Ник стана от леглото и с усилие се довлече до фотьойла. Шишето с уиски бе на масата. Наля си два пръстта, размисли и напълни чашата до половината. Погледна към хладилника — видя му се много далече.
Мария се завъртя като сита котка в чаршафите и се изправи — гола, бяла и съблазнителна. Премина като бриз през стаята, измъкна чашата от ръката на Ник и я сложи на масата.
— Ей, какво правиш? — жално протестира той.
Тя безцеремонно положи дупето си на краката му.
— Ужас — цъкна той…
— Ужас ли? — учуди се Мария. — Да не си болен?
— Защо да съм болен?
— Половината ден е едва минал, а ти май вече се опъваш…
Разфокусираните очи на Ник вече се събираха към един кафяв кръг на пет-шест сантиметтра от носа му.
— Не е това, което си мислиш — поясни той. — Ужасът е от друго.
— Какво?
— Забелязал съм, че всеки път след като седнеш на коленете ми гола, през портфейла ми минава булдозер.
Мария ядосано сложи длани на гърдите си и вдигна брадичка.
— Добре, че ме подсети… Трябва ми кола.
— Кола ли? — хлъцна Ник. — Кола?
— Тичам насам-натам като луда…
— Не!
— Ванчето има кола, Рачето има… Всичките ми приятелки…
— Катя и Валя са ти много добри приятелки, нали?
— Да.
— Е, те нямат коли. Дай пример с тях.
— Ник, ти ме експлоатираш.
— Тъй ли?
— И затова трябва да облекчиш малко живота ми.
— Животът ти е песен.
— Вярно. Тъжна песен.
Ник пресегна за чашата, при което зърното на лявата й гръд влезе в отворената му уста. Мария се дръпна, ама така, че да остърже преди това чак сливиците му. Той се спусна след изтърваното с пламнало лице.
— Ник…
— Ще помисля…
— А, не.
— Добре де.
— Какво добре?
— Можем да си позволим разходи за един велосипед.
— Велосипед ли? — скочи тя.
Ник протегна миролюбиво ръка.
— Чакай де.
— Колело, а? — сложи ръце тя на кръстта.
В този момент звънецът на вратата иззвъня.