Великата китайска зоологическа градина

35.

Си Джей тичаше бързо, но безшумно по дървената пътека. Дъските скърцаха под краката ѝ. Водата в блатото се плискаше от движението на крокодилите.

Хамиш и другите тичаха зад нея, като също се опитваха да не вдигат много шум.

Нощта вече се беше спуснала, но беше сравнително лесно да се вижда благодарение на множеството прожектори по ръба на кратера. Пълната луна беше скрита зад плътни буреносни облаци.

Първите дъждовни капки затупаха тежко върху дъските.

Си Джей тичаше и се ослушваше дали китайците са се усетили. Когато откриеха, че американците, станали свидетели на касапницата, не са елиминирани, щеше да настъпи истински хаос. Засега обаче всичко беше спокойно.

– Си Джей Камерън – прошепна Го-Го, докато подтичваше до нея. – Позволи ми да отбележа, че си същинска Зина, шибаната принцеса воин! Добре се представи, Меденке.

– Благодаря, Го-Го – каза Си Джей.

– Наистина беше впечатляващо – обади се Грег Джонсън, когато се изравни с нея. – Къде се научихте да правите огнехвъргачки?

– В часовете по приложна наука в гимназията – отвърна Си Джей. – Честно казано, исках само да ги подпаля, да създам някаква суматоха. Гранатите бяха... ами... – Тя не довърши. И не спомена, че ръцете ѝ още треперят. Никога не ѝ се беше случвало да убива човек.

– Получиха си заслуженото – каза Джонсън и я погледна в очите. – Щяха да убият и вас, и всички ни. В момента въпросът е – и сега какво?

Си Джей се стегна.

– Сега трябва да се махнем – колкото се може по-далеч от блатото. Когато китайците разберат, че сме живи, ще пратят още войници, а. може би и вертолети.

– Съгласен. – Джонсън се обърна към Го-Го. – Хей, ти. Колко хеликоптера имат военните ви тук?

– Хей, тикво такава. Името ми е Го-Го или господин Го-Го, ясно? Да отговоря на въпроса ти. Общо седем хеликоптера – четири малки Z-10, два големи Ми-17 и един от онези наистина големите, с двете перки...

– „Чинук” – сети се Джонсън.

– Да, точно така. Той също е пълен с шибани оръжия. Драконите мразят хеликоптерите. Адски ги мразят. Виждал съм и няколко цивилни хеликоптера, но те идват само понякога и не са въоръжени, доколкото знам.

Джонсън се обърна към Си Джей. Продължаваха да тичат.

– Значи ще се крием и ще избегнем залавянето. А после?

– Първата ни работа е да намерим някакъв начин да се свържем с външния свят – работещ телефон или компютър. Трябва да повикаме помощ и да намерим къде да се скрием, докато някой не дойде да ни прибере – каза Си Джей. – Предполагам, че най-доброто място за криене е извън този кратер, така че след като намерим телефон, трябва да намерим начин да се махнем. Го-Го, къде е най-близкият телефон?

– В казиното. – Го-Го посочи над тръстиките. – Там има много офиси и стаи с купища телефони и компютри.

– Къде другаде? – попита Си Джей. – Искам няколко възможности.

Го-Го кимна към Драконовата планина, която се извисяваше в дъжда.

– Планината. В станцията, на въжената линия има офис на поддръжката. Да не забравяме и кабинета на управителя на ресторанта.

Си Джей погледна към дисковидния въртящ се ресторант на върха на планината и каза:

– Така, Колкото по-близо, толкова по-добре, така че тръгваме към казиното. Крием се, намираме телефон, викаме помощ, после се пръждосваме. Някой да е против?

Възражения нямаше.

– Измъкването през деня ще е почти невъзможно – каза Джонсън. – Трябва да го направим през нощта, докато е тъмно.

Без да спира, Си Джей се обърна и прецени Джонсън, С прошарената си коса и изваяните си черти той съвсем не беше грозен, но в него имаше нещо повече. Нещо в будните му сиви очи.

– Добре – каза тя. – Щом бягаме от китайската армия в долина, пълна с дракони, време е да изясним нещата. Не си просто помощник на посланика, нали?

– Аз съм заместник-шеф на отдела на Централното разузнавателно управление в американското посолство в Пекин – отвърна той. – Имам деветгодишен опит на терен преди да поема, това назначение и да ме пратят в Пекин, Трябваше да е безгрижна канцеларска работа. А виж ме сега.

– Защо им е на ЦРУ да пращат агент в нова зоологическа градина? – попита Си Джей. – Управлението знаеше ли за драконите?

– Не – твърдо рече Джонсън. – Не знаехме нищо за драконите. Знаехме за зоопарка, знаехме, че се строи, от години и че е с невероятни размери. Но китайците ни изненадаха с драконите. Държаха ги в пълна тайна. Изобщо не подозирахме.

– Тогава защо са те пратили тук с посланика? – Си Джей погледна към Сайм, който тичаше зад тях.

– Работата ми е да наблюдавам стратегическия ядрен арсенал на Китай и други екзотични оръжейни системи – каза Джонсън, – Една от причините китайците да запазят това място в тайна е в това, че то е построено на военна територия. Преди няколко седмици получих информация, че Втори артилерийски корпус на Народната освободителна армия, дивизията, която контролира ядрените и мощните конвенционални оръжия, е изпратила три шесттонни термобарични бомби на военното летище до зоологическата градина. Задачата ми беше да открия защо.

– Значи тук има летище? – попита Хамиш.

– На няколко километра на югозапад от основната долина – каза Джонсън. – Огледален образ на цивилното летище на източната страна, на което пристигнахме.

– Какво е термобарична бомба? – попита Си Джей,

– Най-мощното конвенционално оръжие след атомната бомба – отвърна Джонсън. – Мощността ѝ е приблизително четирийсет килотона. Често ги наричат вакуумни бомби. Първоначалният взрив изпарява всичко в радиус триста метра от епицентъра, а ударната вълна е много по-унищожителна – тя създава вакуум, който буквално изсмуква кислорода в радиус от шестнайсет километра. Всяко живо същество в този район се задушава, при това по ужасен начин. В някои доклади се казва, че вакуумът изкарва белите ти дробове направо през гърлото.

– Чудна картинка – обади се Хамиш.

– Значи става дума за грамадна гадна бомба – каза Си Джей.

– Най-грамадната, която можеш да получиш, без да е атомна – потвърди Джонсън.

– И китайците имат три такива тук?

– Да – каза Джонсън. – Следя трите термобарични бомби, откакто китайците ги купиха от руснаците при една много потайна сделка. Знам серийните им номера, кодовете за изстрелване, дори кодовете за блокиране.

– Но защо им е на китайците да ги докарват в зоологическа градина, пък била тя и пълна с дракони?

Джонсън сви рамене.

– След като вече знам какво има тук, според мен бомбите са един вид застраховка, последно средство в случай, че изгубят контрол върху зоопарка и драконите се измъкнат. Взривяваш бомба и губиш недвижим имот, но същевременно унищожаваш всичко живо на километри наоколо. Това решава проблема с драконите. Така или иначе, три от тези бомби са тук ... някъде.

