Радост

Четвърта глава

Райърсън се събуди щом пукна зората на Карибите. Полежа мълчаливо в продължение на няколко минути, усещайки топлото, меко, женско тяло на леглото до себе си и поразителната яснота на бледата светлина от прозореца.

Осъзна, че никога в живота си не беше се чувствал така.

За известно време се впусна във фантазии, представяйки си, че двамата с Джини се намират сами на далечна планета и са единствените същества в този млад и свеж свят, който очаква своите заселници.

Стори му се приемлива идеята да заселят планетата със сладки малки Вирджиния — Елизабет и Ангъс Седрици. Разбира се, за целта щяха да са необходими много усилия и всеотдайност от негова страна. Вероятно щеше да се наложи да прекара повечето време в леглото с Джини, но мъжът прави онова, което се полага. Заселването на планетите е важна работа.

Вирджиния леко помръдна и слънчевата светлина затанцува по гривната върху ръката й. Беше забравила да я свали, преди да заспи. Той лекичко отметна чаршафа до кръста й, за да се наслади на разчорлените коси, закръглените гърди и нежно заоблените й ръце. Усмихна се доволно и някак собственически. В голотата си Джини беше великолепна, негова, само негова разкошна, езическа богиня. Това впечатление се засилваше от блясъка на гривната. Дори само, докато я наблюдаваше, той усещаше възбуда.

Райърсън се върна към събитията от миналата нощ. Най-пълноценната нощ в живота му. Но, никога не беше лягал с толкова добра приятелка преди, помисли си той и се усмихна триумфално.

Не беше срещал човек като Джини. Нежна, щедра, страстна, изпълнена с женска сила. Той си спомни за неспокойствието й в началото и се зачуди. Как е възможно да се съмнява в себе си? А дали не се съмняваше в него? При тази мисъл нахалното задоволство на Райърсън леко се разколеба. Чудеше се дали тя не се решаваше да легне с него, защото се страхуваше, че няма да е на нивото, което съпругът й е изисквал.

Райърсън се опита да се отпусне, докато си спомняше как накрая Вирджиния откликна на желанието му. Вероятно е била нервна и плаха, но в последствие му се отдаде напълно. Той недоумяваше как свирепото му и нарастващо собственическо чувство се вместваше в определението на Вирджиния за приятелство.

В главата му нахлуха и други спомени от нощта. Горещи, чувствени спомени, които провокираха в тялото му гореща, чувствена реакция. Спомни си как с нозе Вирджиния обгърна напористите му бедра и как се притисна до него, когато я обля вълна на облекчение. Отначало шокирана, очите й се разшириха, а после ги затвори в екстаз. Спомняйки си за мълчаливото й изумление, когато първия път се поддаде на желанията на собственото си тяло, Райърсън отново се запита какво ли се е случило в брака й. Може би в края на краищата, летвата на починалия й съпруг не е била толкова висока. Може би той е бил ненормалник.

Райърсън погледна към завивката, която покриваше слабините му и се усмихна. Прекалено много фантазираше по това време на деня. Време беше Адам да събуди своята Ева.

Той се обърна на една страна с намерение да целуне Джини, но нещо го възпря. Улови се, че я изучава съсредоточено. За първи път се събуждаше до нея и желаеше да се наслади на момента.

На утринната светлина тя изглеждаше едновременно невинна и чувствена. Лежеше на една страна с гръб към него. Гъстите й кестеняви коси бяха разпилени върху възглавницата, а дългите мигли скриваха лешниковите очи. Завивката се надигаше от заоблените й гърди и следваше очертанията на силуета й чак до изкусителната извивка на бедрата. Райърсън си помисли, че за едно нещо е бил прав. Вирджиния — Елизабет носеше нещо секси и солидно в структурата си и му въздействаше дяволски, с копнеж си помисли той. Никога преди не беше усещал порив да прикове жената в леглото и да прави любов с нея, докато тя не потрепери безпомощно в прегръдките му. Никога не беше изпитвал тази страна от характера си, нито някога с такова отчаяние се беше стремил да накара една жена да откликне на желанието му.

Вирджиния отново се размърда, единият й крак помръдна под завивката. Райърсън застана на лакът, погали с върха на пръстите си камъните на великолепната гривна, след което се наведе и целуна голото й рамо.

— Събуди се, жено, работа ни чака.

Вирджиния се обърна мързеливо и бавно се събуди. Лека усмивка се появи на устните й, когато си спомни къде се намира и с кого. През отворения прозорец нахлуваше утринното слънце, което носеше аромата на екзотични цветя и тайнствено море.

Миналата нощ вълните се разбиваха в брега, припомни си тя. Миналата нощ тези буйни вълни я понесоха, изтласкаха я на гребена на изумруденозеленото море и я захвърлиха на златния бряг. Великолепно, вълнуващо, изключително еротично преживяване. Най-после имаше любовна връзка, която не вярваше, че може да съществува в реалността, поне за жена като нея. Тя отвори едното си око и се загледа в лицето на Райърсън.

— Работа? — прозя се тя. — Каква работа? Ние сме на почивка.

