Бляскаво момиче

* * *

През следващите няколко дни Фльор се стараеше да стои по-далеч от Джейк Коранда. В същото време постоянно се улавяше, че тайно го наблюдава. Двамата с Джони Гай не спираха да спорят, при това сякаш с особено настървение застъпваха противоположни мнения. Препирните на двамата мъже я караха да се чувства неудобно, докато не забеляза колко много се наслаждават на словесните си двубои. Имайки предвид избухването на Джейк през първия ден, Фльор остана удивена от популярността му сред снимачния екип. Всъщност той се отнасяше приятелски и непринудено към всички, освен към нея. С изключение на краткото кимване сутрин, той се държеше, сякаш тя не съществуваше.

Затова тя се радваше, че първата й сцена беше с Лин. В четвъртък вечерта преди снимките повтаря репликите си, докато не ги научи наизуст, и се приготви да си легне рано, за да бъде свежа, когато алармата на часовника я събуди в седем сутринта. Но тъкмо посегна да угаси лампата, когато телефонът иззвъня. Очакваше да чуе гласа на Белинда, но се оказа Бари, помощник-режисьорът.

— Фльор, наложи се да сменим графика за утре. Ще снимаме първата сцена между Мат и Лизи.

Стомахът й се сви на топка от ужас. Трудно й бе да понесе мисълта, че ще работи с Джейк, особено през първия й работен ден.

След това бе невъзможно да заспи. Постоянно светваше лампата, за да преговаря репликите си, и се унесе в сън чак на зазоряване, а един час по-късно алармата на часовника я събуди. Гримьорката се оплака от тъмните кръгове под очите й. Фльор се извини и обеща, че повече няма да се повтори. Когато Джони Гай се появи в караваната на гримьорката, за да обсъдят първата сцена, тя беше кълбо от нерви.

— Днес ще снимаме външна сцена. Ти ще седиш на люлката на верандата на фермата.

Фльор бе видяла екстериора на къщата в Айова, която бяха построили, и се радваше, че днес ще работят на терен.

— Ти вдигаш глава и виждаш Мат да стои на пътя. Извикваш името му, скачаш от люлката, претичваш през двора и се хвърляш на врата му. Сцената е лесна.

И Фльор щеше да я оплеска. Няколко месеца уроци по актьорско майсторство не я правеха актриса. Тя бе видяла какъв перфекционист е Джейк. А и той вече я ненавиждаше. Какво ли щеше да стане, когато види колко е некомпетентна!

Още повече оклюма, когато облече костюма за сцената. Действието на филма се развиваше през август и тя носеше оскъдни бели бикини на червени сърчица, изрязани високо на бедрата, за да изглеждат краката й още по-дълги. Синята памучна мъжка риза, завързана на кръста, оставяше открит корема й, а косата й, сплетена на хлабава плитка, се спускаше по гърба. Стилистът искаше да й върже червена панделка, за да подчертае притворната невинност на Лизи, но Фльор му каза да забрави за идеята. Тя не носеше панделки в косата, нямаше да носи и Лизи.

Помощник-режисьорът я извика тъкмо когато тя се връщаше от четвъртото си посещение в тоалетната. Фльор седна на люлката и се опита да се съсредоточи върху предстоящата сцена. Лизи очакваше да види Мат, но не биваше да го показва. Лизи трябваше да скрива много неща – колко много ненавижда сестра си и колко силно я привлича нейният мъж. Джейк стоеше близо до една от караваните. Как би могла да изпитва влечение към него, когато дори не го харесваше? Тя се прозина и погледна часовника си само за да установи, че не носи такъв.

Той пъхна ръка в джоба си. Беше се облегнал на стената, опрял подметката на обувката върху колелото на караваната.

Позата му бе секси и нехайно отпусната и й напомни на снимките му в списанията и вестниците. Ако в ъгълчето на устата му висеше цигара и очите му бяха присвити, можеше да помисли, че Птичаря Калибър е оживял от екрана.

— Време е за шоу, момичета и момчета! – извика Джони Гай. — Фльор, скъпа, готова ли си? Да повторим още веднъж сцената.

Тя го слушаше внимателно, старателно запомняйки всяка стъпка от пътя, който той искаше тя да следва. Накрая се върна на люлката и зачака нервно, докато се правеха последните приготовления. Вълнение… трябваше да изпита вълнение. Но без да бърза. Не го предугаждай. Изчакай да го видиш, преди да позволиш да се отрази върху лицето ти. Не мисли за нищо, освен за Мат. Мат, не Джейк.

Джони Гай извика да започват. Тя вдигна глава. Видя Мат. Мат! Той се бе върнал! Скочи и прекоси тичешком верандата. Взе дървените стъпала наведнъж, с един скок. Плитката й изплющя върху тила. Трябваше да стигне при него. Да го докосне. Той беше неин, не на Диди. Хукна през двора. Ето го, точно пред нея.

— Мат!

Извика отново името му и се хвърли в обятията му.

Той политна назад и двамата се стовариха на земята.

Снимачният екип избухна в гръмогласен смях. Фльор лежеше просната върху Джейк Коранда, притискайки го към земята с полуголото си тяло. Искаше да се свие в ъгъла и да умре. Тя беше просто слон. Голям, тромав, гигантски слон и това бе най-позорният момент в живота й!

— Някой пострада ли? – попита през смях Джони Гай, докато й помагаше да стане.

— Не, аз… аз съм добре.

Тя държеше главата си ниско сведена и съсредоточено търкаше праха от краката си. Един от гримьорите дотича с влажна кърпа и Фльор се изтри, без да поглежда Джейк. Ако му бяха нужни още доказателства, че не става за ролята, тя току-що му ги бе предоставила. Единственото й желание бе да се върне в Ню Йорк. Искаше майка си!

— А ти добре ли си, Джако?

— Всичко е наред.

Джони Гай я потупа по ръката и се ухили.

— Беше чудесна, скъпа. Жалко, че това момче се оказа твърде хилаво, за да удържи една истинска жена.

Джони Гай се опитваше да я накара да се почувства по-добре, но само още повече влоши нещата. Фльор се чувстваше огромна, тромава и грозна. Всички се взираха в нея. Само да можеше някак да се смали и преобрази.

— Аз… аз съжалявам – пророни тя сковано. – Мисля, че съсипах костюма. Мръсотията не излиза.

— Затова имаме резервен. Иди да се преоблечеш.

За нула време се озова отново върху люлката на верандата. Камерите се завъртяха и тя се опита да съживи вълнението, което бе изпитала първия път. Видя Мат, скочи, изтича надолу по стъпалата и през двора. Моля те, Господи, нека не го съборя отново. Внимателно се плъзна в прегръдките му.

Джони Гай се намръщи недоволно.

Повториха отново и този път тя се спъна, докато тичаше надолу по стъпалата. Четвъртия път люлката я удари отзад по краката. Петия стигна благополучно до Джейк, но в последния момент поривът й се прекърши. С всяка изминала минута се чувстваше все по-нещастна.

— Липсва искрата, скъпа – заяви Джони Гай, когато Джейк я пусна. – Няма близост помежду ви. Не се тревожи толкова къде са краката ти. Направи го като първия път.

— Ще се опитам.

Трябваше да преживее още едно унижение, когато гардеробиерката забеляза, че се е изпотила и ризата е мокра, и й донесе нова, без тъмни полумесеци под мишниците. Докато вървеше към люлката на верандата, Фльор знаеше, че няма сила на земята, която да я накара отново да се хвърли с пълна сила върху Джейк Коранда. Гърдите й се стегнаха и тя преглътна мъчително.

— Хей, почакай.

Девойката бавно се извърна и видя Джейк да крачи към нея.

— Първия път просто изгубих равновесие – рече той любезно. — Вината е моя, а не твоя. Следващия път ще те уловя.

Да бе, със сигурност щеше. Тя кимна и понечи да се отдалечи.

— Не ми вярваш, нали?

Тя се извърна към него.

— Аз не съм лека като перце.

Устните му се изкривиха в дяволита насмешка, която изглеждаше някак не на място върху лицето на Птичаря Калибър.

— Хей, Джони Гай! – извика през рамо. – Дай ни пет минутки, става ли? Това цвете славно* тук си мисли, че може да ме надвие.

[* Игра на думи с името Фльор, което означава „цвете“ на френски, и алюзия с прочутия слоган на хипитата, или „децата на цветята“, „Flower Power“ от края на шейсетте, свързан е протестите срещу войната във Виетнам, измислен от поета Алън Гинсбърг. – Б.пр.]

— Цвете славно!

* * *

Той я сграбчи за ръката й и я повлече не особено нежно към ъгъла на къщата, по-далеч от погледите на снимачния екип. Пусна я чак когато нагазиха до глезени в бурените отзад.

— Хващам се на бас за десетачка, че няма да ме събориш отново.

Тя подпря ръка на голото си бедро и се опита да си придаде непукистки вид, сякаш не беше на деветнайсет и уплашена до смърт.

— Няма да влизам в ръкопашна схватка с теб.

— Бляскавото момиче се бои да не си разроши косата? Или те е страх, че отново ще ме събориш и ще спечелиш баса?

— Аз зная, че ще спечеля баса – върна му го тя.

— Ще видим. Десетачка, цветенце. Влизаш в играта или млъкваш.

На Фльор й бе ясно, че той нарочно я предизвика, но не я бе грижа. Искаше единствено да изтрие тази самодоволна усмивка от глупавата му уста.

— Нека е двайсетачка.

— Леле, колко ме изплаши, цветенце! Изплаши ме до смърт. Той отстъпи назад, разкрачи крака и зае бойна стойка. Сякаш щеше да му помогне!

— Надявам се, че имаш личен лекар! – подхвърли тя заканително и го стрелна кръвнишки с поглед.

— Засега само приказваш.

— Не смяташ ли, че това е малко детинско?

— Бляскавото момиче май подвива безславно опашка. Страхува се да не се нарани.

— Дотук беше!

Тя заби пети в песъчливата земя, размаха ръце и се понесе към него.

Все едно се удари в стена.

Ако той не я беше хванал, от сблъсъка щеше да се просне на земята. Но Джейк я притисна здраво към гърдите си. Изминаха няколко секунди, докато си поеме дъх, сетне Фльор се отскубна от ръцете му. Брадичката я болеше – беше я хласнала в рамото му, а собственото й рамо пулсираше.

— Това е глупаво – промърмори девойката и понечи да се отдалечи.

— Хей, цветенце. – Той пристъпи напред с ленивата си каубойска походка и спря до нея. – Това ли е най-доброто, на което си способна? Страх те е да не изцапаш пак белите си бикини?

Фльор го погледна удивено. Ребрата и брадичката я боляха и едва смогваше да си поеме дъх.

— Ти си луд.

— Двоен залог или нищо. И този път се отдалечи повече.

Тя разтри рамото си.

— Мисля, че ще пропусна.

Той се засмя, при това весело и дружески.

— Добре, засега ще ти се размине. Обаче ми дължиш двайсетачка.

Джейк изглеждаше толкова самодоволен, че Фльор отвори уста да заяви, че приема предизвикателството. За щастие, здравият разум надделя. Независимо дали й се щеше да го признае, или не, но той наистина беше мил и й помогна. Двамата закрачиха редом обратно към къщата.

— Мислиш се за голям умник, нали? – подхвърли Фльор.

— Хей, аз съм момчето гений. Прочети критиките. Която и да е. Сама ще се убедиш.

Фльор вдигна поглед към него и изви устни в престорено сладка усмивка.

— Бляскавите момичета не могат да четат. Ние само гледаме картинките.

Джейк се засмя и се отдалечи.

* * *

При следващия опит сцената се получи и Джони Гай заяви, че точно това е искал. Ала задоволството на Фльор твърде бързо се изпари, когато започнаха репетициите за следващата сцена. Докато беше в обятията на Мат, Лизи трябваше да го целуне като сестра. После двамата си разменяха няколко кратки реплики и Лизи отново го целуваше, но този път с истинска, а не сестринска целувка. Мат трябваше да се отдръпне сконфузено, а камерата показваше лицето му, докато се опитва да осъзнае промените в Лизи, откакто я бе видял за последен път.

Джейк продължи да се шегува с нея, заявявайки, че няма да се върне на снимачната площадка, докато тя не му даде спечелената двайсетачка. Той я разсмиваше и невинната целувка се получи без проблем. Но диалогът беше скован, гласът й звучеше твърде напрегнато и се наложи да направят няколко дубъла. Все пак Лизи би трябвало да изпитва известна неловкост, така че сцената не беше пълен провал. Когато прекъснаха за обедната почивка, Джейк я дръпна за плитката, сякаш беше десетгодишна, и й заръча да не пребива никого в негово отсъствие.

Следваше втората целувка и Фльор знаеше, че ще загази. Тя беше целувала мъже пред камерата, а неколцина и извън камерата, но не желаеше да целува Джейк Коранда не защото той беше претенциозен и строг – всъщност правеше всичко възможно, за да се държи приятелски и предразполагащо – а защото нещо странно започваше да се случва с нея, когато се доближеше твърде много до него.

Помощник-режисьорът я извика. Джейк беше заел мястото си и говореше с режисьора. Докато Джони Гай обясняваше сцената, Фльор се бе вторачила в устата на Джейк – тази мека, пухкава и по бебешки нацупена уста. Джейк забеляза и я погледна някак странно. Тя се прозина и се взря в голата си китка.

— Да не би Бляскавото момиче да има среща? – попита Джейк.

— Както винаги.

Джони Гай се обърна към нея.

— Трябва да си тук на сто процента, агънце, да вложиш душа и сърце в тази страстна и похотлива целувка. Отворена уста и езикът ти да стигне до сливиците му. Лизи иска да възбуди Мат.

Тя му се ухили и вдигна палци.

— Схванах.

Всичко в нея затрептя, в стомаха й сякаш затанцуваха ято пеперуди. Не можеше да се каже, че се целува страхотно. А и как би могла да се усъвършенства, след като не бе излизала на среща с някого, когото наистина харесваше?

Джейк я прегърна. Тя усети топлите му длани върху голата си кожа малко над дъното на бикините и осъзна, че почти през целия ден само се върти около тялото му.

— Краката ти, скъпа – обади се Джони Гай. – Малко по-близо, агънце.

Чак тогава видя каква поза бе заела. Макар че гърдите й бяха притиснати към Джейк, тя неволно бе застанала колкото се може по-далеч. Побърза да се нагласи. Той бе с обувки, а тя боса и той се извисяваше с цели десет сантиметра над нея. Това бе странно и никак не й се нравеше.

Това е Мат – повтори си девойката, когато Джони Гай застана зад камерата. – Била си с други мъже, но Мат е този, когото най-силно искаш.

— Камера! – извика Джони Гай и тя плъзна пръсти по униформата на Джейк.

