Пророчеството

55

Бен бе претърсен за оръжие и качен на един от хеликоптерите от яки мълчаливи мъже с черни костюми и черни очила. През прозореца той видя как Калахан придружи Алекс и Зоуи до втория хеликоптер и се качи заедно с тях.

Полетът продължи дълго; вече се свечеряваше, когато кацнаха на някакво частно летище, където ги очакваха черни джипове и още въоръжени мъже. Бен бе отведен през пистата към елегантен реактивен самолет. Охраната внимаваше да не допуска никакви контакти между него и Алекс или Зоуи.

След още известно време самолетът се приземи на летище, което приличаше на военно. И там ги чакаха черни джипове. Бен бе отведен до един от тях, задната врата се отвори и той седна на седалката, от всяка страна с по един агент. Калахан зае мястото до шофьора и джипът потегли с голяма скорост начело на дълъг конвой от коли. Никой не продумваше.

Ала Бен се досещаше къде го водят.

Към седалището на ЦРУ в Лангли, щата Вирджиния. Когато кавалкадата от коли приближи огромния комплекс от сгради, той видя, че е познал. На високите стоманени порти с емблемата — орел и звезда — на Централното разузнавателно управление имаше въоръжена охрана, но Калахан показа картата си и портите безшумно се плъзнаха встрани. Кортежът продължи пътя си между огромни сгради с хиляди прозорци, осветени като космически кораби в здрача, покрай окосени морави, където се вееха цели редици знамена. Всичко беше безупречно поддържано — символ на американското превъзходство и заслужената национална гордост.

Колата най-после спря и Бен бе въведен в една сграда. Вътре беше оживено, трябваше да изчакат още няколко проверки, да се разминат със стотици служители, които се движеха привидно безцелно по коридорите. Калахан крачеше припряно напред, а Бен го следваше неотлъчно. За момент, като хвърли поглед през рамо, на петнайсетина метра по-назад видя Алекс, придружавана от група мълчаливи мъже с тъмни костюми. Тя му се усмихна притеснено. От Зоуи нямаше и следа.

Бен последва Калахан през лабиринт от командни зали, задръстени с бюра и компютри; навсякъде гъмжеше от цивилни служители и охрана. Приличаше повече на фондова борса, отколкото на федерално ведомство. Редици часовници на стената показваха времето в различни часови зони. Стотици монитори примигваха по бюрата, огромни телевизионни екрани предаваха новинарски емисии от цял свят. Ярко осветени политически карти на света показваха с анимации развитието на политически събития, за чието естество Бен можеше само да се досеща. Накъдето и да се обърнеше, десетки чифтове очи бяха приковани към екраните, сякаш националната сигурност на САЩ щеше да рухне, ако отклоняха макар и за миг вниманието си.

В дъното на последната командна зала стигнаха до чифт плъзгащи се стъклени врати, които водеха към някаква стая, закрита с вертикални щори. Поредният пазач се надигна от бюрото си, като ги видя да наближават. Калахан му подаде служебната си карта и вратите пред тях се разтвориха с глухо свистене. Калахан влезе пръв, Бен го последва. Озоваха се в продълговата съвещателна зала.

В средата се намираше дълга полирана маса, заобиколена от кожени столове. Три от стените бяха облицовани с дървена ламперия, а четвъртата представляваше огромен огледален прозорец, от двете страни с по едно американско знаме, поръбено със златен ширит. От ниския таван грееха множество малки рефлекторни лампи.

Двама мълчаливи агенти въведоха Алекс в залата и се оттеглиха. Стъклените врати се затвориха зад гърба й. Тя погледна към Бен; явно имаше много неща да му казва, но предпочете да замълчи. Той задържа погледа й за секунда, като се опитваше да й даде кураж.

На председателското място на дългата маса седеше едър широкоплещест мъж, малко над шейсетгодишен, в строг костюм и с тъмносиня вратовръзка. В осанката му имаше нещо тържествено, приличаше на съдия. Калахан заобиколи масата и седна от дясната му страна, пооправи вратовръзката си и изчака той да каже първата дума. Нямаше съмнение кой от двамата е по-висшестоящ.

— Казвам се Мърдок — представи се едрият мъж. Гласът му беше плътен и напевен. Той посочи с бавни отмерени движения към столовете вляво от себе си. — Моля, седнете.

