Глава 24


Дейтона Бийч, имението на Вонос.

Хората си имат дума за такова място. Наричат го паник стая, размишляваше Провачек, докато наблюдаваше сивите стени и подсилените със стомана врати на стаята, която бе около четиридесет и шест квадрата.

Вонос го пренебрегваше или поне даваше вид, че изобщо не му обръща внимание. Провачек се бе представил отлично като негов заместник във Флорида. Беше най-добрият, що се отнасяше до сигурността, но притежаваше лошия навик да говори твърде много.

Вонос огледа стаята, която бе споменал, и доволен от видяното, кимна. Ремонтът бе преминал доста бързо, след като навести съпругата на предприемача и бе успял да убеди непокорния човек, че след като в договора им фигурира определена дата, на която ремонтът трябва да е завършен, това не означава, че може да иска отсрочка.

Нито седмица, дори и ден повече.

Усмихна се, спомняйки си за онази визита. Жената бе, меко казано, непривлекателна, а загорялата ѝ кожа бе почти непробиваема.

Почти.

Той бе изцедил съвсем незначително количество от кръвта ѝ, преди съпругът ѝ, както той сам се бе изразил, да видял светлината и да прехвърли всеки един от работниците си, свободни или не, към проекта за ремонтиране на имението на Вонос.

Приматорът знаеше, че не е зъл. Просто искаше всичко да е под контрол и да върви по план.

– Разбира се, че се нуждаем от стая, в която слънчевата светлина не може да проникне. Двойните врати са чудесна идея – заговори Провачек, а руският му акцент видимо се засилваше в моменти, в които беше под стрес, или изпитваше притеснение, докато не започнеше да звучи като карикатура. Въпреки че, според филмовите продукции в Холивуд, всички руски мафиоти звучаха по този начин.

В допълнение Провачек говореше твърде много и честно казано, беше подмазвач. Вонос никога не би се доверил на някой, който притежаваше само едно от тези качества, какво остава и за двете. Но го устройваше, след като не възнамеряваше да се доверява на никого. Някога се бе подлъгал и в резултат бе предаден, както много преди него.

Дракос. Името прогаряше съзнанието му, сякаш слънчевата светлина бе намерила начин да открие черепа му.

– Обясни ми едно. Защо театралната трупа? – попита Вонос и потропа с дългите си нокти по тъмносиньото бюрото. Поръчал бе мебелите от Потъри Барн, просто защото иронията в тази му постъпка повдигаше настроението му. – Защо си наредил да се извърши непланувана атака, с която би могъл да съсипеш плановете, които кроях с месеци, срещу група аматьори? Би ли ми обяснил това?

– Те проявиха неуважение, Приматоре – отвърна Провачек и сведе глава в знак на почит. – Използваха форта за дейността си, въпреки че съвсем ясно им показахме, че се ужасяваме от мерзостите, които преди години са се случвали на това проклето място.

– И не ти мина през ума, че показността и агресията, ще привлекат нежелано внимание към експериментите ни с поробване на шейпшифтъри. Внимание, от което на този етап не се нуждаем.

Провачек се хвърли напред и коленичи върху сивия килим. Карпет барн. Вонос бе очарован от откритието, че хората разполагат с обор15 за всичко. Може би защото за вампирите те бяха като животни в клетка, или по-удачно бе да използва думата хамбар.

– Милорд, приемете моите искрени извинения – зарида Провачек. – Заклевам се, че от този момент нататък ще правя само това, което ми наредите.

Вонос обмисли безмълвно предимствата и недостатъците от това, да изтръгне гърлото на вампира, а след това да изгори костите му. Вярно, щеше да стане пълна бъркотия, но той имаше подчинени, които да се погрижат за това. Не бе сигурен дали кръвта щеше да излезе от новия му килим, а и честно казано нямаше нито времето, нито търпението да се занимава с повторен ремонт точно преди бала.

– Ставай и се омитай. И никога повече не прави нещо на своя глава. Разбра ли ме? Най-вече след като балът е толкова близо. Ще присъстват важни гости, а аз страшно много искам да ги впечатля.

Провачек се изправи рязко, без дори да подозира колко близо бе до истинската смърт.

– Не, не, милорд – запелтечи той. – Тоест, искам да кажа, да. Никога повече няма да се повтори, милорд.

Когато Провачек хукна към вратата, Вонос се върна към документацията и странна мисъл премина през съзнанието на Приматора.

– Спри! Какво се случи? Какво ти казаха пантерите, след като се върнаха?

Провачек се вкамени. Ръката му стоеше на дръжката, но той все пак се обърна и погледна към Вонос.

– Там е проблемът. Те все още не са се върнали.


15 Barn – английското произношение на думите обор и хамбар е „барн“ – Б.пр.

Загрузка...