Вълнуващи нощи

21

Всички завеси в спалнята на Робърт бяха вдигнати и позволяваха на слабата лунна светлина да потопи помещението в своя сребърен блясък. Когато Кларис влезе, вътре беше изненадващо светло. Различаваше очертанията много ясно, само дето млечната светлина правеше цветовете на килима, завивката и завесите по-бледи. Тя превръщаше тежките тъмни мебели и вратите в четириъгълни черни блокове, а картините — в бледи имитации на действителността.

Робърт беше в леглото. Облегнат на възглавниците, той я чакаше.

Беше я видял и тя го знаеше. Все още беше облечена в светлозелената кадифена рокля, която лейди Милисънт бе избрала за нея. Фината материя падаше на перфектни дипли по тялото й и го извайваше. През дългата вечер, докато бъбреше с другите гости и чакаше да приключат, тя често плъзгаше ръце по кадифето и се наслаждаваше на усещането за скъпоценната материя върху кожата си. Робърт я наблюдаваше, предпазлив и дистанциран, но тя всеки момент усещаше желанието му.

Сега се усмихваше. Едва забележима триумфална усмивка. Беше безумие да се измъкне посред нощ от спалнята си и да дойде при него. Особено когато беше сигурна, че той ще разбие сърцето й. Но някой ден, когато се върнеше в Бомонтен и влезеше отново в ролята, за която я бяха възлитали, щеше да си спомня тази нощ и всички нощи, които й предстояха с него.

Той стана от леглото и отиде при нея. Едра, елегантна, тъмна мъжка фигура. Носеше риза и панталон, но краката му не вдигаха шум по пода. Очевидно беше бос.

Когато спря на няколко сантиметра от нея, сърцето й се качи в гърлото. Не се страхуваше от него. Вече не вярваше в слуховете за лудостта му. Разбираше защо бе настоявал така упорито на участието й в маскарада. Но сега стоеше толкова близо до нея, че трябваше да вдигне глава, за да го погледне в очите. Той беше много голям и много силен. Биеше се брутално. Миналата нощ я бе взел в пристъп на диво отчаяние и желание. Не го искаше, а сливането й причини болка. Въпреки това тя нямаше търпение отново да настъпи нощта и да дойде при него.

Този път обаче не беше безпомощна. Тя беше принцеса родена да властва, и тази нощ… тази нощ щеше да изживее властта си. Днес тя щеше да командва.

— Вече се опасявах, че сте променили решението си.

Ризата му беше отворена на врата и в дълбокото деколте се виждаха тъмните косъмчета на гърдите му. Кларис потръпна.

— Дадох ви думата си.

— А принцесата никога не нарушава дадена дума, знам. — Говореше като при първата им среща. Делово, незаинтересован от отговора й… неумолим.

Тя пое жадно аромата му, вече познат на сетивата й, и пулсът й се ускори. Хепбърн я бе белязал завинаги със страстта си и щеше отново да го направи, но и тя щеше да му наложи печата си.

— Давам най-доброто от себе си.

Настана мълчание. Не неловко, но в него дебнеха много въпроси.

— Затова ли сте тук? — Дълбокият му глас отекна в мрака. — За да удържите на дадената дума?

Предположението беше толкова абсурдно, че Кларис едва не се изсмя. Ала не го направи, защото това нямаше да му хареса и той нямаше да я разбере. Все пак й се дощя да го подразни и се поддаде на желанието.

— Поглеждали ли сте някога в огледалото, Робърт? Лариса ви обяви за партията на сезона, но не заради титлата и богатството ви. Походката ви, пронизващите сини очи, излъчването ви… Необузданост и величие. У вас има нещо, което замайва жените и ги принуждава да ви следват.

Очите му бляскаха в мрака като черни диаманти.

— Има немалко жени, които успешно устояват на чара ми. Спомняте ли си първата ни среща във Фрея Крегс? Тогава нямахте търпение да се отървете от мен.

