Проклятието на замъка Муш-Мурок 2

41

Преди телохранителите да те спрат, ти плисваш мастилницата в мазното лице на барона. Д’Ангалак отскача назад с яростен рев. Ококорените му очи са готови да изхвръкнат от орбитите си, а кръглата му физиономия е нашарена с тъмни петна като муцуна на пес-далматинец, болен от едра шарка.

— Проклето хлапе! — пищи баронът с изтънял от злоба глас. — Тук ще изгниеш! Тъмничарю! Дръж го на най-строг режим! На хляб и вода!

— Ама той вече и без това е на хляб и вода — обажда се тъмничарят от коридора.

— Не ме интересува! — тропва с крак баронът. — Още по-строг режим! Да му… да му… да му се даде още хляб! И още вода! Да знае кога се е правил на герой пред Баламур д’Ангалак!

Слисаният тъмничар тичешком домъква две делви и няколко самуна корав хляб. Задоволен от резултата, баронът мълчаливо размахва юмрук към тебе и напуска килията.

Мини на 20.