Авантюристът

Четвърта глава

Гидеон няколко пъти крадешком погледна Сара, докато оставяше багажа на голия под в простата хижа. Той затвори вратата внимателно. Питаше се какво ли мисли тя, та си бърчи носа по този интересен начин — дали защото не харесва старата, неподдържана къща, или пък защото вече започват да я разяждат съмнения относно идеята да живее тук с него.

Той самият все още не знаеше как се осмели да предложи подобно нещо и беше изненадан от успеха на малката си хитрост. Не можеше напълно да повярва, че е успял. Ето че тя беше тук с него под един и същ покрив. Всъщност, без дори да прояви желание да спори. Сара, обаче, с такава готовност му се довери, че той не знаеше как да реагира — дали да се обиди, дали да е доволен, или пък да се подразни от лесно спечеленото и доверие. Напълно бе възможно да е приела идеята да се преструват на двойка летовници, просто защото още когато му е писала писма, е виждала в него потенциален любовник.

Ами ако е решила да се откаже от идеята да го прелъсти с тактическа цел, щом той вече се е съгласил да участва в издирването срещу дял от печалбата? Каквато и да бе истината, той нямаше причина за еуфорията, в която се намираше. Но това състояние му харесваше.

В действителност, след като направи глупавата грешка да дойде тук, където една интелигентна и ангелски чиста жена не би посмяла да пристъпи, Сара се опита да стъпи на безопасна почва, но Гидеон се погрижи да предотврати този неин завой. Той явно бе доволен от себе си. Успя да спаси положението, след като почти беше развалил всичко.

— Не е кой знае какво, нали? — каза той, проследявайки как тя оглежда хижата, която бяха наели за една седмица. Имаше едно легло в малката стая отляво и един продънен диван близо до старата тухлена камина. Кухнята беше мъничка, но пък имаше хладилник и печка и всичко останало, необходимо за готвене. Нямаше да се налага да ходят всеки ден на ресторант.

— Всъщност е много живописно — Сара остави чантата с продукти, които беше купила пътьом. Отиде до камината, сложила ръце в задните джобове на джинсите си. — Необикновена атмосфера. Самотна хижа в гората. Кой знае какви неща са се случвали тук в миналото? Може би някога ще я…

— Използваш в някоя книга?

Тя се усмихна.

— Да.

— А смяташ ли и мен да ме използваш някога в своя книга?

— Вече съм го правила. В няколко книги.

Той сякаш не знаеше как да възприеме думите й, но те му прозвучаха доста ласкателно.

— Този мой приятел, който ни даде хижата, каза, че диванът се издърпва и става на легло. Аз ще спя на него.

— Не мисля, че е много удобно.

— Това да не би да е покана да спя на леглото заедно с тебе?

— Естествено, че не е — стрелна го тя. — Не ме дразни, Гидеон. Сега сме в делови отношения, не забравяй. И изглежда, че това са единствените отношения, към които ти се стремиш.

Да, да. Затова снощи загубих цял час, за да се свържа по телефона със собственика на хижата. Затова се съгласих да му платя по-висока цена, макар че лятото още не е дошло и сезонът не е започнал, мислеше си Гидеон.

— Извинявай за хижата — измърмори той прегракнало. — Предполагам, че стаите в мотела щяха да бъдат по-удобни.

Сара беше тръгнала към спалнята, но спря и се обърна. В обърканите й очи се четеше изненада.

— Няма й нищо на хижата. Идеално място за приключения. За тебе, Гидеон, всичко това може да е просто работа, но за мен намирането на Цветята е все още вълнуваща идея.

Тя затвори вратата, преди той да може да измисли подходящ отговор.

След известно време ядоха равиоли с пикантен сос, които Сара някак си магически успя да произведе в кухнята сред невероятен хаос. Гидеон ходеше из къщата и проверяваше ключалките на прозорците. Както и очакваше, те не бяха по-надеждни от кламери за хартия.

Началото беше доста обещаващо. Разбира се, като се изключи моментът, в който Сара се паникьоса, че в кухнята няма машина за миене на чинии, но после се успокои, защото Гидеон й направи предложение, на което тя не можа да откаже.

— Ти ще готвиш, а аз ще поема почистването — каза той.

— Дадено. Казах ти, че имаш всички данни за истински герой — отвърна му тя жизнерадостно.

