НАСТОЯЩЕТО12.

Кемп Роуи, Северна Каролина


— Никола Тесла. — Куин вдигна черно-бяла снимка на млад мъж със светла кожа, тъмна, разделена на път коса и гъсти мустаци. — Електроинженер и учен, роден през хиляда осемстотин петдесет и шеста и умрял през хиляда деветстотин четирийсет и трета. Известен е с важни изобретения в областта на електричеството и магнетизма. — Майорът остави фотографията и вдигна друг стар черно-бял образ на човек, когото Търкот познаваше. Свиреп наглед мъж с белези на двете бузи и проницателни черни очи. — Тесла е познавал Бъртън.

— Откъде знаеш? — попита Търкот.

Куин му показа подвързан в кожа ръкопис — изгубения ръкопис на Бъртън, който беше открил професор Муалама.

— Пише го тук.

— Още нещо, което Муалама не ни каза — изсумтя Яков.

— И? — Търкот се хвана за страничните облегалки на стола си и се опита да овладее гнева си към археолога. В края на краищата той бе обладан от пипало на Рояка. Не беше отговорен за действията си. И бе платил най-високата цена. Пред очите си Търкот все още виждаше как Муалама се хвърля от Еверест в последна проява на съпротива срещу опита на Рояка да го използва, за да не позволи на майора да стигне до Екскалибур.

— Намерих специалистка, която знае акадски, и тя ми прати по факса превода на ръкописа. Искаш ли да го прочетеш в оригинал, или да ти го обобщя?

— Обобщи го — като си погледна часовника, отвърна Търкот.

— Бъртън е бил преследван от наблюдателите, които са се страхували, че неговите проучвания може да предизвикат проблеми и да нарушат примирието. Освен това са го следили очакващите и Сянката на Аспазия.

— Изглежда, не е имал много приятели — отбеляза Яков.

— Защото е разсъждавал със собствената си глава — каза Търкот. — Както изглежда, това се среща рядко в историята.

— Малко преди смъртта си Бъртън се натъкнал на Тесла в Париж, където отишъл да провери една подхвърлена му информация — продължи Куин. — Оказва се, че Тесла е бил член на група, която води началото си от Мирдин — или както е по-известен, Мерлин.

— Но аз мислех, че Мерлин е бил наблюдател отстъпник?! — изненада се руснакът.

— Вярно е, Мерлин е бил наблюдател отстъпник — потвърди Куин. — Но изглежда, че от време на време Бъртън е получавал помощ от тайна група наблюдатели отстъпници, които са се смятали за истинските наблюдатели.

— Какво? — ядосано попита Търкот. Още нещо, което не бе такова, каквото изглеждаше.

— Също като католиците и протестантите — поясни Куин. — Очевидно наблюдателите са се разцепили заради действията на Мерлин или още по-рано. Самият Бъртън не е сигурен кога, но пише, че се разделили на две групи. Едните вярвали в решението, взето в Авалон след унищожаването на Атлантида, според което трябвало да останат неутрална наблюдателска група. Другите, вероятно обединени от Мерлин, били по-прогресивни и се били посветили на по-активни мерки срещу извънземните.

— Не са постигнали много — измърмори Яков.

Куин сви рамене.

— Откъде знаеш? — И без да дочака отговор, продължи: — През хилядолетията и двете страни на аирлианците са извършвали ужасни жестокости срещу човечеството, но ние все още съществуваме. Може би това донякъде се дължи на активните наблюдатели.

— Тесла. Бъртън. — Търкот изстреля думите като куршуми. Едва ли бяха останали активни наблюдатели, ако изобщо ги беше имало… Той се замисли. Един човек в Южна Америка — когото Търкот смяташе за наблюдател — ги бе предупредил за чумата, която разпространяваше Мисията. И за унищожаването на совалката „Колумбия“. Може пък Куин да имаше право — и зад кулисите да беше ставало повече, отколкото бе съзнавал Търкот.

— Бъртън пише, че Тесла е бил от тези наблюдатели отстъпници. Тесла го разпитал за експедициите му в Северна Индия. И му казал, че е влизал в контакт с пазителски компютър.

— Къде? — попита Търкот.

— На Арарат.

Яков кимна.

