Авантюристът

Осма глава

Сара гледаше планинския пейзаж праз стъклото на колата.

— Можеш да ме оставиш в Сиатъл — това бяха първите изречени думи, откакто се качиха в купето.

— Ще те взема със себе си в къщата на брега — Гидеон изговори отказа си тихо, но решително.

Сара го изгледа сърдито.

— Какво възнамеряваш? Да ме отвлечеш, докато измислиш как да сложиш ръка на всичките Цветя на Флийтуд, така ли?

— Не те отвличам. Закарвам те там, където си остави колата. А аз отивам вкъщи, разбра ли?

— Разбрах — тя се сви на седалката и скръсти ръце пред гърдите си. Всъщност той имаше право. — Прав си. Колата ще ми трябва. — Тя погледна часовника си. — Ще пристигнем у вас малко след дванайсет. Ще тръгна за Сиатъл днес следобед. Ще се върна вкъщи след доста време.

— Доста време за какво?

— За каквото искам да правя.

— Искаш да отидеш за Цветята сама ли?

— Не е твоя работа какво ще правя с Цветята. Партньорството ни отсега нататък се разпада. Свършено е. Не съществува. Ликвидирано е.

— Не съм готов за уволнение.

— О, да, и още как си готов. Ти и Джейк Савидж най-добре е отсега нататък да стоите по-далеч от мен. Ако ви хвана някъде близо до моята собствена земя, ще се обадя да ви арестуват за нарушаване на границите на чуждо владение.

— Сара, ти не разсъждаваш разумно. Как ще хванеш Савидж или когото и да е друг, който се навърта около земята ти, когато си в Сиатъл?

— Ще се върна тук веднага, щом ми се отдаде възможност — закани се Сара. — Този път ще си взема лопата и оръжие.

— Имаш ли оръжие?

— Не, но ще си намеря. В днешно време това не е трудно.

— Не ти е необходима нито пушка, нито нещо друго, за да защитиш проклетите си Цветя — каза Гидеон уморено. — Казах ти вече хиляди пъти, Савидж няма да ги намери.

— Така ли? Добре тогава, ами ти?

— Щом искаш да си сигурна, че аз няма да отида сам и да ги изровя, всичко, което се иска от теб, е да не ме изпускаш от очи.

— Аз съм много заета, Трейс. Имам по-важна работа от това да те следя. Не, най-бързото разрешение на този проблем за мен е да си изкопая обиците, преди който и да е от вас, двамата стари приятели, да ги докопа.

— Не мисля, че идеята е добра.

— Вече пет пари не давам ти какво мислиш — каза Сара. — Казах ти, освободен си като консултант по намирането на съкровището и мой партньор.

Настъпи продължително мълчание. Гидеон караше съсредоточено, защото пътят беше тесен и се виеше надолу по стръмните склонове, докато се влее в магистралата, прорязваща планината.

— А да ти е минавало през ума, че може и малко да преиграваш? — каза най-после Гидеон.

Сара стисна зъби.

— В какво преигравам, ако смея да попитам? Да не би да мислиш, че съм попрекалила в реакцията си към твоите обиди? Може би само трябваше да се засмея, когато ме обвини, че спя с теб, за да те накарам да ми помогнеш да си намеря съкровището. Може би преиграх, когато бях обвинена, че се опитвам да си служа със секс, за да те отклоня от твоя дял от намереното.

— Сара…

— Или може би не разсъждавам разумно сега, когато дойдох на себе си и си давам сметка, че съм се заблуждавала за тебе още от самото начало. Прословутата интуиция на Флийтуд пак ми скрои номер. Не мога да кажа, че не е имало предупреждения. По дяволите, нали самият ти ме предупреждаваше.

— Сара…

— В такъв случай, може би съм малко дребнава и прекалено мнителна, сега, когато открих, че трябва да пазя Цветята на Флийтуд не само от един, но от двама използвачи по професия. Да, сега разбирам в какво преигравам. Ще трябва да внимавам с преиграването, нали?