Той заоглежда разнебитения диван, като се питаше дали няма да се разпадне, ако го разгъне. Издърпа го предпазливо.

Диванът издържа, но издатините по него не изглеждаха кой знае колко обещаващи.

Той стоеше и го гледаше. Чуваше се как Сара нещо шумоли в банята. Отдавна не беше живял с жена. Като пресметна точно от колко време, се почувства стар.

От друга страна, фактът, че се възбужда само от звуците на събличането на Сара зад затворената врата, определено свидетелстваше, че е още млад. Ти си само на толкова години, на колкото се чувстваш, Трейс. Точно в този момент чувстваше, че по сила може да се сравни, с който и да е двайсетгодишен жребец. Жалко, че сега вече дамата не се канеше да се хвърли върху него.

Беше получил от нея това, което снощи беше решил да поиска, докато седеше и неспокойно обмисляше нещата в тъмната си стара къща. Беше измислил този сценарий по свой, доста непохватен начин, но сега не знаеше как точно да го играе. Сара вече не показваше никакви признаци на желание да бъде покорена от него.

Както обикновено, за всичко друго улучваше най-подходящия момент, но не и с жените.

Вратата на банята се отвори.

Сара се появи обгърната в зелен хавлиен халат, който беше завързала с колан около тънката си талия. Косата й падаше свободно по раменете, а лицето й беше освежено от къпането. Изглеждаше трогателно крехка и уязвима, а в същото време непреодолимо предизвикателна.

— А сега е на твое разположение — каза тя и тръгна към спалнята.

Разбра, че тя има предвид банята, а не тялото си под хавлиен халат.

— Благодаря — съзнаваше, че я гледа някак настоятелно.

Обаче тя твърде категорично затвори вратата на спалнята.

Гидеон въздъхна, взе си принадлежностите за бръснене и отиде в банята. Малкото помещение беше топло и влажно. Почувства се огромен и непохватен, сякаш по някаква случайност беше нахълтал в средновековен дамски будоар. Една яркожълта четка за зъби, поставена в чаша върху мивката, привлече вниманието му. На плота, до пастата за зъби, имаше четка за коса.

Пастата за зъби беше оставена незатворена. Гидеон несъзнателно завъртя капачката.

След десет минути той се върна в хола. Изпод вратата на спалнята не се виждаше светлина. Той се помая малко, като се опитваше да прецени как да постъпи по-нататък. Единственото умно нещо, което в първия момент му хрумна, бе да влезе в спалнята, но веднага отхвърли тази мисъл.

Делови партньори.

По дяволите! Въпросът за свалянето отпада. Питаше се дали е донесла някоя от своите книги, в които героят с негов двойник. Може би ако прочете как тя си представя неговото поведение, това ще му помогне да измисли как да се държи.

Лицето му се изкриви от самосъжаление, когато се съблече и се мушна в студеното, неудобно легло. Доста нелепо беше да си представи, че е герой от романтично приключенски роман. Би било интересно да се прочетат любовните сцени.

Вече половин час не можеше да заспи. Бе сключил ръце зад главата си. Представяше си Сара само с чифт старинни обици. Изведнъж вратата на спалнята се отвори меко. Но той не се помръдна.

— Гидеон? — Гласът на Сара прозвуча съвсем тихо и колебливо.

— Да?

— Спиш ли?

— Вече не.

— Добре. Защото аз си мислех, че…

Тя влезе в стаята. Гидеон се обърна и я погледна. В тъмнината едва можеше да различи, че беше стъпила боса на пода от грубо дърво. Бе скрила ръцете си в ръкавите на халата.

— Нещо не е наред ли? — попита той със страх, че тя вече е отгатнала какво се крие зад прозрачната му хитрина да живеят в една и съща хижа и е решила да се възпротиви.

— Да — тя решително вдигна брадичката си. — Да, има нещо, което не е наред. Нещо много лошо.

Свърши се с умно подредения му сценарий.

— Какво има, Сара?

— Трябва да ми кажеш нещо — тя започна да крачи по дължината на стаята — така загадъчно средновековна в тъмнината, с халат, плуващ около малките й боси глезени. — Давам си сметка, че може би просто не биваше да обръщам внимание на това, но не мога. Трябва да открия какво точно се случи. Не мога да повярвам, че за втори път съм се излъгала.

