Радост

Втора глава

На следващата сутрин Вирджиния се събуди с усещането, че нещо непреклонно и упорито тласка живота й в погрешна посока. Усещането я смущаваше. Тя отвори очи, загледа се в тавана и се замисли възможно ли е присъствието на един огромен мъж, прекарал само една нощ на дивана й, трайно да промени нейния спокоен и уреден живот.

Отговорът се криеше в прекаленото й въображение. Не е възможно събитието да се намеси в живота й по този начин. Просто беше предложила легло на един делови сътрудник на баща си, който освен това, беше и семеен приятел. Край на авантюрата.

Ядосана на себе си, тя метна настрани завивката, пристегна робата си и зашляпа през коридора към банята. Едва когато стигна до нея, осъзна, че беше заета. Водата от душа се лееше с пълна сила. Фактът, че се налага да ползва една и съща баня с мъж беше първата новост, да не кажем нещо повече. Тя продължи към всекидневната.

Възглавницата, одеялото и чаршафа, които беше дала на Райърсън предната вечер, бяха прилежно сгънати и прибрани в шкафа. Единствените признаци за присъствието на мъж бяха чифт подредени една до друга обувки и бяла риза на облегалката на стола.

Шумът от душа престана и Вирджиния застина на мястото си, заслушана. Представяше си как Райърсън се избърсва с една от нейните бели хавлии за баня. Щом се улови, че се опитва да си представи дали окосмяването под кръста му има формата на триъгълник, тя разбра, че е време да приготви кафе. Определено тази сутрин въображението й беше доста динамично. Твърде необичайно за нея.

След няколко минути вратата на банята се отвори. Вирджиния насочи вниманието си към две чаши от бюфета. Не чу Райърсън да слиза по коридора и се учуди, като се имат пред вид размерите му. Но усети присъствието му на прага зад нея.

— Добро утро — тихо поздрави той. Гласът му беше дълбок и плътен, леко дрезгав в този час на деня. Това й се стори изключително секси.

Вирджиния грабна чашите и се обърна.

— Добро утро.

Не знаеше как той ще й се стори тази сутрин. Но в ранното утро Райърсън се оказа също толкова интересен, колкото и предната нощ пред камината. Фактът, че беше полуоблечен, несъмнено засилваше възхищението й, което тя тайничко усети. От години не й се беше случвало да има полугол мъж в кухнята й. Последният беше съпругът й, а тя не пазеше топли спомени нито за него, нито за голото му тяло.

Но Райърсън беше нещо съвсем различно. Червеникавата му коса блестеше, а очите му изглеждаха сребърни на слънчевата светлина. Беше само по боксерки и панталони, и Вирджиния осъзна, че окосмяването на гърдите му изглеждаше точно така, както си го беше представяла. Във формата на триъгълник точно над колана.

— Използвах самобръсначката ти. Надявам се, че нямаш нищо против — Райърсън поглади брадичката си, сякаш проверяваше колко гладка беше. — Сутрин съм малко брадясал.

— Разбира се, че нямам нищо против — бързо отвърна Вирджиния. — Ето, пийни кафе, докато съм в банята.

— Благодаря. — Но вниманието му не беше насочено към кафето.

Той изучаваше косите й.

— Всичко наред ли е?

— Не. — Той се усмихна. — Тъкмо си мислех, че снощи беше увила главата си с хавлиена кърпа. И не видях косите ти.

Вирджиния пооправи с ръка разрошените си от съня кестеняви коси с дължина до раменете.

— Пълна бъркотия. Най-добре е да се погрижа за това. — Тя припряно постави чашите на плота и понечи да се промуши край Райърсън.

Но той не се помръдна, за да й направи място. Вместо това докосна рамото й, когато тя се спря пред него. Ръката му някак чувствено натежа. Вирджиния го усети с цялото си същество. Тя остана неподвижна и смутена.

Райърсън я погледна настойчиво и пръстите му се плъзнаха от рамото й към гъстите коси. Вирджиния вдигна поглед към него, усещайки приглушено ускорения си пулс.

— Благодаря ти за снощи, Джини — тихо каза Райърсън. — Не мога да си спомня кога за последен път прекарах толкова приятна вечер. Уискито, огънят, музиката и ти бяхте точно това, от което имах нужда.

