Вкусът на рая

6

С лице, изкривено в маска на ярост, Крис се извиси над Ригби, който лежеше проснат неелегантно в праха. Двамата роби на Ригби стояха нерешително отстрани, не смеейки да направят нищо, за да помогнат на господаря си. Нападението над бял човек би могло да означава смъртта им.

— Кой сте вие? — изфуча Ригби.

— Най-лошият ви кошмар — изръмжа Крис. — Ако сте наранили Софи…

— Добре съм, Крис — обади се Софи от вътрешността на каретата.

Ригби се надигна и се изтупа от праха.

— Който и да сте, нямате право да се месите. Селена е моя робиня, моя собственост.

— Жената, която наричате Селена, е госпожица Софи Карлайл и вие го знаете много добре. Ако е имало някаква Селена, в което сериозно се съмнявам, Софи няма нищо общо е нея.

Софи излезе от каретата.

— Сър Оскар знае коя съм, Крис.

— Тогава защо… — Объркан, Крис поклати глава. — Нищо не разбирам. Защо Ригби е казал на Лъдлоу, че си негова избягала робиня?

— Ще ти обясня всичко, Крис. Само ме отведи далече оттук — помоли го Софи.

Крис обърна навъсеното си лице към Ригби.

— Аз съм капитан Радклиф. Госпожица Карлайл пристигна в Ямайка на борда на моя кораб. Тя е толкова робиня, колкото съм и аз. Ако я безпокоите отново, ще ви преследвам с пълната сила на закона.

— Капитан Радклиф — изсумтя презрително Ригби. — Не сте ли новият собственик на Сънсет Хил? Разбрах, че сте спечелили плантацията на комар.

— Точно така.

— Комарджия — изсмя се Ригби. — Нямате власт да поставяте под съмнение правата ми върху тази жена. Тя ми принадлежи.

Крис изгледа Софи с вдигната вежда.

— Истина ли е това, Софи? Принадлежиш ли на този човек? Да не би случайно да си омъжена за него?

— Омъжена! За това извратено създание? Не и в този живот, а и в който и да било друг.

Хващайки реверите на Ригби, Крис го разтърси грубо и го притисна до каретата.

— Внимавайте, Ригби. Не ме интересува защо смятате, че имате права над Софи, но няма да ви огрее.

— Имам доказателство, че съм купил Селена преди посещението си в Англия — извика Ригби, очевидно изпаднал в отчаяние.

— Как ли пък не! Аз пък имам цял екипаж, който ще свидетелства, че е пътувала на борда на „Безстрашни“.

Ригби се усмихна.

— Знам, че корабът ви е напуснал пристанището преди известно време. Трудно ще ви бъде да докажете каквото и да било.

Темпераментът на Крис щеше всеки момент да избухне.

— Вдигни си полата, Софи. Покажи му краката си.

— Какво?

— Чу ме. Единственият начин да му докажеш, че не си мулатка, е да види бяла кожа по тебе. Краката ще свършат работа. Но не по-високо от коляното, ако обичаш.

Софи се взря в Крис за няколко мига, преди да вдигне полата до коленете си, оголвайки безупречна бяла плът.

— Вече можеш да пуснеш полата, Софи. Мисля, че Ригби видя достатъчно.

Ригби огледа алчно краката й.

— Много хубаво — изрече той възторжено.

Само още една дума от това самодоволно копеле и Крис щеше да му смени физиономията.

— Вече не искам да чувам и дума, че госпожица Карлайл е нещо друго, а не английска дама. Разбрахте ли ме?

— Бяхте съвършено ясен, капитане.

— Добре. Сега се махайте оттук. Ако отново безпокоите госпожица Карлайл, следващия път няма да се отървете толкова леко — изсъска Крис.

Заплашителното му изражение трябва да беше направило необходимото впечатление на Ригби, защото той полека започна да се отдръпва.

— Ами тя? — запита Ригби, сочейки към Софи. — Какво ще правите с нея?

— Ще я отведа в Сънсет Хил. Ако имате някакви идеи за бъдещето й, по-добре се откажете.

Щом се озова извън обсега на Крис, Ригби се одързости.

— Ваша курва ли ще бъде?

Стиснал юмруци, Крис стигна до Ригби с две дълга крачки.

