Савската царица

Един иудей в Сава

След четири години непрекъснати изкопни работи обширното савско пристанище беше най-после готово и вече се посещаваше от чуждите търговски кораби, които обикновено преди акостираха в Симиена и в Мутова. За петнадесет часа платноходите от Зелената флота кръстосваха от единия до другия бряг на Червено море. В новото пристанище идваха ветроходни съдове на всички страни, които търгуваха с характерните си продукти. По кейовете и в хангарите се трупаха пирамиди от щайги, чували, бали със стоки и от тях се разнасяха специфичните миризми на всички екзотични продукти, острият мирис на зрели плодове, тръпчивият аромат на тамян, подправки и есенции.

Един ден в това стълпотворение от ухания един „шум“ на царицата, пратен от ковчежника Леви, потупа по рамото търговеца на едро Тамрин, дошъл от Иерусалим да продава вълна в Сава. Тамрин беше уважаван и хитър евреин. Сметнал, че е станало недоразумение, Тамрин се накани да се пошегува, но офицерът настоя.

— Нали не се лъжа, ти си Тамрин, търговец от Иудейското царство. Царицата на царете, която желае да говори с теб за твоята страна и за чудния й владетел, те моли да отидеш при нея и да й поразкажеш.

Тамрин последва след офицера в двореца, където го изненадаха с много внимание. Царският шамбелан го въведе веднага в залата за аудиенции като много важен гост. Там вече му се усмихваше Македа, в богато бродирана със златни нишки дреха, обкръжена от военни, от лукс и упойващи ухания.

— Добре дошъл в моите държави, Тамрин — започна тя. Похвалиха те, че си сръчен и честен, и ми казаха, че идваш от иудейското царство, което се гордее с мъдрия си цар. Говори ми за него и не се изненадвай от интереса ми към твоя народ. Царица на царете, лъвица от племето на Иуда, моят народ и твоят са едно във вярата и любовта си към Иехова.

Търговецът описа сладкодумно страната си с колоритно и нюансирано красноречие, но преди всичко похвали богатството, мъдростта и разточителството на Соломон.

Пречистата Перла го обсипваше умело с въпроси, като постоянно се правеше, че се интересува повече от религията на владетеля, отколкото от самия него. Тя все пак запита дали Соломон, който с многобройните си качества би трябвало да е любим на най-красивите принцеси, беше женен.

Тамрин отговори, че около славния избраник на Иехова, който можеше да има най-хубавата жена на света, се въртяха най-известните красавици, но той още не бе намерил господарката на сърцето си. И затова бил все много тъжен.

Пречистата Перла благодари на иудейския търговец и нареди той да бъде гост на двореца през целия си престой в Сава, като дори го покани да я посети пак на следващия ден.

Цял един месец Тамрин разказва така за прелестите на Иудея, за красотите на Иерусалим, за блясъка, благородството и ума на Соломон. Изтънченият му ум и поетичните му напътствия разнасяха отвъд граница славата на неговия народ. Приказлив и разпален, търговецът така обрисуваше своя владетел, че Савската царица пожела да види Иудейското царство, да се срещне с неговия цар и да се помоли на Иехова в Храма му, защото това бе неин дълг като дъщеря на пророк.

В навечерието на заминаването на Тамрин Перлата го отрупа с подаръци за Соломон. Даде му дванадесет торби, избродирани със сто и двадесет златни таланта17 за украса на Храма, дванадесет торби с тамян за окадяването на Храма, дванадесет стомнички с редки и силни парфюми от сандалово дърво и цибет и дванадесет торбички скъпоценни камъни.

Царицата предаде на честния поданик на Соломон и една дебела книга от най-тънка и фино обработена кожа от газела. В книгата описваха историята на евреите от Симиена, царуването на Ангебо и на Македа. Книгата завършваше така: „Пречистата бе коронясана за царица на Симиена и от този ден царува за най-голяма радост на своя народ.“

Македа му връчи също една купичка от чисто злато и поясни:

— Това злато е от моята страна. Напълнила съм купичката догоре с перли от моите морета. Ще го дадеш на Соломон и ще му кажеш, че Пречистата, Владетелката на утрото, на двете земи и на моретата го поздравява.

А най-изненадващият дар беше една статуетка на лъв, издялан в парче нефрит, колкото яйце на щраус.

— Този скъп нефрит — обясни Македа — съдържа послание до твоя цар. Без да счупи лъва, той трябва да намери пергамента, на който дадох да начертаят един много интересен ребус. Ще чакам да ми прати отговора на гатанката, като я разгадае. Ако твоят велик цар не успее да отвори нефритената кутия, или да дешифрира ребуса, нека веднага ми върне лъва непокътнат.

Пълната с перли златна купичка, книгата с историята на нейния народ и нефритения лъв Македа постави в касета от абаносово и кедрово дърво, която трябваше да се счупи, за да се извади съдържанието й: явно с толкова предохранителни мерки царицата на утрото искаше да бъде сигурна в честността и лоялността на пратеника.

Надарен богато с пари и лични подаръци и много горд, Тамрин тръгна за Иерусалим с хората си. А Македа започна да чака с безпокойство връщането на пратеника на царя, за когото вещаеха звездите.

Соломон отговаря на гатанките

След цял месец пътуване Тамрин пристигна в Иерусалим и поиска да се яви пред Соломон. Представи се на Хайзар, ковчежника на двореца и му разправи какво е правил в Сава. Беше разменил галилейска вълна за злато, което подари за украсяването на Храма. Предаде на съкровището всички подаръци от народа на Симиена за иудейския народ и си получи разписка. Накрая, като посланик на Савската царица, поиска аудиенция от цар Соломон.

Хайзар беше много изненадан. Попита се дали Тамрин не е някой измамник или луд, но великолепните подаръци, които бе донесъл, бяха доказателство, че не лъже. Затова още на следващия ден го повикаха в двореца и шамбеланът го въведе при владетеля.

Соломон прие Тамрин седнал на висок позлатен стол. Облечен беше изискано и скъпо — с алена туника и зелена пелерина. Лицето му, изтънчено, добро и с правилни черти беше озарено от прекрасни и искрящи очи. На главата си носеше шалче на равин, прикрепено с пищна златна диадема. Ръцете на царя поет бяха грижливо поддържани. Пръстените му бяха с разноцветни камъни. Изправи се при произнасянето на името на Пречистата Перла, царица на утрото. Като по знак, свитата му от поети, музиканти и архитекти се поклони и излезе.

Царят се вгледа в човека, проснал се в нозете му, и слабо се заинтригува от споменаването на тази странна принцеса, която царуваше в Сава и за която се разказваха толкова тайнствени и чудни легенди.

— Стани и говори — заповяда на търговеца.

Тамрин първо постави пред царя касетата на Македа и му обясни, че трябва да я счупи, за да я отвори. След това се зае с обратната задача на тази, която изпълняваше многократно пред Савската царица. Този път обрисува пред Соломон прелестите на Сава, на фона на които изпъкваше портретът на самата царица девица Македа. Описа нейната грация така патетично, че Соломон го прекъсна с насмешка:

— Я ми кажи, да не би и твоето име да добавяш към дългия списък на отчаяните влюбени в Савската царица?

Тамрин се обърка напълно и заеквайки като ученик, заловен в грешка, запротестира, че той е лоялен, чувствата му са чисти, желанието му е само да бъде посланик, който предава вярно онова, което е видял. И все пак призна, че никое описание, дори най-подробното, не би могло да предаде вълнуващия чар на тази приказна жена, седнала на златния си трон.

Соломон се учуди, че царицата е избрала именно Тамрин за една такава деликатна и важна мисия. Търговецът обясни:

— Заинтригувана от чудните неща, които се разправят в царството й за вашата слава, Македа разпита първия иудейски поданик, който й се стори искрен и честен. Аз бях познат като такъв на ковчежника Леви, с когото разменям вълна срещу злато. Когато започнах да хваля вашия престиж, любопитството й премина в ентусиазъм. Пожела всеки ден да отивам да й говоря за вас, за да Ви опознае по-добре. Аз се подчиних. После тя ме натовари с подаръците и посланието, което е затворено в тази неприкосновена касета.

Соломон се замисли. И той познаваше изкривената от епични легенди история на Пречистата Перла.

— Тамрин, ти сигурен ли си, че царица Македа е девица? Няма ли любовник, или съпруг, за когото да се е омъжила тайно?

— Тъй както вярвам в могъществото ви царю, така съм сигурен, че Савската царица е неопетнена като прекрасния бисер, който краси скиптъра й. Неведнъж съм живял в Сава. Последния път гледах, изучавах, разпитвах. Зная, че владетелката е отблъснала всички богатства, корони, принцове и всяка любов. Видях един жълт принц от Империята на тайнствата да се хвърля в нозете й и да си тръгва отчаян. А беше пристигнал на златен паланкин, украсен с прекрасни завеси, носен от дванадесет много богато облечени роби. Ескортираха го все благородници от неговата раса, с огромни каски, окичени с пера, с бродирани копринени наметала, каквито има само в тази далечна империя. Оръжията им бяха великолепни и опасни.

Принцът помоли Македа да му стане жена. Тя можеше да си остане в Сава, но той щеше й даде цялото си богатство и голяма армия. Шест негови големи кораби с платна бяха пуснали котва в пристанището и все препълнени с дарове от трюма до палубата. Богатият и могъщ жълт принц беше сигурен, че като пристигне така в Сава ще заслепи царицата и ще възбуди алчността й. Но Перлата отхвърли този приказен богат като бог кандидат…

— Богатството не я ли привлича? — попита Соломон.

— Изслушайте ме, велики царю. Жълтият принц, оскърбен и унизен, поиска от Македа като последно благоволение, да приеме подаръците му. Пречистата Перла искаше да откаже, но научи, че така ще обиди още повече императора на тайнствената страна, който учтиво й оспори върховенството над моретата. Тогава, за да избегне войната, Македа се принуди да приеме лавината от великолепия.

В продължение на седемнадесет дни служителите на жълтия принц пренасяха от корабите в двореца безсметни количества вази, коприни, парфюми, оръжия, сандъчета, пера. На осемнадесетия ден жълтият принц, на колене пред владетелката на Сава, признал, че някога се е отказал от трона на Тайнствената империя, само за да обиколи света и да намери истинската жива красота. Открил я в Македа и не му оставало нищо друго, освен да умре. Вие знаете, царю, какви странни обичаи има този народ, който твърди, че произхожда от небето и слънцето. Жълтият принц умря в кораба си, пред образа на своя бог. Направил си беше харакири. Царицата беше потресена, но благородниците от свитата на принца й обясниха, че самоубийството е нещо нормално. То показва, че нищо вече не интересува принца, дори и животът му, щом няма връзка с нея. Всъщност и други негови придружители последваха примера му пред самия му ковчег.

От всичко, което търговецът разказа на иудейския цар, онова, което най-много го заинтригува и същевременно го възмути беше законодателството в Симиена и Сава.

— В Сава — продължи Тамрин — сватбите се празнуват като погребения. Оплаквачките се самобичуват и плачат, че жена ще трябва да се предаде на някой грубиянин. Затова младоженецът трябва публично да измие краката на невестата и да я обслужва, нея и гостите, като роб. Жените в Симиена и в Сава купуват съпрузите си като стока. Имат се за по-висши от мъжете и носят мъжки дрехи, стрижат косите си и имат привилегията да носят накити и сандали. А пък мъжете ходят боси. Никой мъж няма право да носи накити.

— Каква е целта на това объркано законодателство? — попита Соломон.

— Царицата иска да унищожи любовта.

Мъдрият цар се разсмя искрено на хаоса в Сава, сред който бе поникнало това божествено цвете Македа.

Соломон реши, че трябва непременно да я види и отпращайки Тамрин му нареди всеки ден да се явява при ковчежника Хайзар. После добави:

— Сигурно скоро ще имам нужда от теб…

Владетелят остана сам с абаносовата касетка в ръце. Сам? Не, личните му стражи стояха замръзнали пред вратите на залата. За да остане наистина сам с мистериозния подарък, той отпрати и тях.

Разсече касетата със сабята си. Намери книгата от газелска кожа, нефритения лъв и златната купичка, натъпкана с перли. Дълго въртя в ръцете си статуетката, докато открие незабележимата ключалка, за да я отвори.

Пред очите му се появи папирусът с посланието.

С живия си бърз ум и съвършената си интелигентност царят поет лесно разгада рисунките. Веднага заповяда на шамбелана си да отложи всичките му задължения за следващите дни.

Затвори се в „павилиона на небесните звуци“, където обикновено съчиняваше божествените си псалми, дълбоки и хармонични, подканващи за медитация всеки, който ги чуеше. Четири дни не допусна в павилиона никого освен верния си прислужник Дарда, който му носеше храна.

На петия ден сутринта Соломон извиква ковчежника си Хайзар.

— Чуй ме, Хайзар, пазителю на съкровището ми, ти, който се ползваш с доверието ми. Приготви се да отидеш в Савското царство. Може би ще ми донесеш от тази прекрасна страна едно друго съкровище, и ще ми го пазиш с главата си, докато ми го предадеш тук. Казват, че това е най-красивата вещ, която всемирът е създал за радост на ума и очите.

Хайзар се поклони и тръгна да се приготви за път.

Междувременно Соломон беше извикал най-добрия гравьор върху слонова кост в Иудея. Нареди му в строга тайна да издълбае върху плочки четири гатанки. Докато гравьорът изпълняваше специалното поръчение, Иудейският цар избра сам чудесни дарове за царствената получателка.

На уречения ден Хайзар тръгна за Сава, воден от Тамрин. Ескортът на ковчежника се състоеше от богато облечени служители и война, на който Соломон му бе връчил отговора на ребуса на Перлата в касетка от кедрово дърво, капакът на която представляваше Иерусалимския храм, изваян в самото дърво. Предупреди го, че за да се отвори касетата трябваше скулптурата да се изреже в самата й основа.

— А ако Савската царица пожелае да се запознае с Иудейското царство и с цар Соломон, ти ще ми я доведеш царствено. Ако обаче тя пожелае да тръгне с теб, ще ме предупредиш по най-бързите конници и ще чакаш моите заповеди скрит там. Но тя ще дойде, Хайзар и ти ще пристигнеш с нея на пристанището Ецион Гавер. Ще ми изпратиш доклад за пътуването си, защото искам царицата на царете да е щастлива и силно впечатлена!…

Песента на поета

Македа танцуваше с пауните си. Красивите и феерични птици разперваха опашки като ветрила, обсипани с диаманти. Нежните подсвирквания на царицата, свила алените си устни като за целувка, ги омайваха. Те подскачаха около нея в ритъма на танца й. Лека като носено от вятъра перце, плъзгаща се като слънчев лъч. Перлата танцуваше боса по тревата. Воалите й се развяваха като големи криле в преливащо се синьо и червено. Македа се смееше, защото очакваше вест от Соломон.

И вестта дойде точно този ден.

Появата на офицер от охраната прекъсна танца на царицата. Изплашените пауни нададоха пресипнали крясъци и разбягвайки се показваха цялата пищност на перата си.

— Какво има? — попита владетелката офицера, занемял от възхищение и застинал в благоговейна поза пред божествената танцьорка.

— О, царице, пристигнал е великият ковчежник Хайзар, изпратен от иудейския цар. Моли ви да го приемете. В двора за керваните е докарал много сандъци и ми каза, че са пълни с дарове за вас. Дошъл е с голям и великолепен ескорт.

— Ще приема великия ковчежник Хайзар в утринната зала — каза Македа, а сърцето й затупка като на втурнал се млад паун. — Ще го приема насаме. Нека преди това гвардията да го почете, както е редно, този пратеник на великия цар Соломон.

Стражата изхвърча да изпълни начаса заповедите на царицата, а тя се прибра в двореца да се приготви. Не след дълго, накичена като църковна статуя, цялата в злато Македа заповяда да й се яви астрологът. При вида на тъй нагиздената и засмяна царица Чошар, когото робите бяха вече предупредили за пристигането на чужденците, бързо намери обяснение за вълнението на господарката си. С вдигната ръка в знак на уважение, той зачака да чуе предугаждания въпрос.

— Кажи ми, Чошар, маг на астролозите в Сава, ти, който четеш езика на тайнствените съзвездия, не си ли прочел нещо ново тази нощ в движението на звездите?

— Да, разбира се, царице! Откакто е съмнало очаквам да ме извикате. През нощното си бдение узнах, че наближава пратеник с добри новини от далечна страна. Важният пратеник ще представлява пред вас тази личност, която е известна с могъществото и мъдростта си и живее на север.

Македа се усмихна.

— Прочел си съвсем точно написаното в небесната книга, Чошар, и аз ще възнаградя предвиждането ти със сто златни халки. Наблюдавай още какво казват звездите и ми съобщи отговора им.

Астрологът се оттегли, а Македа даде нови нареждания. Гръмнаха тържествените звуци на тромпетите. Стражата отвори вратите и по пътеката Хайзар запристъпва бавно между двойния кордон на почетната стража.

Ковчежникът падна по очи, първо, защото беше длъжен да го направи, и второ, защото беше направо изумен. Вярно, Соломон беше могъщ и прочут с елегантността си, но богатството му не беше толкова голямо, че да си позволява пищната бляскавост на царицата на Симиена и Сава.

Целият град, дворецът, златните инкрустации по стените и колоните. Картините. Килимите. Неизброимите черни роби. И тази зала — цялата в мрамор, нефрит, оникс и злато. Ослепителният трон, а върху него — едно видение като блян: царицата, облечена в охра и злато. Детинските й ръце, по които святкат скъпоценни камъни, стискат скиптър, на върха на който блести голяма колкото гълъбово яйце перла. Лицето й е прекрасно. Очите й в черно и бяло, блестящи като диаманти, са толкова продълговати, че сякаш обикалят цялата глава под ятагана на тежките мигли. Устните й — кървав рубин. Лицето й — с тен на китайска роза. А ето че този идол, усмихващ се сред упойващите ухания, които се носят наоколо, се обръщаше към ковчежника:

— Ти си пратеникът на великия Соломон-Лидж-Давид. Бъди добре дошъл в Сава — изрече Македа.

Хайзар се представи, произнесе титлите и званията на господаря си и своите собствени.

— Цар Соломон, Пазител на печата, Главен свещенослужител, Пазител на законите и на Заветния ковчег ви поздравява, о, царице на царете, и пожелава мир на обширната ви държава. Той ме натовари да ви връча очакваното от вас послание, затворено в тази касета.

Пратеникът плесна с ръце и един възрастен мъж, застанал на пет крачки зад него и представен като началник на книжниците и калиграфите, му подаде подаръка на Соломон.

— О, царице, вие няма да отворите лесно касетката. Трябва пред вас с трион да бъде отрязан в основата си храмът, който ще представлява.

По знак на Македа началникът на шамбеланите отиде да донесе трион.

В това време Хайзар плесна втори път с ръце и двадесет и четири негови придружители поставиха пред нозете на царицата двадесет и четири сандъка, съдържащи — както обясни той — вълнени платове, воали, пурпур, килими, брокати, редки розови храсти, амфори с дълголетна вода.

Македа показа колко е доволна, но от нетърпение да прочете посланието на Соломон благодари на Хайзар, нареди да отнесат сандъците и остана сама с главния ковчежник и началника на шамбеланите.

Отрязаха касетата, Македа извади от нея нефритения лъв невредим. Дали Соломон е успял да го отвори? Тя отвинти кутията от скъпоценен камък, извади от нея един дълъг и тънък пергамент, изписан с еврейско писмо в запечатан с шестоъгълния Соломонов печат, на който бяха гравирани страшни имена.

Македа счупи печата, от който ухаеше на муск и алое.

В посланието се четеше:

Македа беше прочела на един дъх чудесното послание с ритъм, хармония и ухание, а също и Песента на песните. Проумя и четирите смисъла: привидния, вътрешния, видимия и тайнствения.

Препрочете писмото още веднъж. Хайзар и началникът на шамбеланите стояха пред нея като замръзнали и я гледаха как движи устни.

Най-после тя сгъна пергамента. Въздишки повдигнаха гърдите й както морския бриз — палмовите листа.

Тя извади от касетата воала и диадемата, с която той се прикрепваше, отпрати началника на шамбеланите, той на свой ред отпрати офицерите, а те — стражата.

Царицата остана сама с Хайзар. Въпросите летяха от устата й като рой пчели.

— Ковчежнико Хайзар — каза тя накрая, — аз ще дойда да видя твоя цар. Писмото му е мъдро, убеди ме, и аз искам да отида в Храма, за да се помоля на нашия Бог. След около двадесет дни ще заповядам да тръгнем. Дотогава ти ще бъдеш мой гост и искам всеки ден да идваш да ми говориш за твоя цар.

Хайзар се оттегли и започна мислено да съчинява съобщението, което незабавно щеше да изпрати на Соломон по пратеници и по кораби, които чакаха да отнесат добрата новина.

Македа постави на главата си воала, прикрепи го с диадемата и се завъртя кокетно пред огледалото си от лъскаво сребро. После удари гонга, за да извика началника на шамбеланите.

— Утре искам да се съберат рано-рано в голямата тронна зала всички благородници, съветниците и най-висшите офицери. Ще им направя важно съобщение, което те да предадат на народите ми.

Началникът на шамбеланите се зае незабавно с изпълнението на заповедта.

Следвана от свитата си, Македа излезе от утринната зала и отиде в молитвената, да се помоли на Иехова да благослови съдбата й. Там препрочете писмото на Соломон, този път на глас, за да схване всичките му тънкости. По еврейски обичай тя си напяваше текста му, като в това време мислеше:

За Домедо.

За Асадарон.

За Соломон.

Първият беше наивен и неопитен.

Вторият беше с плам в тялото, но умът му не беше толкова изтънчен.

Третият беше мъдър и одухотворен. Говореше езика на боговете по-добре от всички книжовници в Симиена и Иудея заедно.

Докато си мислеше така, пръстите й разсеяно си играеха по дъното на касетката, която тя не изпускаше от ръцете си и за минута… Съвсем на дъното пръстите й напипваха четири тънички плочки от слонова кост с гравирани фини рисунки.

Първата се наричаше „Еволюция“, втората — „Законите на царица Македа“, третата — „Законите на Иехова“ и четвъртата — „Соломон казва на Македа“.

Дълго и с удоволствие царицата разшифрова всички рисунки.

Македа отговаря на Соломон

На следващия ден в ранна утрин въведоха ковчежника Хайзар в салона, където изкусни ръце полагаха грижи за красивото тяло на Македа.

Една камериерка завързваше сандалите на скъпоценните й крака. Маникюристката, коафьорът и парфюмеристът очакваха нарежданията на царицата. Тук Хайзар видя, че владетелката не се нуждаеше от нищо изкуствено, за да бъде хубава както в зори, така и на лунна светлина, за което щеше да информира Соломон.

— Приемам те, Хайзар, да присъстваш на утринния ми тоалет, защото отношенията ми със Соломон са лични и не засягат царствата ни.

Хайзар се поклони.

— Хайзар, искам от теб да пратиш четирима от твоите стражи да заведат и ескортират специалния ми пратеник при твоя цар. Пратеникът ще му отнесе моите благодарности за даровете му и моя отговор на неговите четири ребуса, които аз веднага разгадах.

— Ще бъде както заповядате, царице — отговори ковчежникът.

Тогава въведоха куриера Ел-Кана и царицата го представи на Хайзар. Връчи му пергамент, изписан от нея на еврейски с перо, потопено в златожълто мастило. В прозата си Македа — по божията милост самата тя живо олицетворение на поезията — не бе вложила особено изкуство, а здрав смисъл:

„Пречистата Перла Македа, царица на царете, царица на Юга и на утрото, Лъвица от племето на Иуда пише това на Соломон-Лидж-Давид, Цар на Иудея, Господар на Печата и Обреда, Служител на Заветния ковчег и други титли:

Привет и благословия, мир на Теб!

Прочетох твоето тъй поетично послание. Ти наистина си този, в когото Всемогъщият е въплътил мъдростта. Ти успя да решиш ребуса. Приемам поканата ти, о, Строителю на великия Храм на нашия Бог. Мисля, че Иехова желае аз да се поклоня в този Храм и да поставя в подножието на дарохранителницата изкупителните приношения на дъщерята на пророка Ангебо и на неговия благословен от Иехова народ. Ще тръгна впрочем за Иерусалим. Това е отговорът ми на твоята покана.

Разбрах дванадесетте ти ребуса. Ето какво означават те:

Според Закона на еволюцията яйцето се превръща в гълъб. Гълъбът се съвкупява с гълъбица и така се създава семейство, и то е щастливо. Законите на Македа унищожават любовта, унищожават семейството и обезлюдяват царството. А Иехова е дал на хората любовта, за да населяват земята. Затова мъдрецът Соломон говори на Пречистата Македа и й казва: «Стига. Спри войните си срещу любовта. Закриляй любовта. Направи народите си щастливи чрез любовта.» Ето, това е за ребусите ти.

Според видимото и невидимото ти разсъждение те ми казват, че ти, Соломон, не споделяш траура на душата ми. Въпреки това аз тръгвам с доверие, защото знам, ти ще разбереш омразата на Пречистата Македа и изпълнен с божията мъдрост, ти ще разрешиш огромния проблем, голям колкото четирите хоризонта, на които си владетел.

И след като казах това, подписвам с името и подпечатвам с печата на Македа.“

Тя препрочете написаното със задоволство от дълго обмисляния си отговор. Запечата плика, затвори го в кутия и го връчи на конника, който щеше да го занесе, придружен от четиримата стражи на Хайзар.

Доволна Перлата се отпусна наново в ръцете на маникюристката, парфюмериста и перукера си, които започнаха да се суетят около нея.

Савската царица отплава към Иерусалим

Двадесет дни преминаха в подготовка за голямото пътешествие. Македа вземаше със себе си безброй тоалети, прекрасни накити и парфюми, два кораба, натъпкани със сандъци дарове, прислуга, роби и цяла армия. Показваше цялото си великолепие, за да засенчи всички принцеси в Иудея. Желанието й бе да заслепи Соломон с блясъка на златото и скъпоценните камъни, да го опие с чар, ухания и прелъстителност.

На деветнадесетия ден свика за сбогом придворните си.

Обяви им, че царица Македа заминава, за да принесе животни в жертва на Иехова в Иерусалимския му храм в Иудейското царство и да му занесе изкупителни дарове. Като дъщеря на пророк, беше длъжна — съгласно религията на прадедите си и на народа на Симиена, извор на империята й — да опознае по-задълбочено и с разбиране, тайнствата на еврейската религия. Затова именно щеше да поиска от Великия господар на обреда и политиката, служителя на Заветния ковчег, да я осветли по всичко и след това да изпрати в храмовете на Симиена и Сава равини и левити от Иудея. Те щяха да се съвещават с равините и левитите на Сава как по-добре да служат на Иехова и да го почитат. Царицата щеше да поиска още от цар Соломон да изпрати в нейните училища преподаватели, специалисти по еврейската религиозна наука.

Сановниците и свещениците знаеха за това отдавна и нямаха какво да кажат. Поздравиха царицата. Всъщност те бяха доволни да привлекат над народите на Симиена и Сава милостта на Иехова, разгневен вероятно от езическата вяра на фалшивите астролози от завладените земи, които тровеха сърцата и душите на народа на Иехова.

Царицата назначи за регент принц Якуб, когото почитаха за храбростта, вярата и верността му към трона, както и заради благородното му сърце. Така присъстващите разбраха, че царицата щеше да отсъства дълго. Церемонията за встъпването в регентство беше великолепна. В подножието на трона на Пречистата регентът Якуб произнесе със силен глас клетвата за вярност и целуна земята пред ръцете на своята царица. След това всички благородници, свещеници, левити и офицери отново се заклеха и минаваха един след друг пред трона.

Следващият ден бе двадесетият и Македа замина.

Тя тръгна сред овациите на армията и народа си, възкачена върху златна носилка с балдахин. Пътят й бе покрит с цветя като градина, но познавайки ентусиазма на жителите на Сава и за да се избегне струпване на всичките му жители, царицата реши да се качи на кораба от един малък частен пристан на две хиляди лакти от Савското пристанище. Там я чакаха най-видните личности на царството, за да й пожелаят добър път и да измолят за нея благословията на Иехова.

Докато слизаше от носилката си, Македа забеляза вдясно, недалеч от брега, закотвени три асирийски военни галери. Осведоми се и научи, че корабите бяха пристигнали през нощта. Племенникът на Салманасар беше слязъл на брега, за да й изкаже почитанията си, преди да е отплавала към Иудея.

Македа изтръпна.

Погледът й се втренчи в очите на Асадарон, който се приближи към нея с блестящ ескорт. Асириецът се поклони. Царицата отговори отдалеч на поздрава му, като допря челото си с двата пръста на дясната си ръка. Докато Хайзар я водеше към пурпурната шатра, където благородници, съветници и висши офицери щяха да се сбогуват с нея с протоколни слова и благословии, владетелката се запита с безпокойство какво ли прави Асадарон в Сава. Дали беше научил за заминаването й в Иерусалим? Дали не се беше обидил от нейния отговор на поканата му, отправена чрез Набус, шивача? Македа се оплете в тревожни предположения.

Князът се яви сред кортежа на официалните лица. Никой не го позна и никой не го спря да влезе в шатрата. Асадарон бе все такъв, какъвто бе в Симиена, с благородна и горда осанка. Усмихна се, когато почтително целуваше края на пояса на царицата, и каза:

— Научих, царице за неочакваното ти заминаване за далечна страна с религиозна цел. Надух платната, за да пристигна преди тръгването ти и да ти пожелая добър път, благословен от твоя Бог, но моето непроменено сърце се надява на скорошното ти завръщане.

Македа разбра намека и отговори без колебание:

— Заминавам да се помоля в Храма на Иехова в страната на мъдрия Соломон. Заминавам и ще се завърна под божия поглед. Сърцето ти трябва да има търпение до завръщането ми, принце Асадарон.

— Сърцето ми е по-жадно и по-нетърпеливо за твоето присъствие, отколкото сърцето на цар Соломон — отговори дръзко асириецът.

Гордият му характер не се беше променил. Винаги с повече импулсивност, отколкото тънкост. Пречистата вдигна ръце и властно направи знак на принца, че редът му за аудиенция е преминал. Други вече й изказваха почитта си, докато асириецът се отдалечаваше с предизвикателност, която стряскаше официалните лица.

Сбогуването с благородниците приключи и сандалките на царицата се понесоха по прекрасния пурпурен килим към мястото, където се клатушкаше лодката за качване. В този момент джуджетата прислужнички й подадоха воала с диадемата на Владетеля на четирите хоризонта.

Македа го поставяше кокетно на главата си, когато заобикаляйки стражата, един войн се хвърли в краката й.

Тя нададе вик и се хвана за ръката на Хайзар, готов да удари нахалника: в него бе разпознала верния Асир, който беше доказвал достатъчно предаността си към нея, за да не го изслуша. Веднага мислено направи връзка между него и присъствието на Асадарон.

— Какво искаш, говори!

— О, велика и прекрасна царице, току-що открих заговор срещу ценния ви живот — задъхано отговори Асир.

— Кажи кои са заговорниците?

— Асирийците.

— Какво искат?

— Да ви отвлекат, щом гребците ви откарат в открито море.

Хайзар беше готов да извика регента, главния равин, главнокомандващия армията, главния шамбелан и хората си, за да се накажат асирийците. Но царицата, която бе бърза в мислите и действията си, се намеси:

— Благодаря ти, Асир. А ти, Хайзар, запази мълчание. Не желая нито битки, нито кръв. Мъртвите биха били лошо предзнаменование за пътуването ми. Да направим нещо друго.

— В такъв случай, нека си разменим дрехите, царице. Аз ще се завия с този воал, ще вляза във вашата лодка и ще се излегна. Вие ще тръгнете с моята туника и моята шапка към вашия кораб, качена на проста лодка. Ще видим дали ще посмеят да нападнат вашата лодка.

Така и направиха. Хайзар и фалшивият Асир се насочиха към кораба-паун, а фалшивата Македа, обвита с воала на Соломон, премина по пурпурния килим и се настани в царската ладия. Всички погледи се бяха насочили към царския плавателен съд, чудо на чудесата, изваяно от кедрово дърво с инкрустирани златни и сребърни арабески. На кърмата му се издигаше шатра, а под нея бе нареден богат пурпурен диван с бродирани възглавници. Вътре в шатрата, украсена с дебели завеси седеше фалшивата Македа.

Никой не беше открил измамата.

Ладията се понесе с усилието на гребците, гръмнаха акламациите на тълпата и войниците, които мислеха, че поздравяват царицата. После неочаквано видяха как над ладията връхлетяват три много леки асирийски съда. На носа на единия стоеше изправен Асадарон. Корабчетата смело обградиха царската ладия и с един страшен скок Асадарон се озова в нея, дръпна завесите, за да грабне и отнесе царицата.

В този момент, фалшивата Македа, пъргава като котка, се превърна в мъж и се хвърли върху Асадарон, повали го, извади меча си и начаса между тях започна битка на живот и смърт.

Мъжът беше Асир. На брега тълпата ревеше от ужас, защото не разбираше успешната измама и смяташе, че Перлата е в опасност. За да й се притекат на помощ, войните пуснаха на вода лодки.

Малко по-късно, качил се на царския кораб-паун, Асир предаде на Македа драматичната сцена така:

— Отхвърлих воала, с който бях обвит, изругах Асадарон, който отстъпи назад ужасен, и му извиках. Погледни ме, Асадароне! Аз съм асириец, осакатен от подлата Семирамида и пратен в изгнание от теб! Ти на два пъти ме обиди, веднъж в Таджура и после в Сава, а днес обиди благородната Савска царица. „Отбранявай се!“ Асадарон не отговори, но започна да се отбранява. Той нямаше предимство, защото на борда на клатушкащата се ладия беше с гръб към морето. Боят ни пламна бързо и угасна след малко. Аз удрях умело, принцът отговаряше. Неочаквано той се заклати и падна в морето с окървавено лице. Асирийските галери го спасиха и се понесоха с усилно гребане. Преди още савските кораби да успеят да се задвижат, трите галери се откроиха на хоризонта.

Слушайки този разказ, Македа беше стъписана.

— Мислиш ли, че си убил княза? — попита тя.

Асир я увери, че ударът, който неволно му бе нанесъл по лицето, не беше смъртоносен.

Царицата си пое дълбоко въздух и се усмихна. Нареди да не се преследват асирийските галери и обяви, че ще иска извинения от цар Салманасар.

Пътешествието на север

Страшната флотилия се насочваше към затворения край на Червеното море, като минаваше съвсем близо покрай брега. Корабът-паун на Македа и корабите на Соломон се ескортираха от целия мощен савски флот.

Македа беше наредила корабите да преминават възможно най-близо до бреговете на Йемен. Така населението по крайбрежието можеше да наблюдава царското великолепие и могъщество. Флотът на Савската царица се състоеше от три големи тримачтови ветроходни кораба, подсилени с по два реда каторжници с дълги гребла. Тези смели и бързи кораби кръстосваха моретата. Следваха ги четири броненосци, тласкани от по четири реда каторжници с къси гребла. При нападение те се приближаваха съвсем близо до неприятелските съдове, така че в подходящ момент да свалят тежките подвижни мостове, по които савските войници се хвърляха в атака, размахвайки брадви. Тези бойни кораби бяха снабдени с железни тръби, по които се изстрелваха парцалени топки, импрегнирани със запалена смола, която обливаше неприятелските съдове с огън, и с куполи с гигантски лъкове, от които с колосална сила се изстрелваха железни стрели. Броненосците носеха още две дълги и широки лодки, наречени „затворените дяволи“, защото бяха покрити с извита тенекия за прикритие на екипажа срещу нападение. „Затворените дяволи“ имаха специалната задача да потопяват вражеските съдове, като правеха с помощта на свредели огромни пробойни в корпусите. Нерядко моряците, натоварени с такава опасна мисия загиваха; затова привързаните с вериги за пейките каторжници предварително се заклеваха да победят или да умрат.

Тази флотилия, плаваща към Иудея, беше допълнена от три кораба, превозващи свитата на владетелката, съставена от сановници и равини от осем търговски съда, пренасящи даровете, приспособленията за лагеруване и добитъка.

Флотилията напредваше в спокойното като езеро Червено море. Македа имаше възможност да види как отдалеч народът й я приветстваше с възхита и я акламираше безкрайно. Но когато отминаха савските крайбрежия, царицата с почуда установи мизерията на крайбрежните села. Обясниха й, че тази част от империята й е безплодна, необработена и без напояване.

Тя незабавно заповяда на регента си да започне изкопаването на напоителни канали и кладенци, да се разорава и сее, да се организират солници, с което да се създаде работа за населението и то да се изведе от мизерията.

Заповедта й отлетя веднага за столицата чрез сигнализационните мачти, чиито прецизни и сложни приспособления правеха чудеса. Построените на определени места по крайбрежието кули, препредадоха посланията последователно до столицата чрез позивен код и мощни медни рефлектори, които светеха нощем. Якуб получи посланието още същата нощ. Волята на царицата се разнесе в пространството.

