да танцува кючек.

Сара не обръщаше внимание на представлението пред себе си, очите й не се отделяха от шах Калид, който гледаше танцьорките с безразличие. Когато те си отидоха, бяха последвани от група акробати, след това от един фокусник и като че ли измина цяла вечност, преди жените да бъдат отпратени. Мъжете останаха сами да пушат лули и да разговарят. Сара хвърли последен поглед на Калид, докато излизаше от салона, следвайки евнусите по обратния път към помещенията на харема. Той се бе привел леко напред и говореше нещо на първата съпруга на султана, която кимна и се усмихна.

Сара едва бе пристъпила в покоите си, когато Ширза се втурна вътре, останала без дъх. Тя се поклони припряно, след това се обърна задъхана към Сара.

— Господарката ми моли веднага да се явите при нея, мис Сара — прислужницата заговори бавно, на съвсем прост турски, като придружаваше думите си със жестове, за да може Сара да разбере.

— Къде е принцесата? — попита Сара, изненадана.

— В личната стая за аудиенции на султана — отвърна тихо Ширза, очевидно беше дълбоко впечатлена.

— Но защо иска аз да отида там?

— Не знам, мис. Придружителите ви очакват.

Сара излезе в коридора, където двама евнуси веднага застанаха от двете й страни. Заведоха я в малка, разкошно обзаведена стая встрани от главния коридор. Сара спря рязко на прага, когато видя кой я очаква там — султанът, Роксалена и шах Калид.

— Влез, Сара — каза Роксалена, като й даде знак с поглед да бъде внимателна.

Роксалена се приближи към султана, който се бе изтегнал на един диван и пушеше, и му се поклони ниско. Когато вдигна поглед, султанът кимна и се усмихна, като каза нещо, което тя не можа да разбере.

— Моят баща, Султан Абдул Хамид IV, Повелител на Златния полумесец, Лъва на пустинята, те поздравява, Сара Уулкът — започна Роксалена да превежда на английски — и би искал да те представи на своя паша от областта Бурса, шах Калид.

Сара насочи поглед към пашата и пулсът й се ускори. Той я гледаше с интерес, облегнал се на лакът. Червената му роба бе разтворена и разкриваше дрехата под нея, изработена от бяла коприна. От близко изглеждаше още по-внушителен. Сара му се поклони грациозно. В отговор той само кимна. Султанът отново заговори.

— Баща ми казва да свалиш воала си — продължи да превежда Роксалена.

Сара я погледна разтревожена.

— Това е желанието на султана — добави многозначително принцесата, като закима енергично с глава.

Сара преглътна с усилие, след това откопча клипсите, които придържаха воала. Фината материя се свлече и Сара я задържа в ръката си.

— И останалото — добави Роксалена, обяснявайки нетърпеливия жест на султана.

Шах Калид не каза нищо, само наблюдаваше как Сара махна воала от главата си, разкривайки косите си. Султанът промърмори одобрително нещо, като продължаваше да пуши лулата си.

— Защо трябва да правя това? — Сара се обърна към Роксалена, която поклати предупредително глава.

Американката се подчини и замълча, спомняйки си инструкциите, които бе получила. Не трябваше да започва разговор. Султанът й хвърли надменен поглед, раздразнен от въпроса й. След това сърдито заповяда нещо. Доброто му настроение се бе изпарило.

— Баща ми иска да разплетеш косата си — продължи Роксалена, като с очи направи знак на Сара да се подчини без възражения.

Сара махна фибите от косата си, като се чудеше дали щяха да я накарат да се съблече. След това тръсна глава, за да освободи плитките. Когато погледна към Калид, забеляза, че той се бе привел леко напред и я гледаше внимателно.

— Дали ще поискат да преброят и зъбите ми? — обърна се тя към Роксалена със саркастичен тон, неспособна да се овладее.

Роксалена заклати енергично глава, очите й бяха разширени от уплаха, изражението й бе загрижено. Сара прокара пръсти през косата си, като погледна предизвикателно Калид.

Когато той заговори, Сара трепна.

