25

Сред всеобщата паника никой не обръща внимание на двама невзрачни затворници, които бързо се измъкват в двора на замъка. Ала ето че този път благосклонната съдба ви е изоставила. Крепостната порта се оказва затворена.

— Бързо горе, на стената! — възкликва абат О’Бръм. — Ще се спуснем с въже!

— Въже ли? — изненадваш се ти. — Откъде ще го вземем?

Старецът гордо разгръща дрипавата си дреха. Около кръста му наистина е омотано дълго, грубо изплетено въже.

— Ето! Цели седемнайсет години скубах брадата си косъм по косъм, за да го изплета!

Ако приемеш идеята на абата, мини на 44.

Ако предпочиташ да потърсиш механизма за отваряне на портата, прехвърли се на 10.

Загрузка...