— Така си мислиш ти. Цяла планета трябва да заселваме. — Той сложи ръка върху гърдите й и подразни зърната с нежни движения.

Вирджиния отвори очи и се втренчи в него.

— Ние какво!

— Не изпадай в паника. Можем да се справим. Ако се захващаме за работа.

Тя премигна.

— Губиш ме, Райърсън.

— Ни най-малко. Сега, когато най-после те хванах, нямам никакво намерение да те оставя да се изплъзнеш.

Вирджиния забеляза топлотата в погледа му и въпреки волята си се изчерви.

— Каква е тази работа със заселването на планетата?

— Просто безобидна сутрешна фантазия. Трябваше да запълня времето някак, докато чакам ваше величество да се събуди. Погледни през този прозорец. Не ти ли се струва, че сме единствените хора на света?

Вирджиния се загледа в светлото утро.

— Мм. Разбирам. — Тя сложи ръка върху неговата. — Наистина изглежда така, сякаш сме в друг свят. Днес сутринта не съм на себе си. Очертава се една много специална седмица, нали, Райърсън?

Той измъкна ръка изпод нейната и дръпна още по-надолу завивката по бедрата й.

— Много специална. — С палец погали набъбналото зърно и с удоволствие наблюдаваше как се втвърдява. — Какво значи, че не си на себе си?

Тя се поколеба, мислейки си за удоволствията на нощта, която се превърна в нейната нощ.

— Да кажем само, тази сутрин не се чувствам като специалист по разпространение и съхранение на информация.

— Аз също изобщо не съм си и помислял за дизелови двигатели и енергийни системи, откакто се събудих. Но това не е отговор на въпроса ми.

Вирджиния усети накъде бие и се опита да го отклони. Усмихна се съблазнително и се зае да си играе с къдравите косъмчета на гърдите му. Погледът й многозначително се спря на покритите със завивката стройни бедра.

— Мисля, че не е време за въпроси. Ти май имаш по-належащи проблеми.

Райърсън се усмихна лукаво.

— Бързо схващаш. Какво те кара да си мислиш, че сексът може да ме разсее?

Тя невинно ококори очи.

— Не знам как ми хрумна. Просто ей така. Няма ли да свърши работа?

Той за миг се замисли над думите й.

— Може би. Временно. Ако наистина се потрудиш.

Тя отметна завивката и застана на лакът.

— Аз умея да се трудя усилено — обеща тя. После го бутна и той послушно легна на гръб. В погледа му имаше очакване, в сребристосивите му очи — чувствено предизвикателство.

Вирджиния откликна на взора му с нова увереност, която беше придобила предишната нощ. Знаеше, че Райърсън с удоволствие ще реагира на докосването й и тази мисъл я изпълваше с наслада и сила, които само една жена познаваше.

Тя го докосна смело, интимно, плъзгайки пръсти надолу по гърдите му до бедрата му. Там откри, че твърдата му мъжественост е вече в очакване. Нежно го прегърна и Райърсън простена. После понечи да я хване. Тя се отскубна и смело наведе глава като изключително внимателно опита вкуса на плътта му, както той беше сторил предишната нощ.

Дъхът на Райърсън спря.

— О, Джини! Не знаеш какво правиш.

— Така ли? Какво правя тогава?

— Играеш си с огъня. — Той я премести до себе си, обвивайки нозете й около бедрата си. Тя застана на колене и го погледна отгоре. Тази стойка й доставяше удоволствие. Той й се усмихна. Усмивката му красноречиво разкриваше, че той знае как се чувства тя. После започна да я гали, достигайки всички тъмни, тайни местенца, които от допира му бързо ставаха топли и влажни. Тя изви назад шия и въздъхна. Докосванията му станаха по-напористи.

— Райърсън — тя се присегна и нежно обгърна с ръце лицето му.

— Още по-близо, скъпа. — С ръце прегърна бедрата й и я постави върху мъжествеността си. — Така. — Той внимателно започна да я изпълва. — Толкова е хубаво, дяволски хубаво. Мисля, че си създадена само за мен. Определено си единствена по рода си.

Стенанията му доставяха наслада на Вирджиния, докато той проникваше в топлината на нейното лоно. Те бяха изпълнени с желание. Тогава тя започна бавно да се движи. Усещаше, че пръстите му продължават да я възбуждат.

Вълнуващата кулминация настъпи бързо, връхлетя ги за няколко мимолетни секунди. Вирджиния блажено се отпусна върху гърдите му и доволно въздъхна. Нищо в живота й досега не беше толкова хубаво и приятно. Нищо не беше я карало да усети така силно своята женственост. За първи път й ставаше ясно, че тя наистина умее да задоволи един мъж и сама да се наслади от това.

В този миг реши, че би се зарадвала да останат с Райърсън приятели за цял живот.

Но Вирджиния нямаше възможност да се наслаждава на негата още дълго. Райърсън бързо се възстанови. Лекичко я шляпна по голото бедро и я положи на леглото. Стана на крака и прелестно се протегна.

— Да нападаме душа. Умирам от глад, а и закуската чака.

Вирджиния премигна.

— Винаги ли си толкова припрян сутрин?

