Агамемнон

Мога да кажа за благи поличби, с които юнаци

тръгнаха в поход — нали богове са ми дали

Мощ да пея

в моята старческа възраст, —

как два юнака с власт престолна, на млада Елада

сговорни вожди,

с копия в твърди ръце, поведе свирепата птица

срещу Тевкрида;

птичи царе се явиха на вождите корабни —

първият черен, а другият —

бял откъм гърба.

И дойдоха отдясно, до царския дом,

там, във гнездото открито;

стръвно разкъсваха зайка с утроба непразна — не смогна

От тях да се избави тя.

Скърби, ах, скърби кажи! Но да възтържествува доброто!

Мъдрият войсков жрец вижда хищните птици, той вижда

в зайцеубийсците двамата мощни Атриди,

двата вожда.

И тълкователят рече:

„До-ще ден, тая войска, ще превземе града на Приама

Всички богатства,

що е натрупал народът в царските кули, Съдбата

силом ще грабне.

Само дано божи гняв не разчупи юздата, кована

в полята на Илион!

Гневна е сега

Артемида, пречистата — в този дворец

лихите бащини псета

бедната зайка разкъсаха със неродените рожби.

Тя мрази орлови пир!“

Скърби, ах, скърби кажи! Но възтържествува доброто!

„Прекрасната грижовно бди

над крехките рожби на свирепи лъвове,

над малките бозайници на всяка

полска твар, затова тя иска

тия поличби да се е сбъднат.

Птичите знаци дойдоха отдясно, но пак са злокобни.

Пеана, изцелителя, зова!

Нека нека спира данайските кораби днес Артемида

с вятър противен,

нека не иска в замяна чудовищна жертва,

извор на разпри в рода, на омраза и страх от съпруга!

Страшна се връща отново

хитрата Ярост, която мъсти за погубена рожба!“

Жрецът обадил

много сполуки, но също предрекъл,

гледайки птиците, горка съдба за чертозите царски.

Нему пригласяй!

Сърби, ах, скърби кажи! Но възтържествува доброто!

Зевс! Който и да бъде той,

нему щом е драго тъй,

тъй го назовавам аз!

Аз размислям и не знам

със кого да го сравня:

само със Зевс — като мисля как мога да махна

своите напразни грижи!

Бог, който някога е бил

мощен, дързък и велик,

сякаш че не е живял.

Онзи, що дойде след туй,

си отиде победен.

Който от все сърце пее прослава на Зевса,

той постига висша мъдрост.

Зевс ни води към добро,

той е дал могъщ закон:

чрез страданието — ум!

И насън

капе връз сърцето страх —

помни то зли дела — тъй човек

неусетно става друг,

мъдър. Божества престолни

пращат този тежък дар.

А по-възрастният вожд

на ахейската войска

своя жрец не укори —

той прие

мълком своя горък дял.

Няма път, няма мир, вдигна глас

цялата ахейска рат,

дето спря срещу Халкида,

при авлитски брегове.

Задухал от Стримон противен вятър,

Бавен, съдбовен, глад, невярна пристан,

на стройна рат,

съсипват се дървото и въжетата,

напразно вече тъй отдавна чакат

и губят мощ аргивски млади воини.

Но жрецът призова

Артемида и с ясно слово

Възвести за ужасното средство.

Ах, не срази с толкова зло

Вихърът лих двете сърца!

Хвърлиха в скръб жезлите те

и не сдържаха плача си.

По-старият от вождовете рече:

„Беда голяма, ако не послушам!

И пак беда —

да жертвувам детето си, украсата

на моя дом, и тъй с момински кърви

да опетня ръцете свои бащини!

Кое не е беда?

Да напусна ли тази флота

и сгреша пред съюзни вожди?

Щом, за да спре вихърът лих,

трябва да дам нейната кръв,

с право и те могат от мен

да я поискат! Да бъде!“

И след като зажегли мисълта си

в ярема на съдбата и настана

обрат съдбовен, нечестив,

нечист — позна той всяка дръзка мисъл.

Че първа лудостта с позорни речи

Подтиква смъртния човек

към дързост. И принесе той

във жертва свойта дъщеря,

за женоотмъстителния поход

път на войската да стори.

И ни молби, ни горък вопъл: „Татко!“,

нито моминска възраст пощадиха

войнолюбивите царе.

Бащата стори знаци на слугите

да се помолят, после — да я вдигнат

като козле, да я прострат,

увита в дрехите й, там,

връз жертвеника, да държат

затворени устата й прекрасни —

клетвена реч да не каже

Под нямото, суровото насилие!

Когато падна нейната шафранена

одежда, тя със скръбен взор

жервоприносителите стрелна.

Подобно на картина, тя жадуваше

да проговори. В прежни дни

на бащини богати мъжки пирове

бе пяла тя с нежен глас — триж блажен мил баща

прославяше тя с песен

при третото честито възлияние.

А после — не видях, не казвам другото!

Не бяха всуе думите на Калхаса.

Че дава Справедливостта

знания на страдащите. Злото,

щом дойде, ще го видиш, не мисли сега!

Та да не знаеш е беда!

А то ще блесне с дневното сияние.

Дано с добро дойде то, както днес моли тя,

най-близката на царя,

едничката закрилница на Апия.