— Кюрдите казаха, че от време на време идвали някакви хора. И ако имали наблюдателски пръстен или медальон, те ги пускали в пещерата на кораба-майка.

Търкот се наведе напред.

— Значи Тесла е намерил кораба-майка, влязъл е в него и е открил главния пазител, така ли?

— Така изглежда — потвърди Куин.

— Защо?

— За да научи за аирлианците.

— Да копира техниката им ли? — попита Яков.

Куин поклати глава.

— Бъртън е категоричен, че Тесла не е искал да използва нищо от аирлианците. Искал е да проучи техниката им, за да може да се бори с тях.

Търкот кимна.

— Добре. И?

— В ръкописа няма нищо друго за Тесла. Бъртън умрял. Убил го Сянката на Аспазия скоро след тази среща.

Търкот заразтрива челото си. Главата му се пръскаше от усилващата се болка. Тилът все още го болеше и той се зачуди дали не е получил трайно увреждане от престоя си в зоната на смъртта на Еверест.

— Добре. Точно какъв е бил Тесла? И каква е връзката му със случая в Тунгуския район и разузнавателния кораб на Рояка? Как го е свалил?

— Никола Тесла — като се консултира с бележките си, отвърна Куин. — Хърватин, роден през хиляда осемстотин петдесет и шеста. Официално е учил за инженер. Пристигнал в Америка през хиляда осемстотин осемдесет и четвърта. Дошъл в Ню Йорк само с четири цента в джоба.

Яков изсумтя.

— Типична американска емигрантска история.

— Тесла е всичко друго, но не и типичен — възрази Куин. — Отишъл да работи при Томас Едисон, но двамата скоро се разделили поради различия в мненията. Едисон бил привърженик на правия, а Тесла — на променливия ток. Тесла изобретил асинхронния двигател, флуоресцентните крушки и още много неща, за които по-късно други пожънали лаврите. Голямата му страст обаче бил безжичният пренос на енергия.

Търкот никога не беше чувал за Тесла и неговите теории и изобретения. И това бе странно, като се имаха предвид ежедневните неща, които според Куин бил открил изобретателят. Търкот се замисли за извънземния щит, спиращ енергийния поток, и… Куин продължи и той се върна в настоящето.

— През хиляда осемстотин деветдесет и девета Тесла се преместил в Колорадо Спрингс. Там направил едно изключително странно откритие — земни стационарни вълни.

— Какво е това?

— Според Тесла самата Земя можела да се използва като проводник на електрически вибрации с определена честота. По време на експериментите си той запалил двеста лампи, които не били свързани с проводници. И енергийният източник се намирал на четирийсет километра оттам. Освен това създал изкуствена мълния. Дори твърдял, че получил сигнали от друга планета, една от многобройните причини да не го взимат насериозно въпреки поразителния му списък изобретения и успехи.

— Сега такова твърдение щеше да се вземе насериозно — отбеляза Яков.

— Летящите чинии — каза Търкот. — Според „Меджик“ те използват някакво поле, генерирано от самата планета, нали така?

— Да — потвърди Куин. — Мисля, че Тесла е направил същото. Някои от учените, които събра „Меджик“, са използвали проучвания на Тесла. Проверих и се оказа, че са се опитвали да направят връзка между земното магнитно поле и двигателната система на летящите чинии. И което е по-важно, смятали са, че дълбоко под краката ни в самата Земя има огромно количество неизползвана енергия.

— Нещо друго? — попита Търкот.

— Току-що прочетох дневника на Тесла — продължи Куин.

— Дневника му ли? Откъде го взе?

— Тесла умрял в Ню Йорк през хиляда деветстотин четирийсет и девета — отвърна Куин. — Бележките и писмата му били в голям куфар, който станал собственост на племенника му… — Последва кратка пауза, докато майорът проверяваше бележките си. — Някой си Сава Косанович, гражданин на Югославия. И куфарът бил пратен там. Изглежда, че в края на Втората световна война някак си попаднал в ръцете на тамошното военно разузнаване.

— Нищо чудно — каза Яков. — Знанието е сила.

— Щом ти ми каза да го проверя, помолих един приятел в мироопазващите сили на НАТО в Сараево да потърси в архива. Оказа се, че по време на хаоса след Студената война от архива на тайната полиция са изчезнали много материали, които впоследствие били разсекретени. Той сканира дневника и преди десетина минути ми прати копието по имейла.

