ГЛАВА 1

Константинопол, столицата на Отоманската империя

юли, 1885 година.


— Значи си любопитна да узнаеш нещо повече за живота в харема? — Джеймс Уулкът се усмихна, като отпи глътка от леденостуденото си питие.

— Разбира се — отвърна Сара. — И защо не? Като негова първа братовчедка, Сара носеше същата фамилия, освен това споделяше неговата страст към пътешествия в чужбина; двамата бяха израснали заедно като брат и сестра в Масачузетс, отгледани от бащата на Джеймс, чичото на Сара.

— Джеймс, не мисля, че е удачно да губиш времето на Сара, докато е с нас, като обсъждаш разгулния живот на тези чужденци — обади се Беатрис, като се изправи и постави чашата си до сребърната кана на масата.

От ръкава на синята си копринена рокля тя извади дантелената си кърпичка и попи внимателно потта по слепоочията си. Полите на роклята й прошумоляха, когато отново зае мястото до съпруга си.

— Страхувам се, че чужденката тук си ти, скъпа, а неморалността е въпрос единствено на гледна точка — отвърна Джеймс, като смигна на Сара.

Тримата седяха на терасата на втория етаж на жилището на семейство Уулкът, което се намираше в европейската част на града. Пред тях се откриваше изглед към моста Галата и те се наслаждаваха на следобедния морски бриз. До тях достигаше приглушен шум от улицата, врявата от пазара, скърцането на колелетата на каруците и чаткането на конските копита по калдъръма и виковете на търговците, които бяха изложили стоките си близо до доковете.

От стола, изплетен от индийска тръстика, Беатрис взе ветрилото си с инкрустирана дръжка и започна енергично да си вее с него.

— Има ли още лед? — обърна се тя към съпруга си.

— Не, а следващата доставка е в края на седмицата — отвърна Джеймс, после насочи поглед към Сара. — Ледът се доставя от планината Олимп, пътят е много дълъг и труден, затова ледът е рядко и много скъпо удоволствие.

— Но пък помага да се понесат по-леко тези непоносимо горещи дни. Изобщо не можах да свикна с тази горещина. — Беатрис се обърна към Сара. Луничавото й лице бе цялото зачервено. — Сигурна съм, че и ти трудно понасяш жегата.

— Всъщност, след двайсет години, които съм прекарала в Нова Англия със свирепите й зими, намирам този климат като приятно разнообразие — отвърна Сара. — Пътуването от Париж с „Ориент Експрес“ ми даде достатъчно време да свикна.

— Мисля, че Сара вече е влюбена в Изтока, Беа, и не променяй темата — отбеляза Джеймс. — Сега говорим за харема на султан Хамид.

— Не променям темата — възрази мрачно Беатрис, като започна да си вее още по-енергично с ветрилото.

— Този харем единствен ли е?

— Разбира се, че не. Всеки от владетелите, наречени паши, има харем, но този на султана е най-голям. Нарича се Големият сарай, говори се, че в него са събрани най-красивите жени в света. Хората на Хамид кръстосват египетските пазари за роби, освен това са в непрестанна връзка с морските разбойници и всичко това с единствената цел да търсят най-сочните и привлекателни жени за своя господар.

Беатрис направи гримаса на отвращение, раздразнена от очевидния интерес на Сара.

— Къде се намира харемът? — попита Сара.

— В Топкапъ, двореца на Хамид, построен в провлака между Мраморно море и Златния рог.

— Какви красиви имена! — възкликна Сара.

— Турският език се отличава със забележителна експресивност — отбеляза Джеймс.

— Аз самата предпочитам английския — обади се Беатрис.

— Да, скъпа, знам, но за съжаление не мога да ръководя бизнеса си от Бостън Комън. — Джеймс постави чашата си на масата. — Можеш да възприемеш отношението на Сара към живота тук по-скоро като придобиване на повече житейски опит, отколкото като чистилище.

— Тук е най-подходящото място за чистилището. Достатъчно горещо е — промърмори Сара, като оправи прилепналата горна част на роклята си и се намръщи, когато тесният корсет се впи в плътта й.

— Значи султанът е върховен глава на цялата Отоманска империя? — попита Сара.

Джеймс кимна утвърдително.

— Той е падишах, или върховен паша, и всички други паши, въпреки че самостоятелно управляват своите области, са му подчинени. А султанът управлява с желязна ръка, той е абсолютен монарх. Да се противопоставиш на волята му, е равнозначно на смърт.