Затвори очи и се докосна до меките му топли устни. Замря, опитвайки се да мисли за Мат и Лизи.

Режисьорът бе повече от недоволен.

— Не се постара особено, скъпа. Да опитаме отново.

Следващият дубъл тя придвижи ръцете си нагоре и надолу по ръкавите на униформата му. Когато сцената свърши, Джейк се прозина и погледна часовника си. Нещо й подсказа, че не го прави, защото е нервен.

Джони Гай я дръпна настрани.

— Забрави за хората, които те гледат. Всички си мислят кога ще се приберат у дома за вечеря. Отпусни се. Притисни се по-силно към него.

Докато се отправяше към снимачната площадка, Фльор не спираше да си повтаря, че всичко е въпрос на техника. Все едно отваряш врата. Просто трябваше да се отпусне. Отпусни се, по дяволите!

Реши, че следващата целувка се получи по-добре, ала изглежда, бе единствената.

— Дали не можеш малко да си отвориш устата, агънце? – попита Джони Гай търпеливо.

Фльор се изруга полугласно, пристъпи отново в прегръдките на Джейк, после бързо го погледна, за да разбере дали не я бе чул.

— Съжалявам, хлапе, но този път не мога да ти помогна – рече той. – В случая играя пасивната роля.

— Нямам нужда от помощ.

— Извинявай, объркал съм се.

— Като че ли се нуждая от помощ!

— Както кажеш.

Джони Гай извика да започват. Тя се постара максимално, но когато целувката свърши, Джейк въздъхна и потри тила си.

— Ти направо ме успиваш, цвете славно. Искаш ли да помоля Джони Гай за почивка, за да отидем отзад и да потренираме?

— Малко съм нервна, това е. А и днес е първият ми ден. Освен това няма да тренирам отново с теб без каска и наколенки.

Джейк се ухили и после неочаквано се наведе напред и прошепна в ухото й:

— Обзалагам се на двайсетачка, че не можеш да ме възбудиш, цветенце.

Това бе най-чувственият, най-прекрасният и сластен любовен шепот, който някога бе чувала.

Следващият дубъл беше по-добър и Джони Гай се съгласи да го изпратят за монтаж, но Джейк й заяви, че му дължи още една

* * *

Когато Фльор се прибра у дома от студиото, Белинда я чакаше във вътрешния двор. Не бе виждала майка си почти от три седмици. Белинда изглеждаше свежа и красива в блуза батик без ръкави, в червено-жълта гама и ленен панталон с колан. Фльор я притисна в мечешка прегръдка, сетне се отдръпна, за да огледа лицето й.

— Изглеждаш прекрасно. Няма никакви белези от шарката.

— Достатъчно добре ли изглеждам, за да ги накарам да съжаляват, задето не ми обърнаха внимание, когато бях на осемнайсет?

— Ще им разбиеш сърцата.

Белинда сви рамене.

— Варицелата беше ужасно преживяване. Не ти го препоръчвам. – Целуна дъщеря си отново. – Толкова ми беше мъчно за теб, бебче.

— На мен също ми беше мъчно.

Вечеряха край басейна от керамични чинии, препълнени с любимата салата на Фльор – скариди, овкусени с пикантни подправки, парченца сочен ананас и пресен кресон. Фльор описа на Белинда събитията от последната седмица, но въпреки че обикновено не криеше нищо от майка си, този път премълча за отношенията си с Джейк. В края на втория снимачен ден, понеделник, тя вече смяташе, че е била несправедлива към него. Той я подкачаше, викаше й „цвете славно“, но в същото време се грижеше за нея. Във вторник Фльор реши, че може би го харесва. В сряда знаеше със сигурност, че го харесва, а по обед осъзна, че е малко увлечена по него. Знаеше, че се налага на всяка цена да го скрие от Белинда, тъй като тя нямаше да я остави на мира с въпросите си. Затова, когато майка й я притисна, настоявайки да узнае мнението й за Джейк, Фльор разказа историята как го бе съборила през първия ден и колко страхотно се бе държал той.

— Така си и знаех! – възкликна Белинда, реагирайки, както дъщеря й очакваше. – Той е звездата във филма, но е разбрал колко си била притеснена. Същият е като Джими – отвън изглежда груб, но всъщност е мил и чувствителен.

Убедеността на Белинда, че Джейк въплъщава всички качества на нейния любим Джеймс Дийн, подразни Фльор.

— Джейк е много по-висок, а и двамата изобщо не си приличат.

— Те са замесени от едно и също тесто, бебче. Джейк Коранда също е бунтовник.

— Ти дори не го познаваш. Той не е като останалите. Поне аз никога не съм срещала такива хора като него.

Белинда я стрелна със странен подозрителен поглед и Фльор тутакси замълча.

В двора се появи икономката, госпожа Хурадо, която се оказа шейсетгодишна и обичаше да показва изкривения си палец, и включи в контакта щепсела на телефона, който носеше.

— Обажда се господин Савагар. – Фльор протегна ръка, но госпожа Хурадо поклати глава. – За госпожа Савагар.

Белинда озадачено сви рамене, свали едната си обеца и вдигна слушалката.

— Какво има, Алексей? – Докато слушаше, потропваше с нокти по стъклената масичка. – И какво очакваш от мен да направя по въпроса? Не, разбира се, че не ми се е обаждал. Да. Да, добре. Да, ще ти позвъня, ако чуя нещо.

— Какво се е случило? – попита Фльор, след като майка й затвори.

— Мишел е изчезнал от клиниката. Алексей иска да узнае дали не се е свързал с мен. – Белинда сложи обецата. – Би трябвало да е очевидно, дори и за твоя баща, че е отпратил от дома си не това дете, което е трябвало. Моята дъщеря е красива и преуспяла. Неговият син е хомосексуалист и слабак.

Мишел беше син и на Белинда и Фльор изгуби апетит. Колкото и да ненавиждаше брат си, не беше редно майка й да се държи така с него.

Преди няколко месеца бяха плъзнали слухове, че Мишел има дългогодишна любовна връзка с женен мъж, добре познат в парижкото общество. След разкритията мъжът получил инфаркт, а Мишел се опитал да се самоубие. В света на модата Фльор бе свикнала с откритата хомосексуалност и цялата шумотевица около случилото се й се струваше нелепа и смешна. Алексей не позволил на Мишел да се върне в училището в Масачузетс и го заключил в частна клиника в Швейцария. Фльор си казваше, че би трябвало да изпитва жал към Мишел – и всъщност наистина изпитваше – но една грозна, непрощаваща част от нея намираше в прогонването на Мишел известна справедливост, макар и ужасна.

— Няма ли да доизядеш салатата си? – попита Белинда.

— Вече не съм гладна.

* * *

Въздухът в прожекционната зала бе изпълнен с вонята на лук от остатъците от обяда в картонените кутии, примесена с миризмата от пурата на Дик Спано. От задния ред Джейк гледаше монтирания материал от двуседмичните снимки. Като актьор никога не го бе правил, но като начинаещ сценарист знаеше, че е длъжен да види как са се получили диалозите, за да прецени кои се налага да пренапише.

— Тук направо си уцелил в десетката! – заяви Джони Гай след размяната на първите реплики между Мат и Лизи. – Ти си дяволски добър писател. Не проумявам защо си губиш времето с онази театрална бродуейска плява.

— Тя подхранва егото ми. – Джейк не сваляше поглед от екрана, където Лизи целуваше Мат. – По дяволите.

Мъжете мълчаливо гледаха кадър след кадър на целувката.

— Това не беше зле – промърмори Дик Спано накрая.

— Тя е налучкала правилната посока – обади се Джони Гай.

— Не струва. – Джейк гаврътна остатъка от мексиканската бира и остави бутилката на пода. – Горе-долу се е справила с целувката, но отсега ви предупреждавам, че по-горещите сцени ще бъдат провал.

— Не бъди такъв песимист. Тя се старае и няма начин да не се получи.

— Характерът на Лизи й е напълно чужд. Фльор е изпълнена с енергия и решимост, притежава вродена чувственост и външно дяволски добре успява да се преструва, но е отраснала в манастир, за бога!

— Не е било манастир – възрази Дик. – А манастирско училище. Има разлика.

— Не е само това. Тя е образована и шлифована, но не е обиграна. Пътувала е из целия свят и аз никога не съм срещал хлапе на нейната възраст, което да е чело толкова много – тя говори за философия и политика като европейка. Но сякаш е живяла в саксия. Нейните преподаватели и наставници са я държали много изкъсо. Тя не е добила обикновен житейски опит и не е достатъчно добра актриса, за да го скрие.

Джони Гай свали станиола от шоколадов десерт „Милки Уей“.

— Тя ще го превъзмогне. Фльор е много трудолюбива и камерата я обича.

Джейк се бе смъкнал в креслото, приковал поглед в екрана. Джони Гай бе прав за едно. Камерата наистина я обичаше. Това голямо лице осветяваше екрана, имаше изумителни крака и бе невероятно пластична. Не беше грациозна в обичайния смисъл на думата, но имаше нещо обайващо в силната й уверена походка.

Ала независимо от това причудливата й наивност бе безкрайно далеч от манипулативната сексуалност на Лизи. Във финалната любовна сцена Лизи трябваше да доминира над Мат, да го накара да изгуби и последните си илюзии за отнетата й невинност. Фльор следваше съвсем точно жестовете и държанието на умела манипулаторка и съблазнителка, но Джейк бе срещал в живота достатъчно жени от тази порода и от изпълнението на това хлапе не лъхаше правдивост.

Денят беше дълъг и той разтри очи. Успехът на този филм беше много по-важен за него от всичко, което бе направил досега. Беше написал няколко сценария, но всички бяха свършили в кошчето за боклук. В „Затъмнение в неделя сутрин“ най-сетне всичко се бе получило. Той не само вярваше, че съществува публика за сериозни филми, но искаше да изиграе образ, за чието изграждане щеше да използва повече от две изражения, макар да се съмняваше, че някога ще спечели каквато и да било награда за актьорско майсторство.

Всичко се бе случило прекадено бързо. Беше написал първата си пиеса във Виетнам, когато беше на двайсет. Беше работил тайно и я завърши малко преди да се прибере у дома. След като го изписаха от военната болница в Сан Диего, той я пренаписа и я изпрати по пощата в Ню Йорк в деня, когато го демобилизираха. Четирийсет и осем часа по-късно го видя един агент по кастинга от Лос Анджелис и го помоли да прочете откъс от малка роля във филм с Пол Нюман. На следващия ден подписа договор, а месец по-късно му се обади импресарио от Ню Йорк, за да поговорят за пиесата, която бе изпратил. Джейк приключи със снимките и хвана нощния полет.

Това сложи началото на трескавия двойствен живот на Джейк Коранда. Продуцентът постави пиесата му. Джейк получи малко пари и много слава. От киностудиото харесаха играта му на екрана и му предложиха по-голяма роля. Парите бяха прекалено добри, особено за хлапак от бедняшки квартал в Кливланд, за да ги откаже. И той започна да жонглира. Западния бряг за пари, Източния – за мерак.

Подписа договор за първия филм за Калибър. Птичаря Калибър направо погреба студиото под лавина от почитателски писма, а пиесата му спечели „Пулицър“. Джейк обмисляше да зареже Холивуд, но приходите от пиесата бяха по-малко от половината, отколкото щеше да получи за участието си в следващия филм за Калибър. Засне филма и продължи да се снима без почивка. Нямаше съжаления – поне не много.

Изтръгна се от размишленията и отново се съсредоточи върху екрана. Макар че постоянно поднасяше Фльор, че е „бляскаво момиче“, изглежда, тя не се интересуваше от външния си вид. Не се поглеждаше в огледалото, освен ако не се налагаше, и не отделяше нито секунда, за да се полюбува на лика си. Фльор Савагар се оказа много по-сложна личност, отколкото бе очаквал.

Част от проблема с нея беше, че тя изобщо не приличаше на истинската Лиз, която беше дребничка и брюнетка. Когато двамата с Лиз прекосяваха кампуса, тя трябваше да прави по две стъпки за една негова. Спомняше си как по време на баскетболен мач поглеждаше към трибуните и зърваше блестящата й черна коса, прибрана назад със сребърната шнола, която й бе подарил. И всички подобни романтични глупости.

Не можеше да понесе повече спомени, иначе щеше отново да чуе „Кридънс Клиъруотър“ и да подуши миризмата на напалм.

Насочи се към вратата. Пътьом кракът му закачи празната бирена бутилка и той я изрита гневно към стената, където тя се разби на малки парчета.

* * *

На следващата сутрин след пристигането й в Лос Анджелис Белинда чакаше в дъното на звукозаписната зала, докато Фльор беше в гримьорната. Най-сетне чу стъпките му. Изминалите години сякаш се стопиха. Тя отново беше на осемнайсет, застанала край щанда в дрогерията на Шуоб. Почти очакваше той да извади смачкан пакет „Честърфийлд“ от външния джоб на униформата. Сърцето й запрепуска. Отпуснатите рамене, наклонът на главата – мъж, който живее по собствени правила и сам кове съдбата си. Лошото момче Джеймс Дийн.

— Много харесвам филмите ви. – Тя пристъпи напред и почти му прегради пътя. – Особено филмите за Калибър.

— Благодаря – дари я той с кривата си усмивка.

— Аз съм Белинда Савагар, майката на Фльор – представи се тя и протегна ръка.

Когато той я пое, сякаш кръвта се отдръпна от главата й и й се зави свят.

— Госпожо Савагар, приятно ми е да се запознаем.

— Наричайте ме Белинда. Искам да ви благодаря, задето сте били толкова мил с Фльор. Тя ми разказа как сте й помогнали.

— Началото винаги е трудно. Казвай ми Джейк.

— Но не всички са толкова добри, за да помогнат на партньора си да се отпусне.

— Тя е добро хлапе.

Той понечи да тръгне, но Белинда допря до ръкава му върховете на пръстите си с безупречен маникюр.

— Джейк, извини ме, ако ти се струвам прекалено нахална, но двете с Фльор бихме искали да ти благодарим подобаващо. В неделя следобед смятаме да изпечем пържоли на скарата. Нищо особено. Обикновена храна, типична за Индиана, която се приготвя на открито в задния двор.

Погледът му се плъзна по тъмносинята й туника на „Ив Сен Лоран“ и белия габардинен панталон. Белинда забеляза одобрението в очите му.

— Не ми приличаш на жена от Индиана.

— Чистокръвна коренячка. – Тя му се усмихна дяволито. – Смятаме да запалим дървените въглища около три.

— Боя се, че в неделя съм зает – рече той, както й се стори с искрено съжаление. – Дали въглищата могат да почакат още една седмица?

— Мисля, че да.

