За мисълта и мисленето

9. Целта.

Сигурно някои се питат — е, добре, тоя идиот защо въобще пише, когато сам казва, че това е безсмислено. Ще ви кажа — това не е нито безсмислено, нито безмислено — това са моите мисли, пречупени веднъж през призмата на съзнанието ми, втори път през призмата на целия ми опит, който е съставен от мислите на други хора и някои „уж-мои“ умозаключения, и трети път през призмата на осакатеното слово. Това което искам да кажа е, че колкото и малко да е, вие все пак имате поне малка представа за какво съм мислил, когато съм „из-мислял“ това, което пиша в момента или ако не това, то най-малкото аз се опитвам да ви накарам да си зададете някой и друг въпрос, който мъчи и мен и да стигнете до някакво нормално решение.