— Често ли се навиваш така?

— Какво те интересува теб? Няма да бъдем още кой знае колко време заедно, за да те засяга — Сара сърдито се загледа през прозореца и след известно време продължи: — Чудя се дали не бих направила по-добре, ако още този следобед не се върна, вместо да ходя да пренощувам в Сиатъл. Зная, че смяташ, че Савидж не може сам да намери бижутата, но моята интуиция ми подсказва, че може и ще го направи. А и от тебе има защо да се страхувам, разбира се. Да, мисля, че ще е най-добре да се върна тук още днес.

— Забрави го, Сара. Не можеш да се върнеш сама в тези планини, за да копаеш за Цветята.

— Кой ли ще ме спре?

— Аз.

— Знаех си, че ти наистина ме отвличаш. Е, така да бъде, но няма да ти се размине. Ако мислиш, че можеш просто така да ме заключиш в мазето си или нещо такова и че никой няма да забележи, че съм изчезнала, то дълбоко се лъжеш. Моите най-добри в целия свят приятелки знаят, че тръгнах да търся теб, и ако разберат, че съм изчезнала, Маргарет и Кейт няма да се спрат, докато не открият какво си ми сторил. А и съпругът на Кейт сигурно ще им помогне в издирването.

— Започвам да разбирам защо жънеш толкова успехи като писателка на любовни романи — то е заради умението ти да създаваш напрежение. Имаш неповторимо въображение.

— Ето и това от друга страна. Нека не забравяме с какво си изкарвам хляба. Сега съм сключила един много изгоден договор, който трябва да изпълня. Ако не довърша последната книга от него, моят издател и агентът ми също ще дойдат да ме търсят.

Устните на Гидеон трепнаха недоверчиво, но той каза само:

— Ще го имам предвид, преди да реша да направя нещо прибързано.

Доволна, че е изрекла всички заплахи, които в момента можа да изобрети, Сара потъна в замислено мълчание. Имаше нужда от този спасителен гняв. В момента това беше единственото, което я спираше да не се облее в сълзи.

— Сара, зная, че сега не си в настроение да изслушваш каквито и да било обяснения.

— Прав си.

— Но бих искал да изтъкна, че не е съвсем справедливо да ме обвиняваш в съмнения в твоите подбуди. Ти се приземи на прага ми като малко торнадо и оттогава насам се чувствам като грабнат и понесен от силен вихър. От първия ден ти се държеше така, като че ли ние сме отдавна влюбени, които за малко са се загубили — сякаш сме се познавали от векове. На практика ти ме молеше да те любя всеки път, когато те целунех. Обясни ми, че искаш да ме ухажваш, което е само с други думи казано — прелъсти ме. Ти полудя, когато най-накрая се любихме, сякаш аз бях някаква твоя лична мечта, която е неизпълнима, но се осъществява. Това беше лудост, Сара!

— Значи съм направила мъ-ъничка грешка.

— Това може да е едно обяснение — каза Гидеон сухо. — Но друго, по-вероятно обяснение е, че си имала някои лични основания да искаш да ме обвържеш. Не те обвинявам. Смятала си, че ти трябва помощта на експерт за намиране на Цветята.

— Млъкни, Гидеон!

— Не казвам, че си се преструвала в леглото. Не мисля, че има жена на света, която би представила толкова убедително изпълнение, макар че може да се дължи на моята липса на опит в това отношение. Не съм ходил с толкова много жени, а и никоя от тях не е имала достатъчно основателна причина да иска да…

— Казах ти да млъкнеш — наистина млъквай! — изсъска Сара. — Ако продължаваш да дълбаеш на тази тема, може да се закопаеш завинаги.

— Аз само се опитвам да изтъкна моята гледна точка.