Той се усмихна и се отдалечи, а Белинда си каза, че е постъпила правилно, точно както с Джеймс Дийн. Студена бира, картофен чипс от плик и никаква минерална вода „Перие“. Господи, колко бе закопняла за истински мъж.

* * *

Следващия уикенд Фльор гледаше гневно надолу майка си.

Белинда се бе излегнала на шезлонг край басейна, белият й бански от две части златната верижка около глезена проблясва на фона на намазаното й с плажно масло тяло, а очите й бяха затворени зад големите слънчеви очила тип костенурка. Беше неделя следобед, пет минути след три.

— Не мога да повярвам, че си го направила. Наистина не мога! Откакто ми каза, не смея да го погледна в очите. Поставила си го в ужасно положение, да не говорим за мен. Последното, което иска той, е да прекара единствения си почивен ден тук, с нас.

Белинда разпери пръсти, загрижена за равномерния загар на ръцете си.

— Не ставай глупава, бебче. Той ще прекара чудесно. Ние ще

се погрижим за това.

Точно това повтаряше Белинда, откакто каза на дъщеря си, че е поканила Джейк в неделя следобед на домашно барбекю. Фльор грабна мрежата за чистене и се отправи с гневна крачка към басейна. Сякаш не й стигаше, че се налагаше през цялата седмица постоянно да внимава как се държи с Джейк. Сега трябваше да го прави и в неделя. Ако той заподозре, че тя изпитва това глупаво увлечение към него…

Плъзна мрежата по повърхността на водата, за да обере листата. Това, което бе започнало като детинско увлечение, от ден на ден ставаше все по-сериозно. За щастие, тя беше достатъчно умна, за да знае, че това нямаше нищо общо със сродните души и двете сърца, биещи в едно. Всичко беше само секс. Тя най-сетне бе срещнала мъжа, който караше коленете й да омекват от желание. Но защо трябваше да бъде точно този мъж?

Каквото ще да става, но днес нямаше да се държи като влюбена гимназистка. Нямаше да го изпива с поглед, нито ще говори много, нито ще се смее твърде високо. Ще се държи, все едно го няма, ето какво ще направи. Белинда го е поканила, нека тя го забавлява.

Майка й повдигна слънчевите очила и огледа критично провисналото дъно на най-стария черен бански на дъщеря си.

— По-добре си сложи някой от бикините. Този бански е отвратителен.

Джейк пристъпи през отворените френски прозорци, водещи към вътрешния двор.

— На мен ми харесва.

Фльор изтърва мрежата и скочи във водата. Нарочно бе облякла стария си бански, за да не я причисли Джейк към всички онези жени, които се прехласват по него. Лин го наричаше „секс ефект Коранда“.

Краката й докоснаха дъното и тя отново изплува на повърхността. Той седеше на шезлонга до Белинда. Носеше торбести тъмносини плажни шорти, сива тениска и маратонки, видели и подобри дни. Фльор вече бе забелязала, че Джейк изглежда спретнат единствено в костюм. Обикновено беше с овехтели джинси и избелели тениски, явно имаше повече, отколкото всеки мъж би трябвало да има.

И изглеждаше страхотно в тях.

Гостът отметна назад глава и се засмя на нещо, което Белинда каза. Фльор почувства как я жегна ревност. Белинда знаеше как да разговаря с мъжете. Фльор съжаляваше, че не е наследила този талант от майка си, но единствените мъже, с които можеше да говори непринудено, бяха тези, които не я интересуваха, например като актьорите и богатите плейбои, с които майка й и Гретхен настояваха да излиза. Нямаше никакъв опит в общуването с мъж, когото би искала да впечатли. Гмурна се отново във водата. Защо не се бе влюбила за пръв път като всички момичета, когато беше на шестнайсет? Защо винаги толкова късно съзряваше за всичко? И защо първото й любовно увлечение трябваше да бъде прочут драматург, при това филмова звезда, по когото припадаха едва ли не всички жени на земята?

Отново изплува на повърхността и видя, че Белинда е провесила крака от шезлонга.

— Фльор, ела да забавляваш Джейк, докато отида да си взема халата. Започвам да изгарям

— Не излизай, цветенце. Аз идвам при теб.

Той изхлузи тениската през глава, изрита маратонките и се хвърли във водата. Показа се в другия край и заплува към нея. Фльор наблюдаваше като хипнотизирана как се свиват и разпускат мускулите на ръцете му, как водата се стича по лицето и врата му. Той стъпи на дъното до нея. Кривата му усмивка бе неустоима и сърцето й премаля.

— Намокрила си косата си – рече той. – А аз си мислех, че нюйоркските бляскави момичета само съзерцават водата.

— Това показва колко малко знаеш за нюйоркските бляскави момичета.

Фльор се гмурна под водата, но преди да успее да се отдалечи, една ръка я сграбчи за глезена и я дръпна обратно. Тя изплува на повърхността, като кашляше и плюеше вода.

— Хей! – възмути се той престорено. – Нима не съм най-жестоката и секси кинозвезда? Момичетата не ме зарязват така безцеремонно.

— Може би обикновените момичета не го правят, но жестоките и секси бляскави момичета могат да уловят нещо повече от сценарист интелектуалец.

Джейк се засмя, а тя доплува до стълбичката, преди той да успее да я спре.

— Не е честно! – извика той след нея. – Ти плуваш по-добре от мен.

— Забелязах. Плуваш като дърво.

Но не беше чак такова дърво и се изкачи по стълбичката веднага след нея.

— Поправи ме, ако греша, цвете славно, но ти май не се радваш да ме видиш днес.

Може би все пак тя беше по-добра актриса, отколкото мислеше. Взе хавлиената кърпа, метната на шезлонга, и се уви в нея.

— Нищо лично – промърмори Фльор. – Просто си легнах късно. – Защото бе чела пиесите му. – Освен това малко се притеснявам за утрешната сцена с теб и Лин.

Доста повече от малко. Направо бе паникьосана.

— Хайде да потичаме и да я обсъдим.

Тя тичаше почти всеки ден, откакто бе дошла в Лос Андже-лис, и Джейк не можеше да измисли по-добър начин да изразходва част от натрупалата се нервна енергия.

— Чудесна идея.

— Имаш ли нещо против, ако за малко открадна дъщеря ти? — извика Джейк на Белинда, която току-що се бе върнала в двора, загърната в дантеления си халат. – Трябва да се пораздвижа, за да огладнея за онези пържоли.

— Вървете! – махна им Белинда весело с ръка. – И не бързайте да се връщате. Нямам търпение да се уединя с новия роман на Джаки Колинс.

Джейк направи физиономия. Фльор се усмихна и забърза към къщата да си сложи шорти и маратонки. Когато приседна на ръба на леглото, за да завърже връзките, книгата, която четеше, падна на пода. Тя погледна към страницата, която бе отбелязала тази сутрин.

Перото на Коранда е насочено към американската работническа класа. Героите му са мъже и жени, които обичат бира и футбол и вярват, че за честен труд трябва честно да се плаща. С грубоватия си, на места циничен, но пропит с чувство за хумор език той разкрива най-доброто и най-лошото от американската душевност.

В следващия параграф критикът беше по-откровен:

В заключение може да се каже, че творбите на Коранда имат успех, тъй като хващат Америка за топките и силно стискат.

В последно време Фльор бе започнала да чете пиесите на Джейк, както и статии в списанията за работите му. Освен това се бе поразровила в социалните му прояви, което не беше лесно заради манията му да не излага на показ личния си живот. При все това бе открила, че той много рядко излизаше с една жена повече от два-три пъти.

Той я чакаше в края на алеята за коли, където подскачаше за разгрявка.

— Мислиш ли, че ще издържиш едно здраво тичане, цветенце, или ще трябва да ти намеря детска количка?

— Какво съвпадение. Аз пък тъкмо се канех да ти осигуря инвалидна количка.

— Леле!

Девойката се ухили и двамата затичаха в лек тръс. Тъй като беше неделя, армията от градинари, които поддържаха безупречните предни морави на къщите в Бевърли Хилс, отсъстваше и улиците изглеждаха дори още по-пусти от обичайното. Тя се опита да измисли нещо интересно за разговор.

— Видях те да тренираш баскетбол на паркинга. Лин ми каза, че си играл в колежа.

— Сега играя два пъти седмично. Помага ми да проясня мислите си, за да пиша.

— Драматурзите не трябва ли да са по-скоро интелектуалци, а не спортисти?

— Драматурзите са поети, цветенце, а баскетболът е точно това. Поезия.

И ти си точно това – помисли си тя. – Загадъчен и сложен стих еротична поезия.

— Чувала ли си някога за Джулиъс Ървинг?

Фльор поклати глава и затича по-бързо, за да не я обвини Джейк, че изостава.

Той влезе в ритъма й.

— Наричат Ървинг Доктора. Той е млад играч от нюйоркския „Нетс“ и един ден ще бъде от най-добрите. Разбираш ли, не просто добър, а един от най-великите баскетболисти, които някога са се раждали на тази земя.

Фльор повтори наум името Джулиъс Ървинг, за да го запомни и да прочете за него.

— Всичко, което прави Док на игрището, е поезия. Когато се движи, изчезват законите за гравитацията. Той лети, цветенце. На човек не му е отредено да лети, но Джулиъс Ървинг го може. Това е поезия, хлапе, и именно това ме вдъхновява да пиша.

Джейк внезапно се почувства неловко, сякаш твърде много бе разголил душата си. С крайчеца на окото си, Фльор зърна как изражението му се промени, все едно се бе спуснала невидима завеса.

— Не можеш ли да тичаш по-бързо? – изръмжа той. – Влачим се, като че ли сме излезли на разходка.

Но не и заради нея. Тя се стрелна напред, поемайки напряко по павираната алея за велосипедисти. Фльор бягаше с дълги крачки, без да пести сили. Той я настигна и не след дълго по тениските и на двамата избиха тъмни петна от потта.

— Казвай какъв ти е проблемът с утрешната сцена – поде накрая Джейк.

— Ами… малко ми е трудно да обясня. – Тя се бе задъхала и едва си пое дъх. – Лизи… ми се струва толкова пресметлива.

Той намали темпото заради нея.

— Такава е. Пресметлива кучка.

— Но въпреки че изпитва завист и злоба към Диди, тя все пак я обича… и знае какви са чувствата на сестра й към Мат. – Фльор пое дълбоко дъх. – Мога да разбера защо е привлечена от него – защо иска да… го примами в леглото – но не разбирам защо проявява такава пресметливост заради това.

— Това е вечната история на женския род. Един мъж най-лесно може да сложи край на приятелството между две жени.

— Пълни глупости. – Тя си спомни за ревността, която бе изпитала към Белинда, и се почувства неловко, засрамена от себе си. — Жените имат по-важни занимания, отколкото да се борят за някакъв мъж, който може би дори не си заслужава усилията.

— Хей, аз съм този, който определя реалността. Ти само я изразяваш.

— Писатели, какво да ви прави човек!

Джейк се усмихна, а тя пое още веднъж дълбоко въздух, за да набере повече смелост.

— Диди изглежда по-завършен и цялостен персонаж от Лизи. Тя е силна, но не е лишена от слабости. На човек му се иска да я успокои и в същото време здравата да я разтърси.

Фльор навреме се възпря и не каза, че образът на Диди е по-добре написан, макар че беше истина.

— Много добре. Явно си прочела сценария.

— Не ми се подигравай. Аз трябва да изиграя роля, а не я разбирам. Това ме притеснява и вълнува.

Джейк отново затича по-бързо.

— Трябва да те притеснява и вълнува. Виж, цветенце, доколкото разбирам, допреди няколко години ти си водила доста затворен живот. Може би никога не си срещала някого като Лизи, но такава жена е способна да остави дълбоки следи у един мъж.

— Защо?

— На кого му пука? Важен е резултатът.

Увлечението й по него не й пречеше да му се ядосва.

— Ти не казваш „на кого му пука“ за другите си герои. Защо важи само за Лизи?

— Предполагам, че ще ти се наложи да ми се довериш.

Той затича пред нея.

— И защо да го правя? – извика тя след него. – Защото ти си получил „Пулицър“, а аз мога да се похваля само с корици на „Космополитън“!

Джейк затича по-бавно.

— Не съм го казал. – Бяха стигнали до малък парк, пуст също както и останалия район. – Нека малко повървим.

— Не си длъжен да ме дундуркаш – тросна се Фльор и тутакси съжали, тъй като прозвуча като обидено момиченце.

— Хайде да се изясним – подхвана Джейк и забави още ход. – За Лизи ли си ядосана, или задето не желаех да ти дадат ролята?

— Нали ти определяш реалността. Сам избери.

— Тогава да поговорим за кастинга. – Вдигна края на тениската и избърса лицето си. – Ти си красива върху екрана, цветенце. Лицето ти е магическо, а краката – зашеметяващи. Джони Гай всяка вечер променя сценария, за да добави повече кадри в близък план. Човекът не може да гледа заснетия материал, без да му се насълзят очите. – Джейк й се усмихна и тя усети как част от гнева й се изпари. – Освен това си страхотно хлапе.

Хлапе. Заболя я.

— Ти изслушваш мнението на другите, работиш упорито и аз с чиста съвест мога да се обзаложа, че си много добра и в душата си не таиш нито една зла мисъл за никого.

Тя си спомни за Мишел и си каза, че това не е вярно.

— Ето защо се съмнявам, че можеш да изиграеш Лизи. Тя е хищник. Цялата концепция на образа е напълно чужда на природата ти.

— Аз съм актриса, Джейк. Част от актьорската игра е да съумееш да играеш персонажи, които са напълно различни от теб самия.

Докато говореше, Фльор осъзнаваше колко лицемерно звучи. Тя не беше актриса. Беше фалшификат – едно момиче, чието голямо и тромаво тяло по някакъв мистериозен начин се трансформираше от камерата в нещо красиво.

Той прокара пръсти през косата си, която щръкна отстрани.

— Трудно ми е да говоря за Лизи. Нейният прототип е едно момиче, което познавах. Много отдавна бяхме женени.

Нима Джейк, Трета Гарбо в мъжки вариант, възнамеряваше да й се довери? Не и по желание. Той изглеждаше ядосан, задето е разкрил дори малко от личния си живот.

— Каква беше тя? – попита Фльор.

Един мускул на челюстта му заигра.

— Не е важно.

— Искам да зная.

Джейк направи няколко крачки, сетне спря.

— Тя изяждаше мъжете на закуска. Захапа ме с малките си зъби, схруска ме и после ме изплю.

Упоритостта, която й бе навличала толкова неприятности в миналото, отново взе връх.

— Но все трябва да е имало нещо, което те е накарало да се влюбиш в нея.

Той отново закрачи.

— Стига, не задълбавай повече.

— Трябва да зная.

— Казах вече: достатъчно! Тя беше страхотна в леглото, сега разбра ли?

