Вкусът на рая

5

В момента, когато Крис видя Софи в едната от двете рокли, който й беше купил, разбра, че е направил добър избор. Тя изглеждаше изключително красива в жълтата муселинена рокля с къси бухнали ръкави, скромно деколте и прилепнала в талията. Изведнъж се намръщи, като видя, че цветът подчертава загорялата й от слънцето кожа. Не биваше да й позволява да стои толкова много време на слънце. Беше виждал квартерони в Ню Орлийнс, които имаха по-светла кожа от нейната.

— Ще ти оставя пари да си купиш боне и чадър — каза той.

— Рядко ми се случва да купувам женски дрехи, затова може би ще имаш нужда от някои лични неща, за които не съм се сетил. Можеш да намериш всичко, от което имаш нужда, на пазара в Кингстън. Ако си готова, ще те придружа до странноприемницата и ще те настаня.

Софи притисна до гърдите си пакета с другата рокля, която Крис й беше купил.

— Готова съм. Ти беше повече от щедър, като се има предвид всичко, което се случи между нас.

Той я изгледа за един дълъг, напрегнат момент и извърна очи.

— Не те мразя Софи. Предполагам, че никога не съм те мразил, въпреки че се опитвах да се самоубеждавам в противното. Желая ти успех в бъдещите ти начинания, стига да не ме включват. Вече ми причини достатъчно мъка в живота.

От начина, по който тя изправи рамене, Крис би могъл да заключи, че я е наранил… отново. За съжаление, не можеше да постъпи иначе. Тя щеше да му докара повече проблеми, отколкото беше готов да приеме, ако й позволеше да се промъкне под кожата му и в сърцето му.

Съзнавайки, че тя чака, Крис махна към дъската за слизане.

— След тебе.

Последва я по дъската, измъчван от вина и питайки се защо. Не че й дължеше нещо.

— Насам — каза той, когато слязоха на кея. — Странноприемницата е близо до пристанището.

— Как се казват онези планини, които се издигат над града? — запита Софи.

— Сините планини. Мароните са се заселили там.

— Какво представляват мароните?

— Не какво, а кои. Те са избягали роби, които са си устроили независими общности в планинската вътрешност на острова. Освен тях има още около десет хиляди свободни цветнокожи в Ямайка. Цялото население се състои от тридесет хиляди бели господари и триста хиляди роби. Това положение не е добро. В миналото е имало е много въстания в Ямайка. Милицията не може да предотврати въстанията въпреки всичките опити в последните години.

— Какъв ужас! — възкликна Софи. — Хората не бива да бъдат заробвани. Британското правителство не може ли да направи нещо, за да премахне това положение?

Крис се изсмя безрадостно.

— Робството още е законно в повечето части на света. Но брат ми се присъедини към една група в Камарата на лордовете, която иска да прокара закон за забрана на робството.

Докато вървяха по Кинг Стрийт, главната улица на града, Софи възклицаваше пред чудесата, които й се откриваха.

— Каква е тази сграда? — запита тя, сочейки една голяма украсена постройка.

— Това е черквата „Сейнт Томас“, една от най-старите сгради в Кингстън. В града има много красиви къщи, в повечето живеят британски плантатори или роботърговци. Кингстън е спирка за робите, пристигащи от Африка.

Софи потръпна и насочи мислите си другаде — към гледките, звуците и ароматите на този тропически рай. Мирисът на сочна растителност, сагови палми, гигантски папрати и диви орхидеи нападаше сетивата й.

Следобедният въздух беше горещ и влажен, наситен с непознати аромати на зрели банани и риба, на печива, които ги примамваха от пекарната, която току-що бяха отминали. Софи спря за миг да погледа една жена е кожа с цвят на кафе. Тя носеше яркоцветно парче плат, увито около тялото й, и балансираше една кошница на главата си. Голо момченце е кафява кожа ситнеше по петите й.

Софи беше толкова погълната от случващото се около нея, че не забеляза кога са стигнали в странноприемницата „Кралски герб“, докато Крис не изрече:

— Пристигнахме.

Тя вдигна очи към правоъгълната двуетажна сграда. Табелата гласеше, че това е странноприемница „Кралски герб“.