Бен седна, Алекс също, на по-малко от метър до него. Тя прочисти притеснено гърлото си.

Бен беше твърдо решен да вземе инициативата. Ако онези, които го бяха довели тук, целяха да го респектират, той нямаше да допусне това да се случи.

— Къде е Зоуи? — попита той.

— Мис Бредбъри е в добри ръце — каза спокойно Мърдок. — Агент Калахан лично отговаря за безопасността й.

— Тя е арестувана от ЦРУ?

— Тя е в безопасност — натърти Мърдок. — Това е, което ви се полага да знаете. — Той издаде устни, сякаш се опитваше да подреди мислите си. Наведе се напред, подпрян на лакти, и се втренчи в Бен с пронизващ поглед. — Положението е неприятно. За всички нас — добави многозначително той. Погледът му се спря на Алекс. — Агент Фиоранте, сигурно разбирате, че сте в голяма беда. Имате ли да кажете нещо, преди да започнем?

От мястото си Бен усещаше колко е напрегната, сякаш между двама им всеки миг щеше да прехвръкне искра. Тя очевидно знаеше онова, за което той само се бе досетил: че от другата страна на огледалния прозорец ги наблюдаваха, заснемаха и записваха всяка дума.

— Нищо повече към това, което вече изложих в показанията си на път за тук — каза с равен глас тя.

— Нека да го повторим още веднъж, за протокола — каза Мърдок.

Калахан се усмихна студено.

Алекс заговори предпазливо, като внимателно претегляше всяка дума:

— Бях в екипа на Джоунс, с впечатлението, че провеждаме легитимна операция. През нейното времетраене обаче станах свидетел на събития, които ми се сториха, най-меко казано, силно подозрителни. Заявявам, че Джоунс лично екзекутира двамата полицаи от Джорджия, както и доктор Грийнбърг, последния в тайната база близо до Чинук, щата Монтана. Всичко се случи пред очите ми. Заявявам също така, че Джоунс и сътрудниците му използваха базата в Монтана, за да държат в плен, а ако не се бях намесила, да изтезават и в крайна сметка да убият Зоуи Бредбъри.

— Но тогава не сметнахте за нужно да докладвате за каквото и да било от това пред непосредствените си началници? — прекъсна я Калахан, като я гледаше неприязнено през масата.

— Сър, прекият ми началник беше агент Джоунс. Освен това се боях за личната си безопасност. С тази уговорка, съжалявам за действията си.

Лицето на Мърдок остана непроницаемо, докато кимаше мрачно.

— Този въпрос може да бъде отложен за по-нататък. — Той се обърна към Бен. — Да поговорим за вас. Видях военното ви досие. Знам точно кой сте. Няма смисъл да се преструвате.

Бен отвърна на погледа му.

— Нямах никакво намерение да крия каквото и да било от вас.

— Вие сте нает от семейството на мис Бредбъри да я откриете.

Бен поклати глава.

— Помагах на приятел. Не съм ангажиран в професионално качество.

— Както искате го наречете. Истината е, че броят на жертвите започва да напомня за някогашните ви военни операции. Първо в Гърция. После в Джорджия. А сега и в Монтана. Нашият разследващ екип продължава и в момента да вади трупове от хотел „Маунтин Вю“. Все на федерални агенти, бивши или още действащи. Фермата, в която ви открихме, прилича на бойно поле. Ако не ме лъжат очите, майор Хоуп, вие оставяте диря от разрушения и смърт, където и да отидете.

— Само ако някой ми се изпречи на пътя — отвърна Бен. — Освен това бих предпочел да ме наричате мистър Хоуп, не майор.

— Хубаво. Виждам, че сте пенсионер.

— Аз съм студент по богословие.

Устните на Мърдок се извиха в едва забележима усмивка.

— И така, бихте ли ми обяснили каква всъщност е тази история с отвличането на мис Бредбъри?

— Зоуи Бредбъри въобще не е в центъра на историята. Тя е невинна жертва, случайно въвлечена в нея. Случаят е много по-голям.

— Колко по-голям?

— Става дума за война — отвърна Бен. — Войната, която да сложи край на всички войни.

— Не разбирам накъде биете — изръмжа Мърдок. — Да започнем отначало. Вие твърдите, че специален агент Джоунс е участник в организация фантом, която е действала в рамките на ЦРУ.

