Мисии и тайни

2 януари 2006

11:54

Последният ден от зимната ваканция.

Джейни и Кабъл са в свободната спалня на Кабъл — неговата компютърна стая — проверяват оценките си от изпитите в училищния уебсайт.

Добре, че Кабъл има два лаптопа. Иначе по обяд, когато резултатите излязоха, щеше да се развихри страшен бой. Всъщност кого залъгват. Те могат да се търкалят на пода и да се боричкат независимо от всякакви резултати.

Но Джейни е нервна.

След акцията с наркотиците на изпита по математика преди няколко седмици беше предала празни листове. Разполагаше с добро извинение — все пак кръвта по суичъра й още не беше засъхнала. И учителката й даде втори шанс. Жалко, че той се падна точно след онази тежка вечер, когато трябваше да дебне сънищата на ежегодния благотворителен бал в гимназията. Онази вечер всички врати бяха заключени. Джейни нямаше друг изход.

Джейни и Кейб биха пропуснали целия бал, ако можеха да избират. Но имаха мисия.

Под прикритие.

По заповед на Капитана.

— Търсим ученици, които сънуват учители, Джейни, — беше казала Капитана. — Или пък учители, които сънуват ученици.

Джейни си помисли, че това звучи странно и интригуващо.

— Нещо по-конкретно? — беше попитала.

— Още не е дошъл моментът — беше отговорила Капитана. — Ще ви дам повече информация след Нова година, след като изясним някои неща. Засега само си отбелязвайте, ако попаднете на отношения ученик-учител.

За Джейни не е проблем да стои будна цяла нощ. Сънищата са онова, което изстисква живота й. След шест часа преследване на хорските сънища от тайното й място зад трибуните остана напълно изтощена.

Естествено Кабъл стоеше неотлъчно до нея и й подаваше кутийки с мляко и енергийни вафли (с неохота се беше отказала от сникърса). Имаше достатъчно сънуващи.

Жалко, че не успя да намери нещо по-съществено. Нещо свързано с отношенията ученик-учител. Само ученик-ученик, за нейно голямо разочарование.

А когато още с пристигането си на бала Люк Дрейк, звездният играч на футболния отбор в гимназия „Фийлдридж“, заспа напълно пиян върху гимнастическите постелки, Джейни не издържа:

— До, тук бях, Кейб! — простена, задъхвайки се между сънищата. — Събуди го и, мамка му, не му давай пак да заспи! Няма да го понеса.

Люк обикновено сънува най-вече себе си и е твърде самоуверен, когато е гол. Но Кабъл е виждал Люк под душовете след физическо и казва на Джейни:

— Люк определено има какво да компенсира в сънищата си.

Що се отнася до Кейб, не може да се каже дали е имал повече успех от нея онази вечер. Неговата роля е да изгражда отношения, затова и работата му отнема повече време от тази на Джейни, преди да даде резултат. Създава връзки, печели доверие и има рядката способност да кара хората да казват невъзможни неща пред скрития микрофон. А накрая Джейни забожда черешката. Поне по този прекрасен начин мина всичко последния път.

Излишно е да се споменава, но Джейни е убедена, че няма да има отлична оценка и на втория тест по математика. И днес, в последния ден преди началото на втория срок в гимназия „Фийлдридж“, Джейни се тревожи за оценките си.

А не би трябвало.

Защото има страхотна стипендия.

Но тя си е такава.

Точно на обяд, според часовника на полицейския радиоскенер на Кабъл, влизат в интернет и проверяват резултатите си.

Джейни въздиша. При други обстоятелства щяха да са отлични. А точно по математика е най-добра. Което прави резултата й още по-лош.

Кабъл й съчувства. Собствените му отлични оценки не го радват. Смята, че е отговорен за случая в полицейското управление — нейното падане по лице, което я изпрати в болницата точно през седмицата на изпитите.

Изключват едновременно лаптопите.

Не че се съревновават.

Не, не се съревновават.

Добре де, съревновават се.

Кабъл поглежда към Джейни с крайчеца на окото си.

Тя отмества поглед.

Той сменя темата:

— Време е да се срещнем с Капитана — казва.

Джейни поглежда часовника си и кимва.

— Ще се видим там.



Джейни излиза, тича през дворовете, прекосява две улички и стига пред вкъщи. Оглежда се на входа, но не вижда никого наоколо. Наднича в спалнята на майка си. Тя е там — припаднала, но жива, с разпилени бутилки около нея, както обикновено. Не сънува, слава богу. Джейни затваря внимателно вратата, грабва ключовете на колата и пак изхвърча навън на студа. Пали Етел.

Етел е „Шевролет Нова“ от 1977-а. Джейни купи колата от Стю Гарднър, гаджето на най-добрата й приятелка Кари Брант — двамата ходят заедно вече две години. Стю е механик. Грижил се е за Етел от тринайсетгодишен, а Джейни уважава традицията. Колата се съживява с ръмжене. Джейни потупва благодарно таблото. Етел започва да мърка.



Кабъл и Джейни пристигат поотделно в полицейското управление. Паркират на различни места. Влизат през различни врати. И не се срещат, докато Джейни не влиза в кабинета на Капитана. Много важно е никой да не ги вижда заедно, преди да са приключили случая с наркотиците, в който беше замесен бащата на Шей Уилдър. В противен случай новата им мисия може да се окаже застрашена.

Защото Джейни и Кабъл работят за полицията под прикритие — дебнат за наркотици в гимназия „Фийлдридж“. Джейни открива, че в нейното училище се случват доста странни неща. Много повече, отколкото би могла да си представи.