Алеята направи завой и тръстиките от дясната им страна изчезнаха, разкривайки поразителна гледка.

От южната страна имаше широк и висок водопад. Езерото под него искреше в светлините на прожекторите, всичко бе забулено от ситния дъжд. От другата страна на водопада, на около половин километър, се издигаше Драконовата планина.

При други обстоятелства гледката щеше да е прекрасна, но не и тази нощ.

На Си Джей не ѝ харесваше тук. Водопадът бе твърде шумен, не можеха да чуят нищо приближаващо, било то дракон или хеликоптер. Алеята продължаваше наляво, към казиното...

Ослепителна бяла светлина, блесна, около нея някъде отгоре. После огромният Ми-17 прелетя тежко над главите им. Машината увисна във въздуха и насочи двата лъча към Си Джей. и групата в края на блатото.

От лявата страна на хеликоптера проблесна огън и върху дъските се изсипа дъжд от .куршуми.

– Във водата! – извика Си Джей и скочи от алеята миг преди тя да бъде нацепена на трески.

Цопна в застоялата вода на блатото, точно там, където тръстиките достигаха езерото. Краката, ѝ намериха дъното и тя отново се изправи. Отметна мократа коса от очите си....

... и видя пред себе си зейналата паст на огромен крокодил. Опашката му се мяташе насам–натам като на нервна котка. Беше същинско чудовище, дълго поне пет метра.

Си Джей нямаше какво да направи. Крокодилът я беше спипал. Тя го знаеше, той също.

С мощно замахване на опашката крокодилът се хвърли напред.

36.

Си Джей вдигна дясната си ръка да се предпази и крокодилът я захапа. Тя изкрещя от болка, когато предните зъби се впиха в рамото ѝ. Сякаш я беше стиснало гигантско менгеме. Очакваше да изпита изгаряща болка, когато зъбите на животното пронижат кожата ѝ, но дебелото ѝ кожено яке, взето от мъртвата дресьорка Им, беше бронирано с плочи от кевлар, които за щастие ѝ спестиха това.

Все пак крокодилът беше налапал цялата ѝ ръка и секунда по-късно грамадното влечуго я завлече под водата.

Моментен спомен за случая в Евърглейдс.

Мъжкият алигатор я завлича под водата, хванал главата ѝ в челюстите си. Зъбите му раздират бузата ѝ. Мехурчета и кафява вода изпълват всичко пред нея.

Има джобно ножче в чантичката на колана си. Малко, но остро.

Докато алигаторът започва да се върти, като едва не ѝ счупва врата, тя успява да измъкне ножчето.

Всички знаят, че ако наръгаш алигатор или крокодил в окото, той ще те пусне. Но ако главата ти е в устата му, това е почти невъзможно.

Затова Си Джей забива ножа в единственото място, което може да достигне – мекия корем на алигатора.

Ножът потъва в плътта. Алигаторът изсумтява от изненада, но не я пуска и продължава да се върти. Си Джей продължава да ръга корема му, разкъсва го, раздира кожата.

Раната на корема се разширява. Си Джей продължава да мушка. От раната потича кръв. Тя продължава да ръга. Започват да се изсипват черва.

Накрая въртенето става, по-бавно. Алигаторът отслабва. Си Джей продължава да нанася удари. Бори се за шибания си живот и няма да се предаде. Докато въртенето се забавя, тя забива ножа дълбоко в сърцето на животното.

То издиша шумно... и пуска главата ѝ.

Си Джей се дръпва назад, измъква се на калния бряг. Лицето ѝ е неузнаваемо, дрехите ѝ са на парцали.

Тя рухва в тинята, а някакви служители се появяват тичешком и стрелят във въздуха, за да разпръснат другите алигатори.

Си Джей губи съзнание.

Ще се събуди в болницата две седмици по-късно. Когато вижда съсипаното ѝ лице, годеникът ѝ Трой я напуска.

Този път беше различно. Този крокодил беше захапал ръката ѝ.

Цялата ѝ ръка, чак до рамото, се намираше в устата му. Макар че якето беше предпазило рамото ѝ от зъбите, силата на натиска си оставаше невероятна. Крокодилът имаше най-силната захапка на света.... добре де, без да се броят драконите.

При предишната атака Си Джей беше изпаднала в паника и бе действала под влиянието на адреналина.

Сега не беше така. Сега бе спокойна, с остър ум, който щеше да я извади от положението.

Приготви се за убийственото превъртане, което предстоеше всеки момент. Имаше план, но не можеше да си позволи да си счупи рамото при изпълняването му.

С мощно движение крокодилът се превъртя и я повлече.

„Това е, копеле такова. Върши си работата. Моят мозък, обаче е по-голям, от твоя”.

Крокодилът се опитваше да я удави, но докато се опитваше, Си Джей направи нещо странно – протегна дясната си ръка – ръката, която беше вътре в устата, – сграбчи меката тъкан в задната част на езика и я дръпна силно.

Тази мека тъкан представляваше палатална клапа, изключително важна за крокодила, тъй като затваря дихателната тръба, когато е под повърхността, и не позволява на водата да проникне в белите дробове.

И когато Си Джей повдигна палаталната клапа, водата нахлу в трахеята на крокодила.

Сега тя давеше него.

Крокодилът не разбираше какво става. Явно подобно нещо не му се беше случвало никога – жертвата да напада. Той се закашля, задави се, после...

... пусна Си Джей и избяга, размахвайки опашка.

Освободена от захапката на крокодила, Си Джей излезе на повърхността и пое глътка въздух.

Озова се в калейдоскоп от светлина и звуци.

Ревът на водопада и тежкият грохот на китайския вертолет изпълниха ушите ѝ; ярката светлина на. прожекторите я заслепи; а отнякъде гласът на Хамиш изкрещя:

– Си Джей! Зад теб!

Тя се обърна. Крокодилът се беше върнал. Беше събрал кураж за втора атака и сега се намираше само на метър и половина от нея.

Си Джей се напрегна за втория рунд. Стоеше на края на блатото, където високата тръстика се срещаше с проблясващата шир на езерото.

И тогава крокодилът спря.

Не нападна. Просто остана на място, като се взираше в нея от разстояние метър и половина.

След което направи нещо още по-необичайно.

Дръпна се назад.

Си Джей наклони глава настрани, Подобни неща просто не се случваха.

Намръщи се, мислите ѝ запрепускаха.

„Охо!"

Бавно, много бавно Си Джей се обърна към езерото зад нея.

Там, на метър и половина в другата посока, взиращ се в нея с очи, които едва се подаваха над повърхността, стоеше единственото животно на света, което би могло да подплаши петметров соленоводен крокодил.

Шейсетметров тъмнозелен дракон император.

Гигантското същество се взираше в Си Джей. Беше почти неестествено неподвижно.

Още масленозелени дракони се надигнаха от езерото около него – принцове. Три, после пет, после седем. Цяла глутница.

Дъждът плющеше във водата около тях. Виждаха се единствено подобните им на цепки очи, щръкналите уши и гърбовете им.

– Блатни дракони... – изпъшка Го-Го.