— Това е най-доброто, което Кингстън може да предложи — поясни Крис, въвеждайки я вътре. — Макар да не е на висотата на лондонските стандарти, само е това разполагаме.

— А, капитан Радклиф, добре дошли. Стаята, която наехте, е готова.

— Благодаря, Лъдлоу. Това е госпожица Карлайл. Тя ще остане тук, докато „Утринна звезда“ не отплава.

Лъдлоу се вгледа в Софи с присвита очи.

— Госпожица Карлайл англичанка ли е? Не ми казахте това. Изглежда като испанка или… Сигурен ли сте, че не е…

Крис замря.

— Уверявам ви, Лъдлоу, госпожица Карлайл произхожда от порядъчно английско семейство. Брат й е виконт.

Софи нямаше представа защо ханджията я гледа така странно. Дали не беше заради това, че нямаше боне и ръкавици? Правилата на доброто общество спазваха ли се стриктно и в Ямайка?

— Щом казвате, капитане. Не искам неприятности — възрази Лъдлоу. Подаде на Крис ключа за стаята на Софи. — Номер пет, нагоре по стълбите и по коридора вляво.

Крис подаде ключа на Софи.

— Очаквам госпожица Карлайл да бъде третирана като дама, каквато е, Лъдлоу. Плащам ви добре, за да се грижите за нуждите й, докато не се качи на борда на „Утринна звезда“.

— Както желаете, капитане — изсумтя Лъдлоу.

— Очаквам го от вас — отвърна Крис, тръгвайки заедно със Софи към стълбите.

Тя го загледа как бръква в джоба си, изважда пакет с документи и тежка кесия и й ги подава.

— Ще имаш нужда от тези документи на борда на „Утринна звезда“. Той пристига след няколко дни. В кесията има златни монети. Те са твои, за да си купиш всичко, което смяташ за необходимо — добави той. — Можеш да се храниш в гостилницата долу или в стаята си, както решиш.

— Крис, аз…

Той вдигна ръка.

— Спри, Софи, не казвай нищо. Нищо не ми дължиш. Сбогуваме се. Желая ти всичко хубаво. Сигурен съм, че Колдуел ще ти прости, задето си избягала. Каквато и да е бедата, в която си изпаднала, не може да е чак толкова зле.

Тя не каза нищо. Ако проговореше, страхуваше се, че треперенето на гласа й ще издаде вътрешния и смут. Как можеше Крис толкова лесно да си измие ръцете? Като че ли затрудненията й не го интересуваха. Тя беше нищо за него — той й го беше казал съвсем ясно.

Крис я изгледа втренчено за един дълъг, напрегнат момент. Тя го зачака да каже нещо, но той остана ням, с неразгадаемо изражение, с непроницаем поглед.

— Проклета да си — изсъска той, обърна се рязко и се отдалечи.

Тя изтри една сълза от ъгълчето на окото си, гледайки как Крис излиза завинаги от живота й. Не съжаляваше, че го е срещнала отново след седем години. Седмиците на борда на „Безстрашни“ ги бяха събрали неочаквано и тя никога нямаше да забрави времето, което бяха прекарали заедно.

Без да знае, той й беше дал средство да избяга от несигурната съдба, която я чакаше в Лондон. С парите, които й беше дал, тя би могла да започне нов живот. Крис беше платил пансиона й и тя нямаше нужда от нищо друго, нито от боне, нито от чадър. Щеше да запази златните монети и ги използва, за да живее свободна от влиянието на Рейфърд.

Тя влезе в стаята си. Беше малка, но чиста, чаршафите изглеждаха нови. Едва беше затворила вратата зад себе си, когато чу дискретно почукване. Отвори вратата и видя пред себе си една красива, млада тъмноока цветнокожа жена. Беше облечена в нещо, ярко, което не можеше да се нарече точно рокля.

— Господарят Лъдлоу ме изпрати да разопаковам багажа ви, господарке — изрече тя с напевен глас, който прозвуча приятно за ухото на Софи.

— Нямам много багаж, само роклята, която нося, и другата — отвърна Софи.