Когато тя влиза, Кабъл вече седи в кабинета с Капитана. Донесъл е кафе за тримата. Разбърква кафето на Джейни с бъркалка, приготвено е точно както й харесва — с три захарчета и три сметанки.

Трябват й калории.

Заради всички тези сънища.

След последното голямо събитие е започнала постепенно да си възвръща формите и дори е натрупала малко мускули по кокалите си.

Джейни сяда, без да чака да й заповядат.

— Приятно ми е да те видя, Ханаган! Изглеждаш по-добре от последния път — казва Капитана със суров глас.

— Аз също се радвам да ви видя, сър! — отговаря Джейни на жената срещу себе си, капитан Фран Комиски. — И вие не изглеждате никак зле, ако разрешите да отбележа — добавя тя, скривайки усмивката си.

Капитана повдига вежда.

— Вие двамата се опитвате да ме вбесите днес, просто го усещам — казва Капитана. Прокарва пръсти през късата си бронзова коса и оправя полата си. — Нещо ново, Стръмхелър?

— Съвсем не, сър — рапортува Кабъл. — Само обичайните дрънканици. Продължавам да търся. Опитвам се да разбера повече за това какви са учителите и учениците извън класната стая.

Капитана се обръща към Джейни.

— Нещо от сънищата, Ханаган?

— Нищо сериозно — обяснява Джейни. Чувства се зле.

Капитана кимва.

— Както очаквах. Този път ще бъде по-трудно.

— Сър, ако мога да попитам… — започва Джейни.

— Искаш да знаеш какво става. — Капитана се изправя рязко, затваря вратата на кабинета и се връща на бюрото със сериозно изражение. — През март миналата година в рамките на нашата програма за предотвратяване на престъпленията в училище беше регистрирано обаждане от гимназия „Фийлдридж“. Чували сте за тази програма, нали? Всички училища в района участват в нея. Всяко си има собствена телефонна линия, за да може веднага да се засече откъде е постъпило оплакването.

Кабъл кимва.

— Учениците получават награда — мисля, че петдесет долара, ако докладват за престъпление, свързано с училището им. Така разбрахме за купоните с наркотици на Хълма, Джейнърс.

Джейни кимва. И тя е чувала. Има магнитче с телефонните номера на хладилника си, като всички останали.

— Е, петдесет долара са си петдесет долара. Хитра програма.

Капитана продължава.

— Както и да е. Момичето, което се е обадило, всъщност не е казало кой знае какво. На записа звучи някак отдалеч, сякаш е набрало номера, но не е говорило в слушалката. И е затворило след не повече от пет секунди. Чуйте го и ми кажете какво ви прави впечатление.

Капитана натиска бутон на телефонен секретар някъде зад нея. Джейни и Кабъл се мъчат да различат неясните думи. Гласът идва от много далече и зад него ехти музика.

Джейни сбърчва чело. Кабъл клати глава, озадачен.

— Може ли пак да го пуснете?

— Ще ви го пусна още няколко пъти. Съсредоточете се върху шума от фона. Чуват се и други гласове.

Капитана пуска краткото съобщение отново и отново. Забавя касетата, ускорява, после намалява шума. Накрая намалява гласа на момичето, докато започва да се чува само задният план.

— Някакви коментари? — пита Капитана.

— Невъзможно е да се разбере и дума! — ядосва се Кабъл. — Няма писъци, никой не звучи уплашено. Дори долових смях наоколо. Като че ли слушат Мос Деф. Джейни?

— Чувам в далечината думата „господин“ и още нещо.

Капитана кимва.

— И аз го чувам, Джейни. Единствената дума, която разграничих от цялото съобщение. Не се занимавахме дълго с това обаждане, не му отделихме време. Нямаше никакви конкретни данни, нито беше официално оплакване, нито бе докладвано престъпление. Но после, през ноември, се получи друго съобщение. И тогава се сетих за първото, което току-що прослушахте. Ето го.

Капитана пуска новото обаждане. Момиче — кикоти се като лудо — и казва с провлечен глас: „Искам си моите бързи пари! «Фийлдридж». Шибани учители… шибани ученици. О, боже… това не може да… опа!“ Още подхилквания и обаждането прекъсва. Капитана им го пуска няколко пъти поред.

— Ужас! — възкликва Джейни.

Капитана поглежда Джейни, после Кабъл.

— Нещо да ви прави впечатление?

Кабъл присвива очи.

— „Шибани учители, шибани ученици“? Някой ругае гимназията ли, или трябва да го разбираме… как да се изразя… буквално?

— Музиката от фона е подобна на първия запис — забелязва Джейни.

— Правилно, Джейни. Точно музиката ме накара да се сетя за предишното обаждане. И да, Кейб, приемаме го буквално, докато или ако не се докаже, че грешим. Обаждането ни даде достатъчно информация, за да започнем да работим. Моето предчувствие, на базата на малкото, с което разполагаме, е, че из коридорите на гимназия „Фийлдридж“ вероятно дебне сексуален хищник.

— Не можете ли да разберете кой се е обадил и да го разпитате? — намесва се Джейни.

— Би било нарушение на закона, Джейни. Основната идея на програмата е обажданията да са анонимни, за да се защити лицето, докладвало престъплението, и това трябва да остане така. Всеки, който се обади, получава код, с който се идентифицира. После посредством този код може да провери как върви случаят му или да си вземе наградата, ако е успял да ни подаде годна следа.

— Да, в това има смисъл — обажда се смутено Джейни.

— Какво е направено досега, Капитане? — пита Кабъл. После добавя вече по-предпазливо: — И какво очаквате от нас? — За пръв път звучи напрегнато. Джейни го поглежда с лека изненада. Не е предполагала, че ще го види толкова несигурен.