— Сара…

Тя вдигна ръка.

— Само ми кажи истината и аз ти обещавам, че след това няма да те питам за нищо от личния ти живот — тя се отдалечи, колкото позволяваше пространството в малката стая, завъртя се и тръгна обратно. — Защо ми нямаш доверие?

Този въпрос го завари неподготвен.

— Тук не става въпрос за доверие — каза Гидеон предпазливо.

— Точно за това става въпрос. Ти нямаш доверие в мен. Защо? — тя продължаваше да крачи. — Искам да кажа, да не би неспособността ти да ми повярваш да се основава на нещо важно, което си преживял в миналото? Може би нямаш доверие във всички жени? Да не би бракът ти да те е разочаровал от жените въобще? Или пък има нещо, свързано с моята личност? Може би аз малко прекалих и понасилих нещата. Какво има? Зная, че невинаги съм деликатна.

Гидеон изохка.

— Виж какво, хич не ме бива за такива разговори.

— Говори, Гидеон. Аз съм ти приятелка от четири месеца. Поне ми кажи защо все още ми нямаш доверие.

— Дявол да го вземе, защо трябва да приемаш нещата толкова лично?

— Защото са лични.

Той започна да се дразни.

— Знаеш ли, ти си прекалено придирчива. Взискателна си и арогантна.

— Арогантна?

— Да, арогантна. За каква се мислиш, Сара Флийтуд? Появяваш се в живота ми и пламваш като фойерверк. Казваш ми, че мислиш, че сме създадени един за друг, защото сме си разменили няколко писма, сякаш си ми съпруга, поръчана по електронната поща или нещо подобно. И между другото, не бих ли бил така добър да ти помогна да откриеш едно заровено съкровище от бижута. И на всичкото отгоре се чудиш защо си задавам въпроси относно твоите подбуди?

Тя пак се спря в далечния край на стаята. Виждаше се как хапе долната си устна.

— Да, ако нещата се представят така, наистина звучат малко странно.

— Странно е подходяща дума.

— И все пак мисля, че има и друго — тя закрачи отново. — Сигурен ли си, че няма нещо в миналото ти, поето те прави особено недоверчив, нещо, което си преживял и което не ти позволява да ми се довериш?

— Сара, аз съм на четиридесет години. Не мога да бъда невинен, доверяващ се наивник. И ако има здрав разум в главата ти, и ти не би трябвало да бъдеш наивна. Светът не възнаграждава наивността. На твое място, ако бях изоставен пред олтара, щях да се науча поне на това.

— Аз не съм наивна, дявол да го вземе. И не намесвай тук Ричард. Опитваш се да отклониш въпроса.

— Какво искаш ти? Пълната ми биография до днес, за да имаш материал за психоанализа на причините, поради които съм недоверчив спрямо теб, така ли? Защо си глътна езика?

— Каква беше жена ти?

— Боже Господи, ти май никога не се отказваш, когато си наумиш нещо?

— Точно така. Беше ли хубава?

— Да.

— Беше ли добра?

Този въпрос го обърка. Никога не се беше замислял дали Лийна е добра. Тя бе твърде отдадена на кариерата си и на собствените си емоционални проблеми, за да бъде добра към другите. Изискваше доброта, но самата тя не бе способна да се раздава. От друга страна обаче, не беше и злобна, каза си той. Може би просто не знаеше какво иска.

— Мислиш ли, че добротата е важно качество за една красива и привлекателна жена? — попита я той присмехулно.

— Разбира се, това качество е важно за всички.

— Какво очакваш, всъщност? Виж какво, всички харесваха Лийна. Спомням си, че тя се умиляваше пред малки животинки, така че няма начин да не е била добра, нали? Беше също така много интелигентна, много привлекателна и много изискана.

— О!

Гидеон се усмихна мрачно в тъмнината. Бедната Сара, изглеждаше така разочарована. Очевидно се е надявала да чуе, че Лийна е била негодница. Но Лийна не беше негодница, а само нещастна объркана млада жена, която се беше свързала с Гидеон в такъв момент от живота си, когато твърде не й вървеше, и по-късно осъзна грешката си.