— Хората тук нямат никакви права, изобщо не са като нас на запад — намеси се Беатрис, като потрепера леко. — Направо е страшно.

— Но как е възможно султанът да спи с всичките тези жени в харема? — попита Сара. Сините й очи бяха широко отворени от почуда.

Джеймс избухна в смях.

— Сега разбирам кой въпрос те вълнува най-много! Отговорът е, че не спи с всичките, а само с една, и то от време на време, освен това си има и фаворитки любовници, както и съпруги. По закон има право на четири съпруги. Но жените са достъпни за него по всяко време. Животът им се състои в това да чакат и винаги да са готови да забавляват султана, ако бъдат повикани.

— Ужасно! — промърмори Беатрис.

— Тези жени винаги ли стоят в харема?

— Да, освен ако не ги подарят на някой друг паша, ако не ги омъжат или не ги продадат — отвърна Джеймс, като прокара пръсти през русата си коса, която имаше същия златист цвят като тази на Сара.

— И хората тук просто приемат това положение? — Сара го погледна невярващо.

— О, бунтове винаги има, но досега никой не е успял да обедини племената, разпръснати по цялата империя, срещу султана. А и, разбира се, съществуват бедуините, които винаги воюват с всекиго.

— Бедуините ли?

— Арабски пустинни племена, смъртни врагове на турците. Живеят в шатри и продават всичко, което им попадне. Постоянно нападат по-отдалечените области, както и пътуващи кервани. Отхвърлят всякакви опити да бъдат управлявани и отказват да се подчиняват на когото и да било.

— Всичко е толкова… — Сара се помъчи да намери най-подходящите думи.

— Нецивилизовано? — подсказа й Беатрис, като отметна назад глава, така че дългите й обици, се полюшнаха леко.

— Много различно от това да преподаваш на четвърти клас в училището в Саутпорт — довърши Сара.

— Искаш ли да влезеш в двореца и да видиш харема? — попита я Джеймс, за изненада и на самия себе си.

Беатрис се втренчи невярващо в него.

— Но ти си ми казвал, че посетители не се допускат в харема!

— Това по принцип е така, но султан Хамид търси учителка от Запада за своята дъщеря, принцеса Роксалена. Тя е най-голямата му дъщеря, както са ми казвали, много разглезена, но с благ характер. Интересува се изключително много от начина на живот извън империята. Мога да я определя като твоя източна близначка, Сара.

— И после? — Сара бе искрено заинтригувана.

— Още от рождението си Роксалена била обещана за жена на някакъв приятел на султана, халиф от Дамаск, но преди няколко години той бил убит в сражение. След това се говореше, че ще я омъжат за пашата на Бурса, шах Калид, когото аз самият никога не съм виждал, но за когото се говори, че е млад и красив. Поради някаква причина този брак не е бил сключен и сега Роксалена е на шестнайсет години, почти преминала възрастта за женитба. Подозирам, че султанът изпълнява всяка нейна прищявка, за да я накара да се съгласи да се омъжи за мъжа, който той ще й избере. Той, изглежда, не иска да я насилва, което е удивително, като се има предвид как се отнасят тук към жените. Но пък хората навсякъде по света глезят децата си и предполагам, че султанът не прави изключение.

— Доста осведомен си за местните нрави, Джеймс — отбеляза Сара с известна доза възхищение.

— Бизнесът ми го налага. Трябва да знам какво става.

— Джеймс, нали не предлагаш сериозно Сара да отиде в двореца на султана и да обучава онова момиче — заяви Беатрис, ужасена от подобна възможност.

— Защо не? Отличните й препоръки я правят идеална за тази работа, а така тя ще ми направи огромна услуга. Ръководя бизнеса си тук с мълчаливото съгласие на Хамид и няма да навреди да му се отблагодаря, като му изпратя учителката, която търси. Той ще ми бъде благодарен, а Сара ще задоволи любопитството си. Нали не трябва да се връщаш в училище преди средата на септември, Сара?

— Но как ще разговарям с моята ученичка? Не говоря турски, знам не повече от няколко думи и фрази.

— Принцесата говори малко английски. Когато е била дете, в двореца е имало мисионери, но султанът ги изгонил, защото разпространявали опасни идеи. Или възрастта го е направила по-отстъпчив, или иска непременно скоро да омъжи дъщеря си. Във всеки случай твоята задача е да я научиш да говори свободно английски.