Тя треперливо се усмихна, недоумявайки как от Вирджиния — Елизабет стана Джини. Беше изненадана колко нормално и в реда на нещата звучеше фамилиарната и интимна форма на името й от неговите уста. Предната вечер пред камината се беше случило нещо изумително интимно.

— За нищо, наистина. Съжалявам, че си пътувал толкова дълго в такава лоша нощ.

— Аз не съжалявам. — Настана напрегната, дълга тишина помежду им, после Райърсън наведе глава и с устните си откри нейните.

Вирджиния затаи дъх, не знаеше какво да очаква. Беше наясно за себе си, че не е от най-чувствените. Нейният съпруг й даде да разбере още в началото на брака им. Но пък и Райърсън не беше страстен романтик. Той самият я беше уверил в това. И в края на краищата, това си беше само една обикновена, случайна целувка.

Мислите й се блъскаха хаотично в главата й, когато устните на Райърсън докоснаха нейните. Вирджиния се отпусна и леко въздъхна. Струваше й се, че няма по-естествено нещо на земята от целувката на този мъж.

Устните му бях твърди, топли и търсещи. Вирджиния отвърна на целувката инстинктивно. Райърсън имаше превъзходен вкус и тогава тя осъзна, че от дълго време беше жадувала за това. Всъщност, през целия си живот.

Пръстите й намериха голите му рамене и несъзнателно сключи ръце, наслаждавайки се на силните му, успокояващи мускули под топлата кожа.

Райърсън тихичко изстена и вдигна глава. Устните му се озоваха само на един инч от нейните.

— Мисля, че трябва да ти кажа нещо. Снощи стигнах до заключението, че съм ухажвал неподходящата сестра.

Вирджиния леко се отдръпна от него и се загледа в сребристите му очи. Тя трепереше сякаш се намираше пред прага на голямо откритите. Тази сутрин светът й се струваше по-нов и по-свеж.

— Ние едва се познаваме — се чу да казва тя почти без дъх, после й се прииска да изкрещи заради глупавата си забележка. Част от нея беше сигурна, че добре познава Райърсън. Как можеше да не го познава? Та той толкова приличаше на нея.

— Бих искал да те опозная по-добре — каза Райърсън, а очите му не изпускаха нейните. — Мисля, че двамата с теб имаме много общи неща помежду ни. Наистина вярвам, Вирджиния — Елизабет, че с теб можем да станем много добри приятели. — Пръстите му помръднаха в косите й. Той отново понечи да се наведе и да я целуне, когато в ключалката на външната врата изщрака ключ. В стаята нахлу студен въздух.

— Джини! Боже милостиви, ти ли си, Райърсън! Какво, по дяволите, става тук?

Вирджиния скочи при това възклицание на сестра си. Погледът й се насочи към вратата зад Райърсън.

— Здравей, Деби. — Вирджиния се изненада от спокойствието в собствения си глас.

— Значи така! — каза Дебора Мидълбрук с учудване и огорчение. — Не мога да повярвам. — Тя влезе през вратата. Имаше стройна фигура и беше облечена в шикозни кожени панталони по тялото и широка, лъскава тениска. Късите й руси коси бяха подстригани по последна мода с леко предизвикателна линия. — Какво става тук? Търсиш начин да излекуваш разбитото си сърце ли, Райърсън? Направо падам. — Тя плъзна поглед наоколо. — Едно определено съкрушено сърце.

Райърсън мързеливо се обърна и я изгледа някак безизразно и отегчено.

— Надявам се, че си позвънила на родителите си. Те се тревожат.

— Ще им се обадя по-късно тази сутрин. — Деби оглеждаше сестра си, облечена в роба, и Райърсън, обут единствено в панталоните си. Тя с удивление поклати глава. — Ако не го бях видяла със собствените си очи, никога не бих повярвала. Да не би да си прекарал нощта тук, Райърсън? Със сестра ми? Никой от семейството няма да повярва. Доколкото са им известни фактите, откакто съпругът на Джини почина, тя не е прекарвала нито една нощ с мъж. Освен това, дори не те познава. — Изведнъж игривостта изчезна от погледа на Деби и тя присви очи. — Ей, какво точно става тук? Райърсън, ако си се натрапил на сестра ми, просто си кажи и ще се обадя на полицията.