— Чух ти вече гледната точка. Дявол да го вземе! Само като се сетя какви извинения измислях за твоето поведение на основата на травмата, която си преживял от бившата си жена и Джейк Савидж, просто ми се повдига. Не са ти нужни никакви извинения за начина, по който се държиш с мен, нали? Това ти е в природата и ти се получава естествено. Хайде да променим темата.

— И за какво да говорим?

Сара започна да хапе замислено долната си устна.

— Защо не поиска да започнем да копаем за Цветята, преди да тръгнем сутринта? Джейк си беше тръгнал. Ако бяхме побързали, можехме да ги намерим, без той да разбере. Да не би да имаш намерение да се върнеш сам и да си ги вземеш всичките за себе си?

Той не се хвана на въдицата.

— Не исках да започваме да копаем, като знаех, че Савидж все още е наблизо.

Дъхът й секна.

— Искаш да кажеш, че смяташ, че той може да ни изчака, докато ги изровим, и след това да се опита да ги открадне от нас? Никога не съм си го помисляла.

— Зная.

— Но той ти е бил партньор.

— И това зная.

— Разбира се, наистина е откраднал жена ти. И това е причината, която те кара да се съмняваш малко в почтеността му и по други въпроси.

— Това, което ме притеснява, не е заради случилото се с Лийна.

— А заради всичко, което се случи на последното пътешествие, което двамата сте направили в джунглата, нали?

Гидеон съсредоточи вниманието си върху един камион, който се движеше пред тях много бавно.

— Не мога да престана да се чудя как се е спасил.

— И ти си се спасил.

— По ме бива от Савидж — в гласа му нямаше нито самохвалство, нито егоизъм. Просто установяваше един факт.

— Значи се чудиш как е излязъл от джунглата?

— Чудя се как е успял да излезе жив от пещерата, а да не говорим как е намерил пътя, за да излезе от джунглата.

— И как мислиш е успял? — попита го Сара, като наблягаше на всяка дума.

— Мисля, че е възможно да са му помогнали.

— Но единствените, които са били наблизо и са можели да му помогнат, както ти каза, са били контрабандистите, а те са били тези, които са ви причакали в засада.

— Добре си разбрала.

Сара беше потресена от неговия намек.

— Мислиш, че е било конспирация? И че Джейк е участвал в нея?

— Мисля, че е една възможност.

— Това би означавало, че той умишлено е подготвил всичко. Че е имал намерение да им помогне да те убият. Но планът му е пропаднал, защото ти си предусетил опасността.

— Савидж никога не го е бивало по правене на планове. Повярвай ми, съвсем в характера му би било да провали нещата, защото няма да улучи точното време на засадата.

— Не разбирам. Защо ще иска да убива гъската, която му снася златни яйца?

— Гъска, а? Никога не съм се възприемал така, но предполагам, че и така може да се погледне на нещата. За да отговоря на въпроса ти, всичко, което мога да кажа е, че бяха замесени доста пари.

— Каква част от тях изнесе от страната?

— Всичките, като се изключи това, което дадох за подкуп на капитана на рибарския кораб. Останалите използвах, за да започна бизнес — издаването на „Иманярство“.

— О, небеса! Ти наистина си водил живот на авантюрист, не го отричай. Разбирам какво искаше да кажеш с адреналина. Така че всичко това те кара да се страхуваш, че когато застанем там и заизваждаме Цветята на Флийтуд от земята, твоят стар приятел Джейк може да се появи и да ни ги вземе с насочено оръжие.

— Най-малкото не бих поел този риск.

— Мога да го разбера. Имаш много неща, които можеш да загубиш. Само един чифт от тези обици ще струва цяло състояние. А да не говорим, че моят проблем е още по-голям, нали? Защото аз трябва да измисля как да си опазя Цветята и от теб, и от Савидж.

— Сара, ако продължаваш да отправяш обвинения относно моята почтеност, мога и да се ядосам най-накрая.

— Точно както аз се ядосах, когато ти започна да правиш гадни намеци за моите основания да спя с теб ли?

Гидеон разтърси глава със съжаление.