— Направихме пълни проучвания на миналото на всички учители. Чисти са като сълза. И зациклихме. Кейб, Джейни, затова ви накарах да отидете на онези танци. Трябва ми всяка информация, до която сте способни да се доберете за учители, които биха могли да бъдат сексуални насилници извън училище. Готови ли сте за предизвикателството? Възможно е да се окаже малко опасно. Ханаган, най-вероятно това е мъж. Ако успеем да определим кого конкретно търсим, може да се наложи да те използваме за примамка, за да го хванем. Помисли си и ми кажи. Ако не искаш да го правиш, не си длъжна. Свободна си да избираш.

Кабъл се изправя, още по-неспокоен.

— Примамка? Ще я използвате за играчка на извратеняка?

— Само ако иска.

— Няма да стане! — казва Кабъл. — Не! Твърде опасно е, Джейни!

Джейни примигва и поглежда Кабъл.

— Ако искаш да ти викам вече „мамо“, а? — Тя се смее нервно, конфликтът не й е по вкуса. — Защо да е „твърде опасно“?

Капитана ги прекъсва:

— Ще ти пазим гърба през цялото време, Джейни. Пък и още не знаем какво точно става. Може да не е нищо особено. Надявам се да получиш поне малко информация от сънищата.

Кабъл клати глава и гледа към Джейни.

— Не, това не ми харесва.

Джейни повдига вежда.

— Да. Само ти можеш да вършиш опасни неща. Боже, Кейб! Наистина, аз сама трябва да реша.

Кабъл поглежда към Капитана за помощ.

Капитана безцеремонно го загърбва и се обръща към Джейни.

— Не ми трябва да мисля, сър. С вас съм — казва Джейни.

— Добре.

Кабъл се чумери.



През следващите трийсет минути Капитана им дава указания как да извличат информация от хората. За Кабъл е само припомняне — той вече цяла година е нарк — работи към отдела за борба с наркотиците в полицията (но Джейни си знае да не го нарича така). Негова бе заслугата за последното залавяне на наркодилър — бащата на Шей Уидцър, който разполагаше със златна мина от кокаин на яхтата си. А Джейни беше тази, която разбра къде е скрита стоката, когато господин Уилдър заспа в затвора. С Кабъл са добър отбор.

И Капитана го знае.

Затова понася сцените им — от време на време.

Капитана повтаря задачата и окуражава двамата гимназисти да не се отказват.

— Ако имаме работа със сексуален престъпник, трябва да хванем мръсника, преди да е наранил друг ученик от „Фийлдридж“.

— Да, сър! — отговаря Джейни.

Кабъл кръстосва ръце пред гърдите си и поклаща глава победен. Накрая се присъединява:

— Да, сър!

Капитана кимва и става от стола си. Инстинктивно Джейни и Кабъл също се изправят. Срещата е приключила. Но преди да излязат, Капитана се обръща към Джейни:

— Джейни? Трябва да поговоря с теб насаме. Кейб, свободен си.

Кабъл не се бави много. Изчезва, без дори да погледне Джейни. Джейни няма как да не се озадачи от такова поведение.

Капитана отива до един шкаф с папки и вади няколко по-дебели.

Джейни стои тихо. Наблюдава.

Любопитна е.

Капитана все още малко я плаши.

Защото Джейни е новак в тези работи.

Накрая Капитана се връща на бюрото с купчина папки и хвърчащи листове. Слага ги в кашон. Сяда. Поглежда Джейни.

— Това е поверително — обявява Капитана. — Разбираш ли какво означава?

Джейни кимва.

— Дори и Кейб не бива да знае, ясно ли е? Разбрано?

Джейни кимва със сериозен вид.

— Да, сър! — потвърждава.

Капитана гледа изпитателно Джейни, после избутва кашончето към нея.

— Това са доклади. Писани са в продължение на двайсет години. От Марта Стюбин.

Очите на Джейни се разширяват. Изпълват се със сълзи, въпреки опитите да ги спре.

— Познавала си я, нали? — пита Капитана почти обвинително. — А защо не го спомена? Трябваше да се досетиш, че ще проверя миналото ти.

Джейни не знае какво иска да чуе Капитана. Знае само собствените си подбуди. Бави се, но накрая се престрашава:

— Госпожица Стюбин е… беше… единственият човек, който бе наясно с това… това глупаво проклятие със сънищата, а аз дори не разбрах, докато тя не умря — казва Джейни и забожда поглед в скута си. — Толкова ми е мъчно, че не можах да поговоря с госпожица Стюбин. А сега всичко, с което разполагам, са случайните й посещения, когато реши да влезе в някой сън, за да ми покаже как се правят нещата. — Джейни преглъща буцата в гърлото си. — Напоследък не се е появявала.

Капитан Комиски в много редки случаи се затруднява да отговори. Но този определено е един от тях.

Накрая все пак успява:

— Марта никога не те е споменавала. Търсеше си заместник. Непрекъснато. Имаше и други като нея, преди години, но и те си отидоха. Трябва да те е открила наскоро.

Джейни кимва.

— Попаднах в един от сънищата й в старческия дом. Тя се обръщаше към мен и ми говореше, но аз не разбирах, че ме изпитва и учи. Не и преди да умре.

Тогава Капитана произнася:

— Мисля, че единствената причина да живее толкова дълго е било желанието й да намери следващия ловец на сънища. Теб.

За миг в стаята се усеща топлина.

После отново се възцарява деловият тон.