— Защото знаех, че ще свърши така. — Кларис сложи ръка на рамото му и нежните й пръсти прогониха напрежението под кожата. — Че ще ви желая с цялото си тяло и с душата си. Затова ви се предлагам за времето, което ни остава… Коя жена би се унижила да проси от мъжа? Но аз съм тук. Ето ме!

Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Не съм чул да просите.

— Моля ви — промълви тя. — Моля ви.

Най-сетне той помръдна. Взе я на ръце и я отнесе в леглото.

Положи я върху завивката, легна върху нея и я притисна към матрака. Тя се наслаждаваше на тежестта му, на аромата, който я упойваше, на решителността му. Той я целуна с нежна, мека целувка, която й оставяше време да се настрои към него, да вкуси есенцията му. Дълбоко във вътрешността й блаженството постепенно се превръщаше в отчаяна, неудържима страст която само той беше в състояние да събуди у нея.

Тя се усмихна и захапа долната му устна.

Той вдигна глава и простена.

Тя вдигна ръце и зарови пръсти в косата му. Черните кичури бяха като коприна между пръстите й. Тя ги отмахна назад и помилва с език белега на челото му. Той отвори устни и я зацелува жадно, като триеше хълбоците си в нейните. Това беше твърде силно, заплашваше да надвие сетивата й, но пак не беше достатъчно. Тя искаше повече от него. Да го вкуси целия, да усети тежестта и силата му, да му се наслаждава отново и отново, докато всичко… свърши. Докато тя си отиде.

Горчиво-сладкото чувство проникна коварно в душата й и й вдъхна дързост. Сграбчи го за раменете, обърна го и се настани върху него. В първия миг той се възпротиви, но после се поддаде, отпусна се на матрака и широко разпери ръце и крака.

Това беше истински празник за сетивата й. Какъв мъж… едър, широкоплещест… и корав. Пръстите й се плъзнаха по бедрата му и напипаха възбудения член под панталона. Горещината му я опари и тя пожела да я усети дълбоко в себе си. Плъзна тялото си по неговото и отвори ризата му. Мускулите на гърдите му се стегнаха, но той се принуди да остане спокоен. Тя усети под ръцете си твърдите, къдрави косъмчета по гърдите му и това просто удоволствие едва не я подлуди.

— Седни! — заповяда тя. Интимността най-сетне извади наяве прекрасното „ти“. Когато той се подчини, тя смъкна ризата през главата му и я хвърли на пода.

Под бледата лунна светлина тялото му изглеждаше невероятно. Беше много по-красив от статуите в палата на баща й. Мускулите играеха под бледата кожа и я мамеха да открие дали цялото му тяло е съвършено като на безсмъртните герои от Ренесанса.

Ала още преди да е посегнала към копчетата на панталона му, той хвана ръцете й и ги натисна върху корема си. После плъзна дланите й нагоре към гърдите си. Кларис се засмя и устоя на натиска му. Помилва предизвикателно къдравите косъмчета и едва след това потърси зърната на гърдите му; за да ги погали с връхчетата на пръстите си.

Робърт простена от желание. Очите му бяха полузатворени. Тя се наведе и започна да милва чувствителните зърна с устни. Бавно описа кръгове с езика си и те се втвърдиха. Значи и той реагираше като нея на милувките по гърдите. Кларис усети как бюстът й натежа и тъмните зърна набъбнаха. Всичко, което правеше с него, намираше отражение при нея. Връзката между тях беше почти магическа.

Тя вдигна глава и се усмихна.

Робърт изглеждаше напрегнат и нетърпелив, но не й внушаваше страх. Никога не би й причинил болка — тя го знаеше с абсолютна сигурност.