Погледът на жената намери пакета, който Софи беше оставила на леглото.

— Мога да ви изгладя роклята, господарке.

— Как се казваш?

— Катила.

Софи се вгледа в тъмното лице на жената.

— Откъде си, Катина?

— От Африка, господарке. Бях отвлечена заедно с моите родители и дойдохме тук с робски кораб.

— Ти си робиня? Съжалявам, Катина.

Жената я изгледа странно, като че ли изненадана от състраданието й.

— Господарят ми освободи мене и семейството ми малко преди да умре преди две години — обясни тя. — Сега съм свободна цветнокожа жена. — Тя извади роклята от пакета и я разгъна.

— Ще взема роклята ви, господарке.

— Благодаря, Катина.

Тъй като имаше много време, Софи реши да се поогледа наоколо. Колкото и да не й харесваше мисълта да харчи от скъпоценните си пари, трябваше да си купи гребен и фуркети.

Господин Лъдлоу я насочи към пазара, където се продаваше почти всичко. Тя купи един костен гребен и няколко фуркета и продължи нататък.

Стигна до източните граници на града и откри крепостта, обитавана понастоящем от британски отряди. Научи от един войник, че крепостта се нарича Рокфорд и е била построена в края на седемнадесети век. На Дюк Стрийт огледа почтително сградата на Генералния щаб — архитектурен шедьовър и седалище на правителството.

Искаше й се да продължи разходката, но тъмните облаци, които се събираха над главата й, пресякоха безцелното й бродене. Освен това, нямаше нужда да разгледа всичко за един ден. Според Крис имаше още няколко дни, преди да пристигне „Утринна звезда“. Имаше достатъчно време за разглеждане.

Тази вечер се нахрани сама в стаята си. Не се чувстваше удобно да вечеря сама в трапезарията долу, затова помоли господин Лъдлоу да каже да и донесат вечерята в стаята.

Този ден постави началото на модела, който трая до пристигането на „Утринна звезда“ след осем дни. Софи случайно разглеждаше магазините по кея, когато зърна как корабът влиза в пристанището. Беше спряла да го погледа, когато една внезапна мисъл се появи в главата й. Харесваше й това, което беше видяла от Ямайка досега, и не й се искаше да се връща в Англия. Побърза към странноприемницата, планирайки бъдещето си в Ямайка, докато вървеше. Но трябваше да поговори с господин Лъдлоу, преди да вземе решение.

— Не трябва да ходите навън без боне, госпожице Карлайл — укори я ханджията, когато тя се върна в странноприемницата.

— Изглеждате като… Е, няма значение, скоро ще се върнете в Англия. Току-що чух, че „Утринна звезда“ е пристигнал.

— Питах се, господин Лъдлоу, за английските семейства, живеещи в Ямайка. Има ли тук семейства с малки деца?

— Много са. Защо питате?

— Чували ли сте някои от тях да искат да наемат английска гувернантка? Аз съм добре образована и се влюбих в острова. Бих искала да остана, ако има подходящо място за мене.

Лъдлоу поглади брадичката си.

— Нека да помисля. Веднага мога да назова три-четири семейства, които живеят наблизо и биха се зарадвали на шанса да наемат английска гувернантка за децата си. Говорихте ли с капитан Радклиф за това?

Устата на Софи се изпъна в права линия.

— Това, което правя, не е негова работа. Ако можете да ме свържете с тези семейства, ще ви бъда вечно благодарна.

— Ами „Утринна звезда“? Няма да стои дълго в пристанището.

— Разбрах, че тук редовно пристигат кораби. Ако няма свободно място, винаги мога да си намеря място на друг кораб.

— Добре, предполагам, че няма да навреди, пък и ще направя някому услуга. Вие наистина изглеждате достатъчно опитна въпреки по-скоро… мургавата кожа.

Софи погледна към загорелите си ръце. Знаеше, че лицето й има същия златист оттенък, защото се беше оглеждала в огледалото.

— Страхувам се, че небрежно се излагах на слънце. Горещите слънчеви дни са част от магията на острова. Всичко, което видях тук, ме омагьосва.

