Бляскаво момиче

Шон Хауъл и Белинда Савагар бяха забелязани в уютно уединение в Брястовата стая в известната механа в Сентръл Парк. А някои твърдят, че голямата разлика във възрастта в пагубна за любовта. Изглежда, Шон и Белинда са отлично опровержение. Няма коментар от Бляскавото момиче Фльор Савагар, въпреки че някога двамата с Шон бяха гаджета.

Гаджета, как ли не! Фльор бе възненавидяла Шон Хауъл от първата им уредена среща.

Аделаида продължаваше:

Старите вражди умират трудно. Може би Бляскавото момиче и майка й ще изгладят отношенията си за Коледа. Мир на земята, момичета.

Фльор смачка вестника и го хвърли в кошчето.

* * *

Тъкмо затвори телефона на поредния писател, когото не желаеше да представлява, когато Уил О’Кийф промуши глава през процепа на вратата.

— Имаме голям проблем. Вчера ми се обади Оливия Крайтън, за да ме скастри, задето не е получила покана за откриването. Аз й изпратих други и не се замислих повече за това, докато преди час не ми се обади Аделаида Ейбрамс със същото жалване. Фльор, проверих всичко. Никой не е получил поканата си.

— Това е невъзможно. Изпратихме ги преди векове.

— И аз така мислех – въздъхна Уил, а изражението му стана още по-мрачно. – Току-що говорих с Риата. Тя ги оставила в отворена кутия върху бюрото си. Когато се върнала от обяд в деня, в който смятала да ги пусне по пощата, ги нямало. Решила, че аз съм ги изпратил. За нещастие, не ме е попитала и не е проверила.

Фльор се отпусна в коженото кресло и се опита да се съсредоточи.

— Искаш ли да се обадя на всички? – попита той. – Ще обясня какво се е случило и ще ги поканя по телефона. Или може би трябва да преместим датата? Останаха само четири дни.

Но Фльор вече бе взела решение и поклати глава.

— Никакви телефонни обаждания и никакви обяснения. Приготви нови покани, които да се доставят днес следобед на ръка с цветя от Роналдо Майя. – Щеше да струва цяло състояние, но ако се опиташе да обясни, само щеше да изглежда некомпетентна. – За да не се притеснявам, моля те, провери всичко останало. Да сме сигурни, че няма други пропуски.

Уил се върна след десет минути и още преди да отвори уста, Фльор разбра, че носи лоши новини.

— Някой се е обадил миналата седмица във фирмата за кетъринг и е анулирал договора. Те са ангажирани за друго парти на нашата дата.

— Страхотно – промърмори Фльор. – Просто страхотно.

Разтри очи и прекара остатъка от следобеда да търси нова фирма за кетъринг.

През следващите четири дни работи до пълно изтощение, през цялото време очаквайки нова катастрофа. Нищо необичайно не се случи, но тя не можеше да се отпусне и следобеда преди откриването нервите й бяха опънати до скъсване. Тя излезе за бърза среща с новия си кастинг агент. Когато се върна, изплесканият със сажди Уил я посрещна на входа.

— Имахме пожар.

Стомахът й се сви.

— Някой пострадал ли е? Колко големи са щетите?

— Можеше да бъде и по-зле. Двамата с Дейвид бяхме в коридора и усетихме дима откъм сутерена. Грабнахме пожарогасителя и угасихме пламъците, преди да се стигне до сериозни поражения.

— Ти добре ли си? Къде е Дейвид?

— И двамата сме добре. Той се почиства.

— Слава богу! Как е започнал пожарът? Какво е станало?

Той изтри с опакото на ръката си черното петно върху бузата.

— По-добре сама да видиш.

Докато го следваше към сутерена, тя потрепери при мисълта какво можеше да се случи, ако пожарът бе избухнал вечерта, когато къщата е пълна с хора. Уил посочи към счупения прозорец, точно над купчина обгорели греди, която предприемачът още не бе наредил на работниците да разчистят. Фльор приближи и подритна счупените стъкла с върха на обувката си.

— Прозорецът е счупен отвън.

— Бях тук тази сутрин – каза Уил – и нямаше нищо леснозапалимо. Никакви кутии от бои, терпентин, нищо подобно. Навярно неколцина хулигани са счупили прозореца и са хвърлили нещо вътре.

Само че беше пет следобед, а по това време по улицата не се мотаеха хулигани.

— Проветри долу, а аз ще оправя горе – заръча му тя.

След час обгорените греди бяха изнесени, а кабинетът напръскан с „Опиум“, за да се замаскират евентуалните следи от дима. Когато Уил си тръгна, за да се облече за партито, тя го спря.

— Много съм благодарни на теб и Дейвид за това, което направихте. Радвам се, че никой не е пострадал.

— Не сме сторили нищо особено – усмихна се Уил, закопча последното копче и се извърна към вратата, но внезапно си спомни нещо. – О, забравих… докато те нямаше, пристигнаха цветя за теб. Риата ги натопи във вода. Каза, че нямало картичка.

Фльор отиде в кабинета си. Цветята бяха поставени във висока хромирана ваза върху бюрото й.

Една дузина бели рози.

* * *

Фльор се спря по средата на извитата стълба и се усмихна на гостите. Беше се събрала интересна смесица от представители на развлекателната индустрия и медиите, както и с достатъчно известни лица, за да са щастливи репортерите и фотографите, поканени от Уил. Мишел бе надминал себе си с тясната копринена светло бежова рокля с дълги ръкави, която бе сътворил за нея. Корсажът бе украсен с макове, извезани с миниатюрни кафеникаво златисти мъниста. По настояване на брат си тя бе събрала косата си в нисък кок, прикрепен на тила с дървени китайски пръчици, украсени със скъпоценни камъни. Бляскавото момиче в пълния си блясък.

Джаз квартетът на балкона приключи с изпълнението си. Тълпата постепенно притихна и всички погледи се впериха в нея. Тя почерпи от старите уроци по актьорско майсторство и се престори, че подобни изяви за нея са ежедневие.

— Добре дошли, всички, на официалното откриване на агенцията за мениджмънт на знаменитости „Фльор Савагар Асошиейтед“.

Гостите я аплодираха учтиво, но тя видя скептицизма по лицата им. Представи им Уил и Дейвид, после заговори ентусиазирано за бандата на Саймън и новата роля на Оливия Крайтън в „Заливът на дракона“. Накрая даде знак на Мишел да се присъедини към нея на стълбите.

— С прискърбие съобщавам, че моят талантлив брат Мишел Савагар ще сподели невероятните си модели със света през ноември, когато ще покаже първата си колекция. – Бе привлякла вниманието на женската част от присъстващите и този път аплодисментите бяха много по-ентусиазирани. – За съжаление, това означава, че аз вече няма да съм най-важният му клиент.

— Ти винаги ще бъдеш най-важната за мен – изрече Мишел със силен акцент, което щеше да я разсмее, ако тъкмо тя не бе настояла да изтъкне френските си корени.

Репортерите дращеха трескаво в бележниците си, а джаз квартетът отново засвири. Мишел бе заобиколен от доброжелатели.

Фльор се пресегна да вземе висока чаша с шампанско, когато се приближи Киси.

— Добра работа, Фльоринда. Представи всичките си клиенти, с изключение на мен.

— За теб имам други планове, съкровище. Както отлично знаеш.

Киси откъсна с мъка взор от един секси музикален продуцент.

— Оливия Крайтън не спира да говори за новата си роля в „Заливът на дракона“, а тя дори не е главната. Освен това участва само в шест епизода.

— Хващам се на бас, че щом приключи с участието си в този сериал, следващата й роля ще е главна. – Фльор отпи от шампанското. – Вечерните сапунки събират голяма публика, а тя е идеална за телевизията. Смятам, че може да стане втора Джоан Колинс.

Беше й отнело цял месец, за да убеди продуцентите на „Заливът на дракона“ да прослушат Оливия, а след това още няколко дни да убеди самата Оливия, че това страхотно предложение е много по-малко унизително, отколкото рекламата за луксозните жилищни кооперации във Флорида. Но щом продуцентите чуха изпълнението й, веднага й дадоха ролята. Парите не бяха много, но следващия път Фльор щеше да оправи и този проблем. Оливия беше зряла, сексапилна красавица с изискани маниери, която привличаше симпатиите на жените на средна възраст, и Фльор бе готова да се обзаложи на всичко, че не след дълго рейтингът на сериала ще скочи.

Сексапилният музикален продуцент изчезна и Киси най-после насочи цялото си внимание към Фльор.

— Тази вечер си неотразима. И малко заплашителна.

— Наистина ли? Защо смяташ така?

— Приличаш ми на „другата жена“ от филмите. Изтънчената красавица блондинка, кралицата на гаднярките, която се опитва да отмъкне любимия на розовобузестата добра героиня.

— Супер – рече на глас Фльор, а наум додаде: „Една красавица блондинка, при това кралицата на гаднярките, не се тревожи за малките неща в този живот. Или за големите – като например Алексей Савагар, който се опитва да я съсипе“.

Тя бе казала на Киси и Мишел за пожара, но не бе споменала, че Алексей е замесен. От мига, в който Белинда се бе появила в галерия „Орлани“, Алексей си играеше на котка и мишка с нея. Липсващите покани бяха първото напомняне за желанието му да й отмъсти, а днес следобед бе потвърдил сериозността на намеренията си.

— Видя ли Мишел и Саймън? – смушка я Киси.

— Разочароваха ме.

С огромния си ръст и бръснатата глава Саймън беше най-забележителният мъж сред гостите, но очевидно не и за Мишел.

— И двамата имат такъв лош вкус за мъже – продължи Киси. – Предполагам, че не бива да се изненадваме, задето не си обръщат внимание един на друг.

— Онзи дребен глупак Деймън не се отделя от Мишел.

— Мишел и Саймън са страхотни – намръщи се Киси. – Изкушението да се заема с малко сватовничество е почти неустоимо.

Фльор наблюдаваше как Мишел се засмя на нещо, което Деймън каза.

— Не е наша работа.

— Права си.

— Мишел не се бърка в личния ми живот и аз му дължа същото.

— Ти си добра сестра.

— Какво ще кажеш за една вечеря в интимен кръг?

— Точно същото мислех и аз.

След като уреди този делови проблем, Киси огледа тълпата.

— Не ми ли каза, че си поканила Чарли Кинканун?

Въпросът бе зададен с нехаен тон, но Фльор не беше вчерашна.

— Ъхъ.

— Е, как мислиш, ще дойде ли?

— Не съм сигурна. Ти не си ли говорила с него?

— През последните две седмици не съм.

— Някакви проблеми?

Киси сви рамене.

— Предполагам, че е гей или нещо не е наред.

— Само защото един прекрасен мъж не ти обръща внимание, не означава, че е гей.

— Едва ли може да се нарече прекрасен.

— Изглежда, Кристи Бринкли не смята така. Явно за нея е прекрасен, защото чух, че двамата се срещат.

Беше подло да лъже най-добрата си приятелка, но след като Киси не желаеше да приеме Чарли Кинканун на сериозно, Фльор реши, че целта оправдава средствата.

— Кристи Бринкли! – изпухтя Киси възмутено. – Че тя стърчи една глава над него.

— Зад учената и богата фасада на Чарли се крие един много самоуверен мъж. Не мисля, че се интересува особено от подобни дреболии като ръст и тям подобни.

— Наистина не ми пука – заяви Киси пренебрежително. – Освен това никога не съм намирала Кристи за чак толкова привлекателна.

— Да бе. Какво чак толкова привлекателно има в някой с идеални черти на лицето и великолепно тяло?

— Мислиш, че си го заслужих, нали?

— О, да.

— Не съм влюбена в него, така че изтрий това самодоволно изражение. Чарли не проявява романтичен интерес към мен. Ние сме приятели.

Уил отмъкна Фльор, за да поговори с един репортер, преди тя да посъветва приятелката си да престане с глупостите. След като свърши с позирането пред фотографите, Фльор се натъкна на Шон Хауъл, който определено не присъстваше в списъка с гостите. На трийсет някогашният тийнейджърски идол не беше толкова красив както на двайсет и две, когато Фльор бе принудена да излиза с него на срещите, уредени от Белинда. Оттогава кариерата му вървеше само надолу и се носеха слухове, че дължи четвърт милион на данъчните.

— Здравей, прекрасна. – Той подмина бузата й и се насочи към устата. Езикът му бръсна горната й устна. – Нямаш нищо против двойка непоканени да се появят на партито ти, нали?

До тях блесна светкавица на фотоапарат.

— Очевидно не.

— Хей, това е бизнес, нали? – Той плъзгаше ръка по гърба й, като някой гимназист, проверяващ дали момичето носи сутиен. – Чух, че си търсиш клиенти, а аз тъкмо се оглеждам за нов агент, така че може би ще се договорим.

— Не мисля, че идеята е добра. Едва ли ще се получи. – Фльор понечи да се изсули покрай него, когато внезапно я обзе ужас. – Какво имаше предвид с „двойка непоканени“?

— Белинда те очаква в кабинета ти. Помоли ме да ти кажа.

За миг Фльор се изкуши да напусне собственото си парти, но тя повече нямаше да бяга, а това не беше нещо, което можеше да отложи или избегне.