По-късно флотилията се отдалечи от брега, придружена от стада акули, с каквито изобилстваше Червено море. Тези опасни пирати бяха постоянните врагове на ловците на бисери. Преди много време Македа беше поискала от съветниците и маговете си да намерят начин да се изтребят тези акули човекоядки. Една малка част от тях бяха загинали от окултните заклинания, но царицата не успя да се отърве с магии от тази напаст.

„Иехова, който върши добре своите дела — обясниха моряците, — е създал акулите, за да разкъсват онези войници, които по средата на боя се изплашват, дезертират и се хвърлят във водата в желанието си да стигнат на суша18. Затова ги наричали «палачи на страхливците».“

Пътуването трябваше да продължи четиринадесет дни.

Царицата запълни дните си като свиреше на арфа и се разсейваше с пауните си, с дресираните си маймуни и кротките си лъвове. През останалото време кроеше планове за разкрасяване на градовете или за подобряване на флота и армиите си. Никога не стоеше без занимание.

Откакто бе отплавала към неизвестното, където я очакваше един златен цар, чийто слова бяха като нежна музика, в нея страстно се разпали желанието за живот.

Вечер капитаните й разказваха един след друг подвизите си. Савският флот беше кръстосвал всички южни морета. Видял беше огнени острови и островчета, обградени с гигантски палми, чиито розови корени се показваха на голямо разстояние от брега. Спирал беше в чудната страна на жълтите хора с дръпнатите очи. Водил бе изтощителни битки срещу пирати със свръхчовешка смелост и дързост. Откривал беше великолепни и непревземаеми пристанища, които отдалеч приличаха на феерични дворци от мрамор, нефрит, оникс или корналин.

(Липсва една страница)

Дали съветниците му не се опасяваха, че господарят им щеше да се ентусиазира прекалено от непознатата прелест, която се приближаваше към Иерусалим? Дали не се страхуваха тази жрица на далечните народи на Иехова да не се окаже всъщност богиня на войната, вместо посланичка на мира и красотата? Можеха само да убедят Соломон да нареди сигурни пратеници да му докладват няколко пъти на ден за перипетиите на пътуването на Савинянката! Неговите информатори само му описваха външния блясък, с който тя беше обградила пътуването си.

Те разправяха, че царският кортеж напредва бавно към Иерусалим, предшестван от маса слонове, и по пътя населението го посреща със захлас и ентусиазъм. Легенди се носеха от уста на уста. Царицата, обвита цялата във воали, беше качена на бял слон върху златна и сребърна носилка с балдахин от алена коприна. Слонът беше с богато покривало, бродирано с емблемите на Симиена и Сава: огнени лъвски глави. Ескортът й се движеше под звуците на пиколи, лютни, тромпети, барабани и тимпани.

Когато кортежът стигаше до някое село, равините и левитите запяваха химни, съобщавайки за пристигането на дъщерята на пророк Ангебо сред народа на Иехова. Свещенослужители от храма на Иехова в Сава и Аксум хвърляха във въздуха стълбове пясък като символичен обреден жест. След тях внушително и дисциплинирано крачеха военни части. Страшна сила се излъчваше от тези бойци, фанатизирани от вярата и от предаността си към почти обожествената владетелка.

Навсякъде тълпите изразяваха възхищението си и се кланяха до земята на Македа, която им хвърляше пеперудки от напарфюмирана коприна като спомен от преминаването й. Тогава съветниците на короната изтъкнаха пред Соломон каква опасност крие това преклонение пред една чужденка. Жителите на Иудея недоволстваха срещу извънредните данъци, с които ги отрупваха за построяването на Храма. А ако Савската царица идваше в Иерусалим със завоевателски намерения, за нея нямаше да има нищо по-лесно от това да се възползва от своята популярност и от народното недоволство, за да разпали бунтове и да завземе града.

Соломон посрещна с гняв тези слова. Тези грубияни смееха да посягат на идола на поетичния му блян? Изгони ги всичките и задържа само приятеля си Натан, първия жертвоприносител на Храма. Последният му бе посочил опасностите от навлизането на кортежа в града, тъй като задръстените улици можеха да улеснят безредиците и грабежите. Съветът му бе много мъдър, защото всеки ден към този кортеж се присъединяваха и много иудеи. Цялото това множество в града щеше да попречи на реда на церемониите.

Соломон изпрати вест до Пречистата Перла, че я кани да дойде в двореца следващия вторник, тоест след два дни. Обясни й, че щял да я приеме в обстановка, достойна за нейното великолепие, в залата на химните, част от Храма, в който той бе издигнал трона си. Добави също разумните съображения за избягване на суматохата в града, която щяла да попречи на приготовленията за празненствата, с които той възнамеряваше да я почете. Македа незабавно му отговори, че щяла да остане в лагера, в който войските й се бяха укрепили пред вратите на Иерусалим, и щяла да влезе в града следващия вторник.

Едва тогава Соломон можа да се отдаде на трескавите приготовления за показ на бойци, богатства и най-пищни дрехи и блясък.

Жената воин

Във вторник Иерусалим кипеше от ранни зори. Кортежът на царицата пристигна пред вратите на града в третия час.

От името на царя командирът на иудейските армии посрещна царицата, заобиколена от офицерите й. От името на главния равин на свой ред я приветства вторият равин. После сто и двадесет девойки придружиха един старец, който й поднесе хляб и вино с думите:

— Яжте и пийте, о, царице на утрото, ние желаем да сте щастлива между нас!

Македа беше трогната от простотата на този спонтанен прием от страна на един сроден на нея народ. Слизайки от носилката, тя отговори на стареца така:

— Щастлива съм, че иудеите ме приемат като своя сестра. Аз, Савската царица, дъщерята на пророка Ангебо, желая вие да сте мои гости. Ще се сервира ядене на всеки израилец, който седне на трапезата ми. От мое име офицерите от свитата ми ще посетят инвалидите. А бедните в града ще получат сто хиляди шекела.

С тези думи Македа влезе в Иерусалим. Градът беше украсен като цветна градина. Цветя от всички краища на страната вехнеха под стъпките й или висяха на ухайни гирлянди от балконите на украсените с червени и зелени килими и сенници. По вратите и прозорците съдове с благовонни масла разнасяха аромати.

Царската делегация пристъпваше по протокол в колоритен, внушителен и величествен ред, от който лъхаше неудържимо впечатление на сила и очарование. Посред овациите на посрещачите делегацията премина като кораб, порещ вълните.

В това време Соломон наблюдаваше от най-високата кула на Храма. Очите му виждаха как кортежът навлиза в обления от слънце град. В ушите му трептяха звуците на фанфарите и виковете на тълпата. Целият Иерусалим приветстваше в лицето на Савската царица красотата, престижа и приказното богатство.

Царят поет се радваше като дете на осъществяването на частица от епичната му мечта. Вълнуваше се, че народът му се ентусиазира от красотата, защото такава беше крайната цел на неговото царуване: апотеоз на хармонията.

Когато кортежът проникна отвъд дебелите стени, които пазеха Храма, градините и палата, Соломон побърза да отиде в тронната зала, където щеше да приеме чужденката. Таванът на залата беше украсен с многоцветни розетки. Поддържаха ги двадесет внушителни колони във форма на папируси. По стените стилизирани ангели бяха разперили големи блещукащи криле, а плочите на пода бяха застлани с килим, в който сандалите потъваха дълбоко.

Еврейските канделабри с по седем свещи се редуваха на мраморни цокли с триножници с кадилници за тамян. Редки цветя или пищна зеленина пълнеха тумбести вази. Край всеки ъгъл на трона, царските ветрилоносци поддържаха свежестта на огромното помещение, което ехтеше като раковина.

Обвил се целият в златно наметало, цар Соломон седна на трона си от слонова кост, издигнат върху подиум от кедрово дърво със златни инкрустации, от двете страни на стъпалата на който бяха наредени двадесет страшни лъва от слонова кост. Самият трон представляваше задната част на млад бик, а облегалките за ръцете — разярени лъвове. Над това великолепие се издигаше балдахин от синя коприна, а по средата му блестеше златна шестоъгълна звезда, която беше Соломоновият печат — талисман. Два от ъглите на балдахина завършваха с глава на овен, а двата други — с лъвска глава.

Отляво и отдясно на монарха, върху кръгла естрада, опряна до стената, се бяха наредили главният равин, равините, жертвоприносителите, съветниците на короната и висшите военни. Царската гвардия обграждаше напречните стени с троен ред неподвижни златни щитове и лъскави мечове.

Точно срещу трона внезапно се отвори централният портал и през него влезе главният шамбелан на Савската царица в пурпурни одежди. Направи пет крачки напред, поклони се пред владетеля и изправяйки се, обяви:

— Ето Пречистата Перла! Македа! Царица на царете. Царица на моретата! Царица на Юга и Утрото! Царица на Симиена, Сава и васалните държави. Лъвица от племето на Иуда!

След тези думи той се оттегли, докато Савската царица се появяваше в рамката на огромния портал и я изпълни с величието си.

Когато, без да повдига воала си, Македа съзря за първи път Соломон, а той от страшния си трон я погледна, и двамата останаха взаимно очаровани от могъществото си.

Македа забеляза веднага на подиума, вдясно от трона, един златен стол. Царят се изправи. С ръка, блещукаща от звезди, той посочи това място. Жестът му очерта цялото бъдеще.

Соломон дълго съзерцава прекрасното видение пред очите си. Македа беше облякла тъмносиня дреха с цвета на морето, на която бяха изобразени непознатите за Иудея паун и райска птица, с което предизвика любопитство и възхищение. Цялата дреха беше на паунови очи, с апликации от самите паунови пера и обгръщаше плътно стройното й тяло, като подчертаваше хармоничната му заобленост. Завършваше с шлейф, дълъг петнадесет лакти, целият блещукащ от скъпоценните камъни, инкрустирани в „очите“ на ирисовите пера. Шлейфът, обточен с перли, се носеше в средата от двете джуджета, а краищата му бяха издигнати в ръцете на по-високи момичета. Прическата на царицата представляваше розово-златна перука с диадемка като паунова глава, а деколтето й бе украсено с колиета по врата, с емайли и с три наниза скъпоценни камъни и едри перли. Краката й се виждаха, стегнати в копринена мрежа, избродирана с рубини и сапфири.

Щом стигна до средата на тронната зала, Македа се спря, а главният й шамбелан съобщи:

— О, велики царю Соломон, царицата на царете, царица на Юга и Утрото, Пречистата перла Македа ви поздравява и моли Иехова да благослови короната ви.

Чак тогава, вълнуваща с мълчанието си, Македа тръгва отново напред изкачи първото стъпало на подиума и се поклони с умерен реверанс. След това царят взе ръцете й, за да й помогне да изкачи царските стъпала, и неочаквано сне воала от лицето й. Тя леко се отдръпна, но объркването й я направи още по-привлекателна.

Соломон я разглежда дълго. Докато пъстрото и тържествено множество на придворните навлизаше в залата, хорове запяха патетично с акомпанимент на четириструнни лютни. Звучаха химните, специално композирани от Соломон за нея: „Бъди добре дошла сред своите братя“.

Докато отдръпваше синия воал и откриваше парещия и едновременно нежен поглед на царицата, златният цар доближи устни до кехлибарената кожа, магнитно привлечен от плътта й, ухайна като сочен плод. Ослепително красивото лице на Македа и рубинените й устни го вълнуваха до такава степен, че забрави протокола.

Цар Соломон пристъпи напред, прегърна стройното тяло и целуна ъгълчето на плътните й пурпурни устни. От изненада Македа не успя да възпре укора си:

— О, царю, тази целувка съвсем не е бащинска!

— Прекрасна царице, не приемайте Соломон като баща, а като най-сигурен приятел, който ще ви закриля, насочва, съветва и ще ви обгражда с красоти.

След края на химна царят трябваше да благодари на царицата. Той обаче едва свързваше думите, толкова бе зашеметен от изящната гледка, предоставена му от небето за негова наслада. Търговецът Тамрин и великият ковчежник Хайзар не го бяха излъгали. Той щеше да ги възнагради. Освен ако не ги накаже, защото тяхното описание беше прекалено сухо и без очарование в сравнение със сладостната действителност.

Душата му беше така разтърсена, че се наложи главният му шамбелан да се приближи до него, за да се досети той да промълви:

— Нека Ваше очарователно Величество бъде добре дошла в моето царство. Аз и моят народ се отнасяме към вас с най-дълбоки симпатии…

Македа се поклони, но без усмивка. Цар Соломон й посочи приготвения вдясно от него златен престол и разсеяно започна да й представя официалните лица в своя двор. За разлика от него Савската царица с голямо внимание изреди пред него благородниците на своята държава.

През цялата дълга церемония царят не изпусна ръката й. Тя напразно се опитваше да се освободи от тази ласка, която я нервираше до момента, когато Соломон сне няколко от своите великолепни пръстени и ги постави на нейната ръка. След това си свали една богата огърлица и й я подари. Македа благодари с радост, но без кокетиране.

Настъпи моментът Перлата да връчи своите дарове на златния цар. Вторият ковчежник Мерари разположи робите ветрилообразно. Те паднаха на колене пред трона и положиха в краката на царя сто и двадесет златни таланта19, сто и двадесет слонски бивни, сто и двадесет торбички със скъпоценни камъни, сто и двадесет торбички с перли и още толкова торби с ароматни треви.

Към това Мерари обяви пред захласнатия владетел, че сто и двадесет чистокръвни арабски, богато оседлани коне пръхтят в двора му ведно със сто и двадесет камили за надбягване и сто и двадесет мулета.

— О, царице на царете, моята признателност е в нозете ти — каза тогава Соломон. Ти ми донесе повече злато и ухания, отколкото някой някога е виждал в моето царство. Слава на твоята щедрост! С това злато и слонова кост ще украся Храма и твоето име вечно ще се споменава. Чуй, царице, моето предсказание. След време филистимците ще разрушат част от Храма и в справедливия си гняв Иехова ще накаже човеците. Но аз зная, о, Перло, нашите потомци ще построят отново този Храм По волята Божия Храмът в Иерусалим е вечен.

— Аз се радвам на настоящето и не познавам бъдещето, о, Емире на вярващите — отговори кротко Македа. — Но твоят народ е народ от мои братя и сестри. Аз ги обичам. Баща ми Ангебо, пророк обичан от Бога, казваше: „Да имаме само една мисъл, само едно сърце! Това е ръководната идея с четирите смисъла. Тя е безсмъртна като самия Бог.“ Ето защо аз искам да дам един личен изкупителен дар на Бога и на неговия Храм в името на този свещен спомен. Разреши ми да благодаря на Иехова за твоя неочакван прием, който ме изпълва с радост, и нека твоят велик равин да приеме сто и шестдесет агнета за четиридесет курбана.

Макар твърд в религията си, великият равин възприе с недоверие тази изключителна принцеса, чието богатство и бляскав ум го тревожеха. И все пак той застана начело на жертвоприносителите и прие блеещите агнета.

Най-после по протокол настъпи часът за ритуалното споделяне на хляба и виното. Така завършваха церемониите. Цар Соломон помогна на царицата да слезе от подиума и я придружи до покоите й. Забеляза, че дългият й шлейф бе умело прихванат към гърба и че две прислужнички бяха достатъчни за прикачването му. Той се учуди и наивно се зарадва на тази изобретателност. Възхищаваше се на хармоничното движение, с което Македа се намяташе, и в този момент усети, че една ръка под трона го улавя за крака, с който бе настъпил шлейфа.

Неуважителната ръка принадлежеше на едно от джуджетата — камериерки на царицата. Изненадата на царя развесели Македа и тя каза:

— Могъщият Соломон се изплаши от тази мъничка ръчичка?

— Да, защото мисълта му го бе пренесла на небето, където само има равни на теб по красота и грация, царице. Ще благоволиш ли да озариш с красотата си този палат и да останеш дълго при нас? Ще благоволиш ли?

Развълнувана, Македа се поклони мълчаливо, докато слизаше по стъпалата на трона, залети от вълните на шлейфа й.

Когато стигна до портала, тя все пак се обърна, за да направи реверанс на Соломон. Усмивка осветяваше прекрасното й лице. Соломон се почувства още по-щастлив. В него бе грейнало едно слънце, подобно на савската звезда, пламнала в нощта.

Угощение в свещения град

Македа бе разтърсена по особен начин. Не можеше да откъсне мисълта си от гласа на цар Соломон, който ромолеше като музика, и от обаятелното му слово, топло като ласка.

Погледът му приличаше на звездно небе и душата на Перлата потъваше в него, въпреки усилието си да му устои. Самите му движения я очароваха и обгръщаха. Усещаше, че интелектът му я привлича по-силно, отколкото някога воинската дързост на Асадарон.

Такава бе тя, изтъкана от блянове и чувства, с изнервена незадоволена плът и с природа, податлива на духовни трепети, каквито досега никой мъж не й бе разкривал.

Затова беше капризна, с променливо настроение, докато масажистките я отморяваха в най-прекрасните покои, приготвени специално за нея. Камериерките й я миеха с тоалетна вода от цветя, после я обличаха в туника от зелена коприна, обшита с перли. Парфюмеристите й освежаваха лицето и тена й, докато коафьорът поставяше завършек на тоалета й с перука в тон с дрехата й.

Маникюристката се зае с нежните й и фини ръце. Напръскаха я с парфюм, на който бе невъзможно да се устои, огледалото от полирано сребро подскачаше около нея и отразяваше красотата й многократно.

За първи път в живота си Перлата си даде сметка за чара, който притежаваше, и това я развълнува още по-силно. Помисли си, че ще припадне, ако Соломон с искрящите си очи реши да разходи по тялото й вълшебната ласка на погледа си.

В такова настроение тя отиде на официалната вечеря. Владетелят на четирите вятъра и четирите хоризонта даваше в нейна чест подобаващо на величието и престижа й угощение. Соломоновият двор й оказа почести не като на владетелка на съседна страна, а като на иудейска царица. Тя беше учудена и прехласната. Тя и домакинът й седяха начело на огромна трапеза, наредена в полукръг под огромен ален балдахин, която бе отрупана със златни и сребърни съдове, вази с цветя, свещници и редки блюда. Трапезата бе достойна за монарха: скъпа, префинена, подредена като поезия, и над нея се лееха нежните звуци и дългите въздишки на арфи и лютни.

След всяко блюдо поети посвещаваха на Савската царица хвалебствени строфи. Екзалтираните танци пренасяха Перлата в един нов свят, изпълнен с химери с алени криле.

Още по-завладяваща беше музиката, която трептеше в лявото й ухо; Соломон й разкриваше картинно живота си, сърцето си, богатството си и влюбената си в изкуството душа. Трапезата жужеше като кошер и в този шум златният цар и Савската царица се чувстваха сладостно сами.

— Ти се появи, о, Перло — говореше й плененият като окован лъв Соломон, — и животът ми се промени. Нека бъдем най-великите владетели на земята. Самият Иехова те доведе при мен. Да се подчиним Богу. Остани при мен, царице! Ще видиш, че Соломон може да бъде велик, когато обича.

Македа се бореше с цялата си енергия както срещу златния цар, така и срещу самата себе си.

Не, на следващия ден тя нямаше да се види с него. Предстоеше в този ден да раздава правосъдие в савския лагер.

Не, тя нямаше да остане да живее в Храма, за да не се компрометира пред равините си.

Не, нямаше повече да приема целувка като онази, с която той запечата така дълбоко първата им среща.

Не, Македа не можеше да го обича… но… вече го обичаше.

Те посетиха Храма, градините и палата. Гигантският Храм се издигаше върху стръмнините над Иерусалим и за захласнатите поклонници той беше като молитва от камък, отправена към небето, молитва, вик от дванадесетте главозамайващи тераси за вечна възслава на господаря на света, на планетите и на небесните пространства.

Колкото човек се приближаваше към Храма, толкова пред него се откриваше цял един град във форма на четириъгълник. Сградите бяха обградени с тройна стена и четвъртити кули. В центъра на този град се издигаше Храмът: дванадесет огромни правоъгълни паралелепипеда, сложени един върху друг, по-широки в основата, отколкото на върха, като цялата пирамидална структура лежеше на една импозантна галерия от колонади.

Шестдесет стъпала водеха до първия етаж, чиято фасада беше изрисувана с ликовете на магове жертвоприносители. На най-високото стъпало на това стълбище се отваряше портал с огромни колони от двете страни. Всеки етаж имаше по шест прозореца, обрамчени с великолепни фризове и фрески.

Царицата бе смаяна от успокояващото благородство и праволинейната хармония на сградата. Около храма се простираха обширен двор, защитен от триумфална порта с лъвове от двете страни и цветна площадка отпред. В този двор можеха да влизат само мъже; Македа бе засегната, но принудена да се задоволи с обещанието на Соломон да изтръгне от свещениците разрешение дъщерята на пророка да се поклони пред дарохранилницата.

Пред затвореното свещено място имаше още един двор във форма на обширен квадрат, заобиколен с дървета чак до колонадите с магазини на търговците на Храма. Там се продаваха свещници, свещи, дарове и благовония.

Вляво се разстилаше безразборно мозайката от царските дворци и тези на равините, градините, порталите и покритите галерии. От това място златният цар показа на Македа отредения за нея дворец. Замислил беше да отвори към него вход извън стените на града, за да бъде царицата независима и господарка на приемите си. Звучаха й забавно тези проекти, които предначертаваха живота й, без да се взема нейното мнение, но сърце не й даде да се възпротиви.

Забелязала една висока и лека постройка на три етажа с прозорци, от които гледаха с любопитство жени с блестящи облекла, царицата се заинтересува от тях. Соломон деликатно я успокои.

— Жените ли? Това са принцеси, пожелали да живеят затворени тук, за да привлекат моето внимание. Всяка от тях се надява да ми стане съпруга. Досега никоя не е успяла да окове неспокойния ми дух. А чувствам, че отсега нататък тяхната съблазън ще остане напразна, защото имат опасна съперничка.

— Съперничка? Коя е тя, царю, коя е успяла да определи избора ви?

— Едно райско същество, цвете, което съм открил насън в стъпките си, едно алено цвете, обвито в зеленина. Не го ли знаеш?

— Не, не го познавам — отговори Савската царица и се изчерви, поглеждайки зеления си тоалет.

През този ден не си казаха нищо повече. Македа се насочи бързо към площадката пред входа на Соломоновия палат, където я чакаше нейната носилка. Така както бе дошла, така си отиде в лагера в края на този първи ден, в който чрез сърцето си бе научила много повече, отколкото през целия си живот.

В савския лагер

Този паметен ден бе последван от ново празненство в Иерусалим: Соломон връщаше визитата. Македа желаеше да му устрои блестящо посрещане в обширния си лагер, където армията бе построила гора от мачти, знамена, кули и шатри.

Соломон установи възхитен, че под балдахина си от пурпурен брокат, седнала на пищен трон, облечена в тежката мантия от коронацията, със златната си перлена корона и със скиптъра, Македа умееше да посрещне цар в полевата си шатра със същото великолепие, както в мраморния си дворец.

Той наблюдава с учудване парада на савската войска, която дефилира пред него с ехото на завоеванията й, с годността й за дълги походи, нападения, най-жестоки упражнения и най-върховни жертви. Но не изпита радост от този величествен показ, това дрънчене на оръжие, от тежката и равномерна войнишка стъпка. Ужасната война, убиваща невинни, отвращаваше неговата човечност. Привързан към справедливостта и красотата, Соломон не умееше нито да се бие, нито да убива. А колко ритмично танцуваше около Ковчега на Завета! Всъщност на неговите присъди, проникнати от светлия дух на милостта, се дължеше славата му на миротворец и се разнасяше в съседните държави.

Той си обеща да промени Македа и да й вдъхне своята вяра. Затова беше дошъл при нея без военен блясък, без прояви на завоевателна мощ, придружен единствено от изтънчената си свита благородници и съветници на короната, свещеници, архитекти, музиканти и поети. Юдейският цар беше с корона от живи цветя и листа. С тази корона, седнал отдясно на царицата, той председателства банкета в негова чест, продължил до късно в кадифената нощ. Савските ястия с червен и жълт пипер бяха нови за него, той похвали деликатесите от акула и вкусните лястовичи гнезда, внесени от жълтите страни, както и пържените скакалци с камилско масло, бялото месо от камилче, печените пауни, сервирани с украса от пера в сребърни плата и накрая котлетите от газелско месо. Той вкуси и леките и силните вина от савските лози, кисело-сладката лимонада, която се приготвяше единствено в Йемен, опияняващата ракия, с необичайния за него унес.

Македа беше пожелала нейното угощение да е по-пищно от това на Соломон и тя харчи, без да държи сметка за изобилни луксозни златни и сребърни съдове, подправки, цветя, парфюми. Черни роби като неподвижни бронзови статуи редяха на масите огромни плата с цветя. Щом засвири музиката, голи танцьорки изскочиха от тези плата, самите те като ароматни цветенца, дрънчащи със скъпоценностите си, светещи с накитите си, и изпълниха трудни и пълни с нега танци.

Веднага след танца, савските балерини наметнаха свенливо тежки пелерини и изчезнаха. Иудейските благородници се натъжиха, те биха искали да се любят с тях, но именно защото подобни желания възмущаваха царицата, на спектакъла бе сложен край.

За разнообразие Перлата показа арабски танцьори, гъвкави като котараци, облечени като диви зверове, а също и негри, които под звуците на барабани се въртяха с главозамайваща скорост докато паднат от изтощение и екстаз. Последваха съвсем нови неща за иудеите: египетски комедианти представиха фарсове, факири гълтаха и бълваха огън и вървяха върху гвоздеи или омагьосваха змии.

Соломон и свитата му се забавляваха толкова добре, че забравиха временно страстните савски танцьорки, чиято фригидност още всъщност не познаваха.

През цялото време златният цар не бе престанал с изкусни слова да ухажва царицата. Твърдата решимост на Македа отслабваше, стопяваше се и се хлъзгаше по ръба на една необяснима слабост.

Соломон беше уловил пръстите на Перлата и не ги изпускаше, докато тя му говореше за клетвата и мъчението си. Тя му обясни защо обещанието й да остане девица не й позволява да приеме да живее в палата в Иерусалим: нейните свещеници бдяха ревниво за нейната добродетел под страх от гнева на Иехова.

Мъдрият цар се усмихна, каза няколко думи на една прислужница и след това се обърна към Македа:

— Ако желаеш да обитаваш отделния дворец, който съм приготвил за теб, царице, направи каквото ти казвам: престори се, че имаш дълбока, тежка, непреодолима кашлица и се оплаквай непрекъснато.

Без да се поколебае, царицата се изкашля издълбоко и гърдите й се разтресоха болезнено. Приближените й се разтревожиха веднага. Тя ги успокои с привидно безразличие, но лекарят на Соломон се втурна към нея и заяви:

— Тази кашлица е лоша, царице. Причинена е от опасните ветрове, които проникват в шатрата ви и ви обвиват в пагубния си студ. Трябва да живеете в града.

— Добре — отговори царицата. Ще купя къща в Иерусалим.

— Няма такава, която да е достойна за царицата в този град — намеси се савският съветник Мерари, който изпълняваше длъжността и на ковчежник.

— В такъв случай — отсече Соломон — Перлата трябва да приеме да отседне в необитавания палат за царицата. Там ще е независима и самостоятелна със свитата си.

Македа продължаваше да кашля много, благодари на иудейския цар за грижата му и обещава да отиде в този палат още на другия ден. Савските свещеници не намериха никакво възражение.

Владетелят предпочиташе Савската царица да се настани по-бързо близо до него, но щом се прибра, извиква архитектите на Храма и им нареди да изолират до сутринта бъдещата резиденция на царицата от останалите сгради в свещените стени и да зазидат прозорците на царските конкубинки, така че тя да не ги вижда. И тъй като радостта го душеше, Соломон реши да поговори за любовта си с главния си довереник, Натан, първия жертвоприносител на царството, комуто се поверяваха царските мисли. Той обаче беше недоверчив и му каза:

— Внимавай, велики господарю! Голямо като морето е твоето реноме, а могъществото ти е нечувано! Сигурен ли си, че не ги предаваш в ръцете на тази вълшебница? Какво крие това лице, чиято красота е почти тревожна и което е тъй спокойно като сфинкс, че не издава никакво вълнение? Ти рискуваш, ако Савската царица не отговори на чувствата ти, един ден да се похвали, че те е отблъснала…

— Млъкни, Натане — каза му царят поет. — Не я ли видя как ми се усмихва? Тази усмивка е по-сладка от мед, по-нежна от пъпката на най-красивото цвете!

— И все пак — възрази Натан — мислиш ли, че е разумно един монарх да се ожени за толкова могъща със злато и войска царица като Савската? Помисли си само, че от една разпра между съпрузи може да пламне някоя от тези войни, които така те ужасяват и в които царството ти може и да бъде победено!

— Аз още не мисля да се женя за Савската царица. Тронът й е прекалено висок, прекалено голям. Перлата има божествена мисия. Тя до смъртта си няма да се откаже от мисията да събере в един духовен сноп всички еврейски души. Не мога ли да я обичам като любовник? Аз й имам пълно доверие. Не вярвам на легендите, които се разправят за нея. Нали твърдяха, че имала космати крака, криви ходила и че ръцете й били със седем пръста. Не казваха ли, че ядяла огън, че имала връзки със сатаната и че убивала враговете си само с искрите от очите си?

Натан се усмихваше, обърнал лице към „Женската къща“.

— Разбирам какво иска да каже погледът ти, Натан. Ако не ми беше приятел, щях да заповядам да те обесят. Жените, които съм затворил в „Женската къща“, са съпруги. Те не са любовта. Оженил съм се за тях по политически съображения: дъщерята на фараона ми донесе цяла провинция, а принцесата на абирите ми подари Дамаск. Благодарение на тях разширих империята, издигнах Храма и дадох благоденствие на народа си.

— А Пречистата Перла се превърна за няколко часа във Вълшебницата, отговори мъдро Натан. Внимавай утре тя да не стане Поробителката.

— Какво от това и да е вярно! — възкликна царят. Какво значение има да си роб на една жена, ако тя въплъщава живата красота и чара на интелигентността! Твоят цар не се бои от нищо, което идва от Савската царица, освен от това да стане по волята на Иехова най-щастливият мъж на земята!

Великият жертвеноприносител се оттегли. Каквото и да казваше, този верен приятел на Соломон беше също подвластен на магията на савската сирена. И тъй като сам си го признаваше, нямаше нито сили, нито съвест да отправя повече укори.

Когато се прибира у дома, Натан извади от един сандък прекрасна масивна ваза, цялата гравирана с победоносни сцени. Спасил я беше в Ецион Гавер, като трофей от блестяща победа. Погали вазата с грижовната пламенна ръка на познавач, почисти я и промърмори:

— Ето подарък, достоен за нея

Късно през нощта, отказал милувките на съпругата си, Натан заспа, бленувайки за красивата Савска царица.

Македа приема Соломон

Шестте бели коня на колесницата носеха в раван Савската царица към Соломон. Права, с дълга бяла туника и бял дириб, прилепнали към тялото й от вятъра, без никакви украшения, Македа беше сякаш от мрамор. Дългите й коси бяха разделени на две развяващи се плитки, а на челото й блестеше тънка бисерна диадема.

Ескортираха я тридесет мъже, яхнали пъргави черни коне. Кортежът се движеше безшумно, защото копитата на конете бяха намазани със смолата медрепарас. Колесницата изобщо не се друсаше от хода раван на конете, които я теглеха, защото самите й колела бяха обвити с кожи от хипопотам.

Иудеите се чудеха и маеха на този кортеж и ръкопляскаха възторжено. Начело се движеше един Соломонов конник, натоварен, заобикаляйки свещения град, да заведе Македа във великолепната резиденция, която Иерусалим наричаше вече „палатът на царицата“.

Соломон очакваше Перлата пред вратите на сградата. Той беше сам и я прие без почести, като се изключат цветята пред входа на палата.

Щом кортежът пристигна до сградата, с едно дръпване на юздите Пречистата Перла закова шестте коня. Тя слезе от колесницата с гъвкав скок на танцьорка и подаде ръце на Соломон.

Влюбен, златният цар чувстваше, че в него слънцето се разтопява. Целуна тънките царствени пръсти и поздрави царицата, че е благоволила да влезе във владение на новия си дом в тази прекрасна дреха, с която приличаше на гълъбица.

— Да бъде благословен престоят ти тук, дъще на Юдея!

Македа се усмихна, доволна, че я назовават така.

Тогава, сред двойния кордон на прислужниците, Соломон й показа палата, който благодарение на изтънчения му вкус, бе превърнат само за няколко часа в чудно разточителство от лукс. Килими, червени завеси, благоуханни съдове, фини мебели, вази с цветя и декоративни предмети от целия познат свят, всичко това беше достойно за савския блясък, още повече, че и самата царица беше допринесла за украсата на стаята си за почивка и на залата за аудиенции, където се издигаше престолът й.

Обиколила апартаментите си, където прислугата вече се суетеше, Перлата отпрати мило Соломон.

— Тъй като имам свой дом, позволи ми, царю, радостта да те каня на гости възможно най-често. Ще се постарая да те приемам, както приемам видните савски владетели. Разреши ми да те поканя още днес да вечеряме двамата, защото ще имам да поставя пред твоята мъдрост много и сложни проблеми.

Соломон се оттегли, а бърза и лека като птичка от планините на Симиена Перлата се втурна да подрежда дома си.

На свечеряване Владетелят уважи поканата й. Облякъл се бе в ефирна зелена коприна и носеше на главата си тънка диадема със Соломоновия печат на върха. Гърдите, китките и пръстите му бяха покрити с любимите му накити, които пръскаха хиляди светлини, а подареният от царицата парфюм оставяше следа подир него.

Царицата го прие в обширната зала за аудиенции с двадесет и четири колони. Върху няколко подиума, наредени стъпаловидно и с лъвове от двете страни, тя бе заповядала да поставят царската алга под червен балдахин.

В огромната зала пауни разхождаха великолепието на перата си, ветрилоносци обграждаха трона и подпрени на колоните развяваха ветрила от щраусови пера. Четири много красиви котки се бяха свили в краката на царицата, която посочи на Соломон едно кресло вдясно до нея.

— Отсега нататък това ще е твоето място, когато идваш тук, великолепний царю.

Канделабрите светнаха със седемте си огнени звезди на всички посоки, а факлите пламнаха в ръцете на черните роби. Соломон почувства, че едва настанила се в този обширен дом Македа вече магически го бе преобразила.

От всички притъмнени ъгли бликаха необичайни цветове и шумове. Атмосферата, изпълнена с бойци, равини и съветници пренасяше Соломон далеч от Иудея, в тайнственото и вече легендарно царство на Сава и Симиена.

Самата Македа беше преобразена. Беше облякла костюма на йеменските принцеси с пристегнати на глезените шалвари със златни халки, хванати под ханша с широк пояс от кожа на газела, изрисувана на палмови листа. Толкова лека беше коприната им, че през тях хармонично се очертаваха краката й. Гърдите на Перлата бяха голи, но плътта й беше скрита под множество позлатени нашийници, блестящи от скъпоценни камъни шарфове и бисерни огърлия. Прическата й на дълги букли, покрити с перли падаше до раменете й, а краката й на балерина бяха обути с тъмни кожени сандали.

Тази вечер Савската царица се явяваше в целия блясък на чувствената си красота и създаденото й за любов тяло сякаш излъчваше магнетичните вълни на желанието. Докато прислужниците предлагаха освежителни напитки в златни ибрици, тя се обърна към госта си с мелодичния си глас:

— Щастлива съм, много съм щастлива, че ми показа този рай. Чувствам, че тук ще бъда много доволна, но ти Соломон, трябва с твоята мъдрост да разсееш облаците, надвиснали над живота ми, както светкавиците разкъсват облаците в небето.

Златният цар се приближи, за да вдъхне плътта й, както се вдъхва китка цветя. И тъй като от нея се носеше сладкият и безпокоен аромат на необладавана жена, той не устоя на желанието да се наведе, да потопи продължително устни в нейното свежо и чувствено рамо.

Тръпнеща, Перлата се отдръпна, протестирайки:

— Престани, царю с тази игра, в която, изглежда, си майстор, защото тя носи само опасности и тъга… По-добре ме заведи братски на трапезата, наредена в твоя чест.

Вечерята им бе осеяна от смях и сладки приказки. Върху белия мрамор блещукаха хилядите огънчета на златните и сребърните съдове, на лъскавия порцелан и многоцветните емайли.

Още с влизането си Соломон беше забелязал, че двете им абаносови кресла, украсени с арабески от слонова кост и тапицирани с коприна, бяха наредени едно срещу друго от двете страни на масата. Противно на строгия протокол, той ги беше приближил и двамата владетели вечеряха за първи път един до друг.

Македа се бе опитала да задържи сервитьорите, които стояха нащрек, за да изпълнят желанията на вечерящите, но гостът ги отпрати отвъд скритите със завеси врати.