— Това ли е всичко?

Той спря и се извърна към нея.

— Това е всичко. Хиляди задоволени клиенти намираха щастие между краката й, но бедното словашко хлапе от Кливланд бе твърде неопитно и наивно, за да го разбере, и се влюби в нея като доверчиво кученце!

Болката му й подейства като шамар. Без да се усети, Фльор докосна ръката му.

— Съжалявам. Наистина.

Той отдръпна ръката си и докато тичаха мълчаливо към къщата, девойката се питаше що за човек е била бившата му жена.

Джейк също мислеше за Лиз. Беше я срещнал в началото на първата си година в колежа. Прибираше се след тренировка по баскетбол, когато случайно попадна на репетиция в сградата на университетския театър. Тя беше на сцената, най-красивото момиче, когато някога бе виждал – мъничко, тъмнокосо котенце. Той я покани на среща същата вечер, но тя му заяви, че не излиза със спортисти. Отказът й възбуди интереса му още повече и той започна често да обикаля край сградата на театъра между тренировките. Тя продължи да го пренебрегва. Той откри, че следващия семестър тя ще посещава занятия по драматургия и побърза да се запише в същия клас. Това промени живота му.

Джейк пишеше за мъжете, които бе срещнал, докато работеше като момче за всичко в работническите барове в Кливланд. За всички онези Пит и Вини, които постепенно бяха заели мястото на бащата, когото нямаше. Мъже, които се интересуваха как върви учението и го поступваха, когато бягаше от училище. Същите мъже, които, когато разбраха, че е арестуван за опит да открадне кола, го заведоха в малката уличка зад бара и му предадоха житейски урок за значението на коравата мъжка обич.

Думите се изливаха от сърцето му и преподавателят беше впечатлен. Но много по-важно беше, че привлече вниманието на Лиз. Тъй като беше от богато семейство, неговата бедност я очароваше. Четяха заедно Джубран и се любеха. Преградите, които бе издигнал около себе си, започнаха да падат една по една. И преди да се осъзнае, решиха да се оженят, въпреки че той беше на деветнайсет, а тя на двайсет. Баща й заплаши да й спре издръжката, но тя му каза, че е бременна. Татенцето ги натири в Иънгстаун за бърза церемония, но когато разбра, че бременността е лъжа, спря чековете. Когато нямаше занятия или не тренираше баскетбол, Джейк работеше в градската закусвалня.

В театралната школа се появи нов студент, последна година. Когато Джейк се прибираше у дома, ги заварваше да седят с Лиз край пластмасовата кухненска маса и да разговарят за живота. Една нощ ги завари в леглото. Лиз плака и умолява Джейк да й прости. Заяви, че била самотна, че не е свикнала да бъде бедна. Джейк й прости.

Две седмици по-късно я откри на колене да задоволява с уста един от съотборниците му. Както установи, невинността й бе споделена с легиони мъже. Той взе ключовете на мустанга й, отпраши към Кълъмбъс и се записа в армията. Документите за развода го застигнаха близо до Дананг. Виетнам, последвал почти веднага след предателството на Лиз, завинаги го промени.

Когато написа „Затъмнение в неделя сутрин“, призракът на Лиз се завърна, за да го преследва. Сякаш надничаше иззад рамото му, нашепвайки думи на невинност и поквара. Тя се превърна в Лизи. Лизи с открито, невинно лице и сърце на уличница. Лизи, която ни най-малко не приличаше на красивото огромно момиче, което тичаше редом с него.

— Не бях прав за теб. Ти ще бъдеш страхотна Лизи – излъга Джейк. – Само трябва малко повече да повярваш в себе си.

— Наистина ли го мислиш?

— Напълно. – Той протегна ръка и дръпна кичур от косата й. – Ти си добро хлапе, цвете славно. Ако имах сестра, бих искал да прилича на теб. Само да не е такава досадна умница.

* * *

Джейк наблюдаваше как Белинда постепенно завоюваше сърцата на всички мъже на снимачната площадка, от най-незначителния член на снимачния екип до Дик Спано и самия Джейк. Тя винаги бе на линия, ако някой имаше нужда от нея. Подаваше репликите на актьорите, шегуваше се със сценичните работници, разтриваше схванатия врат на Джони Гай. Носеше кафе на всички, подкачаше ги за жените и гаджетата им и гъделичкаше егото им.

— Промените, които си направил в диалога на Диди, са просто гениални – заяви тя на Джейк през юни, когато вече бе започнал втори месец от снимките. – Задълбочил си образа.

— Глупости, госпожо, не беше кой знае какво.

— Говоря сериозно, Джейк – впери тя настойчив поглед в него. – Страхотно попадение. Когато тя казва: „Отказвам се, Мат. Отказвам се“, аз се разплаках. Ще спечелиш „Оскар“. Сигурна съм.

Това, което го трогваше в ентусиазма на Белинда, бе, че тя искрено вярваше на всяко едно от възторжените си излияния. Само след няколко минути, прекарани с нея, лошото му настроение изчезваше. Тя флиртуваше безсрамно с него, успокояваше го, караше го да се смее. Обожанието, струящо от очите й с цвят на зюмбюл, действаше като балсам на душата му, караше го да се чувства по-добър актьор, по-добър писател и по-малко закоравял циник. Тя бе очарователна – изтънчена и обиграна светска дама с по детски нетърпеливата страст към всичко лъскаво и бляскаво. Благодарение на нея „Затъмнение в неделя сутрин“ бе една от най-добрите снимачни площадки, на които бе работил.

— След години – заяви тя – всички тук с гордост ще обявяват пред света, че са работили с екипа на „Затъмнение в неделя сутрин“.

Никой не възрази.

* * *

Фльор всеки ден отиваше с нежелание на снимачната площадка. Ненавиждаше, когато Джейк и Белинда се смеха. Защо тя не можеше да го забавлява като майка си? Снимките бяха истинско мъчение за нея, и не само заради Джейк. Мразеше актьорската игра дори повече от модния подиум. Може би, ако ролята й се удаваше по-добре, нямаше да се чувства толкова унила. Не че изпълнението й беше чак толкова ужасно, но тя бе слабото звено в един великолепен кастинг, а Фльор винаги бе свикнала да бъде най-смелата, най-бързата, най-силната.

Съвсем очаквано Белинда отхвърляше тревогите й.

— Ти си твърде строга към себе си, бебче. Всичко е заради онези ужасни монахини. Заради тях страдаш от синдрома на прекалената взискателност.

Фльор погледна към Джейк, застанал в другия край на снимачната площадка. Той рошеше косата й, измъкваше я в почивките, за да поиграят баскетбол, крещеше й, когато тя спореше с него, и се отнасяше с нея точно като с по-малка сестра. Искаше й се да може да говори с Белинда за чувствата си към него, но майка й бе последният човек на земята, с когото би могла да сподели за това.

Съвсем естествено е да се влюбиш в него – щеше да каже Белинда. – Не би могло да е другояче. Той е невероятен мъж, бебче. Също като Джими.

Фльор си казваше, че всъщност това не е любов или поне не е онази вечната, голямата любов. Беше просто увлечение, което щеше да отмине за ден-два, нали? Ала чувствата й бяха много по-дълбоки и сложни от обикновено физическо привличане. Може би просто страдаше от тежка форма на девическа любов. За нещастие, тя бе насочена към мъж, който се отнасяше към нея, сякаш бе на дванайсет.

Една петъчна вечер след края на снимките Дик Спано организира купон на снимачната площадка. Фльор се издокара със саронг от крепдешин, чиито краища завърза над бюста, и сандали със седемсантиметрови токчета. Всички мъже на снимачната площадка я забелязаха, с изключение на Джейк. Той бе прекалено увлечен в разговор с Белинда. Майка й никога не му създаваше главоболия, никога не го предизвикваше, нито му противоречеше. Нищо чудно, че той обичаше компанията й.

Фльор започна да брои дните до началото на външните снимки в Айова. Колкото по-бързо приключи работата по този филм, толкова по-скоро тя щеше да се върне в Ню Йорк и да забрави за Джейк Коранда. Само ако можеше да реши какво да прави с живота си оттук нататък, след като всичко това остане зад гърба й.

Дик Спано нае малък мотел за актьорите и снимачния екип. Разположен недалеч от Айова Сити, той се превърна в нещо като команден пункт на продукцията. В стаята на Фльор имаше две грозни лампи, овехтял оранжев килим, а на стената висеше „Неделен следобед на остров Гран Жат“*. Картонът на картината се бе издул в средата и приличаше на картофен чипс. Белинда смръщи нос, докато я изучаваше.

[* Най-известната картина на френския художник Жорж Сьора (1859 – 1891), основател и ярък представител на поантизма. – Б.пр.]

— Имаш късмет. В моята стая виси долнопробна имитация на „Слънчогледите“ на Ван Гог.

— Не беше нужно да идваш с мен – каза Фльор и гласът й прозвуча по-рязко, отколкото възнамеряваше.

— Не се дразни, скъпа. Знаеш, че не бих могла да не дойда. След всички онези нещастни години в Париж, когато нямах какво да правя, освен да се наливам с алкохол, това тук е като сбъдната мечта.

Фльор вдигна глава от купчината сутиени, които прибираше в едно от чекмеджетата на бюрото. Дори и в тази неуютна, пошло обзаведена хотелска стая Белинда изглеждаше щастлива. И защо да не е? Белинда бе осъществила мечтата си. Ала това не беше мечтата на Фльор. Втренчи се в сутиените.

— Аз… напоследък доста мисля какво ще правя, след като всичко това приключи.

— Не се обременявай с толкова мисли, скъпа. Затова плащаме на Гретхен и агента й. – Белинда се разрови в тоалетната чанта на Фльор и измъкна четката за коса. – Макар че много скоро ще се наложи да вземем решение за проекта на „Парамаунт“. Предложението наистина е изкушаващо. Паркър е сигурен, че е точно като за теб, обаче Гретхен не хареса сценария. Но така или иначе, първо трябва да довършим рекламата за „Есте Лаудер“.

Фльор извади маратонките от куфара.

— Може би… е по-добре да изчакаме, преди да вземем каквито и да било решения – подхвана тя предпазливо. – Не бих имала нищо против да си почина. Бихме могли да попътуваме малко, само ние двете. Ще бъде забавно.

— Не ставай глупава, бебче. – Белинда се взря в отражението си в огледалото и поправи кичур коса. – Дали малко да не я изсветля? Какво мислиш?

Фльор заряза преструвката, че разопакова багажа.

— Наистина бих искала да си почина. Три години работя без прекъсване и се нуждая от ваканция. И от възможност да помисля.

Най-сетне бе успяла да привлече вниманието на майка си.

— И дума да не става. – Белинда остави рязко четката. – Ще бъде самоубийствено за кариерата ти, ако изчезнеш от сцената.

— Но… аз искам да си взема отпуск. Нещата се случиха толкова бързо. Искам да кажа, че всичко е прекрасно и така нататък, но… – Изрече следващите думи на един дъх: – Откъде да зная, че точно това искам от живота?

Белинда я погледна, сякаш дъщеря й бе полудяла.

— И какво повече би могла да искаш?

Фльор не желаеше да започва веднага снимките на друг филм, а мисълта да продължи да бъде модел беше още по-отблъскваща, но когато заговори, гласът й пресекваше.

— Аз… не зная. Не съм сигурна.

— Не си сигурна? Предполагам, че е малко трудно да решиш какво друго да правиш, когато седиш на върха на света и имаш абсолютно всичко.

— Не казвам, че искам друга кариера. Просто… просто се нуждая от време, за да помисля за възможностите си. Да се уверя, че именно това искам.

— Имаш ли наум нещо по-вълнуващо от това, да бъдеш най-прочутият модел на света? – изрече Белинда със студен, отчужден глас, превръщайки се в непознат човек. – Нещо по-бляскаво от това, да бъдеш кинозвезда? С какво искаш да се занимаваш, Фльор? Искаш ли да бъдеш секретарка? Или продавачка? Или санитарка? Да чистиш повръщано и да изхвърляш нощните гърнета? Това ще те задоволи ли?

— Не, аз…

— Тогава какво? Какво искаш?

— И аз не зная!

Девойката се отпусна на ръба на леглото.

Майка й я наказа с мълчание.

Мъката набъбна в гърдите й, заплашвайки да я задуши.

— Аз просто… съм объркана – пророни тя с отпаднал глас.

— Не си объркана. Ти си разглезена. – Презрението на Белинда ожули кожата й като груба тел. – Всичко, за което можеш да мечтаеш, ти е поднесено на сребърен поднос, без да ти се налага да полагаш кой знае какви усилия за това. Осъзнаваш ли колко незряло звучиш? Може би щеше да бъде различно, ако имаше цел, но ти нямаш дори това. На твоята възраст аз знаех точно какво искам от живота и бях готова на всичко, за да го постигна.

Фльор почувства как решителността я напуска.

— Може би… може би си права.

Но Белинда беше ядосана и нямаше намерение да й прости толкова лесно.

— Никога не съм вярвала, че ще го кажа, но ти ме разочарова. – Прекоси опърпания оранжев килим. – Помисли си хубавичко от какво възнамеряваш да се откажеш и когато си готова с разумен разговор, ела при мен.

И без да добави нито дума, майка й излезе от стаята.

Годините сякаш отлетяха и внезапно Фльор се почувства отново малко дете. Стоеше в двора на манастира „Благовещение“ и гледаше как колата на майка й се отдалечава. Скочи от леглото и хукна към коридора, но Белинда бе изчезнала. Дланите й се изпотиха, а сърцето й запрепуска. Пое по коридора и спря пред стаята на майка си. Почука на вратата, но никой не отговори. Върна се в стаята си, но не можа да си намери място.

Слезе във фоайето. Беше празно, мотаеха се само неколцина от членовете на снимачния екип. Може би Белинда бе отишла да поплува. Но единственият, който се мотаеше край малкия басейн на мотела, беше чистачът, изпразващ кошчетата за боклук. Върна се във фоайето и зърна Джони Гай.

— Виждал ли си Белинда?

Той поклати глава.

— Може би е в бара.

Майка й вече не пиеше, но Фльор не знаеше къде другаде да я потърси.

Бяха й нужни няколко секунди, за да свикнат очите й с полумрака в бара. Видя Белинда да седи сама на масата в ъгъла. Пред нея имаше чаша и тя разбъркваше със сламка напитката, която приличаше на уиски. Цялата кръв се отдръпна от главата й. След три години на трезвеност майка й отново пиеше и Фльор бе виновна за това.

Момичето се спусна към майка си.

— Какво правиш? Моля те, не го прави. Прости ми.

Белинда потопи сламката до дъното на чашата.

— В момента нямам настроение за компания. Може би е по-добре да ме оставиш сама.

Фльор се свлече на стола срещу нея.