— Джеймс, няма да позволя това! — извика остро Беатрис. — Сара измина целия този път да ни по-гостува, а не да се занимава с банда езичници в някакъв луксозен вертеп.

— Сара? — обърна се към нея въпросително Джеймс.

— Все още обмислям.

— Можеш да проникнеш в тайните на живота в харема и когато се върнеш у дома, да напишеш книга — добави Джеймс.

— Тайните на живота в харема?

— Защо жените се съгласяват да останат там и да чакат да бъдат избрани. — Джеймс се наведе заговорнически към Сара. — Според историите, които съм чувал, причината е в това, че турските мъже владеят отлично изкуството да доставят сексуално удоволствие, и след като една жена е любена по такъв начин, никога доброволно не напуска леглото на мъжа.

— Джеймс, за бога! — извика гневно Беатрис, а страните й се покриха с гъста червенина.

В отговор Джеймс се разсмя.

— Докато си в двореца, Сара, ще трябва да се съобразяваш с техните обичаи, да се обличаш като тях, да носиш воала пред лицето си в присъствието на мъже, освен на евнусите.

— Разкажи ми за тях… — започна Сара.

— Достатъчно слушах за тези езичници! — Беа се изправи рязко. — Отивам да се погрижа за вечерята.

Джеймс и Сара я проследиха с поглед.

— Не мисля, че Беа е щастлива тук, братовчеде — обади се Сара.

— Знам — въздъхна той. — Възнамерявам в следващите четири или пет години да спечеля колкото е възможно повече пари, след това да се върнем вкъщи и само да инвестирам в бизнеса тук. Надявам се Беа да издържи дотогава. — Джеймс погледна към Сара. — Тя се оплаква най-много от това, че тук няма жени, с които може да общува, ето защо твоите писма й доставяха такава радост. А това, че ни посети, й подейства още по-добре. Вече си тук от няколко седмици и си видяла по-голямата част от забележителностите. Ходи на покрития базар, във византийските църкви и при римските руини. Ако отидеш в харема, това ще бъде златна възможност да разшириш познанията си. Какво ще кажеш, Сара? Мога да говоря с khislar, когато пожелаеш.

— Кой е този khislar?

— Главният евнух, който е негър. Служи като връзка между харема и външния свят. Той е посланик и съветник на султана, много известен в палата.

— Защо такъв човек се съгласява да бъде евнух? — попита Сара, като се поколеба за момент.

— Обикновено не се изисква неговото съгласие — отвърна Джеймс. — Евнусите са обикновено пленници от война или нападение над керван, дори понякога момчета, похитени от търговски кораби. Те винаги са чужденци. Белите са обикновено от Кавказ, Армения или Грузия, а черните от Абисиния, Нубия и Судан. Тяхната съдба е насилствена, не доброволна.

Сара беше шокирана и потъна в мълчание.

— Според нашите представи, това не е толкова любопитен, колкото ужасен обичай — продължи Джеймс. — Но в Изтока е разпространен навсякъде, чак до Китай, и е общоприет.

— Защо го правят?

— Жените в харема са в пълна безопасност, тъй като тези слуги, макар и мъже, не могат да се съвокупляват с тях.

— Значи всичко това се върши единствено за удобство на султана?

— Така е.

Сара потрепери.

— Не знам. Светът, който ми описваш, е много брутален. Не съм сигурна дали е разумно да приема предложението ти.

— Тогава ще трябва да изчакаме да видим дали любопитството ще излезе по-силно от страха ти. — Джеймс се облегна назад в стола си и скръсти ръце на корема си, като я изучаваше внимателно, а на устните му играеше едва доловима усмивка. — Не се колебая да заявя, че любопитството ще победи.

В този момент на вратата се появи Беатрис.

— Хайде, влизайте вътре, вие двамата. Когато се смрачава, насекомите хапят ужасно, направо живи ще ви изядат.

Сара и Джеймс едновременно се изправиха на крака, подчинявайки се на молбата на Беатрис.

* * *

Една седмица по-късно Сара и Джеймс надничаха през страничните прозорци на каретата си, като кашляха, когато колелетата вдигаха облаци прах по стръмния път към двореца на султана. Сградата беше огромна и ослепително бяла, с много крила и минарета, които се виеха спираловидно към небето. Слюдата в камъка блестеше на слънчевата светлина, отразявайки се във водата до двореца. Пътят, който водеше към него, бе много натоварен, повечето от хората работеха в двореца Топкапъ, някои от тях бяха евнуси, облечени в широка риза и торбести памучни панталони, които се стесняваха към глезена, червен пояс и черна жилетка, избродирана със злато. Сара докосна шапката си, след това яката на кафявия си летен костюм, после се наведе да махне праха от полите си.