Вирджиния почервеня. Откакто почина съпругът й, цялото семейство Мидълбрук се държаха някак покровителствено.

— Достатъчно, Деби.

Деби я изгледа с широко отворени очи.

— Не, не е. Не и ако Райърсън играе игрички. — Тя извърна обвинителен поглед към Райърсън. — Ако коварно използваш сестра ми, за да се добереш до мен, Ей Си Райърсън, нека веднага ти заявя, че те грозят големи неприятности. Семейството ми ще побеснее. Татко ще те даде под съд.

— О, за Бога, Деби — бързо я прекъсна Вирджиния. — Затвори си устата, за да имаш възможност да проумееш фактите. Няма защо да ме защитаваш от Райърсън.

— Не съм толкова сигурна — бързо отвърна Деби. — Може да си няколко години по-голяма от мен, но нямаш никакъв опит с мъжете, освен това, което получи от брака си, а със сигурност от него не научи нищо полезно. Признавам, не бих си помислила, че Райърсън е от типа мъже, които ще се опитат да те прелъстят, за да си отмъстят, но човек никога не знае.

— Уверявам те — с достойнство рече Вирджиния, — че изобщо не може да става и дума нито за прелъстяване, нито за отмъщение. Просто замълчи, Деби.

— Сестра ти е права — спокойно се намеси Райърсън. — Затвори си устата, Деби, преди да си изядеш главата. Давам ти дума, с Джини се разбираме прекрасно.

— Така ли? — Деби имаше скептично изражение, но аргументите й се изчерпаха като гледаше двете спокойни и уверени лица пред себе си. Тя сърдито погледна сестра си.

— Кога му разреши да те нарича Джини?

— Не съм й искал разрешение — отвърна Райърсън, преди Джини да отвори уста. — Но и Джини, като че ли няма нищо против, нали Джини? — Той я погледна с усмивка.

— Ами, не. Изобщо нямам нищо против, Ей Си.

— Ах! Усещах го — унило рече Райърсън.

— Никой не го нарича Ей Си — охотно обясни Деби. Тя подуши с нос. — На кафе ли ми мирише? Мога да пийна едно.

Вирджиния беше изгубила оживлението си и откривателския си нюх. Недоумяваше дали да чувства вина. Но само един поглед към лицето на сестра й беше достатъчен, за да разбере, че няма причина. В изражението на Деби, някаква смесица от гримаса и забавление, нямаше и следа от болка или отчаяние. В реакцията й доминираше загриженост за благосъстоянието на сестра й.

Вирджиния щеше да се трогне от отношението на Деби, ако преди известно време не беше заявила ясно на цялото семейство, че не се нуждае и не желае да я покровителстват. Тя се чувстваше способна да се оправя сама, опреше ли до мъже. Разбира се, не беше изпадала в грозяща я от мъж опасност от смъртта на съпруга си. Тя не позволи на никого да се приближи достатъчно, за да я нарани.

— Вие двамата може би бихте искали да поговорите — измърмори Вирджиния. — Сигурно има какво да обсъдите. Разбира се, безсмъртната любов заслужава посмъртни думи. Отивам да се облека. — Тя забърза по коридора към спалнята си.

— Аз ще разкрия разбитото си сърце, ако ти разкриеш своето, Райърсън — Вирджиния чу сестра си да казва, докато вървеше към кухнята. — Но първо имам нужда от кафе.

Вирджиния измъкна първото нещо, което намери в гардероба си — чифт меки вълнени панталони в морско синьо и блуза в жълто и бяло. После среса гладко косите си и ги прибра на кокче на тила си. Когато приключи с лекия грим, погледна в огледалото и с облекчение съзря нормалното, спокойното, благоприличното, невълнуващо изражение, което я наблюдаваше.

Заслуша се към гласовете, които долитаха от кухнята. Разговорът между Райърсън и Деби звучеше нормално и дори някак приятелски, така й се стори. Каквито и да са били отношенията между сестра й и Ей Си Райърсън, очевидно не се вместват в рубриката „силни страсти“. И двете страни изпитваха облекчение, че всичко е приключило, точно както беше казал Райърсън.