— Ти се справяше толкова добре. Не бива да се наказваш заради неблагодарната си дъщеря. Толкова се нуждая от теб.

Белинда се втренчи в питието.

— Не се нуждаеш от мен, бебче. Очевидно те принуждавам да вършиш неща против волята ти.

— Не е вярно.

Белинда вдигна глава. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Толкова много те обичам. Искам само най-доброто за теб.

Фльор сграбчи ръката на майка си.

— Помниш ли какво винаги си казвала? Помежду ни има особена връзка, сякаш сме един човек, а не двама. – Гласът й пресекна от напиращите сълзи. – Това, което те прави щастлива, е щастие и за мен. Просто бях объркана, това е всичко. – Опита се да се усмихне. – Да отидем да се разходим с колата. Може да ни хрумне решение за предложението на „Парамаунт“.

Белинда сведе глава.

— Не ме мрази, бебче. Не бих могла да понеса омразата ти.

— Това никога няма да се случи. Хайде, ела. Да се махаме от тук.

— Сигурна ли си?

— Никога не съм била по-сигурна.

Белинда й се усмихна през сълзи и се надигна от стола. Фльор удари бедрото си в ръба на масата и част от питието на майка й се разплиска. Чак сега тя забеляза колко пълна е чашата. Прикова поглед за миг в нея. Изглежда, Белинда не бе отпила повече от една глътка.

* * *

В края на първата им седмица в Айова Джейк най-после си взе почивен ден. Спа до късно, излезе да потича, после си взе душ. Тъкмо излизаше от ваната, когато чу почукването. Уви една кърпа около бедрата си и отиде да отвори вратата. На прага стоеше Белинда.

Беше облечена в семпла синьо-лилава рокля тип „прегърни ме“ и размахваше между пръстите си бял книжен плик.

— Здравей. Искаш ли закуска?

Обзе го чувство за неизбежност. Защо не, по дяволите?

— Има ли кафе?

— Силно и черно.

Той я покани с жест да влезе. Тя дръпна от топката на вратата табелката „Не безпокойте“, окачи я на дръжката отвън, затвори и извади от плика две картонени чаши с кафе. Докато му подаваше неговата, го лъхна уханието на парфюма й. Белинда бе една от най – пленителните жени, които някога бе срещал.

— Смяташ ли се за бунтовник, Джейк?

Той махна капачката на картонената чаша и я метна в кошчето за боклук.

— Май никога не ми е хрумвало.

— Аз мисля, че си. – Белинда седна на единствения стол в стаята и кръстоса крака, така че полата й се разтвори над колене. – Ти си бунтовник без кауза. Мъж, който следва собствените си правила. Това е едно от нещата, които най-много ме вълнуват у теб.

— Значи, има и още?

Той се усмихна, но в следващия миг осъзна, че тя говори напълно сериозно.

— О, да. Спомняш ли си, когато тичаше в „Дяволска касапница“? Беше страхотно. Харесва ми, когато си сам срещу всички. Точно такъв филм би направил Джими, ако не беше умрял.

— Джими?

Той хвърли няколко възглавници до таблата и се облегна на тях.

— Джеймс Дийн. Винаги си ми напомнял за него. – Тя стана и пристъпи към леглото. В полумрака на стаята сините й очи излъчваха обожание. – Бях толкова самотна – прошепна. – Искаш ли да се съблека? За теб?

Джейк бе уморен от игрички, а нейната прямота бе като свеж полъх.

— Това е най-доброто предложение, което съм получавал от месеци.

— Искам да ти доставя удоволствие.

Белинда приседна на леглото и се наведе, за да го целуне. Когато устните им се срещнаха, ръцете й се вкопчиха в раменете му, сетне пръстите й се плъзнаха по ръцете му. Той я целуна страстно и докосна гърдите й през копринения плат на роклята. Тя тутакси се отдръпна и понечи да откопчае копчетата на кръста.

— Хей, по-бавно – помоли той нежно.

Тя вдигна към него очи, замъглени от смут.

— Не искаш ли да ме видиш?

— Целият ден е на наше разположение.

— Аз искам само да ти доставя удоволствие.

— Удоволствието трябва да е взаимно.

Джейк я дръпна под себе си и плъзна ръка под полата й.

Когато Белинда усети ръката му върху бедрото си, пред погледа й изплува сцена от „Дяволска касапница“. Птичаря Калибър имаше стълкновение с красива англичанка. Белинда си спомни как я дръпна рязко от коня, за да падне право в обятията му, как пръстите му шареха по тялото й, претърсвайки я за ножа, който той знаеше, че тя носи. Докато ръката на Джейк чертаеше кръгове върху бедрото й, тя си представи, че той я претърсва.

Устните й се разтвориха за целувките му… омайни, пламенни целувки. Искаше да се съблече за него, ала той свали дрехите й една по една. Беше някак смущаващо да гледа лицето му толкова отблизо, затова тя затвори отново очи и си го представи как изглеждаше на екрана.

Така беше по-добре. Много по-добре…

Разтвори крака в безмълвна покана. Брадата му одраска кожата й, причинявайки й сладка болка. И тогава той спря.

Докато се взираше в затворените очи на Белинда, Джейк осъзна, че е направил огромна грешка. Тя беше абсолютно безучастна, като някаква целомъдрена весталка, предлагаща се в дар на боговете. Обожанието, с което го обгръщаше от деня на първата им среща, сега му се струваше малко зловещо. Можеше да направи с нея каквото пожелаеше, ала това бе все едно да се люби с надуваема кукла.

Очите й рязко се отвориха. Той едва устоя на желанието да помаха ръце пред нея, за да провери дали е с него, или се е отнесла някъде.

— Нещо не е наред ли? – попита Белинда.

Той си каза да го направи и да приключи, но образът на Фльор изникна в главата му и това, което му се бе сторило малко зловещо, сега изглеждаше мръсно и долно.

— Размислих – промърмори той и се отдръпна от нея. – Извинявай.

Тя протегна ръка и докосна рамото му. Той зачака да последва обичайният разпит – опитваше се да измисли какво да каже – но за негово изумление нищо не се случи.

— Добре – рече тя.

След миг вече я нямаше.

* * *

Изминаха три дни, но докато Джейк седеше отзад на трактора, с голи гърди, покрити с фалшива пот, инцидентът не спираше да го безпокои. Зърна Белинда да чете списание, разположила се на сгъваем стол близо до караваната, където се помещаваше гардеробът. Беше направил всичко възможно, за да я избягва. Оказа се напразно, защото отношението й към него не се бе променило. Изглежда, не очакваше нищо от него, и дори само това бе твърде смущаващо.

— Ето ти ризата.

Той се сепна и вдигна очи. Не бе усетил приближаването на Лин.

— Откога завеждаш гардероба? – попита той и взе джинсовата риза от ръцете й.

— Исках да поговоря с теб, без никой да ни чуе. – Лин скръсти ръце върху бутафорния корем, издуващ роклята за бременни. Нещо в решителното й изражение го накара да застане нащрек. – Онази сутрин видях Белинда да влиза в стаята ти.

Мамка му.

— И какво от това? – Джейк скочи от трактора и потупа корема й, за да отвлече вниманието й. – Как е бебето?

— Правиш голяма грешка.

— Трябва да намеря Джони Гай.

Той понечи да се отдалечи, но тя препречи пътя му.

— Тя не е нищо друго, освен курва на знаменитости, само че добре облечена.

Лин беше права, но изтънчените обноски на Белинда му бяха попречили да види истината.

— Много мило се изразяваш – подметна Джейк. – Снощи я видях да ти подава репликите. Какво ви става на вас, жените?

— Нито веднъж ли не помисли за Фльор?

Нямаше да й позволи да замесва Фльор в тази грозна история и побърза да надене ризата.

— Това няма нищо общо с теб, нито с нея.

— Не бъди глупак. Не може да не знаеш за чувствата й към теб.

Пръстите му застинаха върху копчетата.

— Какви ги дрънкаш?

— Очевидно вие двамата с Белинда сте единствените, които не са разбрали, че Фльор е влюбена в теб.

— Ти си откачила. Тя е дете.

— И откога? Хващам се на бас, че си излизал с жени на нейната възраст. Навярно дори си спал с някои от тях. Не разбирам играта ти на „голямото братче“.

— Точно такива са чувствата ми към нея.

— Но не и нейните към теб.

— Грешиш.

Но още докато го изричаше, Джейк знаеше, че се самозалъгва, и кафето, което бе изпил, се превърна на киселина в стомаха му. Фльор му изпращаше деликатни сигнали, които той предпочете да пренебрегне. От деня, в който се бяха запознали, Джейк бе доловил уязвимостта й, която я превръщаше в забранен плод за такъв като него, и за да я предпази, бе приел ролята на голям брат.

— Тя е моя приятелка, Джейк, и независимо от факта, че не се лигави пред теб, ти наистина не си й безразличен. – Лин разтри фалшивия си корем. – Освен това Фльор обича майка си и за нея ще бъде голям удар, ако разбере какви ги вършите двамата с Белинда зад гърба й. Не искам да я видя наранена.

Нито пък той. Джейк за пореден път се прокле, задето бе позволил нещата с Белинда да стигнат толкова далеч.

— Между мен и Белинда не се е случило нищо. – Не беше съвсем вярно. – А дори и да си права за Фльор, знаеш, че тя ще забрави за мен веднага щом приключат снимките.

— Сигурен ли си? Тя е красива, интелигентна млада жена, която е увлечена по теб, а аз не мисля, че отдава сърцето си толкова лесно.

— Правиш от мухата слон. – Той я бодна във фалшивия корем. – Тази бременност е объркала хормоните ти.

— Може да се натресеш и на много по-лоша от Фльор Савагар.

— Какво искаш да кажеш? Че трябва да стоя по-далеч от Белинда, която дяволски добре знае какво прави, и вместо това да се захвана с хлапето с големите очи. Не те разбирам, Лин.

— Проблем, който, изглежда, имаш с повечето жени.

* * *

Приключиха външните снимки в Айова и се върнаха в Ел Ей. Докато август се изнизваше и навлизаха в последните седмици на снимките, Фльор се чувстваше все по-нещастна. Откакто се върнаха, Джейк се държеше странно. Престана да й дава заповеди и вече не я дразнеше. Отнасяше се към нея с професионална любезност. Дори спря да я нарича „цветенце“. Тя ненавиждаше това. Освен това изпитваше нарастващо негодувание към Белинда, която се държеше така, сякаш разговорът им в Айова никога не се бе състоял, и продължаваше да гради планове за тяхното бъдеще, като с лека ръка отхвърляше всички съмнения на дъщеря си. Фльор се чувстваше като уловена в капан.

С Джейк току-що бяха свършили със снимките на поредната сцена, когато Джони Гай ги дръпна настрани.

— Искам да поговорим за любовната сцена. Започваме снимките в петък сутринта и двамата трябва добре да помислите за нея.

Фльор не изпитваше никакво желание да мисли за въпросната сцена.

— Не желая да има безброй репетиции – заяви Джони Гай. – Всичко трябва да е спонтанно, не искам никакви балетни етюди. Искам див и груб секс. – Обви ръка около рамото на Фльор. – Ще изчистя снимачната площадка, доколкото е възможно, за да се чувстваш по-удобно, миличка. Ще бъдем само аз, помощник-режисьорът, операторът на крана и камерата. Повече от това няма накъде да орежем.

— Може да сложиш Джени на крана вместо Франк – предложи Джейк. – Фльор, ако искаш, можем да уредим да присъства и някой от профсъюза на актьорите.

— Не разбирам какво искаш да кажеш – рече тя. – Погледни договора ми. Не е нужно сценичната площадка да се опразва. Ще използваме дубльорка, забрави ли?

— Мамка му.

Джейк прокара ръка през косата си.

Джони Гай поклати глава.

— Твоят агент предложи да се използва дубльорка, но ние нямаше да подпишем договор с теб при тези условия. Нямаше да се получи. Не пасва на концепцията ни за тази сцена. Твоите хора го знаеха.

Обзе я паника.

— Има някаква грешка. Ще се обадя на агента ми.

— Направи го, скъпа. – Съчувствието на Джони Гай още повече усили тревогата й. – Иди в офиса на Дик и говори на спокойствие.

Фльор хукна към офиса на продуцента и позвъни на агента си Паркър Дейтън. Когато затвори, бе пребледняла като платно и й се повдигаше. Изхвърча от студиото и затича към колата си.

Откри Белинда в едно от най-модните и изискани свърталища за знаменитости в Бевърли Хилс да обядва със съпругата на един телевизионен продуцент, когото искаше да впечатли. Щом видя лицето на дъщеря си, Белинда тутакси се изправи.

— Скъпа, какво правиш…

— Трябва да поговорим.

Ключовете от поршето се врязаха в дланта й.

Белинда улови ръката на Фльор и се усмихна на сътрапезницата си.

— Ще ни извиниш ли за момент? – Поведе Фльор към тоалетната и затвори вратата. – Какво означава всичко това? – попита студено.

Фльор стисна още по-силно ключовете. Болката от острите им ръбове, впити в кожата й, й подейства почти успокояващо, навярно защото знаеше, че всеки миг може да я спре.

— Току-що говорих с Паркър Дейтън. Той ме осведоми, че в договора ми не се предвижда използване на дубльорка. Добави също, че ти си му казала, че съм размислила.

Белинда сви рамене.

— Те нямаше да се съгласят с твоето условие, бебче. Паркър ги притиснал, но те заявили, че това не подлежи на обсъждане. В никакъв случай нямало да снимат сцената с дубльорка.

— Значи, си ме излъгала? Макар да знаеше какво е отношението ми към голите снимки.

Белинда извади от чантата си пакет цигари.

— Ти никога нямаше да подпишеш договора, ако знаеше, че няма да се използва дубльорка. Аз трябваше да те защитя и да се погрижа за интересите ти. Мисля, че сега сама го разбираш.

— Няма да се снимам.

— Разбира се, че ще го направиш. – За пръв път по лицето на Белинда се мярна сянка на безпокойство. – Господи, едно дело за нарушаване на договор ще означава край на кариерата ти в Холивуд. Няма да съсипеш бъдещето си заради някакви буржоазни предразсъдъци.

Ключовете се забиха още по-дълбоко и Фльор изрече въпроса, който отдавна не се осмеляваше да зададе:

— Белинда, това твоята кариера ли е, или моята?

— Как можа да изречеш нещо толкова злобно и неблагодарно! — Белинда хвърли на пода цигарата, която току-що бе запалила, и я смачка яростно с тока на обувката си. – А сега ме изслушай, Фльор, и обърни внимание на всяка една дума, която ще ти кажа. Ако направиш нещо, което да застраши този филм, отношенията помежду ни никога няма да бъдат същите.