Така царят можа да предложи зърна от гроздето, което отронваше за жадните уста на Пречистата, и да й налее в златна ниска чаша упойващо вино и медовина. За да се спази обаче традицията, вечерята завърши с представление на танци и номера.

Докато се възхищаваше на смелите арабески на гъвкавите и леки като листчета савски танцьорки, огъващи се в ритъма на арфите и лютните, царската двойка вкуси една пареща черна течност, все още непозната на Соломон. Савската царица му разясни свойствата на кафето:

— То расте в моята страна, миролюбиви царю, и аз ще ти подаря семена, за да започне да се отглежда в твоите земи. Това вкусно питие има магически свойства: улеснява храносмилането и изгонва умората.

Сервирано в мънички златни чаши, то задържаше аромата си. Като го изпи, Соломон се почувства по-лек и дързък като юноша:

— Тук всичко е вълшебно, несравнима царице, защото е достатъчно погледът ти да спре както слънцето върху нещо, и то придобива неочакван блясък. Ти си идеалната вълшебница, която е в ума ми непрестанно и вдъхновява най-хубавите ми песни. Нека ми донесат една лютня!

Подадоха инструмента на царя поет и той, акомпанирайки си, запя химна на любовта, за слава на красотата на царицата, на прелестното й тяло и бляскавия й ум. Композицията му носеше белега на една езическа чувственост, която подейства като милувка върху плътта на Македа. Очарована от неговия талант и виртуозност, тя беше отпуснала глава върху възглавниците на алгата. Ритъмът беше така завладяващ, че й се искаше да потанцува пред Миролюбивия цар, но плахата й свенливост и някаква умора я обгръщаха като облак.

Когато завърши песента си — смесица от молитва и жалба. — Соломон се наведе към нея. А тя беше скрила чело в копринените възглавници и пред затворените й клепачи се редяха безплътни картини.

Страстта изгаряше гърдите на владетеля като вулканична лава. Той прегърна почти голите гърди под накитите, после ръцете му се плъзнаха надолу, за да обхванат ханша в желязната си стяга. Лекият като перце пояс от кожа на газела се скъса и разголи тялото й.

Голи бяха широките и правилни като лира ханшове.

Голи бяха плътните бедра като плодове, узрели на слънце и с нежния тен на златисто грозде.

Голи бяха краката, които нервно бранеха трепетната тайнственост. Македа се изправи рязко и се опита да закрепи шалварите си, но смущението и гневът й я правеха несръчна. Котешките й движения хвърляха светлосенки върху тялото й, а Властелинът ненаситно съзерцаваше играта им, която разкриваше първичната красота още по-ярко пред очите му.

— О царице, о красавице — възкликна той. Ще възпея извивките на твоите гърди, вълнуващата прелест на стегнатите ти и стройни крака и ще наредя скулпторите да изваят от мрамор главозамайващото видение, което си ти!

Поласкана и очарована Македа избяга, обвила се с покривката от брокат. Скоро се върна, облечена по египетски с плисирана туника, която едва прикриваше прекрасната разцъфналост на тялото й. Сякаш се опитваше да омагьоса онзи, чието желание всъщност я опияняваше.

— Каква бе целувката ти, царю? Бях те помолила да не ме целуваш така. Устните ти се впиха в шията ми, а ръцете ти се плъзнаха върху плътта ми в дълга и влажна милувка като горящ печат. Това не беше братската целувка, която ми обеща, а любовна целувка.

— А кой ти е обяснил — протестира Соломон — каква е разликата между братска и любовна целувка?

— Чувствам я с душата си! Чувствам я прекалено дълбоко, но въпросът ти е обиден за мен! Защото ти трябва да знаеш, че от юношеските си години, въпреки всички опасности и клопки, аз си останах девица, недокосната, необладавана! Чистотата на плътта ми е благото на моя народ. Не забравяй това никога, дори да трябва да страдаш!

След този сблъсък остатъкът от вечерта премина тъжно и за двамата. Владетелят се надяваше, че Перлата ще му зададе трудните въпроси, които той трябваше да разреши, предугаждайки, че те са свързани с нейната клетва. Но тъй като тя не проронваше дума, стана ясно, че щеше да засегне тази сериозна и жизнена тема в ден, когато плътта й, щеше да е по-спокойна.

Що се отнася до царицата на Сава, за да прогони тъгата си, тя запя и затанцува по заучените в Тива ритми. Живо, виещо се цвете пред очите на укротения цар.

Така царят се прибира в палата си. Главата му се бе запалила от объркани мисли.

Македа напомня изгубения рай

Дойде ред на царицата на сутринта да посети златния цар и да участва във великолепно угощение, с много цветя, ухания, блясък и фантастична изтънченост. Главният равин Бен Елеазар се възползва от срещата и от високите гости, за да постави на Македа някои въпроси, които занимаваха особено равините и юристите на Иудея.

— Вие ни разрешихте, о, Перло, да се запознаем с книгата, която сте изпратила на цар Соломон с първото ви послание. Книгата съдържа патетичната история на израилския народ и нашите изследвания потвърдиха нейната истинност. Слава на Господа, еврейският народ е страдал, но Иехова го е закрилял. На два пъти чудодейно го е спасявал от неговите мъчители в древен Египет. Ето защо ние благославяме нашия велик цар Соломон, че е успял да премахне жестоките египетски закони, които съществуваха допреди двадесет и пет години и осъждаха нашите съотечественици на изселване или смърт.

— Тези закони вече не се прилагаха, когато баща ми, Ангебо, живееше в Мемфис — намеси се Савската царица.

— Вярно е, но не са били отменени със закон — уточни Соломон. — Моят първи брак с принцеса Асасиф именно освободи израилския народ от тази постоянна заплаха.

Македа познаваше историята на този брак. Разказана й бе от принцеса Тайбия, дъщерята на иудейския цар, която е на нейна възраст.

— Нашите народи са едни и същи — съгласи се великият левит. Но по-тъмната кожа на вашите поданици се обяснява с това, че дедите ви са се женили вероятно за жени от Симиена, за да продължават рода си.

— Моята майка обаче беше от чист еврейски произход — настоя Македа.

— Тогава как става, че законодателството ви, за което се говори толкова откакто сте в Иерусалим, е тъй различно от нашето? — подхвърли главният жертвоприносител Натан.

Македа разбра, че тези мъже, горди с произхода си и знанията си, искаха да я въвлекат в опасна словесна битка. Тя се опита да я избегне, като се обърна направо към Соломон:

— Вярно е, че нашите правилници са доста различни от вашите. А целта на идването ми беше именно да те помоля, царю, да изпратиш някои от твоите учени равини и левити да посветят моя народ в законите и обредите на Иехова. Ако си съгласен, ще ми изпратиш и архитекти да построят великолепни храмове, защото аз искам да почета Всевишния с величие.

— Всички тези учени ще тръгнат с теб, царице! — отговори Соломон. Моето царство е посветено на Бога, а твоето желание е благословено…

— Научихме — поде главният равин — че сте изменили брачното си законодателство така, че положението на мъжа спрямо жената е променено из основи. Бихте ли ни го обяснили? Защото да си признаем това ни се струва твърде противно на законите на Иехова и това ни учудва. Трябва да знаете, царице, че се осмеляваме да ви кажем това, поради привилегията ни да бдим над ритуалното изпълнение на божиите закони.

— Чудесно е, че бдите за доброто изпълнение на религиозните закони — отвърна Македа. — Провъзгласените от нас закони са от изключителната компетенция на държавното управление, и аз не съм нарушила вярата. Исках само в историята на света да се запише моята воля за установяване на свободата и върховенството на жената.

Макар да се въздържаха от уважение към нея, опонентите й се стараеха да й докажат колко концепцията й бе слаба. Безспорно жената имаше право да иска известни предимства, но интересът на обществото изискваше тя да остане пазителка на домашното огнище, да поддържа огъня, да създава и поддържа семейството, без което обърканото човечество щеше да върви към упадък.

— А вашето законодателство — продължи великият левит — е насочено в противна посока. Съществува опасност, върховенството, което отреждате на жената, да засили всъщност безпътността и разпуснатостта на нравите.

— Струва ми се неоспоримо — подчерта Соломон, — че тези закони са били породени от някакво дълбоко чувство на нашата славна царица. Да даде Иехова да узнаем скоро какво е било то.

Македа погледна царя с учудване, чувствайки, че той чете мислите й.

— Ти си въплъщение на мъдростта, царю, и аз ти имам доверие. Ти сигурно ще откриеш в душата ми онова, което окото на простосмъртния не би могло да прочете.

— За това Господ трябва да ми помогне — прецени Еклисиастът, а дотогава нека първо приемем милостивата ни царица в нашия Храм, след като нейното желание е такова. Преди това главният равин и първият левит ще трябва да я въведат в историята на нашата религия, да я запознаят със смисъла на обредите ни и с правилата на собствените ни закони.

Много скоро разговорът на сътрапезниците, развеселени от виното, придоби общ характер. Началникът на кавалерията отправи комплимент към царицата за хубавата и стройна осанка на нейните амазонки, а след това поиска да узнае дали отсъствията им по майчинство не разреждаха редиците им.

— Моите стражи ще се ръководят винаги от савския принцип — отговори Пречистата перла, — а той накратко е следният: „Любов към родината и омраза към мъжете.“ Така че няма за какво да се страхувам в това отношение…

Присъстващите избухнаха в смях, като помислиха, че става дума за шега. И то до такава степен, че главният ковчежник Хайзар заяви сред всеобщото веселие:

— Този офицер няма да се обиди от теорията ви, царице, защото неговият девиз пък е „да служи на родината и да мрази жените“.

Въпросният офицер промълви нещо, видимо поласкан.

— Дали този мъж не мрази жените, защото те не са го харесали? — заинати се Перлата.

Присъстващите прихнаха да се смеят, още по-силно, но Соломон ги прекъсна.

— Македа, скъпа моя царице, ти говореше за брака като за сделка или съзнателен избор. Нещата не са точно така. Бракът е разцъфтяване на любовта, а любовта е въпрос на сърцето, душата и ума. Липсата на това чувство у животните доказва, че човекът е по-висше същество. Няма правилник, който може да възпре това чувство, и ти напразно водиш своята ожесточена борба, защото поданиците ти няма да те следват.

— Макар да искам да убия любовта, нямам намерение да осмивам това чувство, което лично аз не разбирам. Моята съдба, великолепний царю, е да бъда месия на правата на жената, както ти си апостолът на божите служители. Тази роля ми е била наложена жестоко и аз няма да се откажа от нея.

— Твоята апостолска роля е възхитително наивна, защото е неосъществима, храбра владетелко. От думите ти разбирам най-вече, че ти не познаваш любовта. Наистина ли никога не си обичала?

— Аз никога няма да дам такъв жалък пример на своите поданици.

— Недей да казваш „никога“. Любовта те удря като гръм и ти вече нищо не можеш да направиш, за да се освободиш от нея.

Македа замълча за миг, преди да подеме отново аргументите си.

— Като се омъжва, жената се жертва за нацията. Приема да създаде бъдещото поколение. Това мъченичество заслужава уважение, защото, ако в семейството някой заслужава почит и уважение, това е жената. А в замяна тя се подчинява на господар, който няма никаква заслуга, той, напротив, би трябвало да служи на онази, която ражда живота и се труди изтощително, за да продължи рода.

Всички мълчаха.

— Чуйте — продължи екзалтирано царицата, — една от моите жени, управител на провинция, е въвела без мое знание закон, с който се забранява на момите да се омъжват за мъж, който не е убил поне двама себеподобни. Като доказателство женихът трябва да покаже член и нос на жертвите си. Тези късове месо се поднасят на съдията, който разрешава брака и го освещава чрез изгаряне на кървавите трофеи. Макар че не одобрявам тази изтънчена жестокост при унищожаването на мъжкото население, аз я толерирам, защото отсега нататък в тази провинция една жива жена ще струва винаги повече от двама убити мъже.

— Нека оставим настрана вашите жестоки сатрапки — каза Соломон с отегчение, — защото споровете могат да се изострят…

— Кажете царице, как успявате да извличате толкова много злато във вашите държави?

— Някога само промивахме златоносния пясък, за да отделяме по-тежкия ценен метал. Този метод е бавен и трудно може да бъде развит, защото не е възможно да се поставят да работят повече хора, отколкото повърхността на течащата вода позволява. Затова моите специалистки изобретиха специални мелници за трошене на златоносните скали. Мелниците се задвижват с магарета. Водата се докарва по канали и полученият пясък се мие непрекъснато. Златният прах достига накрая по хитро издълбани тънки улейчета в едрите каменни плочи, които се поливат непрестанно. Благодарение на този метод аз добивам много повече злато от фараона и той започна да използва моята система.

— Царят на Иудея би бил много щастлив да разполага с толкова богатство…

— Подарявам ти една златна мина и една от тези мелници, както и привилегията да извличаш оттам каквото искаш, за да разкрасяваш великия храм на Иехова — отговори великодушно Македа. — А за пищност при богослужението, добавям и правото за експлоатиране на една друга мина, срещу една пета от продукцията.

— Но какво мога да ти дам в замяна на тази голяма щедрост? — възкликна царят.

— Не съм ти продала нищо, Соломоне. Моите подаръци не очакват нищо насреща. — Никога не забравяй, царю, че щедростта на жената е безгранична. Тя е още едно доказателство, че жената е по-висша от тяхната алчност и скъперничество.

— Приеми два пъти благодарностите за дъжда от злато, който сипеш над Храма и косвено над държавите ни. Но би ли ни казала какво обяснение дават учените и теолозите от твоето царство за произхода на златото и среброто, на скъпоценните камъни и перлите?

— Не знаете ли? Голямата книга на вярата не дава ли обяснение за изгубения рай, който дълго е бил една от тайните на сътворението на света? Моят баща, Ангебо, преведе на нашия език книгата на книгите, обяснението на чудесата, ключа на символите…

— И какво казва тази книга? — пита главният свещеник.

— Казва, че на шестия ден от сътворението, установявайки, че творението му е достойно да бъде похвалено, Иехова забелязал, че на никое животно не е дал достатъчно интелигентност, за да възхвалява природата и нейните съвършенства. Тогава създава човека и го нарича Адам. Много се гордее с него, макар да забелязва, че е лишен от грация, хармоничност и красота. Затова премесва отново творението си, усъвършенствал го, като го направил по-гъвкаво. Така създал Ева. Нейното тяло било цяла наслада от копринените коси до седефените нокти. Всичко в нея било с точни пропорции, моделирано от полъха на цветята. Ева била толкова красива, че захласнатите животни помолили Иехова да създаде по една за всеки животински вид на земята и Господ се съгласил да го стори.

Адам бил във възхита пред Ева, която събирала всички красоти на небето и земята в нежното си като тръстика тяло. И тя и той възхвалявали Създателя, че им е дал онази искрица ум, която ги правела по-висши от всички други същества. Иехова бил толкова поласкан, че решил да умножи мъжете и жените и да ги направи различни по цвят на кожата, запазвайки своя цвят — златистият — за расата на Адам и Ева. След това създал реки от течно злато, езера от сребро и мед, реки от перли и скъпоценни камъни, за да живеят в несметни богатства и никога да не познаят болест или смърт.

След като минали сто години, Адам и Ева се уморили непрекъснато да възхваляват все едни и същите добрини, създадени от невидимия Бог. Потопили ръце в езерата и реките, за да си направят идол, блестящ от злато, сребро, перли и скъпоценни камъни. Започнали да обожават този идол, защото бил видим.

Когато Бог научил за това, извикал „човешките“ същества и, като прокълнал земята, прокълнал и тях. От този момент, за да се хранят, трябвало да обработват земята, да отглеждат растения, животни или да ги ловят за храна с риск на живота си. Така те познали опасностите, болестите, смъртта, а жената започнала да ражда в мъки.

Перлите се скрили на дъното на моретата, в каменни черупки, а реките, които носели метали и ценни минерали, пресъхнали. Коритата им се покрили с пясък, пръст и скали. Човеците били осъдени завинаги да копаят и дълбаят, за да намерят пръснатите нишки в сърцето на планините и в преобърнатата пръст…

Как присъстващите да не се впечатлят от този разказ? Равините обсъдиха неговата правдивост и решиха да изпишат това чудо върху плочките си, за да го сравняват с другите легенди за Сътворението. За сътрапезниците си, дори и на най-учените, Македа изглеждаше още по-велика с проницателното обяснение за нещата, събитията и хората, което съумя да даде.

В Иерусалимския съвет

Точно този ден слънцето светеше в помръкналото сърце на царицата на утрото. Тя предаде мислите си на Съвета, който Соломон бе свикал по нейна молба. Словата на Македа се изливаха от книгата, която нейният съветник Мерари четеше на глас на еврейски език, изчистен от промените на обредния език в Симиена, Йемен и Сава.

Достопочтените и мъдри съветници на цар Соломон слушаха внимателно и клатеха глави.

Сред тях тържествено стоят главният равин Елеазар, първият жертвоприносител Натан, чийто поглед с удоволствие се задържаше върху ослепителната красота на дъщерята на Ангебо, първият левит Симеон, зет на цар Бенеджа, управител на провинция Иафа, командващият на кораба „Амаза“ капитан Надаб и накрая главният ковчежник Хайзар.

Пречистата Перла се бе подготвила за тежка словесна битка. Дали се надяваше да убеди странния трибунал, от който очакваше да прецени духовната доктрина на нейния живот? Сигурно не. Тя се надява единствено, че в съчетанието на умовете им щеше да се открие онази пукнатина, през която тя ще се измъкне от клетвата си, като от затвор.

Умерено и с тежък глас Соломон припомни живота на видната владетелка и най-вече нейното юношество, чиято насока се бе променила рязко след ужасното обещание, което равините бяха изтръгнали от умиращия пророк. Разказа също и за преживените от Македа страдания.

О, мъдреци на Иудея, моля, не забравяйте, че към вас се обръща дъщеря на Израил. Всъщност царицата на Сава и Симиена царува над Израилевия народ. Нейният Бог е нашият, религията й е нашата. Дано ни вдъхнови Иехова да открием решението, което ще даде на многоуважаваната ни гостенка спокойствието, което й липсва.

Седнала под балдахина на залата на Съвета, Перлата благодари на царя за думите му с един продължителен поглед.

— Съветнико на Сава, Мерари — подема Соломон, — кажи ни сега, какъв е въпросът на твоята царица.

— Първият въпрос — започна да чете Мерари, — се отнася до управлението на държавите ми. Обожаваният ми баща, пророкът Ангебо, просветен, справедлив и могъщ владетел, ми даде три съвета: „Ти дъще трябва непрестанно да разширяваш държавата си за най-голяма възслава на Иехова… Трябва разпокъсаните части на Израилевата империя да се съберат в едно за спасението и силата на израилците. Трябва да си могъща и славата ти да блести заради престижа на твоя народ и на самата теб.“ Великият маг Белоша, духовен съветник на баща ми, беше и мой съветник. Той ми завеща следното послание: „Научи народите ни, царице да се обичат и всички да са равни. Царувай с мир, за мир. Старай се да бъдеш владетелка, обичана заради справедливостта и добрината си. За целта избягвай завоевания и кръвопролития.“ Първият ми въпрос към мъдрия цар и почитаемите учени е да кажат коя от тези две концепции е по-добра. Мир или война? Доброта или автократичност?

Мерари сгъва първия лист на документа. Соломон се забавляваше, от объркването на съветниците си.

— Нека всеки се изкаже — извика той. — В този дебат по отношение на лице, което не попада под нашите закони, свободата на мисълта е гарантирана.

— Ето тук е недоразумението — иронично подхвърли главният равин. — Поради това колегите ми мълчат. Въпросите на прочутата царица са толкова прости, че и дете би им отговорило. Да, едно дете би ги решило според собствения си темперамент…

— Според това дали е с кротък или агресивен темперамент — уточни Натан.

— Дали е артистична натура, затворена в себе си, или е жадна за приключения и пространство! — продължи Симеон.

— Не е наша работа да съдим управлението на тази известна владетелка! — отсече Хайзар. — Не става дума и за разбиранията на цар Соломон!

— Така е, съгласи се управителят на Иафа, но постъпките им са много различни в единия и в другия случай. Да се одобри единият, означава да се осъди другият. А обичаят е съветниците на гениалния цар да му казват какво мислят. Колективната мисъл на равини, хора на изкуството и воини не се отдалечава никога от светлите заповеди на нашия цар. Когато той говори, ние всички сме захласнати от думите му, които озаряват нашия ум.

— Ние винаги сме мислили еднакво, поде Бен Елеазар, и редът на Иехова е неоспорим: „едно сърце, една мисъл“!

— Божият призив се отнася до единението на еврейския дух — заяви първият левит. — Да бъде благословена царица Македа, която идвайки при нас е първата мисионерка на единението на всички израилеви души.

— Божият промисъл не е покана за вадене на меч — отряза Соломон, обобщавайки човеколюбивата си доктрина. — О, царице, моите съветници и аз не можем да те осветлим по първия ти въпрос. Отговорът на този въпрос е в твоето сърце и в светлината на вдъхновения ти поглед, царете се раждат с правото да убиват. Аз познавам владетели, чиито угризения са толкова тежки, колкото са завоеванията им.

Съветниците мълчаха, завладени от кроткото му слово. Мерари се осмели да наруши тишината.

— Велики царю, знаете ли, че всички тези завоевания Савската царица е посветила на Божията слава, че с плячката построи храмове, училища и направи народа си богат чрез търговията?

— Перлата е много прочута и много чиста — отговори Соломон. — Въпросът, който тя ни поставя, изключва хвалебствия, защото хвалебствията са на устата ни всеки час. Вие сте най-великата между цариците. Царуването ви е изпълнено с чудеса. Вие питате Соломон и съветниците му какво да бъде — мир или война? На този въпрос нито Соломон, нито съветниците му могат да дадат отговор.

— Разбирам — каза Македа, — че престижът, който получаваш заради ума и мъдростта си, царю на гениите, пазител на печата и служител на Ковчега на Завета, е над военната слава. Прекланям се пред тази светлина. Силата на моите армии се сразява с една твоя дума само…

Царицата седна отново на мястото си и даде знак на Мерари да продължи четенето.

— Вторият дебат се отнася до мен лично. Имали ли са право да изтръгнат от баща ми и от мен, неуко дете, клетвата да остана девица през целия си живот? И ако са имали това право онези, които са ме задължили да посветя девствеността си на Симиена, не мога ли да абдикирам, за да се омъжа и да царувам в Сава? Това е вторият ми въпрос.

В съвета настана отново тишина. Соломон иска да остави на учените свобода да се произнесат по този деликатен проблем, но след като никой от тях не проговори, той призова мъдростта им.

— Съветници мои, отговорете на царица Македа. Тя е повярвала, че сме достойни да я осветлим относно мъката, която тежи на живота й. Какво ще кажете за клетвата, която я лишава от естественото право да бъде жена?

— Бог е велик и върши добре своите дела — осмели се тогава да каже главният равин Бен Елеазар. А Бог е казал на човеците: „Вървете, растете и се умножавайте.“ Словото му е свещено и никоя клетва не може да го нарушава.

— Да, Бог е велик — каза изправяйки се великият левит. — Той е дал на човека сетивата — осезание, обоняние, вкус и зрение. Не зачитат словото Божие онези, които променят творението на Иехова, като пречат на едно човешко същество да си служи с едно от сетивата си. А любовта е функция на сетивата. Така че, царице, не са имали право да ви принуждават да се откажете от сетивата си, както би било нечовешко да ви направят сляпа или глуха.

— Нашите жени са заченати, за да раждат — потвърди още главният жертвоприносител. Бог така е пожелал. Любовта и любовната наслада са най-голямото удоволствие, което Бог е дал на човеците, за да ги доближи до небето. В тържествения миг, когато мъжът дава свещеното си семе, за да създаде човешко същество, той е най-близо до Бога, а жената става частица от Бога, защото тя приема материята и я развива в утробата си. Това значи, че девствеността отдалечава човеците от Бога.

— На мен винаги ми се е струвало, че да се люби човек е естествена привилегия, както да яде и да пие — добави управителят на провинция Иафа. Кой чудовищен бог би могъл да ми попречи да ям, да пия и да се любя?

— И все пак аз съм чувала — намеси се Македа, — че някои богове на съседни нам народи принуждават млади момичета да остават девици и да служат в Храма.

— Така е — призна Соломон. — Тези девици са символ на абсолютната чистота и поддържат свещения огън в храмовете няколко години. След това ги заместват други девици, които ги освобождават от клетвата им. Някои по-жестоки религии изискват изкупителни жертви на млади девици, принасяни на самите стъпала на езическите олтари. Но нали нашият Бог е Бог на добротата и справедливостта и осъжда човекоубийството сред неговите обични създания.

— Ето че чухме най-просветлени мнения по проблема, който ни постави, ти царице! Аз не се произнесох, защото валидността на твоята клетва попада в строго религиозна област, и ако никой сред моите учени не желае да каже още нещо, ще наредя на главния равин Бен Елеазар, който е потънал в божията мъдрост, да ни каже какво е решението.

— Аз мисля, че славната Савска царица може и трябва да отхвърли клетвата, изтръгната й от свещеници, които не спазват истинския закон Божи.

Всички се съгласиха с него.

Македа беше станала с вдигнати към небето ръце, като че ли в този миг я бяха освободили от тежки вериги. Соломон беше щастлив като огрян от слънцето гълъб.

— О, Македа — възкликна той, — мъдростта на равините и учените ще направи от теб най-великата владетелка и най-щастливата съпруга на земята!

Натан се приближи до Перлата и целуна пояса на бялата й туника. Царицата на утрото въздъхна. Животът се отваряше по-широко пред нея, тя дишаше по-свободно и с разширени от надеждата гърди. Въпреки това тя не можа да се въздържи да не отговори на Соломон.

— Бащините ми свещеници са ме предали, като са ми наложили да остана девица. Не ми ли е съдено да изживея един ден ужаса да ме предаде съпругът, който ще предпочете пред мен други, по-пленителни жени?

— И Господ никога не е задължавал мъжете да ограничават броя на жените си — обади се тогава Натан, който винаги защитаваше тази теза против фанатичните привърженици на моногамията — Оставил им е правото да се любят и да създават деца, тоест да се женят за няколко жени, защото човешкото възпроизводство е основна грижа на Иехова. Освен това мъжът не може да се задоволи само с една жена, а жената не е създадена да бъде единствена съпруга. При всяка луна в небето съпругата не може да задоволява мъжа си. Бременността също го отдалечава от тялото за девет месеца. В това време съпругът намира продажна любов по кръчмите. Обратно, верният съпруг иска от жена си тя да му намери втора съпруга, ако има качества, първата съпруга си остава единствена духовна негова съпруга. Такъв е законът, който Бог е дал на хората.

— Натан се изказа като мъдрец — прекъсна го Соломон — и словото му е като божия притча.

След това Македа помоли царя да й разреши да се поклони при дарохранилницата, да благодари на Бога за просветлението и да му поиска прошка, че е нарушила неговите закони.

— До този момент никоя жена не е влизала в светилището, нито е докосвала дарохранилницата — заяви главният равин. Аз искам присъствието ти да не нарушава нашите обичаи.

— Трябва да знаете, велики равине, че аз докоснах дарохранилницата в чудесния ден на коронацията ми — отвърна Македа.

— Явно Пречистата перла може да стъпи по плочите на Светая светих като владетелка, равна на царете, но не и като жена… — потвърди Соломон.

— В такъв случай няма пречки царицата да се помоли — реши великият левит. — Ще я очакваме в Храма.

Аудиенцията приключи. Цар Соломон се изправи. Равините, левитите, съветниците излязоха. Савската царица и Пазителят на Печата бяха останали сами…

Тогава Македа сне горната си дреха и пред заслепения цар застана в офицерска униформа, цялата везана със сърма. Стройна и тънка, тя грееше сред слънчев лъч като права лъскава сабя. Златният цар мина пред нея тържествено. Звуците на тромпетите разкъсваха въздуха, а химн, изпълнен от лютни, съпровождаше стъпките им. Въоръжена гвардия оформи за тях железен път до Храма.

На площадката бе застанал главният равин, обграден от свещеници и чакаше Пречистата Перла, която изкачи стъпалата разтреперена. Той я заведе до седемте символични стъпала на дарохранителницата, обградена от двете страни със златни статуи на крилати Соломонови бойци, опрени на пламтящите си мечове. В златното дъно на дарохранилницата гореше вечен огън.

Савската царица се простря на пода и в страстна молитва направи преглед на целия си живот. Зад нея цар Соломон също се молеше, а равините ритмично призоваваха Иехова като редуваха метани с викове. Тогава се чу гласът на Македа:

— О, Господи, давам в дар сто и осемдесет бели козела. Дано този изкупителен дар отстрани гнева ти от моето каещо се чело…

Чу се писъкът на животните, приготвени за жертвоприношения пред Храма. Миризмата на кръвта се смеси с тежкия мирис на тамян.

— Дарявам още — продължаваше Македа — по един козел — за всеки месец от царуването си и сто и осемдесет торби със смирна за окадяване дома на Всевишния. Само ме освободи от клетвата Боже, освободи ме!

Главният равин издигна глас:

— Македа, царица на Симиена и Сава, владетелка на морета и на две земи, царица на утрото, ти си освободена от клетвата по волята на Иехова.

Под сводовете на Храма гръмна музика. Връхлитайки върху многоцветните греди, тя се блъскаше в пиластрите и рикошираше в пода. Това беше химнът за възслава на Бога. „Осанна!“ — вълнуваща и тежка като рев на океана през бурна нощ. Перлата се бе изправила на крака с вдигнати към дарохранилницата ръце.

— Аз бях месия на жените, о, Господи — извика тя и припадна в ръцете на златния цар.

Любовта в галилейската нощ

През целия следващ ден Македа остана в дълбоко вцепенение. Изживяваше чувството на новото си съществувание. Разтреперена като дете пред неизвестното, тя отмени цялата си програма и се затвори с Мерари и двама книжници, за да изпрати многобройни вести в Сава.

В лагера й вече се носеше вестта, бърза като светлината, че царицата се бе освободила от клетвата си по волята и милостта на израилския Бог. Вълнението беше голямо. Какво щеше да направи тя? Щеше ли да остане в Иерусалим или да се завърне в Сава? Щеше ли да даде на народа си цар? Всички, от най-скромния войн до най-високопоставения служител, си даваха сметка, че обявеното от Съвета събитие щеше да има дълбоки последици. Поради това придружаващите царицата бяха обхванати от нервност.

Следобед пратеник на цар Соломон покани Македа да излезе надвечер да се порадва на свежестта на ароматния бриз на обширната тераса на покрива на палата, построена, украсена и подредена с цветя по заповед на Соломон. В спокойната обсипана със златни звезди вечер, пред гледката на потъмнелите и смълчани палестински планини, царицата прие поканата. Тя имаше нужда от тази свежест, а почувства и необходимост от думите на Властелина, които да я полюлеят и приспят страховете й.

Савската царица се запъти към палата на Соломон. Тя изкачи цветните стъпала, които водеха към терасата, сякаш вървеше нагоре към съдбата си. Когато стига най-горе, обгърната от въздуха на горите и планините, вдъхна дълбоко, сякаш поглъщаше едно обещание за нов живот.

Царят на Иудея я очакваше. Лицето му грееше от надежда. Облякъл бе най-богатите си дрехи, като за тържествен случай. Единственият му прислужник очакваше заповедите му, а от всеки зелен или цветен храст на терасата се долавяха музикални въздишки, които се смесваха с вятъра.

— Ето те най-после, звезда моя… — посрещна я Соломон и пое парещите й ръце, за да я заведе в пурпурната шатра, отворена към светлините на Иерусалим.

В шатрата алгата беше мека и дълбока, а музиката още по-нежна. Небето се отразяваше върху лицата на Савската царица и цар Соломон с трагичната светлина на последните слънчеви лъчи, които се разпръсваха феерично. И двамата чувстваха сърцата си големи като небето. Македа предпазливо се бе обкръжила с джуджетата — прислужнички, а верният й като куче великан я следеше постоянно с поглед. Соломон отпрати всички тези очи и уши. Желанието му бе да остане сам с царицата на тази ухайна тераса, която сякаш плаваше във въздуха заедно с цветята, осветени от високите лампи.

— О, Македа, тази нощ е топла като целувка.

— Като целувка, точно това е опасното за една жена, омаяна от музиката на словата ти.

— Не се страхувай и освободи тялото си от това кожено наметало.

— Това са самурени кожи от Такаци. Аз сама съм ги убила, когато бях безгрижна царица, влюбена в силата и движението. А сега твоите песни, твоята музика и поезията ти убиха у мен страстта към пространства и завоевания. Ето резултатът от този престой, в който против желанието ми волята ми се топи. Войните вече почти не ме интересуват, а новините за победи, предавани ми с гордост от моите офицери, ме оставят безразлична.

— Ето как от царица на справедливостта и красотата се превърна в царица на изкуството и добротата. Да бъде благословен Йехова, ако с мъдростта си и любовта си към хармонията, Соломон, е допринесъл за това ти вдъхновение.

После двамата пиха сладко вино от златни чаши и хрускаха сладкиши, леки като заобикалящата ги носталгична музика на арфа.

— Трябва да знаеш, царю, че тази вечер съм дошла при теб, за да ти благодаря, че свика Свещения съвет, където думите на старейшините бяха като сноп силна светлина…

— Не ми благодари, царице, а препрочети римуваните слова, които преди осемдесет дни дадох да изпишат на египетския папирус за тебе. Като ги прочетеш, ще откриеш отново тогавашното ми обещание.

— Препрочетох на глас посланието ти, златни царю, като най-хубавата песен, която ушите ми са слушали досега.

Монархът с осемстотинте жени изглеждаше пред Македа като стеснително дете. Направи знак с покритата си с пръстени ръка и взе арфата. От устните му се отрони най-новата му песен, вдъхновена от спокойната нощ, величествения декор на галилейските планини и гори, от красотата на звездите, и цялата възпяваше любовта. Македа бе притворила очи в опиянение. Пръстите й се бяха вкопчили в ръба на дивана, твърди като струни. Соломон й заговори:

— Ти ми заяви, царице, че желанието на баща ти било да обедини евреите в една империя. Затова си дошла в Иерусалим. Бъди благословена, защото правиш това, което трябва да правиш, и Йехова те е вдъхновил. Но за да се съберат заедно всички евреи, трябва да се обединят и империите ни. Мислила ли си за това, Македа? Само така делото ти ще е пълно, завършено, окончателно. А вчера в Съвета аз ти казах: Не с меч, Македа, никога с меч, а с любов! Господ е свършил добре своето дело. Поставил е девица на пътя ми на човек, въплътен от него, негов слуга, пазител на Ковчега на Завета и Печата. Той пося в сърцето ми любовта към теб, като най-красиво цвете, с най-много цветове, най-ароматно, най-рядко. Всичко се подрежда по божията воля и ти трябва да видиш непременно тайнствената подредба и хармонията на неговите желания… Не ми отговаряш? Знаеш ли, че те моля да станеш моя съпруга и да ми дадеш хубав син, който да стане цар на нашите споени от любовта и кръвта империи?

— Знаех всичко, което щеше да ми кажеш, о, Соломоне, защото отдавна съм отгатнала твоята страст. Очите ти са като книга, словата ти са прозрачни като египетско стъкло, сърцето ти е дъхаво като санталово дърво. Всичко около мен ми подсказваше какво щеше да ми кажеш. И все пак аз не мога да ти дам отговор тази вечер.

— Не си ли сама, о, Перло, господарка на съдбата си и на милионите хора, които се прекланят пред волята ти?

— Да, Соломоне, така е, решението ми зависи само от собствената ми воля. И все пак, тази сутрин съобщих в моята столица чрез сигнали присъдата на твоя Съвет. Очаквам реакцията на моите народи. Дай ми няколко нощи за размисъл. Предчувствайки какви дълбоки промени в живота ми ще донесе изоставянето на клетвата, моите съветници и армиите ми са в тревога. Представят си вече законите ми отменени, мъжете, получили обратно недостойните си привилегии, и същевременно жените в Симиена и Сава, изпаднали ведно с царицата в робство на мъжете и любовта.

— В такъв случай ще искам отговора ти след три дни, Пречиста перло. Но колко невярна представа имаш за любовта поради продължителната ти девственост, от която чувствата ти към мъжете са деформирани!

Македа все още упорстваше върху развалините на осемнадесетте години упорита защита на своята догма.

— Аз ти казах, че не понасям робството, царю. Като стана твоя съпруга няма ли да ти стана слугиня, инструмент на твоето егоистично удоволствие?

— Каква мъка ми причиняваш, о, Перло… Ти изкривяваш благородната човешка мисъл на Йехова: неговата воля е човеците да се множат помежду си, за да осигурят живота на земята. Той ни е дарил любовта, за да предизвиква съчетанието на половете, и я е разкрасил, както е придал колорит на цветята. Бракът следователно е божия институция, а не е измислен от човеците.

— Ако е вярно това, което казваш, Йехова е дал на Адам само една жена. Защо тогава ти имаш повече?