* * *

Белинда стоеше с гръб към вратата и разглеждаше литография на Луиз Невелсон, която Фльор бе купила с печалбите от продажбите на паладия. Докато младата жена се взираше в дребничкия изправен гръб на майка си, в очите й запариха сълзи и остра болка прониза сърцето й. Тя си припомни как се хвърляше в прегръдките на Белинда, когато се появяваше пред вратите на манастира, как заравяше лице в нежната извивка на шията й. Белинда беше нейната героиня. Тя я защитаваше от монахините, казваше й, че е най-прекрасното момиче на света.

— Извини ме, бебче – промълви Белинда, без да откъсва поглед от литографията. – Зная, че не ме искаш тук.

Фльор седна в креслото зад бюрото, използвайки строгия му внушителен вид, за да се защити от нахлулите болезнени чувства, които я караха да изтича през стаята и да прегърне силно тази, която някога обичаше най-много от всички на света.

— Защо си дошла?

Белинда се извърна. Носеше синя рокля с богат набор волани и атлазени обувки със средно високи извити токчета, привързани със синя панделка около глезените. Тоалетът бе твърде младежки за четирийсет и пет годишна жена, но й стоеше идеално.

— Опитах се да стоя далеч от теб. Откакто видях белите рози онази вечер в галерия „Орлани“… Но повече не можах да издържа.

— Какво означават за теб розите?

Пръстите на Белинда зашариха непохватно по закопчалката на вечерната й чантичка, украсена със скъпоценни камъни. Успя да я отвори и извади цигара.

— Никога не биваше да унищожаваш онзи „Роял“. – Извади златна запалка и я щракна с треперещите си пръсти. – Алексей те мрази до смърт.

— Не ми пука. – Фльор се прокле заради пресекливата нотка в гласа си. – Алексей не ми е никакъв.

— Исках да ти кажа – промълви Белинда тихо. – Никога няма да узнаеш колко пъти исках да ти кажа кой е истинският ти баща. – Погледът й се зарея невиждащо през стаята. – Ние живяхме заедно три месеца в „Градините на Аллах“. Ерол Флин беше велика звезда, Фльор. Безсмъртен. Ти толкова много приличаш на него.

Фльор удари силно с длан по бюрото.

— Как си могла да ме лъжеш? През всичките тези години! Защо не ми каза истината, вместо да ме оставиш да се измъчвам с въпроса защо баща ми не ме иска, защо ме е отпратил далеч от дома?

— Защото не исках да ти причиня болка, бебче.

— Лъжите ти ми причиниха много по-голяма болка, отколкото истината някога би могла. През цялото време мислех, че аз съм виновна, задето Алексей ме е пропъдил от семейството ми.

— Но, бебче, ако ти бях казала истината, ти щеше да ме намразиш.

Майка й изглеждаше толкова крехка и безпомощна, че Фльор нямаше повече сили да я гледа и слуша. Опитваше с всички сили да се овладее.

— Защо Алексей те е изпратил при мен? Зная, че той го е направил.

Белинда издаде тих и нервен смях.

— Защото той смята, че моето присъствие ще ти навреди. Не е ли глупаво, бебче? Когато видях розите онази вечер в галерията, разбрах, че той е искал да дойда при теб. Затова се постарах да стоя по-надалеч.

— До тази вечер.

— Опитах с всички сили. Повече не можах да издържа. Трябваше да разбера дали можем да започнем отново. Толкова много ми е мъчно за теб, бебче.

Фльор доби сурово изражение и впери студен поглед в Белинда. Майка й постепенно се сви и сведе унило глава.

— По-добре да си вървя. Внимавай с Алексей. – Отправи се към вратата. – И запомни. Никога не съм искала да ти причиня зло или да те нараня. Обичам те прекалено много.

Дори след толкова време Белинда не разбираше, че това, което бе сторила, бе грешно. Фльор вкопчи ръце в ръба на бюрото.

— Ти се държа като сводница.

Белинда се смути.

— Мъжът беше Джейк Коранда, бебче. Никога нямаше да те дам на друг.

Поколеба се за миг, после се измъкна през вратата.

* * *

Когато и последните гости си тръгнаха, Фльор бе напълно изтощена, но откриването на агенцията беше огромен успех и си струваше всеки напрегнат и уморен мускул. Младата жена пристъпи в преддверието и мина през вратата, която отделяше жилищните помещения в задната част на къщата. Улови уханието на евкалипт, разнасящо се от плетените кошнички – единствената декорация, която в момента позволяваше банковата й сметка. Влезе в дневната, включи лампите и се свлече върху дивана втора употреба. Красивата покривка с ресни едва скриваше избелялата протрита дамска, но тишината и спокойствието в стаята отнеха част от напрежението й. Зарея поглед през високите два етажа прозорци с метални рамки, доставени от стара текстилна фабрика в Нова Англия, към дворчето с малка градина. Дори през зимата беше красива с приличащите на дантела преплетени голи клонки и вечнозелените стъбла на пираканта с яркооранжеви плодове, катерещи се по високите тухлени стени. Някой ден тази почти празна стая щеше да се превърне в истински рай. Фльор си представяше уютна комбинация от скъпи мебели от орехово дърво, дебели ориенталски килими и старинни масички, украсени с цветя.

Дневната на втория етаж беше открито таванско помещение, оградено от перила. Фльор отиде до тях и погледна надолу към кухнята и къта за хранене. Върху изтърканите тухлени плочки на пода бе поставена стара маса от черешово дърво, подарък от Мишел за новия й дом. Сега около нея бяха подредени разнородни столове, но някой ден на тяхно място щеше да има старинни дървени столове с високи облегалки и ръчно тъкани килими по пода.

Угаси лампите в дневната и се отправи към спалнята. Пътьом свали ципа на роклята и я изхлузи. Само по сутиен и къси сатенени шортички тя прекоси голия под на стаята и отвори вратите на дрешника. Най-красивите дрехи висша мода в Ню Йорк бяха наблъскани в спалня, обзаведена само с един скрин с чекмеджета от гаражна разпродажба, скърцащ стол и двойно легло с липсваща табла откъм главата. Запали лампата в дрешника и окачи роклята. Докато се взираше в прекрасните дрехи, които Мишел бе създал за нея, свали китайските пръчици от косата си. Разтърси глава и периферното й зрение улови нещо. Фльор ахна и рязко се извърна.

Джейк лежеше заспал на леглото й.

Размърда се, вдигна ръка и закри очи.

— Нужно ли е да вдигаш толкова шум?

Изящните пръчици се изплъзнаха от пръстите й. Тя се отправи към леглото с гневни крачки и развята коса.

— Какво правиш тук? Махай се! Как влезе? Кълна се…

— Твоята секретарка ме пусна – прозина се той. – Тя мисли, че съм по-добър актьор от Боби де Ниро.

— Не си. Умееш единствено да се зъбиш и да присвиваш зловещо очи. – Отметна кичур от лицето си. – И нямаш право да пускаш в ход евтиния си чар, за да омайваш секретарката ми. – Първо пожара в сутерена, после Белинда, а сега и това. Тя изрита ядно матрака. – Махай се от тук! Това е моята къща.

Той включи нощната лампа и тялото й – същото тяло, което отказваше да откликне на всеки един от мъжете, с които бе излизала – сега се пробуди. При все че бе обръснал мустаците и се бе подстригал, откакто се срещнаха на партито на плажа, Джейк не изглеждаше по-цивилизован. Беше груб, мъжествен и безкрайно желан.

Неканеният гост се подпря на лакът и на свой ред я огледа внимателно. Фльор изведнъж си спомни, че стои пред него само по оскъдно бельо – златист изрязан сутиен и къси сатенени шортички. Той потри ъгълчето на устата си.

— Всичкото ти бельо ли е такова?

— С изключение на бонбоненорозовите ми бикини. А сега разкарай задника си от леглото ми.

— Може би ще наметнеш някоя роба? Фланелена, миришеща на пържен бекон?

— Не.

Джейк седна и спусна дългите си крака от ръба на леглото.

— Разбирам, че си бясна, задето не се появих на приема ти, но подобни изяви не са ми по вкуса. Все пак беше мило, че ме покани.

— Не съм те канила.

Сигурно Уил бе проявил самоинициатива. Тя грабна халата си, метнат на стола до леглото, и напъха ръце в ръкавите.

Погледът на Джейк се плъзна лениво по нея.

— Прекалено късно ли е да размисля за пържения бекон?

Фльор си спомни думите на Киси за студените русокоси красавици, кралиците на гаднярките. Скръсти ръце пред гърдите и се опита да влезе в образа.

— Какво искаш?

— Имам делово предложение за теб, но явно ти не си в настроение за разговори. – Джейк се изправи и се протегна. – Можем да го обсъдим утре сутринта, докато ми приготвяш закуската.

— Какво делово предложение?

— Утре. Къде ще ме настаниш за през нощта?

— Върху пейката в парка.

Той отново се отпусна на леглото.

— Благодаря, но тук е по-удобно. Хубав твърд матрак.

Фльор го удостои с най-смразяващия си поглед, докато отчаяно се опитваше да измисли как да се справи със ситуацията. Колкото и да й се искаше, не можеше да пренебрегне приказките му за деловото предложение, а очевидно тази вечер той нямаше намерение да навлиза в подробности.

— Можеш да се настаниш в стаята в дъното на коридора – тросна се тя. – Леглото сигурно ще е малко късо за теб, а матракът е на буци, но ако удариш по стената, плъховете едва ли ще те обезпокоят.

— Сигурна ли си, че няма да се чувстваш самотна тук?

— О, съвсем не. Нямам търпение най-после една вечер да спя сама за разнообразие.

Очите му се присвиха.

— Извинявай, че нарушавам навиците ти и явно няма да попълня списъка ти от завоевания.

— Не се притеснявай – усмихна се тя. – Едно момиче от време на време се нуждае от пълноценен сън, за да е свежо и красиво.

Това му затвори устата и той я остави сама.

Фльор отиде в банята и пусна водата, за да измие лицето си. Какво делово предложение имаше наум? Нима бе възможно той да иска да го представлява? Само при мисълта сърцето й учестено заби. Присъствието на Джейк Коранда в списъка й с клиенти щеше тутакси да й придаде стабилност и надеждност. И всичките й тревоги за бъдещето на агенцията ще изчезнат като с магическа пръчка.

Фльор побърза да слезе от облаците. Една установена суперзвезда едва ли ще наеме нова агенция по мениджмънт само защото собственичката на въпросната фирма някога му е била любовница. Освен ако не изпитваше угризения и не се опитваше да изкупи вината си.

Малко вероятно. Тя изплакна лицето си и се протегна за кърпата. И все пак… ако спечели Джейк за клиент, щеше да направи гигантска крачка към целта си „Фльор Савагар Асошиейтед“ да стане водеща агенция в мениджмънта на развлекателния бизнес.

Най-смелата, най-бързата, най-силната…

* * *

На следващата сутрин Фльор се събуди късно от аромата на прясно сварено кафе, разнасящ се от кухнята. Навлече най-стария си сив анцуг и върза косата си на опашка. Когато влезе в кухнята, завари Джейк да седи зад дървената маса с протегнати крака и да отпива от чашата с кафе. Тя отиде до хладилника и си наля портокалов сок. Трябваше да изиграе тази игра без грешки.

— Аз ще препека филийки, ако ти се заемеш с яйцата.

— Сигурна ли си, че можеш да се нагърбиш с подобна тежка и отговорна задача? Доколкото си спомням, готвенето не е сред най-добрите ти умения.

— Тъкмо заради това ти ще приготвиш яйцата. – Тя извади картон с яйца и го остави върху плота заедно с купа от неръждаема стомана. После грабна един грейпфрут, сложи го върху кухненската дъска и го разполови с един замах.

— Внимавай с ножа.

— Упражнявам се за по-големи и по-хубави неща. – Посочи към долното чекмедже. – Ако Птичаря Калибър се нуждае от престилка, може да намери там. Не обръщай внимание на розовите къдрички.

— Ти си истинско съкровище.

Нито един от двамата не проговори, докато не се настаниха един срещу друг край дървената маса. Фльор едва смогваше да преглъща препечената филийка. На ярката дневна светлина идеята той да подпише договор с нея изглеждаше още по-далечна и невероятна, но тя трябваше да знае със сигурност. Отпи от кафето.

— Ти нямаше ли безбожно скъпа къща някъде във Вилидж?

— Да, но там твърде много хора ме притесняват, затова понякога изчезвам. Това е едно от нещата, за които исках да поговоря с теб. Дали можем да уредим нещо за твоя таван?

— За моя таван?

— Секретарката ти ми го показа снощи, докато ме развеждаше из къщата. Мястото е супер – уединено, самостоятелно. Нуждая се точно от това, за да се скрия за известно време, докато работя. Място, където на никой няма да му хрумне да ме търси.

Фльор не можеше да повярва на ушите си. Джейк не я искаше за свой агент. Искаше я за хазайка! Разочарованието я задави. Тя хвърли салфетката.

— Нима толкова си свикнал хората да ти целуват задника, че си мислиш, че и аз ще се строя на опашката? – Стана от стола и посочи към вратата. – Няма да живееш в моята къща. Никога. А сега се измитай от тук! Писна ми да ти гледам физиономията.

Той запрати препечената триъгълна филийка в чинията.

— Ще го приема като „може би“.

— Не ми се прави на умник. Ти си…

— Позволи ми да довърша. Снощи ти казах, че имам за теб делово предложение. Седни и хапни от тези превъзходни бъркани яйца, докато говорим.