Девойката се втренчи смаяно в майка си, неспособна да повярва на ушите си. Ледени тръпки плъзнаха по тялото й.

— Не го мислиш сериозно.

— Никога не съм била по-сериозна.

Колкото и да се взираше Фльор в лицето на Белинда, не откри нищо друго, освен непоколебима решителност. Гърдите я стегнаха, сякаш изведнъж бяха изпомпали целия въздух от дробовете й, и тя с последни сили избяга от тоалетната. Белинда извика след нея, но Фльор не спря. Мина като в мъгла между масите и се озова на улицата. Тънките подметки на сандалите й шляпаха по паважа, когато се затича нагоре по една улица, после нагоре по друга, опитвайки се да избяга от мъката. Не знаеше накъде отива, но не можеше да спре. Тогава видя телефонната будка.

Ръцете й трепереха, докато набираше номера, а роклята бе залепнала за кожата й.

— Аз… съм – запелтечи тя, когато отсреща вдигнаха.

— Почти не те чувам. Нещо лошо ли е станало, enfant?

— Да, нещо много лошо. Тя… тя ме излъга.

Борейки се да си поеме дъх, Фльор му разказа какво се бе случило.

— Нима си подписала договор, без първо да го прочетеш? – попита той, когато тя свърши.

— Белинда се занимава с договорите.

— Много ме боли за теб, enfant – промълви той тихо, – но току-що си научила най-трудния урок за майка си. На нея не може да й се вярва. Никога.

Странно, но нападките на Алексей срещу Белинда предизвикаха у Фльор инстинктивното желание да я защити. Не го направи.

Тя се върна вкъщи чак когато бе сигурна, че Белинда е отишла на фризьор. Щом се прибра, облече банския и се хвърли в басейна. Джейк се появи тъкмо когато излизаше от водата.

Беше облечен в стари тъмносини шорти и толкова избеляла тениска, че отпред едва се забелязваха контурите на лицето на Бетовен. Единият от дебелите му спортни чорапи се беше увил около глезена. Беше размъкнат и разрошен – корав каубой с яки юмруци, озовал се погрешка в Бевърли Хилс. Когато го видя, Фльор бе обзета от абсурдна, безумна радост.

— Върви си, Коранда. Никой не те е канил.

— Обувай маратонките. Отиваме да потичаме.

— Нямам настроение за това.

— Не ме дразни. Имаш минута и половина да се преоблечеш.

— Или какво?

— Ще повикам Птичаря Калибър.

— Леле, колко ме уплаши. – Тя грабна една кърпа и без да бърза, започна да се бърше. – Ще дойда да тичам с теб, но само защото и без това възнамерявах.

— Ясно.

Девойката влезе вътре да се преоблече. Ако това, което изпитваше към Джейк, беше глупава момичешка любов, тя се молеше да не познае никога истинската. Беше твърде болезнено. Всяка нощ, докато заспиваше, Фльор си фантазираше как с Джейк се любят в окъпана от слънцето стая, пълна с цветя и тиха музика. Двамата лежат на легло с чаршафи в пастелни тонове, които се издуват около телата им от прохладния ветрец, нахлуващ през отворения прозорец. Той изважда цвете от вазата върху нощното шкафче и прокарва нежните венчелистчета по зърната и корема й. Тя разтваря крака и той я докосва там. Те са безумно влюбени и сами. Без камера. Без снимачен екип. Само двамата.

Фльор върза косата си на опашка и я стегна със силно дръпване. Той я чакаше на алеята за коли. Затичаха, но не бяха изминали и един километър, когато тя спря.

— Днес не мога. Ти продължавай.

Обикновено Джейк щеше да й се присмее, ала днес не го стори. Вместо това намали ход.

— Да се разходим обратно до къщата. Ще вземем колата ми, ще отидем до парка и ще потренираме малко баскет. Ако сме късметлии, там ще е пусто и няма да се наложи да раздаваме автографи.

Фльор знаеше, че се налага да поговорят за случилото се, и щеше да е по-лесно, ако не го гледа в очите.

— Добре.

Той докара пикапа си – „Шевролет 66“, с мощен двигател на спортен „Корвет“, монтиран по поръчка специално за него. Ако беше друг актьор, Фльор може би щеше да изиграе голата сцена. Колкото и да й беше ненавистно това, би могла да се дистанцира и да успее да влезе в образа на Лизи. Ала не и с Джейк. Не и докато бленуваше за стая, пълна с цветя и нежна музика.

— Не искам да изиграя сцената – промълви момичето.

— Зная. – Джейк паркира пикапа до парка и измъкна баскетболната топка иззад седалката. Двамата прекосиха тревата към празното баскетболно игрище. Той започна да дриблира. – Сцената не е долнопробна порнография, цветенце. Тя е необходима.

Подскочи високо във въздуха и вкара топката над ръба на коша, а сетне й я подаде.

Тя дриблира към коша, стреля и удари ръба.

— Не се снимам гола.

— Явно твоите хора не го разбират.

— Разбират го.

— Тогава защо е станало подобно недоразумение?

Защото вярваше на майка си.

— Защото не прочетох договора, преди да го подпиша, ето защо.

Джейк направи бърз скок отстрани и изпрати чисто топката право в коша.

— Ние не се опитваме да привлечем мъжете с еротични фантазии. Сцената ще бъде заснета с вкус.

— С вкус! Какво значи това? – Тя запрати топката към гърдите му. – Нека ти кажа какво означава. Това означава, че не твоят дудук, а моята тутурутка ще е изложена на показ! – тросна се момичето и напусна сърдито игрището.

— Цветенце! – Фльор се извърна рязко и го залови да се хили насреща й. Джейк тутакси доби сериозно изражение и пъхна топката под мишница. – Извинявай. Просто ме напуши смях заради начина ти на изразяване. – Приближи към нея и повдигна с показалец брадичката й. – Твоята „тутурутка“ също няма да се вижда, хлапе. Публиката най-много да види дупето ти. Между другото, също и моето. Навярно няма да видят дори гърдите ти. Зависи как ще се монтират кадрите.

— Но ти ще ги видиш.

— Всъщност, цветенце… за мен няма да е нещо ново. Не че съм виждал конкретно твоите, но доста съм се нагледал на различни варианти. Ако се замислиш добре, аз съм този, който би трябвало да се оплаква. Колко „дудука“ си виждала?

— Предостатъчно – излъга тя най-безочливо. – И не става дума за това. – Опашката опъваше кожата на главата й и тя дръпна ластика. — Струва ти се забавно, нали?

— Само частта с „дудука“ и „тутурутката“, но не и това, че са те заблудили. Ако бях на твое място, щях здравата да изритам нечий отговорен задник. Но главното е, че тази сцена е важна за филма и ще ти се наложи да я преглътнеш.

Той обхвана с длан тила й и се взря очите й. Обзе я ужасяващото усещане, че вече го е виждала да прави това в някои от филмите си, когато трябва да убеди някоя глупачка да изпълни желанието му. Ами ако нежността му бе истинска? Отчаяно искаше да повярва в това.

— Цветенце, наистина е важно – пророни тихо Джейк. – Ще го направиш ли? Ще го направиш ли за мен?

И в този миг тя разбра, че нищо не беше истинско. Той я манипулираше. Отдръпна се рязко.

— Престани да се преструваш, че имам избор. Подписах договора. Отлично знаеш, че съм длъжна да го направя.

Затича се към велоалеята. На него не му пукаше за нея! Интересуваше се единствено от филма си!

Джейк я гледаше как се отдалечава от него и нещо в гърдите му се стегна. Тя беше толкова дяволски красива с тази коса, преливаща по гърба й като разлята златна боя. И докато Фльор се носеше напред с дълги грациозни движения, Джейк осъзна, че е единствената жена, която му беше равностоен партньор в бягането. Още от самото начало изумителните й крака на танцьорка пасваха идеално на неговите.

Много неща у нея му пасваха идеално. Дръзката й цапната уста, непредсказуемото чувство за хумор. Безкрайната й енергия. Но не и невинността й. Тя не му пасваше. Нито невинността, нито уязвимото й девиче сърце.

* * *

Джони Тай разчисти снимачната площадка и от екипа останаха само тези, без които не можеше, после събра всички, докато Фльор беше в гримьорната.

— Първият, който пусне някоя шега или я постави в неловко положение днес, ще изхвърчи директно по задник, а профсъюзът може да си го начука!

Дик Спано потръпна.

Джони Гай притисна Джейк в ъгъла.

— Днес си спести язвителните остроумия.

— Ти се погрижи за себе си – озъби му се Джейк.

Двамата се блещеха кръвнишки един срещу друг, когато Фльор се появи на снимачната площадка. Носеше жълта памучна рокля и бели сандали. Косата й бе прибрана със светлосиня панделка. Беше носила тази жълта рокля почти през цялата седмица, докато снимаха диалога, предшестващ любовната сцена, но днес бе решителният ден и девойката се чувстваше безкрайно нещастна.

— Нека ти разкажа какво ще правим, детето ми. – Джони Гай я поведе към стаята в старата фермерска къща с избелели тапети и желязно легло. – Ще застанеш ето там и ще гледаш Мат. Няма да откъсваш поглед от него, докато разкопчаваш роклята и я оставяш да се свлече в краката ти. След като свършим това, ще те снимам отзад, докато сваляш сутиена и гащичките. Няма нищо трудно. Опитай се да не бързаш. И, Джако, когато тя съблече бельото си, насочвам камерата към теб. Въпроси?

— Аз нямам.

Фльор се прозина и погледна часовника си.

— Аз също.

На снимачната площадка беше необикновено тихо. Никой не подвикваше обиди, не се чуваше обичайната размяна на реплики и шеги. Мъртвешката тишина я изнервяше още повече.

— Добре ли си, цветенце? – попита Джейк.

— Супер.

Тя се престори, че оправя презрамката на рамото си.

Джейк се ухили с кривата си усмивка.

— Е, не е краят на света.

— Лесно ти е да го кажеш. Твоите боксерки не са с плюшени мечета.

— Майтапиш се.

— Те решиха, че това ще допълни характера на Лизи.

Усмивката на Джейк се стопи и той се намръщи.

— Никога не съм чувал по-голяма глупост.

— Точно това им казах и аз.

Джейк мина покрай нея.

— Джони Гай, някакъв идиот е накарал Цветенцето да облече гащички с плюшени мечета по тях.

— Аз съм този идиот, Джако. Проблем ли има?

— Дяволски си прав. Лизи би трябвало да е облечена с възможно най-сексапилното бельо. Невинност отвън, а отвътре – поквара. Ти ми прецакваш метафората.

— Майната й на метафората ти!

Двамата мъже заспориха. Най-после нещо нормално. Тя се надяваше през целия ден да продължат все в същия дух. За нещастие, си спомниха, че тя е там, и побързаха да се извинят.

Джони Гай я изпрати обратно в гардеробната, за да смени бельото. Червените дантелени гащички, тънки като паяжина, не скриваха нищо и момичето съжали за плюшените мечета. Джони Гай даде сигнал за начало на снимките. Фльор започна бавно да разкопчава предницата на роклята.

— Стоп! Трябва да гледаш към Мат, скъпа.

Тя си заповяда да мисли единствено за Лизи. Лизи се бе събличала пред десетки мъже. Тя планираше този момент, откакто Мат се бе върнал. Но щом камерата се завъртя, Фльор не успя да се убеди, че мъжът, който я гледа, е Мат, а не Джейк.

След още четири дубъла жълтата рокля най-после се скупчи на пода. Фльор стоеше пред Джейк, покрита само с миниатюрни парчета червена дантела. Каза си, че не е по-различно, отколкото реклама на бельо, ала не го усещаше така.

Нахлузи хавлиена роба, докато операторът преместваше камерата. Сега тя щеше да бъде малко извън фокус, докато камерата се концентрираше върху емоциите на Мат. Но за Джейк щеше да е на фокус.

Наложи се да я изчакат, докато отскочи до тоалетната, но не можеше вечно да стои там. Камерата се въртеше. При първия опит се запипка със закопчалката на сутиена. След това се наложи Джони Гай да й напомни да държи главата си изправена. На снимачната площадка бе тихо като в морга и липсата на обичайните шумове само усилваше притеснението й.

Докато се подготвяха за петия дубъл, тя се втренчи отчаяно в Джейк. През цялата сутрин той избягваше да я гледа, освен когато не се налагаше, но сега, вместо да й помогне, погледът му я обходи от главата до петите. После той сви рамене.

— Тялото ти е хубаво и си има всичко, хлапе, но ще ти бъда много благодарен, ако не се мотаеш, за да можем да приключим преди началото на мача. Довечера „Филаделфия 76“ играят срещу „Нетс“ и не искам да ги пропусна.

Операторът се засмя. Джони Гай метна кръвнишки поглед към Джейк, но Фльор се почувства малко по-добре. Забележката на Джейк разсея част от напрежението на снимачната площадка и отново всички заговориха с нормален тон, чу се обичайната размяна на реплики.

При следващия дубъл тя свали сутиена. Опита се да си представи, че Мат гледа гърдите й. Наведе се напред, както искаше Джони Гай, и пъхна палци в ластика на гащичките. Стомахът й се сви. Фльор ги дръпна леко и надолу.

Погледът на Джейк проследи как гащичките се плъзгат по бедрата й, после се вдигна към това, което прикриваха. Не така си мечтаеше тя да я види Джейк, не и докато всички я гледат, камерата се върти и всеки, който можеше да си купи билет, ще зяпа този момент, който би трябвало да е съкровено личен.

Фльор се ненавиждаше, задето се продава. Може би за другите актриси всичко това беше нормално, но тя не беше истинска актриса и за нея не бе редно. Искаше да се отдаде на Джейк с любов, а не докато върши работа, за която й плащат.

Камерата не можеше да улови изражението й, но Джейк го видя.

— Стоп! – нареди той. – Просто спрете! Мамка му!

* * *

Белинда имаше свои хора на снимачната площадка и не след дълго вече знаеше какво се случва там. Днес снимките бяха забранени за външни лица, но тя и без това нямаше да присъства.

Ако беше там, би могла да помогне.

Пушеше нервно и кръстосваше дневната. Нищо не вървеше както трябва. Никога не бе очаквала, че Фльор може да й се сърди толкова дълго, но дъщеря й почти не й бе проговаряла от вторник, когато разбра, че няма да има дубльорка за секс сцените. А сега и това.

Белинда запали нова цигара и зачака.

Фльор се прибра рано и мина покрай майка си, без да промълви нито дума. Белинда я последва на горния етаж.

— Бебче, не се дръж така с мен.

— Не желая да говоря за това – отвърна Фльор с тихо достойнство, което още повече изнерви Белинда.

— Още колко дълго ще ме наказваш?

— Не те наказвам.

Фльор отиде в стаята си и захвърли чантата на леглото.