— О, о — каза Соломон гледайки в светлината на лампата златистата си брада в една от златните плочки, които висяха на колана му. — Виждам, че тази мисъл се е загнездила в теб… А вчера в Съвета Натан ти даде много мъдри обяснения за правото на мъжа да се жени за няколко жени, между които една, главната, избира следващите. Ще добавя към думите на този мъдрец, че Бог е създал жените, безбройни като цветята. Това изглежда като природно явление, но не е. В него е божията воля. И най-малката прашинка, която се движи, следва реда на невидимото. Всичко се координира, комбинира се и се наслагва в битието, както на земята, така и на небето. Аз не добавям нещо ново към доказаните ти знания за безграничната сила на нашия Бог. Създавайки повече жени от мъжете, Бог е пожелал всеки мъж да има повече жени.

— А ти имал ли си много жени?

— Погледни този прекрасен розов храст, Македа. Аз съм очарован от него. Цветовете му са стотина и радват възхитения ми поглед и обоняние. Тъй както розовият храст краси природата, така и избраните от мен жени красяха живота ми, преди да срещна теб.

— Значи ще кацаш от цвят на цвят, а от мен ще изискваш най-фанатична вярност?

— Погледни пак тази роза — отговори Властелинът. Тя може да цъфти само на този храст: точно така и моята съпруга, в обятията на друг, може да обича само мен.

Македа показа бурно несъгласие.

— Детето от моята кръв няма да се оформи в моя корем, а в твоя. Ако детето не е от мен, а от някой друг, Бог ще те накаже за цял живот и ще те гори всеки път, когато целуна по челото този син, който няма да е от моята плът. Ето затова жената трябва да бъде вярна.

— Върховенството на мъжа следователно е желано от Бога? Каква жестока несправедливост!

— Не виждаш ли Македа, че това лъжевърховенство е само награда, обещана от Йехова на мъжете, които страдат, мъчат се и се убиват, за да издържат семейството. Какво е илюзорното върховенство на мъжа в сравнение с това на жената, която има грация, чар и прелъстителност. Жената е господстващата!

— Ти за всичко имаш отговор — каза Македа, изморена и победена.

И двамата замълчаха. Мъдрият цар щеше да изчака отговора й, щом тя искаше така. Но той се боеше все пак исканият от нея срок да не би да е само претекст, за да бъде той изместен. Хайзар му бе разказал за асирийския войн на име Асадарон, който с дързост и магия бе завоювал в сърцето на Савската царица място, което може би все още заемаше.

Беше вече късна нощ, светлините на града бяха угаснали. Музиката бе спряла. Македа пожела да се прибере в своя палат. Качи се на колесницата си и Соломон я гледа как се отдалечава, бяла сянка, неуловима като облак.

Пречистата перла се изплъзваше от пръстите му, убягваше му като мъгла. Соломон се прибра в Павилиона на небесните хармонии, където в страстни часове пресъздаваше поривите и тъгите на сърцето си в песни, изписани върху тайни папируси.

А Македа намери убежище в залата си за молитви. Сне дрехите и накитите си и облече черна роба. Спомни си напътствията на мага Белоша как да накара своето астрално тяло да проговори. Втренчи поглед в една червена светлинка в нощта, коленичи в дълго съзерцание, след което опря чело петдесет пъти о мраморния под. С прилива на кръв в главата, мисълта й се избистри.

Легна си по гръб. Успокоеното й сърце биеше кротко. Съсредоточила се върху себе си, тя постепенно подреди мислите си, и те й се откроиха съвсем ясно. Целият й живот се изниза пред очите й, от детството до този ден, в който трябваше да вземе окончателното си решение, и тя помоли Йехова да й даде сили.

Великият цар, потънал в идеали

Между столицата и укрепения лагер на Македа се разменяха послания всеки ден. Царицата на утрото не само се тревожеше за правителството си, но и се боеше, че бидейки далеч, можеше да изгуби влияние върху народите си. Наистина в съседните страни често се надигаха недоволства и като кървава вълна връхлитаха от град на град. Затова тя очакваше с неоправдано безпокойство подробните доклади за моралното здраве на нейните провинции, които управителите бяха длъжни да й изпращат.

— Никога вашите народи не са били по-мирни и по-щастливи — опита се да я успокои Мерари. Като се има предвид, че Ваше Светло Величество праща заповед след заповед в Сава, на всички е ясно, че пътешествието ви в Иерусалим не създава прекъсване, което да благоприятства бунтове.

— Точно така, Мерари. Аз никога не съм била толкова активна и не съм работила толкова много. В Иерусалим съм, а всичко е така, сякаш не съм напускала двореца си. Устройвам завладените провинции и засяването на земите им. Експлоатирам нови мини, строя кораби, копая канали и водни басейни. Строя градове и откривам училища. Поправям несъвършенствата на теорията ни. Аз движа цялата империя, а Якуб изпълнява. Но клетвата, Мерари, мисли ли за клетвата, от която се освободих?

— Царицата е господарка и на своя, и на нашия живот!

— Царицата желае народът и царството й да разбере, че тя не е престъпила клетвата си. Дали ще го разбере? Страхът у поданиците ми се поддържа от равините като огън, който не угасва; моята девственост ги пазеше от Божия гняв. Няма ли сега, като разберат, че царицата си е избрала съпруг, да се уплашат, че гневът на Иехова ще се изсипе над тях? Дали няма да нахлуят в храмовете страшно разгневени, да молят Бога за прошка и да призоват друг да царува в Симиена и в Сава?

— Опасенията на царицата са напразни — отговори Мерари. — Напротив, народът ще види в този брак освобождение и благословия от Иехова, защото именно тук се учи Божието слово, на което цар Соломон е теоретик…

Дните се редяха един след друг и цар Соломон губеше търпение. Искаше царицата на утрото да му даде своя отговор.

— Уведомих народите се за решението на Свещения съвет — му обясни Македа. — Очаквам да науча какво мислят за една женитба на царицата си. Иска ми се да разбереш моите скрупули, царю. Тази моя девственост, народите ми смятат, че тя представлява закрила за тях. Мога ли да им я отнема, без да извърша морално престъпление? Царицата никога не е извършвала престъпление. Царуването й е безукорно, както самата тя.

— Ти си справедлива и праволинейна като меч владетелка. Разбирам, че страхът ти да не бъдеш неразбрана, те кара да отлагаш отговора на сърцето си.

— Разбрал си съвсем точно, мъдрий царю. Ти познаваш сърцето ми и чувството, което ми пречи да ти кажа „Ще бъда твоя съпруга“.

— Аз мога само с благоговение да целуна токата на пояса ти — отговори Соломон. — Ти си достойна да бъдеш царица на евреите в двете империи.

— Когато приема да стана твоя съпруга, аз ще се откажа от иудейската корона, която ти не бива да споделяш с никого. Ще си остана Савска царица и ще продължа да царувам сама над народите си.

— Аз не усложнявам любовта си с грижи за величие, богатство или слава. Амбицията ми е да зная, че си ми съпруга и че те обичам. Пазителят на печата и на Ковчега на Завета не може да живее другаде, освен където е неговият дълг в подножието на Храма. Следователно всеки от нас ще царува в своята столица и ще се събираме, когато сърцето ни повлече един към друг.

След няколко дни Соломон уведоми Съвета, събран да обсъди държавни реформи, за съгласието на Савската царица, за нейните изявления и за съвместните им решения. Като идеалист, Златният цар бе дал свобода на словото и мисълта на видните учени, поканени от него да участват в асамблеята. Затова не се учуди, когато поискаха от него, разбира се, учтиво и по протокол, да втвърди намеренията си за женитба.

— Колегията на равините би се радвала, ако нерушимите връзки съюзят освободените от Моисей евреи с онези, които Иехова е спасил с чудо от гнева на египтяните.

— За съжаление не съм в състояние да дам на верните си поданици исканите от тях подробности — каза Соломон, след като изложи благородните скрупули на Пречистата перла. — Но трябва да благодарим на Всевишния, че е поставил на пътя на пророка си еврейската девица, която царува в Сава. Развитието на израилските народи от петдесет години насам е подготвяло този божествен завършек. Царуването на баща ми Давид съвпадна с това на Ангебо и девствеността на Македа е дар от Бога за иудейския народ. Слава на Бога! Осанна!

На крака, с вдигнати към небето ръце събранието поде възхвалата. След това главният равин се поинтересува дали в случай на женитба Соломон имаше намерение да напусне Иерусалим.

Тогава Миротворецът обясни, че той и Савската царица са се съгласили да живеят колкото е възможно по-често в съответните си столици. Според него нямаше да бъде необходима някаква реформа на управлението. Единствено религиозната догма щеше да бъде една и съща в огромната духовна империя.

Идеализмът на Соломон е бил винаги предмет на учудване за най-близките му съветници. Нито търговец, нито войник, златният цар царуваше над своя народ с лютня в ръце и редеше мелодични звуци към поетичните си речи. Често тази негова откъснатост от земното и спокойствието му бяха осъждани строго от евреите материалисти. Търговията страдаше от безгрижието на царя, а съседните монарси не се съобразяваха с цар, който мразеше войната… Ето защо съветниците се надяваха този брачен съюз да отвори търговски пазари и перспективи за хегемония.

Затова командващият армиите вече се гласеше за военен съюз с огромната военна машина на Савската царица; началникът на флота обсъждаше научно военноморската реорганизация на иудейците с помощта на морската наука на офицерите на Македа; главният ковчежник не оставаше назад, като замисляше договор, позволяващ на израилците да отиват да експлоатират огромните аксумски и савски богатства.

— Стига проекти, съветници — извика Соломон. — Аз се женя за жената, а не за царицата. Не очаквайте от вашия цар да се отнася към женитбата си като към търговски договор. Не си ли го познавате, о, равини и офицери? Не знаете ли, че той мрази войната и златото, алчността и амбициите на търговците? Само Храмът е неговото дело, и то е по-велико от всичко. Бъдещият му брак няма да промени нещата. Той ще донесе на народа само още повече мир, щастие и красота.

Разтреперан Натан все пак зададе въпроса си:

— А какво ще стане, ако дойде дете?

— Детето на Соломон ще стане цар на Сава — заяви твърдо владетелят. — Ако ми се родят други деца, аз ще посоча сред наследниците си кой ще е достоен да царува след мен. Бог е велик и не бива да преварваме делата му. Той ще реши дали дете от нашата пророческа плът трябва да спои империите ни!

Царят се бе произнесъл. Никой нямаше право на възражения. Съветниците се оттеглиха, оставяйки го да се усмихва на вълшебното видение Македа.

Сладострастните танци

На вратата на павилиона на небесните звуци се похлопа. Съобщиха за Натан, единственият допускан в убежището, където Соломон композираше псалмите си. Господарят, надвесен над мраморната си маса, беше потънал в мисли. Подостреното перо бе потопено в златистото мастило, а папирусите бяха пръснати около него.

— Прости дързостта на най-смирения между приятелите ти, царю, но безпокойствието ми расте с всеки изминат миг. Виждам любимия ми владетел, потънал в мрачни мисли. Мога ли да му помогна да изгони тъгата си?

— Ти си добър, Натане, но тъгата ми ще продължава, докато царицата не определи деня на сватбата. Познавам предпазливостта и резервираността на именитата Перла, но смятам, че трябва да има начин да й се помогне да победи и последните си колебания.

— Да, но мъдрият цар, в когото Бог се е вселил, чувства главата си празна и без идеи.

— Онази, която ще е господарката се съпротивлява само поради най-деликатни скрупули: трябва да измислиш такава гъвкава хитрост, с която царицата да бъде победена благодарение на собствените й добродетели.

— Трудно ще е, дори невъзможно!

— Лесно и възможно е, царю, чуй ме! Прекарах нощите си в мислене, комбинирах, градих, събарях, поставях клопки и измислях необорими уловки.

— И какво откри?

— Трябва да накарате царицата да открадне, Пресветлий!

— Да открадне? Никой никога не може да я накара!

— Грешка! Аз си представям как на един много пищен банкет се стараете да й се сервират ястия и вина, които да запалят в деликатното й гърло неутолима жажда. Независимо от това ще трябва да й съобщите, че изворът в палата е свещен, защото принадлежи на народа.

— Започвам да проумявам хитростта ти — прекъсна го Соломон усмихнат.

— И отгатвате, че царицата няма да се усети и ще пие от свещената вода, тоест ще извърши кражба спрямо народа на Иудея.

— Тогава аз ще я изправя пред жестокия съд…

— После ще я помилвате, в замяна на нещо друго.

— Да се омъжи за мен начаса.

— О не, царю, хитрината ще проличи прекалено бързо. Трябва още перипетии. Да впечатлим царицата, като й покажем, че според закона, нейният народ е извършил престъпление от общ характер. Като е накърнил свободата на дъщерята на Ангебо и я е лишил от правото на любов, наслада и потомство, народът на Симиена е извършил посегателство над свободата на индивида, което е наказуемо.

— Точно така — съгласи се царят.

— Но Перлата трябва да е велика, щедра, великодушна! Хитрината е тук: тя трябва да прости на народа си, преди поданиците й да си позволят да правят преценка на нейните решения.

— Значи тя прощава и помилва народа си?

— А вие помилвате нея, царю!

— Натан, ти си блестящ като слънчев лъч — заяви царят — и аз ще те възнаградя за това. Какво искаш от мен?

— Искам да сте щастливи двамата, господарю на стихиите.

— Ето, пет години ти ще получаваш данъците от една от провинциите ми.

— Вашата светлина, царю, е щедра и приятна!

Двамата мъже още дълго си говориха как да комбинират и съчетаят клопката.

— Предупреди Бен Елеазар — нареди Соломон. — Заповядвам брачната церемония да се организира незабавно. Царят не желае да чака. Предупреди и главния съдия. Но преди това предупреди Перлата, че царят ще вечеря с нея. Много ще ми е неприятно, Натан, ако тези чудесни неща се бавят!

И така още същата вечер иудейският цар отиде да яде и пие при Македа.

Те се хранеха почти всеки ден заедно. За да разсее тъжното настроение на Соломон, царицата беше извикала танцьори. Тя изобщо не забеляза, че владетелят я опива със сухи и уханни вина, като непрестанно пълнеше златната й чаша. Не забеляза и колко настоятелно я канеше да хапне от дребните солени рибки от Финикия, които разпалваха страшна жажда. Скоро тя поиска чиста вода. Златният цар отне чашата от устните й с обяснението, че да се пие водата от палата е забранено, защото тя е само за народа на Иудея. Македа се стресна за миг, но остави чашата и прие още вино.

Вечерята приключи весело. Веселото настроение на владетеля беше естествено, но при царицата то беше изкуствено, защото виното бе омаяло главата й. Мислейки вече само за щастливия миг, който бе сграбчила с пълни шепи, тя викна танцьорите.

— Сега ще ти покажа, царю, един танц, който възхвалява любовта и който някога бях забранила да се танцува в царството ми.

Появи се двойка египтяни. Мъжът беше млад и с мускулесто тяло, а жената, нежна и със сладострастни движения. Божествено красиви, те представиха, по маниера на своята страна, всички фази от живота на жената. Най-напред наивната радост на момиченцето, получило красива кукла. Любопитството му се събужда. Проявяват се наченките на майчина любов при това първо уподобяване. След това танцьорите представиха случайна среща между двама млади. Гледат се дълго. Харесват се. Парализирани са от стеснителност. Между тях се появява взаимно привличане. Младежът проявява възхищението си, момичето му позволява милувка. Влюбеният е обуздал девицата и тя танцува с него. Танцът скоро престава да бъде обикновен. Чувствеността им се е разпалила и девойката пада в обятията на победителя. Танцът продължава, но с по-бавен ритъм и нега. Мъжът изиграва, изразява желанието си и страстта, на която жената вече не се съпротивлява и му се отдава със скръстени ръце. Ритмите на музиката се променят. Ту много се ускоряват, ту спират кръстосват се, оплитат се. В такт с музиката танцьорът, който прави безброй пируети, носейки с изопнати ръце тялото на изпадналата в екстаз своя партньорка, неочаквано я полага върху кожена постилка. Разтваря леката дреха, която я обвива като почти неосезаем розов облак. В ритъма на мелодията той целува ту бързо, ту бавно виещото се и разтърсвано от тръпка тяло на жената. Накрая, давайки се сметка след тези галения, че партньорката му вече не може да сдържа желанието си, той се върти красиво около нея и на свой ред се съблича с рязко и силно движение, великолепен като бронзова статуя. Тя разтваря клепачи и го гледа с поглед, който блести като лунен лъч. Той най-после отговаря на мълчаливата покана и ляга върху нея, като всяко от движенията му е в ритъма на музиката. А тя е нежна и меланхолична. Прилича на въздишки на разтворила обятията си жена. Слят с жертвата си, унесен в прелестния световъртеж, танцьорът обладава танцьорката.

В този момент Македа хвърли своите воали върху телата на танцьорите и с един жест спря музиката. Соломон не посмя да протестира. След гнева на царицата танцьорите вече се бяха изпарили. Влязоха четирима черни роби, носейки позлатена статуетка, представляваща миниатюрно момиченце, наведено над огромно плато в грациозна поза. Слугите поставят платото на ниска поставка и се отдалечават.

— Виж тази статуетка от масивно злато — обърна се Македа към царя. — За теб аз ще я накарам да оживее.

— С удоволствие ще присъствам на нова демонстрация на твоите окултни способности, красива моя магьоснице…

Македа обикаля около статуетката и сякаш я обсипва с кабалистични слова. Златото оживява. Статуетката помръдва пред захласнатия поглед на царя. Човешката фигура се превръща в стройна танцьорка и започва да танцува под звуците на кедровата арфа, от която Перлата извлича тъжна и бавна музика.

Не след дълго музиката замря в пръстите на Македа, танцьорката се върна върху платото и замръзна на мястото си.

— Ще ти покажа тайната на магията — каза през смях парицата. — И ще ти подаря златната статуетка.

— Често ще ми танцува — отговори Соломон и се приближи до подставката, за да се възхити на статуетката.

— Само не я пипай, царю!

Твърде късно. Той вече докосваше с пръсти неподвижното лице на статуетката и усети трептящия живот под чудесната застиналост на позлатената кожа. Македа започна да се смее искрено на ужаса, който се изписа за миг по лицето на царя. Смехът й отекна като звънче, а владетелят се почувства засегнат.

— Нека дойде сега танцьорката Айка! — заповяда Македа.

— Какво ще ми покажеш още?

— Една от най-вдъхновените ми танцьорки. Тя живее в транса на чувствата.

Айка беше странно момиче с тясно лице, пламтяща от страст, с огромни очи, плътни устни, червени като нар. Облечена беше в бял костюм с шалвари, блуза, разтворена над прекрасните й гърди и огромния, почти чудовищен корем, на който около пъпа беше нарисувано великолепно око.

Тя танцува, като краката й не се отделяха от земята. Движеше само ръцете и корема си. След това подвижните като змии ръце замръзнаха на свой ред. Единствено коремът отговаряше на отмерения ритъм на жалната музика, който постепенно се ускоряваше. Танцьорката не спираше да движи корема си. В един момент сякаш някакво странно удоволствие я обзе, тя бе втренчила поглед в тавана, устните й трепереха, а по крайниците й преминаваха тръпки. Музиката звучеше все по-силно. Коремът й се движеше в кръг с все едно и също движение. Неочаквано танцьорката извика нещо дрезгаво и ритъмът се ускори, яркобелият корем се изкриви, нагърчи се и със силен хрип момичето падна на земята.

На Македа й бе неудобно да обясни на Соломон, че кючекът е танц на любовта. В апотеоза си този танц представя оргазма, без който всичко е само комедия на публичен пазар.

— О, Перло, днес ти ми показа невиждани досега чудеса — отсъди Соломон, — но не се ли боиш, че така ме караш още по-неудържимо да те желая?

Царицата се усмихна леко.

— Приятно ми е да ме желаеш, царю, но ако кажеш, ще прекъсна тези танци.

— А ти кога ще потанцуваш за мен, Македа?

— Аз танцувам без музика и сама, в градините си — никога не съм танцувала за някой мъж.

— И все пак настоявам, божествена красавице. Каква радост би било за Соломон да види как създаваш за него нови движения на екстаз… Награди безкрайното търпение, с което очаквам отговора ти, жестока царице, и предостави ми тази изключителна милост.

— Ще танцувам за теб, за да ти благодаря за доброто търпение, защото молбата ти е логична и отговаря на желанието ми да бъда справедлива.

В същия миг Македа, скачайки като сърна към завесите на вратата, ги разтвори, хвърли тежките парадни дрехи и след малко се върна облечена в египетска пола на твърди плисета, с корсаж представляващ мрежа от скъпоценности, а на главата си бе поставила паунова глава с пурпурна коронка. Тя само изсвири и един танцьор въведе дресираните пауни. Те магически се подчиняваха на очарованието на флейтата. Слушаха с изопнали трептящи шии и под влиянието на мелодичния инструмент разтваряха великолепните си ветрила, клатеха се, танцуваха действително по ритъма на музиката и се въртяха непрестанно около танцьорката, която ги увличаше в стъпките си, виещи се като арабески. Спектакълът беше величествен: една рядко красива танцьорка се движеше изящно сред пищния кадрил на укротените птици!

Когато танцът приключи, Соломон се втурна към Македа и я отрупа с комплименти и с целувка по гърдите, там, където намираше местенца непокрити със скъпоценности. Сне от ръката си пръстен, на който бе гравирана Соломоновата звезда, и го поставя на пръста на царицата, която вече не се съпротивляваше нито на милувките, нито на подаръците му.

— Сега искам да танцуваме заедно танца на чашите — извика възхитеният поет.

И те танцуваха танца на чашите.

Първо, царицата подскача около две чаши пълни с вино, поставени на ръба на едни голям пурпурен килим. Бюстът на коленичилата на килима танцьорка се движеше в такт с гъвкавостта на тръстика, повеяна от лекия бриз. Толкова подчертана бе гъвкавостта на движенията й, че тялото й сякаш бе отделено от ханша и се въртеше хармонично върху въображаема ос. Македа се наведе назад бавно, докато допре тила си до пода, старателно хвана със зъби първата чаша с вино, захапа я за ръба и се изправи така умело, че не изсипа нито капка.

Соломон беше прехласнат.

Картината се развиваше великолепно на фона на голямата зала за угощения, цялата в мрамор и яспис. Като че ли едно гигантско цвете бе разцъфнало сред разноцветната феерия на персийските килими. Златният цар потропваше в такт и в същия ритъм участваха всички движения на ръцете, краката и цялото му тяло. В един момент и той не можа да се сдържи да не се поддаде на транса: танцува, въртя се около царицата едновременно гъвкаво и величествено. Тя се възхищаваше на леката му стъпка, поддържана с масажи и упражнения на чист въздух. Без да престава да танцува, той започна да изпълнява втората част на танца на чашите. Коленичил бе срещу нея и съвсем точно възпроизвеждаше нейните движения, улавяйки ръцете й и изпивайки чашата, която тя му предлагаше.

Когато танцът завърши, Соломон и Македа бяха все така коленичили един срещу друг. По детински, но и малко пияна, Македа го задържа и се опита да го накара да изгуби равновесие и да падне.

Дяволит, вживял се в очарователната игра, царят се съпротивлява до момента, когато сграбчи царицата в обятията си и заедно паднаха прегърнати. Смеейки се от удоволствие, тя се освободи от ръцете му и се измъкна. В тази игра тя бе открила отново цялата чиста радост от младежките години, на която просто не можеше да се насити.

Дълго след като бяха отпратили цялата прислуга, дори и най-интимната, те играха така, като деца в градината. На тръгване, щастлива и уморена, Македа попита царя, дали ще я посети и на другия ден. Соломон хитро й даде неясен като на пророчица отговор.

— Ще се видим пак скоро, моя златна звездичке. Срещата ни е близка и сигурно ще те изненада.

Царицата беше прекалено изморена, за да се мъчи да отгатне смисъла на думите му. Когато най-после остана сама, тя се съблече и се хвърли в басейна по средата на дневната си. Остави пламналото си тяло на свежата милувка на водата, след това прислужничките й, джуджета, я масажираха и парфюмираха, преди да се прибере в спалнята си.

Царицата си легна под своя „шаш-бет“. Като повечето си сънароднички, Македа беше свикнала да спи под онзи вид цилиндрична шатра от опната коприна, под която можеше да легне гола, само с колието свещени амулети на шията. По този начин тя се радваше пълноценно на милувката на нощта. Красивото й тяло, освободено от дрехи и завивки дишаше свободно. Сърцето й тупкаше равномерно и без умора. Тя твърдеше, че по този начин продължава свежестта на младостта си.

Македа се опита да заспи, но не можеше да победи нервността, а младата й кръв кипеше във вените. Пламналостта й се съсредоточи странно върху свещеното място на трепетното й тяло, където инстинктивно се насочваха ръцете й. Засрамена, Пречистата се въртеше в копринения си чаршаф. Искаше да изгони от мисълта си сладостните образи, които се трупаха. В ума й се въртеше еротичната сарабанда на танцьорите, чиято вълнуваща картина бе предложила на Соломон. Отново виждаше как телата на танцьорите се увиват едно о друго като растения. Виждаше и наведения Соломон. Дъхът му рисуваше над нея кръгове на наслада, а жаждата засилваше треската й. Никога досега не се бе чувствала по този начин. Небцето й гореше, гърлото й изгаряше. Спомни си за изпитото вино и за солените финикийски рибки, които бе изяла и се провикна:

— Дайте ми да пия. Бързо, чаша ледена вода! В състоянието на екзалтация, в което се намираше от всичките тези сухи вина, тя бе забравила многократно повтаряната препоръка на Соломона.

Джуджетата скочиха от постелите си край леглото на господарката и й подадоха сребърна чаша, пълна с прясна студена вода за пресъхналото й гърло. Тя потопи устни в нея. Не преглътнала още една капка и пред вратата на стаята й откъм градината се чу голям шум. Вратата се отвори с трясък й тържествено се подаде, целият в черно, главният съдия, обиколен от писари със запалени факли. Македа извика като изплашена птица, грабна дрехата си и се покри с нея, готова да наругае дръзките нашественици.

— О, царице — каза съдията. Ние идваме да констатираме с целия си авторитет на право, че като сте пили от тази вода, сте извършили престъпление.

И той посочи пълната чаша.

— А царят твърди, че ви е предупредил. Този извор е посветен на народа, и който си налее от него, дори и капка, е крадец.

— Вярно, сега си спомням.

— В такъв случай ще трябва да ви накажа, царице, на следващото съдебно заседание под председателството на цар Соломон. Вашият случай ще зависи от нашия многоуважаван съдия. Той ще се произнесе по вината ви или ще ви оправдае.

При тези думи Соломон вече влизаше в стаята. Той продължаваше хитро да се усмихва. С един жест отпрати помощниците си и поканвайки главния съдия да остане до него, се обърна към Македа със следните думи:

— О, Перло, престъплението е неоспоримо по нашите закони… Аз имам властта да те помилвам и ще го направя. Но все пак при едно условие. Ние преценихме, че твоят народ е виновен за посегателството над личната ти свобода, тъй както ти си виновна, че си пила вода от този извор. Първият случай е посегателство върху свободата на индивида, и то е наказуемо, както по нашите, така и по вашите закони. С твоето великодушие обаче ти ще помилваш твоя народ, без да чакаш той да каже своята дума за женитбата ти. Аз пък ще те помилвам само в замяна на прошката, която ти ще съобщиш на твоя регент едновременно с щастливата вест за нашия съюз.

Македа, дошла вече на себе си, беше разбрала хитрината на Соломон. Тя протегна ръце към него.

— Аз не мога нищо да ти откажа. Думите ти са мъдри. Поначало всяка твоя дума съдържа безброй истини. Твоят народ и светът го признават. Приемам, царю, да определиш ти деня на тъй желаната ни сватба.

— Сватбата ни ще се чества утре в първия час, о, великолепна царице! Защото тази церемония е предвидена от много отдавна, и то с всички подробности.

След това златният цар я целуна, паднал на колене, гледайки я нежно в очите. Но и тази нощ царицата не можа да заспи.

Сватбата на савската царица и цар Соломон

В дванадесетия час на деня великият равин Бен Елеазар, облечен в лилава коприна и с блестящата ритуална плоча на гърдите вдигна първосвещеническите си ръце над главите на Македа и Соломон, които гордо заявиха:

— Ние, Македа, дъщеря на пророка Ангебо, царица на царете, царица на Симиена и Сава, царица на моретата и на утрото, лъвица на племето на Иуда, господарка на стихиите, и Соломон, син на пророка Давид, Иудейски цар, Пазител на Ковчега на Завета и на Печата, цар на четирите вятъра и четирите хоризонта, желаем да влезем в брачен съюз. О, Великий равине, освети този съюз в името на Иехова!

След това Великият равин премина към церемонията на бракосъчетанието.

Тя се извърши в Храма, в самата Светая Светих. В дъното се намираше Хекала, а зад тройна завеса в окадения, лютящ полумрак се намираше Светият ковчег на Цион.

Четирима равини отдръпнаха завесите. Пушеците от каденето бяха тъй гъсти и непрогледни, че сред тях се открояваха само мъждукащите светлинки, които разкъсваха синия благовонен облак.

Великият равин неколкократно се поклони доземи пред Светия ковчег, преди да отвори златния сандък, където лежеше Светата книга, скрита от скверни погледи и докосвания. Светата книга бе дълъг папирус, навит от двете страни на кръгла летва от кедрово дърво. Двама свещеници вдигнаха книгата и хващайки от всяка страна летвата, развиваха папируса едновременно и със страхопочитание. Бен Елеазар се престори, че търси дълго божествените заръки относно брака, докато царят водеше царицата под балдахина шупи, опнат на четири абаносови подпори. Щом те се настаниха там, великият равин прочете текста на законите касаещи брака, напявайки го на висок глас, така че бъдещите съпрузи да го чуят добре. После извика годеницата по име, без всякакви титли, защото хората са равни при брачната церемония, и я попита:

— Македа, дъщеря на Ангебо, искаш ли да се омъжиш за Соломон, сина на Давид?

— Да, такова е моето желание. Заявявам това пред Ковчега на Завета, олицетворение на Всемогъщия, който ме чува.

Тогава първият жертвоприносител Натан подаде на царя една проста халка от осветено злато и царят я сложи на пръста на царицата с думите:

— Македа, с тази халка те обявявам за моя съпруга.

Великият равин вдигна високо златна чаша с вино, от която годениците отпиваха последователно, докато Бен Елеазар благославяше съюза им.

— Така ще споделяте цялото си имущество.

Радостта на Македа бе толкова голяма, че едва не припадна. Погледът й не слизаше от съпруга й, величествен в златната си тога. Върху нея бе сложил символичните син хитон и карминена пелерина. Челото му не трепна под тежката корона с неизброими блясъци. Стиснал скиптъра със звездата на върха, той поведе царицата сред падналата на колене тълпа чак до двата пурпурни престола, поставени един до друг. Проехтя „Осанна“ на възхищение, ръце се вдигнаха към небето, после главите се сведоха. Свещеници и сановници се поклониха пред двата престола, мълвейки поздравления, преди да се отдалечат заднешком.

Докато цар Соломон и Савската царица приемаха поздравленията на двора, в града шумният празник беше вече в разгара си. В жертвения двор робите бяха докарали стотици изкупителни животни — козли, овни, овце, телета и биволи — за предстоящите жертвоприношения. По улиците войници в парадно облекло образуваха жив плет. Навсякъде къщите се украсяваха с цветя, килими и завеси. Музиканти свиреха неуморно. В подстъпите към Храма савската кавалерия ревеше от радост, а слоновете — от ужас. Камилите пренасяха в галоп послания от лагера до палата на царицата. Сред целия този възторг младоженците и кортежът, който ги следваше, заобиколиха свещените стени и навлязоха в кръглата галерия, където търговците бяха застлали дюкяните си със скъпи килими. Гвардията на Соломон прокарваше с труд пътя сред струпаното и вълнуващо се множество. Златните тромпети от Тива раздираха с острите си звуци нагорещения въздух.

Отзад вървяха един свещеник, хвърлящ обредните стълбове пясък, и осем млади още неръкоположени равини в черни раса. Двадесет и четири принцеси в бяло раздаваха съвместните савско-иудейски монети с образа на царя и царицата. Жертвоприносителите клатеха кадилници, от които се разнасяше много силната миризма на тамян. Водени от Бен Елеазар, четирима равини в черни раса напяваха безкрайна молитва, а осмина други пееха под носа си псалми. Те крачеха пред главните царски шамбелани, които следяха за спазването на протокола, и след тях парадът приключва със савските войници, които приключваха шествието.

Когато завърши обиколката на голямото каре от колонади, съпрузите се насочиха с бавни и отмерени стъпки към тронната зала, където преди седмици Соломон беше приел Македа. Вестоносците обявиха влизането им на бляскавото множество от благородници, подредени по ранг. Престолът на перлата беше поставен вдясно от този на владетеля, покрит с червен брокат на златни цветя. Златният цар вдигна звездния си скиптър и главният му шамбелан се приближи. Тромпетите въдвориха тишина и множеството постепенно стихна. Шамбеланът удари с жезъла си седем пъти върху първото стъпало на подиума на трона и след това прочете следните думи:

— Слушайте, всички ние: свещеници на великия народ и на храмовете, благородници и офицери от царствата Симиена, Сава и Иудея, слушайте! Вашите владетели ви припомнят следното: когато по Божията заповед Мойсей спаси евреите от робство, част от еврейския народ, останала в Египет, бе осъдена на смърт от фараона. Но Иехова спаси още веднъж своя народ, този път от удавяне в Червено море, като извърши чудото с пясъчните стълбове.

— Изгонени от египетските орди, нашите прадеди се запътили към Симиена, настанили се там, пуснали корен, но след три века неблагодарност изпаднали в идолопоклонство. Но Иехова е велик и милостта му е безкрайна. Той обича целия си народ. За да отдалечи евреите от чудовищното идолопоклонство, в което били изпаднали, той давал своето просветление на Ангебо и Ангебо станал пророк. Разрушил идола и възстановил вярата в Бога. Тогава станал цар на Симиена, защото бил проникнат с божественост.

Ангебо имал дъщеря на име Мамете. За да може да наследи трона му, аксумските равини решили, че тя трябвало да остане девица. Тя дала клетва за девственост и от деня на клетвата я нарекли Македа, което означава „Пречистата“, а символ й станала Перлата. Така пожелал Иехова, за да се яви Македа пред Соломон с ореола на божествената си девственост.

„Йехова пожела Македа да дойде в Храма, за да се помоли. Йехова пожела Македа да обедини по този начин евреите от Симиена, Сава, Иудея в една обща духовна империя. Йехова пожела Македа да се откаже от клетвата си за девственост. Йехова пожела съюза, който днес той скрепи. Благословен да бъде Йехова!“

— Благословен да бъде Йехова! — повториха присъстващите в хор.

— Ето какво заявяват в своята мъдрост и воля нашите славни владетели — продължи четецът. — Достатъчно е израилските народи да имат едно сърце, една мисъл. Този брак няма да обедини политически или административно нашите империи. Владетелите смятат, че техните системи на управление трябва да останат такива, каквито са. За своя най-голяма слава царица Македа ще продължи да царува в своите държави, а нашият цар — в Иудея. И за да не остане някой неизвестен, настоящата прокламация ще бъде прочетена във всички градове и всички села на двете царства. Слава на Йехова!

След дълги овации висшите сановници се изредиха да изкажат почитта си пред двамата владетели.

— Нека прадедите ви благословят и Бог да направи вас прадеди! — повтаряха те, покланяйки се.

На което царската двойка отговаряше неизменно:

— Слава на Йехова!

Великият равин последен се поклони пред царската двойка. Той разпери първожреческите си ръце над младоженците и ги благослови.

— Ела, Македа — каза тогава Соломон. Да се върнем в палата, където си наредила да приготвят брачната стая.

Златният цар бе очарован от леглото, наредено по нареждане на Македа върху висока поставка в средата на стаята. Огромното и великолепно алено легло сякаш плаваше под високия и широк като храм, обширен като купол балдахин.

Очарован бе от самата стая, цялата в бели драперии, които се спускаха като копринени водопади от средата на тавана, защото Господ е казал, че съпругът трябва да заведе жена си „под шатрата“.

Очарован беше от килимите и постилките, от свещниците и факелниците, от съдовете за благовония и кадилниците, диваните и табуретките от розово и санталово дърво, наредени около малки масички.

Тази вечер и двамата бяха погълнати от обредните действия. Македа има честта да съблече царя и да го облече с широка бяла риза с къси ръкави, напълно отворена на гърдите, която тя собственоръчно беше изтъкала и избродирала. Златният цар не преставаше да се диви.

— О, магьоснице, кога успя да изтъчеш и да ушиеш тази риза?

— Започнах я, царю мой, още щом те видях за първи път.

— От първата ни среща само една луна посребри престоя ти в Иерусалим и въпреки това виждам като в плътна мъгла нежното ти тъжно лице. А днес, ето те с лице блестящо и щастливо като на дете.