Лъдлоу се доближи до нея.

— Не се лъжете, госпожице. Нещата не са такива, каквито изглеждат. Положението на робите всеки момент може да породи ужасен сблъсък. Ще бъде добре да се върнете в Англия, докато имате възможност.

— Ще рискувам — отвърна тя.

— Много добре, ще съобщя за вас на някои познати семейства. Сигурен съм, че ще се намери място за вас. Но капитан Радклиф плати пансиона ви само до заминаването на кораба. Можете ли да си позволите да останете, докато си намерите работа?

— Имам пари — увери го Софи, разчитайки, че скоро ще намери работа.

Не искаше да търси помощта на Крис, ако планът й пропаднеше.

— Много добре, госпожице Карлайл, ще се постарая да ви помогна.

Софи излезе от странноприемницата в ликуващо настроение и побърза към агенцията за корабни билети, където представи билета си и помоли да й го платят. След малко мърморене агентът й върна цялата стойност на билета.

Първото, което тя направи, след като излезе от агенцията, беше да посети пазара, за да си купи чантичка, където да държи парите си, боне с широка периферия, чадър и ръкавици. Ако искаше да стане гувернантка, трябваше да изглежда като дама. Колкото до загорялата й кожа, това не я тревожеше, защото знаеше, че е времето ще избледнее.

Когато се върна в странноприемницата, тя забеляза хора, прииждащи откъм пристанището, следвани от прислужници, които носеха багажите им. Някои отиваха към странноприемницата. Тя не им обърна особено много внимание, докато се качваше към стаята си. Бъдещето й изглеждаше много светло за първи път от много време насам. Ако искаше да започне нов живот, това би могло да стане на място, достатъчно отдалечено от Рейфърд и злокобните му машинации.

Въпреки че беше зает от зори на здрач, Крис все още намираше време да мисли за Софи. Беше започнал да се пита дали изпращането й обратно в Англия, без да разбере от какво или от кого се страхува тя, е било най-уместното. Нещо или някой я беше накарал да побегне в нощта дори без наметка, за да се защити от стихиите, и без пукната пара в джоба.

В повече от един случай, откакто беше пристигнал в Сънсет Хил, той едва не беше пратил по дяволите всякаква предпазливост, за да се втурне обратно в Кингстън да види как е Софи. Но точно когато се приготвеше да тръгне, все изникваше нещо непредвидено, което да го спре. Тъй като отскоро беше собственик на плантация, Крис имаше много да учи и много проблеми, които да решава. Беше загубен без надзирателя си Мъндо.

Днес един от съседите му, лорд Умбли, се беше отбил на път към дома си от Кингстън, за да му каже, че „Утринна звезда“ е пристигнал и ще замине след два дни. Крис искаше да го пита дали не е видял Софи в града, но сподави импулса си. С напредването на деня трябваше да се въздържа едва ли не насила, за да не изтича до Кингстън и да види Софи за последен път, преди завинаги да изчезне от живота му.

Няколко дни след планираното заминаване на „Утринна звезда“ възникна проблем, свързан с документите за собственост на Сънсет Хил, който налагаше отиване до Кингстън и посещение в Генералния щаб. Взел със себе си списък с неща, които трябваше да купи на местния пазар, Крис замина от Сънсет Хил заедно с Мъндо, който караше фургон след коня му.

Загрижена за мястото на гувернантка, което се надяваше да получи, Софи заговори господин Лъдлоу няколко дни след като „Утринна звезда“ замина без нея.

— Получихте ли известие от някои потенциални работодатели, господин Лъдлоу? Много ми се иска възможно най-скоро да започна работа като гувернантка.

— Да, госпожице Карлайл. Отговорите на две от запитванията му дойдоха днес сутринта. Лорд Кастър и господин Хъмбарт се интересуват, но не могат да дойдат веднага да се срещнат с вас заради наложителни домашни ангажименти.

— Колко време според вас ще трябва да чакам?

— Няма да е много, както подозирам. Английските гувернантки са много търсени в Ямайка.

— Благодаря ви, господин Лъдлоу, ценя помощта ви. Денят е толкова приятен, че мисля да се поразходя.

