Самотна пеперуда

19 септември 2012 година

Ако затворя очи, го виждам. Усещам миризмата.

Ние сме в комуната. Лято е. Топло и светло. Поне навън.

Но мястото, където аз съм се скрила, е тъмно, а пръстта на пода е влажна и студена. Прилича на зимника на баба, макар и не съвсем. Ни най-малко, като се замисля.

Защото тук няма жълти картофи в дървени щайги, нито пък моркови.

А къде е баба? Белокосата ни баба, която ни държи за ръцете и пита дали искаме ягодово сладко на палачинките. Нея я няма.

Тук няма нищо мило.

Никой не знае, че съм тук. Никой не знае, че виждам. Виждам всичко от скривалището си.

Виждам, че злото е дошло под формата на едри, силни, татуирани ръце, боядисани от дима и изсушените листа. Едри, силни ръце, които правят каквото си искат с малкото телце.

Искам да затворя очи, но не го правя. Не искам да гледам, но въпреки това го правя.

Виждам две малки очи. Малки като моите. Толкова добре познати. Този път те срещат ужасено моите в тъмнината, вместо да отвърнат с радост на погледа ми в игрите на светло.

Цип на дънки. Дънките на злото.

Нещо не е наред, знам. Чакам да чуя вик, но той не идва, само слабо скимтене, последвано от тих плач.

Трябваше да избягам по-рано, но едва сега намирам сили.

Бягам. О, как само бягам. Далеч оттам.

Но не мога да избягам от видяното. То ще ме преследва завинаги.

Юхан Рока и Анхелика Фернандес се бяха усамотили на един диван. Тя се сгуши до него и той усети топлината на нежното й тяло.

— При мен всичко е още по кашоните…

Той изчака, а тя пъхна ръката си в неговата.

— Аз мога да спя на пода — отвърна Анхелика, а десният й крак се плъзна по неговия и тя го яхна. Погали го бавно по избръснатия череп, като в същото време наклони глава настрани и му хвърли още един от онези неразгадаеми погледи, от които очевидно имаше неизчерпаем запас.

Той обгърна талията й с ръка. Предпазливо. Погледна я право в очите и каза с престорена сериозност:

— Анхелика. Не бива. Та ти си дъщерята на Стефан, по дяволите.

— Точно в момента въобще не ме интересува чия дъщеря съм. А и татко така или иначе не може да ми каже какво да правя, аз сама взимам решенията.

— Не мога да ти позволя да спиш при мен. Колкото и да ми се иска.

Тя стъпи на пода, взе обувките си с едната ръка, а с другата хвана ръката на Рока. След няколко секунди колебание той стана и я последва.

— Скоро приятелят ти, барманът, сигурно ще се присъедини към нас — каза той.

— Не вярвам да посмее да се разправя с полицай.

— А ти ще посмееш ли?

Той й се усмихна и намигна. Нямаше повече сили да се съпротивлява.

— Мен не ме е страх от никого. Чакай тук.

Анхелика вдигна ръка и забърза към малкия бар. Започна да говори с една жена на нейната възраст, която явно познаваше. Жената пъхна ръка в джоба на панталоните си и извади нещо, което подаде дискретно на Анхелика. Тя забърза обратно към Рока.

— Готово — каза победоносно и му показа ключ. — Сега няма нужда да се тревожиш, че дъщерята на Стефан ще спи при теб.

Тя го хвана за ръка и го поведе към спираловидното стълбище. Той започна да подозира къде отиват. Качиха се по стълбите, за малко се спряха най-горе, докато изчакваха тълпата да се поразреди, за да минат. Продължиха по пътя си към „Стадсхотелет“, който се намираше до „Госип“. Минаха по коридор с изтъркан син мокет и стаи от двете страни. Анхелика спря до вратата в дъното, сложи ключа в ключалката и го завъртя. Рока погледна през рамо. В другия край на коридора се виждаше тълпата от гости в нощния клуб. Някой се спря и хвърли поглед към тях.

Не приличаше ли на татко Фернандес?

За първи път Рока се замисли колко хора са ги видели. Горе-долу толкова щяха и веднага да се досетят какво са намислили. Но той реши да не им обръща никакво внимание. Точно в момента.

Той прекрачи през прага и влезе в стаята след Анхелика. Навсякъде имаше дрехи — по пода и мебелите. Двойното легло не беше оправено. Една лампа върху едно от нощните шкафчета разпръскваше приглушена светлина. Рока се обърна към Анхелика, която беше седнала откъм късата страна на леглото. Тя започна да се измъква малко по малко от ластичната рокля.

Нямаше нужда от сутиен, забеляза Рока, и в светлината от лампата той видя нейната гола, мургава кожа. Искаше веднага да отиде при нея, но се овладя и остана там, на един-два метра разстояние, като я наблюдаваше.

— Наистина си красива — изрече. Сякаш се беше съмнявал.

Той направи последните и решаващи крачки към нея. Коленичи. Погледна я в очите, като хвана коленете й и разтвори краката й. Плъзна пръсти нагоре по меката кожа. Докосна нещо топло и гладко. Пъхна ръката си още по-навътре във влажната цепка и чу лекия й стон.