Когато петнайсет минути по-късно тя влезе в кухнята, там ухаеше на бъркани яйца и препечен хляб. Готвач беше Райърсън. Изглежда, че край нейната печка и хладилник той се чувстваше като у дома си. Човек от страни би казал, че той от години се буди под нейния покрив. Тази мисъл не я разтревожи особено. Обърна се към сестра си, която седеше до масата и отпиваше кафе. Деби вече не изглеждаше притеснена от присъствието на Райърсън в къщата. В прекрасните й очи блестеше познатото игриво пламъче.

— Райърсън сподели, че ти е разказал за специалния уикенд — приятелски каза Деби.

— Както разбирам, отменила си уикенда по обичайния за теб начин, Деби. Трябваше да се досетиш, че това ще накара мама и татко да изпаднат в паника.

— Не предполагах, че ще видят бележката — отвърна Деби и сбърчи вирнатото си носле. — Тя беше за Райърсън.

— Тогава е трябвало да съобразиш да не я носят в офиса ми, докато баща ти беше там — рязко каза Райърсън.

— Защо я отвори пред него? — отвърна Деби с въпрос.

— Не съм я отварял. Секретарката я отвори. Не знаела, че е лично. Горката госпожа Клеменс беше толкова изумена, че я изпусна. Баща ти я вдигна и ми я подаде. Но беше забелязал името ти и ме погледна. Имаше право да попита какво, по дяволите, става. Аз му разказах.

— О, Боже — поклати глава Деби. — Затова ли си се почувствал задължен да ме намериш? Защото моите родители са се засуетили?

— Те се тревожеха за теб — рече Райърсън.

— Къде пренощува? — попита Вирджиния.

— У една приятелка в Белвю. Но не можех да остана повече от една нощ при нея, а и исках за няколко дни да изчезна. Знаех, че мама и татко ще се разстроят като разберат, че вече не излизам с Райърсън. Исках нещата да се уталожат малко. Нали знаеш. Те се надяваха да чуят сватбени камбани.

— Знам — отвърна Вирджиния.

— Дойдох тук тази сутрин, защото знаех, че си извън града за още няколко дни. Надявам се, че не възразяваш ако поостана малко.

На въпроса й отвърна Райърсън. Той разсипваше бърканите яйца.

— Вирджиния може и да няма нищо против, но аз възразявам. Можеш да дигаш гълъбите веднага след закуска.

Деби го изгледа страшно.

— И защо да го правя?

— Защото не желая да си наоколо, докато опознавам Джини — отвърна той спокойно и отнесе чиниите до масата. — За един мъж е трудно да излекува разбитото си сърце, когато бившето му гадже се прави на глупачка. Имам планове, но ти не си предвидена в тях.

Пръстите на Вирджиния леко потрепериха, когато пое чинията си. Обърна поглед към Райърсън и откри, че сребристосивите му очи се смееха.

— За Бога — запротестира Деби, — няма ли поне няколко дни да жалееш за нашата изгубена, мъртва любов?

— На моята възраст човек не си губи времето в жалейки по подобни романтични истории като нашата. — Райърсън седна и поля яйцата си с кетчуп. — Когато открих, че хевиметълът не е повредил слуха ми, започнах да се възстановявам. Яж яйцата и си тръгвай, Деби.

— Познавам те повече от месец, но не съм подозирала, че можеш да готвиш — измърмори Деби. Тя с удоволствие загреба от яйцата.

— А това говори много за нашата връзка, нали?

— Вярно е. Но според мен, осъзнах колко безнадеждна е била, в нощта, когато отидохме да гледаме „Слийз Трейн“ и ти не спря да се оплакваш от музиката, от тръгването ни от концерта, та чак до входната врата.

— „Слийз Трейн“ подхожда на името си. Никога не съм чувал толкова лоша музика в живота си — каза Райърсън.

— Сигурна съм, че ще ти допадне вкусът на Джини в музиката, определено ретрограден. Но не разчитай, че ще успееш да заведеш пред олтара другата сестра Мидълбрук — посъветва го Деби, докато отхапваше от препечената филийка. — Преди години Джини взе решение да не се омъжва никога вече, нали Джини?

