Томек при изворите на Амазонка

1

Селва — бразилско наименование на влажно-екваториалните гори, покриващи огромни пространства в поречието на Амазонка.

2

Цикади — жътвари — спадат към подразред дървеници или полутвърдокрили хоботни. Обитават предимно по-топлите страни. Хранят се със соковете на растенията. При някои видове дължината на разтворените им крила достига до 18 см. Характерна особеност на цикадите е способността им да издават звуци с помощта на един орган, разположен в основата на коремчето им.

3

Каучукът се съдържа в много от цветните растения, но най-важните каучуконосни дървета принадлежат към семейство млечкови. Те растат в най-голямо изобилие в Южна Америка, а някои видове — в Африка и Мадагаскар. Най-важното каучуково растение е хевеята, която расте в мочурищата край Амазонка.

4

Рио Путумайо — река в северозападната част на Южна Америка. Извира в Северозападна Колумбия, тече през Перу и Бразилия, където се влива в Амазонка.

5

Сим, сеньор — Да, господине (порт.).

6

Капанга — въоръжен надзирател на работници (порт.).

7

Серингейро — търсач на каучук (порт.).

8

Манауш — по-рано Манаос, наречен по името на живеещото там индианско племе — се намира в щата Амазонаш в Северна Бразилия, на левия бряг на река Негру, близо до мястото, където тя се влива в Амазонка. Градът е основан от португалците през 1660 г. От 1850 г. е столица на щата; сега по значение е вторият, след Пара, град край Амазонка. Има отлично речно пристанище, от което се изпращат по света продуктите на целия щат: какао, каучук, американски орехи (орехите пара), дървен материал и плодове. Той е важен търговски център, разраснал се бързо в периода на така наречената каучукова треска.

9

Метис — потомък на бял и червенокож; мулат — потомък на бял и негър.

10

Рафия — лико от вид палма, използувано за направа на шапки, чанти, обувки, както и в градинарството.

11

Сарбакан или духалка — оръжие, използуване в Южна и Централна Америка, в Индокитай, Индонезия и Индия. Сарбаканът представлява бамбукова цев, дълга от 2 до 4 м, от която с духане се „изстрелва“ малка стрела.

12

Яримени яренумую — месецът спи (месецът залезе).

13

Унюи — куче.

14

Сиеста — следобедна почивка, дрямка.

15

Бом диа, сеньор — добър ден, господине.

16

Акампаменто — лагер, бивак (порт.).

17

Примо — братовчед, племенник (порт.).

18

Боа дженте — добър човек (порт.).

19

Приключенията на Томек в Нова Гвинея са описани в книгата „Томек сред ловците на глави“.

20

През 1910 г. Бразилия, с повърхнина 8514 хил.кв.км, е била населявана от 22 216 000 души. Сега Бразилия има 70 млн. жители. Тя е най-голямата държава в Южна Америка и пета по големина в света. Средната гъстота на населението й е 8,3 жители на 1 кв.км. Населението не е разпределено равномерно. В Амазонската низина, която заема 64% от територията на страната, живеят едва 7% от населението на Бразилия.

21

През периода на най-усилената експлоатация на каучука Манауш е наброявал около 100 хил. жители, а след влошаването на конюнктурата населението намалило почти наполовина.

22

Тезоуру — съкровище (порт.).

23

Боа тарде — добър вечер (порт.).

24

Капибара или водно свинче, спадащо към семейство Caviidae, в което влизат добре известното ни морско свинче и марата — е едно от най-интересните тропически животни. На вид прилича на заек със значително по-дълги крака и по-къси, заоблени уши. Капибарата (от индианското каапи-уара, т.е. жител на тревите) има къси уши, цепната горна устна, а пръстите на четирите й крака са съединени с плавателна ципа. Живее в Южна Америка от Ориноко до Ла Плата и от Атлантическия океан чак до предпланините на Андите. Обитава главно горските гъсталаци край водните басейни. Нощем излиза на открито да си търси храна; често нанася щети на плантациите, опустошавайки царевицата, дините и захарната, тръстика. Размножава се целогодишно.

25

Ара — най-красивите и най-големите измежду клиноопашатите папагали. Големината им се колебае между тази на гарга и гарван. Човката им е голяма, извита отгоре и издължена в остър връх. Всички имат великолепни пъстроцветни пера. Живеят по двойки. Рядко се научават да говорят така добре като други папагали.

26

Папагалът яра принадлежи към тъпоопашатите папагачи. Той има къса широка опашка. Произхожда от Централна и Южна Бразилия и от Аржентина. Тъпоопашатите папагали са много схватливн, а някои могат да изпълняват мелодично цели песни.