Капитана шумно кашля и продължава:

— Добре. Тук трябва да има доста интересни неща. Някои може да са тежки за преглъщане. Дай си поне месец да се запознаеш с тях. И ако нещо не разбираш или те притеснява, ела и го обсъди с мен. Разбрахме ли се?

Джейни я гледа. Няма представа какво да очаква от кашончето. Но знае какво Капитана очаква от нея.

— Да, сър! — отговаря. С увереност, каквато няма.

Капитана започва да подрежда бюрото си — знак, че срещата е приключила. Джейни се изправя решително и взема купчината листове.

— Благодаря ви, сър! — казва и излиза.

Излиза, без да види втренчения поглед на капитан Фран Комиски, която потупва замислено брадичката си с химикалката, дълго след като вратата вече е затворена.



Джейни кара към вкъщи, радвайки се на рехавите слънчеви лъчи, пробили през сивите облаци в студения януарски следобед. В същото време усеща злокобното присъствие на купчината материали, които й даде Капитана, и някаква несигурност, породена от странното отношение на Кабъл към задачата. Спира пред къщи. Влиза вътре, разменя бърз поглед с майка си и оставя книжата на леглото.

После ще се занимава с тях.

Сега умира от нетърпение да прекара последния ден от ваканцията с Кабъл.

Преди да се върнат в истинския свят на училището.

И да се преструват, че не са влюбени.



16:11

Джейни тича през дворовете към Кабъл — този път маршрутът е различен. За да не може никой от гимназията да я види. Добре че все пак онези, които имат значение за мисията им във „Фийлдридж“, живеят на километри от бедната част на града.

Въпреки това Джейни никога не паркира пред къщата му. В случай че Шей Уидцър реши да намине.

Защото Шей още си пада по Кейб.

И няма представа, че точно той е подредил баща й за наркотиците.

Звучи смешно.

Но всъщност не е.

Джейни влиза през задната врата, за по-сигурно. Има си ключ. В случай че Кабъл е заспал, преди тя да е дошла. Напоследък, откакто напусна работата си в старческия дом, Джейни има много повече време, което да прекарва с Кабъл.

Двамата имат необикновена връзка.

И когато всичко между тях е наред, е магическо.

Затваря вратата след себе си и се събува. Чуди се къде ли е той. Обикаля на пръсти, за да не го събуди, ако е решил да подремне, но не го открива никъде. Отваря вратата към сутерена и вижда, че долу свети. Слиза по стълбите и спира на последното стъпало, наблюдава го. Наслаждава му се.

Сваля суичъра и го пуска на пода. Обляга се на металната опорна греда и прави разтягане на ръце, гръб и крака. Иска да е силна и секси. Косата й пада върху лицето, докато се концентрира върху усилието.

Кабъл я вижда и оставя щангата на стойката. Мускулите му играят под пръснатите по корема и гърдите му релефни белези от изгаряне. Той е слаб, висок и стегнат. Не напомпан. Просто съвършен. И тя много се радва, че той вече не изпитва неудобство да стои без тениска в нейно присъствие.

Джейни усеща желание да го нападне още там, на лежанката. Но след всичко, което преживяха заедно за толкова кратко време, нито един от двамата не би допуснал връзката им да се обърка точно заради секса. А и Кабъл, достатъчно притеснен от многото си изгаряния, не е съвсем готов да покаже и тези под колана. Затова Джейни просто му се наслаждава от метър и половина разстояние. И се надява да е преодолял тревогите си относно новата й мисия.

— Очите ти пак блестят — казва той. — Радвам се да те видя отпочинала. И белегът ти е адски секси. — Взема кърпата, избърсва потта от лицето си, после подсушава и меднокафявата си коса. Няколко мокри кичура се спускат по врата му. Пристъпва към Джейни, приглажда косата й и внимателно разглежда трисантиметровия белег, който вече заздравява.

— Боже! — прошепва. — Прекрасна си! — Целува я нежно по устните, избърсва гърба и корема си и облича тениска.

Джейни премигва.

— Ти да не си надрусан? — смее се тя смутено. Още не е свикнала с такова внимание, още по-малко пък с комплименти.

Той се навежда и бавно прокарва пръст по лицето й — от ухото надолу по челюстта към шията. Сърцето й бие лудо, тя несъзнателно затваря очи с лека въздишка. Той се възползва от момента и покрива врата й с ефирни целувчици. Мирише на афтършейв и свежа пот, което я подлудява. Тя се притиска към него. Придърпва го още по-близо. Усеща топлината на кожата му през тениската.

Това, което и двамата искат, е докосването.

Прегръдката.

Прекарали са целия си живот без всичко това. Време е да наваксат.

Кабъл й подава щангата.

— Е… — започва Джейни предпазливо. — Вече по-добре ли приемаш моето участие в цялата история с… ъ, примамката?

— Не съвсем.

— Уф! — тя сваля тежестта до гърдите си и после я избутва нагоре.

— Не искам да го правиш!

Джейни се концентрира и повтаря движението.

— Защо? Какъв ти е проблемът? — тросва се тя.

— Просто… Не ми харесва. Може да те наранят. Да те изнасилят. Господи… — Гласът му изневерява. Стиска челюсти. — Не мога да те оставя да го направиш. Кажи „не“.

Джейни оставя щангата на Стойката и сяда на лежанката с пламнал поглед.

— Не го решаваш ти, Кейб.

Кабъл въздиша тежко и прокарва пръсти през косата си.

— Джейни…

— Какво? Мислиш, че не съм в състояние да се справя ли? Ти можеш да се забъркваш с разни опасни дилъри и да прекарваш по цели нощи в ареста, а аз не мога да направя нищо рисковано, така ли? Що за двоен стандарт? — изправя се и застава лице в лице с него.