Вирджиния сбърчи вежди. Нямаше да позволи на предизвикателната си сестра да я въвлече в такъв разговор.

— Мисля, че Райърсън има право, Деби. Защо просто не приключиш със закуската и не си тръгнеш?

Деби ококори очи, привидно шокирана.

— Ей, какво е това? Съзаклятничите, за да се отървете от мен? Преживях истинска драма.

— Ти си млада — сухо я уведоми Райърсън. — Сигурен съм, че бързо ще се съвземеш.

— О да? А ти? — отвърна с въпрос Деби.

Райърсън погледна през масата и срещна погледа на Вирджиния.

— Аз ли? Ще ми е необходимо много съчувствие, утеха и разбиране.

— Защо ли имам усещането, че знам къде точно ще търсиш това съчувствие, утеха и разбиране? — попита реторично Деби. — Джини, ти нали няма да му позволиш да плаче на рамото ти?

Вирджиния прикри усмивката си като лапна една голяма хапка бухнати пържени яйца.

— Мъж, който умее да готви, може да получи едва ли не всичко от една жена — тихо рече тя, преди да се усети. Провокативните й думи изумиха нея самата повече от всеки друг на масата.

Райърсън се усмихна в очакване.

— Ще го запомня. Хапни си още малко бъркани яйца, Джини.

— Благодаря. Би ли ми подал кетчупа?

— Боже, колко романтично — измърмори Деби. — Вие двамата ще бъдете страхотна двойка. Имате толкова много общи неща помежду си. Хора, които ядат яйцата с кетчуп, се заслужават един друг.

Час по-късно Деби неохотно си тръгна. Тя силно запротестира, че трябва да се върне в апартамента си, където можеше да разчита нетърпеливите й родители да я намерят, но докато махаше за сбогом на сестра си и Райърсън, в погледа й се четеше заинтригуваност.

Вирджиния наблюдаваше как сестра й поведе малката спортна кола по калния път и после се обърна към Райърсън. Устните му бавно се извиха в доволна усмивка.

— От един дол дренки — тихо рече той, в гласа му се прокрадваше задоволство. — Какво ще кажеш за това, Елизабет?

Тя се замисли, усети някакво далечно обещание за щастие. Нямаше доверие в съблазънта, но нямаше сили да й се противопостави. Намери спасение в практичността.

— Скоро ще стане ясно, нали?

— Не, не толкова скоро. Не и за мен. Но мога да ти дам достатъчно време. — Той поглади брадичката си с пръсти. — Няма защо да бързаме. Ние сме двама възрастни, които могат да се насладят на изживяването.

Тя докосна ръката му, изпитвайки удоволствие от силата му.

— Да — съгласи се тя. — Можем да се насладим на изживяването. — Нямаше начин да се удави в морето, защото Райърсън щеше да я отнесе до брега, ако тя пожелаеше.

— Казах ти, че бих искал да те опозная по-добре, но някак си чувствам, че те познавам вече. — Пръстите на Райърсън се придвижиха надолу по шията й до извивката на рамото й. — Снощи каза, че би се заинтересувала от приятелство с мъж.

— Да, бих искала — тихо рече тя и наистина го искаше. Представяше си как с Ей Си Райърсън стават много добри приятели. И може би, да предположим само, връзката им прерасне в нещо повече от приятелство. Знаеше, че големите срасти не са за нея, но за първи път, откакто почина съпругът й, тя се замисляше над възможността за топла, уютна и безопасна връзка, която да удовлетворява и двамата. Вирджиния възпря мислите си в мига, когато осъзна колко далеч са стигнали. Имаше достатъчно време, през което щеше да разбере докъде щеше да стигне. За сега й беше достатъчно да усеща, че двамата с Райърсън бяха на една и съща вълна. Всъщност, това беше най-приятното усещане, което някога беше изпитвала с мъж. Искаше й се да го съхрани изцяло, да го разбере и да го проучи.

— Да я караме бавно и спокойно — отново обеща Райърсън. — Без да бързаме. Според мен, Джини, двамата с теб ще станем много близки приятели.