— Под носа ви — отсече Бен. — Но както вече ви казах, аз изучавам Библията. Всичко е написано там. Едно библейско пророчество, което съществува от хиляди години.

Калахан поклати объркано глава.

— В книгата „Откровение“ — подсказа Бен.

— Хайде стига! — изхили се Калахан. — Поличби… Дяволското число!

— Не можете ли да накарате тоя кретен да млъкне? — обърна се Бен към Мърдок.

— Млъкни, Калахан! — заповяда Мърдок, без да отделя поглед от Бен. — Мистър Хоуп, бих ви помолил да ми обясните какво точно имате предвид.

— Въпросната организация е съставена от войнствени евангелисти. Целта им е да нанесат терористичен удар в Йерусалим.

Калахан избухна в смях. Мърдок го изгледа намръщено.

— Ако не ми вярвате — каза Бен, — може би ще повярвате на един от своите. Във фермата ми отнехте мобилния телефон. Може ли да ми го върнете?

— На кого ще звъниш? — рече саркастично се Калахан. — На адвоката си? Или може би на пастора?

— Дай му телефона! — заповяда Мърдок.

Калахан направи театрален жест на примирение, пресегна се надолу и извади от куфарчето си прозрачен найлонов плик. Изсипа телефона на масата. Бен го вдигна, включи го и от менюто избра функцията „видеоклип“. После го постави на масата пред двамата мъже.

На малкото екранче се появи лицето на Джоунс. Докато той говореше, Мърдок и Калахан седяха и слушаха. Калахан разхлаби вратовръзката си и се размърда нервно на стола. Изражението на Мърдок стана още по-мрачно, лицето му потъмня. Клипът завърши с бягството на Джоунс и със звука от съприкосновението на тялото му с дървения кол. Бен се пресегна през масата и изключи телефона.

— Надявам се, разбирате, че самопризнанието е изтръгнато противозаконно — каза Мърдок. — То няма доказателствена стойност.

— В цялата история няма нищо законосъобразно — подчерта Бен. — Аз просто дадох на Джоунс серума на истината, който се готвеше да приложи върху Зоуи Бредбъри. Не че бяха го получили по лекарско предписание…

Мърдок не го изпускаше от очи.

— Продължавайте!

Бен им разказа всичко, което знаеше. Започна отначало и изложи всичко докрай, без да изпуска нищо. Когато свърши, вече знаеше, че Мърдок му вярва. Челото му беше прорязано от дълбоки бръчки.

Ала Калахан все още се подсмиваше недоверчиво.

— А този Слейтър, от когото уж агент Джоунс получавал всички заповеди… Колко жалко, че в самопризнанието си той нито веднъж не споменава името му.

— Това е самата истина — намеси се Алекс, като гледаше притеснено Бен.

— Ти лично срещала ли си този човек? — попита я строго Калахан.

Тя помисли, после поклати глава.

— Не, сър, всъщност не съм.

Калахан се усмихна и посочи Бен.

— В такъв случай трябва да вярваме на честната му дума.

— Знаете ли малкото му име?

— Не съм го питал — отвърна Бен. — С него така и не успяхме да станем приятели.

— Следователно нямате никаква представа кой може да бъде.

— Мога да го опиша — каза Бен. — Горе-долу на моята възраст, от бялата раса, риж, с грацилно телосложение, около метър и седемдесет и пет, има вид на образован човек с професия, явно разполага с пари, носи скъп часовник.

— Много изчерпателно — обади се презрително Калахан.

— Въпреки това искам да знам кой е — прекъсна го Мърдок. — Ако изобщо съществува, трябва да го имаме в базата данни. — Той положи длани върху масата и издаде замислено устни напред. — Да оставим засега Слейтър. Това, което ми казвате, просто няма смисъл. От къде на къде на някаква християнска секта й е притрябвало да предизвиква война?

— Ще се изразя възможно най-ясно. Някой се опитва да инсценира сбъдване на библейско пророчество. Може би въпросният човек искрено вярва, че то рано или късно ще се осъществи, но няма търпение да чака Бог да направи първата крачка. Или пък е номер, за да се подмамят милиони християни да повярват, че краят на света е близо. Така или иначе, аз смятам, че мотивът е до голяма степен политически.

— Кой е замесен? — попита с равен тон Мърдок. — И на какво равнище?