27

Оранжевият тукан — като всички видове тукани се характеризира с оригинална голяма човка, назъбена като пила в краищата на челюстите. В Екваториална Америка се срещат около 60 вида тукани.

28

Семейство чапли — образува втория подразред на дългокраките. Разпространено е във всички части на земята с изключение на полярните области.

29

В Америка живеят пет вида лешояди, от които най-разпространени са червеноглавият и черноглавият. И двата вида са черни, с небиещо на око оперение, но се различават по оцветяването на голите части на главата и шията.

30

Пирани — месоядни, хищни риби, дълги около 30 см, приличащи на нашата бяла риба, със силни челюсти и остри зъби, истинско страшилище във водите на Южна Америка. За няколко минути могат да оглозгат жертвата си до кости.

31

Солимоеш — бразилското название на горното течение на Амазонка — от перуанската граница до мястото, където в нея се влива Рио Негру.

32

Икитос — град и речно пристанище, основани в 1863 г. на брега на Горна Амазонка в североизточната част на Перу. Столица на департамента Лорето и същевременно търговски център на Североизточно Перу, откъдето стоките се транспортират към Бразилия й нейното източно морско крайбрежие. В 1940 г. е имал 34 231 жители.

33

Катаракта — тук в географското значение на думата: праг, скалиста преграда в речно корито; водопад.

34

Субео — „хора, които ги няма“. Това племе се състои от около 30 родови общини, групирани в 3 съюза. Всяка родова община наброява около 100 души. Родовата община обединява хората според кръвното родство и икономическата общност за съвместна борба за съществуване.

Племето субео населява бреговете на река Уапес — в Колумбия Ваупес — от езерото Уарна до потока Уаракапури — и нейните притоци Каудуяри, Керари и Пирабатон, а също и бреговете на потока Уаракапури.

35

Фламинго — принадлежи към четвъртия подразред на семейство дългокраки. Обитава субтропическия и част от умерения пояс на Стария и Новия свят, не се среща обаче на Молукските острови, в Полинезия, Австралия, Тасмания и Нова Зеландия. Един от шестте вида е карминеното фламинго, което има извънредно дълга шия, а човката му от двете страни е снабдена с многобройни рогови пластинки, поради което наподобява сито.

36

Растение ахиота — отделя много тъмно багрилно вещество, наричано орлеанска червена боя.

37

Колумбия — наречена по името на откривателя на Америка — Христофор Колумб — е република в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Венецуела, Бразилия, Перу, Еквадор и Панама. Тази страна с територия 1138,3 хил.кв.км има понастоящем 14 769 000 жители, които в по-голямата си част са съсредоточени в планинските котловини. Югозападните низини, заемащи 2/3 от страната, са почти безлюдни. Столицата Богота е разположена в източната верига на Андите; 2/3 от населението се занимават със земеделие и скотовъдство. Кафето е главният предмет на износа. Има мини за смарагди, злато и платина в долината Атрато недалеч от границата с Панама; основното богатство на страната е нефтът.

38

Сухият период на тази географска ширина продължава от май до септември.

39

Гигантският мравояд е дълъг до 2,5 м. Само върхът на муцуната, устата, клепачите и ходилата му са неокосмени. Теглото на възрастно животно стига до 40 кг. Живее поединично и непрекъснато е в движение. Спи, където го завари нощта. Храни се с термити, мравки и техните личинки, които измъква с лепкавия си език от гнездата, след като ги разрови с нокти. Женската ражда едно малко и почти цяла година го носи на гърба си и го кърми с млякото си. Мравоядите се срещат само в екваториалните райони на Южна Америка.

40

Пекари — първи подразред на чифтокопитните животни, към който спадат две семейства: свинете и хипопотамите. Американските пекари образуват първото от тези семейства. Обикновеното пекари е разпространено от Арканзас до Патагония. Тялото му е дълго до 1 м. и е тъмнокафяво до черно. Пресечено е от една бяложълта ивица, която започва от плешките. На гърба си има жлеза, която отделя секрет с остра миризма. Поддава се на опитомяване.

41

Необикновената физическа издръжливост на южноамериканските индианци се потвърждава от учени и пътешественици. Ървин Голдмън, който е правил етнографски изследвания сред индианците от племето субео, в труда си „Индианците субео от Северозападна Амазония“ пише, че индианците от това племе проявяват огромна издръжливост при минимално хранене и почивка. Така например те могат да гребат в продължение на 17 часа, като почиват съвсем малко и се подкрепят с шепа сготвена маниока, без да слизат на брега. Същото се потвърждава и от бележития полски пътешественик-изследовател и писател Мечислав Лепецки, който между другото е извършил седем пътешествия до Южна Америка. Най-краткото от тях продължило половин година, а най-дългото — по време на Втората световна война и след приключването й — 17 години. Според М.Б.Лепецки южноамериканските индианци могат да гребат от изгрев до здрач с един час обедна почивка, тоест около 11 часа, без да чувствуват умора, като дори при това весело си бъбрят.