Си Джей се сблъска с нещо под повърхността. Погледна надолу и видя висока до кръста плексигласова преграда, която разделяше соленото блато от пресноводното езеро – границата между териториите на крокодилите и драконите.

Гигантският император я наблюдаваше.

Но не нападна.

И в момент на просветление Си Джей се досети защо.

Драконът все още имаше уши, а тя носеше часовника си с неговото защитно звуково поле.

Обърна се към Хамиш, Джонсън, Улф, Го-Го и Сайм, шито бяха наблизо, също на самата граница, и извика:

– Идете по-близо до драконите!

– Да не си се побъркала? – отвърна Улф.

– Си Джей! – извика Го–Г о. – Това са блатни дракони. Те са много агре...

– Не могат да ни нападнат, докато сме е щитовете си! Крокодилите обаче могат!

– Стой! Остани на място! – извика глас от високоговорител на хеликоптера над тях. Автоматичен откос мина през водата недалеч от Си Джей,

Драконите заръмжаха и засъскаха към хеликоптера Очевидно имаха опит с подобни машини.

Си Джей видя как Джонсън вдига новопридобития 9-мм пистолет нагоре и се запита какви ги прави. Пистолетът беше безпомощен срещу тежкия хеликоптер.

Джонсън бързо изстреля три куршума.

От хеликоптера, при горната част на прозорците на кабината, се разлетяха искри.

Джонсън се намръщи. Явно беше пропуснал онова, в което се целеше.

После стреля отново и Си Джей се досети.

Малка, експлозия избухна на фюзелажа на хеликоптера, точно над кабината, и Си Джей видя как нещо отхвърча настрани.

Антената, създаваща звуковия щит.

Големият хеликоптер вече не бе защитен.

Блатните дракони реагираха моментално.

Императорът се надигна от езерото с мощен рев, който заглуши роторите на хеликоптера и грохота на водопада.

В целия си ръст бе невъзможно огромен. Направо гигантски.

Ми-17, един от най-големите хеликоптери на света, изглеждаше като играчка в сравнение с грамадното животно. Драконът разпери ципестите си криле и от тях се изсипаха същински порои. Със заострените си уши, подобното на скелет тяло и огромни криле той приличаше на разгневен демон, надигнал се от самия ад,

С бързо движение драконът сграбчи хеликоптера с предните си лапи и се гмурна под водата заедно с десеттонния хеликоптер!

Тежката машина падна с опашката напред, с насочени нагоре прожектори, чиито лъчи пронизаха небето, след което просто изчезна под вълните на езерото. Роторите разпениха водата. Лъчите на прожекторите се превърнаха в зловещо зелено сияние, докато потъваха в мрачните дълбини. Скоро те също изчезнаха и отново се възцари мрак.

– Мътните да ме вземат... промълви втрещеният Хамиш.

– Хайде – каза Джонсън и хвана Си Джей за ръката,

– Насам,

И я задърпа през дълбоката до гърдите вода към водопада.

Си Джей се остави да я мъкнат. Погледна назад към пътеката и видя онова,, което Джонсън явно вече беше видял – подскачащите светлини на коли, идващи откъм казиното.

– Изключваме казиното като опция – каза Джонсън,

– Трябва да продължим към планината. Ако пресечем езерото зад водопада, може би няма да успеят да ни видят.

И задърпа Си Джей през водната завеса.

Зад водопада беше някак по-тихо, единствения звук бе постоянният грохот на водата. Дълга скална стена продължаваше на юг, скрита зад каскадата. Тук беше по-плитко, водата стигаше само до кръста.

– Всички да се размърдат – извика Джонсън и продължи решително напред с пистолет в ръка. — Не можем да спираме.

Газеха зад водопада, скрита зад водната завеса.

Хамиш вървеше отпред със Си Джей и Джонсън. Той беше ходил в Афганистан и Ирак и бе виждал доста смахнати неща в онези адски дупки, но тук, в тази зоологическа градина, все още се опитваше да осъзнае всичко ставащо.

През целия им път зад водопада ги следваха блатни дракони – следваха ги по петите и от време на време ги стряскаха, като подаваха глави през водната завеса.

Но не нападаха. Звуковите щитове на часовниците все още си вършеха работата.

Хамиш си помисли, че блатните дракони са най-грозни от всички, които бе видял досега. Може би причината бе просто в цвета. Жълтодрехите, пурпурните и червено гърдите имаха някакъв стил с ярките си цветове. Тези масленозелени дракони с техните по-тъпи муцуни и кожа на петна изглеждаха като противни чудовища. Начинът, по който се спотайваха във водата, също не помагаше за подобряване на впечатлението.

Хамиш си спомни зеления грозник, който се бе появил изневиделица в Люпилния център и бе нападнал червеногърдия принц, и каза на Го-Го:

– Тези дракони изглеждат различно от другите.

– Защото са различни – отвърна Го-Го. – Блатните дракони са първите резултати от биоинженерната програма.

– От кое? – попита Улф. Той не беше виждал Люпилния център.

– Програмата за развъждане на крокодили каза Си Джей.

– Шефовете искаха повече дракони и затова използваха женски соленоводни крокодили като приемници

на оплодени драконови яйца – обясни Го-Го. Програмата в крайна сметка успя да произведе много „чисти дракони, предимно червеногърди, жълтодрехи и източни сиви, но в началото, докато биоинженерите се мъчеха да намерят правилната генетична матрица, се получи неочакван тип дракони – тези, които наричаме блатни.

– Значи блатните дракони не са се появили от яйцата в първоначалното гнездо, така ли? – попита Хамиш.

– Точно така – потвърди Го-Го. – Те са съвсем нови, изцяло дело на човешка ръка. Изкуствено създаден дракон, на практика девет части дракон и една част крокодил, получен тук, във Великата драконова зоологическа градина.

– Което е и причината да се различават толкова от останалите – каза Хамиш.

– Именно.

– Бяхме във вашия Люпилен център – каза Си Джей. – Не бих го нарекла най-приятното място на света.

– Определено не е. Както можете да си представите, драконовите яйца са много по-големи от крокодилските. Раждането на дракон убива крокодила приемник.

– Какво! – възкликна Хамиш. – Нима убивате крокодила майка, за да получите драконово яйце?

– Родилният канал на женския крокодил не е достатъчно широк за яйцето на дракон, така че се прави секцио. За съжаление операцията е фатална за майката. Много добре знам, че е безсърдечно и жестоко, но за шефовете ми това е приемлива жертва за създаването на този изумителен зоопарк,

– Приемливи жертви както нас – каза посланик Сайм.

– Да – тихо потвърди Го-Го. – Също като нас.

След около половин час газене във водата стигнаха края на водопада и се озоваха пред ниска скална стена.

– Аз ще мина пръв – каза Хамиш и започна да се катери.

Грохотът на водата изпълваше ушите му. Ако от другата страна ги чакаше втори китайски хеликоптер, нямаше да го разбере, докато не подаде глава над скалата. След кратко изкачване предпазливо надникна над ръба… и бе заслепен от ярката светлина на внезапно включен прожектор.