Той повдигна вежди.

— Припрян ли? Не знам дали съм припрян, но определено изпитвам глад сутрин. Обикновено за храна, но тази сутрин за теб и за храна едновременно. Сега, след като съм те имал… — Той не довърши изречението многозначително.

— Сега, след като си ме имал, си готов за храната — замислено заключи Вирджиния. — Добре е да знам приоритетите ти в живота.

Райърсън се наведе над нея и я хвана в обятията си. Усмивката му бе чисто мъжка.

— Ей, ти си на първо място, нали? Спри да се оплакваш. Ако се държиш добре, може и да ти позволя да дойдеш с мен под душа.

Вирджиния затвори и отвори очи.

— Най-вълнуващото събитие в живота, сигурна съм.

Той се засмя и я взе в ръце.

— Сама прецени — рече той надуто и арогантно, докато я носеше към банята.

Вирджиния, която от детството си не беше изпитвала усещането да я носи мъж, се стъписа от позата, в която се намираше и се опита да спори.

Малко след това призна, че да си вземеш душ с Райърсън е определено вълнуващо.

Но лудорията рано сутринта не отклони въпросите на Райърсън. Тя беше наясно, че просто е спечелила малко време. След закуска той я отведе на плажа да се поразходят. Тя беше готова за неизбежното. Смяташе, че е справедливо истински близките приятели да знаят един за друг. Тя мислено се подготви.

— Бих искал да знам — умишлено рече Райърсън и я хвана за ръка, — какви мисли ти се въртяха снощи, докато толкова се стараеше да събереш кураж да легнеш с мен.

Вирджиния се намръщи.

— Не беше така. Не съвсем.

— Точно така си беше.

— Казах ти, бях малко неспокойна. Беше минало… много време и предполагам, че се почувствах някак странно.

— Има и още нещо, Джини. — Той замислено я погледна в очите. — Беше изплашена до смърт. След като взе важното решение, ти просто искаше да приключиш с всичко, колкото е възможно по-скоро. Какво според теб нямаше да се получи?

Тя загреба с босите си крака малко пясък и го подхвърли във въздуха. После се загледа в морето. Той имаше право да знае. В края на краищата тя се държа доста странно за жена на нейната възраст и с нейния опит.

— Малко ми е трудно да обясня.

— Аз ли съм причината? Да не би да се страхуваше, че няма да оправдая очакванията ти? — грубо попита той.

Джини беше шокирана.

— Нищо подобно.

— Кажи ми, Джини. Аз умея да изслушвам.

Тя се усмихна въпреки волята си.

— Да, така е. Ами, ако искаш да знаеш, страхувах се до смърт да легна с теб.

— Усетих — сухо рече той, — но защо?

— Ти ме смяташ за уверена, зряла жена, но в тази сфера от моя живот, аз никак не съм сигурна в себе си. Поне до миналата нощ не бях. — Тя извърна глава и го погледна, присви очи от утринното слънце. — Искам да знаеш колко щастлива ме направи снощи, Райърсън.

Той отпусна ръката й и я прегърна собственически през рамене.

— Ако все още не си разбрала, чувствата са взаимни.

Той си пое дълбоко въздух.

— Радвам се.

— Свързано е с брака ти, нали? — попита той, щом тя млъкна и не пожела да каже друго.

— Нервността ми ли?

— Беше нещо повече от нервност. Аз самият бях нервен. Чувствата ти граничеха с неприкрита паника. Костваше ти неимоверно много кураж да го преодолееш. Защо?

— Предполагам, че няма смисъл да се проточва тази история — рече тя, усещайки желание да разкрие всичко. — Очевидно няма да си доволен, докато не чуеш всички кървави подробности. По-просто казано, бракът ми беше ужасна грешка. А аз бях прекалено наивна и мислех, че вината е изцяло моя.

— Какво те накара да мислиш така?

Устните й се извиха сурово.

— Най-добре е да започна от начало. Джак работеше при баща ми. Изгряваща звезда в управителния съвет. Всички го одобряваха и когато започна да ме ухажва, се произнесоха положително и за брака ми. Признавам, че бях заслепена от него. Той изглеждаше добре, беше чаровен и харизматичен. Но в някаква степен усещах, че всъщност не го познавам. Не обърнах внимание на това чувство, защото всички го харесваха.

— С други думи, не си се доверила на собствената си преценка, а си повярвала на мнението на всички останали.

Тя кисело се усмихна при тази демонстрация на проницателност от негова страна.

— Не напълно. Аз наистина си мислех, че съм влюбена. В противен случай, никога нямаше да се омъжа за него. Джак беше деен, очарователен мъж. Но нещата тръгнаха накриво още от първата ни брачна нощ. Съпругът ми успя да изпълни своите съпружески задължения, но очевидно това не беше най-върховният момент в живота му. А за мен беше потресаващо разочарование. Нищо не може да се сравни с мисълта, че не си успяла да задоволиш съпруга си в началото на брачния живот. Беше грандиозен провал. С многобройните си изискани техники Джак ми внуши, че аз трябва да поема цялата отговорност за този провал. Впоследствие открих колко е добър в тези неща. Истински мошеник. Манипулативен и хитър. Притежаваше истински талант да владее хората.