Тя седна, но не докосна яйцата.

Джейк избута чинията си и изтри устни със салфетката.

— Повече не мога да продължавам така. Снимките на филма за Калибър приключиха и аз си вземем шест месеца отпуск, за да започна отново да пиша. Ако сега не преодолея творческия блокаж, никога няма да успея. Искам ти да ме представляваш.

Фльор едва не хлъцна от изненада. Сигурно не бе чула правилно! Той искаше тя да му бъде агент? Изпълни се с въодушевление. Тяхното минало можеше да превърне това в най-трудното предизвикателство, пред което се бе изправяла, но тя бе достатъчно силна, за да се справи. С усилие овладя вълнението си.

— Ще се радвам да те представлявам. Зная, че мога да облекча живота ти. Както вече навярно си чул, аз предлагам пълен мениджмънт за елитна група клиенти. Мога да водя всичките ти дела, целия ти бизнес, юридическите въпроси, преговорите за филмите, рекламата…

— Имам добър екип, който отлично се справя с всичко това – прекъсна я Джейк нетърпеливо.

Фльор застина.

— Тогава какво точно ми предлагаш?

— Искам да се грижиш за всичко, което пиша.

Тя го зяпна слисано.

— Няма що, голяма работа.

— Ако искаш името ми да е в списъка с клиентите ти, това е единственият начин.

— Но ти не си написал нищо след „Затъмнението“! – Едва се сдържаше да не се разкрещи. – Името ти в списъка с моите автори няма да ми спечели нищо, освен присмех. – Грабна чинията си и я понесе към умивалника.

— Ти си виновна за творческия ми блокаж, хлапе. Сега ще се наложи да ме отблокираш.

Чинията се счупи, когато я тръшна в умивалника.

— Защо постоянно го повтаряш?

— Проблемът започна, след като ти се появи в живота ми.

— Това не е отговор.

Столът му изскърца.

— Това е единственият отговор, който ще получиш.

Тя дори не се опита да прикрие гнева си.

— И как се предполага, че ще те „отблокирам“? Легнала по гръб?

— Ако това е начинът, нямам нищо против.

Преди да успее да метне нещо по него, той отиде до кафеника.

— Нуждая се от помощ, за да започна отново да пиша. Не зная какво се обърка, но се случи, докато снимахме „Затъмнението“.

Фльор хвърли счупената чиния в кошчето за боклук.

— Ти нямаш нужда да пишеш. Сигурна съм, че имаш достатъчно пари.

— Писането е моята истинска работа, цветенце. Актьорската игра е забавна и ме направи богат, но писането е моят живот, то ме кара да дишам. – Извърна се, сякаш дори това малко признание по някакъв начин го бе компрометирало. – Няма да ти се пречкам. Нуждая се единствено от уединение. И не е нужно да ти го казвам, но ако отново започна да пиша, твоята агенция ще спечели тлъст хонорар.

— Това е едно доста голямо „ако“. И защо трябва да пишеш в моята къща?

— Просто трябва – бе лаконичният отговор на въпроса й.

Все същият стар Джейк. Подмамваше я, разкривайки малка част от себе си, после бързаше да се затвори, преди да е успяла да надникне по-дълбоко. Но въпреки всевъзможните злъчни мисли, препускащи в главата й, Фльор знаеше, че я бе хванал натясно. Беше длъжна да се възползва от шанса, независимо от рисковете, които съвсем ясно съзнаваше. Сега съжаляваше за историите, които бе подшушнала на вестникарите за тях двамата… Представяше си хорските ехидни насмешки, ако се разчуе, че тя се бе ангажирала да представя писател, който вече не пишеше. Всички щяха да кажат, че Джейк й позволява да използва името му, защото спят заедно. Щяха да изтъкнат, че той не й се доверява достатъчно, за да й повери филмовата си кариера, а само писателската, която отдавна е пропаднала. Щеше да изглежда като жена, опитваща се да прави бизнес от спалнята.

Ами ако му помогне да започне отново да пише? Ако успее да пробие през творческия блокаж и Коранда напише нова пиеса? Тогава нямаше защо да се тревожи за слуховете, нито че парите й са на привършване. Това беше игра, която си заслужаваше риска. В същото време трябваше да внимава, за да не заплати твърде висока лична цена, ако отново се забърка с мъжа, който толкова дълбоко я бе наранил.

* * *

Слуховете тръгнаха два дни по-късно, но не за Джейк. В понеделник следобед Фльор тъкмо излизаше от офиса за срещата с нов талантлив певец, когото се надяваше да привлече за клиент, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се вицепрезидентът на една телевизионна компания, когото познаваше.

— Носи се един слух, за който мисля, че трябва да знаеш – рече той. – Някой усърдно напомня на хората за онези договори за реклама, които наруши, когато избяга от страната.

Фльор разтри очи и се опита да се престори, че новината не я бе разтревожила.

— Това са стари работи. Нямат ли за какво по-интересно да клюкарстват?

— Но е лош пиар за жена, която започва бизнес, основан върху доверието на клиента.

Не беше нужно да й го обяснява. Намекът бе ясен. Щом е нарушавала договори веднъж, неминуемо пак ще го направи. Сещаше се само за една причина тези истории да изплуват точно в този момент. Алексей бе направил следващия си ход.

Младият певец не се появи на срещата и не й бе трудно да отгатне защо. Влизаше в офиса, когато телефонът отново иззвъня. Този път се обаждаше Оливия Крайтън.

— Чух някои ужасни истории за теб, Фльор. Сигурна съм, че никоя не е вярна, и ти знаеш колко те обичам, но след това, което се случи с бедната Дорис Дей и всичките й пари, сама разбираш, че човек трябва да бъде много внимателен. Не желая да се чувствам несигурна.

— Напълно те разбирам. – Фльор си помисли за шестте старинни кристални чаши „Бакара“ и касата с отлежало бяло бургундско, което Оливия й бе изпратила само преди седмица, за да отпразнуват сключването на договора за „Заливът на дракона“. Сега празненството бе приключило. Уговори на Оливия среща за обяд, за да се запознае с Дейвид Бенис. С кожените кръпки на лактите и ароматната си лула той излъчваше повече стабилност от всеки друг и Фльор се надяваше, че ще може да успокои Оливия. Ала докато вървеше към кабинета на Дейвид, я загриза вината, че отново използва някой друг да реши проблемите й.

* * *

Вечерта на същия ден тя откри Мишел на втория етаж на преустроена фабрика в Астория, където уморените шивачки работеха върху моделите от колекцията му. Оставаха му по-малко от седем седмици и той бе изтощен до крайност от напрежението да приготви всичко навреме. Фльор не искаше да увеличава тревогите му, но повече не можеше да отлага. Трябваше да му каже какво става. Алексей несъмнено вече бе разбрал колко важен бе за нея успехът на колекцията на Мишел и не й бе нужна кристална топка, за да се досети коя ще е мишената на следващия му удар.

Мишел оправи шала, който бе вързала около врата на бялата кашмирена права рокля. Трябваше да се вдигне на пръсти, тъй като тя бе с обувки с токчета, които бяха станали неотменна част от деловия й гардероб, откакто бе осъзнала, че ръстът й понякога беше в нейна полза. Разказа му за изчезналите покани и пожара. Мишел я изслуша мълчаливо. Когато свърши, тя стисна ръката му.

— От тази вечер ще наема двайсет и четири часова охрана на шивашкото ателие.

Мишел бе толкова измъчен, че приличаше на болен.

— Наистина ли мислиш, че ще посегне на моделите?

— Сигурна съм. Като унищожи моделите, преди да си ги показал, ще нанесе възможно най-голямата вреда.

Брат й огледа помещението.

— Ако отстраним тази заплаха, той ще измисли нещо друго.

— Зная. – Фльор потърка бузата си. – Да се надяваме, че ще се отегчи. Но няма кой знае какво повече да направим.

* * *

Няколко дни след партито Джейк се нанесе на тавана, но през първата седмица не прекара много време там. Вместо това предпочете да остане в къщата си във Вилидж и да присъства на репетициите на новата постановка на една от старите му пиеси. Късно една вечер Фльор се унасяше в сън, когато чу стъпките му. Два дни по-късно до слуха й достигна шума на течаща вода, но не и потракването на пишеща машина.

За неин ужас, опасенията й се потвърдиха – плъзнаха слухове, че тя представлява Джейк в засега несъществуващите, бъдещите литературни начинания. Последното, което искаха агентите в офиса му на Западния бряг, беше тя да успее там, където те се бяха провалили, и Фльор подозираше кой е източникът на информацията. Това, както и продължаващите истории за нарушените договори, докато беше модел, подкопаваха малкото доверие, което бе успяла да изгради. Утвърден актьор и изгряващ млад писател, с които бе на път да сключи договор, се отказаха, а Оливия ставаше все по-капризна. През втората седмица на октомври Джейк започна да прекарва повече нощи на тавана, но Фльор нито веднъж не го видя, нито чу тракането на пишеща машина. Придържайки се към теорията, че физическите упражнения влияят добре върху творческото въображение и поне щяха да го изкарат сутрин от леглото, тя започна да пъха бележки под вратата му, в които го канеше да потича заедно с нея. Една студена есенна утрин, три седмици след като сключиха споразумението да го представлява, го завари да я чака на стъпалата пред входа.

Беше облечен в сив спортен пуловер с емблемата на ЮКЛА, тъмносин анцуг и овехтели маратонки „Адидас“. Когато я видя, нацупената му долна устна се изви в усмивка и сърцето й обезпокоително подскочи. Когато беше на деветнайсет, се разтапяше само като го зърне, но сега отношенията им бяха строго делови и тя никога повече нямаше да позволи да се поддаде на чара му. Взе трите стъпала с един скок и затича покрай него.

— Никога ли не си чувала за разгрявка? – подвикна той след нея.

— Не ми е нужна. Вече съм разгряла. – Стрелна го с поглед през рамо. – Смяташ ли, че можеш да издържиш на темпото ми, каубой?

— Още не съм срещнал жена, която да ме надбяга – отвърна той самонадеяно.

— Сигурен ли си? Струва ми се, че напоследък доста си се омързеливил.

Той затича редом с нея.

— Едва ли може да се нарече мързел да играеш баскетбол три пъти седмично с градски тийнейджъри, които ме наричат „господин“.

Тя заобиколи една кална локва и се насочи на запад към Сентръл Парк.

— Изненадана съм, че можеш да се занимаваш с баскетбол в твоята напреднала възраст.

— Не мога. Коленете ме болят и повече не мога да скачам, затова обикновено ме вадят от игра още преди края на третата четвъртина. Те ме търпят само защото им купих екипите.

Докато заобикаляха един камион, блокирал тротоара, Фльор си спомни колко много харесваше умението на Джейк да се надсмива над себе си. След великолепното му тяло хуморът бе второто най-хубаво нещо у него. Тялото и откритата му мъжественост. И лицето му. Тя обичаше лицето му. Това, което не харесваше, бе манипулативното му поведение и двойствения му морал. Той я бе изкачил до върха на планината, а после я бе хвърлил безмилостно от там. Не биваше да предъвква миналото. Имаше да върши сериозна работа, а и достатъчно дълго го бе оставила на самотек.

— Откакто се нанесе, нито веднъж не съм чула тракането на пишеща машина над главата си.

— Не ме насилвай, става ли? – Лицето му тутакси доби затворено изражение.

Фльор се замисли за миг и реши да рискува.

— В събота вечер организирам купон. Искаш ли да дойдеш? – Вече се бе заела с подготовката на партито, което с Киси обсъждаха на откриването на агенцията, за да дадат възможност на Мишел и Саймън да се опознаят по-добре. Една приятна и весела компания можеше да помогне на Джейк да се отпусне. А и останалите щяха да го забавляват, така че нямаше да й се налага да се занимава с него.

— Извинявай, цветенце, но официалните вечери не са ми по вкуса.

— Това не е официална вечеря. Гостите сами готвят. Ще бъдат Мишел, Саймън Кейл и Киси. Поканих и Чарли Кинканун, но той ще отсъства от града.

— Наистина ли познаваш някого, който се казва Киси?

— Явно не си се запознал с нея на плажното парти на Чарли. Тя е най-добрата ми приятелка. Въпреки че… – Тя се поколеба. – Май е по-добре да не влизаш в тъмни стаи с нея.

— Интересен коментар за най-добрата ти приятелка. Ще имаш ли добрината да обясниш?

— Много скоро сам ще откриеш отговора. – Двамата профучаха покрай една жена, разхождаща двойка чихуахуа. – Размърдай се. Един от нас днес трябва да работи.

Известно време тичаха, без да разговарят. Накрая Джейк я погледна в лицето.

— Моят прес агент ми изпрати няколко изрезки от статии, които току-що прочетох. Оказва се, че двамата с теб сме били гореща двойка в нюйоркските клюкарски колонки в края на лятото.

— Наистина ли? – Онези колонки се бяха появили преди повече от два месеца. Фльор се чудеше кога ще го спомене.

— Не си достатъчно добра актриса, за да се направиш на невинна.

Разбира се, че съм.

Той се протегна и улови ръката й, принуждавайки я да спре.

— Ти си източникът на тези истории.

— Нуждаех се от публичност.