От другата страна на водопада ги чакаше втори Ми-17, кацнал, със спрян двигател. Десетима войници се бяха разпръснали в полукръг и бяха насочили автоматите си право към Хамиш,

37.

Си Джей, Хамиш, Улф, Джонсън, Сайм и Го-Го излязоха изпод водопада с вдигнати ръце.

Дъждът се беше засилил.

Хеликоптерът беше кацнал на пет-шест метра над тях, върху каменна платформа, гледаща към водопада.

Зад него се извисяваше Драконовата планина – стръмен склон от неравна черна скала. Каменни стъпала водеха нагоре от водопада към платформата за наблюдение и продължаваха подобно на туристическа пътека нагоре към върха.

Си Джей се намръщи.

Предишния път китайците можеха да предположат, че ще ги открият в блатото. Сега обаче беше различно. Преследвачите им сякаш знаеха къде отиват. Запита се как...

И тогава, вдигнала ръце над главата си видя часовника на китката си. На него примигваше малка светлинка.

Устройството явно не генерираше само звуков щит, а вероятно имаше и джипиес предавател, чрез който китайците можеха да следят всичките си гости.

„През цялото време са знаели къде отиваме”.

Загледана в ръцете си, тя се запита и защо си прави труда да ги държи вдигнати. Най-вероятно войниците щяха да ги екзекутират на място...

Китайският капитан, командващ войниците – с военен таблет в едната ръка и с пистолет в другата – излая заповед и хората му се прицелиха.

Наистина щяха да ги застрелят, тук и сега.

– Ох, по дяволите.... – промърмори Си Джей.

Нещо много голямо префуча между нея и хеликоптера и внезапно от дванайсетте войници останаха само шестима. Едрото нещо бе последвано от второ и от шестимата войници остана само един – капитанът, сам и объркан.

Си Джей рязко обърна глава и видя два безухи червеногърди царе да се отдалечават, сграбчили китайските войници в ноктите си и захапали двама от тях.

Пилотите реагираха моментално. Запалиха двигателите на хеликоптера и роторите започнаха да се завъртат.

Капитанът се втурна към машината и в този миг с ужасяващ рев двама червеногърди принцове, също безухи, се спуснаха от дъждовното небе и го събориха на земята.

Единият го задържа, а другият хвана главата му в ноктите си и я откъсна.

След това принцовете скочиха към. хеликоптера. Роторите му вече се въртяха бързо и през тях. Си Джей виждаше пилотите, вперили обезумели погледи към новопоявилата се заплаха.

Принцовете се хвърлиха право през предното стъкло на хеликоптера и миг по-късно Си Джей виждаше единствено опашките им, които се мятаха насам-натам, докато драконите довършваха пилотите, пръскайки кръв през страничните прозорци на кабината.

Отначало Си Джей гледаше втрещена. Жестокостта на атаката бе смайваща.

Но после наклони глава настрани. В случващото се имаше нещо странно, но не можеше да прецени какво точно...

– Бягайте! – извика Джонсън, – Няма да ни се отвори друг такъв шанс!

– Стълбата! – извика Го-Го и посочи стъпалата, изсечени в планинския склон над и зад хеликоптера. – Минава покрай аварийния изход в склона на планината!

– Разбрано! – Си Джей вече тичаше, когато царете се върнаха.

Докато бягаше покрай обезглавеното тяло на китайския капитан, тя зърна военния таблет, който лежеше на земята до протегнатата му ръка.

Грабна го и го напъха в страничния джоб на панталона си, докато единият от царете прелетя ниско и бързо над нея, вдигайки вятър, който едва не я събори, след което звярът се блъсна в истинската си цел – хеликоптера.

Огромният Ми-17 се разклати. Драконът го удари отново и този път хеликоптерът се килна на една страна точно зад Си Джей и групата ѝ.

Всички се метнаха напред, а вертолетът се сгромоляса зад тях. Драматично наклонените ротори съскаха като циркуляри, опасно близо до бегълците. Оръжия и сандъци се изсипаха от отворените врати и се пръснаха по земята.

– Вземи оръжие! – извика Джонсън и Си Джей грабна някакъв пистолет, който се бе озовал до нея. Джонсън грабна нещо по-голямо – някакъв дълъг правоъгълен калъф.

– Нагоре! – извика Си Джей и поведе. Го-Го тичаше зад нея, следван от Джонсън, Хамиш, Улф и Сайм.

Си Джей вземаше по две стъпала наведнъж и се беше изкачила над разбития хеликоптер, когато единият от безухите царе се приземи като някакъв гигантски орел точно пред нея и изрева в лицето ѝ! Това беше класическо поведение на хищник, целящо да подплаши жертвата и да я накара да замръзне от ужас.

Си Джей обаче не беше обикновена жертва.

Изстреля два куршума право в лявото око на дракона.

Той изрева, изгуби равновесие и падна от стълбата. Дългата му шия попадна между перките на хеликоптера и драконът бе моментално гилотиниран. Главата му отхвърча в отвратителен фонтан от кръв.

Друг писък накара Си Джей рязко да се обърне.

Вторият безух цар бе видял края на другаря си и сега се насочваше право към Си Джей.

– Ох, Господи... – изпъшка Го-Го.

Този път гледката на връхлитащия ги дракон с разперени нокти, зейнала паст и ужасяващ писък накара дори Си Джей да замръзне. Царят приближаваше бързо, твърде бързо, за да успеят да се измъкнат. Пистолетът ѝ беше безполезен. Никой нямаше да остане жив, за да описва тази гледка.

До Си Джей се чу глух звук и внезапно димна следа се понесе право към приближаващия дракон – следа от ракетата, изстреляна с гранатомета, който Грег Джонсън беше извадил от калъфа.

Ракетата улучи дракона и експлозията освети дъждовната нощ. Едното крило на царя се откъсна от тялото и главата на звяра клюмна безжизнено, но поради набраната инерция той продължаваше да се носи право към тях,

– Бягайте! – извика Джонсън. – Ще ни удари!

Си Джей се втурна нагоре по каменните стъпала, следвана плътно от Го-Го и Джонсън.

Хамиш, Сайм и Улф скочиха надолу миг преди драконът да се блъсне в скалата с феноменална скорост, превръщайки цялата част от стълбата на пух и прах, след което рухна мъртъв на платформата долу.

Когато прахта се разсея, Си Джей откри, че имат нов проблем.

Сега в средата на каменната стълба зееше шест-метрова пропаст, която разделяше групата.

Тя, Джонсън и Го-Го бяха от горната страна, а Хамиш, Сайм и Улф – от долната.

Си Джей и Хамиш се погледнаха през дъжда.

– Бягай, Кас! – извика той. – Ние ще намерим друг път!

Тя знаеше, че е прав – трябваше да продължат, при това веднага, – но не искаше да оставя брат си.

– Хамиш! – извика му тя. – Ако не се засечем, намери радио и използвай старата позивна, двайсет на двайсет.

– Двайсет на двайсет, дадено! – извика той. – А сега тръгвай...

– Чакай! – Си Джей махна часовника си и го вдигна. – Свалете си часовниците. Следят ни по тях! – И захвърли часовника си към останките от хеликоптера.

