Проклятието на замъка Муш-Мурок 2

20

Когато стъпките на стражата заглъхват в края на коридора, абат О’Бръм изскача изпод леглото и те прегръща.

— Всичко чух, млади графе! Ти си истински, достоен наследник на рода Муш-Мурок. И се кълна в името на старата дружба с твоя баща, че ще те измъкна от затвора! Ала сега не бива да губим време. Сигурен съм, че след като се опомни, баронът ще реши да те предаде на палача. Трябва да го изпреварим!

Ти опипваш дебелата врата и поклащаш глава.

— Хубаво казано, отче… само че как ще се измъкнем от тая килия? Може би с твоята дяволска дълбачка?

— Не — усмихва се старият свещеник. — Това би било твърде бавно… макар че и тя ще ни свърши работа. Отдавна имам гениален план за бягство, липсваше ми само млад и силен помощник. Сега всичко е наред. След не повече от час ще бъдем на свобода.

Оглеждаш го недоверчиво. Този дрипав и мършав старец не изглежда способен на подвизи.

— Повярвай ми! — настоява абатът и вдига от земята листа, който е останал забравен в суматохата. — Повикай тъмничаря и му кажи, че си подписал всичко. Когато отвори вратата, за да вземе документа, трябва само да го удариш с нещо по главата. Другото остави на мен.

Без повече обяснения старецът пролазва под нара и изчезва в дупката. Ти поглеждаш подир него и се почесваш по тила. Ще приемеш ли плана му, макар че не знаеш в какво се състои?

Да — мини на 50.

Не — продължи на 3.