Приятели. Вирджиния се усмихна ослепително.

— Звучи чудесно.

Без да бързаме. През следващите три седмици тези насърчителни думи звучаха като ехо в съзнанието на Вирджиния. Тя току се спираше на бюрото си за няколко минути и си мислеше за тях. Те кръжаха в мислите й, преди да заспи. Повтаряше си ги под душа.

Без да бързаме. Беше намерила мъж, който предпочиташе отношенията им бавно, спокойно и по естествен път да прераснат в близко приятелство, преди той да поиска нещо от нея. Мъж, който с готовност й даваше време. Двамата с Райърсън щяха да станат добри приятели, преди да решат да поемат риска да легнат заедно. Тази мисъл я караше да се чувства безкрайно уверена.

За първи път след брака й, който си беше истински провал, Вирджиния приемаше факта, че е способна да изгради близки отношения с мъж. И ако избереше точния мъж, който я разбира и не й поставя изисквания, може би щеше да е съвсем адекватна и в леглото. Райърсън не очакваше фойерверки.

Почти четири седмици, след като Райърсън беше позвънил на вратата й, Вирджиния обядваше със сестра си в едно кафене в центъра на града. Деби се появи с няколко пазарски чанти в ръце. Както обикновено, тя привлече погледите с искрящо червената си къса пола и сако тип „болеро“ в тон. Тя огледа деловия костюм на Вирджиния, шит по поръчка, пригладената й коса и леко се намръщи, но не каза нищо. Беше свикнала с по-консервативния стил на сестра си.

— Добре, хайде да започваме — рече Деби веднага щом се настаниха. — Как върви голямата любовна история? Всички знаем, че почти месец вече с Райърсън се виждате непрекъснато. Мама и татко не смеят да се надяват, но аз лично имам много положително усещане за бъдещето. Според мен, сте родени един за друг.

— Много щедра преценка — любезно отвърна Вирджиния. Разгърна менюто и прегледа списъка с макаронените ястия. Особено интересно й се стори блюдото с маслини, подправка от средиземноморски храст и босилек. Напоследък апетитът й, като че ли се беше засилил. Обикновено за обяд хапваше кисело мляко или салата. — И за да е съвсем ясно, между мен и Райърсън няма никаква любовна история, ние сме просто приятели.

Деби я изгледа над менюто.

— Хайде, Джини, не бъди скромна. Аз съм Деби, твоята любопитна сестра. Какво става между вас двамата?

— Ами, миналата неделя прекарахме една прекрасна вечер в балетния театър — спокойно обясни Вирджиния. — Във вторник вечеряхме на брега. Превъзходна сьомга от Аляска, впрочем. Мисля, че този уикенд ще отидем на концерт на камерна музика в университетското градче. Но още не сме решили. Освен това, в оранжерията на парк „Волънтир“ има нова изложба на кактуси, която искаме да разгледаме.

Деби вдигна поглед към тавана.

— Изложба на кактуси! Бог да ни е на помощ! Не това имах пред вид и ти го знаеш. Искам да знам дали спиш с този мъж, по дяволите!

Този път Вирджиния вдигна вежди.

— Деби, винаги минаваш направо на въпроса, нали?

— Разбира се. Повечето момчета смятат, че това е част от чара ми. А сега, мила сестричке, влез в крак.

Вирджиния се усмихна надменно.

— Въпросът ти не заслужава отговор, но ще ти отговоря, така или иначе, защото знам, че ще полудееш. Не спя с него. И нещо повече, по никакъв начин това не ме притеснява. С Райърсън решихме, че пред нас е всичкото време на света. Няма да избързваме с нищо. За нас е по-важно да станем добри приятели, отколкото любовници.

— Хм. — Деби потупа покривката с дългия си нокът, покрит с блед лак. — Райърсън е добро момче, но аз забелязах как те гледа, Джини. Ще ти кажа едно нещо. Мен никога не ме е гледал по този начин. Наумил си е нещо повече от приятелство. Знае ли за брака ти?

— Знае, че съм била омъжена веднъж. Той също. Но това е било много отдавна и при двама ни. Не говорим за това време.