— Значи си се омъжила за първото срещнато копеле. — Райърсън съчувствено затегне прегръдката около раменете й. — Случва се.

— Предполагам. Но никога не съм допускала, че може да се случи на мен. Джак ми даде да разбера, че не съм идеалът му за жена. Каза ми, че съм твърде голяма, твърде… обемна за вкуса му. Предпочитал фини, миниатюрни дамички. Месеци наред се лутах, опитвах се да разбера къде греша и на първо място защо се е оженил за мен. Като една глупачка продължавах да правя компромиси, да се поддавам, да се опитвам да му угодя, да го предразположа. Имах своя представа за добрата съпруга и непрекъснато се стараех да й подражавам. Но нищо не се получаваше. Трябваше да мине време, докато ме осени истината.

— Каква беше истината?

Вирджиния мрачно поклати глава.

— Най-накрая дойдох на себе си и осъзнах, че Джак се беше оженил за мен, защото се надяваше впоследствие татко да остави „Енергийни системи Мидълбрук“ на своя зет.

— А, картинката се изяснява. Защо не подаде молба за развод и не приключи всичко, Джини? — Райърсън леко и изненадващо я разтърси.

— Трябваше да минат месеци, докато разбера, че единственият изход беше разводът. По някаква идиотска причина продължавах да се опитвам да закърпя брака. Чувствах, че бях длъжна да го направя. Всички говореха колко страхотен е Джак. Идеалният съпруг за мен. Каква ценност придаваше само на фирмата на татко. Но накрая се отказах. Намерих адвокат и започнах процедура по развод. Когато уведомих Джак, че го напускам, той побесня. Заплаши да съсипе баща ми, ако не прекратя развода.

— Как по дяволите е успял да измисли подобна заплаха?

— Джак беше станал много влиятелен в „Мидълбрук“. Под предлог, че поема от плещите на татко бремето, той разполагаше с голяма власт. Вече го познавах и допусках, че може да навреди на фирмата. Чувствах се като в капан.

— Говори ли с баща си? Не му ли каза какво става?

— Страхувах се, че татко няма да ми повярва. И той, и всички останали наистина бяха като хипнотизирани от Джак. Имаха му пълно доверие. Всички до един. Трябваше да се съглася да не се развеждам, докато откриех друг начин да се освободя. Не можех да спя с него в една стая, но това беше добре дошло за Джак. Така или иначе вече ми беше дал да разбера, че му е скучно в леглото с мен. Едва не полудях, докато се опитвах да намеря начин да се измъкна от тази ужасна ситуация. Бях абсолютно отчаяна. Да не говорим за стреса. Едва не припаднах. Най-накрая реших да говоря с татко, точно тогава Джак умря в автомобилна катастрофа. Знам, че е ужасно, но честно казано не бях се чувствала толкова леко в живота си, както в нощта, когато от „Бърза помощ“ ни позвъниха и ни обясниха, че Джак починал на път за болницата. Изведнъж бях свободна.

— Изтърпяла си двегодишна присъда в ада и си решила никога вече да не попадаш отново в капана на брака.

Вирджиния си пое дълбоко въздух. Райърсън беше първият човек, който разбираше какво е било положението всъщност.

— По странна ирония на съдбата, след като всичко свърши, баща ми довери, че самият той започнал да храни сериозни подозрения относно Джак, но не искал нищо да ми казва.

— О, горката Джини. Нищо чудно, че не си се изкушила да се омъжиш повторно. Тази връзка нищо не ти е донесла, освен чувството, че си се провалила като жена.

— Предполагам, че това обяснява всичко. Истински провал.

Райърсън замълча, обърна се и хвана лицето й с големите си ръце. Горещите им погледи се сляха.

— Вирджиния — Елизабет, как изобщо си могла да се съмняваш в себе си?

Тя се притисна към китките му.

— След смъртта на Джак реших никога вече да не се омъжвам. Бракът не ми носи нищо. За мен винаги ще е символ на капан. Имало е моменти, когато съм копняла за партньор и приятел.

— И никога за любовник?

— Страхувах се да поискам любовник — честно си призна тя. — Бях убедена, че никога не ще успея да задоволя даден мъж. Когато ти се появи на прага ми, разбрах, че можеш да ми бъдеш партньор и приятел, но не знаех какво ще правя, ако се опиташ да ми станеш любовник. Освен това, знаех, че рано или късно и това щеше да се случи.

— Но се опитваше да отложиш секса?

— Знаех, че не мога да отлагам безкрайно. Ти прояви голямо търпение, но усещах, че започваш да ставаш нетърпелив. Когато купи билетите, разбрах въпроса ти и знаех, че трябва да посрещна неизбежното. Опитвах си да си внуша, че ако се потрудя и ако очакванията ти не бяха твърде високи, просто щях да успея да приключа всичко, без да те отблъсна напълно.

Райърсън тръсна ядно глава.