— Тя също публикуваше — добави той, като изпитваше необяснимо желание да забие по-дълбоко ножа. Сякаш си беше наумил на всяка цена да разкъса дъгоцветния воал на благородството и оптимизма, с който Сара се беше забулила, и да открие какво има под него.

— И тя ли пишеше? — Сега гласът й прозвуча по-нещастен от всякога. — Като мен?

— Не, не като теб. Тя беше старши асистент в един малък колеж в Орегон, когато се запознахме. Пишеше статии в областта на археологията за разни академични издания.

— Разбирам. Важни, научни материали — Сара изглежда се депресираше все повече с всяка изминала минута.

Внезапно Гидеон изпита чувството, че откъсва крилцата на някаква пеперуда.

— Единственият проблем, който Лийна и аз имахме, бе, че тя не ме обичаше. Само известно време си въобразяваше, че ме обича. Но се опита да ме обикне, трябва да й го призная.

— И после какво стана?

— Разделихме се, когато тя откри, че обича друг.

— Някой с външен блясък ли, както ти каза?

— Казал ли съм? — Гидеон се намръщи. Спомни си краткия им разговор за предишните им бракове, който проведоха със Сара вчера. — Като че ли наистина го казах. Да. Намери си мъж, който притежаваше външен блясък. И тя хукна след него така, както пъстървата налапва лъскавата примамка.

— Опита ли се да я спреш?

— Опитах се да я убедя, че прави грешка. Мъжът, в който се влюби, беше такъв, че дълго не оставаше верен, на която и да е жена. Предупредих я, че няма да е щастлива с него. Но тя си мислеше, че може да го промени.

— А омъжи ли се за него?

— Не. Бяха се сгодили веднага след формалностите по развода ни, но той загина, преди да се състои сватбата.

— Колко жалко. И за трима ви. Но може би пък вследствие на това Лийна не е имала възможност да разбере какъв негодник всъщност е бил той.

Гидеон сви рамене.

— Може би. След развода не съм я виждал повече. Само чух, че преди две-три години пак се е омъжила. За професор от колежа. Дано този път да е имала късмет и да си е избрала подходящ съпруг.

— Много благородно от твоя страна — каза Сара с явно възхищение. В гласа й звъннаха нотки на одобрение.

— Да, благородно, нали? — той се усмихна, изненадан, че всичко това му доставя удоволствие. За първи път поглеждаше на развода си с чувство за хумор. И му се виждаше особено забавно, че Сара го възприема като благороден, добър и щедър.

— Това означава ли, че все още си хлътнал по нея? — опасението, с което Сара зададе въпроса си, бе очевидно.

— Несподелената любов е загуба на време.

— Е да, наистина е така. Освен ако не мислиш някой ден отново да се опиташ да я споделиш?

— Няма да стане. Отдавна съм се научил да не се обръщам назад.

Сара замълча, спряла в другия край на стаята. Явно обмисляше разказаното от Гидеон. Съсредоточено беше навела глава на една страна.

— Този мъж, за когото бившата ти жена се е сгодила — каза тя най-сетне, — с външния блясък, да не би случайно да ти е бил приятел?

Гидеон остана неподвижен. Изведнъж чувството му за хумор изчезна.

— Да, познавах го.

— А-ха, значи ти е бил приятел. Близък приятел ли?

Този въпрос не му се понрави.

— Не е това, което си мислиш, Сара.

— Точно това е — тя определено почувства, че сега е напипала същността на нещата. Отново започна да върви из стаята. — Бившата ти жена ти е изменила с най-добрия ти приятел. Колко просто. Трагично, но просто. Това обяснява всичко, и особено неспособността ти да ми се довериш.

— За какво говориш, по дяволите? Винаги ли правиш такива прибързани заключения?

— Понякога. Гидеон, фактът, че жена ти ти е изменяна с най-добрия ти приятел, далеч не е нещо незначително. Войни са се водили и за по-дребни поводи.

— Нямам намерение да започвам война. Освен това, както ти казах, той е мъртъв, а Лийна се омъжи повторно. Няма за какво да се водят войни, дори и да бях склонен.

— Но ти не си. Което дава надежда. Добре, сега най-после мисля, че зная как да тълкувам отношенията ни. Да. Това е злата магия от твоето минало, от която трябва да бъдеш освободен. Точно както в приказката „Красавицата и звярът“.