На свой ред и царицата е съблечена от сръчните пръсти на владетеля. Съвсем бавно Соломон снема от нея седемте леки и прозрачни като паяжина ризи. Първата беше от син сатен. Втората — от коприна с цвят на кайсия. Третата беше от червено кадифе. Четвъртата — от лимоненожълта коприна. Петата — от оранжев воал. Шестата — от нежнозелен сатен. Седмата беше пурпурно червена. Когато последната риза отлетя, Македа се яви пред очите на царя като златна статуя. Той внимателно й облече брачната риза, отнесе я в леглото като жертва, премаляла от желание, и покри с целувки прекрасното й тяло.

Македа беше на върха на щастието. Струваше й се, че всички звезди падаха от небето на земята. Тъй дълго сдържаната девственост се превръщаше в екзалтация. Любовната омая победи кратката болка. При вида на кръвта Соломон извика от радост. За него кръвта бе по-ценна от рубин. И както повелява Йехова, те останаха в уюта на брачната стая цели седем дни. Златният цар беше опитен в любовта. Човек на изкуството, той й откри дълбокия и нежен екстаз, от който Савската царица се пренася в райските градини, където тялото разцъфва сред амброзия и парфюми. Тя разбираше, че плътна завеса прекалено дълго бе замъглявала погледа й. Разбираше, че сладострастието е божие благо и реши да люби с цялата си душа и цялата си плът.

Докато тя си почиваше гола, щастлива и изнурена от изтънчените любовни ласки, Соломон танцуваше около нея. После грабна лютнята и възпя любовната страст, а след това се завъртя седем пъти и извика:

— О, Йехова, единствений и чудотворни Боже, ти си казал: „Вървете и се множете!“

И си живяха в любовна страст

Животът на влюбените протичаше в нежности, сладко изтощение и радост. Соломон беше на седмото небе, а Македа откриваше върховете на любовната страст. Царят беше очарован от съпругата си, от нейната изтънченост и финес от всичко. А на нея цялото й същество е насочено към една-единствена грижа: да го очарова. Очарован беше, когато, прекосявайки градините, чуваше папагалите в златните клетки да крещят името му с възхвала. Очарован беше и като тя непрестанно преобразяваше трапезарията, за да му достави удоволствие. Издигайки в нея изкуствени стени от плат в тон с облеклото си, беше стеснил залата, така че двамата се хранеха един до друг, потънали в меки кръгли кресла.

Само с удара на гонг, безшумно и леко благодарение на добре смазан механизъм, от пода изникваше вълшебна маса от кедрово дърво със седефени украшения. На масата всеки ден се сервираше по нов начин. Нови бяха ястията, нови бяха букетите, вазите, свещниците, които подсилваха цялата феерия.

Широк, светлинен отвор водеше от трапезарията към райски градини. Най-редки подбрани цветя оформяха буйна симфония от цветове и аромати. Пауни в сапфирено сини и цинобърни краски се разхождаха, газели с бадемови очи подскачаха и птици огласяваха с трелите си храстите. По тези красоти душата на Соломон се носеше като кораб върху море от скъпоценен лазурит.

Когато съпрузите преминаваха в голямата церемониална зала за приеми, огромна и висока като храм, кацнал върху гора от пиластри, царят всеки ден се захласваше от новата й украса. В големия басейн водата сменяше цвета си в зависимост от цвета на дрехата на царицата — рубин, сапфир, опал, изумруд или тюркоаз. Водата бликаше като кристални цветя от човката, пастта или устата на химери, дракони, ибиси или херувими. Самата зала беше умело осветена в хармония с избрания от Македа цвят за деня.

Владетелите заемаха местата си под балдахина под звуците на нежна музика. Заедно разглеждаха делата на деня и се съветваха взаимно. Често най-сериозни слова се примесваха в сладките им бръщолевения.

— Получих в дар — каза един път Македа — една странна поема от някакъв книжник от двора ти. Тя ми се стори толкова чувствена и профанираща, че не посмях да я изчета докрай.

— Аз ще ти я изчета — обеща Соломон, присмивайки се високо на неочакваната стеснителност ни съпругата си, на чието прелестно безсрамие той, между другото, много обичаше да се радва.

Савската царица потърси папируса под възглавниците на престола си и обясни:

— Това е поетична версия за първородния грях и за изгубения рай заради забранения плод, но на нашите равини тя би се сторила не особено ортодоксална…

Царицата разгъна папируса и Соломон го взе. Ако поемата беше съвсем обикновено еротична, то заключението й беше изненадващо:

„О, царице на утрото, ти си като Ева, нашата майка, и имаш такава власт, че Соломон подчинява на твоята красота и на любовната ти страст всички изкуства, които преди закриляше. Ние желаем великолепният ни цар да не забравя хората на изкуството, които допринасят за славата му, както Адам забрави своя Бог.“ Поетът се бе подписал: Бел-Адинойя.

— Моите артисти вече ми изпратиха и други символични послания — каза златният цар. — Една рисунка от моите архитекти представяше голям клин, който пръскаше на парчета една базалтова колона. Искаха да кажат, че се отдалечавам от тях под твоето силно влияние. Отговорих им като нарисувах цялостна колона, камъкът на която беше скрепен с твоето име, изрисувано с цветя в едно сърце. Рисунката означаваше, че твоето влияние ще е градивно, а не разрушително. Друг символ на ревност ми се подаде чрез една двойна статуетка. Бяхме изобразени като лъвове, които се хвърлят един срещу друг и в борбата си събарят Храма, плочите и сградите. Аз изпратих на скулпторите възстановени и позлатени отново тези паметници, издигнати под твоя закрилнически образ, за да им покажа, че твоето присъствие прави Храма по-великолепен и града ни по-красив.

— Докато песимизмът им се изразява само в гатанки, няма защо да се страхуваме от тези екзалтирани хора — прецени Македа.

А Соломон продължи угрижено:

— Научих — каза той, че хора на изкуството, които считат, че съм ги изоставил, се опитват да възбудят ревността на съпругите ми, така че да използват влиянието им за разбунтуване на благородниците.

— Престъпление ли е нашата любов?

— Не, Македа, но тя е такова голямо щастие, че блести жестоко в очите на завистниците. Щастието на другите винаги предизвиква недоверие и ревност. Не го ли знаеше?

— Любими, трябва да накажеш строго тези памфлетисти за назидание!

— Никого няма да накажа, Македа. Аз съм висшият покровител на изкуствата, които се изразяват само когато са свободни. С рисунките и поемите си моите артисти винаги са творили безспорно изкуство. Аз ще ги събера и ще им докажа, че са сбъркали и ще ги убедя, че нашият идеален брак е най-хармоничният съюз, който човек може да си представи, защото е свободен от всякакви политически или меркантилни съображения.

Савската царица се възхищаваше от великодушието на своя съпруг.

И все пак скоро се наложи Македа да изпита безпокойството и тревогата. Вест от регента й Якуб я уведомяваше, че Асадарон е напуснал Таджура на път за Вавилон. Асирийският войн, придружен от осем бойни кораба, плавал с надути платна към Ецион Гавер. Поискал разрешение за преминаване през савски води от охраната на пролива Диодори. Якуб не дал разрешението и незабавно е изпратил насреща му дванадесет въоръжени до мачтите кораби.

Не след дълго царицата обикаляше Иерусалим на носилката си с ескорт от стражи и сякаш позна в един бедняк, излязъл й насреща, верния капитан на Асадарон. Той размахваше папирус с такива умоляващи движения, че тя даде знак на войниците си да му позволят да се приближи.

Наистина беше Набунасар. Подаде й папируса и две кехлибарени зърна, които тя позна на мига. Тъкмо да каже нещо и капитанът беше вече изчезнал като прогонен котарак.

Пред очите й се беше върнала картината на миналото. Каква любовна утрин в асирийската шатра, вдигната на аксумска земя, когато влюбените си разделяха тъй желаната кехлибарена огърлица! Споменът за целувките, клетвите, за всяка казана дума беше още жив в нея.

Писмото на Асадарон гласеше:

„Твоят брат, о, Македа, твоят единствен брат на този свят иска изпълнение на обещанията, разменени някога в опиянение. Той ще те чака следващата нощ, на шестия час, при кладенеца на Иерихон. Ще заминем, защото трябва, и защото ти беше пожелала така. Ще заминем, за да изживеем красивия живот на любовта, който отхвърлената днес клетва правеше някога невъзможен. Не забравяй, че ако ти не дойдеш, твоят брат ще те отвлече насила.“

Деветте носачи с гъвкава походка отново се бяха понесли из Иерусалим и Македа не виждаше повече нищо пред себе си. В стиснатия си юмрук тя държеше писмото на гневния войн, тъй опасно верен на думата си, и си мислеше, че наистина синът на Ваал не би могъл да разбере една дъщеря на Йехова.

Нощта, която последва, беше изпълнена с кошмари. Царицата симулира упорито главоболие, за да остане сама и да размишлява настрани от Соломон. На зазоряване тя реши да изпрати на срещата с Асадарон един свой сигурен човек. Той щеше да предаде вест на онзи войн, който отговори на въпроса: „Познавате ли кой е дал тези кехлибарени зърна?“ Пратеникът предаде на асирийския принц двете кехлибарени зърна и писмото на Македа, което звучеше като сърцераздирателен вик:

„Прибери се, о, прибери се в страната си, Асадароне, и изчакай търпеливо пристигането на онази, която искаш да видиш. Тя ще ти даде обяснения, които ще внесат мир в сърцето ти и ще ти покажат чистотата на съвестта й пред Бога“.

Воинът обаче никога не се подчиняваше на разсъдъка. Той беше от тези, които никоя сила не може да пречупи или да спре.

Отмъщението на Асадарон

Пътят за Ецион Гавер беше затворен за корабите на Асадарон и той изсипа гнева си върху собствените си капитани. Асириецът реши да се върне обратно във Вавилон с част от войската си и да помоли страшния си чичо Салманасар да поиска справедливост за обидата. Но с пристигането си във Вавилон принцът вече беше променил решението си. Боеше се от среща с царя. За последния любовта на племенника му към Савската царица не беше тайна, но той съвсем нямаше намерение да води война срещу могъщата си съседка. Известен му беше и опитът за отвличане, който дръзкият Асадарон беше решил да предприеме, и изобщо не одобряваше тази авантюра, която можеше да го вкара в конфликт със Савската царица, пък и със Соломон.

Следователно принцът прецени, че е по-уместно да продължи пътя си към Иудея през Нинивия и Дамаск и да влезе инкогнито в Иерусалим. Е, разбира се, пътуването не беше такова, каквото си бе представял. Беше мечтал да дебаркира в Ецион Гавер с осем кораба с платна в цялата си вавилонска мощ. Щеше да смаже с величието си иудейския цар и да покаже колосалната си сила с най-прекрасна куртоазия. Сега обаче пътуваше изморен и трудно към планините на Галилея с керван, в който всички асирийски бойци се бяха маскирали като търговци на килими.

Таджурският княз беше мрачен. Близките му не можеха да го накарат вече да им се довери, а той избягваше дори и братското приятелско отношение на Набунасар. Последният гледаше със страх как господарят му е тръгнал да завладява Иерусалим.

Асирийците бяха разпънали лагера си в един проход, недалеч от реката Йордан, с поглед към града. Най-верните му офицери се бяха пръснали из града да продават килими за заблуда на охраната, пък и да получат новини за Македа.

Точно този ден принцът изпита цялото си нещастие. След като се бе заклел да си отмъсти, ридаещият от мъка любовник изпрати на царицата писмо с двете кехлибарени зърна, от които никога не се разделяше: царицата не благоволи да се яви на срещата. Това още повече засили решимостта му да отнеме любимата си от съперника.

Набунасар научи и някои интриги от двора. Ръсейки злато с шепи, той успя да купи един слуга на ковчежника Хайзар, който го информира най-точно. Така Асадарон узна, че цар Соломон и Савската царица щели да ходят на лов за газели на следващия ден край скалистите и залесени брегове на река Йордан. На уречения ден той подготви капан, помоли се на Ваал и му принесе много жертви. Пушеците не му предсказваха добро, но той не им обърна внимание. С лека екипировка и няколко решителни бойци застана на пътя, през който царицата трябваше да мине към реката. В същото време заповяда да вдигнат лагера и да се подготвят за много бързо бягство през проходите и планините на Галилея.

Мястото на засадата беше отлично избрано от авангарда на принца: в подножието на хълм, през което царският път се спускаше в лек наклон сред уханните храсти на лавровото, миртовото дърво, хвойните и терпентиновите дървета. Зеленината прикриваше подготвената клопка.

Умело привързана млада газела издаваше жални звуци. Князът бе уверен, че на това място царицата щеше да слезе от колесницата си и нямаше да позволи да се стреля по оплелото се животинче. Щеше да се втурне да го освобождава и в този момент храстите щяха да настръхнат от копия и пики. Асадарон беше предвидил, че колесницата на царицата щеше да предшества тази на Соломон.

Така и стана. Точно под склона царицата спря впряга си и се зажалва за пъшкащата газела. Едва доближила се до примамката, Асадарон я обхвана със силните си ръце като в железен обръч. След това скочи на коня си ведно с жертвата, а гора от конници се разположи като бариера пред царския ескорт, останал на тридесет лакти по-назад. Крилатите копита на жребеца пламтяха от галопа, продължил до река Йордан. Македа не се съпротивляваше. Похитителят можеше да предположи, че е припаднала, но хитрата пленничка очакваше сгодния момент, когато разпененият кон на асириеца щеше да се изтощи напълно от лудия бяг.

Същевременно златният цар, дошъл вече на себе си след светкавичната изненада, хвърли стражата си срещу конницата, която му препречваше пътя. Лесно принуди съучастниците на Асадарон да хукнат, след като тактиката им не бе да се бият, а да печелят време за господаря си.

— Спасете царицата! — крещеше Соломон, разкъсван от любов и разтреперан от срам. — Докарайте ми този нахалник жив или мъртъв! Хиляда шекела за този, който ще отмъсти за мен!

Конниците на Великолепния се хвърлиха по петите на княза, който беше вече само една черна точица, летяща по златния път от храст на храст. След дългата лудешка гонитба се чуваха ужасни викове на болка. Соломон видя как по-голямата част от стражата му се търкаляше по земята. Конете тъпчеха хората, които с изпочупени крайници и смазани гърди се задушаваха. Пътят се бе срутил под стъпките им и те бяха паднали в един прикрит с пясък дълбок ров.

— Ако искаш — предложи останалият до царя Асир, — аз ще продължа гонитбата с двадесет и пет души по преките пътеки.

Преданият Асир се хвърли напред пред конниците си, които приличаха на кентаври. Царят пък тръгна с останалите си бойци, избягнали асирийския капан. На хиляда лакти от това място вражески стрели пронизаха двама иудеи. Наложи се да спрат и да търсят из гъсталаците нападателите, които отново бяха успели да спрат устрема на преследвачите си.

— Двадесет от моите хора да отидат да хванат тези бандити! — извика царят, който вече си представяше как съпругата му е отвлечена завинаги и може би убита.

Тръгвайки отново, той пришпори преследвачите. Ужасни планове за отмъщение възбуждаха въображението му.

Неочаквано покрай реката пътят се оказа обграден от копия, пики и стрели. Битката бе кратка, но убийствена, защото асирийците се отбраняваха храбро.

В далечината Миролюбивият видя как конят на Асадарон свива встрани и се обръща във водата. Решила, че моментът е сгоден, Македа бе дръпнала юздите. Объркан и стреснат, Асадарон усети как течението го отнася. На десетина лакти от него плуваше царицата. Принцът обаче никога не губи смелостта си. Успява да улови отново коня си, яхва го и напредва с него през реката. А Перлата ту потъва, ту излиза на повърхността, но успява да стигне до брега. Асириецът я вижда и гневно изругава, докато тласка коня си към брега. Царицата трепери, изстисквайки мокрите си бели дрехи, като отчаян призив. От другата страна на реката се носи в галоп Соломон, който заповядва на хората си да прекосят реката и да помогнат на любимата му. Стрелите летят над вълните, но принцът е извън обсега им. Македа не знае какво да прави. Над реката, на около двадесетина лакти от мястото, където се намира тя, се издигат отвесни скали. Дали да се покатери, за да задържи Асадарон, докато я настигнат Соломоновите войници?

Събира цялата си енергия и взема това решение. Волева, настръхнала, тя бе решена да избяга от страшния Асадарон и се катери, без да чувства болка, без да й се завива свят. Червените й нокти се чупят, ръцете й се окървавяват от острите камъни и тръните. Напразно, защото силите я напускат, колкото повече Асадарон я настига. Не след дълго той я достигна в една вдлъбнатина на скалата и я хвана здраво. Метнал ценния товар на гърба си, той изкачва стръмната скала чак до върха. А пищната растителност, високи като кули дървета и гъстите храсталаци бяха объркали преследвачите.

Принцът постави Македа на земята. На строгото му лице се изписа страстно желание. Открадна целувка от алените устни.

— Можеш да протестираш, царице на утрото, нищо не може да ми попречи да те обладая. Твоята клетва е и моя, а моята е и твоя. Съпротивляваш се? Толкова по-зле за теб. Моят Бог е бог на силата. Ще те взема въпреки волята ти и ще се опия в плътта ти, за да отнеса опиянението си в рая на Ваал.

Отново я взе на ръце. Обятията му бяха като клещи, коленете като пружини, Македа изпита тръпка въпреки волята си. Неочаквано извика от ужас. Зад Асадарон нещо мърдаше в храсталака. Спасител ли беше това или неприятел?

С извадена сабя в ръка се бе появил Асир. Виждайки, че е изгубен Асадарон пусна царицата и отстъпи назад към пропастта.

— Какво искаш? — извика принцът. — Ти, нещастнико, ти трябва последен да искаш да се биеш срещу своите!

— Аз имам да отмъщавам за прекалено много засегната чест!

— Остави ме да избягам с моята любима и ще получиш Таджурската провинция.

— Аз не се продавам!

И битката започна. Завързаната Македа наблюдаваше ужасено как двамата мъже се хвърлиха един срещу друг като диви зверове. Уморен, племенникът на Салманасар се опита да избегне един удар, но не обърна внимание на Асир, който с един замах заби лъскавата си сабя в хълбока му.

Докато рухваше на земята, очите и устата му пратиха на Македа една целувка на съжаление.

Смъртта на Асадарон

Царица Македа беше припаднала от ужас при виковете на Асадарон, при вида на кръвта, бликнала от него, и при бесните крясъци на Асир. Когато се свести, клекналият до нея прислужник й даваше да вдъхне от един еликсир. Извърна глава. Очите й се напълниха с горещи сълзи. Едва тогава забелязва Асир до безжизненото тяло на асирийския принц. Смъртникът беше красив. Лицето му беше останало спокойно. Бледата смъртна маска беше като от емайл. Сякаш спеше без никакво страдание и в съня му витаеха вечните химери на пламенната му и невъзможна любов.

Македа се изправи неуверено, подкрепяна от Соломон. Царят целуваше края на пояса й, прехласнат по детски, без да осъзнава драмата, която бушуваше в изтерзаната душа на съпругата му. Сложи я да седне на едно походно легло, извадено от царската екипировка за лов, и й каза:

— Страдаш ли, царице? Радостта от победата трябва да бъде балсам за болката ти. Ето виж, предводителят на тези дръзки хора беше убит от един лейтенант от твоята охрана.

Соломон направи знак на един слуга.

— Повикайте Асир, искам да му връча наградата, обещана за храбростта му.

Но Асир не чуваше владетеля. Загрижен беше единствено да отдаде дължимата почит на мъртвеца. Беше затворил очите на съперника си. Завил го беше в наметката му. Пригладил беше косите му и отметвайки туниката, беше открил върху голите гърди на асириеца верижката със златните плочки, на които бяха гравирани славните подвизи на дедите му. Беше поставил меча му в студената му дясна ръка и тогава гръмогласно повика асирийците. Паднали на колене те се помолиха на Бога Ваал да приеме Асадарон благосклонно в своя рай.

Когато Соломоновият страж докосна рамото на Асир и той се обърна, войникът се изненада от благородното изражение на обезобразеното лице на лейтенанта на царицата. Асир се изправи, тръгна след войника с горда стъпка и като се поклони пред владетелите с благородна грация, отблъсна кесията, която Соломон му подаваше.

— О, знаменити царю на Иудея, не принуждавайте един асирийски принц да приеме възнаграждение в злато за това, че е изпълнил почетния си дълг.

— Какъв асирийски принц? — запита Соломон.

— Ти си ме измамил, Асир? — намеси се царицата. — Сгрешил си.

— Разрешете на принц Намасар, потомък на древната царска фамилия на Белошите и понастоящем лейтенант на император Салманасар II, да ви разкаже накратко жестоката история на своя живот. Когато царицата ме прие, умиращ от глад и жажда, изтощен от умора в аксумските гори, то бе от дългото вървене и от битките ми с подли врагове. Спомняте ли си, царице, че тогава ви помолих да ми разрешите да скрия името и историята си, като ви обещах рано или късно да ви разкрия тайната си.

— Много добре си спомням — промълви Македа.

— Аз имах годеница — принцеса Семирамида от Асирия — започна с мъка разказа си Намасар. Но заповедите на Салманасар нямат нищо общо с повелите на сърцето и решенията му се ръководят само от съображения за държавен интерес. В името на Ваал, Салманасар е велик император! Но той заяви: „Асадарон ще се ожени за Семирамида.“ Но княз Асадарон, който е племенник на Салманасар, свободомислещ и горд, отказа да се ожени за нея. Той й съобщи, че обичал една принцеса с диамантен поглед, чиста като кристалната перла на дъното на моретата. Тогава Семирамида изпадна в страшен гняв. Отказът на Асадарон бе за нея обида и най-вече това, че той я сравняваше с тази чиста принцеса. Заради нея жестоката Семирамида си отмъсти на мен. Нейни въоръжени съучастници ме завързаха и обезобразиха лицето ми, подигравайки се на болката и мъката ми. След това ме натовариха на кораб, както бях завързан и крещящ за отмъщение и ме пратиха на принца Асадарон в столицата му Таджура. Когато ме докараха пред него, умиращ от срам, че съм завързан и обезобразен, му предадоха писмото от Семирамида. В него тя му се обясняваше в любов и искаше да му докаже, че аз не съм й бил любим, че той няма основание да се съмнява в нея, че тя е също толкова чиста, колкото онази Перла.

— Онази Перла? — прекъсна го Соломон.

— … колкото онази принцеса, която била чиста като перла — допълни Намасар.

— И тогава Асадарон се съжали над теб? — попита Македа.

— О не, царице! Проклета да е Семирамида, която накара принца да попадне в клопката й. Изплашен, племенникът на Салманасар, ме държа затворен в своя дворец, за да не узнае императорът трагедията. Наложи се да избягам преоблечен, да мина границата, да се бия десетки пъти, докато намеря сигурност при вас, о, царице, където преживях щастливи години, защото ви обичах.

— Вие, принце, вие ме обичахте?

— Няма ли право един принц да ви обича, царице? Да ви обича толкова, че да бъде щастлив от брака ви с прочутия Соломон. След като този брак ви прави щастлива, за мен това е блаженство. Несъмнено съм превишил задълженията си, убивайки моя двоен съперник, но Салманасар ще отсъди мъдро. Ръката ми бе въоръжена от любовта и аз мислех само за вашия живот. Позволете ми, царице, — продължи вече по-тържествено принцът — да бъда освободен от военните си задължения към Вас и да се прибера във Вавилон, за да предам тялото на Асадарон на майка му. Искам да отдам асирийски почести на видния принц и сам лично да обясня смъртта му на императора.

Замислена, Македа поклати одобрително глава.

— До деня на заминаването ви — намеси се Соломон — тялото на принц Асадарон ще се пази при мен, в Иудейското царство. Ще му бъдат отдадени почести като на принц от моята раса.

— Значи тази ужасна трагедия се случи, защото Асадарон е отказал да се ожени за съпругата, която императорът му е отредил и защото е обичал една непорочна жена? — попита царицата.

— Да — отговори екзалтирано Намасар. И този, който го уби, обичаше тази непорочна жена повече от смъртта.

— Замълчете, принце, и недейте да увеличавате силната ми скръб с нови съжаления. По-добре ме заведете да се поклоня пред тленните останки.

Царицата беше впечатлена от дисциплината на асирийците, уважението им към смъртта, благородните им традиции. Бяха се наредили в тържествен кръг около тялото. Всички бяха положили сабите, лъковете и копията си в краката на своя военачалник. Тези почести трогнаха Македа.

— Вземете си отново оръжието, бойци — им каза тя на асирийски език, вие сте достойни да го носите и нашите войници ще ви оказват уважение до границата.

Мъжете взеха оръжието си и Македа коленичи пред починалия. Сети се, че за втори път вижда безжизненото тяло на Асадарон, но този път смъртта бе истинска. Сабята на Намасар беше прекъснала този пламенен, щедър и дързък живот.

Македа се качи на колесницата при замисления Соломон и двамата изчакаха асирийците да издигнат княжеския балдахин, под който пренесоха тялото на Асадарон до лагера им, свалили оръжие и с тъжни, погребални напеви.

Савската царица забеляза смущението на съпруга си.

— О, царю — обърна се тя към него, докато колесницата ги носеше по пътя, — принц Асадарон ме обичаше и от любов към мен се закле да остане непорочен, докато Йехова ми налага да остана девица. Заклел се бе да ме отнеме от съперника си и удържа на думата си. Саможертвата и героизмът му заслужават да си спомням за него и да го пожаля. Но любовта ми към теб, Соломон е непокътната. Болезнените картини от миналото не са я накърнили. С последната си почит към славно загиналия аз погребвам и миналото си.

— Кой може да каже, царице — отговори глухо Соломон, — колко голяма е любовта ми към теб, тъй дълбока, висока, широка, далечна и близка, че не може да се побере в пространството? Сред спомените от това минало сърцето ми е като безпътно. Искам да благодаря на Бога за чудотворното ти избавление от страстната любов на този войн и ще му принеса жертви, защото спасявайки те, е унищожил и миналото ти.

— О, царю, пред Бога, чиято сила се явява безмерна на всяка крачка от живота ми, и пред теб, Еклисиаста, въплъщение на Йехова, аз отново се кълва, че от момента на коронацията ми, моето сърце и за миг не е туптяло за друг жив мъж, освен за теб.

И така стигнаха до лагера на асирийците…

Увериха се, че всички приготовления са били извършени още същата сутрин, за да бъде изграден лагерът възможно най-бързо. С викове и плач асирийците поставиха тялото на Асадарон в шатрата му под балдахина и се подготвиха да почетат мъртвеца според традициите си.

Соломон и Македа се оттеглиха и извикаха началника на лагера. Перлата позна Набунасар. Верният приятел ридаеше безутешно. Царицата нареди да извикат Намасар. Постави ги един до друг. Взе ръцете им и безмълвно ги сложи една върху друга.

— Помирете се — каза тя. — Омразата ви изгоря в една битка, изходът от която се реши от Бога. Помирете се и се помолете по братски на вашето божество да се смили над Асадарон.

Двамата противници се помолила на Ваал, държейки се едновременно един друг за врата. Сетне поеха дясната ръка на мъртвеца, целунаха я от горната и от опаката страна и се прегърнаха.

— Щастлива съм — им каза царицата. — Радвам се на благородните ви сърца. Елате още утре в двореца. Цар Соломон и аз искаме да уредим подробностите по заминаването и пристигането на тленните останки на принца в неговата столица.

След тези думи царската двойка се оттегли.

Час по-късно сто Иудейски войници и сто савци се присъединиха към асирийските войни, за да отдадат почит на загиналия.

В лагера на Асадарон погребалните кадилници изпълваха с тамян полето и острите жалби на оплаквачките разкъсваха напрегнатата атмосфера. А в Иерусалим поети вече възпяваха славата на боеца под звуците на лютните.

Няколко дни по-късно тялото на Асадарон пристига в Ецион Гавер, придружено от внушителен ескорт от войници на царицата и стража на царя.

Един платноход приюти погребалния товар. При пролива Диодори флотът на царицата отново отдаде почит на нещастия храбрец. Във Вавилон тялото бе посрещнато с най-високи почести от самия император. В тази страшна трагедия Салманасар виждаше лоши предзнаменования. Устрои на племенника си великолепно погребение и след това разпита Намасар.

Присъдата на императора бе дадена бързо. Заповяда да затворят Семирамида за двадесет и четири месеца в един храм. Там горделивата принцеса да размишлява върху последиците от отмъщенията.

„Кръвно отмъщение“ Салманасар не поиска нито от Соломон, нито от Савската царица. Предпазлив и внимателен по природа, Салманасар все пак не прощаваше. Омразата му се предаде от поколение на поколение и разцъфтя чудовищно. По-късно Сарданапал щеше да прояви необяснима враждебност към иудейци и савци.

Необяснима ли? Естествено, необяснима само за тези, които не познаваха епопеята на принц Асадарон. А Семирамида, на която смъртта на Салманасар отреди регентството на Вавилон уплаши света с лудата си и престъпна перверзия, която остави името й завинаги във вековете. Но знае ли се дали Семирамида не си е отмъщавала навремето на всички тези млади и слънчеви мъже, привличани от тялото й, за най-великата, най-нещастната и най-незабравимата си любов в живота? Защото принц Асадарон беше чист и красив като деня.

Савската царица съживява пет удавнички

Тази сутрин в храма спокойствието на Соломон бе нарушено от група разгневени равини. Отправил ежедневните си молитви към Йехова, царят тъкмо се готвеше да се прибере в двореца си, обмисляйки нова поема, когато първосвещеникът отправи молба към него в обичайната почтителна форма.

Пет жени от савската армия — обясни той — бяха извършили ужасно престъпление: облечени с мъжките си униформи, те влезли в Храма и дръзнали да се приближат до свещения Хекал. А според неумолимия закон на Йехова за върховенството на мъжа само мъже се допускаха до това място, където да съзерцават неясния Божи образ сред синкавия и лют дим на тамяна.

Равините бдяха за спазването на божията заповед, осъждайки веднага виновниците на смърт. Но амазонките на Савската царица не бяха свели чело пред правоверния им гняв. Бяха се разбунтували и дори се отнесоха грубо с равините, заявявайки: „Нашата царица ни направи мъже. Ние се ползваме с всички мъжки привилегии и отношението към нас трябва да бъде такова.“

— Явно манталитетът на тези жени е изкривен поради военното им възпитание — промълви Соломон. — Бен Елеазар, смяташ ли, че те нарочно са проникнали в Хекала? Не е ли по-вероятно да са се изгубили из лабиринтите на Храма?

— Те така твърдят, велики царю, но и да осъзнават, и да не осъзнават престъплението си, аз трябва да поискам те да бъдат наказани със смърт в името на Божия закон.

— Къде са тези жени? — попита царят, притеснен от мисълта да заповяда екзекутирането на войници на Савската царица.

— Силни и хитри като хищници, те не ни се подчиниха и хитро изчезнаха, преди още да сме извикали стражата.

При мисълта как достолепните и тежки свещеници гонят гъвкавите като котки воини на съпругата му, Еклисиастът се усмихна. Когато вдигна обаче очи към групата на равините и видя изкривените им лица, усети враждебността, която се надигаше в някои среди против Савската царица. Едни не одобряваха разкоша й, неизчерпаемите й богатства, други се бояха от засилване на влиянието й върху царя, което щеше да се отрази зле на собствените им позиции. Някои пък я обвиняваха в магьосничество. Твърдяха, че нейните магьосничества били обида за религията. Соломон изчакваше сгоден момент, за да се противопостави на тези враждебни настроения. За съжаление погрешната стъпка на савските воини беше дала основание на равините да беснеят.

— Смятам да уредя въпроса насаме с главния равин — обясни Соломон.

И отведе Бен Елеазар в една изолирана от останалите зали на Храма. Двамата мъже се вгледаха един в друг недоверчиво.

— Съпругата ми Македа — започна владетелят — принадлежи към нашата раса и нашата вяра. Тя е безукорно набожна. Зачитането на обредите от нейна страна, както вие ги утвърдихте пред нея, не подлежи на съмнение. Нека не я разгневяваме, като настояваме за безкомпромисното спазване на закони, които нейният народ още не познава.

— О, царю — подскочи равинът, опасявайки се, че отмъщението ще му се изплъзне. — Какво чувам? От устата на служителя на свещения ковчег, на безспорния Еклисиаст ли излизат тези безбожни слова? Аз треперя и падам на колене, защото Божият гняв е ужасен, когато се отнася до свещеници, които не спазват законите.

— Божията справедливост не е безмилостна — отсече Соломон. — Искам заедно с царицата да решим какво наказание ще позволи едновременно да се зачете и вярата, и самоуважението на савския народ.

— Не, о, велики царю — заяви твърдо първосвещеникът, възправяйки се с кръстосани ръце пред входа на залата. Не, моят свещенически дълг ми заповядва да искам вашата присъда. Става дума за душите на всички нас и Божията власт е в опасност. Никаква слабост не бива да нарушава Божията слава в умовете на простосмъртните. Помислете: едно неспазване на небесните закони ще предизвика надигане на недоволните равини и на населението, уплашено, че проклятието на небето би паднало върху техните глави. Спасете душата и престола си!

Соломон се разтрепери от гняв срещу дързостта на този човек, който не се свенеше да го заплашва от висотата на огромната религиозна власт, до която той сам го бе издигнал. Царят се чувстваше притиснат между любовта си към царицата и законите, които сам бе скрепил с печата си. Опита се още веднъж да се измъкне, но диалектиката му се сблъска с непреклонността на фанатика.

— Божият закон, предаден ни от дедите — поучаваше го равинът високомерно, — задължава царя да осъди начаса ужасното престъпление. Съдът на равините след това ще разгледа престъплението и ще реши какво наказание заслужават виновните.

Соломон не виждаше начин да се измъкне от собствената си присъда.

— Ти казваш, че Йехова желае смъртта на тези пет жени? Като служител на законите на Йехова аз прекланям глава пред тях. Виновничките ще загинат. Съдът на равините ще постанови смъртта им. Амин.

В очите на равина блесна светкавица. Показвайки престорено прекалена радост и признателност той излезе, повтаряйки на висок глас присъдата пред събраните лицемерни равини, които се впуснаха в хвалебствия.

Соломон ги беше оставил да тържествуват. Отишъл беше при царицата да й обясни станалото, своята съпротива спрямо неотменимия закон, скрупулите си и омразата, която бе изпитал към равините.

Македа осъзна значимостта на драмата, която се завързваше около нея отначало с дребни, но после с трагични епизоди. Тя заповяда виновничките да бъдат намерени незабавно. Така и стана.

Амазонките се хвърлиха в нозете й.

— Можехме да не се предадем, о, царице — обясниха те в своя защита, но се страхувахме да не би да накажат цялата армия. Приехме смъртната заплаха и искаме вие да ни съдите.

Македа беше развълнувана. По-късно, когато отиде след това при Соломон, тя му заяви, че е убедена в невинността на грешката им. Те бяха престъпили ужасния праг на Хекала без да искат…

— Аз не мога да разбера безмилостната строгост на вярата на твоите свещеници, о, Премъдрий. Баща ми, пророк Ангебо, казваше, че Йехова не прави разлика между вярващите си чеда, дали са мъже или жени. Бог е добър и неговият закон е закон на опрощението.

Убеден в тази логика, царят се опита да накара царицата да разбере, че автократичната власт е безсилна пред религиозната вяра. Беше се оказал победен от жестокия закон, чийто изпълнител беше той. Затова призова царицата да запази спокойствие и да не предприема нищо, тъй като съществуваше опасност от надигане на народното недоволство, подбуждано от сектантството на свещениците.

Съдът на равините потвърди фаталната присъда. Според нея, савските жени бяха влошили още положението си, нагрубявайки и обиждайки равините. Участвайки в разискването Македа, настоя за кратка процедура и публично изпълнение на присъдата.

— Като суверенка над тези жени, които са войни в армията ми — обяви тя, — аз смятам да се подчиня на законите на Йехова, като ги наказвам със смърт, за да докажа, че моят народ абсолютно се подчинява на законите на вярата.

Соломон се разтревожи от тази внезапна промяна. Какво прикриваше нейната примиреност? Съпругата му вече се бе обърнала към съдиите и настоя виновничките да бъдат удавени в Мъртвото море още в петия час на следващия ден.

Какво друго можеха да сторят опиянените от тази жестокост, проявена в името на Бога, равини, освен да похвалят царицата за суровата й набожност. В петия час на следващия ден бе изпълнена екзекуцията на безбожничките, Савските войници шумно искаха милост за мъченичките. Офицерите им едва ги усмириха.