— Шах Калид пита защо си дошла в харема на Топкапъ — чу тя гласа на Роксалена.

— Той не знае ли? — отвърна на въпроса с въпрос Сара, като продължаваше да гледа Калид.

— Отговори на въпроса — изсъска принцесата.

— Дойдох да уча принцеса Роксалена на английски, както и самата аз да науча нещо за Отоманската империя — отвърна покорно Сара.

Роксалена веднага преведе думите й на турски. Калид заговори отново, гласът му бе нисък и модулиран.

— Шах Калид се учудва, че съпругът ти е позволил да дойдеш сама толкова далеч и да поемеш такова задължение — продължи Роксалена.

— Кажи му, че нямам съпруг и правя това, което искам — отвърна твърдо Сара.

Сара наблюдаваше реакцията на Калид, когато принцесата превеждаше думите й. Той не помръдна устни, но тя можеше да се закълне, че очите му проблеснаха весело. Султанът добави нещо с рязък глас и направи жест, с който ги отпращаше.

— Свободни сме да си тръгваме — каза Роксалена, като се изправи на крака и се поклони на двамата мъже.

Сара направи същото. Двете излязоха от стаята, а един прислужник затвори вратата зад тях.

— Кажи ми пак как се казваше тази американка — обърна се към султана Калид, веднага щом жените излязоха. Султанът го погледна внимателно.

— Сара Уулкът.

— Искам я — заяви просто Калид.

В отговор султанът само се усмихна.

— Видя ли го? Беше изплезил език като куче! О, заслужаваше си да го видя така! Великият шах Калид — омагьосан от една жена! Заслепен! Сега мога да умра щастлива.

— За какво говориш? — Сара бе раздразнена, все още се чувстваше унизена от срещата.

Бе легнала на дивана в стаята на принцесата, главата й почиваше на сатенена възглавница.

— Казвам, че той е заслепен от теб! — отвърна Роксалена, като продължаваше да се усмихва. — Ако баща ми не се беше отегчил, Калид сигурно щеше да те накара да се съблечеш изцяло, за да може да се наслади на гледката.

— Това нямаше да мине без борба — отвърна сериозно Сара, като нагласи по-удобно възглавницата под главата си и въздъхна.

Роксалена избухна в смях. Очевидно беше, че страшно се забавлява.

— Винаги съм знаела, че някой ден и той ще си намери майстора…

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ще се появи жена, която ще смъкне маската му на безразличие и ще го накара…

Сара зачака нетърпеливо.

— Да се поизпоти малко — заключи Роксалена. — Кой би могъл да предположи, че това ще бъдеш ти? — Тя извади диадемата от косите си и я подаде на една прислужница, която чакаше търпеливо до нея.

— Роксалена, радвам се, че намираш всичко това за много забавно, но да ме представят пред баща ти и госта му като угоен добитък за продан…

— Какво е това? — осведоми се принцесата, като свали обиците си и приседна на дивана до Сара.

— Нищо.

— Баща ми просто се стараеше гостът му да се чувства добре — продължи Роксалена, все едно Сара не бе я прекъснала. — Калид те забеляза сред другите жени на приема и пожела да те види отблизо. Той помоли баща ми да те повикат в приемната му.

На вратата се появи Ширза, която носеше красиво гравиран дървен поднос. Роксалена отново се усмихна и сръга Сара в ребрата.

— Какво е това? — попита принцесата.

— Подарък за мис Сара от моя господар и пашата на Бурса — отвърна церемониално Ширза, като коленичи и протегна подноса към тях.

— Моля те — прошепна Сара, като притвори очи.

— Донеси го тук — нареди нетърпеливо Роксалена, като гледаше подноса с алчен поглед.

Ширза влезе и остави подноса на масичката от слонова кост, която се намираше точно до дивана.

— Парфюм от Бурса, направен само за жените на пашата, смесена есенция от жасмин и розмарин, сандалово дърво и амбра — каза Ширза, като посочи към малко кристално шишенце със сребърна капачка.

— Наистина е много скъп — кимна одобрително Роксалена.