— Не забравяте бонето, госпожице Карлайл — напомни й ханджията. — Не мисля, че разбирате колко е важно да пазите светлата си кожа от слънцето. Ако капитан Радклиф не ми беше казал, че сте от английски произход, щях да помисля, че… — И той вдигна рамене. — Послушайте ме, госпожице Карлайл, толкова силен загар като вашия не е препоръчителен.

Софи кимна тържествено, но за нищо на света не можеше да си представи защо някой ще се тревожи за цвета на кожата й с изключение на майка й, а тази добра жена отдавна лежеше в гроба. Въпреки това обаче тя се върна в стаята си, за да си вземе бонето, преди да излезе от странноприемницата. На излизане се сблъска с един набит мъж, който тъкмо влизаше.

Мъжът свали шапка и се поклони дълбоко.

— Извинете непохватността ми, госпожо.

— О, не, аз съм виновна, господине.

Когато Софи се опита да го заобиколи, мъжът я хвана над лакътя и я обърна към себе си.

— Ти! — ахна той. — Я виж ти, това наистина е щастливият ми ден. Не знам как си стигнала дотук, но справедливостта най-накрая ще възтържествува. Колдуел ме излъга с петстотин лири, а ти ми причини големи неприятности, да не споменаваме болките. Още нося белега от нападението ти.

Зашеметена и неспособна да изрече и една дума, Софи се опита да се изтръгне от желязната хватка на сър Оскар. Съдбата още заговорничеше срещу нея. Как иначе да си обясни присъствието на сър Оскар в Ямайка? Откъде беше научил къде е тя? Беше ли я последвал през морето?

— Какво ще кажеш, Софи?

— Пуснете ме веднага!

— Ти ми принадлежиш. Платих скъпо за тебе и няма пак да ми избягаш.

Хората започнаха да ги зяпат. Господин Лъдлоу дотича със загрижено лице, за да види кой вдига този шум.

— Има ли някакъв проблем, госпожице Карлайл? — запита той тревожно.

— Да — отвърна тя. — Този грубиян ми досажда.

Лъдлоу погледна към сър Оскар.

— О, това сте вие, сър Оскар. Добре дошъл отново в Ямайка. Липсвахте ни.

— Познавате ли този човек? — запита Софи, не можейки да повярва, че това се случва с нея.

Ако Рейфърд сега беше тук, с удоволствие щеше да го убие.

— Разбира се. Сър Оскар притежава една от най-големите плантации на острова. Беше на гости в Англия и се върна наскоро с „Утринна звезда“.

Софи искаше да се ощипе, за да се убеди, че не сънува Ако това беше истина, беше по-лошо и от най-лошия й досегашен кошмар.

— Познавате ли тази жена, Лъдлоу? — запита сър Оскар.

— Да. Госпожица Карлайл търси място като гувернантка. Аз й помагам в търсенето.

Сър Оскар се загледа напрегнато в лицето на Софи. С пресметливо изражение в очите погледът му се плъзна по голите й ръце, преди да се върне внезапно към лицето. Злобната му усмивка я предупреди, че е намислил нещо лошо. Следващите му думи бяха доказателството.

— Страхувам се, че моята робиня е заблудила всички ви с добрите си обноски и дикция. Купих я малко преди да отпътувам за Англия. Тя е родена на остров Барбадос от бял баща и майка робиня. Баща й беше много привързан към нея и й е дал добро образование.

— Лъже! — извика Софи. — Не го слушайте, господин Лъдлоу. Кълна се, че не съм онази, за която ме представя.

Лъдлоу като че ли се разкъсваше. Сър Оскар беше важен жител на острова и не беше добра идея да му се противоречи. Освен това Лъдлоу беше виждал много роби с кожа, по-светла от тази на госпожица Карлайл.

— Капитан Радклиф й нае стая — обади се ханджията. — Тя пристигна тук на борда на „Безстрашни“ и трябваше да замине с „Утринна звезда“.

— „Утринна звезда“ вече отпътува, нали? Защо не е заминала?

— Надяваше се да си намери място като гувернантка — каза Лъдлоу.