— Какво казахте?

Ригби отстъпи и веднага възрази:

— Какво друго да си помисля? Какво ще помислят хората? Вярвате или не, но правилата за поведение в Ямайка са не по-малко строги, отколкото в Англия. Ние, плантаторите, живеем по кодекс, който не може да се нарушава. Вестта как живее госпожица Карлайл ще стигне до Лондон. Репутацията й ще бъде съсипана, когато се върне, а ако остане тук, ще бъде отбягвана от сплотеното общество на английските заселници.

— Това няма значение, Крис — увери го Софи. — Бях отстранена от обществото години наред и нямам намерение да се връщам в Лондон.

— Ако още се надявате да намерите място за гувернантка, откажете се — обяви Ригби. — Ще се погрижа никой да не ви наеме.

— Госпожица Карлайл няма нужда да работи — изръмжа Крис. — Не ме ли разбрахте? Ако кажете и една лоша дума срещу нея, ще забравя, че съм джентълмен, и ще ви изравня със земята. Сега се махайте оттук и да не съм ви видял в близост до Сънсет Хил.

Ригби като че ли искаше да каже още нещо, но сигурно беше премислил, защото влезе в каретата си. Робите му се качиха на капрата и каретата потегли по криволичещия път.

Щом ги изгуби от поглед, Крис обърна мрачната си физиономия към Софи.

— Имаш много да обясняваш, Софи. Каза ми само куп лъжи още от самото начало, но този път искам истината. Ще те върна в странноприемницата да си вземеш нещата и после отиваме в Сънсет Хил. Някой трябва да те пази от неприятности. Можеш да изчакаш следващия кораб за Англия в плантацията ми.

Софи изправи рамене.

— Благодарна съм за помощта ти, но няма да се върна в Англия, Крис. Там няма нищо за мене.

— Семейството ти…

— Татко и мама починаха, а Рейфърд е така задлъжнял, че поиска да продаде добродетелността ми на онзи, който предложи най-висока цена. Възнамерявам да остана в Ямайка и да си потърся изгодна работа.

— Ще видим това, Софи — изрече мрачно Крис. Хващайки я през кръста, той я настани на коня си, качи се зад нея и потъна в сърдито мълчание. Вместо да спори с него, тя се възползва от мълчанието му, за да се възхити на пейзажа. Беше прекалено изплашена, за да забележи нещо, докато пътуваше в каретата на сър Оскар. Пътуваха по тесен, изровен път през заоблени хълмове. Сините планини се издигаха величествено над Кингстън, който се беше прострял в равнината между залива и планинския хребет. Крис наруши мълчанието.

— Сънсет Хил лежи между Кингстън и Сините планини. Известно време Порт Роял е бил основното пристанище и същевременно пиратска крепост. Няколко земетресения разрушили града и британският флот унищожил пиратите. Но наоколо още се навъртат пирати и не е необичайно да се видят техни кораби в пристанището.

Софи само кимна. Вниманието й беше насочено към редицата колиби, сгушени в малките полянки, изтръгнати от пищната джунгла, и полетата със захарна тръстика. Възкликна, възхитена от разноцветните птици, който прелитаха над главите им, и от змиите, които пропълзяваха покрай пътя.

Едва когато стигнаха Кингстън, Софи се обърна към Крис.

— Ще бъда в безопасност в странноприемницата. Господин Лъдлоу ще ми помогне да си намеря място у някое английско семейство.

— Не си и помисляй да търсиш работа. Кингстън е малък град. Разбрах, че сър Оскар е вдигнал скандал в странноприемницата. Ще тръгне дума; няма значение дали ще повярват на твърденията на Ригби. Лошата слава ще ти попречи да намериш добра работа. Единствената ти възможност е да се върнеш в Англия.

Устата на Софи се изпъна.

— Няма да се върна в Англия.

— А аз казвам, че ще се върнеш. Но докато не пристигне друг кораб в пристанището, ще останеш в Сънсет Хил като моя гостенка. Не можеш да останеш в странноприемницата, вече е опасно.

— Не можеш да ме накараш да се върна в Англия — възрази упорито Софи. — Трябва да има начин да си изкарвам издръжката в Ямайка.