— За мен три дена мълчание са истинско наказание – сопна се Белинда.

Фльор се извърна към нея.

— Това, което ми причини, не беше редно.

Студеният гняв на Фльор изплаши Белинда.

— Аз не съм съвършена, бебче. Понякога амбицията взема връх над мен.

— Нима?

Сарказмът на Фльор бе облекчение. Белинда пристъпи към дъщеря си.

— Ти си много специална, бебче, и аз никога няма да ти позволя да го забравиш, колкото и да се опитваш. За знаменитостите не важат същите правила като за обикновените хора.

— Аз не вярвам в това.

Белинда я погали по бузата.

— Обичам те с цялото си сърце, вярваш ми, нали?

Фльор омекна достатъчно, за да кимне.

Очите на Белинда се наляха със сълзи.

— Аз само искам най-доброто за теб. Съдбата ти е предначертана от мига, в който си била зачената. Славата е в кръвта ти. – Тя протегна ръце. – Прости ми, бебче. Моля те, прости ми!

Фльор позволи на Белинда да я прегърне. Постепенно мускулите й се отпуснаха.

— Прощавам ти – прошепна девойката. – Но моля те… Обещай, че никога повече няма да ме излъжеш.

Сърцето на Белинда се изпълни с обич към красивата й наивна дъщеря. Погали косата й.

— Обещавам. Никога повече няма да те излъжа.

* * *

Малко преди да се стъмни, Белинда грабна ключовете на мерцедеса си. Ако бързо не предприеме нещо, всичко, за което бе работила толкова дълго и усилено, щеше да бъде погубено. Паркира на мястото на Фльор пред студиото и кимна на охраната, преди да влезе вътре. Нито един от тримата мъже, седнали в тъмната прожекционна зала, не я забеляза. Бяха твърде погълнати от образите на екрана.

— Дявол да го вземе, тя събужда само шибана симпатия! – Джони Гай завъртя капачката на шишенце, което приличаше на лекарство против стомашни киселини. – Все едно гледаш как изнасилват Снежанка. Кълна се в Бога, Джако, ако сега изречеш: „Казвах ли ти аз“, ще ти изритам задника.

— Филмът отива по дяволите – промърмори Джейк безизразно.

— Хайде да не прибързваме с изводите – намеси се Дик Спано. — Фльор имаше лош ден, това е всичко.

Джони Гай лапна едно хапче.

— Ти не беше там, Дики. Няма начин тя да изиграе тази сцена. Не й идва отвътре.

Джейк прокара пръсти през косата си.

— Ще се прибера, ще изключа телефоните за уикенда и ще пренапиша сценария. Ще се наложи да съкратя ролята й и да изрежем част от кадрите, заснети с нея.

Белинда заби нокти в дланите си. Да изрежат заснетите кадри с Фльор? Няма да го позволи.

— Направи каквото е нужно – кимна уморено Джони Гай. – Ще нахвърля някои бележки. Съжалявам за това, Джако. Наистина.

Спано размаха пурата във въздуха.

— Не проумявам защо тя се гипсира така. Всички познаваме част от типовете, с които е излизала. Все големи свалячи. Не е като да не се е събличала пред мъж.

— Но не се е събличала пред Джейк – вметна Джони Гай.

Краят на пурата на Спано светна в полумрака.

— Какво означава това?

Джейк въздъхна.

— Стига, Джони Гай.

Режисьорът погледна към Спано.

— Фльор е влюбена до уши в нашето момче.

Белинда застина.

Джони Гай лапна още едно хапче.

— Предполагам, че всички жени са безсилни пред неустоимия му чар.

— Върви по дяволите – рече Джейк, но без никакъв хъс.

Джони Гай разтри тила си.

— Направи каквото можеш през уикенда и пренапиши сцената. Не е краят на света, но никак не е приятно.

Докато се измъкваше от залата, мислите на Белинда бясно препускаха. Фльор е влюбена в Джейк? Защо не го е забелязала? Защото бе твърде заплесната от собственото си увлечение по него. Смяташе, че познава толкова добре дъщеря си, а не бе видяла очевидното. Разбира се, че Фльор е влюбена в него. Коя жена не би била? Сега, като се замисли, признаците щяха да й избодат очите. Но сбъдването на мечтите й я бе заслепило. Цялата изтръпна. Откри пикапа на Джейк на паркинга и зачака. Нямаше да им позволи да изрежат сцените на Фльор.

Той се появи малко преди полунощ. Белинда излезе от сенките и пристъпи в осветеното място зад пикапа. След случката в Айова той я избягваше и сега се намръщи, като я видя. Тя бе приела отхвърлянето му със същото фатално примирение, с което бе посрещнала заминаването на Флин. Не беше достатъчно значима, за да го задържи. Но когато Джейк я целуна през онзи ден, тя изпита усещането, сякаш частица от Джими се бе върнала, и това й стигаше.

— Не пренаписвай сценария – подхвана тя, когато той приближи. – Само ще си изгубиш времето. Фльор може да изиграе сцената.

— Изглежда, някой е подслушвал.

Тя сви рамене.

— Видях дублите, а и чух разговора ви. Но нищо не е нужно да се променя.

Той извади ключовете от джоба на джинсите.

— Щом си видяла дублите, знаеш, че заснетото днес не върши работа. Повярвай ми, не искам да го правя, но освен ако не се случи чудо, нямаме друг избор.

— Направи чудото, Джейк – промълви тя тихо. – Можеш да го сториш.

Той прикова поглед в нея.

— За какво говориш?

Тя приближи до него е пресъхнала уста.

— И двамата знаем защо Фльор не може да изиграе тази сцена. Тя се бои, че ще разбереш чувствата й към теб. Но ти можеш да се справиш.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Как бе възможно човек, който пишеше така блестящо за сложната човешка душа, да е толкова тъп? Белинда му се усмихна.

— Събори онази преграда. Отведи я през този уикенд и разруши стената, която тя е издигнала.

Джейк не помръдна, а когато заговори, гласът му бе леден:

— Може би не е зле да обясниш какво точно имаш предвид.

Тя се изсмя тихо и нервно.

— Следващия месец Фльор ще навърши двайсет. Тя е пълнолетна.

— Все още не разбирам накъде биеш. – Устните му едва се движеха. – Изплюй камъчето, Белинда. Кажи го ясно, за да съм сигурен, че правилно съм те разбрал.

Тя вирна брадичка, нямаше да се предаде.

— Мисля, че трябва да се любиш с нея.

— Исусе.

— Не бъди толкова шокиран. Това е очевидното решение.

— Единствено в извратеното ти съзнание. – Гласът му изплющя като камшик, а погледът му я прониза презрително. – Хората се любят за удоволствие. Това не е бизнес. Ти най-безсрамно предлагаш собствената си дъщеря.

— Джейк…

— Това, за което ти говориш, се нарича чукане. Чукай дъщеря ми, Коранда, за да не съсипе тя кариерата си в киното. Чукай я, за да не съсипе моята кариера.

— Не е така! – извика тя. – От устата ти прозвуча толкова грозно.

— Тогава ти го направи красиво.

— Не може да не си привлечен от нея. Тя е една от най-красивите жени на света. И те обича.

Разбира се, че го обичаше, помисли си Белинда. Фльор беше страстна натура. Нямаше начин да не обича Джейк.

Презрението му прерасна в отвращение.

— Забрави ли онази сутрин в Айова?

— Нищо не се случи. Не се брои.

— За мен се брои.

— Фльор те желае, Джейк. И чувствата й към теб са единствената пречка да завършиш този филм точно така, както го искаш. Само ти можеш да пречупиш сковаността й. – Белинда бе чакала цял живот за това и прекалените му скрупули нямаше да я спрат. – А и какво лошо има? – Тя прикри смущението си и го погледна право в очите. – Тя не е някоя девственица.

Джейк потръпна.

— Разбира се, не е имала безразборни връзки – заговори припряно Белинда, – не си мисли нещо подобно. Аз я предпазвах, доколкото можех. Но една майка не е всемогъща. А по този начин чувствата й към теб ще стигнат до естествения завършек. За нея ще е по-добре. За филма ще е по-добре. Всички ще спечелят.

— Ти няма да спечелиш, Белинда. – Очите му, които се втренчиха в нея, бяха толкова студени, че костите й се вледениха. – Ти си най-голямата неудачница, която съм срещал през живота си.

Качи се в пикапа и моторът изръмжа. Гумите изсвистяха, когато потегли с пълна газ от паркинга. Тя остана да гледа, докато светлините на фаровете не изчезнаха в мрака.

Когато се прибра у дома, Белинда се промъкна безшумно в тъмната спалня на Фльор. Дъщеря й спеше. Тя нежно отметна дългия рус кичур, залепнал на бузата й.

— Белинда? – попита в просъница Фльор.

— Аз съм, скъпа. Заспивай.

— Усетих парфюма ти – промърмори Фльор и сетне притихна.

Белинда остана будна през цялата нощ. Никога не е била толкова сигурна в нещо, както сега. Фльор и Джейк щяха да станат една от великите двойки на Холивуд, като Гейбъл и Ломбард или Лиз Тейлър и Майк Тод*. Джейк се нуждаеше от жена изключителна, какъвто беше самият той.

[* Американската актриса Карол Ломбрад е голямата любов на Кларк Гейбъл, загива при самолетна катастрофа; филмовият продуцент Майкъл Тод е третият съпруг на Елизабет Тейлър, също загинал при самолетна катастрофа. – Б. пр]

Колкото повече мислеше за това, толкова повече се уверяваше в правотата си. Разбира се, че Фльор е била скована по време на днешните снимки. Тя се е чувствала унизена, задето толкова хора са наблюдавали това, което би трябвало да е първият им интимен момент – първият път, когато му се отдава. Само веднъж Фльор да преодолее този монашески срам и ще изиграе сцената блестящо. Но за целта трябваше да преспи с Джейк, за да се освободи от задръжките.

Докато пушеше цигара след цигара, Белинда редеше историята в главата си. Сценарият бе толкова прост, почти прозрачен. И тъкмо това го правеше толкова примамлив. В края на краищата нали това беше Холивуд, където всеки ден се случваха невероятни неща?

Белинда взе бележник с чисто бели листове и екземпляр от сценария на Фльор, в който Джейк бе нахвърлял бележки по полетата. Разбира се, крайният продукт нямаше да издържи по-внимателен оглед, но беше достатъчно правдоподобен. Утре щеше да приведе в действие и останалата част от плана си.

* * *

Фльор прекара по-голямата част от съботния ден на седлото, но ездата не успя да заличи случилото се. Хората зависеха от нея, а тя ги бе разочаровала. В понеделник щеше да е още по-зле. Какво щеше да прави, когато най-после се съблече и трябва да се люби с Джейк?

Когато се прибра, завари Белинда да се пече край басейна. Майка й сигурно бе научила какво се бе случило в петък и момичето се подготви за кръстосан разпит, но Белинда само й се усмихна.

— Хрумна ми фантастична идея. Поплувай малко, за да се разхладиш, а после предлагам да се наконтим и да излезем да вечеряме навън. Само ние двете. В някой ужасно скъп ресторант.

Фльор не беше гладна, но нямаше желание да прекара съботната вечер на дивана, тънейки в унило самосъжаление. Освен това двете с Белинда имаха нужда да прекарат малко време заедно, без да е свързано с работата.

— С удоволствие.

Облече банския, поплува малко, после взе душ. Когато излезе от банята, Белинда бе приседнала на леглото и я чакаше. Елегантният плетен кремав костюм подчертаваше блестящата руса коса на майка й.

— Днес ходих на пазар – подхвана тя. – Виж какво ти купих.

Върху леглото бе разстлана много къса бежова рокля, изплетена от фини нишки, в комплект със сатенен комбинезон и дантелени бикини в телесен цвят. Никакъв шанс да остане незабелязана в това одеяние. Краката й щяха да са изцяло на показ, а с комбинезона в телесен цвят под широката плетка на роклята щеше да изглежда като гола. Но не можеше да откаже подаръка на Белинда.

— Благодаря. Страхотна е.

— Погледни и това. – Белинда отвори кутия за обувки и извади чифт сандали танк на ивици в бонбоненорозово, с панделки на глезените. – Ще бъде суперзабавно.

Фльор се облече и както предполагаше, цялата бе плът и крака. Белинда вдигна косата й, окачи златни халки на ушите и добави няколко капки парфюм.

— О, за малко да забравя. – Взе от малката масичка един плик. – Това ми се стори доста странно. Намерих го в пощенската кутия. Адресирано е до теб, но няма марка. Някой сигурно го е донесъл на ръка.

Фльор везе плика. Отпред бе напечатано само името й. Разкъса го и откри вътре два бели листа, откъснати от бележник. Горният лист бе изписан с неравен почерк.

Скъпа Фльор,

Минава полунощ, у вас не свети, затова ще оставя това в пощенската кутия с надеждата, че ще го намериш в събота сутринта. Трябва да те видя на всяка цена. Моля те, цветенце, ако поне малко държиш на мен, ела в къщата ми в Мороу Бей веднага щом получиш писмото. Пътят дотук с кола е около три часа. Прилагам карта. Не ме разочаровай, хлапе. Нуждая се от теб.

С обич, Джейк

П. С. Не казвай на никого за това. Дори на Белинда.

Фльор остана втренчена в бележката. Трябвало е да го получи преди часове. Ами ако нещо се е случило? Сърцето й забумтя. Той се нуждаеше от нея.

— От кого е? – полюбопитства Белинда.

Фльор се взря в последния ред.

— От… от Лин. Някакъв проблем. Трябва веднага да отида при нея.

— Къде ще ходиш? Вече е късно.

— Ще ти се обадя.

Момичето грабна чантата си. Изтича от къщата в гаража. Жалко, че той не бе оставил телефонния си номер, за да му позвъни и да му каже, че тръгва към него.

През целия път до Мороу Бей се опитваше да си представи какво се е случило. Как й се искаше да вярва, че Джейк най-после е осъзнал, че тя не му е безразлична, и с всеки изминат километър надеждите й нарастваха. Може би петъчните събития го бяха накарали да се осъзнае и да престане да гледа на нея като на по-малка сестра.

Минаваше единайсет, когато мина през Мороу Бей и откри на картата отбелязаната отбивка за дома му. Шосето беше пусто и Фльор шофира почти десетина минути, преди да види пощенската кутия, която бе следващата отметка върху картата. Покритият с чакъл път, извиващ се нагоре по хълма, бе стръмен и тесен, с високи борове и гъсти шубраци от двете страни. Накрая видя светлините.

Къщата от стъкло и бетон сякаш бе изникнала от голия склон на хълма. Слабо осветена алея за коли се извиваше към нея. Тя паркира и слезе от колата. Въздухът миришеше на сол и дъжд, а вятърът подхвана косата й.