— Искам да кажа, знае ли колко зле се чувстваше ти през годините, докато беше омъжена? — настоя Деби.

Усмивката на Вирджиния изчезна.

— Дори ти, Деб, не знаеш колко зле се чувствах.

Деби се изчерви.

— Забелязах как отбягваш да се обвързваш, откакто почина Джак. Не е нужно да съм гений, за да проумея колко наранена си била. Семейството ще се заинтересува от факта, че най-после проявяваш сериозно отношение към някого. Всички ние се надяваме на най-доброто, но същевременно сме и малко нервни.

Вирджиния въздъхна.

— Знам. Всички демонстрирате покровителствено отношение. В известен смисъл е трогателно, но напълно излишно. С Райърсън се разбираме. Ще се насладим на това, което ни предстои.

— Що се отнася до теб, това ли е главното му достойнство? — попита проницателно Деби. — Той не е от мъжете, които препират?

— Разбира се, че е облекчение да откриеш мъж, който предпочита нещата да вървят бавно — призна Вирджиния.

Райърсън беше толкова нежен, внимателен и мил. С удоволствие й предоставяше тя сама да определи темпото на връзката им, помисли си щастливо Вирджиния. Всяка жена би се смятала за късметлийка, ако Ей Си Райърсън й беше приятел.

Без да бързаме.

Райърсън чуваше собствените си думи, които иронично ехтяха в главата му, и се чудеше дали в миг на лудост прибързано не беше обещал на Вирджиния, че имат достатъчно време.

Вече цял месец излизаха заедно и той започваше да преодолява стената. Беше нелепо. Спомняше си, че с Деби излизаха цял месец и почти не забеляза липсата на секс във връзката им. Този път нещата бяха диаметрално противоположни. С Вирджиния — Елизабет той определено забелязваше липсата му. От гимназията не беше изпитвал усещане на перманентна възбуда и неспокойствие. Това незадоволено желание започваше да става болезнено.

Райърсън се надигна от бюрото си и закрачи към прозореца. Оттам се откриваше панорама на функционални и практични сгради и дворове, разпръснати сред офисите на „Енергийни Системи Мидълбрук“. В южния край на Сиатъл бяха разположени производствени, корабостроителни и индустриални заводи от всякаква големина и вид. По принцип, тази част на града не беше за хай-тек проучвания, счетоводни фирми и стокови борси. Това беше мъжката част на Сиатъл, където мръсотията си личеше.

Но тук се правеха пари и „Боинг“ го беше доказал през годините. „Енергийни Системи Мидълбрук“ винаги са били печеливши. Райърсън имаше намерение да ги направи още по-доходоносни. Беше доволен, че централата на компанията се намираше тук в сърцето на работнически Сиатъл. Неподправеният екстериор напълно подхождаше на стоката. Райърсън си помисли, че бизнесът му ще разцъфти.

Проблемът с личния му живот, помисли си той и изтри стъклото с ръка, после се загледа в пейзажа отвън, беше, че поради характера на Джини нещата щяха да се развиват бавно и предпазливо. Едва ли можеше да я обвинява. В края на краищата, той доста приличаше на нея. И наистина трябваше да признае, че един месец беше нищо в сравнение с продължителността на една връзка. След три месеца вероятно би имал законно основание да се запита дали нещата вървяха в разумна посока, но със сигурност не би трябвало да проявява нетърпеливост, след като са минали едва четири седмици.

Но той я желаеше. Тази мисъл го изгаряше. Неопровержим и жесток факт, с който трябваше да се бори ежедневно. Една част от него, примитивната, беше будна и дебнеше неотлъчно, а Джини предпочиташе нещата да се реят в несигурното пространство на приятелството между мъжа и жената. Райърсън нямаше съмнения, че и двамата очакваха един и същ развой, но определено се съмняваше, че ще може да издържи до момента, в който ще се съберат.

Тя се наслаждава на времето, прекарано заедно, успокои се Райърсън. Беше сигурен, че е така. И той се стараеше да бъдат заедно колкото е възможно повече, почасовото пътуване с ферибота се превръщаше в досадно задължение за него.