Той сложи ръцете й върху широките си рамене и й се отдаде без задръжки. Погледна я дълбоко в очите, после насочи поглед към гърдите й, мина през талията и хълбоците и спря върху прасците, които почти срамежливо надничаха изпод полата. Първият й импулс беше да покрие краката си, ала страстта и огънят на Робърт й попречиха. Протегна се бавно и полата се вдигна, за да открие коленете й. Корсажът се размести и разголи гърдите й, тя отметна глава назад и разкри пред жадния му поглед съвършената извивка па бледата, стройна шия.

— Защо ме измъчваш? — Гласът му прозвуча дрезгаво и накъсано. — Откакто се срещнахме, всеки миг беше дълго и страшно мъчение. Непрекъснато си представям как тялото ти лежи под моето, върху мен, до мен, как те вземам по всички възможни начини…

Утробата й се сгърчи от почти болезнено желание. Кръвта шумеше в ушите й, сърцето й биеше в прастария ритъм на плътската жажда.

— Нали вече се любихме — отговори с предизвикателна усмивка. — Днес различно ли ще бъде?

Той посегна към нея с широките си силни ръце.

— О, да. Съвсем различно. Тази нощ няма да има болка, само безкрайно блаженство.

Помилва вдлъбнатината на шията й, прокара пръст по ключиците и плъзна ръка надолу, по корема и хълбоците. После се върна на гърдите й.

Жаждата, която я прониза, беше толкова силна, че Кларис затвори очи, за да се овладее. Но това не й помогна. Внезапният мрак правеше усещанията още по-силни. Палците му милваха чувствителните зърна на гърдите й. Скоро щяха да ги последват устните му… прободе я сладко очакване и тя зачака следващата стъпка. Ей сега…

Ала той се надигна, обхвана я с две ръце и започна да разкопчава копчетата на гърба й. Беше толкова близо до нея, че тя усещаше дъха му по лицето си, горещото му тяло до своето. Той не направи опит да я целуне или да я привлече към себе си. Вместо това бавно, мъчително бавно разкопчаваше копчетата на роклята й.

Кларис нямаше сили да вдигне натежалите си клепачи. Той беше тук, точно пред нея, наклонил глава встрани, и я гледаше предизвикателно. Искаше тя да осъзнае всяка стъпка, която правеше от невинна млада жена към опитна любовница. Тя вдигна глава, усмихна му се, плъзна ръце по корема му и мушна пръсти в колана на панталона.

— Да не би да си си помислил, че ще променя мнението си?

Роклята й се смъкваше постепенно, докато Робърт продължаваше да разкопчава копченцата.

— Доколкото знам, принцесите са скандално известни с фриволността си.

— Не и твоята принцеса. Това й е за пръв път. — Не можеше да се отдава на фриволност, докато нямаше кой да се грижи за Ейми. Беше посветила живота си на малката си сестричка. Но тези скъпоценни мигове бяха само нейни и имаше намерение да им се наслади докрай.

Той хвана ръкавите и смъкна от раменете й кадифената рокля заедно с тънката долна риза. Меката коприна се плъзна по щръкналите връхчета на гърдите й и се свлече до хълбоците. Кларис спря да диша. Дали той я намираше красива? Другите мъже я зяпаха грубо и безсрамно, погледите им проникваха през дрехите и опипваха гърдите й. Те не я интересуваха, но Робърт беше нейният любим. Неговото мнение беше всичко за нея.

Той не забеляза напрежението й, защото лицето й остана безизразно.

— Прекрасна си — пошепна задавено той. — Имаш прекрасно тяло. — Надигна се и нежно целуна лявата й гърда.

Отново я прониза горещо желание и тя измъкна ръце от ръкавите на роклята.

— Толкова си различен от другите мъже…

Той я погледна въпросително.

— Други мъже?

— Жените са ми разказвали. Клюкарстват, кискат се и понякога ми доверяват най-съкровените си тайни. Десетки пъти съм чувала, че мъжете бързат и не влагат никакви чувства. А ти… ти си твърде бавен. — Тя взе ръката му и я сложи върху гърдите си. — Аз умирам от желание, а ти се движиш като костенурка.

