За мисълта и мисленето

6. Парадигматични аксиоми.

Отново ще се върна на примера с това колко е две и две — математиката още от древността е заявила аксиоматично, че две и две е четири — и общо взето цялата е изградена върху това. Но ако се окаже, че това не е вярно, няма ли да рухне цялата стройно изградена система. Често съм стигал до извода, че човекът е склонен да приема прекалено много неща за аксиоматично дадени, без въобще да се замисля защо всъщност те трябва да бъдат вярни. И чак когато бъде доказано, че те са грешни, всички започват да се питат как въобще са могли да приемат такава глупост за даденост, без въобще да се пита защо е така. Преди 1000 години да кажеш че земята е кръгла автоматично те е пращало на кладата като еретик, и много малко са били хората, които са се замисляли дали не е така, а още по-малко — тези, които са го заявявали твърдо. А сега не ви ли изглежда глупаво и смешно някой да си мисли, че планетата, на която живеем е плоска като чиния? Помислете си за всички онези грешки в малките неща, които са били допуснати и са били открити… Представете си сега колко, които още не сме забелязали, би могло да има.