Нещастничките трябваше да бъдат хвърлени от висока скала над дълбоките води със завързани крака и със закачена тежест на тях. Събрали се бяха всички равини, левити, книжници и граматици сановници и благородници. Със самото си присъствие Савската царица като че ли искаше видимо да подкрепи изпълнението на наказанието, което щеше да протече като трагичен пример. Царицата се обърна към Соломоновите равини:

— Преди да екзекутирате тези жени, моля ви, свещеници, да се опитате да се вгледате дълбоко в апостолските си души. Сърцата ви не са недостъпни за милостта. Нали самият Йехова ни дава пример за добрина и милосърдие с безкрайната си милост? Савската царица ви моли в името на божията милост да оттеглите обвинението си. Не забравяйте, че Бог прости на Ной! Моите стражи се покаяха. Признаха голямата грешка и прекараха цяла нощ в молитви. Те не се боят от смъртта, но все още се надяват на вашето великодушие…

Равините бяха трогнати от обръщението на царицата. Те боязливо наобиколиха главния равин, който се провикна неумолим:

— Ние искаме, царице, да се изпълни божият закон, присъдата на царя и на съда на равините. Като теолог аз мога да отговоря на Вашия призив към милост: да, Йехова прояви милост към Ной, но бе безмилостен към Адам. Престъплението на безбожници и осквернители трябва да бъде наказано със смърт. На смърт!

— Царю, заповядай да се изпълни присъдата!

Бурен протест раздвижи множеството. Цялата савска армия се надигаше зад бариерите. В един миг сякаш протестът щеше да хвърли савци срещу иудеи, но царицата се изправи, простря ръце към войниците и като по чудо глъчката стихна.

— Присъдата е тройна — от Бога, от равините и от царя, и ще бъде изпълнена — поде тя. — Застъпвайки се за последен път за жените, аз исках, царю, да събудя съчувствие в закоравялото сърце на твоите свещеници. Уви, за престъплението на тези жени аз нося голяма отговорност. Ако не бях ги облякла като мъже, те просто щяха да бъдат задържани от стражата пред вратите на Храма. Аз съм виновна като тях.

Царицата постанови да дойде палачът. Той беше огромен обезобразен негър, превит от веригите, които беше носил в продължение на петнадесет години в каторгата. Перлата нареди и на жените да се приближат. Амазонките в парадни униформи бяха красиви, тържествени и изпълнени с решимост. Македа се обърна последователно към палача и към мъченичките:

— Не унижавайте тези жени, тяхното престъпление не е долно, честта им е запазена. А вие, които бяхте мои стражи, в смъртта бъдете като в битка, достойни за царицата и за страната си.

Тъй тръгнаха савските жени по скалата към смъртта, с тежести, прикрепени на глезените. Палачът ги бутна една след друга в бездната. С ужасни викове те паднаха в зеленикавата вода сред бели и зелени струи, бликащи като погребални букети, изникнали като светкавици над подвижния им гроб.

Някои савци понечиха да скочат, за да спасят жените, но царицата ги възпря. Беше поискала тишина и никой не посмя да прекъсне горещите й молитви. С преобразено от пламенната вяра лице, Македа отправяше към Йехова страстна молба. Равини, а после и войници подеха в хор молитвата й към Господаря на небесата, на земята и на живите същества. Молитвата прокънтя и се надигна като тайфун към безмилостния Бог. Македа се изправи и с вик предложи жертвоприношението си. Появиха се пет жертвоприносители с по един овен в ръце.

— Прости на мъчениците, о, Всемогъщи Боже — нареждаше Перлата сърцераздирателно. — Ти на два пъти ги спаси от мъчителите, третият път от собствената им безбожност. Спаси отново твоите рабини, о Йехова!

Равините бяха спрели да се молят. Те повдигаха рамене и се надсмиваха над мистичната екзалтация на царицата. Дори се готвеха да си тръгнат, когато Македа ги помоли да присъстват на изкупителното жертвоприношение. Заколените животни вече се печаха върху набързо струпаните клади.

— Що за церемония? — попита главният равин. — Екзекуцията приключи, спасен е престижът на Хекала и божиите закони са спазени.

Савската царица замислено наблюдаваше морето и изведнъж нададе страшен вик: ръката й сочеше шлема на една от жертвите, който се носеше по вълната. Шлемът се задържа на място… и от него се разнесе глух и тържествен глас:

— Господ, прощава на невинните и наказва злите! Македа, връщам ти стражите…

Самата истина. Една по една осъдените жени се появяваха на повърхността. Надаваха викове на радост и страх едновременно и плуваха със замах към брега.

Учудването на присъстващите бе примесено с ужас. И савци, и иудеи изглеждаха парализирани.

— Помогнете им! — нареди Македа.

Оказаха им помощ. Треперещи от ледената вода и треската, която ги изгаряше, жените се проснаха в краката на царицата, а поразените равини криеха лицата си в гънките на дрехите си, като заслепени от слънцето бухали.

— Йехова ви доказа, че добротата е неговият закон — подхвърли им с треперещ глас тя. Той прости на невинните савски войни. А вие равини, ще им простите ли?

Стъписани от чудото, равините трепереха като напъдени кучета. Имаха усещането, че някаква божествена сила им смазва раменете.

— Прощаваме, о царице — викнаха те и единственото, което ги интересуваше, бе да си отидат, да избягат от освиркванията на савците и ироничните възклицания на галилейците.

Искаха по-скоро да се скрият в храма на гордостта си и да размишляват горчиво върху разгрома на своята догматика.

След като благословиха на бърза ръка спасените, те се оттеглиха по знак от Соломон. По време на цялата сцена царят не бе проронил и дума. Той виждаше надалеч. В помръкналия му поглед се четеше дълбока мъка от враждебното отношение на равините към Македа.

Състезанието с колесници

Какво искаше народът на Иерусалим? Мир. Култ към земната и небесната красота. И развлечения. Затуй Соломон, сам влюбен в изкуствата и игрите, беше устроил пред вратите на града огромно поле за състезания с колесници. Пистата беше правоъгълна, дълга две хиляди лакти и широка — хиляда. Обградена беше с трибуни и затревени площи, където се струпваха тълпите от зрители. В средата на пистата се издигаше платформа дълга петдесет лакти и широка три, върху които бяха наредени седем мишени за стрелба с лъкове, а също и сигнализация, чрез която публиката следеше състезанията. Цялата конструкция беше от дърво, като се започне от оборите и се стигне до царската трибуна, изцяло застлана и обвита с платове и килими. Соломон имаше намерение да заменя тези временни постройки със солидни каменни сгради. Но поради желанието си да зарадва народа си и да го сближи със савците издигна набързо тези постройки и ги украси с платове и цветя. Царят откри хиподрума с голямо празненство.

От най-ранни зори около жълтеникавата писта се бе наредила вече многобройна и ентусиазирана публика. Когато кортежите на цар Соломон и на Савската царица се появиха при Давидовите порти, посрещнаха ги бурни овации. Владетелите се настаниха на царската трибуна тържествени и величествени, след което започна парадът на иудейската и на савската конница.

Публиката бе впечатлена най-вече от савските амазонки. Невъзмутими и великолепни, те яздеха превъзходни, млечнобели коне. Униформите им бяха по-блестящи от тези на войниците. Изяществото на конските им амуниции бе непознато за Иудея. Дългите гриви и опашките на животните бяха оплетени с панделки, на главите им имаше украшение от щраусови пера, а на хълбоците им бяха метнати бродирани чулове. Седлата бяха от леко дърво, цялото обрамчено от многоцветни кожени ленти. Що се отнася до ремъците, те бяха украсени с позлатени и инкрустирани със скъпоценни камъни плочки. Амазонките покриваха гърдите си с лъскав щит и бяха въоръжени с лък от скъпоценно дърво или с тънки копия, които вземаха от тръстикови кошове, прикрепени към седлото. Под въоръжението им се подаваше бяла туника, стигаща до коленете, кожена ризница, заоблена под гърдите, тесни панталони и пурпурни сандали. Широкият пояс се закопчаваше с тока от две преплетени змии, символ на постоянно отмъщение. Главата беше предпазена с шлем от варена кожа, който покриваше ушите и тила. Амазонките яздеха силно и грациозно в буен галоп и вдигаха облаци златен прах, през който се процеждаха слънчевите лъчи.

След савските амазонки се втурнаха аксумските конници. Те бяха облечени като амазонките, но униформите им нямаха бродерии и украшения. Те размахваха по-масивни и тежки оръжия.

Военните кортежи се предвождаха от подвижни порои от звуци: пронизителни тромпети, гръмотевични барабани, тамбурини и тимпани, изненадващи свирки.

Царят откри игрите.

Елитната Соломонова кавалерия представи дресирани коне, които танцуваха, подскачаха и се въртяха щом изплющеше камшикът на ездача им. Други кавалеристи, от конницата на Савската царица, изпълниха опасни акробатични номера първо на коне с амуниция, а след това без нея. Няколко галилейски конници, изправени на конете си, представиха спектакъл на живописен бой с копия. Накрая най-добрите копиехвъргачи и стрелци с лък от двете братски армии се впуснаха във вълнуващи предизвикателства. Целеха се в мишените на централната платформа на полето. Националната им гордост разпалваше уменията им. Улучилите мишената по средата, биваха триумфално издигани на ръце пред самата мишена, а после ги представяха на цар Соломон, който им връчваше лък или позлатено копие и завързваше на гордото им чело тънка пурпурна лента.

След като всички офицери и благородници бяха вече изпитали силите си в тези рицарски състезания Македа стана и поиска благоволението на златния цар да се състезава с най-добрите стрелци.

Всички иудеи, които познаваха изтънчената женственост на царицата, се подсмиваха на смелостта й. Савците пък им отговаряха с иронично изражение на лицето, защото познаваха небивалото й умение.

— От десетгодишна стрелям с лък и хвърлям копие по най-трудни мишени — обясни тя. — Мога да премеря сили с най-добрите между вас ако съпругът ми е съгласен.

— Разбира се — отговори владетелят. — Не желая да противореча на царицата.

— Залогът ще бъдат тези две златни гривни — каза Македа, разпалвайки се от спомена за спортните си подвизи в Тива, в Аксум и в Сава. — Нека и противниците ми хвърлят върху този килим две гривни. Щастливецът, който спечели ще отнесе всичко в туниката си.

Царят незабавно сне две гривни от ръката си и ги хвърли върху килима. Офицерите и благородниците като че ли очаквали само примера му, също хвърлиха златни гривни. Много скоро килимът се покри с бляскави съзвездия от халки.

— И тъй като аз предложих облога — възкликна весело царицата, — смятам, че правилата на играта ми позволяват първа да започна аз.

Като малко момиченце тя свали бързо тежката си имперска пелерина, излъсканата си диадема, седемте савски перли и скиптъра си. Изглеждаше стройна в чудната туника, която вятърът моделираше по нежните форми на тялото й.

В това утро, царицата на утрото Македа беше по-скоро жена, отколкото царица в простичката Иудейска роба и Соломон се закле в себе си да награди богато онзи скулптор, който успее да запечата в най-хубавия мрамор симфонията на тази жива прелест.

Вече й бяха поднесли лъка и стрелите. Тя ги нагласи с онова спокойствие, от което душата изключва всичко наоколо и се насочва, както стрелата, към волята за победа. Подигравателно настроените състезатели бяха заобиколили крехката млада жена и царят трепереше да не би тя да сбърка, но за най-голяма изненада, тя отпусна лъка и стрелата се заби като светкавица в сърцето на първата мишена, после на втората и на третата. Невъзмутима, царицата грабна останалите стрели, които й поднасяше в златен калъф един приклекнал, прехласнат войник. Тя не обръщаше внимание нито на ласкателствата на другите състезатели, с които те прикриваха огорчението си, нито на шушукането на тълпата, слисана от уверената й сръчност. Окото й укротяваше мишената. Праволинейната стрела следваше погледа й и достигаше целта. Когато и седмата стрела се заби в седмото сърце, Македа захвърли лъка си и без ни най-малка гордост викна на турнир първия си противник.

Какъв смисъл имаше да правят опити да победят? Галилейските стрелци се оттеглиха жалки от стрелковото поле, а савците твърдяха, че те не са се обзалагали с царицата, тъй като тя е непобедима.

Тогава Македа си седна отново на мястото, като благодари на народа, който я акламираше, но отказа да приеме спечелените накити.

— Аз искам само моите гривни и гривните на съпруга ми — заяви тя, когато й поднасяха трофеите. Останалите гривни да бъдат продадени на търг и парите да се раздадат на бедните в Иерусалим.

Савската царица умееше да се хареса благодарение на доброто си и щедро сърце. Соломон обяви:

— Сега започва надбягването с колесници.

В програмата на празненството това състезание разпалваше най-много страст. Публиката се палеше за отделните състезатели, които препускаха като светкавици с отлично тренираните си коне. На пистата, около която зрителите ревяха по скоростта на конете или майсторството на водачите им, колесниците летяха все по-бързо. С безкрайно умение шампионите овладяваха впряговете си от три, четири или пет състезателни коне, залудели от собствената си бързина и от заобикалящата ги гърмяща атмосфера. Задачата им беше да надминат останалите конкуренти по бързина в права линия, така че в края на пистата да направят умел завой. В противен случай леките колесници връхлитаха върху препънатите коне, които цвилеха от болка. Тогава жертвите се изнасяха бързо и състезанието продължаваше.

След няколко чудесни тура животинският инстинкт на тълпата стигна до връхната си точка. Савската царица следеше с разтуптяно сърце и задъхана галопиращите коне, които сякаш имаха криле на копитата си. Тя грабна от ръцете на царя трофеите за победителите, защото искаше сама да им връчи короните.

— И аз искам да се надбягвам — сподели тя с царя. — В Тива и в Аксум с конете си летях над земята, толкова опияняваща бе скоростта. Тя ни прави пъргави като светлината. Нека ти покажа, Соломоне, какво умея.

— Добре — съгласи се владетелят, решен да задоволява всички капризи на страшната си съпруга: разрешавам ти, царице, да се надбягваш, но кой сред нас ще е достоен да отговори на твоето предизвикателство?

— Аз! — подхвърли един от Соломоновите офицери, който току-що беше спечелил състезание с четворен впряг.

— Приемам — обяви царицата — и ще се надбягваме пет обиколки с четворен впряг.

— Твоята състезателна колесница е в палата — отбеляза Соломон. — Вземи моята и се готви за по-следващия тур.

Царят заповяда да впрегнат колесницата и сам провери най-грижливо амуницията на коня и окачването на колесницата.

Глашатаите вече бяха уведомили публиката. Текущото състезание приключи сред шумно нетърпение. Следващото премина сред безразличие. Всички очакваха Божествената. Когато се появи крехка, но решителна, и улови поводите на четворката, права на препълнената с цветя колесница, посрещна я вик като от едно гърло.

— Днес никой ли от савските офицери не спечели обиколка? Следователно трябва царицата да спаси честта на царството си!

Всички ръкопляскаха на предизвикателството й и никой не забеляза бледността на съперника й. Царят даде знак за старта.

Колесниците се понасят. С превъзходно умение царицата набира скорост в средата на пистата. Не показва, че възнамерява да надмине противника си. Спокойна и решителна, тя наблюдава конете, ту ги възбужда с юлара, ту ги глади леко с умерени придърпвания на поводите. Но съперникът й също не се опитва да излезе напред. Галопира вдясно от царската колесница и наблюдава водачката, втурнала се към победата.

Неочаквано тя се забързва. Стреснатите коне подскачат. Колесницата печели преднина. Тълпата реве. Овациите, придружаващи бяга на царската колесница се превръщат в освиркване към дръзкия офицер. Зрителите като че ли желаят с пламенността си да тласнат още по-напред царската колесница, която подскача по пистата като обло камъче, хвърлено над водата. Царицата се движи все по права линия, без отклонения и запазва своето предимство, което съперникът вече не й оспорва.

Уви, вик на ужас се надига към небето. Зрителите, които с източени вратове не изпускат нито едно движение на царицата, виждат как тя се подхлъзва и изтървава поводите на конете. За миг бялата фигура се заклаща. Сега ще падне и конете ще я стъпчат. Но, о, чудо, с твърда ръка Перлата се хваща за предната част на колесницата и с цялата си енергия, като едновременно успокоява конете, прескача колесницата и се хвърля на врата на едно от обърканите животни. Без никакъв свян тя разкъсва туниката си и стиска с голи крака хълбоците на коня, от който излиза пара. Улавя поводите и повежда четворката напред с нова, неудържима сила. Опасна амазонка с голи крака, разголени гърди, развени от вятъра коси и с разкъсаната бяла туника, която се вее като знаме на гърдите й.

Овладяла съдбата, укротила конете, Савската царица печели състезанието. Тълпата е възхитена от чудото и смята, че тя е дъщеря на духовете. Народът нахлува на трибуната.

Царската двойка е заобиколена от обезумялата тълпа. Соломон покрива с тежката си мантия прекрасната голота на царицата.

— Има предателство — казва му тихичко царицата — и коня.

Царят веднага заповядва да не допускат никого до коня и колесницата. Отива и сам преглежда внимателно поводите. Отбелязва, че там, където са се скъсали са били срязани почти напълно. Извиква главния съдия и тайно излага пред него злодеянието.

След това, потискайки обзелото го вълнение, нарежда да се поставят нови поводи на колесницата. После убеждава царицата да направят заедно една обиколка по пистата, за да поздравят и успокоят народа. Защото стражата вече усмирява възмутените от предателството иудеи и савци, които с викове призовават виновниците да се покажат.

След като спокойствието се възцари благодарение на появата на царската двойка, за която конници пробиваха път в тълпата, Соломон реши, че надбягванията са приключили.

Глашатаите повтаряха заповедта му, а тълпата бавно се изниза. Едва след това кортежите се прибраха в двореца.

Македа страдаше много от нараняванията. Тя мечтаеше за благотворна и ухайна вода, нежен масаж и дълга почивка. Душата й бе наранена от покушението. Главният съдия, в желанието си да се хареса на владетеля, вече излагаше пред него странните си умозаключения.

— Мога да ви поднеса набучена на пика главата на виновника, велики царю!

— Мен ме интересуват повече виновниците — отговаря тържествено владетелят.

— Така е, но виновникът ме интересува по-малко от виновниците — отвърна царят.

— Така е, — продължи съдията, — но виновникът може да ни каже кой му е наредил.

— Как го открихте? — попита царицата.

— Когато видях колесницата ви царице, препълнена с цветя, аз се поинтересувах кой се е погрижил за това и узнах, че един от робите на принцеса Самси д’Ариби бил донесъл огромните букети в колесницата.

— Къде е той? — пита Соломон.

— Тук е. Наредих да го намерят веднага.

Доведоха треперещия от страх роб, окован във вериги като опасен престъпник, заобиколен от стражи. Той се хвърли на земята, заекващ и уплашен.

— Можеш да изгубиш главата си или да бъдеш освободен. Кой ти заповяда да напълниш с цветя колесницата на царица Македа?

— Принцеса Самси ми даде да занеса букетите, царю, смилете се над мен!

— Какъв бе претекстът за тази любезност? — попита го Соломон. Робът замълча.

— Щом мълчи, нека го поизмъчват, за да проговори! — заповяда владетелят.

— Не, не, царю! Не искам да умра! Ще кажа! Принцеса Самси ми даде букетите с едно остро ножче, скрито в тях. Стражите ме допуснаха, без да се усъмнят, до колесницата. Аз наредих цветята…

— И ти преряза поводите?

— Щяха да ме убият, ако не изпълнех заповедите на принцеса Самси, велики царю!

Соломон се обърна към главния съдия:

— Да ми доведат принцеса Самси, а също и офицера, който се надбягваше с царицата.

— Спомням си — прошепна Македа, — че този човек не искаше да ме надмине. Сигурно е искал, когато падна, конете му да ме премажат. Каква ужасна смърт! И то измислена от жена!

Откриха принцесата много бързо. Когато стражите я намериха, тя се готвеше да напусне града. В нещастието си тя се държа високомерно и не поздрави нито царя, нито царицата.

— Самси, знаем, че ти си наредила да прережат поводите на колесницата на съпругата ми. Защо го направи?

— Защото я мразя и защото те обичам, о, Соломоне!

— Ти ще умреш, както и съучастникът ти, офицера — заяви Соломон.

Офицерът, за разлика от принцесата, стоеше засрамен.

Той призна всичко. Безмерната си любов към Самси. Престъплението. Бил коняр, тя го извела от конюшните и го направила офицер. Мъжките му достойнства привличали много пламенната Самси. Била се заклела да издигне любовника си още повече и да го направи капитан на царските конюшни, ако стане съпруга на Соломон.

Вече извън обсега на принцесата, офицерът разкри засрамено всички предателства и заговори против Македа. Този искал да я убие, друг да я отрови. А Самси измислила ужасната злополука с колесницата.

Офицерът свидетелстваше, че бил играчка в ръцете на опасната жена и че сега вече се отказвал от нея, подъл и зъл, само и само да спаси главата си. Дълго време се бил съпротивлявал, но с милувки и обещания тя надвила малодушието му.

— И двамата ще умрете — реши Соломон, — но преди това ще ви подложат на мъчения, за да разкриете всичките си подли заговори.

— О, царю! — намеси се Македа с глас като на сирена — искам милост за жената.

— За убийцата, която без малко щеше да ме лиши от любовта? Никога — отсече Соломон.

— Моля те и настоявам. Тази жена пожела да ме убие. Подари ми живота й.

От лицето на Македа не слизаше една престорена усмивка.

— Няма да съжаляваш, повярвай ми, защото искам милост за нея при известни условия.

— Кажи ми какви, любима моя, и ще я помилвам…

— Самси ще е свободна, но свободна само в Иерусалим. Ще бъде следена ден и нощ и няма да може да напуска града. За украса на прелестното си лице ще привързва върху бялото си като мляко чело ремък от конска амуниция, ще остриже прекрасните си коси и през целия си живот това ще бъде единството й украшение: конски повод вместо диадема.

Самси не каза нищо. Бяла като платно, тя предизвикателно гледаше царицата.

— След малко Самси да ми бъде доведена във вида, в който пожелах. Соломон разбра колко жестоко е отмъщението на Македа. Щеше ли Самси да понесе срама от вечния позор на челото си? Гордата принцеса несъмнено щеше да предпочете смъртта пред едно такова по-жестоко наказание.

Отмъщението на мъжа

— Ще намажа раните ви, царице, с чуден мехлем: това е смес от овча лой и паяжина, посипана със сажди от маслинено дърво, стегната в змийска кожа. С тази превръзка контузиите бързо заздравяват.

Тъй говореше на Савската царица личният й маг. Царицата беше наранена от паданията и мускулите я боляха от нечовешките усилия да се спаси. Беше прекарала деня усамотена с лечителите си. Краката и ръцете й бяха превързани и поради силните болки тя отказа да обядва със Соломон. Следобед царят настоя да я навести. Откри я в залата за аудиенции в нейния палат да заседава с военачалниците си, главния си равин и съветниците си. При появата на Соломон, те понечиха да се оттеглят, но Македа ги задържа с ръка и заяви:

— Аз нямам тайни за съпруга си, а тъкмо напротив, и той сигурно ще иска да види един разбунтувал се против владетелката си принц на кафучосите.

Царят погледна с любопитство разбунтувания принц. Мъжът беше окован във вериги, с високомерно лице с тъмномеден цвят и с втренчен поглед.

— Този окован принц ми изпраща моят регент Якуб, който ме уведомява за сериозни вълнения в няколко провинции на държавите ми — обясни Перлата.

— Бунтове ли? — учуди се Соломон.

— О да, царю, няма по-добро от присъствието на владетеля, за да има един народ мир и спокойствие. Кафучосите са се разбунтували срещу моите антимъжки закони. Виж първо облеклото на бунтовника. То говори за настроенията на разбунтувалите се.

Действително, заловеният принц, прекрасен младеж, беше облечен много странно: върху голите му гърди бе наметната пелерина от нарочно накъсана лъвска кожа. Дрипите й стигаха да покрият ханша. Престилка от обработена кожа се спускаше над мускулестите крака.

На главата си принцът носеше нещо като кожен шлем, над който стърчеше огромен фалос от обработена и оцветена кожа.

— Трябва ли да разбирам, че тези мъже се намятат със скъсана лъвска кожа като подигравка с титлата ти на Лъвица на племето на Иуда и че се кичат с атрибута на мъжката сила в знак на несъгласие с твоите предписания? — попита царят.

— Точно така. И в докладите си капитаните ми ме уведомяват, че територията на бунтовниците сега е обсипана с тези символи, издялани от камък иди дърво. Фалосът е станал знак за присъединяване към бунта на мъжете. Положението е сериозно за правителството ми, защото именно от страна на Кафа идват фиданките кафеено дърво, от зърната на което се прави онази ободряваща гореща течност, която ти така обичаш. Аз трябва да овладея бунта, причинил досега смъртта на моя управител и на редица кохорти от най-смелите ми войници.

— О, царице, — обърна се тогава към нея принцът бунтовник на гърления си език, от който един офицер от Кафа превеждаше успоредно — ние сме се заклели да умрем до един. Бойният ни вик е: „Слава на мъжете, на които Бог е дал мъжката оплодяваща сила“. Приехме и този символ за обединение. Вашето иго ни направи роби на жените, които са слаби и капризни. Ние не приемаме това робство. Няма да се подчиняваме на капризите на една безплодна царица, която мрази любовта. Тръгнали сме на война под знака на любовта. А сега царице, можеш да ме убиеш като братята ми, но аз никога няма да се подчиня.

— Да бъде отведен в тъмницата — заповяда Македа сломено. И опряна на ръката на Соломон тя отиде да се съвещава с него в залата за отдих.

— Този бунт като че ли те тревожи много, Македа?

— Боя се да не се разпространи и в другите ми провинции.

— Е, моите закони ми спестиха тези грижи, защото никога не съм си помислил да поставям пречки пред любовта…

— Любовта! Не разбра ли, че любовта е моят живот. Като жарава, която се разпалва от любимия ти поглед, любовта превръща в пожар и дните, и нощите ми. Затова, откакто сме женени, аз постепенно променям законите, които забраняват любовта. Но все пак не съм променила онази част от законодателството си, която дава на жените по-подчертана роля в обществения живот на моите държави.

— Значи оставаш си месия за правата на жените?

— Защо не, Соломоне? Преди да те познавам, заслепението от невежеството ми ме накара да обявя превъзходството на женския пол над мъжкия. Аз почувствах несъстоятелността на волята си и затова оттогава насам работя за равенство между двата пола.

— Как ще се постигне то?

— Като се намали ролята на сладострастието.

— Егоистично, красива моя царице, божествен инструмент на любовта. Онова, което е добро за царицата, трябва да е добро и за народа й…

— Уви, царицата има слабости, които осъзнава. Тя ще съумее да ги уравновеси чрез силата на характера си. Но народът има непоправими слабости. Любовното чувство, парализирано от моите декрети, предизвика абсолютен обрат в чувствата. И след хиляди години ще остане следа от това. Жените вече няма да се потискат от главозамайващата си сексуалност и няма вече с плътта си да бъдат зависими от егоистичните мъже. След като жените в моята империя еднакво с мъжете допринасят за добруването на обществото, броят на работещите се удвои, увеличиха се производителността и богатството на империята.

— Ето че разсъждаваш като равините и търговците в Иерусалим — пошегува се Соломон. — И те ценят в живота само материалните постижения, златото, натрупването на богатства. Напразно съм се борил против този дух на печалби, който ще разврати накрая целия свят. Повярвай ми, царице, освен това благоденствие, което ти се хвалиш, че си постигнала има и нещо друго: любов, удоволствие да се живее, семейно щастие и гореща наслада от развихрени чувства…

— Схващанията ти са мъдри, Соломоне, и аз бих ги споделила, ако не водеха бързо към злоупотреби и безобразия. А моите закони, напротив, имаха здравословно отражение върху прекаления превес на чувствата. Днес сред моя народ никой вече не оспорва сексуалното равенство, в резултат на което жената е сътрудничка на съпруга си, а не както преди само средство за задоволяване на неговите сладострастни желания. Народът на Симиена и Сава работи и се множи, без да драматизира любовната страна на живота си. Свободата на половете е абсолютна и щастието е всеобщо.

— Не ти вярвам, но те поздравявам, велика царице на утрото. — Делото ти е доказателство за добронамереност. Бъди благословена дотогава, докато дейността ти не наруши божествените закони на Йехова. Оставям те да си законодателстваш както искаш, но искам права единствен върху царството на тялото ти.

Макар и поласкана, Савската царица беше все така в капризно настроение. Видимо, желаеше да продължи разискванията, за да стигне до търсеното от нея обяснение. И успя по време на закуската в градината, в очарованието на ароматната привечер, която се спускаше над полетата на Галилея.

— Царю мой — каза тя тогава. — Македа дълго размишлява… И знае всичко, но от всичко, което знае, ценното й заключение е следното: царицата трябва да замине.

Изненадан, Соломон остро протестира.

Македа разсея опасенията му. Любовта му? Голяма беше колкото земята. Но всеки ден тя по чудо се спасяваше от покушения. Потушените заговори можеха да бъдат разпалени от омразата. Равините не й бяха простили чудото с петте удавени жени. А дали влюбената в Соломон принцеса Самси нямаше подражателки?

Царят се постара да успокои съпругата си, но тя успя да преодолее съпротивата му, като му описа колко сладко щеше да е съвместното прекарване на сто и двадесет любовни дни в Тадмор20.

— Защо в Тадмор обична моя?

— Чуй, Тадмор е един от най-красивите оазиси в света и зеленината му в слънчевата светлина и сред златните пясъци на пустинята е омайваща. Изворът с жива вода, който тече сред тази зеленина, е като поток от скъпоценни камъни. Хайде да отидем да прекараме там радостни мигове сами. Царю мой, аз съм влюбена и искам да се наситя на умелите ти прегръдки така, че тялото ми всеки миг да чувства вкуса им и непрестанно да ги желае. В Иерусалим аз непрекъснато изпитвам ревност спрямо заобикалящата те атмосфера. Ела. В Тадмор имам къща, в която ще бъдем щастливи. Там те очакват неописуеми изненади.

— Отдавна ли кроиш този изгнанически план?

— Още от сватбата кроя да те отвлека, царю! Нали съм запазила деформираните си стари закони, според която жената може да отвлече своя любовник в дома си!

— В случая схващането ти не е без очарование — каза Соломон приповдигнато.

Македа продължаваше да описва прелестите на Тадмор с пламенни изрази. Тъжното й настроение се оправи, когато владетелят започна да се поддава на новия й каприз.

— От Иерусалим ще отидем в Тадмор през планината Ефраим и планината Тавор — посочи тя. — Ще направим посещението, което цар Хирам от Тир ни предлага отдавна, а след това през Финикия, Ливанските планини и Зозав ще прекосим сирийската пустиня и ще стигнем в Алемафакар21.

— В Алемафакар? Нали навсякъде, където си ти, е рай! — усмихна се царят.

— Може би, но в Алемафакар, който съм построила, са събрани всички земни наслади и аз искам с теб да прекараме там незабравимо… На връщане ще се видим и с фараона Псусенес. Тъй любовното ни пътешествие ще има и своята полезна страна. Кажи ми, че си съгласен, любими, и веднага ще заповядам да приготвят големите и дълги кервани.

— Да, да — повтори Соломон захласнат.

— Искам триумфално пътуване, каквато е любовта ни. Навсякъде, където преминем, хората ще останат учудени и прехласнати векове наред. От колко време аз обмислям това пътуване… Мисли си за радостта да си само с мен, далеч от пълните с омраза свещеници и от твоите жени съучастнички, далеч от Храма ти и съветниците ти. Само мой! Ще плаваме в щастие. Толкова внушителни ще бъдат нашите ескорти от хора, слонове, камили и коне, че ще им е необходим цял ден, за да прекосят някое село. А народът ще говори: Колко са велики! Колко се обичат! Колко са щастливи!

„В Алемафакар ти ще бъдеш най-щастлив, защото, ако наистина обичаш тялото ми и ако Йехова е създал насладите, на моите гърди, ти ще ги познаеш всичките. Нямай никакви държавнически грижи. Вече започват да се организират моите сигнализационни кули по пътя ни. Преди малко съветниците ми съобщиха, че Тадмор, на петнадесет дни бърз ход от Иерусалим, скоро ще бъде построен… Остави твоята царица да ти поднесе ново чудо…“

Към рая на страстната любов

И както пожела Савската царица, керваните потеглиха към Тир по пътя за Тадмор. Тълпите, струпали се да ги видят никога не бяха наблюдавали по-феерична картина на напредваща велика сила.

Гигантски слонове вървяха в челото и в края на кервана. Множество конници и пехотинци го пазят. Стотици колесници и каруци пренасяха съоръжения, храни, инвентар, докато Савската царица и цар Соломон пътуваха комфортно в прекрасни меки кошове на гърба на слон. С пристигането си в столицата на Финикия кортежът слиса поданиците на цар Хирам. Но желанието на Македа да стигне в Тадмор по-бързо бе толкова голямо, че тя се постара да съкрати триумфалния прием, който бе организиран в нейна чест. Все пак намери достатъчно време да разгледа с възхищение сградите от по 12–15 етажа. Град Тир, важен център на корабоплаването и търговията, беше пренаселен и жителите му бяха принудени да строят високи сгради, за да има място за всички.

Чак след четиринадесет дни непрекъснат ход през пустинята керванът пристигна в Тадмор. Оазисът се стори на влюбените като бляскав мираж. Сред палмови горички и зеленина се редяха снежнобели постройки. Този град на мечтите Савската царица бе обкръжила с богата растителност, докарана от Дамаск. Тук всичко зависеше от бистрата вода, източник на живот сред трагичния пясъчен океан, превърнал Тадмор в недостъпно убежище. Пустинята беше безмилостна и жестока към дръзките керванджии. Онези, които не бяха очаквани в Тадмор умираха от жажда. Тъй като, обсебвайки единствения извор в сирийската пустиня, Македа бе направила пустинята невъзможна за прекосяване.

И все пак, ако някой пътник с късмет успееше да стигне до Алемафакар, приемаха го най-напред във военния лагер, изграден в края на една зелена площ, която завършваше с голям басейн. В дъното на лагера имаше малки къщички специално за танцьори и танцьорки. Посетителят преминаваше през феерична градина, за да стигне до кухните и помещенията за прислугата. След това можеше да се възхити на павилиона на любовта — правоъгълна сграда, обградена с галерия от колонади, като всяка колона беше с форма на фалос. Вляво се намираше частната резиденция на царицата, състояща се от две стаи, една за почивка, една за тоалет. Резиденцията на царя беше точно същата и се намираше вдясно от павилиона… Зад тях се виждаше още един парк, където бяха клетките на любимите животни. В дъното на парка павилионите на стражата и на малцината придворни, допуснати да споделят усамотението на царската двойка, обграждаха свещеното място на драгоценния извор, благото на пустинята, даряващо живот сред ужасните парливи пясъци, гроб за онези, които бяха се изгубили, саван за дръзките номади.

Ето това можеше да види в Тадмор пътешественикът с късмет. Безспорно бе обаче, че никого нямаше да допуснат до украсената като храм вила, свежа и сводеста като подземие, където сладострастното нетърпение на царствените влюбени се развихри без граници…

И най-дребните подробности допринасяха успешно за създаването на чувствена атмосфера, защото тук всичко напомняше и призоваваше за любов. Мозайките на пода представяха най-нежни еротични сцени. По стените картините и гоблените предлагаха многозначителни внушения. Навсякъде се налагаше, цареше и триумфираше любовна прегръдка. Навсякъде имаше фрески на жени, обладани от мъже, птици или животни с такова въображение, на което трудно се усвояваше. Статуи на красиви същества в хармонични съвкупления, свидетелстваха за неизказуеми наслади… Самата форма на мебелите напомняше тела, отпуснати или изопнати от желанието или екстаза. Масата се опираше на четири огромни пениса. Съдовете бяха изрисувани и изписани с еротични картини и максими. Соломон и Македа вкусваха специално приготвени ястия за изостряне на чувствеността. Сервираха им ги най-красиви голи роби. Артисти, танцьори и мимове изпълняваха трескаво актови сцени под звуците на възбуждаща музика.

Царят поет и Савската царица плуваха тук в море от сладострастие, с изопнати като струни тела. Соломон не се насищаше на умелата и все нова и нова изобретателност на страстната си любовница, която си наваксваше откраднатите й от времето години за любов. За да построи този Алемафакар, Савската царица бе пратила четири хиляди работници да работят денонощно в продължение на осем месеца. Най-известните аксумски и савски архитекти бяха начертали проектите, преправяни безкрайно, за да угодят на влюбената царица. Прочутият Адонирам, излял огромните статуи на крилати химери, чудовищни грифони, херувими и духове за Храма в Иерусалим, беше специално натоварен от Македа да изкове еротичните фигури, проектите за които му бяха предоставени от най-прочутите скулптори, възпели физическата любов. Всички чудеса на еротичното изкуство от Тива, Вавилон и Сава бяха събрани и донесени от пратеници на царицата, за да украсят двореца на насладите.

