Всеки мой дъх

Двайсет и трета глава

Макнийл седеше с бинокъл в скута си до прозореца на стая 102. Подпрял бе крака на перваза, прозяваше се и гледаше как розови ивици прорязват небето над океана. Двамата с Чилдрис се сменяха и неговото дежурство току-що започваше.

Хотелските служители вече щъкаха по плажа, подготвяха всичко необходимо за закуската, почистваха шезлонгите, а пред входа таксита очакваха да обслужват най-ранобудните гости. Ако Уайът тръгнеше да вземе такси и да напусне хотела, той при всички случаи щеше да мине покрай прозореца на Макнийл. Предната вечер именно от това стратегическо място имаше възможността да наблюдава с бинокъла си Уайът и госпожица Донован чак докато не се качиха в стаята си.

В единайсет двамата с Чилдрис се размениха на мястото до прозореца и Чилдрис си наля кафе от каничката, която бяха донесли хотелските служители по време на дежурството на Макнийл.

— Вече ми идва в повече стоенето тук — отбеляза той, докато слагаше захар в чашата. — Миналата нощ се зачетох в рекламната брошура на хотела и се подсетих, че трябва да се вгледам внимателно, в краката си и да не изчаквам нито ден повече без нужната ароматерапия. Той сложи чашата на масата до себе си и взе бинокъла, оставен от Макс встрани. Вдигна го и огледа внимателно плажа, за да открие тяхната блондинка.

— Ето я, простряна на любимия си шезлонг. Току-виж съм се влюбил. Виж само… на лявата си бузка отзад ума някаква татуировчица. Как съм пропуснал да я видя вчера? — Той нагласи обектива по-добре. — Това е Калинка… сладичко като идея, а?

— Аз отивам да се изкъпя — отговори му Мак и като тръгна към банята, издекламира един цитат от същата брошура — и ще се потопя в удоволствието на аромат от червен жасмин.

Чилдрис хвърли поглед през рамо и извика:

— Да оставиш малко и за мен.

Макнийл се изсмя и отиде до гардероба, за да си извади чиста риза и панталони, и веднага след това ги остави на леглото, защото се раззвъня мобилният му телефон.

От другата страна се чу студеният, рязък глас на Грей Елиът:

— Току-що открихме тялото на Уилям Уайът в стар кладенец на съседна ферма, която е била собственост на семейство Юдал. Прострелян е с пушка в гърдите. На практика намерихме го не ние — поправи се той, — а предприемачът, закупил преди няколко месеца фермата. Препънал се в капак на кладенец, покрит със сняг. Когато се опитал да го вдигне, забелязал нещо приклещено под капака и се вцепенил от ужас. Той побързал да види какво има под капака, защото знаел за изчезването на Уилям по време на престоя му в съседната ферма. На мястото веднага се явили местните полицаи, а те ни предадоха случая на нас. Преди малко хеликоптер докара тялото на Уилям и пушката, с която явно е бил убит. Вече е предадена за балистична експертиза.

— Някакви следи по нея?

— Никакви — отвърна Грей със странно безразличие. Макнийл се опита да отгатне причината за това:

— Да са намерили нещо друго под капака?

— Черно кожено копче, с големината на копче от мъжко палто, с остатъци от конци по него.

— Копче ли? — повтори въпросително Макнийл и приседна свъсено на леглото.

— Да, много особено, ръчно изработено — поясни Грей, — с интересен орнамент отпред, а отзад — със знака на майстора, от когото е било изработено.

— Ти явно смяташ, че това ще ни помогне да открием този майстор?

— Не само това. Информацията сочи, че поръчки за такъв вид копчета се получават обикновено от европейски шивачи, които водят подробни записки, за да могат да осигуряват допълнителни копчета на своите клиенти.

— Европа е голяма. Не мислиш ли, че издирването на шивача или на майстора на копчето ще ни отнеме твърде дълго време?

— От следствието казаха, че кожата и боята върху копчето са британски, така че започваме първо от лондонските шивачи. Но времето действително ни е много скъпо. До няколко часа журналистите ще надушат, че сме открили тялото на Уилям, и ако това стигне до ушите на Уайът, джетът му веднага ще напусне Сейнт Мартен и ще отлети на максимално далечно разстояние от щатските власти.

Трябва само да го прилъжа да се върне в Чикаго, там вече разполагам с достатъчно правомощия да го задържа за разпит и да му отнема паспорта. Това ще ни даде време да установим местонахождението на шивача, при когото е ушито палтото му, а идеалният вариант ще бъде да намерим самото палто. Открием ли дори едното само, веднага могат да получат заповед за арестуването му. Вече съм се договорил с нюйоркското полицейско управление и днес те чакат от мен обаждане, за да започнат обиск на апартамента му там. Той има апартаменти и в Рим, Лондон, Париж, затова ще се постарая да уредя да бъде направен обиск по едно и също време на всичките му апартаменти. Европейските власти обаче още не искат да ни съдействат. Ето защо съм решил да пусна в ход някои мои връзки.

— Доста ще трябва да се поизмъчиш, за да го отделиш от онази Донован.

— Подготвил съм план — каза Грей. — Скоро ще съм при вас. Гледайте само да не го изпускате от очи, а и ако решат да се разделят, няма защо да се занимавате с Кейт Донован. Аз ще се оправям с нея, нека само да пипна Уайът.

— Ще го държим под око — увери го Макнийл. — Още нещо, Мак.

— Кажи?

— Разполагаме и със свидетел, който е виждал Уайът да носи палто с копчета като онова, намерено в кладенеца.