— Това е нелепо — изфуча Софи. — Аз съм Софи Карлайл, брат ми е виконт Колдуел.

— Можеш ли да го докажеш? — възрази сър Оскар.

— Можете ли да докажете, че не съм? — изсъска тя в отговор.

— Разбира се, че мога, Селена. Имам документи, които доказват, че съм те купил от наследника на лорд Тайлър-Уилфорд.

— Не се казвам Селена! Аз съм Софи Карлайл! Лъжете. Моля ви, извикайте властите.

— Госпожице Кар… Селена, ако сър Оскар казва, че си негова собственост, не виждам причина да го опровергавам — каза Лъдлоу.

— Хайде, Селена — изкомандва сър Оскар с тържествуваща усмивка. — Много лошо беше от твоя страна да се възползваш от отсъствието ми, за да избягаш и да се правиш на някоя, която не си.

— Господин Лъдлоу, помогнете ми! Изпратете да повикат капитан Радклиф. Той ще ви каже истината.

— Не си правете труда, Лъдлоу — посъветва го сър Оскар.

— Сигурен съм, че е измамила капитана точно като вас с превзетите си приказки и маниери. Тя е хитро момиче.

— О, не, грешите, господарю. Господарката Карлайл е точно това, което казва, че е.

Софи изпрати благодарна усмивка към Катина, единственият човек, който се осмели да й дойде на помощ.

— Мълчи, момиче, не знаеш какво говориш — изръмжа сър Оскар.

— Но вие не сте я виждали като мене — възрази Катина.

— Кожата й…

Обръщайки се към Катина, сър Оскар я зашлеви и тя падна на пода.

— Никой не се интересува от мнението ти, момиче! Лъдлоу, вразумете робинята си.

— Катина, ако продължиш да се месиш, ще си загубиш работата — предупреди я Лъдлоу. — Тя е моя наемница — обясни той на сър Оскар. — Катина е свободна цветнокожа.

— Все ми е едно каква е. Ако се бърка в моите работи, ще повдигна обвинение срещу нея.

Катина стана от пода и се приближи към Софи.

— Какво мога да направя за вас, господарке?

Пурпурният цвят на мястото, където беше попаднал ударът на сър Оскар, даде ясен знак на Софи, че момичето само ще си навлече още неприятности, ако продължи да я защитава. А Софи не искаше да допусне такова нещо.

— Нищо, Катина. Мога да се погрижа за себе си. Благодаря ти, че се обади в моя защита, но се страхувам, че това само ще ти навреди.

Катина се дръпна, видимо разстроена. Сър Оскар задърпа Софи да излезе от странноприемницата.

— Идвай, Селена, каретата ми чака отвън. Ако се държиш прилично, няма да те накажа.

Колкото и да се дърпаше Софи, не можа да се спаси. Сър Оскар махна с ръка на робите, които чакаха до каретата му, за да му помогнат да я напъха вътре.

— Не, моля ви, аз съм англичанка! Сър Оскар лъже. Не съм негова собственост. Не му позволявайте да ме отведе.

Молбата й се натъкна на гробно мълчание. Борбата й не даде резултат и каретата изтрополи по улицата, сякаш запътила се към ада. Или нещо подобно, както допускаше Софи, защото където и да живееше сър Оскар, беше наистина адът.

Някак си, по някакъв начин трябваше да съобщи на Крис. Той сигурно нямаше да допусне тази пародия, нали?

Моля те, господи, не позволявай Крис да ме изостави.

Крис свърши работата си в Генералния щаб и се готвеше да се върне у дома в Сънсет Хил. Мъндо, който караше фургона е току-що купените припаси, вече беше заминал нататък. Докато Крис яздеше по Дюк Стрийт, дяволът у него го накара да свърне към „Кралски герб“. Въпреки решението си да не се интересува повече от Софи, той искаше да се увери, че се е качила на борда на „Утринна звезда“, както беше планирано, и че престоят й в Кингстън е минал без произшествия.

Слезе от коня пред „Кралски герб“ и влезе вътре. Изненада се, когато една прислужница изтича към него и се хвърли в краката му.