— Да, нещо такова. Казвам го за протокола, а не защото ти си направила труда да ме молиш, давам ти думата си, че ще спазя нашето първоначално споразумение.

— Ние нямаме никакво споразумение. Аз те уволних, не си ли спомняш?

— Предупредих те, че не можеш така лесно да ме уволниш.

— Което, преведено, означава, че няма да се откажеш от претенциите си над бижутата.

— Не мисля, че ти е минавало през ума, че съм повече загрижен за теб, отколкото за Цветята?

— Не.

— Сара, бъди разумна. Докато Савидж се мотае наблизо, за теб е опасно дори да си помисляш за изравяне на обиците. Остави ги там, където са, докато му омръзне и си отиде от този район.

— Какво те кара да мислиш, че ще му омръзне?

— Познавам го. Ако той повярва, че аз самият наистина съм се отказал от Цветята, той също ще се откаже. Свикнал е да се доверява на инстинктите ми. А освен това той никъде не се задържа много време, ако няма проценти печалба. След няколко дни ще изчезне и ще ни остави на мира. И чак тогава ще се върнем да намерим Цветята.

— Ако те интересува да научиш — каза Сара натъртено. — Джейк ти има доверие не повече, отколкото ти на него.

— Какво, по дяволите, значи това?

— Ние проведохме един много интересен разговор тази сутрин, докато ти вземаше душ. Джейк ми разказа малко по-различна версия на това, което се е случило тогава в джунглата. Според него ти така или иначе си го изоставил на произвола на съдбата.

Гидеон рязко обърна глава, от очите му хвърчаха искри.

— Той каза, че съм го зарязал?

— Да.

— И ти му повярва?

Сара се чувстваше достатъчно обидена, за да не му отговори.

— Сара! От всичко… Не му повярва, нали?

— Какво е това? Длъжна ли съм да имам пълно, безрезервно доверие в теб, макар че ти самият храниш сериозни съмнения в моята почтеност?

— За Бога, само ми кажи дали наистина си му повярвала?

Сара премигна, стъписана от реакцията на Гидеон.

— Успокой се. Не съм му повярвала. Макар че трябва да кажа, че е напълно възможно, че поради опасността в момента всеки един от вас може да е тълкувал погрешно постъпките на другия.

— Благодаря и за това, във всеки случай.

— Няма защо. Този път колко време трябва да чакам извинението, което ми дължиш?

— Докато целият ад замръзне.

— Няма значение. Виждам, че не го казваш от сърце. Да се върнем към темата за Джейк Савидж. Трябва ли да стоя със скръстени ръце, докато премине опасността?

— Търпението е добродетел.

— Аз имах търпение цели четири месеца, докато реших, че е дошло времето да те открия. Оказа се обаче, че това от всякаква гледна точка е било твърде безплодно упражняване на тази добродетел.

— Трябва да ми признаеш някои заслуги. Намерих ти белия камък, нали?

— След като ме прелъсти върху него.

Той се усмихна.

— Получи се някак си символично, нали?

— Символично ли? — тя се почувства раздразнена. Гидеон сви рамене.

— Да се любя с теб беше като намиране на заровено съкровище.

Тя го стрелна с подозрителен поглед, като се опитваше да разбере дали не й се подиграва. Изглеждаше съвсем сериозен. И тя просто не можеше да се преодолее. Опита се да отмине това, което й каза, без внимание, но невероятно романтичните му думи й направиха такова силно впечатление, че тя започна да си ги повтаря пряко волята си.

Мачу Пикчу и Елора ги чакаха на предната веранда, когато Гидеон зави в отбивката на пътя към къщата. Мачу бе заел царствена поза на най-горното стъпало, очаквайки стопанинът му да слезе от колата и да го подуши, когато се приближи. Но Елора грациозно заслиза по стъпалата и щастлива, се приближи да поздрави Сара.