Гърдите му се повдигаха и спускаха под пуловера, докато се опитваше да успокои дишането си.

— Знаеш как се отнасям към личния си живот.

— Всъщност не съм нарушила светостта на личния ти живот, тъй като нито една от тези истории не е вярна.

Лицето му остана смръщено.

— Мразя евтините трикове.

— Колко забавно! Аз пък мислех, че ти си ги изобретил.

Устните му се стиснаха в сурова линия.

— Дръж името ми настрана от вестниците, Фльор. Смятай го за предупреждение. – Обърна се и пресече улицата.

— Аз не съм твой пресагент, забрави ли? – извика тя след него. – Представлявам само жалката ти литературна кариера.

Той не се обърна и ускори крачка.

* * *

За изненада на Фльор, Джейк дойде пръв на купона й в събота вечер. Почука на вратата точно в осем. Макар че бе сложила за всеки случай няколко бутилки мексиканска бира в хладилника, всъщност не го очакваше да дойде. Беше облечен в сравнително приличен тъмносив панталон и светлосива риза с дълги ръкави, от която очите му изглеждаха още по-наситено сини. Тикна в ръцете й пакет, увит в хартия за подаръци, и огледа вълнения й панталон с цвят на слонова кост и меднозлатистата копринена блуза.

— Ти някога изглеждаш ли зле?

Фльор измери с намръщен поглед пакета.

— Трябва ли да повикам сапьорския отряд?

— Престани да остроумничиш и го отвори.

Тя разгърна хартията и извади съвсем нов екземпляр на „Радостта от готвенето“.

— Точно за това си мечтаех.

— Знаех, че ще ти хареса.

Той я последва в кухнята и тя остави готварската книга върху плота. Въпреки ограничените си средства, Фльор бе доволна от уютната атмосфера. Излъска до блясък старата дървена маса и я украси в средата с хризантеми, топнати в нащърбеното глинено гърне, което бе открила в едно магазинче за стоки втора употреба. В същия магазин й продадоха с отстъпка комплект кърпи за чай на светлокафяво и масленозелено каре, които да използва като подложки за чинии. Джейк се приближи зад нея и тя долови аромата му на чиста риза и паста за зъби. Трепна, когато ръцете му повдигнаха косата й и докоснаха тила й малко под яката на блузата.

— Боже, колко си нервна. – Нещо малко и хладно се плъзна между гърдите й. Младата жена сведе поглед и видя синьо-зелено фуниевидно цвете от емайл, окачено на фина златна верижка. Миниатюрни диаманти проблясваха върху изящните листенца като утринна роса. Когато се извърна към него, зърна мярналото се за секунда върху лицето му нежно и уязвимо изражение. Настоящето избледня и за миг двамата сякаш се пренесоха във времето, когато всичко помежду им беше толкова леко и непринудено.

— Красиво е – промълви тя. – Не беше нужно…

— Не е кой знае какво. Това е грамофонче и отваря цветовете си рано сутрин. Забелязал съм, че утрото не е най-предпочитаното ти време от деня. – Той се извърна, слагайки край на момента.

Цветето се изплъзна от пръстите й. Само за миг бе позволила да отслаби бдителността си. Повече нямаше да се повтори.

— Защо не долавям никакви апетитни ухания? – попита той. – Трябва ли да се тревожа, че ще остана гладен?

— Готвачът още не е дошъл – отвърна Фльор с възможно най-безгрижен тон.

Като по поръчка, входният звънец иззвъня и тя забърза да отвори.

— Донесох моите ножове – оповести Мишел. Тази вечер беше облечен в панталон в цвят каки и синя тениска с дълги ръкави, върху чиято предница по диагонал бе пришита тясна мъжка вратовръзка на райета. Запъти се към кухнята. – Открих това прекрасно грозде в онова малко дюкянче на Канал Стрийт. Ходи ли на рибния пазар за камбалата, която ти поръчах да купиш?

— Тъй вярно, сър.

Докато оставяше торбата с продуктите върху плота, на

Фльор не й убягна колко уморен изглежда брат й и се зарадва, че е устроила това малко парти за него. Мишел забеляза Джейк.

— Мишел, сигурно помниш Джейк Коранда. Разоръжих го, преди да влезе, така че можеш свободно да го обиждаш.

Джейк се усмихна и се ръкува с Мишел.

Саймън пристигна след пет минути. Оказа се, че бе запален фен на филмите за Калибър и бе гледал всички до един. В нетърпението си да говори с Джейк, почти не забеляза Мишел. Мишел бе готов да се залови с готвенето и междувременно изреждаше на Фльор дългия списък от всички възможни гафове, за които той бе абсолютно сигурен, че ще провалят колекцията му. От гледна точка на сватовничеството вечерта не започваше особено обещаващо.

Появи се Киси и се насочи към кухнята.

— Извинявай, че закъснях, но Чарли ми се обади от Чикаго точно когато излизах.

— Значи, има напредък – заключи Фльор. – Поне отново си говорите.

— Мисля, че съм изгубила чара си. Каквото и да направя, той…

— Млъкна, щом видя Джейк, облегнат на плота. – Господи!

Фльор вдигна лъжичката, която Мишел бе изтървал.

— Киси, запознай се с Джейк Коранда. Джейк, представям ти Киси Сю Кристи.

Кръглите сини очи на Киси се ококориха, а яркочервените й устни се разтвориха, докато се взираше прехласнато в Джейк, чието лице разцъфна в широка усмивка. Киси приличаше на неустоимо детско лакомство.

— Удоволствието е мое – отрони тя и му отправи сладката си глуповата усмивка „как-ти-е-името-моряче“, а Джейк се изду като петел.

Фльор би трябвало да се развесели. Вместо това се почувства отново на тринайсет, стърчаща над останалите момичета, непохватна и тромава, със синини на лактите, превързани колене и лице, твърде голямо за тялото й. Киси, от друга страна, бе въплъщение на момчешките еротични сънища. Не след дълго двамата с Джейк вече правеха заедно салатата, докато Саймън се изживяваше като барман. Фльор се опитваше да смаже змийската глава на ревността, докато помагаше на Мишел да приготви едно от коронните си блюда – риба с грозде със сос от вермут и прясно масло.

Когато Джейк и Саймън се впуснаха да обсъждат коне, Киси се промъкна до Фльор.

— На живо е още по-секси, отколкото на екрана. Този мъж може да сложи в малкия си джоб всички мускулести красавци на земята.

— Зъбът му е крив – тросна се Фльор.

— Обзалагам се, че останалото не е.

* * *

Всички, освен Фльор, отлично се забавляваха. Мишел и Саймън най-после се впуснаха в оживен разговор, докато се наслаждаваха на великолепната камбала на Мишел, а когато панерчето с хляб за втори път обиколи масата, двамата вече изреждаха любимите си ресторанти. Не след дълго се договаряха непринудено да посетят едно модно заведение в Ийст Вилидж. Киси се опита да улови погледа на Фльор, за да се поздравят с победата, но тя се престори, че не забелязва.

Киси и Джейк си разменяха шеги, сякаш се познаваха от години. После започнаха да си тананикат песните на един нов певец, когото и двамата харесваха. Фльор се питаше заядливо защо просто не си легнат и не приключат с глупостите.

Когато дойде време за десерта, Фльор извади ореховата торта, която бе купила същия следобед от любимата си пекарна. Всички останаха във възторг, но тя едва успя да преглътне една хапка. Предложи да пият ирландското кафе в дневната. Киси седна на дивана. Обикновено Фльор щеше да седне до нея, но сега грабна една от големите възглавници за под, за да остави дивана свободен за Джейк, който не пропусна да се настани до Киси.

Всички, освен домакинята, се впуснаха в дискусия за най-добрите рок банди на всички времена. Тя се чувстваше толкова нещастна, че в стомаха й се образува лепкава буца, която нямаше желание да анализира отблизо. Киси й се усмихна съчувствено. Фльор извърна глава.

Приятелката й се прокашля.

— Фльоринда, ти ми каза, че ще ми дадеш назаем ахатовите си обеци. Покажи ми къде са, преди да съм си тръгнала без тях.

Фльор не й бе обещавала нищо подобно и отвори уста, за да го каже, но улови един от онези пронизващи стоманени погледи на Киси Магнолия. Не желаеше доскорошната й приятелка да устрои някоя сцена, затова се надигна неохотно и се повлече след Киси към спалнята.

Когато се озоваха там, Киси скръсти ръце пред пищните си гърди.

— По-добре да изтриеш това изражение на влюбено паленце или се кълна в Бог, че ще се върна в дневната и ще му пусна език пред очите ти.

— Не разбирам за какво говориш.

Киси я изгледа отвратено.

— На път съм да се откажа от теб. Вече си на двайсет и шест. Достатъчно възрастна, за да не се познаваш добре.

— Познавам се отлично.

Вместо да отговори, Киси започна да потропва нетърпеливо с върха на едната си червена пантофка. Фльор клюмна и цялата й злост се изпари.

— Съжалявам – промърмори едва чуто.

— И би трябвало. Държиш се налудничаво.

— Права си. И дори не разбирам защо.

— Защото си позеленяла от ревност, ето защо.

— Не ревнувам! Не и в този смисъл, който си мислиш.

Но Киси не беше вчерашна и не можеше лесно да я заблудят.

— Откакто ме познаваш, виждала ли си някога да не флиртувам с някой готин тип, да не говорим за мъж като него? Такъв неустоим сладур? – Премлясна замечтано. – И какво правиш ти? Нищо, ето какво. Подвиваш опашка и се свиваш в ъгъла. Срамувам се заради теб.

Фльор също се срамуваше от себе си.

— Не беше заради Джейк. Не съм толкова глупава. Просто отново се почувствах като едра и тромава тийнейджърка.

— Не ти вярвам – отсече Киси Магнолия. – Не смяташ ли, че е крайно време да престанеш да се самозалъгваш и добре да си изясниш чувствата, които изпитваш към онзи великолепен мъж, който седи в дневната ти?

— Чувствата ми към него са породени от доларовите знаци. Наистина, Киси. На практика изгубих Оливия, а единствените клиенти, които искат да сключат договор с мен, са тези, които аз не желая да представлявам, като онзи кретен Шон Хауъл. Джейк дори не се преструва, че пише, и… – Тя млъкна. – Това не е извинение. Съжалявам, Киси. Ти си права. Наистина се държах детински. Прости ми.

Киси най-после омекна.

— Добре. Но само защото и аз се чувствам по същия начин всеки път, когато ви видя заедно двамата с Чарли.

— Мен и Чарли? Защо?

Киси въздъхна и отбягна погледа на приятелката си.

— Той толкова много те харесва, а аз зная, че по външност не мога да се меря с теб. Всеки път, когато двамата разговаряте, се чувствам като човечето от рекламата на поничките „Пилсбъри“

Фльор не знаеше да плаче или да се смее.

— Явно аз не съм единствената, която не се познава много добре. – Тя прегърна Киси, после погледна часовника си. – Тази вечер по телевизията дават „Буч Касиди“. Ако не бъркам часа, ще можем да погледаме малко и да се върнем при останалите, преди да са забелязали, че ни няма. Искаш ли да си доставим това удоволствие?

— И още как. – Киси включи малкия телевизор, кацнал върху масичка втора употреба в ъгъла на спалнята. – Не мислиш ли, че вече сме твърде стари да си припадаме по актьори?

— Вероятно. Може би трябва да посвещаваме повече време на религията.

— А може би не.

Бандата от пущинака на Уайоминг тъкмо бе обрала пътническия влак по линията Овърланд между Сан Франциско и Чикаго и Пол Нюман, в ролята на Буч, заедно с Робърт Редфорд като мустакатия Сънданс Кид, отдъхваха и отпиваха от питиетата си на терасата на публичен дом. Киси и Фльор приседнаха на края на леглото, когато учителката Ета Плейс се изкачи по стъпалата на малката фермерска къща, запали вътре лампата и разкопча две копчета от блузата. Стигна до спалнята, свали дрехата и я закачи в гардероба. Сетне се извърна и изпищя, когато видя изваяното лице на Сънданс Кид да се взира заплашително в нея от другия край на стаята.

— Продължавай, учителке – подкани я той.

Очите й се разшириха от ужас, а той бавно извади револвера и го насочи към нея.

— Всичко е наред. Не ми обръщай внимание. Продължавай.

Учителката нерешително развърза дългата долна фуста, която се свлече на пода и тя я прекрачи. Вдигна я и я притисна засрамено пред гърдите си, опитвайки се да скрие извезаната по краищата камизола от очите на бандита.

— Разпусни косата си – нареди той.

Тя пусна фустата и извади фуркетите.

— Тръсни глава.

Нито една жена със здрав разум не би посмяла да спори със Сънданс Кид под дулото на револвера, насочен към корема й, и учителката смирено се подчини. Беше само по камизола и Сънданс Кид нямаше какво повече да нарежда – просто вдигна револвера и запъна петлето.

Пръстите на Ета бавно се заеха с дългата редица копчета на камизолата. Накрая краищата на предницата се разтвориха. Ръцете на Сънданс Кид се придвижиха към кръста му. Разкопча колана с кобура, захвърли го и се приближи към нея. Плъзна ръце под разтворените краища на тънката дреха.

— Знаеш ли какво искам? – попита Ета.

— Какво?

— Поне веднъж да не закъсняваш!