— Престани да се безпокоиш, изглеждаш чудесно — обади се успокоително Джеймс.

Сара погледна към портите на палата, които се разкриваха пред нея, високи четирийсет фута. От двете им страни стоеше по един войник, въоръжен със страховита брадва с остро, блестящо острие. А точно в средата стоеше огромен негър, облечен във великолепен копринен кафтан, пристегнат в кръста със златист пояс. През челото му минаваше превръзка от същия плат. Той стоеше, широко разкрачил крака, със скръстени на гърдите ръце.

— Ето го главния евнух, за когото ти говорих — обади се Джеймс. — Мисля, че чака само теб.

Сара отново измери с поглед огромните порти и човека, дошъл да я посрещне, и се почувства така, като че ли влизаше в забранен град. След това хвърли тревожен поглед към Джеймс.

— Не е необходимо да го правиш — каза той, като видя безпокойството й. — Просто ще му кажа, че си променила решението си, след това ще си отидем вкъщи.

Сара изправи упорито рамене. Тя беше подхванала тази тема и нямаше да се отрази добре на Джеймс и бизнеса му, ако в последния момент променеше решението си и разочароваше султана.

— Не, Джеймс, всичко ще бъде наред. Ще ти бъда благодарна, ако ме придружиш до портите.

Те слязоха от каретата и Сара веднага почувства погледа на евнуха върху себе си, докато се приближаваха към него. Той я изучаваше внимателно, преценяващо, което я караше да се чувства много неудобно.

— Казал си му, че не съм определена за харема, нали? — попита неспокойно Сара.

— Разбира се. Ако беше предназначена за удоволствие на султана, евнухът щеше да те съблече и да те подложи на основен преглед, за да прецени дали си подходяща. Позволи ми отново да ти повторя, че можеш да се върнеш в къщата ми, когато пожелаеш.

Сара кимна в знак на съгласие. Джеймс поведе разговор с евнуха на развален английски, след това се обърна към Сара и я целуна по бузата.

— Довиждане, скъпа. Забавлявай се. С нетърпение очаквам да те видя след няколко седмици.

— Довиждане, Джеймс — отвърна Сара, като притисна към себе си пътната чанта, в която бе сложила най-необходимите си принадлежности.

Евнухът протегна ръка и след моментно колебание Сара му връчи чантата си. Огромните врати в миг се затвориха след тях, а каретата на Джеймс зави и пое по обратния път. Сара хвърли кратък поглед през рамо, след това последва евнуха. Когато влезе вътре, все едно попадна в друг свят. Навсякъде сновяха забързани хора. Минаха покрай няколко поста, покрай спалните помещения на войниците и евнусите и излязоха в един двор, покрит с калдъръм. Няколко работника метяха камъните и ги пръскаха с вода. Изглеждаха погълнати от работата, която вършеха. Покрай нея в стегнати редици минаха група войници в тъмносини униформи със златни копчета, на главите с характерните турски червени фесове.

Сара любопитно се оглеждаше на всички страни, опитвайки се да запомни всичко. От двора във всички посоки имаше коридори, по-късно Сара щеше да научи, че един от тях води към главната порта, друг към училището за младите принцове, трети — към болницата, четвърти — към кухнята и така нататък. Всичко беше толкова огромно и сложно, че тя почти нищо не можеше да възприеме в цялост, и тъй като беше обект на открити любопитни погледи и прикрити коментари, тя съсредоточи вниманието си единствено върху широкия гръб на главния евнух, като продължи да следва стъпките му. Точно пред тях се появи красива арка, изработена от тухли от лапис. Тя се издигаше над изкусно инкрустирани двойни врати от месинг, с вградени скъпоценни камъни и златни брави. От двете им страни бяха поставени клетки с кресливи разноцветни папагали, които се разхвърчаха уплашено, когато двамата войници отстъпиха встрани при повелителния жест на главния евнух. Двойните врати се отвориха.

