Вирт

10

Излязох от полицейското управление в не особено бодро настроение. Нищо не бях открил, единственият човек, който знаеше нещо, беше мъртъв, а тези, които се надявах да ми помогнат, като Ага Хан и Дебелия Матей, не само че не ме просветлиха, ами направо ме объркаха. Реших да се прибера вкъщи. Беше ясно, че ще ходя на среща с Шебека и по-добре да си почина. Историята с Мърльо продължаваше да ме тревожи. Имаше нещо неизяснено в смъртта му. Вътрешният глас не ми разреши да попитам Матей за него. Трябваше сам да получа информация. Прибрах се уморен и от вратата направо се строполих на дивана. Чудех се дали да не обърна чаша водка, но се отказах. Нито водката беше водка, нито ми се пиеше особено. Полежах така около половин час, като си мислех за Мърльо и от време на време за Матей, за катерици и ски. Не можех да си представя как човек може да се спусне на една ска от Черни връх до Княжево. Може пък само да се хвалеше. Що да не се хвали? Така и така няма как да се провери. Дори и да се намери някой мутант, който да изкачи Черни връх, сняг по никой начин не може да се намери. Да не говорим, че Княжево е мъртва зона и няма как да стигнеш до него. Жив. Заспах. Събудих се след около час. Имах някаква яснота какво трябва да правя. Станах, залепих нос о прозореца и загледах отровносинята планина. След това взех телефона и набрах номера на полицията.

— Дежурният слуша.

— Добър ден — запремлясквах думите аз като някой стогодишен дядка, за какъвто исках да мина. — Обаждам се от улица Бузлуджа. Блок 14. Съседът над нас се утрепа. Обеси се. Дали ви се обадиха вече?

— Откъде каза? — отегчено попита дежурният.

— Улица Бузлуджа, блок 14 — стриктно отговори дядката. — Апартаментът на десетия етаж вдясно.

— Закъснял си, приятел — ехидно каза дежурният, — обадили са се още в десет часа. Сега е пет.

— А — изненада се старчето. — Ами що не идват да го приберат? Ще се вмирише.

— Отваряй си очите — ядоса се дежурният. — Пратили сме кола отдавна. Няма теб да чакаме.

Затворих телефона. Мърльо се беше обесил през нощта или сутринта. Кой тогава беше позвънил на полицията? Кой, като Мърльо живееше по-самотен и от господ. Ето това трябваше да разбера, а междувременно да открия този ВИРТ.