Крис спря коня пред „Кралски герб“, слезе и свали Софи от седлото. Вгледа се в нея, но усмивката му не беше ни най-малко успокояваща.

— О, има начин, но се съмнявам, че ще ти хареса.

Тя нямаше намерение да пита какво иска да каже Крис. Беше живяла с Рейфърд твърде дълго, за да не й е известно.

— Никога няма да направя това, за да си изкарвам издръжката.

— Ще поговорим по този въпрос по-късно.

С ръка на кръста й той я насочи към странноприемницата. След няколко стъпки тя спря.

— Виж, Катина излиза оттам! Катина! извика я тя. — Къде отиваш?

Младата цветнокожа спря, видя Софи и нададе радостен вик.

— Господарке, вие сте добре! Надявах се, че капитанът ще ви намери.

Софи забеляза кошницата, която Катина носеше на главата си, и повтори въпроса:

— Къде отиваш?

Катина отказа да срещне погледа на Софи.

— Вече не работя в „Кралски герб“, господарке. Господарят Лъдлоу каза, че съм била много дръзка, и ме изгони. Родителите ми остаряват и имат нужда от помощта ми, затова скоро трябва да си намеря работа.

— О, Катина, толкова съжалявам — изрече съчувствено Софи. — Животът е толкова несправедлив. Бих искала да можех да те наема, но още не мога да си намеря работа.

Крис се прокашля.

— Всъщност, Катина, аз търся да наема свободни цветнокожи да работят в плантацията ми. Имам нужда от икономка. Вече имам готвачка, затова в задълженията ти няма да влиза готвенето. А и можеш да бъдеш лична камериерка на госпожица Карлайл, докато ми гостува в Сънсет Хил.

Софи отправи грейнал поглед към Крис.

— Ще го направиш ли?

— Нали точно това казах? Ако предложението ми ти харесва, Катина, можем да обсъдим заплатата.

Сълзи избликнаха в кафявите очи на Катина.

— Вие сте светец, господарю. Ще приема каквато заплата сметнете за справедлива.

Когато Крис изрече сумата, очите на Катина се разшириха. Тогава тя падна на колене, хвана ръката му и я поднесе към челото си. Засрамен, Крис я изправи и я побутна към Софи.

— Ще ви чакам тук навън, Катина, докато помогнеш на Софи да си събере нещата. После ще отидем при корабния агент да й купим билет за следващия кораб за Англия.

— Няма да замина, Крис — настоя Софи. — Спести си труда. — Тя се извърна. — Ела, Катина.

Сложил ръце на кръста, Крис ги загледа как влизат в странноприемницата. Какво, в името на бога, щеше да прави със Софи? Каквато си беше упорита, той се съмняваше, че тя ще промени намерението си относно връщането в Англия. И докато не му кажеше цялата истина за бягството си от Лондон, нямаше да я качи насила на никой кораб.

Беше сгрешил, като не беше настоявал да разбере от каква опасност е избягала тя. Сега, след като белята я беше застигнала, вече не можеше да игнорира положението. Поклати глава. Какви бяха шансовете Софи да срещне Ригби, от когото имаше основание да се страхува, тук, в Ямайка?

— Капитан Радклиф, изглеждате разстроен.

Крис поздрави мъжа, който се беше спрял пред него. Познаваше лорд Честър; той беше най-близкият му съсед и собственик на имението „Орхидея“.

— Лорд Честър, не ви видях. Простете разсеяността ми. Честър се наведе напред.

— Чухте ли какво е станало в „Кралски герб“ днес? Робинята Селена трябва да е била добра актриса, за да измами и вас, и Лъдлоу. Ужасих се, само като си помисля, че смятахме да я наемем като гувернантка.

— Неправилно са ви осведомили, Честър — обясни Крис.

— Госпожица Карлайл е истинска англичанка и моя гостенка в Сънсет Хил. Тя е робиня толкова, колкото съм и аз.

Сега беше ред на Честър да се смае.

— Лъдлоу каза, че пристигнала в странноприемницата без придружителка и че вие сте казали, че е пътувала на борда на „Безстрашни“. Доста странно.