— И какво пише в него? — попита Търкот.

— Що се отнася до предполагаемите сигнали от други планети, ако четеш между редовете, според мен Тесла определено или е бил в контакт с пазител, или е подслушвал съобщенията между пазителите.

— Продължавай — каза Търкот.

— Донякъде разбирал как функционира техниката на аирлианците и виждал, че собствените му проучвания са в аналогична посока. Като наблюдател отстъпник, той съзнавал, че ние хората имаме нужда от оръжие, за да се противопоставим на извънземните. Мисля, че тъкмо затова много хора не са чували за него — докато Едисон използвал гения си за практични изобретения за ежедневието, Тесла се съсредоточил върху нещо, което доскоро не беше публично признавано. Поради това се налагало да провежда много от проучванията си в тайна.

— Тесла работел върху използването на безжичните електрически лъчи като оръжие — продължи той. — През хиляда и деветстотната отишъл в Ню Йорк и с финансовата подкрепа на Морган започнал да строи безжична предавателна кула, която щяла да осъществява връзка с целия свят. Ако се съди по запазените документи, Тесла не разкривал всичко на спонсора си. Въпреки че огромната кула в Уордънклиф наистина можела да излъчва радиовълни, това не било главното й предназначение. Тесла пише в дневника си, че е създал безжичен предавател, който можел да унищожава обекти на голямо разстояние с помощта на радиовълни на определена честота, разпространявани чрез самата Земя. Твърди, че бил в състояние да достигне всяка точка на земното кълбо, като излъчи лъч през планетата, и дори да използва енергията на Земята, за да увеличи мощността му. Резултатът според него бил равносилен на детонацията на десет мегатона тротил.

— Тази нова форма на енергия може ли да преминава през защитна стена? — попита Търкот. — Точно каква е мощността й?

— Ами… — Куин замълча за миг. — Това ме връща на случая в Тунгуския район.

— Спомняш ли си последните думи на генерал Хемстад към мен на Дяволския остров? — попита Яков.

— Ти спомена, че ти е казал нещо за Тунгуския район — потвърди Търкот.

— Да — отвърна руснакът. — Така и не го проверихме.

— Бяхме малко заети да спасяваме света. В архива имаше сведения за немска експедиция в Тунгуския район, нали?

— При мен са — каза Куин. — Заедно с всичко останало, което успяхме да спасим от Зона петдесет и едно. — Той вдигна тънка кожена папка със свастика отпред. — Докладът е от хиляда деветстотин трийсет и четвърта. Накратко, изглежда, че немците са открили останки от извънземен кораб в Тунгуския район. Оттам са онези същества, които са се пазили в Четвърти отдел и които днес познаваме като Рояка. След Втората световна война руснаците прибрали всичко, което били намерили немците.

Търкот вътрешно потрепери, когато си спомни странното същество, плуващо в резервоара в подземната база на остров Нова земя, руската „Зона 51“. Кълбо с диаметър около метър и двадесет с шест ръце. Всяка ръка беше дълга приблизително метър и осемдесет, дебела тридесет сантиметра в единия край и завършваше с три „пръста“, дълги петнадесетина сантиметра. Кълбото бе жълтеникаво, а ръцете бяха сивкавосини. По цялото тяло бяха разположени изпъкнали очи с клепачи.

Гласът на Куин го откъсна от спомена.

— Руснаците официално го наричали „Отдел рукопашный“, което означава „отдел по ръцете“. Били открити две същества, на едно от които немците направили аутопсия. Те установили, че кълбото има мозък с четири полукълба в изключително твърд череп. Ръцете, краката, пипалата или там както наречеш шестте израстъка, имали нервна система със сложен стълб в края, който се скачвал с кълбото. Немските учени предположили, че ръцете могат да се отделят и да функционират самостоятелно от кълбото или дори да се свързват с друго кълбо, или сексуално, или за обмен на информация.

— По време на тази операция немците дали жертви — продължи Куин. — Загинали петима души. Причината: извънземна зараза след разтопяването на един от труповете. Немците застреляли болните, за да спрат разпространението на заразата.

— Възможно ли е някой от Рояка да е оцелял след падането? — попита Търкот.

— Не знам — отвърна Куин. — Сега обаче изглежда, че е така.