— За какво говориш, дявол да го вземе?

— Успокой се, Гидеон. Просто си послужих с една позната метафора от старата приказка. Казано на съвременен език, от самото начало това беше информацията, която ми липсваше. Затова опропастих първата ни среща. Вината беше единствено моя. Действах прибързано.

Гидеон започваше да изпитва познатото неприятно чувство, че пак го е изпреварила.

— Сара, недей да политаш в облаците по нова траектория.

Тя не обърна внимание на думите му. Вървеше все по-бързо и по-бързо. Новите предчувствия я изпълваха с енергия, която сякаш се излъчваше на вълни и тези пълни съвсем осезаемо стигаха до Гидеон.

— Съзнавам, че ти трябва много време, за да ме опознаеш, за да разбереш колко съм различна както от най-добрия ти приятел, така и от бившата ти съпруга — каза ги.

— Та ти дори не си ги виждала.

— Това не означава, че не мога да си представя какви са били проблемите между вас.

— Но какво е всичко това? Импровизирана психоанализа ли?

— Просто здрава логика, гарнирана с малко интуиция. Сега вече зная много за теб, така че мога да направя някои точни заключения за другите двама, забъркани в тази каша — Сара се обърна и профуча край Гидеон с развят халат. — Нека първо започнем с Лийна — тя е била невротичка и се е опитвала чрез теб да си избие комплексите.

Гидеон премигна умно, стъписан от точното попадение на този коментар.

— Що за идиотски извод? — изръмжа той. — Ти просто не знаеш за какво говориш. Не познаваш хората, за които говориш. С изключение на мен.

— Това, че познавам теб, е достатъчно. Всяка жена, която не може да прозре какъв съпруг може да излезе от теб, е незряла, невротична и оплетена в собствените си емоционални проблеми. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Гидеон, но се страхувам, че това е самата истина. На колко години беше Лийна, когато се ожени за нея?

Той се подпря на лакът, мръщейки се, когато тя пак профуча край леглото му.

— Мисля, че беше на двайсет и пет. Защо?

Сара кимаше на себе си.

— Защото двайсет и пет години се равняват на седемнайсет. Някои хора, независимо мъже или жени, са абсолютно незрели на тази възраст. Те често не знаят какво всъщност искат. Да не говорим, че някои от тях така и изкарват живота си, без да разберат какво искат. Ако към това се добави и известна липса на интелигентност или комплекси, ето ти брак, зареден с взрив.

— Вече ти казах, че бившата ми жена далеч не беше глупачка.

— Тук става дума за здрав разум, а не за способност за научна работа. Разликата е цяла вселена. Именно здравият разум прави хората интелигентни, а не образованието им. Онова, което дава образованието, е по-широк хоризонт от знания, с които здравият разум може да оперира при вземането на решения. Много хора, дори доктори на науките, вземат неподходящи решения, защото са лишени от здрав разум. А сега ми позволи малко да обмисля нещата.

— Моля ти се, можеш да разполагаш с колкото време искаш — Гидеон беше изкаран от търпение. Не можеше да повярва, че е въвлечен в такъв невменяем разговор.

— Не бъди саркастичен. Това е важно. Фактически това е най-същественото за цялото ни бъдеще.

Той поклати глава с недоверие, гледайки как тя отива до прозореца. Повече не можеше да понася този разговор. Ако още веднъж затанцуваше край леглото му, щеше да я сграбчи и да я повали до себе си.

— Сара, нямам представа какво се развихря в странния ти мозък, но мисля, че ще е най-добре да се върнеш в леглото си.

Тя се обърна и го погледна.

— Да, може би си прав. Мога да продължа да обмислям всичко в собствената си стая. Не е необходимо да те държа буден, за да осмисля подробно тази информация. Лека нощ, Гидеон.

В него се надигна гняв. Как си позволяваше да злоупотребява до такава степен, че да го анализира и да прави дисекция на живота му? Посегна и я сграбчи в момента, когато минаваше край леглото му на път за спалнята.

Чу как тя си пое дъх от изненада, когато ръцете му обвиха кръста й.

— Мислиш, че знаеш всичко, нали? — промърмори гой. Решително я притегли към себе си, като не на шега смяташе да я вкара в леглото си. Би било лесно. Тя бе така миниатюрна и крехка.