Това беше харемът. Сара се опита да не се зазяпва, но зрелището бе завладяващо. Никога не беше виждала толкова много жени, събрани на едно място — толкова много красиви жени, облечени в богати, но оскъдни облекла. Жените бяха навсякъде: протегнали се блажено върху възглавници, седнали на ръба на мраморен басейн, намиращ се в средата на друг двор, облегнали се на колоните, които заобикаляха басейна, надвесени от балкони на втория етаж, които водеха към личните им покои. Някои бяха голи до кръста, но по шиите им висяха тежки златни огърлици, които достигаха до вдлъбнатинката между гърдите им, на ушите им висяха дълги, тежки обици. Някои носеха традиционни турски дрехи — дълга роба с висящи широки ръкави или много широки панталони и прилепнала до тялото жилетка. Някои носеха украшения за глава, други не, но затова пък косите им бяха сплетени в сложни прически. Но повечето носеха великолепни бижута. Имаше жени от всички раси, с всякакъв цвят кожа, косите им бяха в най-различни нюанси, но Сара забеляза, че никоя не беше руса като нея. До леко плискащ се фонтан свиреха група музиканти със затворени очи, а наоколо можеха да се видят и малки животни — котки, кучета, дори една маймуна. Върху ориенталски килими бяха поставени ниски масички, отрупани с плодове и различни деликатеси. Сара забеляза как маймуната открадна една ябълка и избяга, за да я изяде на спокойствие.

Главният евнух се спря пред едно странично стълбище и хвърли през рамо поглед към Сара, която побърза да се изравни с него. Тя чувстваше върху себе си погледите на жените и чуваше възбудения им шепот, докато се изкачваше с евнуха по стълбите. В края на горния коридор влязоха в една стая. Тя беше богато обзаведена, а на дивана се бе изтегнало момиче, което четеше книга. Когато видя Сара, момичето скочи на крака, а тънкото томче падна на килима. Девойката беше много красива, блестящата й черна коса се спускаше свободно до кръста, огромните й очи на кошута, обрамчени с гъсти и дълги мигли, бяха черни като оникс. Носеше розови копринени панталони, аметистова на цвят блуза и широк сребрист колан, който опасваше тънката й талия. От ушите й висяха тежки обици, украсени с перли, перли висяха и от сребърната й огърлица. Малка шапчица от сребриста мрежа, гъсто обшита с маргарит, бе поставена кокетно на красивата й глава.

Девойката изненада Сара, като пое ръката й, целуна я, след това докосна с нея едната си вежда.

— Моята учителка по английски! — възкликна тя и лицето й засия от радост. — Аз съм Роксалена. Толкова се радвам, че дойде.

— Благодаря ти, принцесо — отвърна Сара. — Много съм щастлива да се запознаем.

Роксалена направи жест, с който отпрати главния евнух. Той остави чантата на Сара на земята, поклони се и излезе.

— Моля те да ме извиниш, английският ми е много лош — каза Роксалена, като поведе Сара към дивана и й направи знак да седне. След това Роксалена се настани до нея, като подви крака под себе си. — Как се казваш?

— Сара.

— И идваш от Съединените щати. Човекът, който прави географски карти за баща ми, ми показа това място на картата си. Много ли е далеч?

— Да, далече е.

— И всичките ли жени са облечени като теб?

— Повечето.

— Но тези дрехи са грозни! — Роксалена махна презрително с ръка. — Как може да ти харесва да изглеждаш като стара кафява кокошка?

Сара се усмихна, като си мислеше, че английският на Роксалена е по-добър, отколкото бе очаквала.

— Уверявам Ваше Величество, че това е последна мода в моята страна.

— И жълтата ти коса, и тя ли е нещо обикновено?

— Да, така е.

— И винаги ли е така прибрана? — попита принцесата, като посочи с пръст кока на Сара.

— Обикновено, да.

— О! — възкликна девойката. — Ще ти дам някои от моите неща и скоро ще изглеждаш много по-красива, тъй като ще оставим прекрасната ти коса да се спуска свободно. Освен това не е задължително да ме наричаш Величество. Вие нямате величества, нали?

— Така е, нямаме.

— И жените ходят по улиците с открити лица и участват в правителството? — продължи да разпитва нетърпеливо Роксалена.

Сара се засмя.

— Е, наистина не носим воали пред лицата си и наистина се борим, за да получим право на гласуване…

— Право на гласуване?

— Ще обясня, когато му дойде времето, Ваше… Роксалена.

Роксалена кимна одобрително.

— От колко време си в империята?

— От няколко седмици.

— И си прекосила океана, за да стигнеш дотук?

— Да, от Ню Йорк до Париж. След това пътувах с влак от Париж до Константинопол.