Той се усмихна и белите му зъби блеснаха под лунната светлина.

— Накрая ще ми благодариш, принцесо. — Докато внимателно масажираше едната й гърда, устните му милваха другата. — Любов моя…

Кларис не знаеше в какво да вярва. Само едно й беше ясно: дълбоко в нея желанието живееше свой живот. Всеки сантиметър от кожата й копнееше да се притисне до него. Искаше да усети ръцете му на хълбоците си, да го доведе до ръба на изкушението и да се отдръпне, да целува до забрава устните му и да си играе с езика му.

Кларис обхвана лицето му с две ръце и го задържа, докато устните й се плъзгаха към устата му. Устните му бяха топли и меки и я омагьосваха. Той остана неподвижен, докато тя очертаваше контурите им с устни и език. След няколко безкрайно дълги мига отговори на целувките й и тя въздъхна доволно. Устата му се отвори и той реагира на нежностите й, сякаш тя беше кралицата на прелъстителките. Кларис го вкусваше с устни, зъби и език и се наслаждаваше на вкуса на страстта му. Ръцете й се плъзнаха по раменете му, гърдите й се притиснаха към твърдата му гръд.

Докато правеше това, тя се надяваше да пришпори страстта му. Вместо това обаче трябваше да преживее как усещането на кожата му върху нейната я изпълва докрай с нежност и диво желание. Бързо отвори копчетата на панталона му и мушна ръка вътре.

Мъжествеността му изпълни цялата й ръка. Кожата беше невероятно мека, като кадифе, обвиващо стомана. Тя плъзна пръста надолу към основата, после бавно се върна към закръгленото връхче. Досега не знаеше, че един мъж може да бъде толкова голям. И толкова твърд… Преглътна, защото устата й внезапно бе пресъхнала. Как ще го приеме в себе си… Онова, което досега беше желала с цялото си същество, сега изглеждаше абсолютно невъзможно.

— Ако имах някакви съмнения, щях да ги изкажа точно сега — пошепна дрезгаво тя.

— Моля се да не го правиш — отвърна той с дрезгав шепот. — Ако тази нощ не мога да те имам, ще умра. Познавам те, скъпа принцесо, и знам, че приемаш своята отговорност много сериозно. Уверен съм, че ще страдаш много, ако знаеш, че съм умрял от неосъществена любов към теб.

— Наистина ли ще умреш? — Тя продължи да го милва и желанието се разливаше по вените й като искрящо шампанско. — Ще умреш за мен?

— Ако скоро не ме вземеш, ще изпусна последния си дъх тук, пред очите ти!

Би било глупаво да вярва, че означава толкава много за този силен, опитен мъж. Въпреки това думите му я зарадваха.

— Тогава да свалим тези дрехи, за да мога да те спася.

— О, да, веднага. — Той я вдигна и изхлузи смачканата й рокля. Тя смъкна с един замах панталона му, за да го види гол под себе си. Хвърли бърз поглед към ерекцията му, но той вече я бе обърнал по гръб. Кларис се изненада от бързината на движението, но реагира моментално и се опита да вземе връх. Той се поддаде, макар и бавно, сякаш тя беше по-силната от двамата.

Беше безумно, направо абсурдно, но й харесваше, че той се чувства много добре, когато тя командва. Успя да го настани отново по гръб, притисна се до гърдите му, вдигна ръцете му над главата и се засмя триумфално.

— Предаваш ли се?

— Предавам се — отговори Робърт, без да се усмихне.

И нейната усмивка угасна. Той лежеше пред нея съвсем гол, а тя… Тя също беше гола, само по чорапи. Мъжкият му аромат я замайваше. Той миришеше на мускус и грижливо обработена кожа.

— Какво ще правиш сега с мен? — осведоми се той.

— Каквото ми хрумне. — Той беше прекрасен. Олицетворение на всичко мъжествено и съвършено.