Крис стисна зъби. Клюката беше една и съща из цял свят. Не й трябваше много време, за да се пръсне, особено ако се отнасяше за невинна млада жена. А Крис знаеше по-добре от когото и да било, че Софи е непокътната.

Следващите му думи изненадаха дори самия него. Дяволът трябва да го беше подтикнал — не можа да се сети за друга причина.

— Госпожица Карлайл е моя годеница. Тя ще живее в Сънсет Хил до сватбата ни. Току-що наех икономка, за да има още една жена в къщата освен готвачката.

Лицето на Честър грейна.

— Сватба! Прекрасно! Съпругата ми ще бъде възхитена да чуе това. Толкова малко приятни неща се случват напоследък, с всичките тези затруднения около робите. — Той тупна Крис по гърба. — Поздравления, стари приятелю. Кога да очакваме поканата?

— Вие първи ще разберете — обеща предпазливо Крис.

— Отлично. Сега имам да ви кажа нещо важно. Тъй като сте нов на острова, трябва да знаете, че Сам Шарп, когото наричат Татенцето, самопровъзгласилият се проповедник и водач на мароните, подстрекава към пасивно неподчинение. Видели са го в плантацията на господин Хъмбарт да разговаря с робите. Така става, когато робите се образоват.

— Не очаквам никакви смутове в Сънсет Хил, лорд Честър — отвърна Крис. — Смятам да освободя робите си и да им плащам заплата.

— Какво? Проклятие, човече, ще патите, ако освободите робите си. Имаме нужда от тях, за да обработват земите ни. Ще съжалявате, че сте се отделили от нас, останалите собственици. Ако бях на ваше място, щях два пъти да си помисля, преди да действам безразсъдно.

— Вече съм размислил и съм взел решение. Документите са подготвени.

— Добре, не казвайте, че не съм ви предупредил. Сега трябва да вървя. Имам да върша още работа, преди да се върна у дома. Надявам се скоро да се запознаем е годеницата ви. Знам, че Агата ще бъде възхитена да се запознае с нея.

Високият, изискан мъж на средна възраст, кимна приятелски и се отдалечи. Крис се загледа след него, зашеметен от собствената си глупост. Не защото беше обявил, че ще освободи робите си, а защото беше обявил Софи за своя годеница.

Какво, по дяволите, щеше да прави сега?

Нямаше време да мисли, защото Софи и Катина излязоха от странноприемницата. Софи беше нахлупила боне с широка периферия и носеше чадър.

— Казах ти, че нямам много багаж — обясни тя. — Нямах куфар, така че Катина сложи нещата ми в кошницата си.

Крис се вгледа в лицето й.

— Сигурна ли си, че Ригби не ти е направил нищо?

Софи поклати отрицателно глава.

— Не, не е, но съм сигурна, че щеше да го направи. Благодаря ти отново, Крис.

— Не бих му позволил да ти причини болка, Софи. — Той почеса глава с озадачено изражение. — Не помислих как ще отведа тебе и Катина в Сънсет Хил. Нямам карета. Ако нямаш нищо против, Софи, мога да те взема на коня си, а да изпратя Мъндо с фургона за Катина.

Ако тя няма нищо против — отвърна Софи, — и аз нямам нищо против.

— За мене е добре, капитане — каза Катина. — Ще чакам при родителите си. Те ще искат да знаят къде е новата ми работа и къде могат да ме намерят, ако потрябва.

— Значи въпросът е уреден — заключи Крис.

Обхвана тънката талия на Софи и я настани на коня си, а после се качи зад нея.

— Къде да те намери Мъндо, Катина? — запита той, докато се настаняваше на седлото.

— Ще чакам в колибата на родителите си зад рибарницата.

Крис кимна, повеждайки коня си по Кинг Стрийт. Когато стигна края на улицата, се насочи на север.

— За колко време ще стигнем до плантацията ти? — запита Софи.

— Един час или почти. Атлас носи двама души, затова не искам да го преуморявам в тази горещина.

— Можех да изчакам фургона с Катина.

Крис поклати глава.

— Не, не ти вярвам. Белята като че ли върви по петите ти. Искам да знам какво е станало в Лондон, че да побегнеш посред нощ.