Докато Ета обвиваше ръце около врата на Редфорд, Фльор въздъхна и стана, за да изключи телевизора.

— Трудно е да се повярва, че тази сцена е написана от мъж, нали?

Киси се взираше в тъмния екран.

— Уилям Голдман е голям сценарист, но се хващам на бас, за каквото кажеш, че жена му е написала тази сцена, докато той е бил под душа. Какво не бих дала…

— Ъхъ. Истинска женска сексуална фантазия, груба и необуздана.

— Цялата тази сексуална заплаха, идваща от любовник, който знаеш, че никога няма да те нарани. – Киси облиза устни.

Фльор докосна медальона на шията си.

— Колко жалко, че вече не се раждат такива мъже.

* * *

Джейк стоеше в коридора до открехнатата врата, заслушан в разговора на двете жени. Нямаше намерение да подслушва, но Фльор се държа много странно през цялата вечер, а и двете с приятелката й отсъстваха твърде дълго от гостната, затова той реши да провери какво става. Сега съжаляваше. Това беше точно от онези разговори, които един мъж никога не биваше да чува. Какво всъщност искаха жените? Постоянно дрънкаха за мъжката чувствителност и равноправие, но насаме, ето ги, две интелигентни жени направо прималяват до оргазъм, когато мъжът се държи като пещерен човек.

Може би изпитваше малко ревност. Той беше един от най-касовите мъжкари на десетилетието, живееше над главата на Фльор Савагар, но изглежда, всичко, което искаше тя, бяха остроумните им словесни двубои. Зачуди се дали и на Редфорд не се налага да търпи подобни дивотии. Ако имаше справедливост на този свят, Редфорд ще седи сега пред телевизора някъде в Сънданс, Юта, и ще наблюдава как жена му се прехласва по една от дивашките любовни сцени на Птичаря Калибър. Мисълта го изпълни със задоволство, което обаче бързо избледня, докато се промъкваше надолу по коридора. Както и да го погледнеш, сега никак не беше лесно да си мъж.

* * *

На следващата сутрин Джейк излезе да бяга с Фльор, но докато тичаха към Сентръл Парк, двамата почти не си проговориха. Не й даваше мира мисълта, че трябва да намери някакъв начин поне да го накара да се опита да пише. Когато се върнаха в къщата, тя импулсивно предложи да споделят неделната закуска. Може би на пълен стомах щеше да е по-общителен, но той отклони поканата.

— Правилно – процеди младата жена студено. – Напоследък графикът ти е толкова натоварен заради цялото това време, което прекарваш над пишещата машина.

Джейк дръпна ципа на суитшърта.

— Ти нищо не знаеш.

— Дори опитваш ли се да пишеш?

— За твое сведение, вече съм изписал цял бележник.

Джейк твореше над пишеща машина и тя нито за секунда не

му повярва.

— Покажи ми.

Той се начумери и я подмина на път за тавана.

Тя взе душ навлече джинси и любимия си плетен пуловер. Напоследък беше толкова заета с колекцията на Мишел, капризите на Оливия и опитите да предвиди следващия ход на Алексей, че не се бе съсредоточила достатъчно върху проблема над главата си. Джейк Коранда бе сключил с нея сделка да започне отново да пише, а не правеше нищо да изпълни своята част.

В десет часа тя излезе в предния коридор и отключи вратата,

водеща към апартамента на тавана. Качи се по стълбата и почука на неговата врата, но никой не отговори и тя пъхна ключа в ключалката.

Просторната мансарда се осветяваше от голям тавански прозорец и два по-малки правоъгълни прозореца от двете страни. Фльор не бе стъпвала тук, откакто Джейк се бе нанесъл, и сега видя, че е донесъл два удобни фотьойла, легло, дълг диван и Г-образен работен плот, състоящ се от бюро и по-малка маса, върху която се мъдреше пишеща машина и неразпечатан пакет с хартия.

Той бе качил крака на бюрото и подхвърляше небрежно баскетболна топка от едната ръка в другата.

— Не си спомням да съм те канил – изръмжа гостоприемно. – Не обичам да ме прекъсват, когато работя.

— И през ум не ми минава да прекъсвам творческия ти процес. Престори се, че ме няма. – Тя отиде в малката кухня, мина зад извития плот и започна да отваря вратите на шкафовете, докато не откри кутия с кафе.

— Върви си, Фльор. Не те искам тук.

— Ще си тръгна веднага след края на деловата ни среща.

— Не съм в настроение за делови срещи. – Баскетболната топка подскачаше от лявата ръка в дясната и обратно.

Тя включи кафеварката, върна се в дневната и приседна на бюрото.

— Бедата е там, че ти си безполезен като камък на шията, а в момента последното, което ми е нужно, е някой да ме тегли към дъното. Всички в града смятат, че си подписал договор с мен, защото спим заедно. Само едно може да сложи край на този слух. Нова пиеса на Джейк Коранда.

— Скъсай нашия договор.

Тя изби топката от ръката му.

— Престани да хленчиш.

Добродушният и остроумен Джейк Коранда се изпари и Фльор се оказа лице в лице със страховития Калибър.

— Махай се от тук! Това не е твоя работа, дявол да те вземе!

Тя не помръдна.

— Крайно време е да си изясниш нещата. Първо твърдиш, че аз съм виновна за творческия ти блокаж, а сега ми заявяваш, че не е моя работа. Не може хем едното, хем другото.

Той пусна крака на пода.

— Вън! – Хвана грубо ръката й и я поведе към вратата.

Фльор изведнъж побесня. Не заради грубостта му, дори не защото заплашваше бъдещето на агенцията й, а защото прахосваше таланта си.

— Виж го ти, великия драматург! – Тя отскубна ръката си. – Онази пишеща машина е събрала поне един пръст прах.

— Още не съм готов да седна зад нея! – ревна той, прекоси стаята и взе сакото от фотьойла.

— Не разбирам какво толкова трудно има в това. – Фльор отиде до бюрото и разкъса пакета с хартията. – Всеки може да постави листа в пишещата машина. Ето виж колко е лесно.

Джейк пъхна ръце в ръкавите на сакото.

Тя се настани на стола зад бюрото и включи машината, която забръмча.

— Гледай внимателно. Действие първо, сцена първа. – Натрака думите върху клавиатурата. – С какво ще започнем, Джейк? Как изглежда сцената?

— Не бъди кучка.

— Не… бъди… кучка. – Фльор написа прилежно думите. – Типичен диалог на Коранда – груб, наситен с презрение и омраза към жените. Кое е следващото?

— Престани, Фльор!

— Престани… Фльор. Лош избор на име. Прекалено напомня за невероятната жена, която вече познаваш.

— Престани! – Той се стрелна през стаята. Ръката му се отпусна тежко върху нейната, затискайки силно клавишите. – За теб е една голяма шега, нали?

Птичаря Калибър бе изчезнал и тя съзря болката, прозираща през гнева му.

— Не, не е шега – промълви тя тихо, – а работа, която трябва да свършиш.

Джейк не помръдна. После вдигна ръка и погали косата й. Младата жена затвори очи. Той се отдръпна и се отправи към кухнята. Тя го чу да си налива кафе. Пръстите й трепереха, когато измъкна листа от машината. Джейк се приближи към нея с чаша в ръка. Фльор постави нов лист хартия.

— Какво правиш? – Гласът му прозвуча уморено и леко дрезгаво.

Тя пое пресекливо дъх.

— Днес ще пишеш. Няма да ти позволя повече да отлагаш. Това

— Сделката се отменя – изрече сломено. – Ще се изнеса от мансардата.

Тъгата му я размекна, но Фльор събра сили и се стегна.

— Не ми пука дали ще се изнесеш. Но ние сключихме договор и ще го спазваме.

— Само това ли те интересува? Незначителната ти агенция?

Гневът му бе престорен и тя нямаше да се улови на въдицата.

— Днес ще пишеш.

Той пристъпи зад нея, остави чашата с кафе и сложи ръце на раменете й.

— Не мисля така.

Повдигна косата й и притисна устни към чувствителното местенце зад ухото й. Топлият му дъх помилва кожата й, а нежното докосване на устните му съживи чувствата й. За миг тя си позволи да се отдаде на усещанията, които пробуждаше в нея. Само за миг…

Ръцете му се мушнаха под пуловера, сетне се плъзнаха по голата кожа до дантелените чашки на сутиена. Погали зърната на гърдите й през коприната. Докосването му бе толкова приятно. Тръпки на удоволствие пронизаха тялото й. Джейк разкопча закопчалка отпред и дръпна чашките настрани. Когато повдигна пуловера и разголи гърдите й, тръпките се превърнаха в горещи вълни, бушуващи във вените. Той притисна раменете й към облегалката на фотьойла, така че гърдите й щръкнаха нагоре, и започна да дразни с палци набъбналите зърна. Устните му захапаха крайчеца на ухото й, после се спуснаха надолу по шията. Джейк беше майстор на прелъстяването, преминаваше от една еротична зона към друга, като че ли следваше карта от наръчник по секс.

В този миг Фльор осъзна, че са я изпързаляли.

Избута ръцете му, прекратявайки умелото му пресметливо съблазняване, и смъкна пуловера.

— Ти си истински негодник! – изсъска и скочи от фотьойла. – Това беше най-лесният начин да ми затвориш устата, нали?

Той стоеше неподвижно и се взираше в някаква точка над главата й. Вратите се затръшнаха, щорите се спуснаха, капаците се залостиха здраво.

— Не ме насилвай.

Фльор беше бясна на себе си, задето толкова лесно бе паднала в капана му, бясна на него и безкрайно тъжна.

— Кръгът се затвори – рече тя уморено. – Толкова си играл Калибър, че той накрая те е превзел. Не разбра ли, че твоят герой изяжда и малкото останало от почтеността ти!

Джейк прекоси стаята и отвори вратата.

Фльор се вкопчи в ръба на бюрото.

— Снимането на онези отвратителни филми е по-лесно, отколкото да вършиш истинската си работа.

— Върви си.

— Господин Корав пич е напълнил гащите от страх. – Тя се свлече отново във фотьойла. Ръцете й трепереха толкова силно, че пръстите не я слушаха. – Действие първо, сцена първа, дяволите да те вземат…

— Ти си луда.

— Действие първо, сцена първа. Коя е първата реплика?

— Наистина напълно си откачила!

— Хайде, стига, трябва да знаеш за какво точно е тази пиеса.

— Не е пиеса! – Той изведнъж се озова до нея. Лицето му бе толкова изтерзано, че тя потръпна. Една от ръцете му се сви в юмрук. — Това е книга! Трябва да напиша книга. Книга за Виетнам.

Фльор пое дълбоко дъх.

— Книга за войната? Точно по вкуса на Птичаря Калибър.

— Ти нищо не разбираш – каза той тихо.

— Тогава ми обясни.

— Ти не си била там. Няма да разбереш.

— Ти си един от добрите писатели в страната. Накарай ме да разбера.

Джейк се извърна с гръб към нея. В мансардата се възцари тишина. Тя чу в далечината вой на полицейска сирена, грохота на преминаващ камион долу по улицата.

— Беше невъзможно да ги разграничиш – проговори Джейк накрая. – Във всеки трябваше да виждаш враг.

Гласът му бе овладян, но идваше сякаш отдалеч. Извърна се и я погледна, като че ли искаше да се увери, че е разбрала. Тя кимна, при все че не разбираше. Ако това, което се бе случило във Виетнам, блокираше писането му, тогава защо обвиняваше нея?

— Влизаш в някакво оризище и виждаш две малки деца – четири или петгодишни. И в следващия миг някое от тях хвърля граната по теб. Мамка му. Що за война е това?

Фльор плъзна отново пръсти по клавишите и започна да пише, опитвайки се да напечата всичко. Надяваше се, че постъпва правилно, въпреки че никак не бе сигурна.

Той, изглежда, не чуваше тракането на пишещата машина.

— Селото беше крепостта на Виетконг. Партизаните избиха много от нашите. Някои от тях са били изтезавани, осакатявани. Те бяха наши другари… момчета, с които се сближаваш, които се превръщат в твое семейство. Трябваше да превземем селото и да го сравним със земята. Цивилните знаеха правилата. Ако не си виновен, не бягай! За нищо на света не бягай! Половината от ротата бяха пияни или надрусани – това бе единственият начин да понесеш ужаса, без да откачиш. – Джейк пое рязко дъх. – Извозиха ни по въздуха до писта близо до селото и веднага щом тя се освободи, започна въздушният обстрел. Когато всичко беше разчистено, влязохме в селото. Подбрахме ги и ги събрахме в центъра му. Те не бягаха – знаеха правилата – но въпреки това някои бяха застреляни. – Лицето му доби пепеляв оттенък. – Едно малко момиченце… беше облечено с изпокъсана ризка, която не покриваше корема му, щампована с малки жълти патета. И когато всичко свърши и селото гореше, някой включи радиото и намери станцията на американската армия във Виетнам. Отис Рединг пееше „Седя си на кея на залива“, а над корема на малкото момиченце летяха мухи…

За пръв път Джейк сякаш забеляза, че тя пише, и тикна пръст в машината.

— Записа ли онази част за музиката? Музиката е много важна. Всички, които са били във Виетнам, помнят музиката.

— Аз… аз не зная. Говориш много бързо.

— Дай на мен. – Той я избута, изтръгна листа от пишещата машина и сложи нов. Тръсна глава, сякаш да проясни мислите си, и започна да пише.