И тя започна да го милва. Плъзна пръсти по силните мускули на ръцете му, очерта контурите на гърдите. През цялото време се наслаждаваше на увереността, че в крайна сметка победителят ще е той. Той беше воин, готов да защитава с всички средства онова, което му принадлежеше. И което му беше мило и скъпо, а в момента тя беше уверена, че му е мила и скъпа.

Плъзна се надолу към корема му и започна да целува меките вдлъбнатинки под хълбоците. Първо едната… после другата… Там кожата беше тънка и без косми, но малко по-надолу растяха буйни косми и от тях се издигаше ерекцията му.

Странно, но не почувства плахост. Миналата нощ не бе видяла мъжествеността му, само бе почувствала могъщия тласък. Никога преди това не беше виждала интимните части на жив, дишащ мъж и това тук… то изобщо не приличаше на статуите в палата. Този член беше бледорозов, дълъг и дебел, корав… възхитителен.

Пръстът й се плъзна по ствола и тя се учуди на горещината му. Той потръпна под докосването й, пое шумно въздух и това я изтръгна от дълбокото съзерцание. Умът й отново заработи.

— Робърт — пошепна уплашено тя, — не вярвам, че това… ще влезе.

Той приглади нежно нападалите по лицето й коси.

— Защото си принцеса, а аз съм само един обикновен граф?

— Не. Защото ти… това е толкова голямо… Няма да влезе.

Робърт се покашля. Май се смееше, но потисна смеха си.

— Минатата нощ влезе и пасна чудесно. И пак ще стане. Обещавам ти. — Той се усмихна. Знаещата му усмивка й напомни с каква безогледност я бе принудил да участва в маскарада му.

Побиха я студени тръпки и тя се опита да се отдръпне.

Той я задържа и нежните милувки по гърдите й отново събудиха желанието в тялото й. По-добре да забрави самодоволната усмивка и да загърби виковете на разума.

Ръцете му оставяха следи по тялото и разпалваха страстта й. Беше го усетила още когато го видя за първи път. Той знаеше как да докара жената до лудост, притежаваше сръчност и дълбока, скрита страст. Знаеше как да накара кръвта й да закипи.

Тялото му блестеше от пот. Лунната светлина се пречупваше в силните мускули и Кларис отново се сети, че тази вечер тя командваше. Докато той я стопляше с докосванията си, тя се зае отново с гърдите, раменете и корема му. Ръцете им се преплитаха и разделяха, докато двамата си доставяха чувствено удоволствие. Той не се насищаше да милва гърдите й, обхващаше ги, повдигаше ги, притискаше зърната им. При това я гледаше в лицето и се усмихваше, сякаш знаеше как й въздействат тези ласки.

О, не, не знаеше. Той не познаваше Кларис, не знаеше какви събития са оформили личността й. Въпреки това беше казал, че й вярва. Че е убеден, че тя е принцеса. А този корав, циничен мъж не би си направил труда да я излъже. Може би си мислеше, че синята й кръв я е направила мека и слаба? Действителността беше съвсем различна. Сигурно очакваше тя да изгуби смелост и в крайна сметка да му предостави водачеството или дори да се опита да избяга.

Не беше познал! Тя беше силна и смела и действаше по свое усмотрение. Ръцете й се отпуснаха върху хълбоците му. Погледът й обходи с наслада всеки сантиметър на тялото му и на устните й изгря усмивка. Пое дълбоко въздух, обхвана мъжествеността му с всичките си пет пръста и започна отново да я милва. Робърт изстена дълбоко, разпери ръце и се вкопчи в чаршафите, изпълнена с радост, тя разбра, че се предоставяше в нейна власт.

Вдигна крак и го възседна, намести се удобно, сякаш беше на седлото. Отново се възхити на силата му. Широките рамене, тесните хълбоци, изпъкналите хълбоци… Зарови пръсти в космите на гърдите му, спусна се по тъмната следа към корема и отново спря в гнездото между хълбоците му.