— Вече няма връщане назад. Разбираш, нали? — прошепна Рока и се вгледа в очите й.

Анхелика отмести ръката му и го накара да се изправи. Нейната ръка намери чатала му и твърдата издутина, която се беше образувала в панталоните му още първия път, когато погледът му срещна нейния. Зави му се свят. Тялото му беше наредило на кръвта му до последната капка да се събере спешно между краката му. Той беше много благодарен за това, въпреки че за секунда му се стори, че ще загуби съзнание.

Нямаше колан, с който Анхелика да губи време, и с неочаквано опитни ръце тя разкопча копчетата, хвана панталоните и слиповете и ги дръпна надолу, а членът му изскочи.

— Макар че не знам… как ще стане тази работа?

За миг гласът й прозвуча наистина тревожно и той се усмихна вътрешно. Нямаше нищо против малко ласкателство. Но тревогата й изглежда се изпари доста бързо и тя сложи хладната си ръка върху члена му.

— Искам да ме чукаш. Още сега!

Той се изненада от заповедния й тон.

— Сигурна ли си? Къде да го направим?

— Ей там — каза тя и кимна към прозореца.

За първи път тази вечер Рока се поколеба. На голям прозорец, гледащ към „Хамнгатан“? Но се остави да бъде омагьосан от нейната властност и я последва. Повдигна я внимателно, за да седне на перваза. Когато панталоните му се свлякоха на пода, той хвана бедрата й и се приближи, застана между разтворените й бедра. Докосна предпазливо гладките й срамни устни.

— Искам те — изстена тя. — Какво чакаш?

— Само да знаеш, че играта може да загрубее — каза той. — Ще бъдеш заловена от полицията.

Анхелика изстена високо и хвана хълбоците му, като се опита да го придърпа към себе си. Той се съпротивляваше. Искаше да удължи удоволствието.

— Толкова съм влажна и готова за това — каза тя умоляващо.

— Първо трябва да те претърся. Ужасно съжалявам.

Той й се усмихна извинително, сложи ръка между бедрата й и забеляза, че влажността се е увеличила още повече. Пъхна два пръста в тесния отвор, плъзна ги по влажната мускулатура вътре в нея и закопня за момента, когато щеше да проникне с члена си. Пъхна и трети пръст и Анхелика изстена. Другата си ръка сви около гърдата й и последва заоблените очертания с върховете на пръстите си, докато накрая хвана твърдото зърно. Започна да го стиска все по-силно и тя отметна глава назад.

— Искам те, веднага! — извика тя.

Той нямаше да може да се владее още дълго. Никога не беше усещал члена си толкова твърд, затова го взе в ръка и плъзна главичката по лъскавата цепнатина, като в същото време се притисна напред. Тя беше много стегната и трябваше той да натисне по-силно, за да може да проникне.

— О… внимавай — изохка тя.

Той изчака, извади донякъде члена си. След това отново натисна и бавно се плъзна в нея. Движението му беше прекъснато от силно почукване и той спря. Не беше сигурен дали дойде от вратата, или от стената.

— Някой чука — прошепна и се опита да установи откъде идва звукът.

— Не е тук, продължавай!

Рока остана неподвижен за няколко секунди. Сигурно тя имаше право. Вероятно се чукаше някъде другаде. Той натисна, защото сега вече щеше да проникне.

— A… shit18… не става…

— Напротив, ще стане, вярвай ми.

Той хвана дупето й и я повдигна. Бавно я придърпа към себе си.

— Умирам! — извика тя, но обгърна кръста му с краката си и му помогна да вкара члена си до края, дълбоко, дълбоко навътре.

Рока стенеше, докато тя се плъзгаше нагоре-надолу по члена му. Не му оставаше много, за да свърши, и се опита да разгадае знаците на Анхелика. Мускулите в тялото й се напрягаха все повече, а дишането й се ускоряваше. Краката й се притискаха все по-силно около кръста му, тя полагаше усилия да го задържа колкото може по-надълбоко в себе си. После двамата свършиха — приятните спазми, които го притиснаха още повече, а в същото време тя изкрещя с цяло гърло.

Когато всичко отмина и тя най-накрая се отпусна, той я повдигна и отново я сложи да седне на перваза. Тя разтвори крака и той се наведе и прокара езика си по вътрешността на бедрото й и мократа й вулва. Започна да прави кръгове около клитора й с езика си, а когато го засмука, киселият вкус се разля в устата му и той за малко да свърши. Той се изправи и пъхна пак члена си в нея. Започна да се движи напред-назад, все по-бързо.

Беше толкова близо до границата и всички инстинкти му нареждаха да остане в топлото, меко местенце, което го обгръщаше. Но накрая беше принуден да се откъсне от нея и като хвана с ръка набъбналия си член, заля слабините й с избликналата бяла течност. Започна да диша тежко от възбуда и прокара ръка по черепа си. Анхелика се усмихна, когато сведе поглед към лежащия върху корема й член.

Рока постоя и погледа през прозореца, към „Хамнгатан“. Сега дишането му се беше поуспокоило и той хвана главата на Анхелика с две ръце, наведе се и я целуна по косата.

— Малка, малка Анхелика — каза.