— Нали не възразяваш, ако изчакаме, докато стигнем в Сънсет Хил? Срещата със сър Оскар ме разстрои. Това, което се опита да ми причини, беше отвратително. Можеш да бъдеш сигурен, че ще нося боне и чадър винаги щом излизам на слънце. Нямах представа, че кожата ми ще почернее толкова много. Не е за чудене, че господин Лъдлоу се държеше толкова странно, когато ме видя за първи път.

— Предупреждавах те — напомни й Крис.

Софи изправи гръб, опитвайки се да не докосва никаква част от тялото на Крис, но това се оказа невъзможна задача. Топлината на тялото му, силната му ръка, която я обгръщаше, докато той държеше юздите, я караха особено ясно да го усеща като мъж. Мъж, когото не беше забравила седем дълги години.

— Невъзможно е — измънка тя.

— Какво казваш?

— Трудно е да яздим двама — поясни тя.

— За кого?

Софи стисна зъби. Този мъж наистина ли беше безчувствен? Не знаеше ли колко й е трудно?

— За коня ти.

— Атлас може да носи двама. Отпусни се, имаме още много път.

Как да се отпусне, когато бедрата на Крис се притискаха до нея и ръцете му обгръщаха? Макар че такава интимност може би не го безпокоеше, тя не можеше да я понесе. Знаеше, че Крис й е сърдит, но за нищо на света не можеше да разбере защо я отвежда в Сънсет Хил.

— Трябваше да те оставя в Кингстън да се грижиш сама за себе си — изръмжа той, сякаш прочел мислите и.

— Защо не го направи?

— Ти си прекалено непредсказуема, за да те остави човек сама. Не очаквах, че ще останеш в Кингстън, вместо да отплаваш е „Утринна звезда“.

— Ще ти върна парите, които даде за билета ми. Помолих да ми ги върнат и ги получих. Мислех, че ще мога да ги използвам, за да се установя в Кингстън. Не мога да се върна у дома, Крис. Щом ти обясня, ще разбереш.

— Избягала си от Англия заради Ригби, нали?

Тя се извърна, за да го погледне.

— Отчасти. Като го видях в Кингстън, това беше ужасен шок за мене. Сигурно съдбата ми се подиграва.

Крис се изсмя горчиво.

— Не, Софи, аз съм онзи, на когото съдбата се подиграва.

Внезапно тя нададе възхитен вик.

— О, виж! Цветя. Цели полета с цветя. Какви са? Никога не съм виждала такива.

— Орхидеи. Тук растат в диво състояние.

След малко тя започна да се отпуска под обедното слънце. Никога не беше се подлагала на такава силна горещина. Въпреки най-добрите й намерения, гърбът й се отпусна и се долепи до гърдите на Крис. Миг по-късно главата й клюмна и тя заспа.

Крис изстена почти безмълвно. Изтезанието никога не беше му се струвало толкова сладко. Бедрата му изтръпваха там, където се докосваха до Софи, а ръцете му трепереха от желанието да я привлекат още по-плътно към гърдите му. Беше се втвърдил още откакто я беше настанил на седлото пред себе си.

Крис не искаше да изпитва такива чувства към Софи. Не искаше да я желае. Присъствието й в дома му щеше да бъде много мъчително за него; трябваше да я убеди да се върне в Англия. Животът му беше достатъчно усложнен и без тя да му мъти водата. Ако искаше да осъществи плана да освободи робите си, със сигурност щеше да си спечели много врагове.

Отминаха един ленив завой на пътя и Сънсет Хил се появи пред тях. Софи още спеше, когато Крис поведе Атлас през портата. Тя се събуди, когато Каспър дотича, за да поеме юздите.

— Госпожице Карлайл! Мислех, че сте заминали от Кингстън е „Утринна звезда“.

Крис слезе и я свали на земята.

— Май госпожица Карлайл е пожелала да остане в Кингстън. Каспър грейна.

— Истина ли, госпожице? Ще останете ли в Сънсет Хил с нас?

Софи премига.

— Каспър, хубаво е, че те виждам отново. Няма да остана дълго. Търся си работа.

Крис я поведе към къщата.

— Ще намериш, че вътре е много по-хладно. Горещината сигурно изглежда задушаваща за човек, несвикнал на тропически климат. Сигурен съм, че Чандра ще ти предложи нещо студено да пиене.