— Добре — каза Търкот. — Тунгуският район.

— Много хора са се чудили какво всъщност се е случило там през хиляда деветстотин и осма година. Всички дървета били унищожени в радиус около една централна точка. Най-разпространеното обяснение е, че е паднал метеорит, но проблемът е, че никой не е намерил останки от него. Като се има предвид сегашната ни информация и резултатите от немската експедиция, няма съмнение, че в района на Тунгуска е паднал извънземен кораб. Може да си мислиш, че Зона петдесет и едно е изолирана, но Тунгуският район е насред нищото. Намира се на Централно сибирското плато. Ако не била построената през хиляда деветстотин и шеста година транссибирска железопътна линия, навярно никога нямаше да бъде открито точното място на катастрофата. Територията на Сибир е равна на половината Съединени щати. Но по времето, когато е била построена железопътната линия и е станала катастрофата, населението в този район е било по-малко от един милион души.

— Как точно се е случила катастрофата? — попита Търкот и за пореден път си погледна часовника. Нямаше търпение да тръгне след Артад и Рояка, но знаеше, че трябва да се приготви.

Куин погледна записките си.

— На трийсети юни хиляда деветстотин и осма година, малко след седем сутринта пътниците в сибирската железница видели нещо ярко да прелита по небето и да изчезва зад хоризонта на север. Последвала мощна експлозия. Във факторията Ванавара, на шейсет километра от епицентъра, най-близкото място, където имало хора, поне хора, оцелели от експлозията, никой не знаел колко ловци може да са загинали. Ударната вълна съборила сградите, а хората на открито били изгорени от радиацията. Това се установило десетилетия по-късно, когато първите сведения от онова време били анализирани от учени, запознати с данните от Хирошима. На самото място дърветата били изкоренени и отнесени в радиус от десетки километри… Това събитие имало световни мащаби. Пет часа по-късно измервателните уреди в Лондон засекли въздушната ударна вълна, която вече няколко пъти била обиколила земното кълбо. Отначало английските учени решили, че става дума за силно земетресение. Само че вечерта на изток се появило странно яркочервено сияние, нещо невиждано дотогава. В продължение на два месеца нощем небето над Англия било по-светло от обикновено. На някои места било толкова светло, че хората викали пожарната, защото си мислели, че зад хоризонта има пожар. Ако не били свидетелствата на пътниците от сибирската железница, причината за тези явления щяла да остане неизвестна. Въпреки това руснаците официално проучили експлозията едва след деветнайсет години.

— Деветнайсет години! — възкликна Търкот.

— О, спомнете, че този период е бил бурно време в историята на моята родина — поясни Яков. — През хиляда деветстотин и осма царят… е, никой не е можел да очаква много от него. После дошли революцията и гражданската война. Освен това сибирската тундра е ужасно отдалечена. Много пъти съм бил в Сибир. Безброй хиляди километри само с дървета, растящи в мочурища. Невероятно изолиран район.

— Но точно какво се е случило? — нетърпеливо попита Търкот.

— Какво знаем със сигурност ли? — Куин погледна бележките си. — Пътниците във влака, местните тунгуси и търговците на кожи в района, които по-късно били разпитани, съобщават, че видели огнено кълбо да пада през атмосферата към факторията Ванавара, оставяйки светлинна следа, дълга около осемстотин километра. Обектът се движел под ъгъл трийсет, трийсет и пет градуса над хоризонта. Огненото кълбо, както го описват повечето свидетели, продължило на северозапад, докато сякаш изчезнало зад хоризонта. Последвала бърза поредица от мощни експлозии.

— Значи експлозията не е била само една, така ли? — попита Търкот.

— Не. Много свидетели съобщават, че са чули няколко последователни взрива.

— Странно.

— Епицентърът е на деветдесет и два километра северно от Ванавара. Експлозията повалила дърветата радиално на площ от над две хиляди квадратни километра. В близост до епицентъра гората била изгорена и огненият стълб се виждал от разстояние неколкостотин километра. Пожарите продължили седмици и унищожили хиляда квадратни километра гора. Били толкова силни, че образували ветрове, които всмуквали пепел и дървета и ги разнесли по целия свят. Първоначалната експлозия и ударните вълни се чули на осемстотин километра. Въз основа на тези данни е изчислено, че експлозията е била между двайсет и четирийсет мегатона в зависимост от височината на първия взрив. — Куин погледна Търкот и Яков. — За да ви дам представа за мащабите, изчислено е, че експлозивната сила, която е образувала Метеоритния кратер в Аризона, е била само три и половина мегатона.