42

Гигантската видра — вид, разпространен в Южна Америка. Видрите са отлично приспособени за воден живот. Имат сплескана глава, козина, подобна на бобровата, плавателна ципа между пръстите и дълга, заострена накрая опашка. Живеят по крайбрежията на реките и моретата във всички части на света с изключение на Австралия. Нанасят големи вреди на рибното стопанство. В Европа живее само един вид, който се среща и в Африка, Средна и Южна Азия. Видрите живеят в дупки, които имат отвор под водата.

43

Самики — тютюн на наречието яхуа.

44

Тиви — сол на наречието яхуа.

45

Тунаи — червен.

46

Добър ден, приятелю (порт.).

47

Добър ден (исп.).

48

Курара — отрова, която представлява екстракт от кората на няколко вида стрихнацей, от луковицата на растението бурманиа или пък слизеста субстанция от корените Cicuss quadialata. С нея южноамериканските индианци напояват стрелите за лъкове и саркабани.

49

Маниоката — наречена в Южна Америка касава — принадлежи към семейство млечкови. Тя е едно от най-странните културни растения, защото грудките й съдържат гликозид, който под действието на ферментацията лесно се разпада на други органични съединения и отделя силна отрова — циановодород. Още в прастари времена хората се научили да отделят отровните съставки на маниоката. Среща се в диво състояние в цяла Бразилия и оттам по време на търговията с роби се е разпространила в целия тропически пояс. Тя представлява храст, висок до 3 м. Плодът е триделна торбичка. Под земята образува грудки с дължина до 60 см и тегло до 5 кг. Грудките на бразилската маниока съдържат много малко гликозид и затова, след като се сварят, могат да се ядат като картофи. От маниоката се приготвя брашно, наречено тапиока.

50

Става дума за доктор Харви Баслър, американец от немски произход, който по всяка вероятност през 1920–1935 г. от името на „Стандарт Ойл къмпани“ ръководил геоложките търсения в Перу. Същевременно се занимавал с естествоизпитателски и антропологически изследвания. Неговата библиотечна колекция по въпросите на Южна Америка съдържала 32 000 тома. Той събрал в дома си растителни и етнографски образци, каквито нямало в британските и немските музеи. Имал също голям брой животни. Изследователските му експедиции обхващали района от Мадре де Диос до изворите на Путумайо и от река Живари до горното течение на Мараньон.

51

За втори път белите открили това войнствено племе чак около 1948 г., когато в планините на Еквадор започнали да строят летище в района, населяван от живарите. Те са около 15 000 души и живеят в планините на Еквадор, на север от река Мараньон и отчасти в Перу. Селищата си строят на възвишения, за да могат по-лесно да ги отбраняват. Живеят в дълги, самостоятелни къщи, единият край на които се заема от мъжете, а другият от жените. Занимават се със земеделие, лов и риболов. Земеделският труд е свързан със специални обреди; по време на сеитба татуират телата си със съответни цветове, обличат специални носии, пеят песни в чест на богинята на земята Нунгуи, изпълняват ритуални танци. Тютюнът като свещено растение се отглежда само от мъжете. Техните магьосници знаят много лекове против отрова и против различни болести.

52

Племето кампа, наричано още анти или чунчо, е едно от най-могъщите индиански племена в Перу по Горна Укаяли. То населява огромни пространства в триъгълника между реките Укаяли, Пахитеа, Тамбо и Перене. Племето се дели на три клона: атири — жители на речните крайбрежия, антанири, които се крият вдън горите, и аматсенге — най-дивите, живеещи по склоновете на Андите. Сега кампите са един от вече малобройните народи на Южна Америка, запазили древните си нрави и обичаи.

53

Гранд Пахонал — високо плато, намиращо се в Перу, в подножието на източните склонове на Андите между реките Пахитеа, Укаяли, Тамбо и Перене. Повърхнината на това плато е около 100 хиляди кв.км.

54

В Перу течението на реките се дели на горно и долно; Укаяли от изворите до мястото, където в нея се влива Пахитеа, се нарича Алто Укаяли (горна), а от Пахитеа до сливането й с река Мараньон — Бахо Укаяли (долна).