— Капитане, върнахте се! — Мъндо, тъмнокож мускулест мъж, дотича при Крис със загрижено лице. — Като не се върнахте, когато ви чакахме, помислих, че ви се е случило нещо. Тъкмо бях тръгнал да събирам хора, за да ви търсим.

— Добре съм, Мъндо. Задържаха ме, това е всичко. Доведох гостенка. Госпожица Карлайл ще ни гостува за малко. Наех и икономка. Трябва да се върнеш в Кингстън с фургона и да доведеш Катина. Ще я намериш в дома на родителите й зад рибния магазин.

— Тръгвам веднага, капитане.

— Мъндо изглежда интелигентен — забеляза Софи, когато Крис я поведе нагоре по стълбите към широката веранда, която обикаляше целия втори етаж на двуетажната къща.

Високите до тавана прозорци с капаци, широко отворени, за да пропускат вътре бриза, и белите перденца, трептящи пред тях, я накараха да се почувства така, сякаш си е дошла у дома.

— Той е получил образование — отвърна Крис. — Освободих го веднага щом поех Сънсет Хил. Сега е на заплата при мене. Много разчитам на него за всекидневното управление на плантацията. Както можеш да отгатнеш, не знам много за отглеждането на захарна тръстика и за дестилирането на ром, но се уча бързо.

Той отвори вратата и я покани да влезе вътре. Тя пристъпи в просторното фоайе, смаяна от всичко видяно дотук. Хвърли бегъл поглед към приемната, докато Крис я въвеждаше в кабинета, който му служеше и за библиотека, и я настаняваше да седне. Един прислужник се появи почти моментално.

— Чуба, моля те, кажи на Чандра да приготви нещо разхладително за гостенката ни и да го донесе. Искам да говоря с нея.

— Тъй вярно, капитане — отговори Чуба.

— И той ли е свободен? — запита Софи.

— Още не, но скоро ще бъде, както и Чандра.

— Домът ти е много хубав, Крис.

— Не беше, когато го видях за първи път. Ремонтиран е основно, докато бях в Англия. Повечето мебели са докарани оттам. За съжаление, предишният собственик повече се е интересувал от хазарт и пиене, отколкото от управлението на плантацията. Нямаше нужда от този доход, затова беше занемарил Сънсет Хил заради други неща. Надявам се да променя всичко това.

На вратата се почука дискретно.

— Влез, Чандра.

Ниска, пълничка жена с грейнало в усмивка лице влезе в стаята с поднос, на който се виждаха кана и чаши.

— Искали сте да ме видите, господарю?

— Моля те, Чандра, казвай ми „капитане“. Не ми е удобно да ме наричат „господарю“.

Кожата на Чандра беше гладка като коприна и с цвета на богато кафе. Тя кимна с обвитата си в тюрбан глава и остави подноса на близката масичка. После се обърна към Софи, широко отворила черните си очи, пълни с любопитство.

— Госпожица Карлайл ще ни погостува, Чандра. Мисля, че ще й хареса стаята в предната част на къщата. Гледа към залива, а изгледът е възхитителен.

Чандра се усмихна срамежливо на Софи.

— Добре дошла в Сънсет Хил, господарке. Стаята ви ще бъде готова след малко. Докато чакате, пийнете лимонада и хапнете прясно опечен кейк.

Тя се обърна, за да излезе.

— Чакай малко, Чандра. Имаш достатъчно задължения, така че наех икономка. Катина ще бъде и лична камериерка на госпожица Карлайл. Пратих Мъндо в Кингстън да я доведе.

— Време беше — каза Чандра и дързостта й изненада Софи. — Имате нужда някой да се заеме, да направи тази стара къща истински дом. Старият господар нехаеше какво ще стане със Сънсет Хил, но вие не сте като него.

— Аз не съм безразличен, Чандра. Ако мога да постигна своето, Сънсет Хил ще стане дом за всички ни. По-късно ще наема още хора, но засега се надявам ти и Катина да вършите работата тук.

— Хм! Не виждам защо не. Стига тя да не ми се меси в готвенето, аз няма да й се меся в нейните работи.

Софи се усмихна, когато Чандра излезе от стаята.

— Изненадана съм, че не укори прислужницата си за дързостта й.