Фльор отиде до дивана, отпусна се изнемощяло и зачака. Той не откъсваше очи от страниците, които се изстрелваха една след друга като с магическа пръчка. В стаята беше студено, но по челото му бе избила пот, докато трескаво натискаше клавишите. Картината, която бе нарисувал Джейк, вече се бе запечатала в съзнанието й. Селото, хората, ризката с малките жълти патета. Нещо ужасно се бе случило през онзи ден.

Той не забеляза, когато Фльор тихо се измъкна от стаята.

* * *

Същата вечер Фльор излезе да хапне навън с Киси. Когато се върна, тракането на пишещата машина продължаваше. Тя му направи сандвич и отряза парче от бадемовата торта, останала от партито. Този път не си направи труда да чука, а отключи със своя ключ.

Джейк се беше привел над пишещата машина, лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки на умора. По бюрото се виждаха чаши кафе и навсякъде бяха пръснати листове. Той изръмжа, когато Фльор остави подноса и започна да събира чашите, за да ги измие. Изплакна кафеварката и я зареди с прясно кафе, готова за включване, когато пожелае.

Ужасът от сутрешния му разказ се бе трупал в нея през целия ден. Не спираше да мисли за „Затъмнение в неделя сутрин“ и масовото убийство, на което Мат е бил свидетел във Виетнам. Сега постоянно я измъчваше един въпрос. Дали Джейк, като своя герой, е бил безпомощен свидетел на масово убийство, или е бил деен участник?

Обви ръце около себе си и излезе от мансардата.

* * *

По-късно същата седмица Дик Спано й позвъни за пръв път.

— Трябва да открия Джейк.

— Той никога не ми се обажда – рече тя, което беше буквалната истина.

— Ако го направи, кажи му, че го търся.

— Едва ли ще ми се обади.

Вечерта Фльор се качи на тавана и каза на Джейк за обаждането. Очите му бяха кървясали, по лицето му бе набола брада и като че ли от дни не бе спал.

— Не желая да говоря с никого – заяви той. – Дръж ги далеч от мен, ще го направиш ли?

И Фльор наистина се постара. Успя за известно време да залъже финансовия му мениджър, адвоката му и всичките им секретарки, но някой толкова известен като Джейк не можеше просто да изчезне и след като минаха пет дни и обажданията станаха все по-настойчиви и разтревожени, тя разбра, че трябва да предприеме нещо. Обади се на Дик Спано.

— Чух се с Джейк – осведоми го Фльор. – Той е започнал отново да пише и за известно време се е покрил.

— Трябва да говоря с него. Има една работа, която не търпи отлагане. Кажи ми къде е.

Тя почука с химикалката върху бюрото.

— Мисля, че е в Мексико. Но не ми каза точно къде.

Дик изруга, после я бомбардира с дълъг списък от неща, които трябва да му каже, ако Джейк отново се обади. Фльор записа прилежно всичко и пъхна бележката в джоба си.

* * *

Октомври се смени с ноември, датата на представянето на колекцията на Мишел наближаваше, а слуховете за старите нарушени договори продължаваха. И като че ли това не стигаше, но измислените истории, които бе подшушнала на журналистите за връзката й с Джейк, продължаваха да уронват престижа й. Според слуховете Фльор Савагар не била нищо повече от провалила се моделка, която се опитва да върти бизнес по гръб. Нито един от клиентите, с които преговаряше, не подписа с нея. Всяка вечер заспиваше, но след няколко часа се събуждаше и оставаше дълго да лежи, заслушана в приглушеното тракане на пишещата машина. На сутринта използваше собствения си ключ, за да влезе в мансардата и да го провери. След известно време вече бе трудно да се каже кой от двамата беше по-изтощен.

Фльор прекара деня преди представянето на колекцията на Мишел в хотела, сновейки между техническите работници и дърводелците, които изграждаха модния подиум. Направо подлуди всички с постоянните си напомняния за пропуските и охраната при вратите. Дори Киси изгуби търпение, но всичко зависеше от колекцията на Мишел, а Алексей разполагаше с двайсет и четири часа да извърти мръсния си номер. Фльор се обади на Мишел във фабриката в Астория, за да се увери, че охраната е на поста си и всичко е наред.

— Всеки път, когато погледна, те са по местата си – увери я брат й.

Когато той затвори, Фльор осъзна, че е забравила да диша. Беше наела най-добрата охранителна компания в щата. Сега не й оставаше нищо друго, освен да се надява, че ще си свършат добре работата.

* * *

Уили Бонадей се оригна и бръкна в джоба на униформата за ролката с хапчета против киселини. Понякога ги дъвчеше едно след друго, за да му помогнат да мине по-бързо дневната смяна. Работеше тук вече месец и тази вечер беше последната. Уили си мислеше, че да се охраняват някакви дрехи си е чиста безсмислица, но щом редовно му плащаха, той си гледаше съвестно работата.

В смяната им бяха четирима и това място бе по-охранявано от крепост. Постът на Уили беше точно зад входната врата на старата фабрика в Астория, а партньорът му Анди охраняваше отзад. Още двама млади мъже пазеха вратите на шивашкото ателие на втория етаж, където бяха заключени дрехите. На сутринта момчетата от дневната смяна щяха да придружат големите щендери с дрехи до камиона, който щеше да ги откара в хотела. До вечерта работата им тук ще е приключила.

Преди две години Уили охранява Реджи Джаксън*. Ето това беше работа по вкуса му. Когато двамата със зет му гледаха „Джайънтс“**, искаше да се хвали, че е охранявал Реджи Джаксън, а не някакви дрехи. Уили взе броя на „Дейли Нюз“. Докато обръщаше на спортната страница, очукан оранжев ван с надпис „Булдог Електроникс“ отстрани мина покрай главния вход, но Уили не го забеляза.

[* Американски бейзболен играч. – Б.пр.]

[** Професионален американски бейзболен отбор. – Б.пр.]

Мъжът зад волана на вана зави в малката пресечка на отсрещната страна на улицата, без да погледне към фабриката. Не беше нужно. През изминалата седмица минаваше оттук всяка вечер, всеки път с различни превозни средства и знаеше точно какво ще види. Знаеше за Уили, макар че не му бе известно името на мъжа, както и за охранителя при задния вход и заключената стая на втория етаж, също охранявана от един пазач. Разполагаше с точна информация за разписанието на дневната смяна, която щеше да застъпи след няколко часа, както и за това, че през нощта фабриката се осветява от интериорни лампи. Единствено лампите бяха важни за него.

Складът на отсрещната страна на улицата беше изоставен преди няколко години и ръждясалият катинар на задната врата не беше никакво препятствие пред челюстите на секача за болтове. Мъжът извади от вана куфара с инструментите. Беше доста тежък, но той бе привикнал и тежестта не го притесняваше. След като проникна безпроблемно в склада, включи джобния фенер и осветявайки пътя пред себе си, се отправи към предната част на сградата. Фенерът го дразнеше. Светлинният лъч се размиваше – нямаше ясни и точни очертания. Скапана светлина.

Светлината беше негова специалност. Чисти и тесни лъчи, остри като молив. Кохерентната светлина не се размиваше в безформени очертания като лъча на фенера.

Необходим му беше почти час, за да монтира всичко. Обикновено не отнемаше толкова дълго време, но той бе принуден да нагоди оборудването си с мощен телескоп, а монтажът му бе труден. Мъжът не бързаше, защото обичаше предизвикателствата, особено добре платените.

Като приключи, изтри ръце с парцала, който носеше със себе си, после избърса един кръг върху мръсното стъкло на прозореца на склада. Бавно и внимателно насочи и фокусира телескопа. Увери се, че всичко е както трябва. Лесно откри датчиците по тавана. Виждаше ги съвсем ясно, сякаш стоеше в средата на стаята на втория етаж.

Когато беше напълно готов, внимателно включи лазера и насочи чистия рубиненочервен лъч към най-далечния датчик. Оловният цилиндър на датчика трябваше да се нагрее само до седемдесет и четири градуса, за да се стопи. След секунди мъжът видя, че рубиненият лазерен лъч бе свършил отлично работата си. Той мина на следващия датчик, чийто оловен цилиндър също се разтопи от енергията на тесния остър лъч. След няколко минути всички датчици се задействаха и от дюзите на автоматичната пожарогасителна система рукнаха потоци вода върху стойките с дрехите.

Доволен, мъжът събра оборудването си и напусна склада.

* * *

Телефонното обаждане от охранителната компания събуди Фльор в четири сутринта. Тя изслуша пространното обяснение на мъжа от другия край на линията.

— Не будете брат ми – заръча, преди да затвори. После се зави през глава и отново заспа.

Разбуди я входният звънец. Фльор присви очи и погледна часовника и се зачуди дали от цветарския магазин са доставили бели рози в шест сутринта, но реши, че няма да си прави труда да проверява. Мушна глава под възглавницата и тъкмо задрямваше, когато някой грубо й я издърпа. Младата жена изкрещя и като светкавица се изстреля в седнало положение в леглото.

Джейк се бе надвесил над нея, облечен в джинси и суитшърт, който явно бе нахлузил на голо. Косата му бе разрошена, лицето – небръснато, а очите му се взираха в нея с изтерзан, кух поглед.

— Какво става с теб? Защо не отваряш вратата?

Фльор измъкна възглавницата от ръцете му и го удари с нея в корема.

— Шест и половина сутринта е!

— Ти излизаш да тичаш в шест! Къде беше?

— В леглото!

Той пъхна ръце в джобовете и се намръщи.

— И откъде можех да зная, че спиш? Когато не те видях от прозореца на мансардата, реших, че се е случило нещо лошо.

Очевидно повече не можеше да отлага ставането и тя изрита ядно завивките. Джейк се вторачи в омотаната около бедрата й нощница, без дори да се опитва да прикрие интереса си. Тя се протегна, за да включи нощната лампа, като нарочно нагласи краката си като момиче от реклама на матраци – с изпънати пръсти и деликатно извити сводове. Толкова проблеми я очакваха днес, а тя мислеше само как впечатли Джейк Коранда с краката си! Отвратена от себе си, Фльор стана, без да го поглежда.

— Ще направя закуска – рече той рязко.

Тя взе набързо душ и се напъха в джинси и стар пуловер за ски. Джейк я огледа над купата, в която чупеше яйцата. Застанал до печката, той й се струваше по-висок от всякога. Широките му рамене опъваха суитшърта по шевовете, придавайки му още по-агресивен и безкрайно мъжествен вид. Нужна й бе минута, за да проясни малко мислите си.

— Как влезе? Преди да си легна снощи, два пъти проверих дали вратите са заключени.

— Как предпочиташ яйцата – бъркани или на очи?

— Джейк…

— Не мога едновременно да бъбря с теб и да приготвям закуската. По-добре ми помогни, вместо да стоиш там като английската кралица. Макар че съм длъжен да призная, че ти изглеждаш далеч по-добре.

Типично по мъжки избягваше отговора, но тя реши засега да му позволи да се измъкне, защото беше гладна. Сложи филийките в тостера, извади каната с портокаловия сок, после наля кафето. След като подредиха масата и седнаха, тя премина в атака.

— Отново си омаял секретарката ми. Риата ти е извадила дубликат от своя ключ.

Джейк загреба от яйцата.

— Признай си – не се предаваше Фльор. – Няма друг начин да се сдобиеш с ключ.

— Защо твоята филийка е по-дебело намазана с масло от моята?

— Риата има ключ. Аз имам. Мишел има. Това е. Ако я уволня, ще ти тежи на съвестта.

— Няма да я уволниш. – Той смени своята препечена филийка с нейната. – Брат ти ми даде дубликат от ключа си няколко вечери след партито. Разказа ми за баща ви. Мишел се тревожи за теб и аз също не съм спокоен, след като зная, че онова откачено копеле те е взело на мушка. Когато тази сутрин не излезе да тичаш, се изплаших, че по някакъв начин ти е сторил нещо лошо.

Загрижеността му я трогна, но за да не се издаде, го изгледа кръвнишки.

— Алексей няма да ме нарани физически. Мишел би трябвало

да го знае. Той иска да съм жива, за да страдам. Твоите проблеми малко ли са ти, че си се захванал с моите?

— Не ми харесва това, което той прави.

Тя си взе обратно филийката.

— И аз не подскачам от радост.

Известно време двамата се храниха мълчаливо. Джейк отпи от кафето.

— Обикновено не се докарваш с джинси и маратонки за работа. Какво става?

— Ще съпровождам щендерите с дрехите до хотела. Носачите ще пристигнат след час, така че се очертава дълъг ден. – Изгледа го многозначително. – Точно заради това исках тази сутрин да поспя още малко. А и не мога да изляза от къщата, докато всичко това е тук. – Махна неопределено към дневната.

Джейк вече бе видял редиците метални стойки с окачените дрехи в черни найлонови торби.

— Ще ми обясниш ли какво точно става, или трябва сам да се досетя?

— Знаеш, че днес е представянето на колекцията на Мишел.

— И онова там са моделите?

Тя кимна и му разказа за фабриката в Астория и за телефонното обаждане рано тази сутрин.

— Охранителите не са съвсем сигурни как са се задействали противопожарната система и пръскачките, но всички тоалети, които са висели на стойките в ателието, са подгизнали и на практика унищожени.