55

Монтаня — предпланини на Перуанските Анди, намиращи се между Източните Кордилери и Амазонската низина; простират се от Долна Укаяли до границата с Боливия и имат широчина 200 км.

56

Неавтоматично огнестрелно оръжие, което се пълни отпред, с капсулен затвор, състоящ се от тръбичка, по която пламъкът стига до барута в камерата на цевта, и пружинен ударник със спусков механизъм. Това оръжие е било открито в Англия в началото на XIX век.

57

Кузма — индианска дреха, подобна на дълга риза, която се облича през главата. Носят я и мъжете, и жените, само че мъжките кузми имат надлъжен разрез на шията, а женските — напречен.

58

Шикоза — тръстика, която расте по бреговете на големите реки.

59

Кампош (порт.) — поле, пасбище — намира се в Южна Америка между тропическия и субтропическия пояс. В зависимост от залесеността има различни видове кампош, включително и почти безлесни тревисти савани, които представляват преход към степите.

60

Трите най-дълги реки на земята са: Нил в Африка, с дължина 6671 км и басейн с повърхност 2870 хил.кв.км, като от изворите до езерото Виктория се нарича Кагера, а от езерото изтича под името Виктория-Нил; Мисисипи в Северна Америка, която заедно с Мисури е дълга 6418 км, а басейнът й обхваща 3275 кв.км, и Амазонка с дължина 5500 км и басейн от 7050 кв.км.

61

Бифуркацията е разделяне на реката на два или няколко ръкава, които по-нататък текат дори в противоположни посоки и принадлежат към различни басейни. Бифуркацията се явява при реки, които текат в низини и мочурливи местности, при реки с много малък спад.

62

Годишният отток на Амазонка в Атлантическия океан е 3,8 хил.куб.м.

63

Става дума за експедицията, описана в книгата „Томек по следите на Йети“.

64

Ямайка — вид ром от захарна тръстика. — Б.пр.

65

Белем ду Пара (старото име на Санта Мария Де Белем до Грао Пара или Света Мария Витлеемска от Грао Пара) е столица на щата Пара и същевременно най-големият град в Северна Бразилия. Градът е основан в началото на XVIII в., има много архитектурни паметници в колониален стил. В 1960 г. е имал 338 хил. жители.

66

Водите на Амазонка прииждат два пъти годишно и тогава нивото им се покачва с 15–20 м. По-голямото прииждане на реката трае от февруари до юни, а по-малкото от октомври до януари.

67

Маражо (Ила де Маражо) — най-големият речен остров на земята; повърхността му е около 48 хил.кв.км. Разположен е в устието на Амазонка между двата ръкава: Канал до Сул и Пара. Представлява низина, на места блатиста; в западната му част има екваториални гори. През 1950 г. е наброявал 124,3 хил. жители.

68

Ресифи (в миналото Пернамбуко) — важно морско пристанище и град и същевременно столица на щата Пернамбуко в Източна Бразилия. Градът е построен отчасти на самия континент, а отчасти на полуостров и остров, намиращ се в лагуна, която се образува от две реки. Ресифи е най-издаденият на изток пункт на Южна Америка. През 1940 г. е имал 327 753 жители. Център на износа на захар, памук и ценни кожи. Градът е бил основан от португалците в 1535 г., отначало на полуострова, а по-късно холандците го разширили и на острова. Континенталната част е най-модерният район на града.

69

Ай, ай — тъй вярно (англ.). — Б.пр.

70

Състоянието на времето и климатичните условия в тропическа Америка са резултат на атмосферното налягане и свързаните с него ветрове, които тук са различни от тези на Африка, Австралия и Азия. Само в някои области на тропическа Америка има два дъждовни периода, разделени от един сух период, при който през цялото време е слънчево и ясно.

71

Райи — морски лисици или риби с ромбовидно дисковидно тяло. През деня спят в тинята или пясъка и чак привечер се раздвижват. Плуват по дъното, като докосват повърхността му с краищата на плавниците си. Ядат раци, крабове и дребни риби. Ако я настъпят, морската лисица удря с бодливата си опашка и ранява невнимателния. Раната е много болезнена, а симптомите са като при ухапване от отровна змия.

72

Осемнадесет от многобройните притоци на Амазонка са дълги над 1500 км. Най-големи леви притоци са Напо, Путумайо, Япура, Негру; а десни — Укаяли, Журуа, Пурус, Мадейра, Шингу и Токантинс. Дължината на плавателните водни пътища в целия басейн възлиза на 50 хил.км., от които 40 хил.км се намират на територията на Бразилия.