— С тази нагласа, нищо чудно, че си се почувствала длъжна да гаврътнеш няколко „маргарити“, половин бутилка вино и една чаша бренди, преди да изпълниш задължението си. Какво идиотче си била — обичливо рече той. — Целта е да се наслаждаваш, а не да се превръщаш в нервак.

— Последното нещо, за което се безпокоях, беше собственото ми удовлетворение — призна Вирджиния. — Изобщо не се замислях над тези неща. Но изтръпвах при мисълта, че мога да ти се сторя много под задоволителното ниво. Не знаех как да се справя с това. Радвах се, че и ти си като мен, в голяма степен, че си ми приятел, че не очакваш фойерверки. Но бях така уплашена, че едва ли щях да съумея да запаля и най-слаба искрица.

Райърсън бавно се усмихна.

— Грешиш. Очаквах фойерверки. Всеки път, когато те целувах, усещах как лумва пламък. Беше ми пределно ясно, че когато настъпи моментът, ние с теб щяхме да предизвикаме експлозия.

Вирджиния се изчерви.

— Е, радвам се, че толкова много си ми вярвал, защото аз не си вярвах.

Той я привлече до себе си и нежно положи главата й на рамото си.

— Скъпа, когато най-после откри фойерверките, харесаха ли ти наистина?

Тя почувства мъжкото задоволство у него и се усмихна.

— Много добре знаеш, че ми хареса.

Той се засмя с плътен глас:

— С готовност ти отстъпвам част от почестите. Ти си най-сексуалното същество, което някога съм срещал в леглото и извън него. — Той я целуна продължително и я притисна към себе си. Смехът му се стопи и бе заменен от вълнение. — Джини, не мога да си спомня кога за последен път съм се чувствал толкова сигурен. Заедно ще се чувстваме толкова добре.

Вирджиния се отпусна в прегръдката му. Връзката им започна добре. Тя намери подходящия мъж. Нейният добър приятел се превърна в неин любовник.

Гривната със смарагди и диамант проблесна на слънчевата светлина.

Същия следобед Вирджиния посети бутика в курорта и откри една рокля, която й допадна. Сестра й тутакси щеше я одобри. Изобщо не приличаше на онези рокли, които обикновено заглеждаше Вирджиния, а и тя не беше съвсем сигурна какво я накара да си я купи. Беше ушита от лека, прозрачна, памучна материя с цвят на смарагд, по долния ръб бяха пришити волани, поръбени със златна панделка. Имаше разноцветен широк колан. Но най-интересното в роклята беше дълбокото деколте.

Беше доста по-смело изрязано, отколкото деколтето на жълтата копринена рокля, която носеше предната вечер. Всъщност, беше по-смело изрязано от всичко, което имаше в гардероба си до момента. Но чувството за приключение надделя и още преди да прецени внимателно Вирджиния купи роклята.

Същата вечер, когато излезе от спалнята, Райърсън вдигна поглед, изпълнен с очакване. Изражението му се промени едва ли не в комично, щом забеляза новото попълнение в гардероба на Вирджиния. Лицето му разкриваше разнообразие от усещания, като започнем от лек шок и стигнем до свирепа гримаса. Някъде по средата беше изражението, наподобяващо съблазън.

— Харесва ли ти? — Вирджиния се завъртя, за да покаже целия ефект. — Чудесна рокля за танци. А и гривната й подхожда идеално, не мислиш ли?

— Харесвам това, което е под нея — отвърна той сухо и се приближи да хване ръката й. — За Бога, тази вечер не трябва нито да се навеждаш, нито да изпускаш каквото и да било.

— Защо да ме е грижа за това?

— Защото ако се наложи да се наведеш, горната част на роклята ще падне.

Вирджиния се усмихна.

— Само така изглежда. Всъщност е закрепена доста добре.

Райърсън вдигна вежди скептично и бавно прокара пръст по линията на деколтето й. Когато Вирджиния доволно потрепери, той се усмихна.

— Моята работа е да познавам добрите сглобки, скъпа, и мога веднага да ти кажа, че тази рокля е толкова нестабилна, колкото и мост, направен от клечки за зъби. Спомни си какво ти казах за стойката ти.

— Ще го запомня — обеща тя престорено и изправи рамене. Докато излизаха през вратата, тя тайничко се усмихна.

Райърсън я погледна със загадъчна усмивка.

— Джини, фойерверките могат да са забавни. Но трябва да внимаваш, когато си играеш с тях.

— Защо?

— Защото може да изгориш пръстите си.

В погледа й заподскачаха игриви пламъчета.

— Ще внимавам много.

Във вечерния въздух се носеше уханието на цветя. Умиращото слънце оставяше топлината си в камъните по алеята, която криволичеше през градините и водеше до централната постройка в курорта. През тънките подметки на сандалите с висок ток Вирджиния усещаше топлината. Тя тъкмо щеше да каже нещо в тази връзка, когато точно пред тях на алеята от съседен апартамент се появи позната фигура. Беше с гръб към тях.

— Здравей, Бригман — с лекота поздрави Райърсън. Червенокосият се извърна, изглеждаше стреснат.

После се отпусна и им се усмихна пресилено. Погледът му отскочи до гривната върху ръката на Вирджиния и мълниеносно се върна към лицето на Райърсън.