Освен това много добре разбираше реакцията й, когато я целуваше. Всеки път, когато протегнеше към нея ръка, тя охотно отиваше в прегръдките му, и когато той докосваше гърдите й, тя сладко потреперваше. Реакцията й беше мила. Устните й жадно се разтваряха, когато мълчаливо я молеше да свали гарда, но той усещаше, че е неопитна в целувките и се учудваше. Създаваше уют, от нея се излъчваше желание, но изглеждаше странно несигурна в себе си.

Нежно, но твърдо тя неизменно успяваше да прекрати всичко, преди да стигнат до леглото. И уловен в примката на собственото си обещание, Райърсън избягваше да я прегръща силно.

Той здраво стисна дървения перваз и почувства студенина. Нямаше да продължи дълго така. Нямаше как да разбере колко време иска Джини да продължи да се наслаждава на прелюдията, но подозираше, че тя предпочита нещата да останат така още известно време. Изобщо не изглеждаше нетърпелива да минат към леглото.

След още един месец той щеше да залинее. Трябваше да намери начин да разбие платоническата рамка, която се оформяше в отношенията им. Нещата бяха прекалено разумни, прекалено спокойни за Джини. Може би едно пътуване би разрешило всичко. Новата, романтична обстановка, усещането, че си извън нормалните, рутинни рамки на живота може би щяха да я провокират да погледне на връзката им в нова светлина.

Райърсън поклати глава и се върна към бюрото. Вдигна слушалката, за да се обади на едно пътническо бюро.

Вирджиния се наслаждаваше на гледката на залива Елиот от владението на Райърсън в центъра на града и ядеше превъзходна сьомга на грил, която той самият беше приготвил, когато пристигнаха самолетните билети. Тя толкова се стъписа, когато Райърсън ги сложи пред нея на масата, че едва не изпусна вилицата си. Тутакси го изгледа.

— По работа ли заминаваш някъде?

Сребристите му очи се взряха в нея настоятелно.

— Не. Ние заминаваме някъде. За удоволствие, не по работа. Искам да те отведа за няколко дни. Мисля, че трябва да останем за известно време насаме. Спомена, че имаш някаква отпуска. Ще дойдеш ли с мен, Джини?

Тя остана неподвижна. Усещаше, че нещо в отношенията им беше на път да се промени и никак не беше сигурна, че е готова за такава промяна.

— Къде?

— На едно малко островче в Карибите, недалеч от мексиканския бряг. Нарича се Торалина. Имаме резервация в първокласен курорт, направо на плажа. Съвсем нов. Всяка нощ под звездите прожектират филми, има казино, храна за гастрономи и безбрежен пясък. С малко късмет можем да опазим храната от пясъка. Какво ще кажеш? Можеш ли да си вземеш няколко дни отпуск?

Вирджиния преглътна. Обля я вълна на несигурност. Не беше готова за такава стъпка. Само преди седмица убеждаваше Деби, че с Райърсън щяха да оставят на времето да укрепи приятелството им.

На Вирджиния й беше ясно, че приеме ли предложението за пътуване до Торалина, всъщност тя мълчаливо даваше съгласието си за радикална промяна в отношението си към Райърсън. Не беше глупава. Знаеше, че пътуването беше начин да я помоли за повече физическа близост. Ако отидеше с него, той сигурно очакваше да споделят една стая и тя да спи с него.

Вирджиния осъзна, че той беше достатъчно любезен да й предложи извинение в случай, че й потрябваше. Райърсън беше попитал дали ще може да си вземе отпуск. Трябваше само да каже „не“. Тя знаеше, че той ще разбере, че тя не е готова. Още не.

Но кога ще бъде готова, Вирджиния безмълвно си зададе въпроса. След колко време щеше да легне с него? След няколко седмици? Месеци? Тя не знаеше отговора на този въпрос.

Райърсън й задавеше същия въпрос чрез билета пред нея. Може би беше настъпило времето двамата да открият отговора. Тя считаше Райърсън за най-добрия си приятел на земята, но ако не можеше да му даде в леглото онова, от което той се нуждаеше, за тях щеше да е по-добре да го разберат сега, отколкото по-късно.

— С удоволствие ще дойда с теб в Торалина — тихо отвърна Вирджиния и се учуди на смелостта си.