– Но така няма ли да останем без щитове? – обади се Сайм. – Драконите ще могат да се доберат до нас!

– Сменяме един хищник с друг! – извика Си Джей. – Драконите нямат проследяващи устройства и автомати!

Хамиш свали часовника си и го хвърли.

– Добре, а сега върви!

– Пази се! – извика му Си Джей.

– Ти също! – сериозно отвърна Хамиш.

Си Джей побягна нагоре по стъпалата, следвана от Джонсън и Го-Го, вир-вода от дъжда, отделена от брат си и без предпазния щит на часовника. А без него бе изложена за атаката на всички дракони във Великата драконова зоологическа градина на Китай.

38.

След кратко изкачване по склона Си Джей, Джонсън и Го-Го стигнаха до плитка пещера. Вътре в нея имаше изкусно скрита червена врата в бетонна стена с надпис АВАРИЕН ИЗХОД.

– Това е аварийният изход от планината – каза Го-Го. – Ако има пожар в ресторанта или станцията на въжената линия, при евакуирането се стига дотук.

Си Джей открехна вратата и видя дълъг слабо осветен коридор, който продължаваше най-малко осемдесет метра навътре в планината.

– Има ли стълба в другия край на тунела? – попита Джонсън.

– Да.

– И по нея ще стигнем до върха на планината?

– Стига да си във форма, таен агенте.

– Да се размърдаме – каза Си Джей.

Тримата забързаха през бетонния тунел.

Хамиш Камерън тичаше с всички сили през дъжда, следван от Улф и посланик Сайм,

Движеха се покрай подножието на Драконовата планина, следвайки кална пътека, като непрекъснато оглеждаха небето за дракони,

– Хей – каза Сайм, докато тичаха. – Какво е това двайсет на двайсет, което спомена сестра ти?

– Като бяхме деца, татко редовно ни водеше на преходи в националните паркове – отвърна Хамиш. – Заръчваше ни, ако се разделим, да намерим рейнджърски пост и да използваме радиостанцията. Нагласяме я на двайсети канал и се обаждаме двайсет минути след кръглия час – и така всеки час, докато не ни отговори. Той също нагласяваше своята радиостанция на този канал. И така, двайсет на двайсет.

– Хитро – каза Сайм. – Случвало ли ви се е да го използвате?

– На няколко пъти.

– Май ще е от полза и когато си в зоопарк с дракони, в който всичко се е сплескало – каза Сайм.

– Да. – Хамиш погледна назад, без да спира да тича. Докато тичаха покрай преобърнатия хеликоптер, единият от принцовете ги беше забелязал и сега Хамиш чуваше рева на дракона някъде зад тях...

Туп!

Втори принц кацна право пред него, с разперени нокти и зейнала паст!

Хамиш се метна вдясно от пътеката и в следващия миг се хлъзгаше надолу по кален склон. Улф и Сайм явно бяха постъпили по същия начин, защото чу виковете им. зад себе си.

Бяха извадили късмет. Пързаляха се много по-бързо, отколкото биха могли да тичат, и това им даде известна преднина пред драконите. Хамиш продължи да се пързаля стотина метра, преди да стигне до една скала и да спре в плитка кал на локва. Улф и Сайм цопнаха също така тромаво зад него.

Хамиш скочи на крака и видя високия водопад отдясно. Езерото беше пред него, а на другия му бряг се издигаше разрушеният замък, забулен от дъжда, и осветен от прожектори.

Знаеше къде са – намираха се в западната част на долината, близо до водопада, в който бе паднала кабината им.

– Страхотно. Отново сме в изходна позиция – промърмори той.

– Не съвсем – каза Улф и посочи надясно.

На брега край водопада се издигаше малка постройка с пристан, на който бяха привързани няколко лодки.

Внезапен крясък накара Хамиш да погледне нагоре, Червеногърдите принцове кръжаха в дъждовното небе над тях.

– Към постройката! – викна той и побягна отново.

Задъхана, Си Джей тичаше нагоре по стъпалата в Драконовата планина заедно с Джонсън и Го-Го. Стълбата сякаш нямаше край.

Стотици миели минаваха през ума ѝ – дракони и крокодили, китайски войници е автомати и гигантски хеликоптери, завличани под водата.

Но зад всичко това имаше нещо друго.

Нещо в атаката на безухите дракони я глождеше. Нападението беше така координирано, така преднамерено и в същото време...

Драконите бяха интелигентни. Но както бе казал Бен Патрик, тяхната интелигентност беше интелигентността на древни влечуги, а според нейния опит влечугите винаги действаха целенасочено. Крокодилите и алигаторите бяха абсолютно праволинейни в мисленето си. Не правеха нещата наполовина, а атаката на драконите ѝ изглеждаше някак недовършена.

„Освен ако още не е приключила...” – помисли си тя.

Спомни си различните атаки на драконите – първо срещу кабината от въжената линия, после използването на кабината за щурмуване на административната сграда и да проникнат в станцията за управление на отпадъците. А преди малко бяха атакували два хеликоптера, в блатото и в подножието на планината,

Трябваше да има някаква цел, но засега Си Джей не можеше да определи каква е тя.

След десетина минути забързано изкачване стигнаха до площадката в горния край на стълбата.

Си Джей се преви, мъчеше се да си поеме дъх.

На площадката имаше врата и електрическо табло, монтирано на стената. То беше отворено и на металната му врата имаше карта на зоологическата градина:

Докато я гледаше, Си Джей осъзна, че вече е виждала тази карта.

Това бе картата на подземната мрежа от кабели, която бе видяла в контролната зала.

– Си Джей? – задъхано се обади Джонсън. – Какво има? Трябва да продължим.

– Чакай малко... – отвърна Си Джей, без да откъсва поглед от картата.

Помисли си за другите две карти на зоопарка, които бе видяла от пристигането си тук.

Първата беше на смартборда в Люпилния център, онази с хиксовете по нея.

Втората бе черната цифрова карта в главната контрол на зала и на таблета на полковник Бао в ловния парк – картата, която показваше драконите като движещи се разноцветни точки.

Си Джей си представи първата карта, онази от дъската в Люпилния център:

Спомни си хиксовете по нея и въпроса „ЗАЩО КОПАЯТ?”

„Хиксовете - помисли си тя. - Това са местата, на кои го драконите са били забелязани да копаят, но онзи, който ги е отбелязал, вероятно Бен Патрик, не е можел да обясни защо го правят. Местата изглеждат случайно разхвърляни.”

Сега Си Джей се вгледа по-внимателно в картата на електрическото табло.

Погледът ѝ се съсредоточи върху захранващите кабели в кратера:

И изведнъж видя връзката.

– Кабелите... – каза тя високо.

– Какво? – озадачи се Джонсън. – Какво кабелите?

– Хиксовете на онази дъска в Люпилния център отговарят на електропроводите в зоопарка на тази карта. Драконите не са копаели хаотично. А са имали план, цел.

– Какви ги говориш? – попита Го-Го.

– Вашите дракони са се подготвяли от доста време за днешния ден, Го-Го – каза Си Джей. – Благодарение на своите ампули на Лоренцини те могат да долавят електрическата енергия. Надушили са захранващите кабели и копаят покрай тях в търсене на източника на електричество на зоопарка. Това търсене ги е довело до – тя заби пръст в картата – административната сграда, която бе първата им цел.