— Добър вечер. На вечеря ли отивате?

— Мислехме първо да пийнем — отвърна Райърсън.

— Добра идея. Аз съм в същата посока. Нещо против, ако повървя с вас?

Райърсън се поколеба. Вирджиния знаеше, че се опитва да измисли основателна причина да откаже молбата. Очевидно нищо не му дойде на ум, защото накрая рязко кимна.

— Разбира се, защо не?

— Благодаря. Виждам, че се наслаждавате на печалбата си — добави той и отново погледна ръката на Вирджиния. Гладкият му глас на хазартен играч почти успя да прикрие вътрешното напрежение. — Признавам, че смарагдите и диамантите много допринасят за имиджа на жените. Райърсън, кога ще ми дадеш възможност да си върна гривната?

Инстинктивно Вирджиния скри бижуто от поглед като мушна ръка във воланите на роклята си, а Райърсън отвърна нещо не обвързващо. Тя хвърли поглед към Бригман.

— Редовно ли играете покер?

Бригман скромно вдигна рамене.

— Така се прехранвам.

Вирджиния беше изумена.

— Изкарвате си прехраната с карти?

Той леко се усмихна.

— Какво да кажа? Бива ме в тези неща и ми се ще да спечеля достатъчно, за да мога да живея в хотели като тези. — Той посочи с ръка курорта. — Животът е хубав. Никога не ти става скучно, само това ще кажа. Единственото нещо, което не мога да имам, е скуката. Има много места като Торалина с либерални закони за хазарта. Тук не се интересуват дали някой от гостите не си устройва собствена игра и прави собствени залози. Ще бъда честен, обикновено не губя. — Той погледна Райърсън. — Ти ме изненада снощи. Никога не бих казал, че си толкова добър.

— Не съм. Аз самият бях изненадан — хладно отвърна Райърсън. — Казах ти, че имам късмет.

Бригман пресметливо присви очи. Не изглеждаше убеден.

— Е, поканата ми си остава. Ако ти се иска да опиташ отново късмета си, само ме уведоми. Тази вечер очаквам да спечеля достатъчно на масата, за да мога да направя залози за една игра с теб. Бих искал да си върна гривната.

— Благодаря за предложението — каза Райърсън. — Ще си помисля.

— Помисли си. Ще ти кажа, че тази гривна е много специална за мен. Нали знаеш, стара семейна реликва. Наследство от баба ми. От години е моята щастлива звезда.

— Разбирам — Все още тонът на Райърсън не издаваше нищо.

Вирджиния се отпусна, когато Бригман пое към един отдалечен ъгъл на бара. Тя докосна гривната, за да се увери, че всичко е наред.

— Не го харесвам — рече тя, когато Райърсън намери самостоятелна маса. — Много е хлъзгав. Напомня ми Джак в известна степен. Нали няма да му позволиш да те въвлече в друга игра? И няма да залагаш гривната?

— Успокой се. Загубих интерес към покера. Снощи за първи път от години насам усетих, че играя истински, но нямам влечение вече. Нямам намерение да изгубя тази гривна на хазарт. Тя принадлежи и на мен, и на теб. Мисля, че започвам да гледам на нея като на някакъв символ.

— Символ на какво?

Райърсън я погледна сериозно.

— Не съм сигурен. Може би символ на онова, което двамата открихме в леглото миналата нощ. Смарагдите, диамантите и златото чудесно прилягат на страстта, не мислиш ли?

Погледът на Вирджиния сияеше от щастие. Тя се наведе да докосне ръката му.

— Мисля, че заедно изглеждат много красиви.

Вместо да отвърне на пламтящия й поглед, Райърсън внезапно се намръщи.

— Изправи си гърба, Джини. Гърдите ти ще се изсипят от роклята.

— Нямах никаква представа, че можеш да бъдеш толкова целомъдрен — отбеляза тя. И послушно се изправи.

— Жена, която купува обикновено бяло бельо като теб, няма основание да нарича, който и да е целомъдрен — отвърна той.

Вирджиния несигурно премигна и се замисли дали наистина бельото й му се струва ужасно обикновено. Тогава забеляза игривост в погледа му. Тя се отпусна.

— Е, ще си доволен да узнаеш, че съм научила урока си. — Райърсън, надникни дълбоко в деколтето на тази рокля. — Аз определено не съм с онзи сутиен „Сиърс“ днес.

— Виждам. — Той погледна заоблените й форми, които деколтето не можеше да скрие. — Връщам си думите назад за целомъдрието. Какво си облякла под роклята?

— Абсолютно нищо — игриво отговори тя. — Нали ти казах, че дрехата е красиво сглобена? — Тя постави лакти на масата, сключи ръце и подпря с тях брадичката си. В резултат на това се отвори деколтето. — Тази вечер се чувствам различно. А ти?

Той насочи поглед към нея. Когато видя сериозните й очи, вместо да отправи предизвикателната забележка, която се канеше да направи, рече:

— Знам какво имаш пред вид. И аз се чувствам различно.

— Може би е част от промяната.

— Каква промяна?

Тя вдигна рамене.