— Здравей, скъпа — промълви Сара и се наведе да я вземе на ръце. — Липсвахме ли ти? Този голям, стар Мачу тормозеше ли те, докато ни нямаше, както ме тормозеше Гидеон?

Елора замърка и потърка главата си о брадичката на Сара. След това се изви и скочи на покрива на колата. Там се простря, за да поздрави и Гидеон. Той нежно я погали по главата и след това започна да разтоварва колата.

— Чакай — извика Сара, като го видя, че носи нейните чанти по стълбите. — Можеш да ги сложиш направо в моята кола.

Гидеон през това време вече беше стигнал до най-горното стъпало. Той пусна единия от куфарите и се наведе, за да почеше Мачу зад ушите.

— Мисля, че ще е по-добре, ако останеш тук с мен още няколко дни, Сара.

— Не.

— Вече говорихме за всичко това в колата. Нямам доверие на Савидж и не искам да си имаш работа с него, при това сама. Нали ми каза, че имаш още две седмици, с които можеш да разполагаш. Ще останеш тук, за да съм сигурен, че си в пълна безопасност, и когато му дойде времето, ще отидем заедно да изровим Цветята.

— Когато говорихме в колата, аз не съм давала съгласието си. Тръгвам си. Ще бъда в пълна безопасност в Сиатъл.

— Савидж знае къде живееш — каза Гидеон търпеливо. — Твърде е вероятно да дойде и да започне да ти влияе по стария изпитан принцип разделяй и владей. Ако той реши, че можеш да го заведеш при обиците ти самата, няма да се поколебае и ще се опита да те убеди да направиш точно това, което той иска.

— Не се тревожи, той не може да ме убеди да направя каквото и да е, което не е по волята ми. Освен това не съм човек, който ще се откаже от теб в тази сделка, за да те заменя с него.

— Савидж може да бъде много убедителен. Особено когато си има работа с жени — каза Гидеон. — Свидетел съм как го прави.

Особено когато си има работа с жени. Сара си отвори устата да отхвърли идиотското предположение, че тя може да позволи някой си Джейк Савидж може да я върти на пръста си, но нещо я спря. Появи й се онази позната, лека тръпка на вслушване в себе си. Отново говореше интуицията й. Тя стоеше, сложила ръце на бедрата си, и съзерцаваше Гидеон и големия му котарак.

Започваше да става прекалено това наблягане на непочтеността на Джейк Савидж. Очевидно Гидеон се страхуваше от този човек не физически. Не можеше да си представи Гидеон да се страхува от когото и да било.

Освен това, тя твърде много се съмняваше дали имаше някаква истина в неясните и малко вероятни теории на Гидеон за Джейк, че е изработил партньора си заедно с онези контрабандисти.

Но едно качество на Джейк Савидж, за което Гидеон имаше основателна причина да се тревожи, беше въздействието му върху жените.

Истина е, че горе в планината Гидеон й каза някои ужасни, причиняващи й болка неща, но за първи път Сара беше достатъчно спокойна, за да си даде сметка, че може би той се е нахвърлял върху нея така поради дълбоко затаената си собствена неувереност. Спомни си израза на лицето му, когато той влезе в кухнята онази сутрин и видя цветята на Джейк, поставени в съд с вода.

И ръката на Джейк върху нейната на масата.

И Джейк, загледан вторачено в очите й, казва, че ще станат страхотни съдружници.

Може би това, което Гидеон си е представил, е било бившата му жена Лийна — как лесно се е влюбила в Джейк заради приятния му външен вид и непринуден чар. Гидеон досега трябваше да е разбрал, че тя, Сара, няма нищо общо с Лийна. Но мъжете могат да се окажат особено вироглави, особено мъже като него, огорчени в миналото от хора, на които са имали доверие.

— Няма за какво да се тревожиш — каза му тя най-после.

— Въпреки това аз ще се тревожа. Оставаш тук, Сара.

— Престани да ми нареждаш какво да правя, дяволите да те вземат — Сара се фръцна и тръгна бързо към колата си. Започна да рови в чантата си за ключовете.