— Не знам. Във всеки случай на високо. Който и да участва, сигурно има голям интерес да тласне света към война и да създаде масова психоза или ако предпочитате, масова еуфория сред петдесет милиона американски гласоподаватели.

— Това е пълен абсурд! — провикна се Калахан. — Лудост. Теории, изсмукани от пръстите.

Мърдок не му обърна внимание. Той наблюдаваше съсредоточено Бен; погледът му показваше, че вече го възприема извънредно сериозно.

— И как стигнахте до този извод?

— Помислете само за стратегическото значение на Йерусалим — каза Бен. — Там се намират най-големите светини на исляма и юдейската религия, една до друга, на едно и също място. Един град, обзет от гняв и безсилие. Религиозен барутен погреб, който само чака искрата, за да гръмне. Той е отправната точка в стратегията на тази секта. Към Йерусалим са отправени петдесет милиона чифта очи, които тълкуват всеки инцидент, станал там, всяко събитие в световната политика, само и единствено от гледна точка на библейското пророчество.

Мърдок кимна.

— Е, добре, слушам ви внимателно. Продължете.

— Пророчеството гласи, че войната ще започне с атака срещу богоизбрания народ на Израел — каза Бен. — Какво бихте направили лично вие, ако целта ви беше да предизвикате нещо подобно?

Мърдок помисли.

— Бих се възползвал от религиозното напрежение в Йерусалим. Бих потърсил начин да провокирам мюсюлманските лидери за масиран удар срещу евреите.

— Значи първият удар трябва да бъде нанесен по обект, свещен за мюсюлманите — каза Бен, — с ясното съзнание, че ислямският свят ще нанесе мощен контраудар срещу врага.

— Следователно ние сме изправени пред заговор за първоначална атака срещу исляма.

Бен кимна.

— Именно. Нещо, което сериозно да разгневи ислямския свят. Нещо, което да разтърси и провокира мюсюлманите както никога досега и което със сигурност ще предизвика драстична реакция от тяхна страна.

Мърдок повдигна вежди.

— По-конкретно?

— Сега вече навлизам в сферата на предположенията — каза Бен. — Терористичен акт. Политическо убийство на техен изтъкнат лидер. Нещо, което те да възприемат като изключително дръзка обида.

Мърдок зацъка с език.

— Това е твърде широко формулирано. Ние нямаме никаква представа какво се готви, нито кой ще бъде извършителят. Не знаем откъде да започнем.

— Знаем две неща — каза Бен. — Първо, че то ще се случи в следващите приблизително двайсет и четири часа. И второ, че за него ще бъде обвинен евреин.

Калахан направи гримаса и удари с длан по масата.

— Пълен абсурд!

Мърдок не му обърна внимание.

— Нека ви кажа защо това толкова ме тревожи. — Той се обърна към огледалния прозорец и Бен се убеди, че е бил прав. Мърдок вдигна ръка. — Престанете да снимате и да записвате!

После отново насочи изцяло вниманието си към Бен и Алекс. Лицето му беше намръщено.

— Това, което ще ви кажа, не бива да излиза извън тази зала. Преди три месеца агент на израелското разузнаване Мосад, професионален убиец, известен на ЦРУ като Соломон, внезапно изчезва от полезрението ни. Допускаме, че е мъртъв. Не е открит труп, никой досега не е поел отговорност за убийството му, ако наистина е убийство. Разбира се, това са само предположения, но аз лично съм склонен да свържа изчезването на Соломон с току-що казаното от вас.

— Не бих се учудил, ако откриете отпечатъците му върху оръжието, с което ще бъде извършен атентатът — намеси се Бен. — А наблизо ще бъде портфейлът му, пълен с кредитни карти. — Бен се усмихна. — Както навремето, след 11 септември, съвсем случайно открихте портфейлите на терористите в горящите развалини на Близнаците, с всичките им лични данни.

Мърдок присви очи.

— Това последното ще се направя, че не съм го чул.

— Аз разбирам от мръсна война — каза Бен. — Ако човек играе цял живот ролята на пионка, рано или късно научава правилата на играта.

Калахан се облегна назад в стола си, като гледаше напрегнато своя колега.

— Вие едва ли приемате сериозно приказките на този човек, сър. Та той е побъркан анархист, абсолютно неуправляем…

Мърдок бавно се извърна и го изгледа.

