Ah, Excellence

V

Аз останах почти гол.

Докторът ме помоли да легна гърбом на канапето и зе да ме тупа, пипа, натиска по разни места на снагата, оскулигира с тръба дишането на гърдите ми, обръща ме на корем, слухтя с ухо по гърба ми с един тържествен и тайнствен вид. Това трая четвърт час.

Най-после ме помоли да стана и да се облеча, като ми помогна сам, и когато пак седнахме на креслата, той ми каза с важно, почти угрижено лице:

— Exellence! Аз считам за нужно подир преглеждането ви, да ви задам още няколко въпроса… Ах, как не ме предупредихте!

В тия последни думи звучеше нещо като извинение.

Зададе ми около двайсет питанета върху образа на живота ми, занятието ми, здравственото състояние на родителите ми и дедите ми, от какво са умрели, климата на София, от какво съм боледувал други път, прекалявал ли съм в нещо, като климаше значително с глава при всеки мой отговор-изповед.

— Пиете ли?

— Какво?

— Вино.

— Пия.

— Вие разбирате въпроса ми, господин министре… искам да ви попитам… — каза той с някакво колебание, — искам да ви попитам, пиете ли повечко?

— Само на трапезата.

— Много?

— От една до три чаши.

Той поклати глава, стори ми се, недоверчиво, като че искаше да ми каже:

„Хитрувайте вие, приятелю. Аз знам, че вие пиете много повече от това, не мене ще излъжете.“

Аз неволно се фанах за носа: нима намерва червен носа ми?

Докторът стана, седна при писалищния си стол и зе да пише. Когато свърши, аз го попитах тревожен:

— Какво намерихте у мене, господин докторе?

Вместо пряк отговор, той ми каза:

— Exellence, едно мога да ви кажа: вие непременно трябва да останете тука един месец, вашето общо състояние изисква грижливо лечение; умората, от която се оплаквате, не произлиза единствено от усилените ви занятия, а от органически ненормалности, на чието развитие и нежелателни сетнини трябва да се попречи по енергически начин. Ако желаете, тия ненормалности състоят в… (той ми изреди една върволица странни латински термини, от които нищо не разбрах.) Утре благоволете да дойдете пак при мене, за да ви дам нужните наставления, като ми донесете и анализа на урината ви (и той ми даде адреса на специалиста, който прави такива анализи). Добро виждане утре, господин министре!

Аз се върнах в страшно угнетено състояние на духа в гостилницата си.

Уви, аз бях болен човек! И ако съдя по латинските думи, трябва да имам най-малко петнайсет болести, без да съм подозирал това! Утре, когато му занеса анализата на специалиста, вероятно ще се открият още по-нови и опасни болести.

Проклятие!