Но още преди да стигне до колата, Гидеон я хвана през кръста и я спря рязко. Всичкият въздух излезе от белите й дробове.

— Казах ти, оставаш!

Сара се задъха, когато той се обърна и хвърли чантата й към верандата.

— Гидеон, нямаш право да постъпваш така!

— Виж дали нямам право! — той взе ключовете от ръката й и ги сложи в джоба си. — Може да е насила, може и да е по твоя воля, Сара, но така или иначе ти оставаш тук.

Каза го така решително. Сара го погледна замислено с ъгълчето на очите си. В лицето му се четеше същата непреодолима решителност. В този момент повече от всякога й приличаше на някой от опасните герои от нейните книги.

— Ако наистина реша да остана — заяви тя царствено, сякаш наистина имаше избор, — то ще бъде само за няколко дни. Но трябва да разбереш, че повече няма да се връщаме към старите си отношения. Ясно ли ти е?

Гидеон предпазливо я пусна. Повдигна веждите си.

— Стари отношения ли казваш? А аз мислех, че отношенията ни са съвсем нови. Ние сме едва в началото.

— Много добре знаеш какво искам да кажа, по дяволите — Сара тръгна към стълбите. — Никакъв секс.

— Ти вече го каза веднъж, а след това си промени становището.

— Тогава беше различно. Този път няма да си променям становището — брадичката й беше вирната, когато профуча край него и влезе в мрачната стара къща. — Ще си избера стая за спалня още сега. Можеш да оставиш багажа ми в нея.

Гидеон измърмори нещо под мустак. След това погледна Мачу Пикчу.

— Виждаш ли, приятелю, как се свалят богове? Вчера бях легендарен герой. А днес следобед съм развенчан и превърнат в най-обикновен носач.

— Чувам много добре — извика Сара отвътре. — Абсолютно си прав. А освен това, ако бях на твое място, не бих отдавала голямо значение на всичко това. Къде е термостатът на климатичната инсталация? Тук е толкова студено!

Гидеон пак повдигна багажа и я последва във всекидневната. Огледа познатия студен, скучен, изключително спретнат интериор. На него изобщо не му се струваше, че е студено. Но знаеше много добре, че това е така, защото Сара вече се беше разшетала — отвори старите завеси, за да влезе светлина, сложи чайника на печката и някак си сякаш затопляше всичко със своята непринудена, бликаща жизненост.

Няколко часа по-късно Гидеон седеше сам на дивана, а Мачу се беше отпуснал на обичайното си място на облегалката. Елора не се виждаше никъде и Гидеон заподозря, че е отишла в леглото на Сара.

— Ние мъжете сме изпъдени тук — промърмори той на големия котарак. — Но поне остана при нас без много-много да се съпротивлява.

Имаше голям късмет, че така лесно се беше предала, и той много добре го осъзнаваше. Известно време, още когато бяха там горе, си мислеше, че е провалил напълно шансовете си, когато я попита дали не играе тази игра на чувства, за да го накара да се откаже от претенциите си над Цветята.

И сега почти щеше да провали всичко със собствените си уста.

Надяваше се, че скоро ще се научи да не върви против себе си, защото напоследък беше станал много добър във вкарването на автоголове.

Когато бе видял в кухнята цветята, подарени от Савидж, той изведнъж изстина от ужас. Изпадна наистина в ярост не само заради Джейк, който, в края на краищата, се държеше според природата си, а заради Сара, че беше приела цветята. Освен това беше позволила на този негодник да сложи ръката си върху нейната. Беше я докоснал.

Гидеон много добре съзнаваше, че приемането на цветята нищо не значи, както и това, че му е позволила да я доближи. Тя изглежда беше способна да прозре същността на хората зад фасадата им така, както никоя друга жена не можеше. Всъщност проблемът на Сара бе, че тя не разбираше колко опасен може да стане Джейк, когато става дума за жени. Тя беше твърде наивна, твърде доверчива.