— Усещането, което и двамата имаме, че се намираме в различен свят. Мисля, че и двамата се чувстваме авантюристично настроени или нещо подобно.

— Или нещо подобно — сухо се съгласи той. — Внимавай като движиш раменете си по този начин.

— Няма ли да е странно, ако това всъщност е истинската ни същност? — продължи Вирджиния, отдадена на фантазии. — Може би сме родени да сме двойка екзотични авантюристи, които пътуват от остров на остров.

Устните на Райърсън се извиха в лека усмивка.

— А с какво се предполага, че ще живеем, докато пътуваме така екзотично?

Вирджиния се замисли.

— Не знам. Ти изглежда си много добър на покер. Очевидно човек може да се изхранва от този вид работа. Бригман оцелява като играе карти тук на острова.

Райърсън се изсмя.

— Не се и надявай. Аз съм честен играч на покер и това е. Снощи имах късмет и се възползвах. При нормални обстоятелства никога не бих рискувал да играя с професионалист като Бригман. Все още не знам какво ме накара да го направя. Но снощи бях под щастлива звезда. Имах късмет не само в играта. — Той замълча. — Едно нещо ще ти кажа, ако се налага да разчитаме на таланта ми за покер, няма да стигнем далеч. Връщам се при дизеловите двигатели.

Вирджиния предизвикателно флиртуваше с поглед.

— Храня много вяра в дарбите ти, Райърсън. Сигурна съм, че можеш да изкарваш прехраната си като играеш на карти, ако наистина се потрудиш.

— О, така ли? Какво ще стане, когато изгубя?

— Ще измисля подходяща награда за утеха — нежно обеща тя, като леко сви рамене и отново се наклони напред.

— Ако не се изправиш, в следващата минута в ръцете си ще държа две много подходящи награди за утеха.

Усмивката на Вирджиния засия още повече.

Райърсън изсумтя и си поръча уиски. Сервитьорката подскочи от ниския му тон.

По-късно през вечерта Райърсън си помисли, че е омагьосан. Това беше единственото обяснение. Имаше опит както в секса, така и приятелството, но никога не беше изпитвал вълшебството, което сега споделяше с Вирджиния. Имаше чувството, че се оплита в блестяща мрежа.

Вълшебството го променяше непредвидимо. Отключваше множество стари инстинкти в него. Например, не можеше да си спомни кога за последен път се беше чувствал така свойски. Предизвикателната кройка на роклята на Вирджиния беше все в мисълта му. Улови се, че често-често гледа с ярост другите мъже.

Не беше в стила му да казва на дадена жена какво да облича и какво не, но в полунощ реши, че няма да позволи на Вирджиния да се появява пред хора с новата си рокля. Не че не й стоеше фантастично. Тя беше прекалено висока и с твърде идеални пропорции и не оставаше незабелязана в одеждите, които носеше тази вечер. Струваше му се, че всички мъже на дансинга хвърлят крадешком по един поглед към жената в прегръдките му.

Един от мъжете се беше приближил доста. Райърсън го забеляза за първи път, докато онзи стоеше до бара. Висок почти колкото Райърсън, т.е. с подходящ ръст за Вирджиния. Самият факт беше достатъчен, за да подразни Райърсън. Но имаше нещо друго, не по-малко неприятно.

Непознатият имаше външност, на която жените се възхищават. Беше строен, елегантен, със светлокафява коса, мустаци и тъмни очи. Изглежда беше няколко години по-млад от Райърсън. Носеше бели панталони и син блейзър. Подобен тоалет хората обличаха, когато се качваха на голяма, лъскава яхта. Новопоявилите се властни инстинкти на Райърсън го предупредиха в момента, когато мъжът се обърна и погледна Вирджиния.

— О, притискаш ме — оплака се тя, когато Райърсън я обгърна по-силно.

— Опитвам се да запълня липсата на плат в тази рокля.

Тя го погледна с омаен поглед.

— Тази рокля ти харесва. Признай си.

Райърсън се постара да я погледне с най-страховити си поглед. Говореше се, че силните мъже се прекършваха и проливаха кръв, когато Райърсън ги погледнеше така.

— Довечера тази рокля ще бъде изхвърлена на боклука.

— Ха! Така си мислиш ти — отвърна Вирджиния доволно.

— Ще видим — измуча Райърсън, осъзнавайки, че страховитият му поглед не е свършил работа. Трудно се сплашваше богиня.

Музиката замлъкна. Райърсън поведе Вирджиния между хората към тяхната маса. Той тъкмо щеше да продължи лекцията си за роклята, когато към тях се доближи синият блейзър.

— Нещо против ако ми заемете дамата за следващия танц? — попитаха мустаците с лекота и увереност. Въпросът беше адресиран към Райърсън, но непознатият гледаше към Вирджиния, която му отвърна с ослепително невинна усмивка.

— Да, имам нещо против — грубо рече Райърсън и добави първото обяснение, което му хрумна. — С дамата сме в меден месец. Не съм склонен да я деля с никого.

Мъжът подигравателно вдигна вежди и преднамерено погледна към ръката на Вирджиния, където нямаше пръстен.