Гледа го в упор.

Копринено кафявите му очи й отвръщат с молба.

— Това е различно — казва тихо.

— Защото не можеш да го контролираш ли?

Кабъл заеква:

— Не… Просто…

Джейни се ухилва.

— Хванах те! По-добре свиквай. Вече съм в играта.

Кабъл я гледа още минута. Затваря очи и бавно свежда глава. Въздиша.

— Продължава да не ми харесва. Не мога да понасям мисълта, че някакъв извратен учител ще се мотае около теб.

Джейни увива ръце около врата му и скланя глава на рамото му.

— Ще внимавам — обещава.

Кабъл мълчи.

После допира устни до косата й и примижава.

— Защо просто да не бъдеш единственото сигурно нещо в живота ми? — шепне.

Джейни се отдръпва и го поглежда.

Усмихва се съчувствено.

— Защото безопасно е равно на скучно, Кейб.



Джейни вдига тежести в продължение на почти час. Още три седмици и според Кабъл ще започне да забелязва резултатите. Всичко, което вижда сега обаче, са звезди посред бял ден от болките в седалищните мускули.



18:19

Джейни и Кабъл се настъпват един друг в малката кухня, докато приготвят риба във фурната и огромна планина от зеленчуци. Кабъл се храни здравословно. Настоява и Джейни да го прави. Още повече след като е изгубила толкова килограми. И след като той е разбрал какво я очаква оттук нататък в живота й.

— Побърквам се, като те гледам толкова слабичка, разбираш ли — мърмори той и проверява сьомгата. — И нямам предвид в онзи смисъл.

През нощта, когато Джейни остава да спи при него, той масажира пръстите на ръцете и краката й, докато тя се унесе. Защото от един лош кошмар пръстите й изтръпват и я болят с часове. Кабъл, който наскоро се е научил да контролира сънищата си — донякъде — е превърнал контрола в религия. Всеки ден медитира и упорито се настройва за спокоен, сладък сън с една-единствена цел — никакви сънища. Поне не докато Джейни е в дома му. За да може максимално дълго да са заедно. Вече е постигнал и първия си успех — цяла нощ спа, без да сънува, и Джейни го усети. Събуди се толкова свежа — беше неузнаваема.

Това е още една причина тази задача да го изнервя. Знае, че сънищата ще направят нещата по-трудни за нея, отколкото за него.

Поне физически.

А умствено? Емоционално? Определено ще е по-трудно за него.

Защото всичко това с любовта е непознато за Кабъл. И сега, когато е открил Джейни, желанието му да я закриля нараства с всеки изминал миг. Няма мъж във вселената, с когото да иска да я дели. Особено с отрепка.

Дори и тя да успее да изрови някакъв скандал.

От голям мащаб.

Най-големият, който гимназия „Фийлдридж“ някога е виждала.



22:49

Джейни остава през нощта.

— Всичко наред ли е? — пита тя с нежност в гласа.

След кратко мълчание Кабъл прошепва:

— Всичко е наред.

Прегръща я и двамата си говорят тихичко в леглото, както винаги правят.

Джейни първа повдига въпроса:

— Е, казвай. По всичко имаш отличен, нали?

Той я притиска силно. Затваря очи.

— Да.

— А аз имам петица по математика — признава тя накрая.

Той мълчи. Не знае какво би искала да чуе. Може би има нужда само да го каже и да приключи. Да го излее, да се отърси, за да престане да бъде толкова болезнено.

Изчаква за миг. И отговаря:

— Обичам те, Джейни Ханаган! Не мога да ти се наситя. Будя се сутрин и всичко, което искам, е да съм с теб. — Повдига се на лакът. — Имаш ли представа колко важно, колко необикновено е това за мен? В сравнение с някакъв глупав тест, който си правила в екстремни условия два пъти?

Каза го.

За пръв път на глас.

Джейни преглъща. С усилие.

Разбира какво има предвид. Напълно.

Тя също иска да му разкрие какво чувства.

Проблемът е, че Джейни не си спомня да е казвала „Обичам те!“ на никого. Никога.

Заравя глава в гърдите му. Как може да е живяла толкова години, без да се докосва до някого? Без прегръдки? С отпуснати, непотребни ръце, като пренебрегнат коледен подарък с панделка, неразвързана до последния миг.

Преговарят си плановете за утре, завити до ушите. Напълно различни програми — не като миналия срок, защото им трябва цялостна картина на училището. И напълно различни учители. Този път Кабъл си направи програмата заедно с директор Абернети, след като Джейни вече беше получила своята, без Абернети да има представа защо е избрал точно тези предмети, учители или часове. Директорът е наясно с работата на Кабъл. Но не знае за тази на Джейни и Капитана иска това да остане така.

Кабъл се беше съгласил с програмата, освен с едно. Единственото му настояване пред Капитана беше часовете им за самоподготовка да са по едно и също време. За да може да я прикрива, в случай че някой някога стане свидетел на онова, което й се случваше в библиотеката. Капитана се съгласи.

Миналия срок Кабъл и Джейни имаха еднакви програми. За което Кабъл твърди, че било чист късмет.

Джейни не вярва.

Или по-скоро й се иска да вярва, че той е търсил съвпаденията съзнателно. Джейни също има своите мечти.

Заспиват. Когато Кабъл започва да сънува, тя се събужда рязко, преборва се да се измъкне, отделя се от него, затваря вратата и си доспива на дивана.



