Бисерите на Парле

III

На брега се разигра интересна сцена. Хората се качваха припряно в лодките и те една подир друга се отделяха от брега. Притъмня още повече. Тягостното безветрие продължаваше и когато вълните се разбиваха о брега от външната страна на атола, пясъчната ивица потреперваше. Нари Херинг се шляеше лениво по пясъка. Гледаше как капитаните и търговците бързат да отплават и се хилеше. С него бяха Трима от матросите му хавайци и ТаиХотаури.

— Влизай в лодката и хващай едно весло — заповяда капитан Уорфийлд на кормчията си. ТайХотаури приближи нехайно към капитана, а Херинг и хавайците останаха на около четири крачки.

Вече няма да работя при тебе, капитане — каза високо и предизвикателно Таи Хотуари; но изражението на лицето му противоречеше на този тон, и още повече че той усилено намигаше на капитана. — Удари ме, капитане — прошепна хапливо той и пак Смигна многозначително.

Капитан Уорфийлд разбра намека и реши да изиграе добре ролята си. Той вдигна юмрук и изрева:

— Влизай в лодката, мръсна свиня, или ще те смачкам на пихтия.

Храбрецът отстъпи и се наежи; тогава Грийф застана между тях, решил да успокои капитана.

— Отивам да работя на „Нухива“ — каза Таи-Хотаури и тръгна към Херинг и матросите му.

— Връщай се веднага! — кресна след него Уорфийлд. — Той е свободен човек, капитане — обади се Нари Херинг. — Преди работеше при мене и сега пак ще работи при мене — това е всичко.

— Хайде, че трябва да вървим на шхуната — каза нетърпеливо Грийф. — Я колко притъмня.

Капитан Уорфийлд се предаде, но щом лодката се отдалечи, той се изправи на кърмата и размаха юмрук към брега.

— Ще си разчистя сметките с тебе, Нари! — извика Уорфийлд. — От толкова капитани само ти се намери да отмъкваш чужди моряци.

После седна на мястото си.

— Какво ли има наум ТаиХотаури? — запита се след малко той. — Намислил е нещо, но какво именно?