Той я наблюдаваше изпод полуспуснати мигли. Само хълбоците му потръпваха.

— О, принцесо… Оттук виждам рая.

— А аз усещам… — Искаше да му каже нещо също така поетично, нещо романтично за чувствата си, но в този момент те бяха съвсем конкретни. Цялото й внимание беше посветено на ерекцията му, която вибрираше между краката й, твърда и гореща. Седеше върху него и усещаше мъчително сдържаното му нетърпение. Той не мърдаше, но тя подозираше, че няма да издържи още дълго на това принудително бездействие. Много скоро щеше да предяви претенции и тя беше длъжна да го поведе накъдето желаеше. Да опитоми тигъра. Сигурно беше възможно, но не биваше да забравя, че тигърът е див и непредвидим. Ала за краткото време, през което бяха заедно, тя щеше да държи камшика в своите ръце. Може би само така щеше да преживее връзката с него без трайни увреждания.

Кларис се раздвижи върху него, за да провери собствения си контрол, решителността си.

— Желая те, както никога не съм желал никоя жена — изрече той дрезгаво и я измери с пламтящ поглед.

Тя сложи ръце на корема му, за да запази равновесие. Прекрасно беше да седи върху него, да усеща сатенените чаршафи под коленете си, докато през прозореца в стаята влизаше лунната светлина, следвана от свеж вятър. Изпитваше чувство за свобода, непознато досега. Тази нощ щеше да остане без последствия. Тя беше кратка почивка от баналността и Кларис отказваше да мисли дали след онова, което си бе позволила, все още има шансове за политическа женитба. Тя не беше в състояние да промени хода на историята, нали? В момента не желаеше да мисли дори как баба й ще реагира на случилото се.

Въпреки това не беше в състояние да се отърси напълно от чувството за дълг. За момент спря в колебание.

Ала когато той започна да милва бедрата й, всички съмнения бяха забравени. Той я милваше с цялата ръка, сякаш самото докосване до кожата й му доставяше неимоверно удоволствие. Небето знаеше, че тя не е на себе си. Протегна се като котка и застена сладостно. Нежните му докосвания събудиха в тялото й дива жажда.

Ръцете му се плъзнаха по корема и стигнаха до женствеността й. Тя пое шумно въздух, когато той разтвори срамните устни с два пръста и започна внимателно да ги масажира. Всички мисли за дълга бяха изместени от желанието и тя му се остави доброволно. Той проникна предпазливо с пръст навътре и тя въздъхна от блаженство.

— Това ти харесва. — Дълбокият му глас беше пълен със самодоволство.

— О, да, да!

Пръстът намери чувствителната пъпка и започна да описва кръгове около нея. Отново и отново, докато й се дощя да му изкрещи, че това не е достатъчно. Беше подута и влажна от желание, хълбоците и се движеха безспирно, подканваха го да задоволи жаждата й

Той се подчини. Милувките станаха по-твърди, директни и Кларис изохка задавено. Насладата плисна в тялото й като бурна вълна. Вече не знаеше коя е и къде се намира. Беше само човешко същество, изпълнено с радост и желание.

Когато екстазът отшумя, тя възвърна решителността си. Тя беше принцеса. Беше отгоре. Тя командваше!

Бутна ръцете на Робърт настрана, взе члена му в ръка и плъзна пръсти по връхчето, овлажняло от оргазма й. Повдигна таза си и внимателно се намести върху пулсиращата плът. Надигна се и бавно се отпусна. Могъщата му ерекция я отвори повече отпреди, мускулите й се разтегнаха, за да го приемат. Тя простена задавено. Усещането беше толкова силно, че ставаше чак непоносимо.

Робърт също простена и усещането за триумф, което я прониза, я направи още по-силна. Желанието я тласна към нови рискове. Нали затова бе дошла. Трябваше да изпълни обещанието си за безмерно блаженство.