73

Манати — големи морски бозайници с вретеновидно тяло, покрито с къса, рядка козина. Хранят се с водна растителност и водят главно нощен живот. Живеят по бреговете на Атлантическия океан в тропическия пояс; по реките често навлизат във вътрешността на сушата. Преследват се заради месото, кожата и мазнината. Напоследък манатите са поставени под закрила.

74

Голямо водно растение с листа до 2 м в диаметър. — Б.пр.

75

Креоли — общо наименование на потомците на европейските колонизатори, родени в испанските, португалските и френските колонии.

76

Това е станало през 1751 г. Дьо ла Кондамин, френски математик и пътешественик, е роден в Париж в 1701 г., умрял в 1774 г. Като асистент в Парижката академия на науките през 1736–4 г. заедно с Буге и Годен измерил в Еквадор кривината на земния меридиан на Екватора. Тези измервания заедно с предишните, направени в Чили и Перу, дали възможност да се изчислят размерите на Земята. Кондамин се върнал по Амазонка и покрай другите изследвания начертал и първата по-точна карта на тази река въз основа на астрономически изчисления.

77

Чарлз Гудйър е роден в 1800 г., умрял в 1860 г.

78

Бразилия отворила Амазонка за международно плаване през 1866 г.

79

Мадейра — най-големият десен приток на Амазонка, образуван от реките Маморе и Бени, които извират от Андите на територията на Боливия. Мадейра тече през Боливия и Бразилия; дълга е 3240 км, а басейнът й заема 1100 хил.кв.км. За да не се прекъсва транспортната връзка в местата, изобилствуващи с водопади, бил започнат строежът на железопътната линия Мадейра-Маморе, дълга около 367 км, завършена през 1913 г. Тя е най-важната транспортна артерия за превозване на дървения материал и каучука от огромните гори.

80

Хенри А. Уикхем е роден в 1841 г., умрял в 1928 г. Син на заможен английски фермер.

81

През 1914 г. производството на каучук на Цейлон и Малайския полуостров превиши добива на каучук от диворастящите дървета, а сега плантациите дават около 98% от общата продукция на естествен каучук.

82

Колт — револвер с барабан за шест патрона, патентован през 1835 г. от американския инженер и конструктор Самюел Колт (роден 1814 г. и умрял в 1862 г.).

83

Тогава Томек още не е могъл да знае, че Пърси Харисън Фоусит, английски военен и заслужил пътешественик-изследовател, ще осъществи намерението си през 1925 г. Тогава именно Фоусит, придружен от сина си Джек и неговия приятел Рали Римъл, предприел експедиция до Мато Гросо, за да разкрие окончателно тайната за прастарите изчезнали градове. От тази експедиция не се върнал нито Фоусит, нито неговите спътници. Около изчезването им се вдигнал голям шум. Започнали търсения. Експедицията на командора Дайонт през 1928 г. не успяла да открие нищо. През 1930 г. журналистът Алберт де Винтон започнал издирвания, но също изчезнал безследно. Експедицията на Вирджинио Песноне съобщила от река Кулуене, че Фоусит по всяка вероятност е пленен във вътрешността на Мато Гросо от индианците арувуду. По-късно Патерик Юлиът събрал подобни сведения и с брат си Гордън потеглили да търсят изчезналите. Не успели обаче да проникнат през територията на индианците от племето бока прета, които не ги пуснали в района, където очаквали да открият Фоусит. Другите експедиции също не дали резултат. До ден-днешен изчезването на Фоусит си остава забулено с тайна. Той може би е успял да се добере до легендарния град, чиито жители се оградили със стена от диви племена? Може би живее сред тях? Това би било твърде фантастично разрешение на загадката.

84

Ореляна е участвувал с Франсиско Писаро в покоряването на Перу. Благодарение на неговата експедиция Амазонка е била опозната от изворите до устието. Той пръв е прекосил Южноамериканския континент. Ореляна загинал по време на следващата си експедиция нагоре по Амазонка през 1546 г., когато тръгнал да търси Елдорадо.

85

Колибрите — прекрасни и прочути птици, обитават изключително двете части на Америка от Лабрадор и Аляска чак до Магелановия проток, като живеят главно в ниската храстовидна растителност в низините и планините. Почти всяка област си има своя форма колибри. Познатите 319 вида и 357 подвида се различават по строежа и дължината на човката и опашката. Дължината на тялото на колибрите се колебае от 6,3 до 21,6 см, а теглото от 1.7 грама нагоре.