Ето колко бързо се довери и на него самия, напомни си той с мрачно самосъжаление и глътна голяма глътка коняк. Малката глупачка весело влезе в живота му с танцови стъпки, сякаш той наистина бе някой от героите на нейните книги.

Никаква практичност, каза си Гидеон. В това се състоеше целият проблем на Сара. Беше добросърдечна, сладка и обаятелна в много отношения, но очевидно й бе нужен мъж със силна воля, който да се грижи за нея. Необходим й беше някой, който да я предпазва от неприятности. Някой, който да я защити от подобните на Джейк Савидж.

Джейк Савидж. Защо, по дяволите, трябваше да се появи след толкова време? Защо веднъж не се опита да направи нещо почтено през целия си живот и да си остане мъртъв?

Но точно това беше типично за Джейк — да се появява в най-неподходящото време, помисли си Гидеон.

Точно когато нещата между него и Сара започваха да застават на мястото си. Точно когато си беше въобразил, че е намерил подход към нея. Точно когато бяха започнали връзка с нея и той беше започнал да осъзнава какво значи тя за него.

Гидеон се изправи, като продължаваше да държи чашата с коняк. Качи се по стълбите и мина по тъмния коридор, който водеше към стаята, която Сара си беше избрала. Беше в далечния край на коридора и гледаше на изток. Сутринта прозорецът й щеше да хване първите лъчи на слънцето.

Той хвана античната стъклена дръжка. Тя лесно се превъртя. Искаше се му се да изтълкува това като покана да влезе, но много добре знаеше, че по всяка вероятност Сара не е намерила ключа в долното чекмедже на бюрото.

Той открехна вратата няколко сантиметра и се вгледа в тъмнината. Елора се раздвижи и тихо измяука, поглеждайки го, заровила се в дълбокото, голямо легло с балдахин. Котката се беше сгушила до краката на Сара. Самата Сара образуваше малка кръгла издатина под юргана, косата й се беше разпиляла във вид на тъмно ветрило по възглавницата. Спеше дълбоко, сложила едната си ръка под брадичката.

Гидеон се питаше как ли би реагирала, ако легнеше в леглото до нея. Дълго стоя така и отпиваше от коняка. Гледаше я в смътната светлина, която се процеждаше през отворената врата.

Всеки път, когато я прегръщаше, тя се разтапяше от копнеж по него, дори и когато твърдеше, че не е готова за сексуални отношения. Винаги, когато я докосваше, тя му отговаряше с готовност.

Всъщност тя просто не можеше да му устои, каза си Гидеон.

Отвори още малко вратата и влезе в стаята. Тя не се помръдна. Сложи чашата с коняка на бюрото и бавно започна да се съблича.

След малко, съвсем гол, тръгна към леглото.

— Още една стъпка, и така ще закрещя, че ще оглася цялата къща — обади се Сара от тъмното.

Гидеон спря. Чувстваше се като идиот. Това чувство го ядоса и го изпълни с неистова неудовлетвореност.

— Защо? На теб ти харесва, когато те прегърна и те любя. Не се опитвай да го отричаш.

— Ако си мислиш, че ще ти позволя да спиш с мен след всичко, което ми наприказва тази сутрин, то ти си просто луд. Лягай си, Гидеон. В собственото си легло. Той не помръдна.

— Какво искаш от мен? Дявол да го вземе, Сара, не мога да те разбера.

— Това е твърде очевидно. Отговорът на твоя въпрос е, че тази нощ не искам нищо от теб. Лягай си.

— Сара… — той се двоумеше. Някъде дълбоко в него една примитивна сила го подтикваше да не обръща внимание на протестите й. Беше сигурен, че само ако отиде в леглото и я вземе в прегръдките си, тя ще се прилепи към него, както правеше винаги. — Дай ми тази възможност. Нали искаше да общуваме? Това е един чудесен начин за общуване.