Джонсън и Го-Го впериха изумени погледи в картата.

– Това обаче не може да е всичко... – каза Си Джей. – Трябва да видя...

Опита се да си спомни черната цифрова карта от таблета на Бао, на която също бе отбелязана административната сграда, но после се сети, че не е нужно да си я припомня.

Тя беше у нея.

Извади подобния на айпад военен таблет, който бе взела от обезглавения капитан, и го погледна.

Точките, показващи червеногърдите дракони, които се бяха струпали в административната сграда, сега я напускаха.

Си Джей увеличи изображението и го центрира върху тях.

Повечето точки бяха неподвижни; тя предположи, че показват мъртви дракони.

С изключение на две.

Те все още се движеха.

И се намираха малко извън кратера, в някакъв проход.

– Да изясним нещата – каза Джонсън. – Твърдиш, че електрическите кабели са отвели драконите до административната сграда. И после те са използвали кабината и цистерните, за да си пробият път в нея.

– Да – потвърди Си Джей. – И ако се съди по тази картина, два от тях още са вътре. Го-Го. – Тя вдигна таблета. – Какъв е този проход, в който се намират тези две точки?

Го-Го погледна екрана и сви рамене.

– Сервизен тунел за подземните кабели.

– Може ли дракон да излезе от зоологическата градина по него? Да кажем, принц?

– Не. Дори човек не може да излезе през него. След стотина метра тунелът свършва в малка дупка в стената, през която минават кабелите. Нататък е тръба с диаметър трийсетина сантиметра, така че никой дракон не би могъл да се напъха в нея. По тръбата минава... О, не!

Го-Го млъкна и лицето му стана бяло като платно.

– Какво? – попита Джонсън. – Какво минава по тръбата?

Си Джей вече знаеше отговора.

– Някакъв главен електропровод, предполагам.

Го-Го кимна.

– Главният електропровод, основният кабел, който осигурява, електричество на цялата зоологическа градина. Прекъснеш ли го, всичко спира – цялото осветление, антените на звуковите щитове – той преглътна – и вътрешният електромагнитен купол над долината също.

– Това място не може да няма резервни генератори – отбеляза Джонсън.

– Има, но не работят – каза Си Джей. – Драконите са им видели сметката при атаката. Чух Бен Патрик и полковникът да говорят за това.

Джонсън и Го-Го се спогледаха разтревожено.

Си Джей се обърна решително към тях.

– Господа, драконите в този зоопарк не са започнали днешната си атака просто така. Това е координиран план. Тези същества не искат да ни избият или просто да сеят хаос. Те изпълняват грижливо подготвена операция, чиято цел е да се измъкнат от зоологическата градина. Точно това правят. Затворниците на Великата драконова зоологическа градина opганизират бягство.

– Чакай малко – каза Го-Го. – Дори да успеят да елиминират вътрешния купол, има и втори. Те не могат да се измъкнат.

– Господи, още ли не схващаш? Точно това е основният проблем на зоопарка – отвърна Си Джей. – Още от самото начало подценявате тези създания. Драконите не приличат на никое друго животно на тази планета. Те са умни и мотивирани и съм готова да се обзаложа, че имат план как да се справят и с втория купол.

39.

Сребристият „Рейндж Роувър” се носеше по североизточния ъгъл на Великата драконова зоологическа градина на Китай, чистачките му работеха ожесточено изпод гумите му хвърчаха пръски.

Вътре се намираха двамата оцелели членове на Политбюро, съпругата на единия и малката Мини.

След известно време джинът беше настигнат от втори и от два военни камиона, пълни с войници. Във втория „Рейндж Роувър” пътуваха тримата най-старши във Великата драконова зоологическа градина – Xv Тан, полковник Бао и директор Джоу.

Конвоят вече се носеше по околовръстния път покрай източната стена на долината, обратно към главния вход.

Мислите на Ху Тан препускаха бясно.

Това беше най-лошият гаф дотук. Първо инцидентът в крайречното село, когато един млад дракон с дефектен чип беше разкъсал осем души, преди да бъде убит. После пробивът миналия месец, когато се наложи да ликвидират американския специалист Бил Линч – тогава освен него умряха още деветнайсет души. Но това сега беше най-големият инцидент. Само разчистването и възстановяването на административната сграда щяха да отнемат най-малко година.

Това бе пълна катастрофа както за зоологическата градина, така и за кариерата му. Ху Тан започна да нахвърля наум доклада, който трябваше да изнесе пред Политбюро, да обясни забавянето и да посочи виновниците. Реши, че ще хвърли вината върху чуждестранните консултанти по сигурността.

Седящият до него полковник Бао докосна слушалката си и след миг отсече:

– Значи трябва да са някъде по Драконовата планина! Пратете Първи разузнавателен отряд. Да намерят американците и да ги убият, или ще изправя тях пред наказателната рота.

После се обърна към останалите.

– Американците са се измъкнали от нашите хора в блатото. Проследихме ги по чиповете в часовниците до другата страна на водопада, но после имало атака на дракони. Унищожили другия хеликоптер и избили хората ни. Американците се измъкнали и изгубихме джипиес сигналите им. Явно са свалили часовниците.

– Не бива да се допуска да напуснат долината – каза Ху Тан. – Залогът е твърде голям.

– Разбирам – отвърна Бао.

Отново докосна слушалката си и се заслуша.

– В административната сграда? Под нея? – Полковникът се намръщи. – Ако няма изход, пратете Втори разузнавателен в тунела да ги убие.

– Какво става? – попита Ху Тан.

– Оказва се, че в административната сграда все още има два дракона. Намират се в тунела за кабели, който започва от станцията за отпадъци. Тъпите животни сигурно си мислят, че ще се измъкнат. Скоро ще са мъртви. Както и американските ни гости.

След няколко минути отряд от дванайсет китайски командоси „разузнавачи” пристигна при входа на тунела в станцията за управление на отпадъци.

Тези мъже не бяха редовни пехотинци, а от специалните части, което означаваше, че не бяха въоръжени с китайски копия на руски автомати. Носеха немски „Хеклер & Кох” МН-7 със специален компактен гранатомет М40 под цевите.

Огромната бетонна зала изглеждаше така, сякаш в нея се бе водила война, което не беше далеч от истината. Навсякъде бяха пръснати трупове и останки; боклукчийските камиони бяха преобърнати, имаше дори няколко мъртви дракона, сред които огромен цар.

Външната порта на западната стена си беше затворена. Зад дебелите решетки валеше дъжд. Портата бе издържала нападението на драконите.

Командирът на екипа видя невзрачната врата в отсрещния ъгъл на залата, отляво на външната порта.

През нея се влизаше в сервизния тунел. Според дадената му информация през него минаваха електрически и комуникационни кабели; тунелът даваше на инженерите достъп до кабелите в случай на претоварване или авария. След стотина метра той свършваше със сляпа стена. Двата дракона вътре бяха лесни мишени.