— Покрита със скъпоценни камъни игла за коса. Жена с такива разкошни коси със сигурност ще я използва най-пълноценно — продължи Ширза, като посочи към една златна тъпа игла, поставена върху бяла ленена кърпичка. Такива игли използваха ориенталските жени, за да прикрепят кока си. Иглата бе украсена с диаманти, а точно в закръглената й част бе поставен разкошен рубин.

— Наистина, избрано с много вкус — обади се Роксалена.

— И кафе от Йемен, специално приготвено — заключи накрая Ширза. — Шах Калид настоява кафето да е само за мис Сара, тъй като също е специален подарък за нея.

Ширза наля тъмната, вдигаща пара течност от джезвето в една изящна чашка. След това я подаде на Сара.

— Е, изпий го — каза Роксалена, като се усмихна. — Ако не го направиш, би било равнозначно на обида.

Сара пресуши малката чашка, като се намръщи, защото кафето бе изключително горчиво. Никога нямаше да свикне с турското кафе. Ширза я гледаше с очакване.

— Нищо ли няма да кажеш на този, който ти е изпратил всички тези неща? — Роксалена се обърна към Сара с широко отворени от изумление очи. — Проява на много лошо възпитание е да не отговориш нищо, при условие че са ти изпратени такива разкошни подаръци.

— Кажи на шах Калид, че му благодаря много за проявената учтивост и щедрост.

— Само това ли? — Роксалена бе изумена.

— Това е всичко.

Ширза се поклони и излезе.

— Калид ще бъде разочарован — заяви Роксалена със сериозен тон.

— Но какво очаква да кажа? — попита Сара, като се прозина.

— Че ще отидеш при него в стаята му, за да прекарате изпълнена със страст нощ, например.

— Много смешно. Ако искаш да знаеш истината, първата ми мисъл бе да върна всички подаръци, но разбрах, че такава постъпка не е в съгласие с вашите обичаи.

— Разбира се, че не е — отвърна шокирана Роксалена.

Сара се изправи, като залитна леко.

— Сигурно съм по-уморена, отколкото си мислех — каза тя, като разтърка очите си. — По-добре да си лягам.

— Ами тези неща? — попита принцесата, като посочи към подноса.

— Остави ги при теб. Утре сутринта отново ще упражним „g“ и „c“.

В отговор Роксалена се нацупи в престорен ужас.

— Лека нощ — каза Сара на турски.

— Лека нощ — отвърна Роксалена, но на английски.

В коридора евнусите, които придружаваха жените от харема навсякъде, веднага застанаха от двете страни на Сара и я придружиха до стаята й. Сара се приближи до дивана, на който спеше, и се отпусна тежко. Толкова беше замаяна, че нямаше сили дори да стане и да се съблече. Какво, за бога, й ставаше? Положи глава на възглавниците. Светлината от свещите се замъгли пред погледа й. Сара затвори очи. Имаше нужда да си почине малко.

Когато се събуди, отне й няколко секунди, докато разбере, че не се намира в стаята си в двореца Топкапъ. Диванът бе покрит с розов брокат, стените бяха от розов камък, гоблените бяха по-малки от тези в двореца на султана. Разтревожена, тя се изправи рязко, но в същия момент остра болка разцепи главата й, изтръгвайки от гърдите й глух стон. Сара обхвана главата си с ръце в очакване болката да премине.

В следващия миг осъзна, че не е сама. Примигна бързо, опитвайки се да види ясно фигурата пред себе си. Когато зрението й се избистри, видя много дребна жена, която можеше да бъде на всяка възраст от трийсет до петдесет години, облечена в семпла муселинена роба. Жената сключи ръце пред себе си и се поклони ниско.

— Казвам се Мемтаз — каза тя. — Назначена съм за ваша прислужница, защото говоря английски.

— Къде съм? — въздъхна Сара.

— В Двореца на орхидеята, дома на шах Калид. Той плати на султана огромна цена за вас, сега сте негова собственост. Елате, трябва да ви помогна да се приготвите, за да се явите пред него.