— Чандра винаги каква каквото мисли. Намирам това за освежително. Колкото до другите прислужници в къщата, имаме само Чуба. Полските работници рядко имат причина да идват в къщата или да си изказват мнението за каквото и да било. През по-голямата част от живота си са били потискани. Надявам се да променя това в Сънсет Хил.

Крис наля две чаши лимонада и подаде едната на Софи. Тя отпи дълга, освежителна глътка.

— Прекрасно — изрече, докато си вземаше голямо парче джинджифилов кейк.

Чу как Крис въздъхва и вдигна поглед към него. Той стоеше пред нея, кръстосал ръце на гърдите си, прекалено красив, за да я остави спокойна, дори въпреки намръщеното си изражение.

— Нещо не е наред ли, Крис?

— Много неща. Вече няма за кога да отлагаш този разговор. Разкажи ми всичко, Софи, и започни от самото начало.

Тя пресуши чашата си и я върна на подноса.

— Наистина съм уморена, Крис. Не може ли да почака? Горещината ме изтощи.

Хващайки я за раменете, той я накара да се изправи.

— Никакви извинения този път, Софи.

Тя вдигна поглед към него. Очите му обикновено сини като искрящите води на залива Кингстън, бяха станали черни като нощта. Тя се взря в устните му, отчаяно искайки да го целуне. Устните й се разтвориха. Тя ги навлажни с крайчеца на езика си.

Крис се втренчи в нея, забравил за миг какво я беше запитал. Тази жена е заплаха, помисли той. Не можеше да мисли, когато беше до нея. Дали не се опитваше да го омае с влажните си устни и замечтани очи? Е, нямаше да стане. Тя го беше привлякла веднъж в мрежата си, но нямаше да се случи втори път.

Крис почти загуби способността да мисли, когато езикът й се показа и тя навлажни устните си. Хитрините й бяха стари като Ева, помисли той. Но въпреки желязната сила на волята си започна да приближава глава към нейната. Преди да успее да се възпре, вече я целуваше. Целуваше я, както удавник гълта последната си глътка въздух. За да влоши положението, тя отвърна на целувката му, разтваряйки уста, за да пусне езика му. Имаше вкуса на рая. Той трябваше да спре сега. Главата му го знаеше, но всичко останало от него не обръщаше внимание на логиката.

Той искаше да спи със Софи.

Тялото му трепереше от страст. Искаше да се зарови дълбоко в устата й и повече да не изплува. Искаше да разкъса дрехите й, да я положи на пода и да я освободи от девствеността й. Никога преди не беше имал девица, никога не беше искал… досега.

Откъсвайки се от устните й, той я прихвана през талията, вдигна я и я сложи на бюрото. Тя премига изненадана.

— Какво правиш?

Той раздели коленете й и се настани между тях.

— Това, което исках да направя още когато те видях за първи път на борда на „Безстрашни“. Каквото се борех да не направя всеки ден оттогава. — Свеждайки поглед, той посегна към най-горното копче на корсажа й. — Ще се любя с тебе, а после ще ми кажеш всичко, което искам да знам.

— Крис…

Софи се дръпна. Пръстите му откопчаха следващото копче. Тя хвана ръката му; той я освободи и продължи с третото копче.

— Не сега, Софи. — Устата му намери отново нейната, облизвайки, целувайки, дразнейки, докато тя, с разлюлени сетива, не го сграбчи и не започна да отвръща на целувката му. Разяждана от непоносима горещина, Софи почувства как устата му се отделя от нейната и слиза надолу по шията към гърдите й. Той намери зърното й; тя потръпна, когато той го засмука.

Тя вероятно щеше да му позволи да продължи, ако той внезапно не беше я пуснал и не се беше отдръпнал.

— Проклятие, това е неприемливо! Не мога да позволя това да ми се случи отново. Убих най-добрия си приятел заради тебе. Защо се върна, за да ме измъчваш със спомени, които беше по-добре да останат забравени?

Събирайки краищата на корсажа, той закопча копчетата и я свали от бюрото.

— Чандра ще ти покаже стаята.

Извръщайки се рязко, той излезе. Софи грабна един свещник и го метна след него. Той се удари във вратата и падна на пода.