— Толкова копнея да видя Париж, Франция! — въздъхна Роксалена. — Имам много книги, но са стари и в по-голямата си част са на турски. Имат картинки, но не е същото, нали?

— Не, не е същото.

Роксалена се огледа наоколо в разкошната стая, като че ли изследваше стените на затвор.

— Никога няма да видя Париж — каза тъжно тя.

— А може би ще можеш.

Принцесата обаче поклати отрицателно глава.

— Изписано е на челото ми, че ще изживея живота си тук. — Тя отново хвана Сара за ръката. — Затова си толкова важна за мен. Ти ще бъдеш моите очи и уши, моят прозорец към света. Първо трябва да науча английски по-добре, за да мога да чета твоите книги.

— Принцесо, твоят английски е отличен.

— Но не мога да чета. Мога само да говоря! Важно е да науча буквите ви!

— Мога да те науча на това.

— Но дали ще има достатъчно време, преди да си тръгнеш? — попита с безпокойство принцесата.

— Ще работим упорито — отвърна Сара, като се усмихна.

Очарована, Роксалена плесна с ръце. Изведнъж разговорът им бе прекъснат от висок женски смях, който долетя от предната врата.

— Какво става? — попита Сара.

Роксалена сложи пръст на устните си в знак на мълчание и сграбчи ръката на Сара, след това я поведе на балкона и двете погледнаха надолу към двора. Жените, които весело се къпеха в мраморния басейн, ги забелязаха и отново избухнаха в смях, като закриха устата си с ръка.

— Глупачки! — промърмори Роксалена.

Сара насочи поглед към нея, като се опитваше да не се засмее. Роксалена бе много по-различна от представите й.

— Защо си им ядосана? — попита Сара, като кимна към жените в басейна.

— Ядосана ли?

— Току-що ги нарече глупачки.

В отговор Роксалена само сви рамене.

— Разбрали са, че шах Калид ще направи посещение на баща ми на Празника на цветята. Обмислят какво да облекат и как да се държат, за да привлекат вниманието му.

— Той ли е пашата на Бурса?

— Чувала ли си за него? Почти ме бяха омъжили, но аз казах на баща ми, че ако изпрати на пашата годежния пръстен, ще взема бадемова отрова и ще се убия.

— Но защо? — Сара беше изумена.

— Срещнах се с Калид, но в очите му не видях огън. Няма да отида при мъж, който не ме иска.

„Много добре“, помисли си Сара, но за нещастие, повечето от сънародничките на Роксалена нямаха правото да избират или да откажат.

— Всички тези глупачки долу — продължи принцесата, като махна презрително с ръка към басейна — се надяват, че той ще избере една от тях и ще помоли султана да я отведе със себе си в Бурса. Калид няма съпруга, а както се говори, няма и фаворитка.

— Това нещо необичайно ли е?

Роксалена обърна очи към тавана.

— Той си мисли, че е необикновен, guzdar…

Сара въпросително повдигна вежди.

— Специален — обясни принцесата. Няколко евнуха негри, чиито черни коси бяха скрити под тюрбани, започнаха да прибират храната от масите.

— В харема няма ли бели евнуси?

— Не, те прислужват на баща ми, когато се среща с посетителите си — отвърна Роксалена.

В този момент Сара видя как една от жените в басейна сложи ръка на рамото на друга жена и се наведе, за да я целуне по шията. Втората жена отметна назад глава, след това пъхна ръка в деколтето на първата, като помилва гърдите й. Те си прошепнаха нещо, след това излязоха от басейна и хванати за ръка, влязоха в една от многобройните стаи. Сара отклони поглед, смутена от видяното, но Роксалена само сви философски рамене.

— Често султанът дълго време не ги вика при себе си — обясни просто тя. — Затова те се задоволяват една друга. Други се пристрастяват към опиума и прекарват опиянени дълги дни.

Сара слушаше, без да каже нещо. Не беше изненадана да научи, че животът в харема, обикновено известен като бездеен и ленив, има своята тъмна страна.

И двете жени се обърнаха едновременно, когато в стаята ненадейно влезе главният евнух и каза нещо на Роксалена. Принцесата се усмихна на Сара.

— Баща ми иска да те види — каза тя, като очевидно бе много доволна. — Да бъдеш извикана от султана толкова скоро, е голяма чест. Ела, трябва да се подготвим, за да се срещнеш с него. След това ще проведем първия си урок по английски.

Загрузка...