Джейк повдигна въпросително вежди.

— Всички дрехи там обаче бяха евтина конфекция – поясни тя. – Киси, Саймън, Чарли и аз ги подменихме миналата нощ, след като Мишел и шивачките си тръгнаха. – Искаше й се да изпита задоволство, задето бе надхитрила Алексей, ала сега, след като всичко бе приключило, започваше отново да се тревожи. Стана и се запъти към телефона. – Трябва да се обадя на Мишел, за да не получи инфаркт, когато тази сутрин отиде във фабриката.

Джейк също се изправи.

— Почакай минутка. Да не би да искаш да кажеш, че Мишел не знае, че си преместила моделите му тук?

— Това не е негов проблем. Аз потроших скъпоценното бугати и аз съм тази, на която Алексей иска да отмъсти. Мишел има достатъчно тревоги на главата си.

Джейк рязко заобиколи масата.

— Ами ако Алексей изпрати някой от главорезите си тук? Какво щеше да правиш тогава?

— Фабриката гъмжи от охрана. Алексей няма причина да подозира, че моделите са тук.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Изобщо не мислиш! – Докато вървеше към нея, джобът на суитшърта му се удари в ръба на кухненския плот и тя чу тъп звук. За пръв път й направи впечатление, че единият край на дрехата е по-провиснал от другия. Джейк тутакси мушна ръката си в джоба.

Фльор остави слушалката на вилката.

— Какво носиш?

— Какво имаш предвид?

Косъмчетата на тила й настръхнаха.

— В джоба ти. Какво е то?

— В джоба ли? Ключовете ми.

— И какво друго?

Той сви рамене.

— Двайсет и втори, автоматичен.

Тя се вторачи слисано в него.

— К… какво?

— Пистолет.

— Да не си откачил? – Фльор се нахвърли отгоре му. – Донесъл си пистолет тук! В къщата ми? Да не мислиш, че това е някой от филмите ти?

Погледът му не трепна и в очите му нямаше дори сянка на разкаяние.

— Няма да се извинявам. Не знаех какво ще заваря, като вляза.

Незнайно как Фльор се улови, че мисли за малкото момиченце с ризката на жълти патета и масовото клане. Вледеняващият страх, който на всяка цена искаше да пропъди, задумка по вратата на подсъзнанието й.

— Не мърдай от тук. Отивам да нахлузя някакви дрехи – нареди той и излезе от кухнята.

Инстинктите й крещяха, че Джейк никога не би участвал в зверства, дори в разгара на война. Ала не можеше толкова лесно да убеди разума. Сега съжаляваше, че го е допуснала отново в живота си. Въпреки всичко, което знаеше за него, тя отново му позволяваше да пробие защитата й.

Когато той се появи отново, белите рози бяха пристигнали.

Джейк доби мрачно изражение.

— Кучи син.

— Добрата новина е, че Алексей явно още не е разбрал, че плановете му са се провалили.

— Да го оставим да тъне в заблуда. – Джейк вдигна телефона и набра номера по памет. – Мишел, Джейк е. Потеглям към хотела с твоята колекция и Жената чудо*. Като се видим, ще ти разкажа цялата история.

[* Героиня от комикси, опитен и храбър воин, принцеса на амазонките, притежаваща свръхчовешка сила и издръжливост. – Б.пр.]

— Не е нужно да го правиш – каза Фльор, когато той затвори. – Аз мога да се справя.

— Без повече приказки.

Носачите пристигнаха и Джейк само дето не ги претърси основно, преди да ги пусне в къщата. Остана нащрек и не се отдели от Фльор, докато товареха щендерите, след това се качи с нея в камиона отзад и я придружи до хотела. Когато слязоха, стоеше настрани, ала нито веднъж не я изпусна от поглед, а веднъж Фльор зърна как ръката му бръкна бавно в джоба на якето. При все че се стараеше да остане незабележим, не след дълго един от хотелските служители го разпозна и много скоро се оказа заобиколен от фенове, които тикаха в ръцете му за автограф всякакви късчета хартия – от квитанции за багаж до билети за паркинг. Тя знаеше колко много Джейк мрази подобна публичност и шумотевица, но той покорно раздаваше автографи и остана на поста си, докато не разтовариха и последната стойка.

След това известно време не го видя, но всеки път щом решеше, че най-после се е прибрал, го зърваше, притаен в сенките до някое стълбище или служебен вход, нахлупил бейзболната шапка ниско на челото. Присъствието му я успокояваше, а това никак не й харесваше. След като тази лудница приключи, Фльор реши да проведе един дълъг и труден разговор със себе си.

Сред целия хаос, царящ зад кулисите, Фльор се стараеше да излъчва увереност и спокойствие, каквито не изпитваше. Твърде много зависеше от следващите няколко часа. Поради огромния интерес към колекцията, щеше да има две представяния – в ранния и късния следобед. Всяка манекенка имаше отделна стойка с дрехите, които щеше да демонстрира, подредени по реда на обличане, както и нужните аксесоари. Обикновено щендерите се приготвяха от предишния ден, но тъй като Фльор пазеше зорко моделите до тази сутрин, всичко трябваше да се организира за много кратко време. В последния момент се търсеха недостигащи аксесоари, стана едва ли не катастрофално объркване с обувките и всичко това придружено с мрачни погледи в нейна посока. Междувременно пристигнаха операторите от различни телевизии, за да заснемат колекцията за бутиците и универсалните магазини.

Един час преди шоуто Фльор се преоблече в тоалета, който бе донесла. Беше избрала едно първите творения на Мишел – яркочервена тясна рокля, с два шлица отпред: единият започваше от шията и стигаше до гърдите, а другият – малко над коляното до средата на прасеца. Пеперуди, извезани с мъниста, украсяваха едното рамо и същите, но по-малки, се кипреха върху носовете на червените атлазени обувки с високи токчета.

Зад кулисите се появи Киси, бледа и напрегната.

— Това е най-ужасната идея, хрумвала ти някога. Мисля, че имам температура. Обзалагам се, че съм пипнала някой грип. Сигурна съм.

— Малко си изнервена. Поеми дълбоко дъх. Всичко ще е наред.

— Малко ли! Та аз цялата съм кълбо от нерви, Фльор Савагар! Сякаш ястреби разкъсват вътрешностите ми!

Фльор я прегърна, излезе иззад кулисите и се смеси с тълпата, изпълваща залата. Когато свърши разговорите с модните редактори и позирането за фотографите, краищата на пръстите й се бяха вкочанили от напрежение. Тя седна на малкия позлатен стол до подиума, който бяха поставили специално за нея, и стисна ръката на Чарли Кинканун.

Той се наведе към нея и прошепна:

— Подслушах доста разговори и започвам да се тревожа. Хората тук смятат, че моделите на Мишел са претрупани и превзети, само финтифлюшки и дантелки, каквото и да означава това.

— Означава, че моделите му карат жените да изглеждат като жени и модните редактори не знаят как да реагират, но много скоро ще сменят мнението си и ще го приемат. – Искаше й се да се чувства толкова уверена, колкото звучеше, но истината беше, че всеки нов дизайнер, който се осмеляваше да наруши модните тенденции, можеше да бъде разкъсан на парчета от могъщите арбитри в света на модата. Репортерката от „Ежедневно дамско облекло“ имаше враждебно изражение и Фльор разбра какво имаше предвид Киси, като каза, че ястреби да разкъсват вътрешностите й.

Светлините бавно угаснаха и зазвуча тъжна музика в ритъма на блуса. Фльор заби нокти в дланите си. Сложните и елитарни театрални постановки бяха излезли от мода, като наборите и дантелите. Днес на мода беше простотата – моден подиум, модели и дрехи. Те отново нарушаваха традициите, или както се казваше, плуваха срещу течението, и всичко заради нея. Тя бе тази, която въвлече Мишел в тази глупава авантюра.

Постепенно разговорите в залата стихнаха. Музиката зазвуча по-силно и светлините в пространството зад модния подиум разкриха „жива картина“* зад прозрачна завеса, придаваща призрачен вид на сцената. Очертанията на декорите – перило от ковано желязо, уличен фенер, палмови клонки и счупени жалузи – пресъздаваха бедняшки двор в Ню Орлиънс в задушна лятна нощ.

[* Tableau vivant (фр.). - пантомими, композиции, представяни от позиращи хора, претворяващи известни художествени произведения, въображаеми картини, скулптури или сцени. – Б.пр.]

Постепенно се откроиха фигурите на манекенките, заели грациозни пози в ефирните си рокли – гърдите, лактите и коленете им бяха издадени под невероятни ъгли като в картина на Томас Харт Бентън*. Някои държаха ветрила от палмови листа, застинали във въздуха. Една от тях, стиснала в ръка четка за коса, бе свела ниско глава, а косата й се спускаше към пода като клони на върба. Фльор чу шепота на зрителите, които тайно се озъртаха настрани, за да видят реакцията на другите. Беше ясно, че никой не бърза с оценката, докато не се ориентира накъде духа вятърът.

[* Американски художник (1889-1975), автор на фрески, пресъздаващи ежедневието на обикновения американец, с ярки, наситени цветове и добре очертани геометрични форми. – Б.пр.]

Внезапно една фигура се отдели от останалите и пристъпи плахо в кръга от синя светлина. Погледна към публиката за миг, сетне примигна, сякаш се опитваше да реши дали да им се довери. Накрая започна да говори. Разказа им за Бел Рев, плантацията, която бе изгубила, за Стенли Ковалски, онова животно в човешки облик, за което се бе омъжила скъпата й сестра Стела. Гласът й звучеше развълнувано, лицето й бе уморено и измъчено. Накрая девойката замлъкна и простря ръце към зрители те, сякаш ги умоляваше да я разберат. Отново зазвуча нежният блус. Сломена, тя изчезна в сенките.

Последва миг на омагьосана тишина, после се разнесоха плахи аплодисменти, които постепенно се усилиха. Невероятният монолог на Киси като Бланш Дюбоа от „Трамвай Желание“ ги бе разтърсил. Фльор усети как до нея Чарли се отпусна облекчено.

— Те я харесаха, нали?

Тя кимна, сетне затаи дъх, надявайки се, че ще харесат и моделите на Мишел. Колкото и да бе вдъхновяващо изпълнението на Киси, най-важното този следобед беше модата.

Музиката стана по-бърза и манекенките една след друга оживяваха и запристъпваха иззад прозрачната завеса на подиума. Бяха облечени в ефирни летни рокли, навяващи спомени за дъхави цветя, горещи южняшки нощи и трамвай, наречен „Желание“. Роклите бяха с меки и женствени линии, без всякаква натруфеност, специално създадени за жени, уморени да приличат на мъже. Ню Йорк не бе виждал нищо подобно от години.

Фльор слушаше приглушените възбудени коментари, трескавото дращене на писалките върху бележниците. Аплодисментите за първите няколко модела бяха любезни, но докато роклите се сменяха една след друга, публиката бавно биваше завладяна от красотата, създадена от Мишел, и ръкоплясканията ставаха все по-силни и енергични, докато накрая прераснаха в оглушителен грохот, обхванал цялата зала.

Когато и последните модели напуснаха подиума, Чарли най-сетне изпусна от гърдите си дълго сдържания въздух.

— Имам чувството, че за последните петнайсет минути преживях цял живот.

Пръстите й бяха изтръпнали и чак сега Фльор осъзна, че ги бе впила в коляното му.

— Само един ли?

Последваха още две живи картини, всяка нова жънеше по-голям успех от предишната. Задушната влажна гора от „Нощта на игуаната“ беше декор за втория монолог на Киси, както и фон за пъстроцветния калейдоскоп от ежедневни тоалети, представени от момичетата. Накрая Киси изигра своята потресаваща Маги от „Котка върху горещ ламаринен покрив“ на фона на силуета на голямо желязно легло. Сцената беше своеобразно въведение към екзотичната колекция от вечерни рокли, събуждащи сладки декадентски спомени, която изправи зрителите на крака.

Когато представянето завърши, Фльор наблюдаваше как Мишел и Киси се покланят и мислеше, че от днес нататък животът на брат й и най-добрата й приятелка никога няма да бъде същият. Тя не би могла да се отблагодари по-добре на Киси за непоклатимото й искрено приятелство и не би могла по-добре да възмезди Мишел за всичките години на необоснована омраза, освен като се постарае и двамата да получат публичното признание, което заслужаваха. Докато прегръщаше Чарли, тя осъзна, че успехът на двамата й клиенти ще повлияе и на нейната кариера. Този следобед Фльор Савагар бе спечелила огромно доверие.

Зрителите напускаха местата си и тя зърна Джейк, застанал в дъното на залата. Миг преди да изчезне, той вдигна двата си палеца нагоре в знак на успеха й.

* * *

Следващата седмица премина във вихъра на телефонни обаждания и интервюта. Списанието „Ежедневно дамско облекло“ помести водеща статия за колекцията на Мишел, като я нарече „Нова женственост“, а модните редактори се надпреварваха да го разпитват за бъдещите му планове. Мишел се представи блестящо на пресконференцията, която Фльор организира, а след това я заведе на вечеря. Двамата се усмихваха триумфално един на друг над менютата.

— Потомците на Савагар се справиха добре, нали, голяма сестричке?