Той я хвана за хълбоците и бавно я свали върху себе си. Кларис се възпротиви. Тя определяше ритъма, не той! Той беше длъжен да й се подчини. Беше на седмото небе, че този силен мъж лежеше под нея и тя можеше да го язди. Ускори движенията си, докато челото му заблестя от пот и хълбоците му се надигнаха насреща й. Кларис искаше да се наслади на тези чувства, и то докрай. Бавно описваше кръгове с хълбоците си, като едновременно се движеше нагоре-надолу, ускоряваше ритъма и го забавяше, плъзгаше пръсти по гърдите му и се отдръпваше. Прекрасно беше да гледа как той й се отдаваше. Как й позволяваше да го завладее изцяло. Лунната светлина потапяше фигурата му в светлина и сянка и го милваше, както правеше тя. Очите му искряха, устните му бяха разтегнати в усмивка, докато я наблюдаваше. Явно знаеше, че тя иска да го владее, без тя да го е изрекла. И й позволяваше да се наслаждава на триумфа си.

Където се докосваха, кожата й пареше. Докато се движеше върху него, Кларис го наблюдаваше изпод полуспуснати клепачи и се наслаждаваше на силата му. Ала по-голямата част от съществото й беше под властта на емоциите. Опряла колене на матрака, тя се надигаше и се отпускаше върху него и усещаше как пенисът му отново и отново я изпълва с могъщи тласъци. Той се докосваше до най-съкровената й същност, палеше в утробата и искри, които пронизваха душата и отиваха право в сърцето й.

И тогава Кларис загуби контрол. Усети нещо голямо и могъщо, което я принуди да се движи по-бързо и да наложи почти бясно темпо. Тя изпъшка и застена, тласкана от толкова безогледно желание, че разумът й се замъгли и я изпълни едва ли не с отчаяние. Под нея Робърт движеше хълбоците си в същия неспирен ритъм. Стенеше мъчително от наслада, наслада, която тя му даряваше. Това беше, това искаше тя. Прекрасно беше да съзнава, че го владее. Притисна ръце върху корема му, изправи гръб и продължи да се движи във вихрено темпо. Усещаше, че върхът ей сега ще дойде и вълната ще я залее. И всичко ще бъде заличено от силата на този оргазъм, на този много особен, специален връх, изкачен благодарение на нейната сила и контрол.

Дълбоко в нея започнаха неудържими спазми и тя изохка. Движеше се силно, почти брутално, защото искаше пълно удовлетворение. Робърт отговори на стоновете й и усили тласъците си. Заби нокти в бедрата й, вдигна я, спусна я върху себе си и я изпълни докрай. Движенията им ставаха все по-буйни и неудържими, но и двамата спазваха ритъма, тласкани от една и съща жажда. Сърцето се блъскаше лудо в гърдите й и тя издишваше на тласъци. Наведе се над него, опря ръце от двете страни на главата му, за да бъде по-близо, да усеща горещината му, да чува пъшкането му и да се слее с оргазма му. Лунната светлина падна върху лицето му и разкри израз на неземно блаженство. Членът му пулсираше в нея и я водеше към върха. Триумфираща, тя продължи да се движи върху него, докато и той стигна своя връх и рухна изтощен на матрака.

В следващия миг тя падна върху него, напълно задоволена, и отпусна глава на гърдите му. Помилва с устни меките косъмчета и се вслуша в лудото биене на сърцето му, което бавно заглъхваше.

Връзката между тях беше почти мистична. Неговото силно, кораво, вземащо тяло и нейното меко, отстъпчиво, приемащо. Двамата заедно образуваха едно същество.

Днес той не доминираше с мъжествеността си. Тя не беше пленница в магията на тялото му. Двамата си доставиха взаимно удоволствие, подариха се един на друг и тя контролираше акта също колкото и той.

С тази утешителна мисъл Кларис заспа на гърдите му.