86

В по-ново време из Южна Америка са пътешествували двама поляци: първият от тях е Аркади Фидлер (род. в 1894 г. в Познан), писател и пътешественик, който от 1927 година насам посетил много страни в Южна и Северна Америка, а също и в Африка. В Южна Америка той събира и орнитологични колекции за европейските музеи, лови животни, опитомява ги и ги подлага на наблюдения. Написал е и издал много репортажни романи за пътешествията си. Вторият е Мечислав Б. Лепецки, за когото вече беше споменато в тази книга. Книгите на Лепецки, посветени на неговите пътешествия, съдържат много ценни сведения за географията и обичаите в Южна Америка.

87

Александър Хумболт (1769–1859) — немски природоизследовател, пътешественик и географ. През 1799–1804 г. заедно с френския ботаник Бонплан пътува из субтропическите страни на Южна Америка, откъдето донася богати ботанически, зоологически и минералогически колекции. Хумболт е един от създателите на географията на растенията и един от първите, които обръщат внимание на необходимостта от защита на природата. Въвежда изотермите в климатологията, работи творчески в областта на историята на географските открития. Хумболт е един от създателите на съвременната география.

Чарлз Робърт Дарвин (1809–1882) — английски природоизследовател, създател на еволюционната теория за произхода на животинските и растителните видове по пътя на естествения подбор. По предложение на адмиралтейството участвува като природоизследовател в околосветското пътешествие с кораба „Бигъл“. От това петгодишно пътуване донася ценни зоологически и геоложки колекции. Наблюденията и материалите, събрани по време на пътешествието, стават основа на научните теории на Дарвин.

Алоад д’Орбини (1802–1857) — френски палеонтолог и изследовател на Южна Америка, смята се за създател на физическата география на Боливия.

88

Мачета (исп.) — нож, дълъг около 50 см, с извито острие и здрава дръжка, използуван за изсичане на храсти и захарна тръстика. Разпространен в Южна и Централна Америка, а също и в Африка.

89

Каучуковото мляко, на латински латекс — млечен сок, който се съдържа в каучуконосните растения. Пресният латекс има леко алкална реакция; под влияние на киселините, солите на някои метали, температурните промени и други фактори той коагулира и образува твърда, влачеща се, лепкава, пореста маса.

Болачаш (порт.) — дълго дърво във формата на лопата; топка от суров каучук.

90

Сколопендрите са най-големите многоножки. В Бразилия, Чили и съседните страни живее гигантската сколопендра. Те са бързи и пъргави животни, спадащи към нощните хищници. Отстрани на заострената си муцуна имат чифт ногочелюсти, свързани с намиращата се в главата отровна жлеза. Броят на ходилните крачка, разположени по две на отделните сегменти на тялото, се колебае от 15 до 173 чифта. Сколопендрите ловуват в тъмните скривалища, под камъните, в цепнатините на земята или под кората на дърветата.

91

Сега някогашното полско селище Пиларзиньо е квартал на Куритиба.

92

М. Лепецки в книгата си „Парана и поляците“ пише: „Партизанската полско-индианска война продължила 27 години и завършила с умиротворяването на индианците през 1917 г.“ Според откъс от дневника на млад полски заселник само в околностите на Итаиополиш ботокудите убили 40 полски заселници. Освен това поляци загивали и в други селища.

93

Ягуарът отдавна обитава двете части, на Америка от река Негру и Колорадо в Патагония чак до Мексико и Луизиана. Сега се среща в изобилие само в по-топлите райони на Южна Америка, а в Северна Америка е почти напълно изтребен. По сила може да се сравнява само с тигъра и лъва. Храни се с по-едри бозайници, включително и тапири; отвлича от пасищата телета, жребчета и мулета; не се отказва и от рибата, която изхвърля с лапи от водата на брега.

94

Пумата — наричана още кугуар или сребрист лъв, обитава двете части на Патагония чак до Канада. През деня пумите спят по дърветата, в храстите или във високата трева, а вечер и нощем излизат на лов.

95

Тапирите са нечифтокопитни животни, най-близки до носорозите. Живеят в Индия, на Суматра, а също в Централна и Южна Америка. Тялото на американския тапир е дълго, заедно с 9-сантиметровата опашка до 2 метра, високо до 1 м. Характерна е късата му грива и сивокафявата козина, малко по-светла от двете страни на главата, по шията и гърдите. Младите тапири имат бяло петно на главата, а по хълбоците — 4 реда бели ивици. Този вид е разпространен от Венецуела и Гвиана през цялото поречие на Амазонка, чак до Парагвай и Северна Аржентина.