– База, тук Разузнавач две, пристигнахме в станцията за отпадъци – докладва той в микрофона си. – Видяхме тунела. Готови за влизане.

– Разбрано, Разузнавач две – отвърна гласът в слушалката.

– Пригответе се – обърна се командирът към хората си.

Китайските командоси вдигнаха автоматите си и тръгнаха към входа на тунела.

40.

Си Джей се обърна към вратата, извеждаща от площадката.

– Добре, Го-Го. От другата страна на тази врата е …?

– Станцията на въжената линия. В средата на планината сме.

– Там има ли офис с телефон или компютър?

– Да. Офисът на поддръжката. Намира се в ъгъла на станцията.

– Добре, да действаме! – Си Джей хвана дръжката на вратата и я открехна едва-едва. Пространството от другата страна бе тъмно, като от време на време проблясваше светлина. Тя надникна – и се озова точно срещу зъбите на атакуващ дракон цар!

Си Джей отскочи с вик назад и падна тромаво по задник. Го-Го се изкиска тихо.

Си Джей вдигна очи и видя,, че драконът над нея е всъщност каменно изображение в реални размери, изсечено в стената на станцията.

Мислено се наруга. Беше забравила огромните статуи на дракони в динамични пози, изпълващи станцията. Сега видя и останалите, атакуващи от стените на Пулсиращата светлина.

Отвори напълно вратата и видя широкото и високо пространство на станцията на въжената линия. В същия миг Го-Го престана да се киска.

Навсякъде цареше пълен хаос и разрушение.

Доскоро лъскавата и модерна станция с нейния бетон и бляскава стомана се бе превърнала в място на ужасяваща касапница.

И без това слабото осветление примигваше. Само няколко флуоресцентни лампи продължаваха да работят; всички други бяха разбити. Оголените жици хвърляха искри, от които статуите изглеждаха живи.

Си Джей си спомни екипа електротехници, който бе видяла, включително непохватния млад работник, който бе изпуснал инструментите и скобите си.

Сега мъртвите им тела бяха разкъсани на парчета по пода – глави, ръце, торсове, крака. Огромна двуетажна кабина на въжената линия лежеше килната под шантав ъгъл до платформата, с носа нагоре. Беше разпердушинена от дракони – всичките ѝ прозорци бяха разбити, а една от стените ѝ липсваше.

Платформата на станцията имаше чупка под прав ъгъл. Тук кабините на въжената линия завиваха. Стоманеният кабел изчезваше в два тунела – идваше от юг и излизаше на изток. В тунелите зловещо свистеше мразовит вятър.

Нямаше никакво движение.

И никакви дракони.

– Онова там е офисът на поддръжката. – Го-Го посочи двуетажната остъклена постройка в ъгъла. Горният етаж имаше наклонени прозорци и почти всички те бяха разбити.

Си Джей забърза натам.

Тримата тичешком влязоха през вратата на офиса и бързо изкачиха вътрешните стълби до горния етаж.

Офисът на поддръжката беше направен на пух и прах На пода лежаха телата на двама техници с разкъсани гърла и зейнали кореми. Главната конзола беше разбита. Проводници хвърляха искри. Всичко беше оплискано в кръв.

И всички компютри бяха непоправимо унищожени.

Джонсън натисна няколко бутона.

– Всички тези машини са безполезни.

Си Джей намери телефон на конзолата. Слушалката също бе счупена на две.

– Трябва да опитаме ресторанта – каза тя.

Тракане някъде отгоре накара всички да вдигнат

Един панел на тавана се отмести. Си Джей се напрегна... и видя уплашено лице зад панела – лицето на младия електротехник, Ли.

Той ги гледаше, без да каже нищо.

– Ли? – Си Джей му помогна да слезе. – Добре ли си?

Той кимна бързо.

– Били сте нападнати от дракони ли?

– Няколко червеногърди принцове и един цар – отговори Ли на мандарин. – Нямаха уши. Работехме под кабината и разчитахме на звуковия ѝ щит, така че никой не си носеше часовника. Оказа се обаче, че щитът на кабината е безполезен срещу тях.

Си Джей се огледа нервно. Това място изобщо не ѝ харесваше. Нямаше достатъчно пътища за бягство. Лесно можеха да се озоват в капан.

Не бива да се задържаме тук. – Тя направи крачка към изхода. – Трябва да стигнем до ресторанта...

Млъкна, когато видя някакво движение с периферното си зрение – можеше да се закълне, че една от статуите помръдна. Не. Просто илюзия от премигащата светлина. Беше си само статуя.

И тогава статуята наистина се раздвижи.

Обърна глава към офиса на поддръжката и погледна Си Джей право в очите.

Пурпурен цар, с щръкнали заострени уши.

Съществото се хвърли с рев към горните прозорци на офиса.

– Внимавай! – Джонсън блъсна Си Джей, когато ноктите на големия дракон влетяха през разбитите стъкла.

Си Джей падна на една страна, Го-Го и Ли се хвърлиха на другата, а Джонсън се озова в средата и два остри като бръснач нокътя замахваха към него, оставяйки две кървави дири по гърдите му.

Джонсън рухна на пода.

Драконът изрева и малкото помещение се разтресе.

Си Джей изпълзя към Джонсън, като се промъкна под лигавата паст на дракона, метна здравата му ръка през рамото си и го измъкна настрани.

– Можеш ли да тичаш?

– Май да – изпъшка той.

Помъкнала Джонсън, Си Джей се втурна към вратата и стигна до нея точно когато два пурпурни принца се появиха в долния край на стълбището, видяха я и изреваха.

– По дяволите... – промълви тя.

– А сега какво, мамка му!? – извика Го-Го.

Си Джей затръшва вратата, заключи я и се обърна точно когато цялата глава на дракона влетя в офиса сред дъжд от натрошено стъкло.

Снишена, Си Джей видя преобърнатата кабина от другата страна на прозорците – покривът на предната ѝ част беше на едно ниво с тяхното. Долният край на кабината се намираше близо до моста, водещ към асансьора за гости.

– Го-Го, Ли, след мен. Джонсън, искам да дадеш

всичко от себе си! е;

И без никакви допълнителни обяснения се засили през офиса, извън обхвата на дракона. Прескочи един стол и двамата с Джонсън скочиха на контролното табло и през счупения прозорец, покрай дракона, и се приземиха на покрива на кабината, където Си Джей се плъзна надолу, влачейки Джонсън.

Плъзгаха се неудържимо покрай дракона цар, чиято глава още беше вътре в офиса.

След двайсетина метра Си Джей се пресегна с лявата си ръка и се вкопчи в металния мост, водещ към двуетажния асансьор за гости. Двамата с Джонсън рязко спряха.

Ли и Го-Го спряха до тях.

Си Джей отново преметна ръката на Джонсън през рамо и тръгна към асансьора. Стигна до него, следвана плътно от Го-Го и Ли. Натисна бутона за повикване.

Отвърна ѝ оглушителен рев.

Си Джей се обърна.

Пурпурният цар я гледаше свирепо от другата страна на въжената платформа. Принцовете бяха от двете му страни и се зъбеха.

Дзън!

Вратата на асансьора се отвори. Си Джей се вмъкна вътре с останалите.