— Напротив, напълно сериозно ги приемам — изръмжа той. — И ако нямаш да добавиш нищо полезно, Калахан, бих те посъветвал да си мълчиш.

Калахан притихна.

Мърдок се наведе напред през масата. Стисна с два пръста основата на носа си, после изпусна шумно въздуха от дробовете си.

— И така — започна той, — първо трябва да се допитам до моите началници. Но когато те чуят онова, което имам да им казвам, много е вероятно, Хоуп, да излетите с първия самолет за Израел.

— И какво ще правя там?

— Ще се опитате да предотвратите тази катастрофа, ако тя действително е планирана. В Йерусалим ще ви бъде предоставено всичко, от което се нуждаете. Калахан ще ви свърже с нашите хора там.

Бен поклати глава.

— Аз не работя за вас.

— Смятайте се за назначен. Неофициално, разбира се.

— Аз ви предоставих информацията — каза Бен. — Моята роля се изчерпва дотук. А сега искам да си вървя. Проблемът е ваш.

Бръчката, прорязала челото на Мърдок, стана по-дълбока.

— Мисля, че ако се окажете прав, Третата световна война е проблем на всички. А пък ние очевидно не разполагаме с много време, за да намерим решение. — Той премлясна замислено. — Не мога да пратя хора на Управлението. В такава ситуация по-полезен би бил някой външен човек. Човек, когото да не могат да свържат с нас.

— Искате да кажете, ако нещо стане с мен, не е бог знае каква загуба — заключи Бен. — Нещастен случай, лесен за потулване.

— Смятайте, че ни правите услуга — каза Мърдок. — А ние ще ви се отблагодарим, като забравим онзи инцидент в Джорджия. Може пък да намерим някой сериен убиец, на когото да прикачим двамата полицаи. Схващате ли накъде бия?

— Сър, напомням ви, че аз съм свидетел на факта, че двамата полицаи бяха застреляни от агент Джоунс — обади се Алекс.

— Аз пък ви напомням да си държите устата затворена, агент Фиоранте. Защото вие също сте замесена в тази история. Признавате, че сте убили колега, федерален агент. Това не е нещо, което можем току-така да потулим. — Мърдок се облегна назад и сплете пръсти върху корема си. — И така, мистър Хоуп, или ще ни сътрудничите, или ще бъдете обвинен в убийството на двама полицаи и на няколко федерални агенти. А пък агент Фиоранте ще прекара следващите десет години зад решетките заради собствените си действия. Изборът е ваш.

— Какво ви кара да мислите, че аз съм подходящият човек за тази работа?

— Стига сме увъртали, майоре. Ако нещата опрат до престрелка между снайперисти, имам доказателства, че вие сте най-добрият в света, който може да свърши тая работа. — Мърдок бръкна в джоба си и извади кутийка кибрит. Отвори я с палец, извади една изгоряла клечка и я хвърли на масата пред себе си. — Това говори ли ви нещо?

Бен гледаше съсредоточено клечката.

— Да кажем, че приема. Имам обаче някои условия.

Мърдок кимна.

— Аз съм сговорчив човек. Слушам ви.

— Искам Зоуи Бредбъри да бъде върната у дома, при семейството си.

— Няма да стане — намеси се Калахан. — Тя е свидетел.

— Но също и жертва — каза Бен. — Жертва на обстоятелството, че вашата агенция е проядена от корупция и че ваши служители злоупотребяват с дадената им власт. Така че, ако не искате това да се разчуе, ще уредите тя да бъде откарана с охрана в родината си, а там, във Великобритания, ще й осигурите полицейска защита, докато тези хора не бъдат хванати.

Мърдок помисли за миг.

— Съгласен съм. Но ще се наложи тя да дойде тук, за да даде показания, ако възникне нужда.

— Освен това в замяна на моето съдействие искам личните ви гаранции, че срещу агент Фиоранте няма да бъдат предявени никакви обвинения.

Мърдок кимна бавно.

— Друго?

— Положението ми в Гърция е доста сложно. На остров Корфу например има един полицейски капитан на име Стефанидис, който много би желал да побеседва с мен при удобен случай.

Мърдок махна с ръка.

— Ще се погрижим. Все едно той никога не е чувал за вас. Друго?

— Това е.

— Значи се разбрахме — каза Мърдок. — Тръгвате за Йерусалим.