— Не и тази нощ, Гидеон. Наистина ти казвам.

— По дяволите, искаш да чуеш, че съжалявам, така ли? Да ти се извиня за всичко, което ти казах в хижата? Заради това ли? Добре, извинявам ти се.

— Това не е достатъчно. Този път не ми стига.

— Какво повече можеш да искаш?

— Искам да признаеш защо ми го каза.

— Защо ли? — попита той разсеяно.

— Да. Защо го направи. Защо ми каза онези неща за причините, поради които спя с теб, защо реши да си тръгнем така изведнъж от хижата и защо си решил твърдо да ме държиш тук, вместо да ме оставиш да се върна в Сиатъл?

Той я гледаше, но не виждаше лицето й.

— Нали ти обясних защо.

— Ти ми изпя една дълга песен за основателните си причини да се съмняваш в моите мотиви и как ще ме защитиш от Джейк Савидж пряко волята ми, но това не е истинската причина.

— Не е ли?

— Не, не е. Много мислих и най-накрая разбрах какво става вътре в дебелата ти глава. Време е да признаеш не само пред мен, а пред себе си каква е истинската причина за поведението ти днес.

— Добре, предавам се. Каква е истинската причина?

Сара седна в леглото и се облегна на възглавниците.

Очите й светеха в тъмнината.

— Всъщност причините са две. Първо, страхуваш се да признаеш колко много знача за тебе, и второ, ревнуваш ме от Джейк Савидж.

— Ревнувам?

— Страхуваш се, че ще открадне мен, а не Цветята, нали? Не е ли това самата истина? Не е ли? Хайде, Гидеон, признай си. Най-после започна да осъзнаваш, че ме обичаш и се страхуваш, че Джейк Савидж може да ме накара да се увлека по него. Това са истинските мотиви, които стоят зад поведението ти, нали?

Гидеон се почувства тежък като пясък.

— А ти затова ли не ми се противопостави кой знае колко, когато ти казах да останеш при мен?

— Разбира се, че затова. Ако не смятах, че все още има някаква надежда за теб, щях направо да се върна в Сиатъл. Но аз накрая разбрах истинската причина, поради която се държиш като лъв, в чиято лапа се е забил трън. И реших да ти дам малко време, за да прозреш какво стои зад собствените ти постъпки. Но няма да спя с теб пак, докато най-после не признаеш какво наистина изпитваш към мен. И след това ще обсъдим незначителния въпрос за ревността ти. Не се притеснявай. Няма нищо, което да не можем да обсъдим и да намерим разрешение.

Този път Гидеон успя да удържи устата си затворена, макар че как успя, само той си знаеше. Да ревнува? Той да я ревнува от Джейк Савидж? Кръвта му запулсира във вените, но не от страст. Отдавна не се беше ядосвал така. Обърна се, взе разхвърляните си дрехи и изхвърча от стаята. Захлопна вратата толкова силно, че стената се разтресе.

Проклет да бъде, ако признае, че я ревнува от Савидж.

Няма да даде на Сара толкова много власт. Дори и след един милион години. Никога повече няма да позволи, на която и да е жена да има такава власт над него.

Освен това, тя беше на сто километра далеч от истината. Той не ревнуваше, а само беше предпазлив. Държеше я далеч от попълзновенията на Савидж само защото искаше да я предпази от собствената й наивност. Ако не може това да разбере, то тогава тя е глупачка, при това манипулирана глупачка.

А ако искаше да си мисли, че е влюбена в него, в това няма нищо лошо, каза си Гидеон. Но адът да се обърне, ако той позволи да се насади така, че и тази жена да го предаде, и то пак с бившия му партньор. Този път нямаше да изпуска нещата от свои ръце и щеше да владее докрай положението.

Отдавна се беше научил, че единственият безопасен начин за съществуване беше твърдо да се пази и да не показва чувствата си. Сара Флийтуд няма да го принуди да наруши този закон, който управляваше успешно живота му през последните пет години.