— А в Сибир има ли кратер? — попита Търкот.

— А, основателен въпрос! — Куин беше в стихията си, обработваше събраните данни и ги излагаше. — Ще стигна и дотам. В Иркутската обсерватория, на деветстотин километра от епицентъра, били засечени извънредно странни данни за земното магнитно поле. Тогава не знаели какво регистрират, но сравнението на данните от хиляда деветстотин и осма със съвременните данни за експериментални атмосферни ядрени взривове показва голяма прилика.

— Искаш да кажеш, че става дума за ядрена бомба, която е избухнала в атмосферата, така ли? — обърка се Търкот. — Това ли е причината? Нали каза, че там бил паднал извънземен кораб? И че го е свалил Тесла? Ядрена бомба ли е създал?

Куин бързо се опита да обясни.

— Казвам, че резултатите приличат на ядрена експлозия. Когато ти взриви рубинената сфера в кораба-майка, експлозията увеличи силата на ядрения взрив. Само ти излагам известните факти. Сега да продължим със съвременните предположения и после ще се върнем на онова, което вие открихте в московския архив. Има много съвременни — тоест отпреди откриването на аирлианците — теории за причината за тунгуската експлозия през хиляда деветстотин и осма година. Според някои е ядрен взрив, което, естествено, предполага участие на извънземни, тъй като по онова време хората не са имали ядрено оръжие.

— Но Фон Зеект е открил ядрената бомба в Голямата пирамида през хиляда деветстотин четирийсет и първа — отбеляза Търкот. — Затова знаем, че аирлианците не само са имали ядрено оръжие, но и са оставили на Земята поне една бомба.

Куин продължи разказа си:

— Други твърдят, че в планетата се е ударила черна дупка. Или парченце антиматерия. Още преди откриването на аирлианците е имало хора, според които причината за експлозията е била извънземна — дефект в ядрения двигател на космически кораб.

— Корабите-майки не се движат с ядрен реактор — отвърна Търкот. — Учените от ККИООН не знаят точно какво представлява рубинената сфера, но не е ядрено устройство. Въпреки че, както каза ти, избухна като ядрена бомба.

— Основната пречка за откриването на истината за случилото се в Тунгуския район — не искам да обидя вас или вашата родина, господин Яков — е това, че мястото за пръв път е било проучено едва след деветнайсет години — каза Куин. — Организатор на експедицията бил съветският учен Леонид Кулик. Той чул слухове за експлозията от местни тунгуси, които смятали района за „свещена“ земя и се страхували да влизат в него, за да не разгневят боговете.

— Примитивно мислене. Или може би са знаели повече от учените — подхвърли Търкот.

— От пътешествията си по света съм се научил да се доверявам на така наречените примитивни народи — съгласи се с него руснакът.

— През хиляда деветстотин двайсет и седма година Кулик и неговата група заминали за района с финансовата подкрепа на Съветската академия на науките — продължи Куин. — Той открил епицентъра на взрива, движейки се обратно на посоката на повалените дървета. Освен това намерил няколко овални пространства, които според него били стари метеоритни кратери, вече затрупани от времето. Само че не открили останки не само от тези „стари“ метеорити, но и от големия метеорит, който според всички бил причина за експлозията през хиляда деветстотин и осма.

— Случаят в Тунгуския район има няколко странни аспекта — продължи той. — Особено единият. Не много отдавна било установено, че в района около епицентъра има ускорен растеж на биомаса, който продължава до ден днешен. Наблюдава се и мутиране на животни и растения. Резус-факторът на местните тунгуси е аномален — и до днес, сто години след взрива.

— Каква може да е причината за това? — попита Търкот.

— Сигурно радиация — отвърна Куин. — Но дори на полигоните за ядрени изпитания не са събирани такива биологични данни. Възможно е труповете на Рояка да са имали някакви извънземни вируси и да са заразили района — както по-късно и немците. А може самият кораб или оръжието, което е било използвано срещу него, да е образувало поле, оказало въздействие върху биологичните форми.