3 януари 2006

6:50

Буди се от миризмата на бекон и кафе. Стомахът й стърже, но това е нормален глад, а не онова диво чувство, близко до припадъка, което изпитва понякога, след като цяла нощ е прекарала в кошмарите на другите.

Джейни не иска да отваря очи — той се е проснал цял върху нея, върху одеялата, с които е увита — целува я по ухото.

— Другия път ме изритай от леглото — прошепва. Тя се наслаждава на тежестта на тялото му.

Може би защото толкова често е изтръпнала и не чувства нищо.

Или защото беше толкова изтръпнала вътрешно, преди той да се появи.

Отваря очи, премигвайки. Трябва й време да се приспособи към ярката заслепяваща светлина в кухнята.

— Може ли да разместим мебелите този уикенд? — пита сънено. — Така че, когато оставам да спя тук, първото нещо, което виждам сутрин, да не са огнените пламъци на ада?

— Ооо! Не бъди кисела! Започва най-хубавата част от живота ни. Засмей се!

Шегува се.

Всеки, който се е насочил към колежа, знае, че най-хубавата част идва едва след четвъртата година. Но пък този срок можеше да е поне малко по-лесен.

Вече будна, Джейни го избутва от себе си, въпреки че би останала да лежи така цял ден.

— Душ — мърмори тя, докато се довлича до банята. Мускулите я болят от тренировката. Но болката е приятна.

Когато се връща, закуската е готова.

Най-накрая свикна да се храни тук, на тази маса.

Въпреки кошмара на Кабъл с ножовете и всичко останало.

Но трябва да си тръгва.

Обратно вкъщи, да нагледа майка си и да вземе колата.

Прилепва се плътно до него.

Не знае защо.

Знае само, че я прави щастлива.

Той я целува.

Тя го целува.

Целуват се.

И тя излиза.

Навън под краката й хрущи петдесетсантиметров килим от мичигански сняг. Тича до вкъщи. Проверява дали майка й има храна в хладилника. Взема пари за обяд.

С Кабъл случайно паркират един до друг пред училище, което прави Етел много щастлива, смята Джейни.



07:53

Кари й шляпва един зад врата.

— Хей, миличка! — провиква се тя, а очите й танцуват, както винаги. — Почти не те видях през ваканцията. Всичко наред ли е?

Джейни се ухилва.

— Добре съм. Виж ми супер якия белег.

Кари подсвирва, впечатлена.

— Как е Стю? Добре ли си прекарахте на Коледа?

— Ами, след оная история в ареста бях доста сдухана няколко дни, но какво пък, случва се. Вчера бяхме в съда и направих каквото ме посъветва. Свалиха ми обвиненията, но се наложи Стю да плати глоба. Все пак отърва затвора. Добре че не беше смъркал кока. — Последното изречение го произнася шепнешком.

— Много добре. — Джейни се усмихва широко. Знаеше, че ще свалят обвиненията на Кари. Просто нямаше право да я предупреди.

— О, това ми напомня нещо! — продължава Кари. Тършува из раницата си и вади хартиен плик. — Ето парите за колежа — казва. — Благодаря ти още веднъж, Джейни! Беше страхотно да дойдеш посред нощ да ни измъкнеш. А какво беше това с гърчовете? Много ме уплаши.

Джейни мига. Говоренето на Кари е почти винаги на пълни обороти и често сменя посоката. Но Джейни няма проблем. Защото така незабелязано избягва въпросите, на които не иска да отговаря.

Кари е малко егоцентрична.

И малко незряла, понякога.

Но тя е единствената приятелка на Джейни, а и двете са си ужасно верни една на друга.

— Ами нали знаеш — прозява се Джейни. — Докторът трябва да пусне още няколко теста и други някакви изследвания. Каза да спра работа за малко. Но ако случайно ме видиш пак да го правя, това с гърча де, не се притеснявай. Само внимавай да не си пукна отново черепа върху някой ръждясал ръб, става ли?

Кари потреперва.

— Брр, стига толкова! — казва. — Косата ми настръхва. Хей, чух, че Кабъл сериозно е загазил с ченгетата, заради целия този скандал с кокаина. Виждала ли си го оттогава? Интересно дали още е в затвора?

Джейни отваря широко очи.

— Не може да бъде! Наистина ли? Кажи ми, ако разбереш нещо от Мелинда и Шей.

— Разбира се! — Кари се ухилва.

Кари обича добрия скандал.

А Джейни обича Кари. Ще й се да не й се налага да има тайни от нея.



14:25

Джейни и Кабъл имат последен час в библиотеката. Сядат далече един от друг. Никой от учениците не изглежда сънен. Нещата вървят гладко.

Джейни — на любимата си маса в най-забутания ъгъл — завършва някакъв скучен проект по английски и се бори с домашното си по химия, втора част. Първото й впечатление от предмета е положително. Само още няколко зубъра го изучават. Но Джейни, след като вече е взела задължителните курсове, учи всичко, което може да й помогне за първата година в колежа. Висша математика, испански, химия и психология. Психологията е по настояване на Капитана.

— Важна е за полицейската работа — беше казала. — Особено за работата, която ти ще вършиш.

Смачкано хартиено топче се приземява върху листа й и отскача на пода. Джейни го вдига, зачетена в учебника, отваря го и го изглажда.

16:00?

Това пише.

Поглежда уж разсеяно наляво, между два реда рафтове, и кимва в знак на съгласие.



14:44

Учебникът по химия тупва на масата и всичко става черно.

Джейни обляга глава на дланите си, готова да влезе в поредния сън.

О, по дяволите, мисли си. Сънят е на Кабъл. Не е изненадана.