Сред тази оргия от светлини, благоухания, музика и чувственост великолепният цар и царицата на утрото прекарваха морни дни. Още със събуждането си към петия час в своя павилион, където Македа грижливо бе устроила копие на царските покои в Иерусалим, Соломон се подлагаше на умелите грижи на слугите на царицата. Безмълвни, те го масажираха и парфюмираха като за сватба. Край него във въздуха се носеха звуци на лютни и песни, нежни като ухание на цветя. Обличаше си богата, дълга и лека роба от пурпурна коприна със златни бродерии, която го обвиваше като кървава мантия и отиваше в павилиона на любовта, придружен от голи, виещи се танцьорки, които описваха около него арабески от плът. Македа се присъединяваше към него в стаята за закуска. И тя бе придружена от голи танцьори и певци. Около нея подскачаха бели, лъскави пауни. От кадилниците и съдовете за благоуханни масла се разнасяше силен дъх на смирна, нард и канела. Обвита обикновено с два леки воала, под които се очертаваха вълнообразно линиите на красивото й тяло станало още по-гъвкаво и дръзко от любовните игри, царицата харесваше да я желаят още от сутринта и денят й да получи благословията на страстта.

Слугите им наливаха скъпи възбуждащи напитки. Зад една завеса певец възпяваше физическата красота и опияненията на плътта. „Отметни първото було. Върху тялото на твоята съпруга то е като утринна мъгла в полето преди победоносното слънце да я разсее.“ И Соломон снемаше първия воал. В това време танцьори и слуги се оттегляха. Само певецът с кристалния акомпанимент на арфа продължаваше да слави любовта.

„Отметни и второто було, булото на свяна. Люби, о царю! Люби тази, която те люби и ти се отдава, прелестна като светъл ден.“ Всеки ден Македа измисляше невиждани любовни угощения. Ненаситна бе в търсенето на все по-смели и изтънчени еротични похвати, тайната на които книжници и учени си предаваха като магически формули.

Горещите часове на деня те прекарваха в лека дрямка или игри в алабастровия басейн. Настъпеше ли здрач, идваше чудото на копринено-кадифените и ухайни ориенталски нощи. Приказни нощи, изтъкани сякаш от скъпоценни камъни и от пурпура на умиращото слънце. Тогава за прохлада любовниците излизаха на горната тераса на павилиона. Високи балюстради, застлани с килими и рогозки, предпазваха тази висяща градина от облаците пясък, които неусетно проникваха навсякъде. Към четирите посоки се откриваха приказни пейзажи и въображаеми градове в постоянно променящия се мираж, в който небето се сливаше със земята.

На обсипаната с цветя трапеза храната се сервираше в златни съдове. Менюто беше винаги ободряващо, вината опияняващи, кафето — чисто и парещо. В този час царят поет с радост посягаше към арфата или лютнята и отпращайки танцьорки, музиканти и певци, оставаше сам с Македа.

Когато Соломон пееше, сладострастието се превръщаше в поезия. И когато и двамата се наситеха на възвишеност, царицата отвеждаше своя цар в мекото си като розов лист легло. Под балдахина на лазурното небе те пак се любеха до изнемога под звездите. Случваше се влюбените да продължат празника на танците, песните и чувствата до зори. Понякога, към десетия час царската двойка яздеше из оазиса или избягваше от Тадмор за разходка с колесница из пустинята.

Дните им тук се редяха като красив и игрив фриз. И все пак Соломон започна постепенно да чувства, че губи сили и остарява. Македа свика съвета на учените, които някога в Аксум се бяха постарали да й намерят лек против любов и на които сега се налагаше да приложат всичките знания в услуга на изкуството на любовта.

И Соломон пи еликсири

Този ден Мерари стана говорител на мъдреците, които хитро се подсмихваха в оплетените си на плитки бради.

— О, царице на сърцето на Соломон — започна той, — силата на младежа съвсем не е благо за жената. Тя уморява, без да предизвиква страст, защото младежът няма опит в любовта. Вместо умели милувки той умножава набезите. Единствено с учене юношата може да получа онази изтънченост, с която любимата се задоволява много по-добре, отколкото със сила. Ние сме убедени, че цар Соломон, който владее всички науки, би могъл да поучава и най-учените теоретици на любовта. Но един зрял мъж може да се изтощи от много удоволствие. В такъв случай любовницата му трябва да го предпазва от опасния студ. Желанията възникват при топлина, както цветята разцъфват на слънце. Опитвали ли сте да засилите меката топлина с ароматичния дим от бавно горене на корени „честа“, примесени със санталово дърво?

Македа отговори със знак за отрицание.

— Познавате ли какво тесто се получава от същите смлени корени. Най-учените професори, най-известните куртизанки, най-далновидните съпруги твърдят, че като се намажат половите органи с този балсам чувствителността и възбудимостта им се повишава най-малко за шест часа. Можете също да си приготвите, царице чисто кафе, грижливо смляно и силно като алкохол, подсилено с брашно от кола. Виното също има чудесно действие, ако накиснете в него смлени орехи от Джимат.

— Не забравяйте — намеси се още един от мъдреците, — универсалното благотворно въздействие на оцет с олио от Тирба…

— Както и прясно масло, напръскано с фин прашец от цветето „астаад“ — продължи Мерари.

— Записали ли сте рецептите? — попита замислената царица.

— Всички рецепти са подробно обяснени в тези папируси — заяви първият книжник.

— Не си представях, че в тези неща науката може да се притече за помощ на любовната наслада…

— И на плодовитостта, велика царице!

Македа се изчерви дълбоко и се вгледа в съветника си.

— Храната на съпруга трябва постепенно да се подлютява с червен берберски пипер, жълт индийски, бял от Диодори и черен от Уолега.

— Много добре е да се подсилва ефекта на тези видове пипер с малко смлян орех от Джимат — уточни вторият мъдрец.

— Отбелязваме го — подхвърли Мерари, проверявайки папируса.

— Съпругата може много да съдейства за сексуалното събуждане на съпруга. Но ние естествено няма да ви даваме уроци, след като вие сте ги учили в любовната школа в Тива.

— Ах! — възкликна третият мъдрец. — Защо няма такива училища в нашите градове! Браковете несъмнено биха били по-щастливи и по-трайни!

— Ако тези училища не нарушават законите на моите държави, аз ще разгледам евентуалното им откриване — отговори Савската царица. — Ще трябва да ми изготвите подробен доклад за тяхната организация, защото в Тива това не ме интересуваше и дори си спомням, че избягах оттам…

Тя искрено се присмя на този си младежки спомен.

— Мъжът обича разнообразие в женските милувки — поде невъзмутимо Мерари. — Около тялото му трябва да се увиват все нови и нови докосвания, винаги необикновени, но безкрайно повтарящи се в позициите, на които са ни научили мъдреците. Трябва нежните и едва допиращи се милувки да се редуват със силни, бурни и дори брутални, а после други нежни, почти женствени.

— Никога не проявявайте ревност, царице! Ревността е палач за любовта. Тя измъчва и обезсилва страстта, превръща я в страх и кафез. Ревността деградира, съпругът се отвращава от нея. На любовника тя открива неподозирани хоризонти и много изоставени жени са си докарали нещастието сами. Но основателен или симулиран гневът понякога действа като балсам за отслабналата любов. Сълзите имат особена власт над чувствата на мъжа. Болката стимулира. Плачът изостря перверзно желанието у мъжа. Опитайте, царице и великият Соломон ще е в нозете ви, объркан като двадесетгодишен младеж.

— Продължавайте — заповяда Савската царица — и не се грижете за моя избор сред вашите съвети.

— Материалните спорове трябва да се избягват в брачното легло. Любовта не се интересува от държавническите грижи. Любовта е егоистична. Тя разцъфва само в комфорт, спокойствие и нежност. Затова куртизанките имат толкова настойчива клиентела от мъже, тормозени от съпругите си. Те намират убежище в обятията на тези мълчаливи сладострастнички, за които любовта е призвание, а дискретността — навик.

— Това ли е всичко?

— О не, царице! Мъдреците са написали труд от триста папируса по тези въпроси, на които ние само правим преглед. Нека да продължим и ще установите, че сме засегнали всички аспекти на тази наука. Разбира се, книжниците ще препишат за вас в развита форма всички подробности, които по-специално ви интересуват.

При акта съпругата трябва да проявява задоволството си. Егоистичната съпруга уморява любовника. Един съпруг, който доставя наслада, обича да му се покаже, че насладата е голяма, че се приема с радост и че удоволствието на любовта отговаря на неговото. Умелата и опитна жена се подготвя за жеста още преди да се отдаде. По този начин се поражда и развива съпружеското желание на основата на естествената и основно важна гордост на мъжа.

Трябва да знаете освен това, че жената получава оргазъм по-често от мъжа по време на един и същи акт. Тя трябва да компенсира тази недостатъчност при него с опитни милувки. Някои съпруги при такива моменти успешно включват и трети лица: танцьорки, мимове, каквито въвеждате и вие. Има съпруги и куртизанки, които дори поставят в брачното легло послушни на тях помощнички, ту активни, ту пасивни, които да изострят страстта на съпруга. По този начин, твърдят те, се предпазват от възможни изневери от страна на мъжа, който по природа е полигамен и склонен към похотливост…

— Ето че пак на мъжа е отредена по-удобната роля — отбеляза Македа.

— Тази роля му е отредена от природата, но и от самите жени, които са измислили тези неща, царице! Да не забравяме, че и някои съпруги имат също много мъже!

— Така вече равновесието е възстановено — каза Македа.

— Всички съвети, които имаме щастието да дадем на нашата видна владетелка — каза Мерари, — са приложими, когато мъжкото изтощение е временно. В случаите на напреднала слабост нашите лечители препоръчват бичуване и убождания. Болката събужда заспалата мускулатура.

— Това са сигурно отчаяни средства? — попита Македа.

— Много млади хора, царице, поради разврат или вродени деформации ги практикуват вече. От всички методи най-разпространено е бичуването. То се прави с камшици от слонски косъм от опашката. А препоръчаните убождания се правят в гърба с остри ножчета или с двадесет и четири убождания с нажежено желязо.

— Мерари, заповядай на първия книжник да препише всички системи и методи и да ги развие най-пълно на трайни папируси, които аз искам да събера в книга, защото явно тази наука е равностойна на всички останали. Както всички други, тя може да бъде и творческа, и разрушителна.

Съветът на мъдреците се оттегли, за да изпълни заповедите на царицата.

Ненаситната царица използва всички рецепти и всички хитрини, от Книгата за любовта. Цар Соломон, жертва на нейната страст и на собствените си предишни ексцесии, губеше сили все повече и повече. Когато една нощ царицата извика в изстиналото си ложе една египетска танцьорка, за която казваха, че била най-перверзната любовница, последната й препоръча състава на един еликсир с гарантирани магически свойства. Савската царица приготви еликсира, но той не подейства на изтощения организъм на царя. Македа изпита истинска мъка от това. А тя го обичаше. Обичаше го не само с цялата си пламенна плът, но и с цялата си душа и целия си ум. Не само сексуалната му изтънченост я беше прелъстила, но и умствените му способности.

Така Перлата се грижеше за своя цар поет и го обичаше с онова майчинско чувство, което придружава страстта у жената. А може би усещаше вътре в себе си един нов трепет? Не се ли спря с непознато вълнение пред една майка, кърмеща детето си? Така пожарът на плътта угасна в предзнаменования, красота, мъдрост и философия.

За да прилича на него

Соломон се бе появил на терасата на двореца в Палмира, следван от един слуга исполин, който водеше огромен овен с позлатени рога. Царицата много се учуди. За да й обясни, Соломон хвърли натъжен поглед към заобикалящите я. Македа се бе излегнала на един диван, а робите го люлееха леко, за да раздвижват въздуха и да освежават пренагрятата следобедна атмосфера. Около нея трима стари книжници изпълваха папируси със сложните си почерци.

— Мога ли да помоля съпругата си да благоволи да обясни защо е този труд?

Без да отговаря, Македа взе един от свитъците и го подаде на царя. Изненадан и поласкан, Еклисиастът прочете в него притчите и псалмите, които бе съчинявал до вчера в хладината на здрача, за да я развлича.

— Но защо, божествена моя, е този труд, който те занимава и изморява? Нали всичко, което пея и казвам, е само за нас двамата?

— Защото искам словата ти да останат безсмъртни, мъдри господарю.

— Словото е само един дъх. Единствено сградата от камък и злато на големия Храм ще остане и ще е достатъчна слава за мен.

— Грешиш, велики мой. С пороите от мъдрост, които изтичат от устата ти, гласът ти е по-траен от камъните. Камъните ще се разпаднат, както са се разпаднали грандиозните паметници, гигантските гробници, които работниците ни откриха на склона на Ливанската планина. Те свидетелстват за великолепията на една мъртва цивилизация, която никога няма да достигнем.

— След като камъните стават прах, какво остава от думите?

— Аз съм намерила предпазна обвивка, която ще устои на вековете. И в бъдеще нашите потомци ще могат да черпят от извора на твоята мъдрост. Ако Йехова пожелае, ще вдъхнови някой левит да прибави към разказа за Мойсей и твоите писания за възпитанието на децата.

— Не каза ли ти „нашите потомци“, божествена моя? Царицата на утрото се изчерви. Обърна поглед към неподвижно застаналите книжници, които се правят, че не се интересуват от разговора на двамата. Царят веднага разбра и се усмихна. Плесна с ръце. Един от слугите развърза овена с позлатените рога. Скокливият овен се завъртя, изправи се на задни крака и при един знак от Соломон се нахвърли върху робите и книжниците.

— Видя ли, царице — каза Миролюбивият, когато терасата се опразни от досадниците, — този дресиран овен е моят калкай22.

Македа се разсмя и притегли към себе си съпруга си, но Соломон я улови за раменете и поиска да разбере истината.

— Ти каза нашите потомци. Аз те попитах. Ти се изчерви и стана още по-хубава. Нека настойчивостта ми те накара пак да се изчервиш…

Царицата се изчерви още по-силно, сведе очи и скривайки се в обятията на царя, му повери скъпата си тайна.

Тогава Соломон, на седмото небе от радост, й рече:

— Ти ми даряваш двойно щастие. Първо, защото аз вече обичам това мъничко трептящо същество от нашата плът, и второ, защото заради него ще имам щастието да те задържа до себе си, слънце мое.

Македа поклати глава и отговори сериозно:

— Не, царю на Израил. При теб ще остана само мислено. Детето, което нося под сърцето си, трябва след нас да продължи мисията да обедини пръснатия по широкия свят израилски народ. Затова трябва да бъде короновано в Сава. Детето на Еклисиаста и на Перлата, дъщеря на пророка, трябва да следва съдбата си…

Соломон беше отчаян, но не можеше да наруши Божиите закони.

— Искаше ми се — промълви той — да споделя живота си със семейството си и да се радвам на любовта му, тъй както се радвам на светлината.

— И на мен ми се искаше да бъда и жена, а не само царица — отговори Македа.

Дълго си разговаряха за бъдещето и за плановете си. Според традицията в Сава децата оставаха при майката до седмата си година, а след това бащата поемаше възпитанието им.

— Какво ужасно изпитание ни налага Йехова — изхлипа царицата.

— Но след тези седем години ще можеш да повериш царството си на регент и да дойдеш при мен с детето — възкликна Соломон — И тогава отново ще бъдем щастливи.

— Да, отново ще бъдем щастливи и детето ни ще стане чаровен принц с големи познания като баща си.

— Колко хубаво би било, ако е момче.

— Ще го наречем Менелик23.

— Трябва да стане велик цар.

— Най-могъщият от всички, Соломоне!

Опряла глава на рамото на златния цар, царицата се усмихваше на детето. Царят следеше зареяния й поглед, но вече го обземаше скръбта.

Царицата се прибира в Сава

След като се прибраха в Иерусалим, царицата ускори заминаването си.

— Не искам да рискувам здравето на детето ни с късно пътуване — обясни Македа. — Искам то да се роди в Сава, а и народът ме зове.

В савския лагер се готвеха трескаво за заминаването. Дори флотата беше вече в пристанището Ецион Гавер. Натъжен, Соломон се опитваше все още да задържи жена си: още един месец, една седмица, един ден… Колко лека му се струваше радостта на обикновените хора, за които животът бе благословен, защото не им се налагаха такива жестоки раздели!

Еклисиастът свика всичките си сановници в голямата тронна зала, за да поздравят за последен път царицата на утрото. Те се отзоваваха, а народът се струпа в мрачния град, за да види как си отива съпругата на неговия цар.

И в този ден Македа пожела да се поклони в Храма и пред Хекала, там, където главният равин я бе освободял от клетвата и където първосвещеникът беше обявил брачния й съюз със Соломон. След като се помоли горещо, тя тържествено положи в криптата със свещената съкровищница един мраморен саркофаг с поредицата плочки, на които по нейно нареждане бяха изписани притчите и псалмите на мъдрия цар.

— О, царю мой — обърна се тогава тя към владетеля пред събраните равини, — аз изпълних един благочестив дълг на съпруга, осигурявайки вечна слава на тези плочки. Децата на нашите деца ще ги четат и ще им се възхищават. И тъй като твоята философия е основата на нашата вяра, всеки ще казва: „Колко справедлив е бил Соломон!“

Всички присъстващи признаха, че Перлата бе съумяла, като никоя друга, да отдаде почит на мъдростта на своя съпруг. Тя го правеше още по-велик в захласнатите очи на почитателите му и не бе извършила нито едно от престъпленията, в които я обвиняваха ревнивите равини, когато я видяха в ослепителната й красота пред вратите на Иерусалим.

Победените левити продължаваха да си мислят в какво прегрешение да обвинят в бъдеще ведрата съпруга на своя цар, но все пак минаваха за поздрав заедно с останалите пред царските престоли. Всички се покланяха доземи при знака на главния шамбелан и един след друг целуваха токата на царския пояс. В двореца цареше тъжна атмосфера. Нейната величественост бе пропита от мъката на Македа и унилото отчаяние на Соломон. Вън от вратите на града се бе струпало в очакване шумно множество. Сред дрънкане на оръжие, викове на войниците, слонски рев и глух тропот на колесници, савската войска се готвеше да отведе царицата. А на нея й се струваше, че от сърцето й капе лед.

И все пак тя се усмихваше на всички. Усмихна се дори когато главният шамбелан избута пред нея принцеса Самси. Горделивата й съперничка, длъжна по ранг да я изпрати, се яви сама. Заради наказанието си, тя нямаше право да се нарежда сред равните ней. Самси се поклони пред трона, главата й бе все така обръсната и пристегната с ремък. Ръцете й обвиваха като жива кошница розите, които уж искаше да поднесе на Савската царица. Поведението й се струваше подозрително на главния шамбелан и той със златния си жезъл я спъна, преди царицата да се е навела над нея, за да й благодари. Пурпурните цветя се пръскаха по стълбите на подиума, а Самси размахваше вече в юмрука си лъскаво ножче. Тя не успя да направи убийственото движение, защото главният шамбелан я събори и й хвана ръката. Ножът падна пред краката на царицата, която не помръдна дори когато стражите се спуснаха към нея.

Като всички присъстващи, Соломон поиска Самси да бъде незабавно екзекутирана, но Македа възрази бавно:

— О, царю мой, спомни си, че предаде в мои ръце живота на тази жена. Тя ми принадлежи. Аз й прощавам, прощавам безумната упоритост на престъпните й намерения. Ще ми е мъчно да оставя след себе си следа от омраза. Царицата предпочита да бъде снизходителна. Върви си, Самси, напусни Иерусалим и пусни кокетно косите си да пораснат. Освободи челото си от срамния венец. Върви си, бъди щастлива и обичай!

Не е възможно да бъде описано стъписването на царедворците от тази неочаквана милост. Нито пък колко Самси бе потресена. Изведнъж тя избухна в плач. Коленичила пред Македа, раздираше гърдите си с нокти и ридаеше пред тази висша, свръхчовешка доброта.

— Дъщерята на пророка Ангебо изразява Божието милосърдие — намеси се Еклисиастът, — а Божията воля е велика и неочаквана. Върви си в мир, принцесо Самси, и никога вече очите ми да не те виждат…

Така приключи за Савската царица прелестният и приказен престой в Иерусалим, изпълнен с толкова чудеса, че народът дълго нямаше да престане да говори за тях като за благотворен божи лъч.

Савската войска бавно потегли към Ецион Гавер. Тромпетите пращаха към небето напевните си медни жалби, а тропотът на маршировката се примесваше с овациите на тълпите.

А ти, Соломоне, от терасата на двореца си гледаш отчаяно как звездата изчезва. Царицата на моретата се е скрила в носилката, затаила сълзите и мъката си зад завеските. Цялата й войска сякаш тъпче сърцето ти, а устните ти още носят тръпчивия вкус на последната й целувка.

Тя вече не се вижда. Превил рамене от нещастие, ти се прибираш да съчиниш химн на любовта. Но заповедта, която устните са изрекли, е кратка и суха:

— Да се зазидат веднага вратите и прозорците на палата на царицата, тъй че никой да не може да наруши самотата на този свещен дом. Както го е оставила Македа, така искам да го намери, когато се завърне. Когато се завърне, чуваш ли, Натане, когато се завърне.

И начаса зазиждат като гробница някога огласявания от радост, смехове и танци палат…

Виж съпругата ти как върти в пръстите си две халки, едната златна, другата сребърна. „Ако детето е момче, ще ми изпратиш в знак златната халка, а ако е момиче — сребърната“ — й каза ти. А Македа току-що допря златната халка до парещите си устни.

Раждането на Менелик

Каква радост за Македа е да види отново от бреговете на Йемен, очертанията на Сава, грандиозна, укрепена и като спусната от небесата градина. Радостта й беше примесена обаче с тъга поради ужасната самота на една влюбена жена, лишена от съпружеските милувки. Скоро самотата й щеше да се разсее от идването на детето и всичките й мисли се насочваха към тази надежда.

В стремлението си към благословения час, когато щеше да притисне до гърдите си крехката плът, част от плътта на Соломон, и щяха да светнат очичките, които щяха да бъдат отражение на любимия поглед, Македа се посвети с всички сили на управлението на обширните си държави. Престоят й в Иерусалим й бе дал много нови знания и тя искаше народът й да се възползва от тях. Скоро Симиена и Сава се сдобиха със синагоги и правоверни равини, които проповядваха истинската вяра в Йехова. Търговски договори влязоха в сила между савското царство и Иудея. Всеки месец тръгваха кервани от едната или другата столица, за да си разменят богатства. Голямо благоденствие настъпи за двата народа и те с всеки ден ставаха по-охолни и щастливи.

Всеки месец царицата на утрото и златният цар си разменяха нежни писма. Кореспонденцията, състояща се от песни, гатанки и ребуси, или само от пламенни думи, облекчаваше Македа в изпълненото й със страх очакване. Наближаваше часът, в който царската любов щеше да даде своя плод.

Часът настъпи, всички ликуваха и в шумния град, и в лумналия от факли дворец. Съкровеното желание на Перлата се бе сбъднало с един разкъсващ вик, а глашатаите, надули докрай тръбите, успяха начаса да обявят:

— Престолонаследникът се роди! Нарича се Менелик. Щастливата ни царица се чувства добре.

В голямата зала за аудиенции, събраните за представяне на новороденото официални лица — представители на короната, църквата и войската — запяха химн за възхвала на великия и справедлив Бог. Чувайки свещения химн и овациите, Македа почувства, че се пренася в Иерусалим, при царя, който тревожно очакваше вести.

— Тръгна ли вестоносецът — попита тя Хайзар с отслабнал глас.

— Тръгна в момента, когато принц Менелик се роди — потвърди човекът, служил на Еклисиаста, както собственият му баща бе служил на Давид.

Така и беше: савският куриер препускаше вече в нощта към кораба, който бе готов за път. Той носеше до сърцето си едно пликче със златна халка в него. Въпреки слабостта си и заръките на лекарите царицата повика Мерари и му каза:

— За да се отбележи този тържествен миг, ще учредиш награда за поданиците ми. Тя ще отличи онези, които са служили на вярата и на държавата с най-голямо усърдие, талант и ум. Искам заслужилите да носят на гърдите си като символ на тази награда една златна халка за мъжете и сребърна — за жените. Халката ще виси на тънка синя лента, защото синьото е Соломоновият цвят. Така заповядвам. А сега искам да ми бъде представен синът. Силното и чудесно бебе ревеше с цяло гърло. Царицата гордо го притисна до гърдите си и заспа изтощена, докато цялата страна ликуваше.

След петнадесет дни, пребил конете си от умора и сам без отдих, куриерът пристигна при Соломон.

А царят постоянно наблюдаваше от терасата на Храма ширналия се път към Ецион Гавер. Изчислил бе деня на раждането и от този момент безпокойствието и нетърпението го караха да съжалява, че Македа бе решила да разруши комуникационните кули между двете столици. Преценила бе, че тази прекалено скъпа система за съобщение можеше да даде основание за интриги и предателства и че беше по-добре да няма такава отвъд границите си.

Каква огромна радост обзе златния цар, когато благодарение на наблюдателите си по пътя до Ецион Гавер научи за пристигането на савския куриер! Седнал на престола си, Соломон е вперил взор във вратата на залата като див звяр, който дебне плячката си. Колкото и да желае при тази сцена да се държи величествено, влюбеният съпруг и баща стои над монарха.

Конникът влиза, потънал в пот и прах. Шпорите и ботушите му са опръскани с кръвта на конете, които е шибал. Един знак от ръката на Еклисиаста и той му подава съдбоносното пликче. Соломон го грабва и веднага го отваря. Златото блесна пред очите му.

— Благословен да е Бог! — извика златният цар. — Да свирят тръбачите и да възвестят в цялото царство раждането на сина ми Менелик. Народът да се весели и да се забавлява. Роди се наследникът на савския трон и той е дете на Иудея! Нека Храмът се огласи от хвалебствени химни. Веднага да започнат изкупителните жертвоприношения. Искам савският куриер да бъде посрещнат като чистокръвен принц, защото е донесъл скъпата за сърцето ми вест. И всички да са щастливи, защото аз съм щастлив.

Тъй заповяда великият Соломон и всички повториха: „Осанна! Слава на Бога! Да живее Менелик!“

Дворяните, навлекли бързо парадните си одежди, се стекоха да поздравят и почетат царя. Равините готвеха молитвените церемонии, а жертвоприносителите пристъпваха към заколенията, докато пръстите на Соломон още ровеха в плика, от който бе извадил пръстена. На дъното му Миролюбивият откри фина златна тръбичка, която се отваряше по средата с натискане върху инкрустирания рубин. Вътре в тръбичката намери черно кичурче и миниатюрна бележка с думите: „Синът ти и аз сме добре. Приеми букличка от косите му и любовта на Македа в тази капка кръв, изтръгната от сърцето й“

Малкият кичур фин мъх и капката кръв вдигнаха буря от вълнение в душата на Соломон. Иудейският цар ги обсипа с целувки, а после допря кичурчето до собствените си коси. И щастлив установи в лъскавото огледало, че цветът на косите им бе еднакъв. Без да губи минута. Еклисиастът излезе от двореца и тръгна към Храма, за да падне на колене пред Хекала. Преди да влезе, извика на събралите се придворни:

— Соломон е щастлив. Пейте, викайте, дайте музика, радостни химни! Всички да пият, да ядат, да танцуват и да се веселят. Осъществи се съюзът на еврейските души и той се крепи върху крехките рамене на Менелик, който ще е Савският цар!

Менелик не е твоят син

Три години по-късно. Седем Иудейски конници препускат към двореца в Сава. Защо ли? Преди час са пристигнали на пристанището. Галерата им дори не е влязла в пристанищните води, готова да отплава веднага. Седемте конници вече са се явили пред монументалния портал. Влезли са сериозни и безмълвни под сводовете, където ехото повтаря конския тропот.

— Имаме пропуск от Соломон за царицата — заявяват те на стражата.

Паролата е вълшебна и един след друг порталите се отварят като с магическа пръчка. При последното преддверие, което води до царските градини, седмината ездачи слизат от конете. Единият от тях вади пропуска от Соломон и го подава на началника на стражата.

— Иудеи, ще предам на главния шамбелан искането ви за аудиенция — казва той и се запътва към залата, където се намира главният шамбелан на двореца.

Главният шамбелан веднага предупреждава Хайзар, бившия ковчежник на Соломон, че седмина от неговите съотечественици искат да бъдат приети от царицата. Числото седем разтревожва Хайзар. Според обичая седемчленна делегация се изпраща да донесе послание от най-голяма важност. Хайзар се втурва да посрещне сънародниците си. Изненадва го още повече леденото изражение на лицата на пратениците, сред които той най-почтително поздравява Палу, главния шамбелан на златния цар. Хайзар се старае да не показва изненадата си.

— Каква божия милост води стъпките ви дотук, без да е съобщено на Савската царица?

— Идваме да се осведомим за драгоценното й за Соломон здраве и най-вече да сме спокойни за състоянието на принц Менелик.

— Последвайте ме, тъй като на мен се е паднала най-високата чест да ви въведа при царицата.

Каквото и да говорят, строгите и недоверчиви изражения на лицата на седемте пратеници все пак тревожат Хайзар, който ги води през великолепните градини към царския палат. Те се изкачват бавно по стъпалата към залата за аудиенции, когато неочаквано Палу се спира и пита под вежди:

— Кое е това дете?

Ръката му сочи едно слабичко момченце, почти мършаво, но облечено богато, с будно лице, но с овал, чужд на еврейската раса. Три-четиригодишното момченце се приближава, следвано от двама слуги, които видимо бдят много почтително и грижливо над меланхоличната му крехкост.

— Кое е това дете? — повтаря въпроса си Палу.

— Принц Менелик — отговаря със свито сърце Хайзар. И се покланя на негово височество, след което същото правят и седемте иудеи. Детето безгрижно продължава пътя си, следвано от слугите. Пратениците си разменят тъжни погледи.

— Хайзар — подема Палу, — отговори ми отново дали това дете е Менелик, синът на цар Соломон и на Савската царица?

— Отговарям ти: това дете е Негова милост, принц Менелик — казва не без двусмислие Хайзар.

— В такъв случай моите придружители ще преценят като мен мисията ни за приключена. Наредено ни бе да видим принц Менелик и да се уверим в здравето му. Ето видяхме това дете. Сега можем да се приберем в Иерусалим доволни, че сме те поздравили, Хайзар.

— Господа — отвръща им бившият ковчежник, — вие сте пратеници на съпруга на царица Македа. Когато главният шамбелан научи от началника на стражата, че сте пристигнали, той незабавно уведоми царицата. Приготовленията за вашия прием приключват и музиката ще затръби за добре дошли. Ваш дълг е като пратеници на съпруга да поздравите съпругата. Тя вече ви очаква.

— Щом така смяташ, наш дълг е да поздравим Савската царица.

До Македа, на килима, седи дете на възрастта на принц Менелик. То свири на миниатюрна арфа и се смее с глас на големите пауни, изплашени от неговите викове и от звуците, които издава инструментът му.

Моментът е вълнуващ. Стъписването заковава на място царските пратеници, които не са виждали Перлата в истинския блясък на величието й, седнала на ослепителния си трон, заобиколена от робите и стражите, в светещата от скъпоценности зала, която е далеч по-пищна и впечатляваща от иудейското великолепие.

С безпокойство на лицето владетелката дава знак на гостите да се приближат.

— Поздравявам ви, иудеи. Всички сте ми познати. Каква вест ми носите, както сте седем на брой и изражението ви е тъй сериозно? Слава на Всевишния, поглеждайки най-напред облеклото ви, констатирах със задоволство, че няма да ми съобщите траурна вест.

Палу се покланя до земята пред трона, последван от шестимата си спътници. След това заговаря:

— Успокойте се, велика царице. Нашият славен господар ни натовари само да се информираме как е вашето скъпо за него здраве и как е принц Менелик.

Детето не е преставало да вика и царицата инстинктивно го е вдигнала от земята и го е притиснала до развълнуваните си гърди.

— Господа, здравето ми е задоволително. Само тревогата, че съм лишена от присъствието на скъпия си съпруг, е причина то да не е превъзходно.

— Що се отнася до детето, ние видяхме преди малко принц Менелик, о, великолепна царице и имахме честта да се поклоним на сина на нашия любим цар…

— Не може да бъде! — прекъсва го царицата.

— Ей сега преди малко, в градината ви — настоява Палу. Царицата отблъсква от себе си детето и му казва строго:

— Менелик, нали ти бях забранила да излизаш!

— Простете на милото дете, царице, то не е виновно — намесва се веднага Соломоновият главен шамбелан. Не то, а самият принц Менелик ни бе представен от господин Хайзар…

Настава мълчание, което ковчежникът се решава да прекъсне.

— Има недоразумение — обяснява той — и мисля, че трябва да го разсеем незабавно. Чуйте ме, пратеници на Соломон! Съгласно савската традиция едно дете чужденец, родено в същия ден като престолонаследника, бива отглеждано в двореца. На главата на този кат24 трябва да се изсипят проклятията, омразата и магиите, които неприятелите на принца биха могли да предназначат за него. Ето защо на всеки посетител аз представям този кат вместо истинския принц. Така и направих преди малко в градината, спазвайки традицията. Неотдавна действах по същия начин с търговци от Иерусалим, чрез които вероятно от слухове и злополучни приказки цар Соломон е разбрал, че синът му не прилича изобщо на него и изглежда нездрав. На мен ми се стори, по разтревожения вид на Палу и свитата му, че Соломон ви е натоварил да видите истинския принц Менелик, син на Иудея и на Сава!

— Ковчежникът Хайзар е прав — признава главният шамбелан. Нашата задача беше чисто и просто да проверим дали синът прилича на бащата.

— Тогава елате да прегърнете детето на вашия владетел! — възкликва Македа и го подава в обятията на главния шамбелан. Вижте красивите му черти.

— Действително, същият овал на лицето — потвърждава Палу, същият тен на царя, погледът и най-вече вертикалната гънка между двете очи, наследствена от Давид до Соломон, която е свидетелство за гениалността им. Царице, простете на вашите слуги за мисията, която е трябвало да изпълнят пред вас. Никой не ви е подозирал, нито съпругът ви, нито ние, неговите смирени пратеници. Изпращайки ни тук, Соломон е искал само да даде блестящо доказателство чрез нас като свидетели, че няма основание царицата да бъде подозирана.

Смълчана и натъжена, царицата задържа до вечерта седмината иудеи. Те отказаха да продължат приятния си престой с обяснението:

— Соломон тревожно очаква нашето завръщане. Всеки час закъснение ще тежи на сърцето му като нова болка.

Тогава Македа се сбогува с тях и им връчи да отнесат в златна кутия една отливка от памучна материя с покритие от глина, която абсолютно точно възпроизвеждаше лицето на принц Менелик. За още по-голяма изразителност и истинност на глинената маска бяха изваяни и чертите му. Така Соломон щеше да узнае точно каква е физиономията на неговия син. Преди да си тръгнат, вместо сбогуване Перлата добави:

— Кажете на царя, че му прощавам несправедливите подозрения, че го обичам и съм му вярна.

Македа дълго остана натъжена от тази постъпка, за която бе склонна да се сърди на съпруга си. Но за щастие Хайзар, в последен разговор с Палу, беше научил цялата истина. Така Македа узна, че грешката води началото си от един търговец от Иерусалим, на име Авраам, комуто бяха посочили двойника вместо истинския принц Менелик. Търговецът беше побързал да докладва на равините от Храма, че синът на Соломон не му приличал изобщо. На тази основа клеветите бяха избуяли като плевели и стигнали дотам, че разтревожили царя и той решил в бащинската си гордост да изпрати седемте пратеници в Сава да разобличат клеветата. Попътният вятър и препускащите коне не закъсняха да докарат пратениците при тревожния владетел.

— Видя ли принц Менелик? — попита Соломон главния шамбелан.

— Великолепни царю, това чудесно дете е наистина твоят син — отговори Палу, връчвайки му касетата с маската на принца.

Владетелят се развесели, а равините нямаха друг избор, освен да се примирят. Но те никога не забравиха, че Македа вълшебницата ги бе унижила смъртно, и независимо от явното доказателство за нейната добродетелност тези коварни свещеници си предаваха като ритуал омразата към съпругата чужденка. Ето защо иудейският цар не успя да съгради мечтания от него приказен дворец за сина си, когато в Иерусалим щеше да дойде онзи, на чиито плещи щяха да се крепят изпълнените с опасности съдбини на израилските народи.

Менелик вижда баща си в огледалото

Шест деца играят на поляната долу зад савския дворец. Виковете им са радостни. Те са буйни и невъздържани. Сред тях е принц Менелик. Другарчетата му не знаят още кое е това дете със замислен и нежен поглед, което зоват Вениамин и към което се отнасят със странно почитание.

Все синове на дворяни, момчетата се гордеят с могъщите си бащи. Едното е син на главния шамбелан на двореца. Друго знае, че баща му е главнокомандващ на войските. Трето пък твърди, че е син на главния равин.

— А на тебе кой ти е баща? — пита едно от момчетата слисания Вениамин — Никога не сме го виждали! Ти изобщо знаеш ли го? Ако не, какво правиш тук в двореца?