Той навярно бе чул шума от двигателя, защото предната врата се отвори тъкмо когато Фльор посегна към звънеца. Светлината, падаща зад гърба му, освети високото му стройно тяло.

— Цветенце?

— Здравей, Джейк.

Фльор чакаше Джейк да я покани да влезе, но той стоеше на прага и се мръщеше насреща й. Беше с джинси и облечен наопаки черен пуловер, с отрязани до лактите ръкави. Изглеждаше изтощен. Лицето му бе изпито и небръснато, а скулите се очертаваха повече от обичайното. Ала тя долови в лицето му нещо друго, освен умора, нещо, което й напомни за първия ден на снимачната площадка, когато го гледаше как удря Лин. Видът ме беше груб и заплашителен.

— Може ли да ползвам банята? – попита тя нервно.

За миг й се стори, че той няма да я пусне в дома си. Накрая сви уморено рамене и отстъпи настрани.

— Никога не споря със съдбата.

— Какво?

— Нищо, влизай.

Фльор никога не бе виждала подобен интериор. Големи бетонни ъгли разделяха вътрешността на отделни помещения, а наклонени плоскости заменяха стълбите. Стъклените стени и откритите пространства размиваха границите между дома и външния свят. Дори цветовете бяха като тези отвъд стените: оловни като океана, бели и сиви като скалите и камъните.

— Много е красиво, Джейк.

— Банята е там долу, под онази рампа.

Тя го погледна нервно. Нещо никак не беше наред. Докато вървеше в указаната посока, Фльор зърна кабинет, чиито стени бяха опасани от лавици с книги и голяма стара дървена маса с пишеща машина. Подът бе осеян със смачкани на топки листове. Няколко се бяха изтъркаляли до рафтове.

Девойката затвори вратата зад гърба си и се огледа. Огромната баня приличаше на пещера, облицована с черни и бронзови плочки. Широка вана бе вкопана в пода до стъклената стена, надвиснала над края на стръмна скала. Всичко в помещението беше твърде голямо: ваната, душ кабината, изрязана в стената, дори двойната мивка.

Зърна отражението си в огледалото и се отврати от това, което видя. Заради комбинезона в телесен цвят изглеждаше, сякаш бе гола под плетената рокля. Но после си припомни строгото и неприветливо изражение на Джейк, когато й отвори вратата, и реши, че роклята може би не е чак толкова ужасна. Определено тази вечер не приличаше на по-малката му сестричка. Бляскавото момиче бе дошло да навести Птичаря Калибър.

Когато тя излезе, Джейк седеше в дневната с чаша в ръка, пълна с течност, която приличаше на чисто уиски.

— Мислех, че пиеш само бира – отбеляза Фльор.

— Точно така. Всякакъв друг алкохол ме превръща в избухлив пияница.

— Тогава защо…?

— Какво правиш тук?

Тя се втренчи смаяно в него. Той не знаеше. В този миг всичко стана ужасяващо ясно. Джейк не бе написал бележката. Страните й пламнаха от смущение. Как можа да бъде такава глупачка и да повярва, че той се нуждае от нея? Винаги виждаше само това, което й се искаше. Не знаеше какво друго да направи, освен да бръкне в чантата и да му подаде бележката.

Секундите се нижеха, докато погледът му пробягваше набързо по листа. Мислите й запрепускаха. Да не би това да беше някаква шега? Но кой би могъл да измисли подобно нещо? Мигом си помисли за Лин. Партньорката й във филма беше единственият човек, който подозираше за чувствата на Фльор към Джейк, а Лин обичаше да се прави на сватовница. След като се измъкне от тази каша, Фльор щеше да я убие. А после ще убие и себе си.

— Шибана доставка на ръка. – Джейк смачка бележката и я хвърли към незапалената камина. – Изпързаляли са те. Това не е моят почерк.

— Току-що го осъзнах. – Тя прокара пръсти по дръжката на чантата си. – Сигурно някой е решил да се пошегува. Не много удачно.

Той рязко пресуши чашата. Погледът му пробяга по късата плетена рокля, задържа се върху гърдите й, сетне се плъзна по краката. Джейк никога не я бе гледал така, сякаш най-после бе разбрал, че тя е жена. Тя усети лека промяна в съотношението на силите между тях и смущението й започна да се стопява.

— Какво не беше наред в петък? – попита той. – Срещал съм актриси, които не обичат да се събличат пред камерата, но никога не съм виждал нещо подобно на това, което стана с теб.

— Много непрофесионално, нали?

— Да кажем само, че завинаги провали шансовете си за кариера като стриптийзьорка. – Той се приближи до бара от дърво и камък и напълни отново чашата с уиски. – Разкажи ми по-подробно.

Фльор седна на дивана, издаден от стената, и подви крака под себе си. Малката плетена рокля се вдигна по-нагоре по бедрата й. Това не убягна от погледа му. Тя видя как той отпи солидна глътка от чашата.

— Няма много за разказване – сви рамене Фльор. – Просто не ми харесва, това е всичко.

— Да се събличаш или животът изобщо?

— Не ми харесва тази работа. – Тя пое дълбоко дъх. – Не обичам да играя, не обичам да се снимам в киното.

— Тогава защо го правиш? – Джейк се облегна на бара. Ако на главата си имаше прашна каубойска шапка и полирани месингови скоби на токовете на ботушите, щеше да бъде живото въплъщение на Птичаря Калибър. – Няма значение. Беше глупав въпрос. Белинда те използва.

— Белинда иска само това, което е най-доброто за мен, но понякога мечтите се преплитат и объркват – почувства се длъжна Фльор да защити майка си. – Просто тя не разбира, че хората може да желаят различни неща от живота.

— Сигурна ли си в това? Действително ли вярваш, че тя мисли само за твоето благополучие?

— Да, вярвам. – Фльор нямаше да позволи на никого, освен на себе си, да критикува майка й. – Зная колко е важна сцената с Мат и Лизи. В понеделник наистина ще опитам отново. Ако се постарая както трябва…

— А в петък не се ли постара? Стига, хлапе. Говориш с чичо Джейк.

Тя скочи от дивана.

— Не го прави! Ненавиждам, когато се държиш така. Аз не съм дете и ти не си ми чичо.

Внезапно очите му се присвиха и челюстта му се стегна.

— Нужна ни е жена, която да изиграе Лизи. А вместо това сме наели едно дете.

След тези думи тя би трябвало да се срине, да се разпадне на милион парченца и да излети от дома му, обляна в сълзи. Но й се сториха преднамерено жестоки. Фльор се втренчи изучаващо в това грубо, изсечено лице. Почувства в гърдите си прилив на някаква примитивна сила и се изпълни с трепетно вълнение. Той не я гледаше, както се гледа дете. Изпод полуспуснатите клепачи в сините му очи проблесна нещо, което не бе съзирала никога досега, нещо, което лесно можеше да разпознае, защото толкова отдавна я изгаряше. Въпреки враждебността си Джейк я желаеше.

Кожата й настръхна. В този миг Фльор разбра всичко, което бе разбрала героинята й Лизи. Знаеше точно какво дава сила на Лизи.

— Единственото дете в тази стая – пророни тя тихо – си ти.

Констатацията никак не му се понрави.

— Не си играй игрички с мен. Играл съм ги с най-добрите от висшата лига и повярвай ми, ти все още си в юношеския отбор.

Джейк нарочно се опитваше да я засегне и й хрумваше само една причина за това – да я накара да побегне от тук презглава. Тя се облегна удобно и плъзна пръсти през косата си.

— Нима?

— Внимавай, цветенце. Не прави нищо, за което после ще съжаляваш, особено когато си с тази рокля.

— Какво ми е на роклята? – усмихна се девойката.

— Не се заигравай с мен, става ли?

— Как бих могла да го направя? – попита тя с престорена невинност. – Аз все още съм в юношеския отбор, забрави ли?

Веждите му се смръщиха застрашително.

— По-добре да те откарам до Мороу Бей. Там има приятен хотел, където можеш да отседнеш.

Снимките на „Затъмнение в неделя сутрин“ щяха да свършат след две седмици и тя може би нямаше да го види никога повече. Ако искаше да му докаже, че е жена, сега бе нейният шанс, когато бе облечена в тази глупава секси рокля, създаваща илюзия, че е гола, разкриваща краката й, от които той не можеше да откъсне поглед. Бе видяла страстта в очите му. Страстта на мъж към жена. Изправи се и се приближи до прозореца. Косата й се разпиля върху раменете, златните халки се разлюляха, а малката плетена рокля очерта съблазнително бедрата й.

— Изглеждаш ми изнервен. Има ли причина?

— Може би защото тази вечер не ми се струваш толкова грозна както друг път, цветенце. – Гласът му сякаш дереше гърлото. – Мисля, че е по-добре да си вървиш.

Фльор призова на помощ всичките си номера на прочут модел. Облегна се на стъклото, изви сластно бедра и протегна крака.

— Ако искаш да си тръгна… – сви едното коляно и роклята се вдигна нагоре, разкривайки вътрешната страна на бедрата й, – …ще трябва да ме заставиш.

Като че ли нещо в него се скъса. Джейк тръшна със замах чашата върху бара също както правеше във филмите.

— Искаш игрички? Добре, бейби. Да поиграем.

Запристъпва към нея и тя със закъснение си припомни, че това не беше филм, а реалността. Заповяда си да се махне от пътя му, ала той я сграбчи, преди да успее да направи и крачка, бедрата й се удариха о прозореца. Ръката му се вкопчи в рамото й.

— Ела, хлапе – прошепна Джейк, – покажи ми какво имаш.

Сведе глава и впи устни в нейните. Зъбите му се забиха в долната й устна, когато разтвори насила устата й. Тя почувства вкуса на уиски и се опита да си напомни, че това е Джейк. Ръцете му нахлуха под роклята, смъкнаха гащичките и обхванаха голите полукълба. Когато я дръпна грубо към гърдите си, новопридобитата й сила се стопи.

Той бутна по-нагоре роклята и ципът на джинсите му одра голата кожа на корема й. Езикът му нахлу в устата й. Беше твърде яростен. Тя мечтаеше за тиха музика и красиви цветя. Копнееше за нежно сплетени тела, а не за тази животинска атака. Опря длани о гърдите му и го бутна.

— Спри.

Хрипливият му глас и накъсаното дишане едва не я оглушиха.

— Това искаше, нали? Искаш да се отнасям с теб като с истинска жена.

— Като с жена, а не с проститутка.

Любовникът от сънищата й се изпари. Тя се отскубна от него и се запрепъва към входната врата, сломена от отчаяние. Искаше по-скоро да се махне от тук, преди да е избухнала в сълзи. Но си спомни за чантата си на дивана. Вътре бяха ключовете от колата. Върна се да ги вземе и го видя, че вдига телефонната слушалка.

Похотливият насилник бе изчезнал. Джейк изглеждаше уморен и тъжен. Фльор се вгледа по-внимателно в лицето му, опитвайки се да го види с разума, а не с нараненото си сърце. Внезапно й се стори прозрачен като една от стъклените стени на тази невероятна къща.

— Имате ли свободен апартамент за тази вечер? – говореше Джейк делово в слушалката.

Тя се приближи до него, забравила за чантата и ключовете.

Джейк бе вперил очи в камината, за да не я гледа.

— Да. Да, това е чудесно. Не, само за една нощ…

Фльор измъкна слушалката от ръката му и я остави върху вилката.

Джейк не беше от мъжете, които толкова лесно може да бъдат изненадани. Беше надянал враждебността като дреха, която не му прилягаше.

— Не ти ли стига за тази вечер?

Фльор го погледна право в очите.

— Не – промълви тихо. – Искам още.

Пулсът му затуптя в гърлото.

— Не знаеш какво правиш.

— Никой не е твърдял, че си най-великият актьор на света, но това представление беше бездарно дори за теб. Големият лош Калибър се опитва да подплаши доброто момиче – подкачи го тя незлобливо.

Джейк прокара пръсти през косата си.

— Престани. Просто спри дотук.

— Ти си страхливец. Не ти стига кураж.

— Ще те закарам до хотела.

— Ти ме желаеш – рече тя, като че ли не го бе чула. – Зная, че ме искаш.

Той стисна челюсти, но когато заговори, гласът му беше равен и спокоен.

— След като се наспиш добре…

— Искам да спя тук.

— Ще дойда да те взема утре сутринта и ще отидем да закусим. Какво ще кажеш?

Фльор нацупи кокетно устни.

— Леле, чичо Джейк, това звучи супер. Ще ми купиш ли и захарно петле?

Лицето му потъмня от гняв.

— Колко още съм длъжен да изтърпя? Какво, по дяволите, искаш от мен?

— Искам да спреш да се опитваш да ме пазиш.

— Ти си дете, дявол да го вземе! Трябва да бъдеш пазена.

— Всички тези приказки за хлапето и по-малката сестричка вече се изтъркаха, Джейк. Наистина се изтъркаха.

— Върви си, Фльор. Моля те. За твое собствено добро.

Нямаше да понесе още някой да й казва кое е най-доброто за нея, особено Джейк.

— Аз ще реша това. – Опита се да прикрие болката, раздираща сърцето й. – Искам да ме любиш.

— Не проявявам интерес.

— Лъжец.

Тя долови точния момент, когато спечели. Главата му се стрелна нагоре, устните му се свиха в тънка черта.

— Добре тогава. Да видим колко си корава. – Стисна ръката й и почти я повлече към рампата. Изкачиха се по наклонената платформа, минаха под една арка, после по друга рампа. Тя искаше да не бързат толкова.

— Джейк…

— Млъквай, става ли?

— Искам да…

— А аз не.

Въведе я в главната спалня с огромно легло, каквото Фльор никога досега не бе виждала. Беше разположено върху подиум, точно под голям тавански прозорец. Джейк я вдигна на ръце, също като в сънищата й, изкачи двете стъпала и я хвърли безцеремонно върху атлазената покривка в черно и сиво.

— Последна възможност, цветенце – изръмжа заплашително. – Преди да сме стигнали там, откъдето няма връщане.

Фльор не помръдна.

— Добре, хлапе. – Джейк вдигна ръце и изхлузи пуловера. – Време е да си поиграеш с големите момчета.

Пръстите й се вкопчиха в покривката.

— Джейк…

— Да?

— Плашиш ме.

— Страхотно.

Той продължаваше да се опитва да я изплаши и смъкна джинсите. След секунди се изправи в долния край на леглото, облечен само в чифт черни слипове. Фльор съжали, че не носеше успокояващи бели боксерки или нещо по-широко като избелелите му плажни шорти. Десетки пъти бе виждала гърдите му, но не и корема. Беше плосък и стегнат, с изваяни мускули. Погледът й се спря върху впечатляващата издутина отпред, която твърде малките и тесни слипове не успяваха да скрият.