Царят изръмжа дълбоко, след което нападна заедно с принцовете.

Докато вратата на асансьора се затваряше, царят скочи през празното пространство, като изблъска кабината на въжената линия, сякаш тежеше колкото перце. Принцовете полетяха с невероятна скорост. Си Джей се молеше вратата да се затвори по-бързо, защото в момента тя беше единствената бариера между нея и сигурната смърт.

Вратата се затвори точно в мига, когато целият асансьор се разтресе от удара на царя от външната страна.

Но асансьорът вече беше потеглил.

Бяха успели да се измъкнат.

Си Джей въздъхна с облекчение.

След секунди подът на кабината застърга зловещо.

41.

– Ох, само това не! – изстена Си Джей, когато видя ноктите на пурпурните принцове да се появяват през пода на двуетажния асансьор: разкъсваха и него, и мокета с мощните си удари.

Явно драконите бяха скочили в долната част на кабината преди вратата да се затвори и сега се опитваха да си пробият път през пода, разделящ двете нива.

– За колко време ще стигнем, ресторанта? – бързо попита Си Джей.

– Не знам, някъде за около трийсет секунди – отвърна Го-Го, без да откъсва поглед от бесните атаки на двата дракона.

Подът на асансьора не можеше да се нарече постижение на инженерната мисъл. Представляваше просто мокет върху алуминиеви листа и греди. Драконите го пробиваха с лекота.

Няма да успеем... – каза Си Джей и погледна нагоре, сякаш можеше да види приближаващия ресторант.

С всяка секунда двете дупки в пода ставаха все по-големи. Накрая единият от драконите успя да провре главата си през отвора и се озъби към Си Джей. Тя пристъпи напред и го изрита право в муцуната. Драконът изпищя от болка и падна обратно

на долното ниво.

Вторият дра кон промуши раменете си през своята дупка, но беше готов за ритника на Си Джей и отби крака ѝ с един от ноктите си.

Драконът се надигна от дупката в пода – първо главата, после гърдите. Озъби се...

Дзън!

Вратата на асансьора се отвори.

Си Джей се хвърли навън, помъкнала Джонсън, и с Ли и Го-Го от двете ѝ страни. Драконът се измъкна през дупката и се хвърли след тях.

Си Джей запрати Джонсън през една маса и се метна след него, докато звярът разперваше криле да измине оставащото разстояние и...

Та-та-та-та!

Автоматен откос посрещна дракона и той рухна на пода с разперени криле. Запищя, докато един последен куршум не се заби в главата му и не го просна мъртъв.

Си Джей вдигна очи и видя десет войници – облечени в черно и с по-добри оръжия от тези на войниците, които бе виждала досега – да стоят в полукръг пред нея.

Хеликоптер „Чинук” – най-големият, който бе виждала досега – патрулираше във въздуха зад тях и прожекторът му осветяваше ресторанта с ослепителна бяла светлина.

Вторият дракон явно не беше разбрал за съдбата на другаря си, защото се появи с рев от асансьора секунда по-късно, но само за да свърши по същия начин, покосен от автоматичната стрелба на очакващите го китайски командоси.

Настъпи тишина, нарушавана единствено от ритмичното буботене на хеликоптера отвън.

Си Джей, Ли и Го-Го станаха и вдигнаха ръце. Си Джей хвърли пистолета си. Джонсън още лежеше на пода,

Си Джей погледна надясно и видя зад масичката на метрдотела отворена врата, водеща към някакъв кабинет – кабинета на управителя на ресторанта. На бюротo вътре имаше компютър и телефон; компютърът бе включен, бутоните на телефона светеха.

„Толкова близо и толкова далеч”.

Китайските командоси ги наобиколиха. Вярно, бяха спасили живота им:, но само за да спасят самите себе си от атакуващите дракони.

Това щеше да бъде последната проява на милост от тях на страна, помисли си Си Джей – щом видя суровите им лица, тя осъзна, че отрядът е изпратен тук да ги убие.

В същото време другият екип на специалните части в станцията за управление на отпадъците влизаше в сервизния тунел с кабелите.

Движеха се в колона по един, с вдигнати оръжия. Тунелът с бетонни стени бе широк само няколко стъпки, но бе добре осветен от флуоресцентни тръби.

Докато се движеше напред, готов за стрелба, водачът на Втори разузнавателен погледна към множеството кабели по тавана и стените на прохода. Един особено дебел кабел минаваше точно през средата на тавана – главният захранващ кабел.

Водачът стигна до един ъгъл и изведнъж, някакво чудовищно привидение от нокти и зъби го връхлетя от тавана и мъжът падна под тежестта на червеногърдия дракон.

Другарите му откриха огън и гърмежите отекнаха в тесния тунел. Полуделият дракон успя да свали още двама души, преди да бъде застрелян в главата и да падне мъртъв.

Китайските командоси прескочиха тялото му и завиха на ъгъла с вдигнати автомати, готови за нова атака. В края на краищата в тунела имаше още един дракон.

Видяха го.

Другият безух червеногръд принц се намираше в самия край на тунела – странно, с гръб към тях.

Стоеше на мястото, където всички кабели се събираха и изчезваха в малката тръба, продължаваща на запад.

Командирът на екипа се намръщи. Драконът разкъсваше с цялата си сила всички кабели. Използваше ноктите и зъбите си. Хвърчаха искри. Във всички посоки стърчаха жици.

– Какво...? – възкликна командирът.

Драконът прекъсна последния кабел – основния – и всички флуоресцентни лампи моментално угаснаха.

Тунелът потъна в мрак.

Драконът се обърна и се хвърли към екипа командоси.

Навсякъде във Великата драконова зоологическа градина на Китай електричеството спря.

Всяка лампа угасна.

В сградата на главния вход, в административната сграда, в казиното.

Всички лампи по околовръстния път.

Всички прожектори по ръба на кратера и на върха на Драконовата планина.

И всички лампички на всеки генератор на звуков щит на всеки часовник, кола и сграда в зоопарка.

В главната контролна зала всички монитори угаснаха и помещението потъна в мрак.

– Какво стана! – извика главният техник.

– Токът спря в цялата зоологическа градина!

– Включете резервното захранване.

– Генераторите са изключени. Нямаме резервно захранване. Повтарям, нямаме резервно захранване.

– А електромагнитните куполи?

– Вътрешният се захранва от същата мрежа, от която и ние. Изключен е...

Главният техник вдигна слушалката на телефона, но не чу сигнал – съобщенията също бяха прекъснати.

– Антените на звуковите щитове са само приемници, както и всички часовници – каза един от хората му. – Те нямат свое захранване. Ако токът спре, стават безполезни. Всяка сграда, кола и човек в зоопарка току–що остана беззащитен срещу драконите.

Великата драконова зоологическа градина на Китай

тънеше в мрак.

Сякаш за миг се беше върнала в каменната ера.

И от този мрак долитаха ревовете на същества, процъфтявали в още по-древни времена.

Крясъците на драконите отекваха над долината, раздвижиха се сенки и внезапно небето над кратера се изпълни с гигантски създания, които се движеха целеустремено.