Смутено, сериозното дете е прекъснало играта на гема25 и тича при майка си. А Македа наблюдаваше децата от една тераса на сянка зад храстите, докато приемаше докладите на Мерари.

— Мамо, майчице! — започва да обяснява детето натъжено. — Другарите ми са лоши.

Македа притиска изненадано детето до разтуптяното си от тревожна нежност сърце. Пръстите й галят главичката му.

— Миличкото ми, мъничкото ми, с какво те огорчиха?

— Казаха ми, че съм нямал баща.

С един жест Македа отпраща Мерари и другите служители. След това взема едно огледало от полирано злато и като обръща главата на сина си натам, го кара да се огледа в него.

— Ето баща ти, дете мое. Виж го добре и така ще го познаеш сред хиляди човешки лица. Другарите ти не знаят, че баща ти е богат и могъщ цар, най-мъдрият човек на земята. Един ден, скоро, той ще дойде да те вземе оттук и да те отведе във великолепния си дворец.

Детето слуша внимателно и не може да откъсне погледа си от плочката полирано злато. Досега този предмет и употребата му му бяха неизвестни й детето е така прехласнато, че целува огледалото нежно. Македа връща огледалото в кутията.

— Иди да си играеш, синко, и бъди силен — му заръчва тя. Не се тревожи за това какво казват другарчетата ти. Само майка ти знае истината.

Успокоено, детето отива при децата и им вика:

— Познавам много добре баща си. Дори го видях. Той е могъщ цар и скоро ще дойде да ме отведе в огромния си дворец.

Разтревожена от случилото се, Македа слушаше разсеяно докладите на съветника си. Заповяда да я оставят сама и после, опряла лакти на ръкохватките с лъвски глави на огромното кресло, се отдаде на мислите си. Тя се гордееше с Менелик и виждаше себе си в аристократичните му капризи. Малкият принц беше изтънчен и вече имаше вкус към лукса. Тя се радваше най-вече на преждевременната му интелигентност и в разсъдливостта му откриваше светлата мъдрост на Соломон.

Царицата си мислеше, че скоро неумолимото време щеше да й наложи да се раздели с любимия син, който изпълваше живота й. Самотата, която щеше да настане за нея, никога нямаше да бъде запълнена. Соломон бе завладял напълно и непоправимо както ума, така и сетивата й. Дали някога щеше да се освободи от властта му?

Тя неведнъж бе отлагала пътуването си в Иерусалим. Много пъти съпрузите бяха решавали да се съберат в Ецион Гавер, но всеки път препятствия се изправяха пред намеренията им. Соломон, Миролюбивия, трудно се справяше с египетските заговори, които застрашаваха с бунт няколко негови провинции. Македа пък се страхуваше да напусне столицата си, когато всеки момент по цялото протежение на империята можеха да избухнат недоволства.

Така от месец на месец Менелик бе станал на седем години. Македа си обеща да представи сина си на Соломон с пищна церемония и показ на сила, каквито никой не бе виждал още. Цели полкове от най-храбрите родове войски щяха придружат принца. Конете, камилите и слоновете ще са безброй. Робите от всички народности също щяха да са неизброими. Даровете, които синът щеше да поднесе на любимия си баща, щяха да бъдат толкова много и тъй прекрасни, че в Иерусалим щяха се разправят легенди за тях. По този начин Македа щеше да заслепи света с колосалното си богатство и гигантската си мощ, посветени на двете й любими същества — детето и съпруга.

Тъй си представяше тя златната колесница, обсипана със звезди от изумруди, сапфири, рубини и аметисти, с която щяха да пристигнат при Соломон. Колесницата щеше да бъде теглена от два млечнобели коня, яздени от златни конници, после от седем двойки бели щрауси, впрегнати като със стрели, после още два бели коня с двама ездачи целите в злато. Щраусите щяха да носят завързана между тях с невидими връзки кошница от пера, в която Менелик щеше да е прав, облечен в бяла коприна, със скиптър в ръка и корона с две звезди, савската със седем перли и Соломоновата — седмоъгълна.

Какво прекрасно видение! Македа се отдаваше на пищното си въображение, изпълнено с цветове, хармония и музика. Преди това обаче тя искаше да заведе Менелик в Аксум, където да го представи на местните сановници. Откакто се бе завърнала, Македа още не бе посещавала старата си столица. Държавите — люлка на империята й — благоденстваха под умелото управление, което тя грижливо не изпускаше от наблюдение. И все пак трябваше да се яви пред поданиците си, за да ги насърчи да се гордеят с империята и с владетелката си. Затова тръгна за Аксум, придружена от Менелик, двойника му и придворните. Пред съотечествениците си Перлата се показа такава, каквато беше станала, легендарна, съвършена, обожаема и ослепителна, свръхчовешка, почти божествено същество, непобедима завоевателка и деспотка, обградена с великолепие и дисциплина. Към титлите си, след пътуването си в Иерусалим, беше добавила и титлата реформаторка и разпоредителка на израилевата религия, както това се повтаряше непрестанно от стоте, проснали се в краката й равини.

Уви, Македа много скоро се убеди, че аксумците се бяха отдалечили от нея. Всъщност не се ли бе отдалечила тя от грубия и прост манталитет на семейството селяни и планинци, от които произхождаше? Но нали и Ангебо бе следвал непрестанно властните си мечти, довели го до най-високото положение? Да, тя се чувстваше истинска дъщеря на пророка Ангебо, подбудителя! А хората в Симиена вече й се струваха дребни в сравнение с гигантските й и вече осъществени амбиции!

Царицата реши да съкрати престоя си. Самият й палат й изглеждаше тесен, неудобен и смешен с добавените една към друга сгради, без архитектурен стил и хармония. Побърза да приеме на аудиенция свещениците, управителите на провинциите и дворяните, за да уреди някои неразрешени от управителите административни проблеми.

Една вечер, както царицата се готвеше за почивка в молитвената зала и разговаряше с душеприказчика си Хайзар, внезапна глъчка раздра тишината като гръм. Перлата побледня, но не изгуби присъствие на духа. Първата й реакция беше да притисне до себе си изплашеното си дете. Шумът нарастваше. Трясъкът от чупене на мебели в партера се примесваше с крясъците на робите. Царицата скочи отведнъж.

— Чувам бунт. Има заговор. Още с пристигането си тук имах предчувствия.

— В такъв случай ние сме изгубени, царице, ако стражата и прислуга са ви предали — каза Хайзар.

— Все още не — отвърна царицата. — Да разчитаме първо на себе си, после на тях. Тъй съм научена от бащата си и от собствения си опит в управлението.

Тя се запъти решително към едно тъмно помещение, в което се влизаше от молитвената зала. Запали факла. Заби ножче в един процеп в стената и дъската се раздвижи, царицата натисна още и отвори тайна врата. Взе детето на ръце, заповяда му въпреки голямата уплаха да мълчи и поведе Хайзар в тъмнината надолу покрай дебелите стени. В подземието стълбището свършваше. Пред тях имаше тясна и тъмна влажна и наклонена галерия, по която бегълците тръгнаха пипнешком. Македа преброи стъпките си и спря. Отново се появи стълбище пред краката й, след това пак наклонена галерия. Последно стълбище. Къс тунел, препречен с огромна греда. Гредата се отместваше с лост. Македа и ковчежникът обединиха усилията си и задвижиха огромния лост. Гредата се отмести. Оглушава ги силен шум от водопад.

— Това е тайният подземен проход — обясни най-после Македа, — построен от баща ми, за да се свърже молитвената зала с най-стръмното подножие на една непристъпна скала на разстояние две хиляди лакти от равнината. Когато завършили прохода, строителите роби били умъртвени. Излазът му е запушен с огромен ров с вода, прикрит в храстите. Водата изтича по един канал, щом гредата отвори изхода. Сега ровът е източен. Можем да излезем. Преди това искам да ме изчакате на това сухо място, издълбано в скалата вдясно от рова. Там баща ми е оставил дрехи за преобличане, ако се наложи. Те са се запазили благодарение на един способ, показан му от знахарите.

— Да бягаме тогава — прошепна Хайзар, станал страхлив с напредването на възрастта.

— Още не, заповяда царицата. Аз никога не бягам при опасност. Аз съм царица. Ако престолът ми е заплашен, ще го защитавам. Хайзар, поверявам ти сина си. Посвети цялата си преданост да го заведеш при баща му. Ако не се върна, кажи на Соломон, че Македа го е обичала.

След тези думи царицата задвижи още един механизъм, благославяйки предвидливостта и въображението на баща си. От помещение, издълбано в самата скала, лъхна лютива ароматна пара.

Светлината от факлата на Македа потрепна и отслабна от тази пара. Перлата влезе в помещението. Там набързо свали облеклото си и се облече в черни дрехи с черна качулка. Дори напъха ръцете си в торбички от черен плат. Избра си грижливо няколко оръжия, остра кама, сабя, лък и стрели. Целуна за последен път обляното си в сълзи дете и хукна с факлата в ръка.

Хайзар и Менелик се настаниха в каменното помещение. Изминали бяха едва няколко минути от момента, в който шумът ги бе изненадал в молитвената зала. Решенията на Македа бяха последвали едно след друго с изненадваща бързина и прецизност. Неведнъж хладнокръвието и решителността й я бяха спасявали от смърт. Дали и този път щеше да се спаси от опасността?

Хайзар се помоли горещо. Изплашеното дете се гушеше в ръцете му. Молитвата се издигна нагоре към Йехова, господаря на всичко, което става на земята и на небето.

Бунтът на робите

Шумът се бе засилил и изпълваше вече целия дворец. През изкъртените врати нахлуваха пияни роби с брадва в ръка и като дяволи се втурваха по стаите. Опиянени от ненавистта си и от грабежа, те рушаха, чупеха, късаха, мърсяха мебелите, килимите и ценните предмети. Дошли бяха на гъсти, тъмни орди пред главната врата на двореца. Набързо бяха избили десетте стражи, които, защитавайки отчаяно входа, бяха загинали благородно със „Сава, Сава“ на уста, викът на верните към Савската царица.

От призива на разбунтуваните диваци останалите порти на двореца се бяха отворили мистериозно, благодарение на вътрешни съучастници. Бунтовниците имаха късмет при тази отдавна подготвяна експедиция. С тайна заповед царската гвардия бе отдалечена на няколко часа път от Аксум за нощни маневри. Частите на гарнизона лагеруваха прекалено далеч от града, за да чуят обсадата на двореца. Връзките с града бяха прекъснати. Заговорниците смятаха, че царицата е напълно изолирана, и Садок, водачът им, се втурна да я търси из царските покои.

Садок беше син на Амрам, онзи брат на Ангебо, когото царицата някога беше изгонила от страната заради неподчинение и който беше умрял от треска в изгнание. Бунтовникът изпитваше жестока, упорита омраза към Перлата. Той искаше да си отмъсти и едновременно с това да си осигури права над короната на Симиена и Сава. Затова разчиташе чрез бунта на робите да убие царицата и сина й и да сложи на подлата си животинска глава бляскавата савска корона. Садок се бе погрижил да подкупи началника на охраната на двореца.

— Ще те направя управител на провинция — обещал му бе той, — но трябва да ми се подчиняваш сляпо.

Беше разкрил плана си пред изменника:

— Не бива да забравяш, капитане, че царицата се оказа недостойна за короната, която законно се пада на принц от сой. Освен това тя наруши клетвата си и с неподчинението си спрямо законите на Йехова ще навлече гнева на Всевишния върху Симиена и Сава.

Капитанът се бе опитал да защити царицата, уважението му към която бе примесено с обожание, но Садок му припомни грубо, че му е началник по йерархия.

— Твоят живот ми принадлежи, капитане, и неподчинението на заповедите ми, ще ти струва изселването ти с цел смърт.

Успял да изтръгне от ужасения офицер клетва за подчинение, след това Садок бе подкупил началника на робите. Задачата му бе улеснена от алчността на слугата, замаян от обещания за плячка и освобождаване.

— Вие не познавате царицата — убеждаваше робите Садок — Тя е жестока към нещастните, безмилостна към хората. Сега имате възможност да се освободите, да станете богати и да си отмъстите за омразната тирания.

Робите го посрещнаха с одобрителни възгласи и се люшнаха като вълна към сърцето на Симиена. Побеснелите нападатели най-усилено разграбиха двореца, стаил толкова спомени от детството и юношеството на Македа.

Царицата се бе качила отново в молитвената зала. Нападателите бяха преминали вече през нея с брадвите и кирките си. Перлата се прокрадна край стените, качи се по стълбите, които водеха на терасата и залази като влечуго по земята. Бавно достигна до плоския покрив на оборите, които обграждаха главния двор на двореца. В момента, в който, обвита в черната си като заобикалящата я нощ пелерина, тя стигна до тази наблюдателница, разбра черните намерения на Садок. Той се появи в двора сред наредените с факли стотина негови хора. Държеше в ръцете си тяло на дете. Без да иска Македа изтръпна: това беше тялото на двойника на Менелик. Нещастното дете с разбита глава лежеше като парцал в убийствените прегръдки на Садок.

— Стражи, народе! — крещеше той в опит да театралничи. — Превратът на освободителите на Симиена и Сава е увенчан с успех и слава! Страните ни са освободени от тиранията на клетвопрестъпната царица, враг на мъжете и на божиите закони. Ето тялото на принц Менелик, плод на престъпната й любов с иудейския цар.

Роби и войници посрещнаха изявлението му с овации.

— Страната ни — продължи Садок, надувайки гърло — е днес без владетел. Като син на Амрам, брата на пророка Ангебо, аз съм законният наследник на короната и се обявявам за цар на Симиена и Сава.

Нови овации приветстваха успеха на заговора. Всички присъстващи приближиха до новия цар и за миг сивото и подло блато на куртизаните го обгради. Един от тях донесе корона. С коленопреклонения му я поднесе и той си я постави на главата сам. Но в мига, в който златото блесна на челото му, Садок се заклати и се строполи, улучен в сърцето от стрела.

Вик на ужас се изтръгна от гърдите на привържениците му, които останали без господар моментално се оказаха толкова объркани, колкото и техните съучастници, робите. Още по-стъписани останаха, когато с фантастичен скок Царицата се озовава от ниския покрив на оборите направо в двора. Появи се сред тях като дух. Дръзко свали дегизировката си и извика силно:

— Този човек излъга, аз съм царицата!

И незабавно отмятането на най-низките човешки души извърши своето. Привържениците на Садок се разпалиха, други се хвърлиха в нозете на царицата, молейки за прошка. Останалите верни ней стражи, но действали само по заповед на капитана, дотърчаха да се поставят на нейно разположение.

— Утре виновниците ще бъдат съдени — каза царицата. — А сега нека отнесат с почит тялото на нещастното дете.

Тя изпрати заповед до гарнизона да окупира двореца. Няколко часа по-късно царската гвардия се прибра от нощните маневри. Началниците с изненада узнаха, че принц Садок ги бе отстранил, за да може да убие царицата и да узурпира престола.

Вече успокоена от присъствието на армията. Перлата заповяда да се постави охрана пред нейните покои и изчезна. Премина през молитвената зала и опустошената си спалня, където потресена намери телата на двете си джуджета и на верния си исполин, убити на място. Най-предпазливо се върна отново през тайната стълба и подземната галерия, на края на която я очакваха парализирани от страх Хайзар и Менелик.

— Бунтът е потушен — съобщи тя на Хайзар, — но аз не се чувствам в безопасност в Симиена. Искам да отдалеча оттук това дете, над главата на което се струпва омразата на всички завистници на короната ми. Хайзар, ти ще го заведеш след три дни при баща му.

Царският съд потуши сурово бунта. Тялото на принц Садок, качено на позорния стълб на площада пред двореца, остана да виси вмирисано, разкъсвано от гарваните и изложено на народното презрение. Водачите на бунта бяха обесени веднага след произнасянето на присъдата. Неверните войници пък начаса бяха изгонени да умрат на черния остров в езерото Тана. На разбунтувалите се роби отрязаха главите. Завръщането на царицата, започнало с апотеоз, приключваше с кървава баня.

Но Македа беше тъжна. Идеите на Соломон бяха навлезли дълбоко в ума й. Тя управляваше вече либерално. Смекчила бе нравите си. Мъка й причиняваше решението да умъртви стотици мъже на това царство, в което се бе родила и което бе първото стъпало по пътя на славата й.

След като обясни как и защо престолонаследникът не бе станал жертва на принц Садок, тя представи Менелик на дворяните, равините и военните. Той се появи пред множеството, което го акламира с искрена радост като престолонаследник на Симиена и Сава, безспорен наследник на пророка Ангебо и на неговата дъщеря, Перлата.

Смела и бърза, както винаги радикална в решенията си, Македа реши да изпрати Менелик на баща му. Подробностите на пътуването тя уговори с Хайзар. Според замисъла й ковчежникът щеше да замине с момчето, а царицата да ги изпрати до Мутова, където да изчака савската армия. Хайзар обаче й обясни, че разбунтуваният принц Иеровоам, васал на Соломон, е открил в младия фараон Шешонк един силен враг на Миролюбивия. Египтянинът доставяше оръжие и злато за подклаждане на бунтове в провинцията Синай. Бунтовници вече бяха завзели Ецион Гавер и армията на златния цар, неопитна и безсилна, не беше успяла да превземе обратно пристанището. Хайзар отказваше да поеме отговорността за едно така опасно за живота на принца пътуване.

Не можеше ли Македа да дебаркира в разбунтувания град с достатъчно силна армия и да помогне на войските на царя да победят неприятелите? — попита тя довереника си. Хайзар й отвърна, че едно военно сътрудничество от такъв мащаб би се интерпретирало зле от личните врагове на царя в двора и в Храма. Можеха да обвинят царицата в завоевателни цели. По-добре щеше да бъде да не се намесва във вътрешните работи на Иудея.

— И все пак, не мога да изпратя детето си да пътува през разбунтувана страна! Тогава ще ви придружа до Ецион Гавер и ще слезете на брега само ако бунтът е потушен от Соломоновите войски.

Хайзар прие това компромисно предложение. Перлата организира експедицията още в ранни зори. Същия ден в синагогата тя накара всички висши сановници и офицери на Симиена да се закълнат във вярност към престолонаследника. Назначи принц Дарда за военен управител на Аксум и тръгна за Сава. Там благородници, равини и военни също се заклеха тържествено във вярност към престолонаследника, когото тя представи, след като им съобщи за убийството на неговия кат.

Ескортирана от флота си, Македа вдигна най-тържествено котва за Ецион Гавер. Когато се появи с флотата си близо до пристанището, бунтовниците, атакувани от Соломоновата армия и уплашени от перспективата за намеса от страна на савците, чийто брой и храброст бяха опасни, се предадоха безусловно на командващия иудейската армия. Македа остана на борда на кораба си, но поиска от командващия Соломоновата армия сигурен ескорт за сина си.

На следващия ден принц Менелик се раздели с майка си. Тя го видя да се отдалечава и сърцето й се късаше. Неумолимата съдба я бе отделила от двете й любими същества и я караше дълбоко да страда. Принц Менелик замина, придружен от двеста конници, двеста смели пехотинци и блестяща свита от дворяни и прислужници. Общо ескортът му се състоеше от близо хиляда души. По крайбрежието на Ецион Гавер кортежът се разгъваше като нова сила, която се надигаше, за да възроди старото Соломоново царство.

Гласът на кръвта

Соломон чувстваше, че дните тежаха на раменете му като години. Неутешим беше от заминаването на Македа. Мислите му живееха постоянно с нея и със сина им и в душата му тяхното отсъствие им придаваше странен ореол. По цял ден старият цар се усамотяваше в светлия и спокоен павилион, където въображението му сътворяваше толкова мелодични песни за жената на сърцето му.

Дълги часове прекарваше Давидовият син като вкаменен пред статуите на Македа, изпълнени по негова поръчка от най-добрия скулптор в царството. Усмивката й като слънчев ден, чистият й поглед, озареното й лице бяха навсякъде, запечатани в пози, които Соломон помнеше като най-типични за неговата любов. Веднъж творецът я бе представил на приема в Иерусалим, с бляскавия й тоалет, създаден от паунови пера. Другаде беше, както му се бе появила в една оргийна нощ, разголена и ядосана от страстното нетърпение на царя. На трето място можеше да се види как се хвърля на врата на бъдещия си съпруг, след открадването на водата от извора. Имаше я и от сватбения ден, и в Палмира, и при мъчителното й заминаване за Сава…

Статуите в естествена величина бяха облечени с истинските дрехи на Перлата, за да бъде илюзията пълна. Пред тази колекция от образи, превърнала работния му павилион в храм на спомените, царят свиреше на лютня и по цял ден пееше за нея. Не след дълго сред равините и левитите хитрият Цадор пръсна слух, че царят обожавал идоли. Покатерени на покрива на павилиона на небесните звуци, свещениците сами видяха Еклисиаста в поза на обожание пред жени от восък. Но Цадор не бе казал на свещениците, че царят е останал верен на съпругата си. Затова враговете на Миролюбивия твърдяха, че Служителят на Ковчега на Завета е станал езичник.

Цадор беше приемникът на главния равин, Бен Елеазар, който загина случайно. След смъртта на първия си жертвоприносител и верен приятел Натан и на главния шамбелан Соломон се чувстваше все по-самотен. Цадор по начало не бе сред явните врагове на Еклисиаста, но му завиждаше и твърдеше, че иудейският цар трябва да отстъпи на главния си равин църковната власт, която държеше неправомерно. Изпълнен с аргументите на враговете на Савската царица, Цадор упорито и с постоянни намеци поддържаше съмнения за нейната вярност в сърцето на Соломон, съмнения ужасни, завладяващи, подхлъзващи и коварни, срещу които монархът се бореше с всичките си старчески сили, с треперещия си от гняв глас, с чувство за обида и отмъстителност.

Ето защо, когато пред вратите на Иерусалим тръбите оповестиха неочакваното пристигане на ескорта на принц Менелик, Цадор хукна при царя, който вече бе предупреден от своите офицери.

— Чу ли, главни равине? Савската царица ни изпраща в този благословен ден царския син.

— Извини твоя слуга за дръзкия въпрос, велики царю: за чий син говориш?

Целият почервенял от гняв царят се изправи на златния си престол и извика:

— Стига с тези подли намеци! Идва Менелик, синът на Соломон. Всички чела да се сведат надолу в израз на най-дълбока почит! Проверките на висшите сановници в моя двор доказаха, че Савската Перла е чиста. Царят е готов да приеме и ново предизвикателство. Ако свещениците и дворяните все още се съмняват, Соломон е съгласен детето да бъде подложено на страшното изпитание, наречено гласът на кръвта.

Гордостта и мъката караха владетеля да се задъхва.

— Ще приема сина си в моя дворец преди залез-слънце. Нека го предупредят и да приготвят в негова чест палата на царицата, където ще живее той.

Царските офицери излязоха бързо да изпълнят заповедите му.

— А ти, свещенико — добави Соломон към Цадор, — да събереш незабавно равините в тази зала, заповядвам! Главният шамбелан да свика царските сановници. Аз ще се скрия сред всички тях, облечен просто като равин. Принц Менелик ще бъде въведен сред нас и ще трябва да познае баща си сред множеството непознати лица. Трябва да проговори гласът на кръвта. И истината ще блесне пред вас като бял ден.

Изрекъл това предизвикателство, старият цар отпрати Цадор и куртизаните, за да благодари на Иехова, че му връща сина, представяйки си с какво богатство щеше да обгради двора на младия принц. Много скоро щеше да го притисне към умореното си сърце. Соломон повери съдбата си в ръцете на Бога, който щеше да заведе детето при бащата. Гласът на кръвта щеше да проговори. А той щеше да съзерцава отдалеч толкова обичаното детско личице, съчетало чертите на любовниците от Палмира.

В ума му се завъртя клеветата на търговеца Авраам: „Детето не прилича на теб!“ Но нали го увериха, че търговецът бе видял само двойника на сина му? Дали и този път нямаше да има някаква грешка? Соломон още не знаеше нищо за бунта в Аксум, за смъртта на нещастното дете, определено от съдбата да служи за кървава сянка…

Царят все още тънеше в размислите си, когато главният шамбелан дойде да съобщи, че заповедите му са изпълнени. Свещениците и висшите сановници, свикани от главния равин, както и самият той, щяха да пристигнат в тронната зала, за да присъстват на тържественото представяне на престолонаследника.

В това време кортежът на Менелик, предвождан от Хайзар, вече влизаше в града и впечатляваше събралите се тълпи по улиците, които акламираха сина на онази царица, която някога ги бе очаровала. Военният ескорт щеше да спре пред вратите на двореца, а невинното дете и не подозираше, че щеше да бъде подложено на най-жестокото изпитание.

Соломон, тревожен и възбуден, бе сложил ръка на сърцето си. Вече няколко години той имаше болки от лявата страна, но отдаваше това на душевните си страдания. Побърза да стане от престола, да нахлузи обикновени дрехи на равин и снемайки всичките си накити, да се смеси с множеството свещеници.

Главният шамбелан невъзмутимо подреждаше церемонията като посочваше на всеки от дворяните мястото му на трибуните, разполагаше царската стража, вестителите и тръбачите. В двора се бе пръснала вече новината за жестокото изпитание, на което Соломон, от голяма гордост и увереност в бащинството си, искаше да подложи своя син. Това гордо предизвикателство на мъдрия цар, преминал живота си най-благородно, се коментираше както от сподвижниците, така и от противниците му.

Смесил се със свещениците, той можеше да бъде открит само по светлия му поглед, по нечовешкото усилие, което държеше тялото му изправено и по треперенето на ръцете. Музиката гръмна и на Соломон му се стори, че сърцето му се топеше. Вратите се отвориха, детето се появи. Беше облечено по волята на майката с бяла туника, която се вееше на раменете му. На гордо изправената му главичка се виждаше диадемата с двойния символ. След него, по волята на бащата, тежките врати се затвориха и тромпетите млъкнаха. Настъпи тежко мълчание. Леки сенки смекчаваха светлините на деня, а слънцето заливаше с кръв планините на Палестина в един апотеоз от розово и виолетово. Във високата тронна зала златото и стоманата почервеняваха от отражението на кървавото небе. И докато слънцето умираше, цялата зала червенееше все повече. Соломон виждаше щастливо знамение в това, че самото небесно тяло потапяше сцената в царски пурпур.

Детето не бе забравило уроците на майка си и на Хайзар. Приготвило се бе да се поклони пред блестящия, огромен трон, който му бяха описвали хиляди пъти, но откри, че тронът е празен. То се спря, объркано. Погледът му обходи присъстващите, погледите на които се бяха съсредоточили върху крехката му личност. Детето трепна и изведнъж се уплаши. Тогава главният шамбелан го взе за ръка и според протокола го представи със славните титли на баща му и на майка му. След това го заведе в средата на залата и му каза:

— Принц Менелик, ти трябва да познаеш баща си, цар Соломон, сред всички тези благородници.

Момчето се успокои. От него се искаше да познае баща си сред тези великолепни благородници? То помисли, че става дума за някаква игра и първо се усмихна мило и поздрави присъстващите, както го бяха учили в Сава. Шепот премина през залата. На всички им бе жал и се питаха дали Соломон, верен докрай на жестокото изпитание, щеше да се отрече от сина си, ако той не го познаеше. И все пак и най-злостните врагове на бащата и на майката не можеха да не признаят, че Менелик е от тяхната раса. Руменината му, формата на семитското му лице, косите му, жестовете и стойката му показваха несъмнено, че е син израилев: гънката между очите и високото чело не оставяха място за съмнение.

Що се отнася до Соломон, той едва сдържаше безпокойството и гордостта си едновременно. Застанал на първия ред на равините, той разраняваше с нокти ръцете си, за да укроти чувствата си, които го караха да се втурне към момчето. Щеше да го грабне. Да го вдигне на ръце. Напук на цялото това блато от лакеи, които се давеха от омраза. Да задуши с огън и жупел метежите, които слабостта му улесняваше.

Но на карта беше поставен животът на Менелик, престижът му, бъдещето му. Детето се бе насочило към най-пъстро облечените благородници, там, където мислеше най-първо да открие баща си, сред най-красивите и най-величествените, тези с най-много злато и блестящи скъпоценности. Но пред всеки един от тях то поклащаше глава. Менелик търсеше светлинка по светлинка, сянка по сянка, както толкова пъти в златното огледало, бащиното си лице сред гората от безбройни лица, от които му се завиваше свят. Трагичният характер на действието държеше всички в болезнено напрежение. Ни един не оставаше невъзмутим пред мъчението на един баща, измъчван от колебанието на седемгодишното дете, от което искаха да прояви изумително прозрение. Дори закоравелите от живота мъже чувстваха как сърцата им замират.

Погледите им сковаваха уплашеното дете, което ги разглеждаше един по един, усмихвайки им се. И неочаквано, като по тайнствена заповед, в обширната, в резониращата като морска раковина зала се надигна шепот. Молитва към Всемогъщия да просветли детето. Молитва, която не нарушаваше тишината, а се шептеше полугласно и затова звучеше още по-силно, по-тържествено.

Менелик се стресна. Разочарованието при всяко ново лице го обърка. Почти разплакан, като че ли щеше да престане да търси баща си. Моментът бе толкова сюблимен, че затрудняваше и парализираше. Тогава главният шамбелан се приближи до него и му повтори:

— Принц Менелик, баща ви, е тук. Търсете го. Ще бъдете възнаграден.

При тези думи, произнесени кротко, детето е придобило отново смелост. Изправя гръб, престава да разглежда благородниците, преминава през военните и отива към равините, водено от изненадваща способност да предугажда. Спира внимателно погледа си върху главния равин, който действително прилича на Соломон. Момчето се поколебава за момент, приближава се, разтваря ръце, после ги отпуска и продължава по-нататък.

„Не, не още, този човек с тъжен и леден поглед не е моят баща. Друга светлина на доброта трябва да свети в погледа на Соломон!“ С тези мисли престолонаследникът се приближава до по-обикновените равини, с по-безцветни дрехи, сред които се е скрил Соломон. Мигът е върховен, молитвата е спряла. Протегнали вратове, всички наблюдават угриженото дете, а то разглежда със сериозно изражение лицата, които се запечатват в тревожната му памет. Изведнъж остър, болезнен вик се изтръгва от затаените му гърдички.

— Татко, татко! Защити ме, страх ме е!

Малкото същество ридае вече притиснато до сърцето на Соломон. Да, познало е бащиното лице, то е като неговото. Чертите им са еднакви. Оплетената брада е такава, каквато майка му често му я е описвала, когато му е говорила за баща му. Очите са точно същите, озарени от светлина и плам. Същите са гънките на устата, формата на носа и извитостта на брадичката. И най-вече гордото благородство, което лъха от цялата личност на Еклисиаста и от което въпреки скромните свещенически дрехи той изглежда по едър от всички. Присъстващите виждат нещо, което отдавна не са наблюдавали: старият им и грохнал цар, придобил от радост необичайна сила, грабва детето, втурва се към престола, изправен като на младини, и хвърля към присъстващите мълниеносни погледи, от които и най-дръзките потреперват с угризението, че са измъчили така този добър човек.

— Гласът на кръвта проговори! — извиква царят задъхан. Бог е велик. Слава на Йехова!

— Слава на Йехова! — мълви множеството на колене.

Ехото се плъзва под сводовете на залата, отблъсква се в пиластрите и повтаря глухо думите на благодарност и вяра: Слава на Йехова!

— Господа — продължава царят вече със златната си пелерина, която офицерите са му наметнали услужливо на раменете, — господа, с Божията милост царят ви представя Менелик, бъдещия цар на Симиена и Сава, владетел на две земи и на морето, цар на пръснатите племена на израилския народ.

Главният шамбелан повтаря думите му, тромпетите засвирват, за да подчертаят тържествения момент. Започва представянето на придворните пред бъдещия цар на едно от най-великите царства на света. Премъдрият се обръща към Цадор:

— Соломон се нуждае от самота, за да се порадва на любовта на сина си като обикновен смъртен. Соломон ти връща свободата и ти прощава несправедливостта. Върви си в мир и мисли за сина, който можеше да имаш и който Йехова ти отказа, като наказание за желанието ти. Върви си в мир. Царят умее да забравя, но ти не забравяй никога, че ако това невинно дете беше лишено от бащински грижи, на твоите стари рамене щеше да лежи тежестта на най-страшното престъпление. Върви си в мир и повече не греши!

Цадор целува токата на царския пояс и се оттегля заднешком. Той издига горделивите си ръце за отчаяна благословия към нежно прегърналите се баща и син.

Соломон остава сам в голямата тронна зала, където преди осем години пред него се бе появила Македа. Той взема детето в обятията си и се запътва към вратата. Чувства нужда от спокойствие. Бързо отнася сина, както един див звяр носи малкото си, сякаш се бои от лошите, които ще дойдат да му отнемат най-ценното благо, което небето и земята са му дали. А Менелик е притворил очи, завладян от тази нежност, оставил се да бъде полюлян на бащините гърди. Соломон не желае да приеме ковчежника Хайзар. Отложил е за следващия ден всички аудиенции, за да се затвори за малко в павилиона на небесните звуци. Там сяда, съзерцава сина си, отрупва с целувки скъпото му личице и обсипва с въпроси изтощеното от умора и вълнения дете. Въпреки това Менелик отговаря ясно и умно, с прозорливост и мъдрост, които очароват стария цар. Скоро умората го надвива, и то заспива дълбоко на един диван. Баща му разтваря дрехата му и тогава вижда на гърдичките му един плик, закачен със синя панделка на врата му. Взема го и разбира, че Македа му е писала, но детето разсеяно или объркано, не му е предало посланието. Прочита го:

„Кубур абат Менелик“26. Македа те изненадва, като ти изпраща сега любимия син. Хайзар, Бог да го благослови, е верен служител на принц Менелик. Той ще ти разкаже защо ускорих така решението си и защо съм останала в държавите си, а съм поверила на него Менелик. Тъгата ми е огромна като небето. Двойно по далеч съм от теб, защото синът ни вече не е до сърцето ми, а когато прегръщах него, сякаш прегръщах тебе. Мисли за мен, Соломон, и поддържай у детето любовта и уважението към майка му. Дългото пътуване, което предприемам, ще се скъси, надявам се, от нетърпението ми да бъда при вас. В очакване, аз мисля за бъдещето на принц Менелик. Затова съм решила да променя най-после името на царството си и искам твоето мнение, мъдри царю, за моето намерение (Според легендата Соломон не се е съгласил Савската царица да нарече империята си „Израилска“, въпреки нейното желание, защото Еклисиастът е смятал, че царува над най-многобройните еврейски племена.). Обединените държави Симиена и Сава ще се наричат, реших, Империя, обитавана от различни раси, или „Абех“ (Думата Абех е дала начало на френските думи „Абисиния“ и „абисинец“.). И тъй като град Аксум се прояви като недостоен да бъде столица на една такава голяма империя, тази привилегия получава град Сава. В Сава ще бъде провъзгласен Менелик за император след смъртта на майка си. Той ще царува над петима крале и седем вицекрале. По този начин ще реформирам държавите си, като създам конфедерация на провинции, управлявани от верни принцове, издигнати в званието крал, негус или рас в зависимост от важността и заслугите на страните, които ще управляват. Да благослови Йехова мирните ми намерения! Повече няма да завладявам. Искам щастие за народа и за близките си. „Сложи скъпата си за мен ръка на сърцето на нашето дете и усети в чистите му гърди ритъма на моето сърце, което тупти само за вас.“

Соломон плака дълго от умиление и отново идеализира царицата. Някога дива, неукротима и горделива, тя бе станала любима миролюбива и добра майка. Помисли си, че словата му не са били напразни. С това успокоение царят събуди детето. Облече го и го заведе на терасата, от която някога бе наблюдавал как Савската звезда вестителка изгрява в нощта. Нощта се бе спуснала напълно над палестинските планини, но Иерусалим кънтеше от веселие, защото празнуваше пристигането на принц Менелик и неговия савски ескорт. Над светналия град се носеха музика и глъч на щастливата тълпа. Соломон съзерцаваше града и най-голямото си дело, Храма, издигнал гордо към Бога седемте етажа на своята кула, по-висока от най-високите планини. Съзерцаваше и сина си.

Храмът бе началото на неговото дело, посветено на Бога, на красотата навсякъде, и на неуловимата, но съществуваща истина. Детето бе живият венец на тази амбиция. Какво щеше да е бъдещето на този млад живот, двойно белязан от небесния печат?

Соломон взе сина си, поднесе го с протегнати ръце към Храма и гласно и тържествено във величествената нощна тишина обеща пред Бога да посвети детето на идеала на своя живот. Повдигна поглед и му се стори, че вижда нова звезда да изгрява на моравия кадифен небосклон.

О, Йехова! Твоята неумолима воля наказа, унищожи, пръсна Нещастните Авраамови деца.

Но ето ги Съюзени Звездата и Перлата: Македа, Савската царица и Соломон, царят иудейски. Слава на Йехова! Така се събра еврейският род Осанна! Роди се нашият Менелик! По твоята милостива воля О, Йехова!