96

Според И. Голдмън малоката е дълъг общ дом, в който живеят 10–15 семейства, образуващи едни родова община, възглавявана от старейшина. Колкото по-обширна е малоката, толкова по-голямо е общественото значение на родовата община. Наличието на малки къщи, пристроени по дължината на малоката, свидетелствува, че някой се е изтръгнал от властта на старейшината и не е могъл да живее в сговор със задругата.

97

Калебаса — съд, често пъти много изкусно украсен, изработен от овалните плодове (с много твърда черупка) на калебасовото дърво, което расте в Централна и Южна Америка. То е ниско, с мечовидни листа, които излизат направо от ствола, с едри цветове и валчести плодове, от черупките на които местните жители изработват лъжици, съдове за течности и чибуци.

98

Чича — бразилско алкохолно питие, поето се получава при ферментацията на царевица, ориз, маниока и палмови плодове.

99

Това е било през сухия период, който на тази географска ширина настъпва два пъти годишно: от октомври до декември и от февруари до март. Тогава плитките води са пълни с риба, а дивите зверове, търсейки вода, излизат по бреговете на реките. Сухите сезони са били време на ситост за коренните жители.

100

Вид големи жаби, които живеят в Южна Америка. Предните крайници на тези огромни животни са много силно развити. Във водата се движат доста тромаво, но на сушата са бързи и пъргави въпреки тежката си конструкция.

101

Агути — животно с гъста и лъскава козина, на цвят червеножълта с примес от чернокафяво. Гушата му е гола. Живее в Бразилия в поречието на Амазонка и в Източно Перу. Храни се предимно с плодове и семена на растения. Агути най-често се среща поединично; бяга бързо, когато е подплашено. Бременната женска изкопава дупка, постила я с мека козина и там ражда малките си.

102

Куваи — митологичен култов герой на племето субео.

103

Ленивците заедно с броненосците и мравоядите образуват разреда американски малозъби. В Северна Бразилия и Гвиана живее двупръстият ленивец. Дължината на тялото му достига 70 см. Козината му е зеленикава, а на муцуната — белезникава. Ленивците са едни от най-оригиналните американски животни. Обитават горите с богата растителност и се хранят с листа и плодове Обилната храна и лекотата, с която я намират, позволява на ленивците да водят спокоен, ленив живот. Те не трябва дори да се движат от едно място на друго. Благодарение на силните си, извити като куки нокти те могат, без да почувствуват умора, да прекарват по цели дни, увиснали на клоните. Могат да си въртят главата на 180°. Козината им е приспособена към висящия начин на живот; космите им растат от коремната част към гърба.

104

Индианците правят лекарството михи от няколко вида растения. Предизвиква повръщане, а при силни дози страшни халюцинации.

105

Обреден разговор при пиене на свещеното лекарство михи, поднасяно с ритуални жестове в съд, който никога не се мие.

106

С. Рондън — полковник, изследовател и пътешественик. През 1907–1913 г. предприел шест експедиции в различни непознати райони на Бразилия; в последната експедиция, около която се вдигнал голям шум, го придружавал Теодор Рузвелт, преди това президент на САЩ. Те проучили около 15 хил.кв.км в непознатите райони, населявани само от индианци, занимавали се със земемерска работа, прокарвали пътища и телеграфни линии. Благодарение на Рондън върху картите на Бразилия се появили десетки реки, езера и планински вериги. Освен това той радеел за подобряване участта на нещастните индианци, които го смятали за свой приятел и покровител.

Хенри Мортън Стенли (род. в Англия в 1841 г., починал в 1904 г.) — американски журналист и пътешественик, най-големият изследовател на вътрешността на Африка.

107

Мараньон — название на Амазонка в горното й течение. Извира от езерото Лаурикоча, намиращо се в Перуанските Анди на 3 653 м надморска височина. От сливането й с Укаяли или от границата На Перу до Риу Негру реката често се нарича Солимоещ, а по-нататък вече Амазонка.

108

Хищник от рода на котките, срещащ се в Средна и Южна Америка. Козината му е кафява с черни ивици. — Б.пр.

109

Кашибос — на езика на чамите „народ на прилепа“.

110

Чама — майка на комари. Името се дължи на рояците насекоми, които кръжат над селцата на това племе.

111

Река Апуримак изтича от езерото Вилафро в Андите. На кратки разстояния в долното течение се нарича Перене и Тамбо.

112

Индиос бравос — диви индианци, тоест индианци, които не искат да съжителствуват с белите.

113

По склоновете на Източните Анди и в подножието им се простират високи вълнообразни равнини, които се наричат Монтаня.