Поема риска, въпреки че напоследък се опитва да излиза от сънищата му, особено след като кошмарите се успокоиха. Но вечно любопитна, се задържа в този, знаейки, че звънецът скоро ще бие и училищният ден ще свърши.

Кабъл рови из гардероба си, методично навличайки едно върху друго блузи и пуловери, докато вече едва може да движи подобното си на балон тяло.

Джейни е смутена. Чувства, че навлиза в личното му пространство и излиза от съня.

Когато отново може да вижда, подрежда учебниците в чантата си и изчаква замислена да бие звънецът.



16:01

Мушва се през задната врата в къщата на Кабъл, изтупва снега от ботушите си и ги пъха в затопления дървен шкаф до вратата. Сгъва палтото си, оставя го до ботушите и слиза в сутерена.

— Хей! — изсумтява Кабъл от лежанката.

Джейни се усмихва широко. Разтяга леко болезнените си мускули, хваща петкилограмовите гирички и започва да прави клякания.

Тренират в тишина 45 минути.

И двамата си връщат лентата от изминалия ден.

Ще говорят за това по-късно.



17:32

Изкъпан и готов, седнал на малката кръгла маса в компютърната стая, Кабъл вади лист хартия и химикалка, докато Джейни включва лаптопа.

— Ето как трябва да изглеждат профилите ти — казва той. — Пратих ти образец по имейла.

Кабъл дава наставления за различните колонки и разяснява в детайли информацията, която следва да съдържа всяка. Джейни отваря образеца на екрана, мръщи се, сбръчва чело и попълва първата.

— Защо се мръщиш?

— Не се мръщя. Концентрирам се.

Кабъл вдига рамене с досада.

— Добре, значи, първо е госпожа Гардения, испански език, кабинет 112, и списъкът с учениците. Истинските им имена ли искаш, или испанските?

Джейни го поглежда, едва сдържайки се да не прихне.

Той се усмихва и лекичко я скубва за косата.

Тя пише бързо.

В смисъл, 90 думи в минута.

Използва всички пръсти, не само показалците.

Невероятно.

Кабъл я гледа ококорено.

— Мамка му! Ще попълниш ли и моите?

— Да. Но ако ми диктуваш. Когато местя поглед от екрана към листа и обратно ме заболява главата. И ставам много сприхава.

— Ама ти как…? — Знае, че тя няма компютър.

— В старческия дом — отговаря Джейни. — Картони, картони и пак картони. Документи, досиета, преписване на медицински термини, рецепти, такива неща.

— Леле!

— Защо не започнем първо с твоите? Така ще ми е по-лесно да разбера как да се оправя с моите.

Кабъл прелиства ръчно изписана тетрадка.

— Добре — съгласява се. — Вече съм си нахвърлял някои неща в училище — Не! Само не вдигай така свирепо вежда! Ще ги дешифрирам и ще ти ги диктувам, обещавам!

Джейни надзърта в бележките му.

— Какво по дя… — възкликва и грабва тетрадката.

Чете.

Вдига глава към него.

— Господин Зелен, госпожа Бяла, госпожица Скарлет… Това да не е професор Слива? А кой по дяволите е полковник Горчица? — избухва в смях.

— Полковник Горчица е директор Абернети — сърди се Кабъл.

Джейни спира да се смее.

Почти.

Всъщност се киска на всеки пет секунди, докато чете. Особено след като разбира, че госпожица Скарлет е господин Гарсия, учителят по индустриални науки.

— Кодирано е, Джейни. — На Кабъл, изглежда, наистина не му е забавно. — В случай, че изгубя тетрадката или някой случайно надникне през рамото ми.

Джейни спира с подигравките.

Но той е набрал инерция:

— Идеята е добра. Ти също трябва да си кодираш бележките, ако ще си водиш записки. Една глупава грешка може да провали прикритието ти. И тогава всички отиваме по дяволите.

Джейни чака.

Да е сигурна, че е свършил.

И казва:

— Прав си. Съжалявам, Кейб.

Сега е малко по-спокоен.

— Добре тогава, продължаваме. Първи час — висша математика. Господин Щайн. 134-ти кабинет.

Тя вкарва информацията, заедно със списъка на класа.

— Бележки? — пита.

— В тази кутийка — посочва той. — Пиши: лек германски акцент, склонност да заваля думите, когато е развълнуван, постоянно си играе с тебешира. Човекът е кълбо от нерви — пояснява Кабъл.

— Следва госпожа Палачинка. — Не се подиграват с името, защото я познават от години. — За нея нямам бележки. Тя е просто от типа „сладка закръглена лелка“. Не е профилът, който очаквам да ни интересува, но не изключваме никого, ясно? Ще продължа да я наблюдавам.

Джейни кимва и отива на третата страница, попълва нужната информация и за трийсет минути таблицата на Кабъл за деня е готова. Праща му я по имейла.

— Ще довърша домашното, докато работиш над твоите таблици, ако нямаш нищо против — казва той. — Питай, ако изникнат въпроси. И си записвай всякакви предчувствия, моментни мисли, подозрения — всичко. Няма грешни хрумвания.

— Схванах — отговаря Джейни. Трака умело по клавиатурата и приключва с профилите, преди Кабъл да завърши домашните си. Връща се на всеки учител и се опитва да си спомни някакви особености, обещава си да бъде по-наблюдателна на следващия ден.

— Е — започва сякаш между другото, когато Кабъл затваря учебниците, — общувахте ли си с Шей днес? — Не можеше да не забележи, че в три от дисциплините имат общи часове.

Кабъл я поглежда с лека усмивчица. Знае какво пита.