— Гидеон? — очите й бяха широко отворени.

— Някой трябваше да ти даде този урок. Ти си го заслужи.

— Може и да си прав — съгласи се тя, като трепереше. — Но моля те, не тази нощ. Не съм сигурна дали съм в състояние. — Тя се наведе и го целуна съвсем леко по бузата.

Гидеон се отдръпна като опарен. Машинално я пусна. Сара веднага се оттегли в спалнята в пълна безопасност. Гидеон потърка бузата си и се намръщи в тъмнината, след като вратата й леко се затвори.

Възнамеряваше да й внуши малко здравословен страх и очакваше тя да се бори, а тя му отговори с лека, нежна целувка. Реакцията й го стъписа и го накара да я пусне, преди да разбере какво става, помисли си той, напълно обезсърчен.

Лежеше и си даваше сметка, че диша тежко и се чувства объркан. След това се обърна по гръб и се загледа в сенките на тавана. Сигурно точно така се е чувствал нещастният Мачу Пикчу първите дни след пристигането на Елора.

Сара стана призори на следващата сутрин с обичайното си весело настроение, оптимизъм и добро самочувствие. След няколко часа обмисляне на нещата през нощта всичко й се избистри и тя се успокои. Стъпи на сигурна почва и знаеше какво трябва да направи. Бързо отиде до дървения стол в ъгъла, взе халата си, мушна се в него и отвори вратата.

Гидеон още спеше, проснат на разгънатия диван. Чаршафите и одеялата бяха насъбрани до кръста му. Лежеше по корем и добре оформеният му мускулест гръб представляваше привлекателна гледка в светлината на зазоряването. Сара изпита непреодолимо желание да го погали, както би погалила едната от котките му.

Но знаеше, че би сгрешила — той щеше да изтълкува това като опит да го прелъсти, за да постигне нечестивите си замисли. Което си беше точно така, помисли си тя с усмивка. Беше твърдо решила да го накара да се влюби в нея. Обаче прелъстяването щеше да протече по малко по-различен начин в сравнение с първоначалните й планове. Но още не му беше дошло времето да разкрива намеренията си.

Тя бързо направи сутрешния си тоалет в банята, като се опитваше да пести топлата вода, за да има и за него. Гидеон едва ли би се зарадвал на студен душ. Като се връщаше в стаята си, видя, че той не бе помръднал. Пак погледна замислено и с копнеж неговите излъчващи сила рамене и влезе да се облече.

След няколко минути беше готова — с джинси и риза, завързала косата си отзад така, че да не й пречи. Влезе в кухнята и веднага намери съдовете, които й трябваха. Отвори хладилника.

Не след дълго хижата се изпълни с приканващия аромат на прясно запарено кафе. Плотовете бяха задръстени от разни съдове и чинии, които беше наизвадила.

Тя си тананикаше някаква мелодия, докато разбиваше сместа за палачинки. Изведнъж усети, че не е сама в кухнята. Погледна през рамо и видя Гидеон, застанал на вратата. Беше само по джинси. Оглеждаше кухнята и разсеяно търкаше наболата си тъмна брада.

— Винаги ли вдигаш такава шумотевица сутрин? — попита той.

— А-ха. А ти винаги ли си в такова лошо настроение? — тя сложи тигана да се нагрява на печката.

— Една положителна черта на котките е, че не се оплакват от сутрешното ми настроение. Какво правиш? Палачинки ли?

— Да. С истински кленов сироп. Не като онази кафява водичка от карамелизирана захар. Иди и вземи душ. Всичко ще бъде готово, щом излезеш от банята.

— Защо?

— Какво защо?

— Защо е тази специална закуска?

Тя помисли известно време доколко да се разкрива, след което реши, че е по-добре да знае какво го чака.

— Защото е първата стъпка от ухажването, ако трябва да ти кажа истината.

Ухажване! Той сякаш онемя.

— Сега пък за какво говориш, дявол да го вземе?

Тя спря да разбива сместа и се обърна към него.

— Реших, че твоят проблем е, че аз избързах.

— Моят проблем, така ли?

— Точно така. Благодарение на снощния ни разговор обмислих всичко и сега имам много по-добра идея как да се отнасям към теб.

В очите му припламнаха огънчета, които можеха да значат, че му е забавно.