114

В субтропическия пояс, главно в Южна Америка и на Антилските острови, се срещат около 90 вида ниски дървета и храсти, съдържащи кокаин. В Перу расте един храст, висок от 2 до 5 м, листата на който съдържат известен процент кокаин. Тези листа, примесени с гасена вар, отдавна се използуват от местните жители като подправка. Туземците често дъвчат листа от кока, което предизвиква силна душевна и физическа възбуда, добро самочувствие, изчезване на умората, жаждата и глада. Честата употреба на кока руши организма и умствените способности на човека.

115

Барбаско — храстовидно растение, отровният сок или отвара от което се използува от местните жители за риболов.

116

Анакондата е най-голямата от известните змии. Дължината на мощното й туловище стига до 11 м. Обитава Южна Америка, където живее главно във водата: може дълго да се гмурка и обича да се припича на слънце, легнала върху стари пънове или върху пясъка.

117

Дърветата от този вид принадлежат към разреда пеперудоцветни. Именно от тези дървета с жълточервена дървесина е произлязло името на Бразилия, защото европейските колонисти, след като открили това ценно дърво, го нарекли първо бразил, а по-късно пернамбуко. Околността и пристанището, откъдето изнасяли тези дървета, нарекли също Пернамбуко.

118

През последното десетилетие преди Втората световна война един поляк, инженер Станислав Голевски, заедно с 10–15 индианци от племето кампи потеглил от Чикоза край Укаяли и прекосил ползващия се с лоша слава Гран Пахонал и Андите чак до колонията Перене, откъдето имало коларски път през Тарма за Ороя, първата железопътна гара по посока за Лима. Дългогодишен служител в полската колония в Кумария, Голевски получил концесия за строеж на железопътна линия, която трябвало да свърже областите край Укаяли със столицата на Перу на брега на Тихия океан, а посредством Укаяли и Амазонка — и с брега на Атлантика. Именно когато проучвал терена за строеж на бъдещата ж.п. линия, Голевски се сблъскал в Гран Пахонал с волните кампи. По-късно заедно с капитан Алварино правили снимки от самолет на тези терени. След няколко месеца Алварино по време на разузнавателен полет загинал в Гран Пахонал, най-вероятно при принудително кацане. Смятало се, че може да е бил пленен от кампите, които ненавиждали белите нашественици. Проектът за строеж на ж.п. линия отпаднал след западането на полските колони край Укаяли.

119

В държавата на инките, много преди покоряването й от испанците, съществувала мрежа от отлични пътища с обща дължина около 10 000 км. Един от тях — Големият кралски път — бил дълъг 5600 км, а ширината му на различни места се колебаела от 1 до 8 м. Този път на места се е изкачвал на височина 5000 м. над морското равнище. Според съобщение на в. „Куриер Полски“ от април 1965 г. Големият кралски път ще бъде възстановен, за което ще бъдат изразходвани 500 млн. долара.

120

Андите, планини в западната част на Южна Америка, са най-голямата планинска бариера на земята и втората по височина планина след Хималаите в Азия. Те се простират като огромна стена, дълга 7500 км, по крайбрежието на Тихия океан — от Караибско море на север до Огнена земя на юг. Сред планинските вериги има равнини и долини, чието дъно лежи на около 2 до 3 км. под морското равнище. В геоморфоложко отношение Андите представляват младонагънати планини. Въпреки че са се издигнали от морското дъно преди милиони години, те все още непрекъснато се изменят. Някои върхове са действуващи вулкани; земетресенията са твърде често явление. Аконкагуа (6960) е най-високият връх в Андите и на целия континент.

121

През 1915 г. край далечната река Тахуания избухнало въстание на кампите. Предвождал ги славният вожд Тасулинчи, който успял да помири и обедини за борба срещу белите племената от Гран Пахонал с племената от областта на Укаяли. По Горна Укаяли пламнала кървава война. Индианците избили търсачите на каучук и заселниците и стигнали до Масисея и дори по-нататък — до средното течение на реката. Дълги години след това белите не се осмелявали да припарят по тия места. По-късно, през 1929 г., индианци нападнали и избили един полицейски отред край градчето Рекена.

122

Бонанса (исп.) — съкровище, неочакван приток на богатства, а в преносен смисъл щастлив случай, определение на нещо, което носи печалба, доход. Тази дума се е появила в Съединените щати по време на златната треска.

123

Атахуалпа (1500–1533) — последният владетел на инките, пленен с измама в Кахамарка от предводителя на испанските конквистадори Ф. Писаро. Престъпвайки обещанието си, Писаро заповядал да убият Атахуалпа въпреки големия откуп, даден му от него. При вестта за смъртта на владетеля индианците престанали да предават злато на испанците и укрили част от съкровищата.