За мисълта и мисленето

1. Колко мисли мислим?

Да оставиш мислите просто да се реят и след това да ги запишеш. Или още по-добре — да ги запишеш, докато все още не са съвсем застинали, готови, кристализирали спомени в съзнанието ти — да им вдъхнеш живот такива, каквито са, да ги оставиш да летят свободно като птици… Перспективата изглежда доста добра, но едва ли е възможна. От една страна, ние даваме форма на твърде малко от мислите, които минават през главите ни в определен момент, от тези, които вече са придобили някакво форма, съзнанието ни вижда твърде малко, и само една нищожна част от тях се зедържат в ума ни за повече от секунда и придобиват някакъв външен израз в дума или дело… От друга страна, дори и да можем да видим всичките си мисли, а и дори само тези малко от тях, с които наистина това става, дали бихме могли да им придадем някакво дори подобно на това, което наистина имаме предвид, съдържание с помощта на познатите ни изразни средства, чиято единствена цел е да изкривяват смисъла и да поемат голяма част от силата на това, което мислим наистина… Трети поглед върху картината би ни дал възможност да филтрираме още веднъж така вече останалата микроскопична част мисли — за някои от тях ние не искаме другите дори и да знаят, други пък смятаме, че те не биха могли да разберат, а за трети дори биха ни напъхали в някое от онези приятни заведения, където повечето пациенти се мислят за птици…