— Капитане, сър, помогнете й. Той я отведе; нямаше нищо, което да мога да направя.

Очите на Крис се взряха в шоколадовокафявите очи на жената и сърцето му падна в петите. Молбата й можеше да се отнася само до Софи. Проклятие! В какви неприятности се беше забъркала пък сега?

— Как се казваш?

— Катина, господине.

Той я накара да се изправи.

— Кажи ми какво се е случило, Катина.

— Сър Оскар дойде и отведе господарката Карлайл. Каза, че била негова робиня. Кажете им, че не е вярно, капитане.

— Катина, помислих, че съм те освободил. Защо притесняваш капитан Радклиф?

— Не ме притеснява, Лъдлоу. Какво е станало тук? Нещо случило ли се е на госпожица Карлайл?

— Ах, милорд, страхувам се, че сме били подведени от тази измамница. В действителност тя е робиня на име Селена и принадлежи на сър Оскар Ригби. Знам, че ви идва като шок, но…

— Глупак! — извика Крис. — Как можете да бъдете толкова лековерен? Признавам, че госпожица Карлайл трябваше да пази кожата си от тропическото слънце, но тя е наистина англичанка, макар и глупава. Познавам нея и семейството й от много години.

Лъдлоу позеленя.

— Боже господи, ако това, което казвате, е вярно, съм й навредил невероятно много.

Крис махна рязко с ръка.

— Не е сега моментът за съжаления. Макар че не познавам Ригби лично, знам, че плантацията му е на север от моята. Преди колко дни я отведе?

Крис беше чувал много за жестокостта на Ригби към неговите роби и особено към робините. Ако беше наранил Софи или я беше подложил на жестокостите си, закле се да го убие.

— Ами те заминаха е каретата на сър Оскар преди един час, не повече.

Крис се изненада. Беше предположил, че причината, поради която Софи не се е качила на „Утринна звезда“, е отвличането й от Ригби.

— Но госпожица Карлайл трябваше да замине с „Утринна звезда“.

— Не искаше да се връща в Англия. Каза, че се влюбила в Ямайка. Надяваше се да си намери място като гувернантка в някое английско семейство.

Софи нямаше нужда да се връща в Англия, за да си търси белята, помисли Крис, белята я беше намерила.

Извръщайки се рязко, той излезе от странноприемницата. Ако искаше да пресрещне Ригби, преди да е стигнал до плантацията си, нямаше никакво време за губене.

Софи се свиваше в ъгъла на каретата на сър Оскар, злобната му усмивка превръщаше вътрешностите й в желе. От всички кораби, където би могла да се скрие, защо беше избрала точно този, който пътуваше за Ямайка? Макар да си спомняше, че Рейфърд й беше казал, че сър Оскар притежава плантация в Западна Индия, не беше споменавал Ямайка. Какъв жесток обрат на съдбата.

Изведнъж сър Оскар се засмя — не особено успокояващ звук.

— Хубавото идва при този, който чака. Ти си последният човек, когото бих очаквал да видя на Ямайка, но все пак гледката е добре дошла. Небрежността, която си допуснала, че си оставила кожата си да почернее, подейства в моя полза. Не ми беше трудно да убедя Лъдлоу, че си избягала робиня.

Той смъкна бонето й и прокара ръце през гъстата й черна коса. Тя се дръпна.

— Не ме докосвайте!

— Ще направя нещо много повече от това, да те докосвам, Софи. Ще те прикова към леглото си и ще те държа там, докато не ти се наситя.

Той посегна и я притегли към себе си. Софи извика, когато той стисна главата й с дебелите си ръце и се опита да я целуне. Силата му, далеч надвишаваща нейната, я надви. Но Софи не беше готова да стане негова жертва. Затискайки устната му между зъбите си, тя я захапа здраво.

Сър Оскар издаде бълбукащ звук дълбоко в гърлото си и я отметна назад.

— Кучка! Ще си платиш за това.

Вдига ръка, като че ли с намерението да я удари. Но преди да нанесе удара, каретата спря рязко и вратата се отвори. Ригби се озова издърпан навън и бутнат грубо на земята. Софи нададе радостен вик.

— Крис! Слава богу.