— Случаят винаги се е обяснявал с падане на астероид — продължи Куин. — Натъкваме се обаче на проблема, че не можем да намерим кратера и фрагментите от астероида. Обяснението още повече се затруднява от това, че при въздушни проучвания през шейсетте години на двайсети век били открити четири по-малки епицентъра в границите на по-големия. Това също потвърждава твърденията на свидетелите, че експлозиите са били няколко. Тогава каква е причината за по-малките взривове?

— Вторични експлозии на кораба — предположи Търкот.

— Навярно — каза Куин. — Но каква е причината за първичната експлозия? — Той не изчака да му отговорят. — След Втората световна война пратили нова, по-голяма експедиция. Открили признаци от въздушна ядрена експлозия, тъй като вече знаели какви са резултатите от такъв взрив. Въз основа на данните учените с помощта на сметачни линийки изчислили, че е бил равносилен на двайсет мегатонна експлозия. Хиляда пъти по-мощен от бомбата, хвърлена над Хирошима. Това предизвикало доста голям интерес, уверявам ви. Съветските учени също открили следи от радиоактивния изотоп цезий сто трийсет и седем в пръстените на дърветата в периферията на взрива, които съответствали на хиляда деветстотин и осма година. Но пак не успели да намерят кратер. Един от участниците в експедицията, Григорий Казаков, стигнал до заключението, че експлозията определено е била ядрена, и предположил, че е била предизвикана от взрив на ядрен двигател на космически кораб. Според него откритите в района следи от желязо били фрагменти от корпуса на кораба. Другите метали били от електрическата му инсталация. Той изградил теорията си на основата на факта, че при избухване на космически кораб във въздуха не би останал кратер, и допълнително се аргументирал с наблюдавания в района кръгов ефект на поваляне на дърветата. Регистрирали следи и от метал, който не успели да определят.

Търкот зачака Куин да продължи със заключителната част от обясненията си.

— После един специалист по аеродинамика внимателно проучил разказите на очевидците за преминалия по небето обект и заключил, че са го управлявали разумни същества. Според различните сведения преди експлозията обектът намалил скоростта си до около шестстотин метра в секунда, което предполага опит за кацане — метеоритът, би продължил да се движи с еднаква скорост до самия взрив. Той определил курса на кълбото и се оказало — ако може да се вярва на сведенията от хиляда деветстотин и осма, — че преди да избухне то е изминало значително разстояние. Това определено изключва възможността за случайно движение. След натрупването на тази нова информация екипът решил да разшири ресурсите и да направи разкопки. Предполагали, че избухналият обект е паднал на земята, стопил е вечния лед и е потънал в пръстта. После почвата отново замръзнала и погребала — всъщност съхранила обекта. Експедицията след Втората световна война обаче провела мащабни разкопки и не открила нищо.

— Защото нацистите вече били взели каквото имало там — допълни липсващата информация Търкот.

— Така изглежда — потвърди Куин.

— Как може немците да са действали толкова свободно в Русия? — попита Търкот.

— О, трийсетте години — тъжно каза Яков. — Черно време за моята родина. Ако си спомняте от историята, в началото на същото десетилетие Сталин подписал пакт за ненападение с Хитлер. Извънредно глупаво решение от гледна точка на следващите събития.

— Възможно ли е зад този договор да се крие нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед? — предположи Търкот. — Може би влиянието или на Мисията, или на очакващите?

— Това може да се отнася за всяко събитие в човешката история — отвърна руснакът. — Кой знае какъв е бил самият Сталин? Той почти унищожил родината ми. Все още се опитваме да се възстановим от неговата политика и нищо не може да върне милионите, които е избил. В действията му няма никаква логика.

— Какво са открили немците, майор Куин? — попита Търкот. — В какво състояние е бил корабът?

— Бил разбит на много части — отвърна Куин. — Немците събрали всичко, което успели да намерят.

— И не е бил нокът, летяща чиния или кораб-майка, така ли?

— Очевидно не.

— Точно какво е представлявал? Що за кораби има Роякът? — попита Търкот.

— Немците не могли да определят структурата на кораба — каза Куин. — Нямали достатъчно материал.

— Какво е правел Роякът на Земята през хиляда деветстотин и осма? — обади се Яков.