— Извинете, че се намесих. Казвам се Ферис. Дан Ферис. Не забелязах пръстен и предположих, че…

— Грешно сте предположил — отряза го Райърсън.

— Не обръщайте внимание на Райърсън, господин Ферис — любезно се намеси Вирджиния. — Той е в лошо настроение, защото не харесва роклята ми.

Непознатият галантно кимна. Изпод мустаците заблестяха множество бели зъби.

— Аз лично смятам, че роклята е очарователна.

— Благодаря.

— Ако позволите — рязко каза Райърсън, — бихме искали да останем сами.

— Разбира се. Е, поздравления за брака — със съжаление каза Ферис. — Предполагам, аз съм извън играта.

— О, няма никакъв брак — рече Вирджиния толкова любезно, че Райърсън се изкушаваше да я удуши.

Ферис изглеждаше смутен.

— Мисля, че споменахте нещо за меден месец.

Райърсън хвана едната ръка на Вирджиния и я раздруса предупредително в момента, в който тя отвори уста за от говор. Погледна Ферис съкрушително.

— Позволяваме си малко свобода с традицията. Кой е казал, че меден месец има задължително и само след сватба? Лека нощ, Ферис.

Ферис вдигна ръце подигравателно с длани напред в знак, че отстъпва.

— Разбирам, тръгвам си. — Той отново погледна Вирджиния. — Все пак, роклята е наистина чудесна.

— Радвам се, че някой я харесва — отвърна Вирджиния сподавено, докато Ферис потъна в тълпата.

— Деветдесет и девет процента от мъжете в тази зала биха се радвали да ти кажат колко много им харесва роклята ти, ако имаха възможност. — Райърсън стана на крака и измъкна Вирджиния от стола й. Обвивайки кръста й с ръка, той я поведе към изхода.

— Хайде да излезем оттук.

— Къде отиваме?

— Да се поразходим на брега.

— Посред нощ.

— Имам нужда да се поразкърша — мрачно отвърна Райърсън. — Бих предпочел да накарам Ферис да изяде собствените си мустаци, но ще се задоволя с разходка.

— Много цивилизовано от твоя страна.

Те мълчаливо вървяха на лунната светлина, докато стигнаха до безкрайната ивица пясък, който опасваше острова. Безмълвно се спряха и събуха обувките си.

— Наистина ли се ядосваш заради роклята? — най-после попита Вирджиния.

Райърсън стисна ръката й по-силно.

— Притеснява ли те това, че се държа като прекалено загрижен, ревнив мъж? — попита той. — Може би не трябваше да реагирам точно така с Ферис. Не е моя вината. Не съм свикнал да имам такова собственическо чувство.

Вирджиния го удостои с леден поглед.

— Облякох роклята, за да те съблазня, както знаеш. А не съм свикнала да се тъкмя, за да съблазнявам мъжете.

Райърсън почувства как го напуска агресивното напрежение, той се спря и прегърна Вирджиния.

— Значи и двамата трябва да се справяме с нови чувства и емоции.

— Защо каза на Дан Ферис, че сме в меден месец?

— Не знам — призна си Райърсън, долавяйки съблазнителна дрезгава нотка в гласа си. Наистина не можеше да обясни тази глупава грешка на езика. — Исках да се отърва от него, колкото може по-бързо, и това ми хрумна първо.

— О! — Тя остана неподвижна в обятията му.

Райърсън мушна ръце в косите й.

— Тази мисъл те плаши, нали?

— Мисълта за меден месец, за сватба и за брак ме плаши. — Тя вдигна лице и треперливо му се усмихна. — Но любовната връзка ми доставя огромно удоволствие.

— И на мен — измърмори той. Целуна я и усети вкуса на лунна светлина върху устните й.

Ръцете й се прокраднах около врата му и Райърсън усети пръстите й в косата си. Той съзнателно я притисна към себе си, за да почувства пълните й твърди гърди. Ръцете му се плъзнаха надолу към бедрата й и с устни проникна в нейните уста. Беше й толкова приятно. Той вече беше разгорещен и готов за нея. Желаеше я сега.

Райърсън вдигна глава и погледна по протежение на плажната ивица докъдето светеха в далечината светлините на курорта. Не се виждаше жива душа.

— Райърсън? Какво правиш? — Вирджиния се задъха щом усети пръстите му върху ципа на роклята си.

— Чудесна нощ да поплуваме.

Тя се засмя учудено.

— Не можем. Не просто така. Да се върнем в хотела и да вземем банските.

— Ние сме сами на тази планета, спомняш ли си?

Тя въздъхна от удоволствие и обви с ръце врата му, докато фееричната материя се свлече от тялото й до голите й нозе. Лунната светлина се отрази в гърдите й.

— Как бих могла да забравя?

Райърсън съблече дрехите си, пренебрегвайки пясъка и гънките по панталоните и ризата. Остана гол, вдигна мнимата си младоженка и я понесе към топлото, сребристо море.

Не се интересуваше колко мисълта за брак смущава Вирджиния. Той наистина се чувстваше сякаш беше в меден месец и възнамеряваше да му се наслади.