— Мисълта да бъда с Шей Уилдър ме кара да си избода очите с нож за масло — отвръща той и придърпва Джейни в лека прегръдка. Тя обляга глава на рамото му, той я гали по косата.

— Оставаш ли довечера? — пита след кратка пауза. С надежда в гласа.

Джейни мисли за кашона с документи на леглото си.

Мрази факта, че те просто си седят там, недокоснати. Като недовършено домашно. Не може да търпи това.

Но.

Не може да търпи и мисълта да остави Кабъл.

Въпросът увисва във въздуха.

— Не — решава накрая. — Трябва да свърша някои неща у дома.

Някак трудно е да си кажат довиждане тази вечер. Стоят на вратата, опрели чело в чело, приведени един към друг и неподвижни като статуи, докато устните им шепнат и нежно се докосват.



21:17

Джейни заварва пълна кочина вкъщи, след като петнайсет минути преди да влезе, се е крила зад близките дървета, докато Кари си изчисти колата от снега и потегли, вероятно към Стю. Джейни не иска да й задават въпроси откъде се прибира. Знае, че скоро ще дойде денят, в който Кари ще открие, че я няма, въпреки че колата й е отпред.

За щастие Кари и Стю прекарват повечето време заедно. Родителите на Кари го харесват. Дори и след като Кари не бе издържала и им бе казала за ареста. Изглежда са си отдъхнали, че не е на кокаин.

Естествено пак наказаха Кари. До живот. Както винаги.



21:25

Джейни се намества в леглото, завива се добре и отваря кашона с документи от Капитана. Вади първата папка и потъва в живота на госпожица Стюбин.

Изненада: Госпожица Стюбин никога не е била учителка!

И е била женена!

Ченето на Джейни виси отворено два часа. Крехката, съсухрена, сляпа, кльощава като щека бивша учителка, на която Джейни четеше любовни романи, е водила таен живот.



23:30

Главата пак я боли. Джейни затваря папката. Връща купа в кашона и го скрива в гардероба. Загася лампата и се мушва обратно под завивките.

Спомня си войника от съня на госпожица Стюбин.

„Госпожица Стюбин — мисли си Джейни с лека усмивка на устните — добре се е забавлявала навремето.“



01:42

Джейни сънува черно-бял сън.

Върви по улица „централна“ по здрач. Времето е дъждовно и прохладно. Джейни е била тук и преди, макар да не знае кой е градът. Поглежда с вълнение към ъгъла със старовремския магазин за битови стоки, но не открива мъж и жена, които да се разхождат, хванати за ръка.

— Тук съм, Джейни! — дочува слаб глас някъде зад гърба си. — Ела, седни!

Джейни се обръща и съзира госпожица Стюбин, седнала в количката си, до една пейка на улицата.

— Госпожице Стюбин?

Сляпата жена се усмихва.

— А, добре. Фран ти е предала бележките ми. Очаквах те.

Джейни сяда на пейката, сърцето й бие лудо. Усеща в очите й да напират сълзи и бързо премигва.

— Прекрасно е да ви видя отново, госпожице Стюбин. — Джейни плъзва ръка в съсухрените пръсти на жената.

— Да, ето те, наистина. — Госпожица Стюбин се усмихва. — Да започваме ли вече?

Джейни е озадачена.

— Да започваме?

— Щом си тук, значи си се съгласила да работиш с капитан Комиски, както направих и аз някога.

— Капитана знае ли, че сънувам този сън? — Джейни е объркана.

Госпожица Стюбин се усмихва лекичко.

— Разбира се, че не. Макар че можеш да й кажеш, ако искаш. Предай й също топлите ми чувства. Но аз съм тук, за да изпълня едно обещание към себе си. Да бъда близо до теб, както онзи, който ме научи и остана до мен, докато се увери, че съм напълно подготвена и напълно наясно с мисията си в живота. Тук съм, за да ти помогна с всичко, с което мога, докато вече няма да съм ти необходима.

Очите на Джейни се разширяват. „Не!“, иска й се да извика, но не го прави. Надява се да мине много, много време, преди госпожица Стюбин да престане да й бъде необходима.

— Ще продължим да се срещаме тук, докато преглеждаш досиетата на случаите, по които съм работила. Винаги когато имаш въпроси, свързани с бележките ми, се връщай при мен. Вярвам, че ще можеш да ме откриеш?

— Имате предвид да сънувам същия сън ли?

Госпожица Стюбин кимва.

— Да, мисля, че ще мога. Макар че отдавна не съм се упражнявала — отвръща засрамено Джейни.

— Знам, че си способна. — Ревматичните пръсти на старата жена се сключват леко около китката й. — Имаш ли поставена задача от Капитана?

— Да. Смятаме, че в гимназия „Фийлдридж“ се крие учител сексуален насилник.

Госпожица Стюбин въздъхва.

— Това е трудно. Бъди внимателна. И изобретателна. Може да се окаже сложно да намериш правилните сънища, в които да влезеш. Пази си силата. Бъди готова под всякаква форма да търсиш истината. Сънищата се случват на най-странните места. Бъди нащрек.

— Добре — съгласява се послушно Джейни.

Госпожица Стюбин накланя глава.

— А сега трябва да вървя.

Усмихва се и постепенно изчезва, като оставя Джейни сама на пейката.



02:27

Очите на Джейни трепват и се отварят в тъмнината. Тя забожда поглед в тавана и светва нощната лампа. Записва съня си в тетрадката. „Боже! — мисли си. — Невероятно!“

Усмихва се сънено, докато изгася лампата, обръща се и заспива.

Загрузка...