— Сериозен въпрос — рече Куин.

— Още по-сериозен въпрос е как Тесла е унищожил кораба им — каза Търкот.

— Най-важното събитие успоредно с експлозията в Тунгуския район била експедицията на адмирал Пири до северния полюс. Някои предполагат, че в желанието си да даде публичност на новото си изобретение, Тесла искал да прати съобщение през Земята до лагера на Пири и да освети целия район.

— Чакайте малко — обърка се Яков. — Нали казахте, че било оръжие?

— Зависи от количеството енергия. На определено равнище можело да предава радиовълни. На друго ниско равнище можело да произвежда светлина. Малко след потъването на „Титаник“ Тесла обявил, че неговото устройство — разположено на Азорските острови — можело да предотвратява такива корабокрушения, като осветява нощем целия Атлантически океан.

Търкот не бе сигурен на какво да вярва. Допреди месец щеше да помисли всичко това за глупости, ала през последните седмици беше видял толкова много странни неща, че вече смяташе почти всичко за възможно. И отчаяно се нуждаеше от оръжие, човешко оръжие, достатъчно мощно, за да атакува ноктите и да унищожи предавателя на Марс.

— Повечето от тази информация лесно може да се провери — продължи Куин. — Проверете в библиотеката или интернет. Така или иначе, хората, според които Тесла се е опитвал да се свърже с Пири, предполагат, че експериментът му е завършил трагично.

— Ако свържем кулата на Тесла на Лонг Айланд и лагера на Пири близо до северния полюс с права линия и я продължим по повърхността на земното кълбо, тя стига точно до Тунгуския район. Предполага се, че Тесла объркал количеството енергия и посоката на лъча и улучил Тунгуския район с мощен електромагнитен импулс, който предизвикал експлозията.

— Говориш така, като че ли не вярваш — отбеляза Търкот.

— Тесла е бил гениален изобретател — отвърна Куин. — Дневниците му ме убедиха в това. Смятам, че не е допуснал грешка. Според мен историята със северния полюс е била измислена, за да скрие истинската му цел. Мисля, че е направил точно каквото е искал.

— А именно? — попита Яков.

— Унищожил е космическия кораб на Рояка.

— Как е създал такова оръжие? — удиви се руснакът. — И откъде е можел да знае, че корабът на Рояка се приближава към Земята?

— Все още не знам. Трябва да продължа проучването. Но ако е влязъл в контакт с главния пазител в Турция, може да е научил за приближаването на кораба на Рояка. Просто ви излагам всичко, което съм открил досега.

— Можем ли да копираме оръжието му? — попита Търкот. — Можем ли с него да пробием щита на аирлианците?

— Предполагам, че корабът на Рояка е защитен с подобен щит — отвърна Куин. — Оръжието на Тесла, изглежда, е било достатъчно мощно за него.

— Можем ли да го копираме? — повтори Търкот.

— Работя по въпроса — каза Куин. — Енергийният му протектор не изглежда много сложен.

— Тогава защо никой не се е опитал да го построи?

— Явно никой не му е обърнал внимание. Както казах, документите му са били взети от югославското разузнаване и са били забравени. В момента търся хора, които имат представа от науката на Тесла. Има още нещо — прибави Куин.

— Какво?

— През хиляда деветстотин двайсет и четвърта Тесла е ходил в Англия.

— И какво от това?

— През същата година Ървин напуснал Англия, за да се изкачи на Еверест. Тесла споменава в дневника си, че преди заминаването му се запознал с него, обаче не казва защо.

— Това не е съвпадение, нали? — попита Търкот.

— Едва ли.

Търкот се отпусна в стола и затвори очи.

— Къде са сега?

— Моля?

— Ония други наблюдатели — поясни Търкот. — Къде са сега? Защо не правят нищо?

Яков сви широките си рамене.

— Откакто следя извънземните, не съм се срещал с никой от тях, нито съм виждал резултатите от действията им. Може би Тесла е бил последният?

Търкот отново се обърна към Куин.

— Можем ли да построим това оръжие?

— Повиках един професор от Масачузетския технически институт, който се е занимавал с изобретенията на Тесла. Професор Лийхи. Съвсем скоро би трябвало да е тук.

Търкот се изправи.

— Да се надяваме. Защото отлитаме след час.

Загрузка...