— Това много ме успокоява.

— Присмивай ми се, щом искаш, но точно това е истината — тя насочи право към него бъркалката, от която се стичаше тесто. — Разбрах, че когато се появих на прага на къщата ти, аз вече бях те изпреварила със светлинни години по въпроса какво е мястото ми в нашите отношения.

— По дяволите, още ли те занимава това?

— Разбира се. Това, което трябва да се направи, е да ти бъде дадено време да ме настигнеш. Напредъкът ти много се забавя от факта, че в миналото си преживял някои неприятни неща, които са те наплашили, що се отнася до започване на нови отношения. С една дума, страхуваш се, че и аз мога да се окажа така глупава и несигурна по линия на това, което искам, както бившата ти жена. И не вярваш на моите преценки.

— Не съм казвал, че Лийна е глупава или несигурна.

— Не си, но очевидно е била точно такава, щом е поискала друг вместо тебе.

— Не зная какво те кара да мислиш, че аз струвам кой знае колко, но…

— Не стига, че жена ти те е напуснала, но си преживял и психическата травма да бъдеш измамен от близък приятел. С една дума, натрупал си страхове, и то с основание, че хората, на които се доверяваш, могат да ти изменят. Останали са неизлечими следи в душата ти. Извадил си поука, че трябва да се държиш настрана от тези, които се опитват да се сближат с теб. Започват да те разяждат съмнения по отношение на подбудите им. Но това е напълно обяснимо.

Гидеон я гледаше.

— Да не се шегуваш?

— Не се прави на обиден. Всички сме емоционален продукт на своето минало, дори когато разумът ни подсказва, че не трябва да повтаряме грешките си. И ако сме достатъчно интелигентни, обзема ни страх, че бихме могли да ги повторим. А ако не сме интелигентни или пък сме неспособни да се самоанализираме, продължаваме да правим едни и същи грешки. И в двата случая е трудно да се излезе от този затворен кръг.

Гидеон облегна рамото си на рамката на вратата. Правеше се на очарован.

— Какви мании са ти се втълпили от твоето травматично преживяване, когато си била изоставена пред олтара?

— Ами едно е сигурно — никога повече не могат да ме накарат да отида пред църквата и да чакам, облечена с булчинска рокля, това мога да ти кажа.

— Нямаш ли намерение да се жениш? — изговори той бавно.

— Не съм казала това. Просто не бих се поставяла на това изпитание да правя голяма сватба с всичките му салтанати. Вярвай ми, ако някога реша пак да се омъжа, ще направим само едно кратко пътешествие до Вегас или Рено — тя се усмихна. — Ето, виждаш ли? Всички крием неизлечими следи в душата си. С разума си казвам, че не бива да се закопавам с някоя нова погрешна преценка. Следващият път ще зная какво правя и в такъв случай би било напълно нормално да направим голяма сватба, ако това е, което искам. Но ти не искаш голяма сватба, нали?

Гидеон поклати глава отрицателно.

— Не. Емоционално не бих могла да издържа. Не бих могла да се подложа пак на същото унижение, независимо от факта, че ще имам пълно доверие на бъдещия си съпруг. Само като си представя адресирането на поканите до всички хора, които бяха свидетели на първия ми провал, започвам да се свивам от страх — тя се опита да се отърси от болезнените си мисли и се усмихна малко пресилено. — Виждаш ли? Ето как ни се отразяват направените грешки. Опитваме се да си извадим поука от тях, да се предпазим, и тогава правим нови грешки, вече от прекалена предпазливост.

Той я наблюдаваше внимателно.

— Ако бях там, щях да разпъна на стената кожата на онзи негодник!

Сара се трогна от неочакваното съчувствие. Усмихна се загадъчно.

— Гидеон, това е най-прекрасното нещо, което някой някога ми е казвал. Благодаря ти.

— Най-добре е да забравиш всичко — той се приближи към нея.

Сара изпита вълнение от внезапната чувствена тръпка, която премина през нея. Все пак не знаеше как да тълкува решителността в очите на Гидеон. Тя се отдръпна инстинктивно и се озова до плота на кухнята.

— Гидеон?

Той не се спря, продължаваше да се приближава, докато се надвеси над нея, притиснал я към плота. Отблизо изглеждаше непреодолим. Сара беше хипнотизирана от къдравите косъмчета на широките му гърди. Тя стискаше дръжката на бъркалката така, сякаш беше залог за запазване на здравия разум.

Той спокойно измъкна от изтръпналите й пръсти бъркалката и купата със сместа.

— Гидеон, не мисля, че…

— Сара — промълви той. Гласът му беше тих и решителен. Той плъзна ръцете си по нейните и обхвана рамене й. — Нека да се разберем. Не е нужно да ми поднасяш всичките тези безумни разсъждения или да ме гледаш през розови очила, ако наистина всичко, което искаш от мен, е да те отнеса в леглото. Ще ми бъде приятно да те поваля на този диван ей тук, и то веднага.

Сара изпадна в паника.

— Да не си посмял да постъпваш така с мен, Гидеон Трейс. Аз се опитвам да изграждам отношения. Няма да ти позволя да ги свеждаш само до овъргалване в сеното.

— Не съм имал такова намерение.

— Не е вярно. Точно това искаше, но аз не го приемам, чуваш ли ме? — извика тя истерично.

Той премигна.

— Чувам те, естествено.

— Говоря това, което мисля. Много е важно за мен. Снощи няколко часа съм обмисляла всичко и зная какво да правя. Сега сме вече на прав път и няма да ти позволя да развалиш всичко със секс.

Той се усмихна едва-едва, съвсем близо до лицето й.

— На мен като че ли доста ми се нравеше идеята да разваля всичко със секс. Не съм рицарят с блестящо снаряжение, за какъвто ме мислиш, но бъди сигурна, че ще се постарая да получиш в леглото това, което очакваш.

— Не!

Той я целуна, без да й даде възможност да се извърне. Сара започна неистово да се съпротивлява, но след това се предаде тръпнеща, с лека въздишка, докато устните му изучаваха нейните устни. Беше така реален — мъжът, който изпълваше мислите й и сърцето й през последните четири месеца. Как можеше да устои на целувката му?

Нищо чудно, че беше уязвима в това отношение, мислеше си тя. Когато я целуна, всичко си застана на мястото. Тя леко забиваше нокти в рамене му, сякаш за да изпита реакцията му, а той й отговори с тежък стон.

Усещаше срещу себе си силните му напиращи бедра, където тя почувства безпогрешно твърдото доказателство за ранното му сутрешно желание. Брадата му се отъркваше по бузата й така, че й доставяше невероятно удоволствие.

— Гидеон! — името му се роди от нейното задъхване. Сега усещаше зъбите му на ухото си. Тази ласка направо я подлудяваше. Неистово се опитваше да запази самообладание. — Гидеон, моля ти се! Не по този начин. Ти трябва да бъдеш подготвен за това.

— Подготвен съм! Повярвай ми, вече съм готов.

— Не, дявол да го вземе, още не. Моля ти се!

Той най-сетне спря да я целува, но не я освобождаваше. Очите му бяха зелени като смарагди, когато я погледна. Тя осъзнаваше, че трепери. Осъзнаваше също, че и той може да разбере разгорещяването й по зачервените й бузи.

— Ти истински ме желаеш, нали? — зад неприкритото му мъжко желание в погледа му се прокрадваше някакво странно объркване. — Никога жена не ме е гледала така, както ме гледаш ти в момента.

— Разбира се, че те желая — тя го гледаше сърдито, за да не проличи смущението й. — Никога не съм го пазила в тайна. Но това няма нищо общо с въпроса. На тебе ти е нужно време, за да осъзнаеш, че и ти ме желаеш.

— Но аз истински те желая!

— Искам да кажа наистина да ме пожелаеш.

— Пожелах те наистина! — отново в очите му припламна насмешливо огънче.

Сара грабна бъркалката, от която се стичаше тесто, и го заплаши с нея.

— Престани да се заяждаш с мен и иди да вземеш душ, звяр такъв! И когато се върнеш пак в кухнята, ще се държиш добре, ясно ли ти е?

Той се усмихна. В очите му грееше чувствено обещание, което я накара до болка да иска да се хвърли в прегръдките му.

— Съвсем ясно. Ще ми бъде много интересно, как ти самата ще спазиш собствените си правила за поведение — той се обърна и самоуверено излезе от кухнята.