— Доста добре, малки братко. – Тя докосна поплинения ръкав на куртката сафари, която бе облякъл върху тъмночервена копринена риза, френски военен пуловер и швейцарска армейска вратовръзка. – Обичам те, Мишел. Много те обичам. Трябва да ти го казвам по-често.

— Аз също. Страшно много те обичам. – Той замълча за миг, сетне наклони глава и косата му докосна рамото. – Притеснява ли те това, че съм гей?

Тя повдигна брадичката му с ръка.

— Бих предпочела да живееш щастливо до края на дните си с някоя жена и да ме дариш с цяла тайфа племеннички и племенници, но след като няма да стане, искам да имаш стабилна връзка с мъж, който те заслужава.

— Някой като Саймън Кейл?

— Сега, след като го спомена…

Той остави менюто и я погледна тъжно.

— Няма да се получи, Фльор. Зная, че много го желаеш, но няма да стане.

Тя се смути.

— Май престъпих границата, нали? Не е моя работа.

— Да, – усмихна се той, – не-е. Но знаеш ли колко много означава за мен това, че някой е загрижен за моето щастие?

— Внимавай, ще го приема като позволение да се бъркам в живота ти.

— Недей. – Той отпи от чашата с вино. – Саймън е специален човек и между нас се породи искрено приятелство, което укрепва с всеки изминал ден, но това е всичко. Саймън е силен и независим. Той не се нуждае от никого.

— А това е важно за теб, нали? Да се чувстваш нужен?

Брат й кимна.

— Зная, че ти не харесваш Деймън. И си права. Той може да бъде егоистичен и не е от най-умните и просветени хора, които съм срещал. Но ме обича, Фльор, и се нуждае от мен.

Фльор се постара да преглътне разочарованието.

— Не мога да кажа, че Деймън има лош вкус.

Тя се замисли за Джейк. Сексуалното й привличане към него ставаше все по-силно след всяка тяхна среща. Не му вярваше, но го желаеше. И защо да не може да го има? Превъртя идеята в главата си. Без емоционално обвързване. Само як, мръсен секс. В крайна сметка тъкмо това винаги я бе теглило към него. И не беше ли това същността на истинското освобождение? Жените не бяха длъжни да играят игрички. Не биваше да играят. Трябваше да погледне Джейк право в очите и открито да му заяви, че иска да…

Какво? „Да си легнат“, беше твърде безвкусно, „да се любят“, съдържаше намек за нещо повече, „да правим секс“, простееше, а „да се чукаме“, бе вулгарно.

Нима трябваше да се откаже само заради затруднение в подбора на думите? Как щеше да постъпи един мъж? Как щеше да действа Джейк?

А защо Джейк не поеме инициативата?

И в този миг младата жена осъзна, че никога не би могла да бъде сексуална хищница, колкото и силно да го желаеше. Нямаше значение дали неохотата й се коренеше в културните задръжки, или в биологичния инстинкт, тъй като освобождението на жената винаги дяволски се усложняваше, когато стигнеше до вратата на спалнята.

* * *

Фльор се опитваше да не обръща внимание на пишещата машина. Вместо това се съсредоточи върху графика на прослушванията на Киси и опитите да отгатне следващия ход на Алексей. Всички, които досега я избягваха и не отговаряха на телефонните й обаждания, сега изведнъж се надпреварваха да говорят с нея. През първата седмица на декември, един месец след представянето на колекцията на Мишел, Киси подписа договор за участие в съкратената версия на „Пети юли“. След това тя трябваше да отлети за Лондон, за да играе поддържащата роля във високобюджетен приключенски филм.

Двете с Киси от седмици не разговаряха за нищо, освен за работа, и Фльор много се зарадва, когато една вечер отвори входната врата и видя приятелката й да стои на прага с пица и голяма бутилка диетична кола.

— Също като в старите времена – заяви Киси, докато отвътре се разнасяха звуците на „Текила на разсъмване“ на „Ийгълс“. – С тази разлика, че сега сме богати и известни. Може би трябва да минем на белуга, макар че не мога да си представя да заменя нашата американска пеперони за някаква комунистическа рибешка изгъзица.

Фльор отпи малка глътка от шикозните чаши „Бакара“, които Оливия Крайтън й бе подарила.

— Мислиш ли, че сме лицемерки, задето пием диетична кола и ядем пица? Всъщност можем да си позволим всякаква вкусотия.

— Оставям те да философстваш за етиката и морала, а аз ще похапна. От закуска не съм слагала и троха в уста и умирам от глад. – Киси захапа лакомо парчето пица, което току-що бе извадила от кутията. – Никога в живота си не съм била по-щастлива.

— Май наистина много обичаш пица.

— Нямам предвид пицата. – Киси отново откъсна голяма хапка, но този път я сдъвка добре, преди да заговори. – А пиесата, филма, изобщо всичко. Вчера великият Боб Фос ме поздрави. Не някакво си: „Здрасти, хлапе“, а „Здравей, Киси“. Самият цар на мюзикълите Боб Фос!

Фльор усети как в гърдите й се надига огромна вълна на удоволствие. Всичко това бе нейно дело.

Внезапно пред очите й се мярна щастливото лице на Белинда и удоволствието й се стопи. Така ли се бе чувствала майка й, когато бе направлявала кариерата й?

Киси беше изнервена за филма, в който щеше да се снима в Лондон, и заразпитва Фльор за участието й в „Затъмнението“. Накрая засегна темата за Джейк.

— Напоследък много малко говориш за него.

Фльор остави настрани парчето пица.

— Той почти не вдига глава от пишещата машина. Когато се качвам в мансардата, за да го видя как е, дори не ме забелязва. – Но понякога все още тичаха заедно сутрин, макар че не разговаряха за нищо важно, а Джейк няколко пъти бе слизал да закусят в кухнята й.

— В превод това означава, че не спите заедно.

Темата за отношенията й с Джейк бе твърде сложна, затова Фльор се задоволи с най-простичкия отговор.

— Той е бил любовник на майка ми.

— Но не по негова инициатива – възрази Киси. – Мислих много по въпроса. Съдейки по всичко, което съм чувала за Белинда, тя е много съблазнителна жена. Джейк е бил млад мъж с гореща кръв. Тя го е прелъстила. Двамата с Джейк тогава не сте били любовници и каквото и да се е случило между тях, не те засяга.

— Тя трябва да е знаела за чувствата ми към него – рече Фльор горчиво, – но това не й е попречило да скочи в леглото му.

— Всичко това говори много красноречиво за нея, но не и за него. – Киси подви крака под себе си. – Нали наистина не вярваш на онези стари глупости, че Джейк те е съблазнил, за да спаси филма си? Срещала съм го само няколко пъти, но очевидно това не е в негов стил. Сигурна съм, че има своите недостатъци, но сляпата амбиция не е сред тях.

— Той има недостатъци, вярно е. И що се отнася до чувствата, той е най-непочтеният човек, когото съм срещала. Не допуска никого до себе си. Ако някой се приближи твърде много, бърза да издигне бариера. Оставя те да надникнеш за малко в душата му, а после затръшва вратата. Това става за обикновено приятелство, но не и за някой, който го обича.

Киси остави недоизядената коричка и я зяпна смаяно. Страните на Фльор пламнаха.

— Аз не го обичам! Господи, Киси, говорех по принцип. Да, има някои неща у него, които обичам – най-вече как изглежда и тялото му. Но… – Ръката й падна в скута. – Не мога да си го позволя. В живота ми имаше твърде много непочтени, манипулативни хора и нямам нужда от още един.

Киси я съжали и милостиво смени темата на разговора. Двете побъбриха за последната невроза на Оливия Кристи и дрехите, които Киси трябваше да вземе в Лондон. Накрая, изглежда, приятелката й изчерпа темите за разговор и чак тогава Фльор забеляза, че за цялата вечер името „Чарли Кинканун“ нито веднъж не се бе отронило от устните й. Но очите на Киси сияеха и тя едва се сдържаше на едно място, докато се хранеше. Може би цялото това вълнение не беше само заради работата.

— Нещо става между теб и Чарли – подметна Фльор.

— Чарли?

— Това е! Давай, изплюй камъчето!

— Ама наистина, Фльор, колко грубо се изразяваш!

Набедената грубиянка издърпа коричката от пръстите на Киси.

— Повече никаква пица, докато не ми кажеш какво става.

Приятелката й се поколеба, после вдигна колене и ги притисна към гърдите си.

— Обещай, че няма да се смееш, става ли? Зная, че ще ти се стори глупаво… – Усука на пръста си една къдрица. – Всъщност… – Преглътна мъчително. – Мисля, че съм влюбена в него.

— Защо да ми се стори глупаво?

— Защото Чарли не е най-подходящият партньор за мен, имайки предвид досегашните ми връзки.

Фльор се усмихна.

— Винаги съм смятала, че двамата с Чарли сте идеалната двойка. Ти си тази, която не беше съгласна.

Сега, след като бе съобщила новината, Киси бързаше да й каже всичко, докато не е изгубила смелост.

— Чувствам се такава глупачка. Той е най-прекрасният човек, когото някога съм срещала, но не знаех как да се държа с някого, който иска от мен нещо друго, освен секс. Всеки път, когато се опитвах да го прелъстя, той започваше да говори за датския философ Киркегор, за дадаизма или за „Никс“*, представяш ли си? И… чуй това… той не говореше с мен както другите мъже. Той наистина се интересуваше от мнението ми. Предизвикваше ме. И колкото повече разговаряхме, толкова повече се изпълвах с уважение към самата себе си, спомнях си колко съм умна. – Очите на Киси внезапно се наляха със сълзи. – Фльор, усещането е толкова приятно.

[* Баскетболен отбор от Ню Йорк. – Б.пр.]

Фльор почувства, че и нейните очи запариха.

— Чарли е изключителен човек, какъвто си и ти.

— Най-смешното е, че отначало си мислех само как да го примамя в леглото, където – нека си го признаем – аз се чувствам в свои води. Отърквах се в него или му казвах, че мускулите ми са се схванали и искам да ми разтрие гърба. Или когато дойдеше да ме вземе, го посрещах полугола. Но колкото и да се държах безсрамно и да го предизвиквах, той като че ли не забелязваше. Постепенно започнах да забравям, че трябва да го съблазня, и просто се наслаждавах на компанията му. Тогава забелязах, че той не е толкова равнодушен към мен, колкото се преструваше. Но пак му беше нужна цяла вечност, за да действа.

Като видя замечтаното изражение на Киси, Фльор се усмихна.

— Изглежда, чакането си е струвало.

— Не му позволих да ме докосне – ухили се Киси.

— Майтапиш ли се?

— Толкова е приятно да те ухажват. После, преди две седмици, една вечер след репетицията той цъфна в апартамента ми. Започна да ме целува и на мен страшно ми хареса, но се изплаших, че ще го разочаровам. По изражението му ми стана ясно, че той знае как се чувствам, защото само ми се усмихна с онази негова сладка и разбираща усмивка. И после заяви, че трябва да поиграем на скрабъл.

— На скрабъл? – Все пак всичко си има граница и Фльор беше разочарована от Чарли.

— Е… не обикновения скрабъл. Нещо като… стрип скрабъл.

Браво на теб, Чарли. Фльор повдигна вежди.

— Може ли да попитам как се играе тази перверзия?

— Наистина е много просто. За всеки двайсет точки, които спечели противникът ти, трябва да свалиш нещо от облеклото си. И знаеш ли, Фльор, колкото и да ми се искаше да си легнем заедно, наистина ми хареса да ме ухажват, а освен това се оказа, че съм истински шампион на скрабъл. – Киси напра ви драматичен жест с ръка. – Започнах настъпателно с думите „хайдутин“ и „чайка“.

— Впечатлена съм.

— После го нокаутирах със „суроватка“ и „жаргон“ и спечелих бонус за двойна дума.

— Това сигурно окончателно го е сащисало.

— Сащиса го. Но той отвърна на удара, като свърза „восък“ със „суроватка“ и „челюст“ с „чайка“.

— Затаила съм дъх в очакване.

— На свой ред той ме тушира с „каид“.

— Няма такава дума.

— О, да, има. В Северна Африка така наричат вожд на племето, макар че я знаят само световните шампиони по скрабъл и вманиачените любители на кръстословици.

— И?

— Не разбираш ли? Кучият му син ме пришпорваше!

— Мили Боже!

— Накратко, той постави „зебу“ хоризонтално и образува „злота“ вертикално. След това моят „лос“ изглеждаше много жалък, но най-лошото тепърва предстоеше.

— Ще се пръсна от напрежение.

— „Флокс“ и утрояване на думата.

— Ама че дявол!

* * *

До Коледа Фльор бе подбрала трима страхотни клиенти – двама актьори и певец. Алексей не бе предприел нищо срещу нея, а старите истории за нарушените договори започнаха да замират. Слуховете за Джейк продължаваха, но се заговори, че той отново е започнал да пише, така че клюките не бяха толкова злостни. Представянето на първия албум на „Раф Харбър“ надмина очакванията, а безспорният успех на колекцията на Мишел все повече укрепваше доверието в нейната агенция. Когато след премиерата на трети януари Киси получи възторжени отзиви за изпълнението си, Фльор имаше чувството, че всичките й мечти са се сбъднали.

Джейк престана да тича сутрин с нея, а когато се качваше на тавана, за да го види как е, той почти не й проговаряше. Работеше върху книгата си вече близо три месеца и все повече се топеше. Беше заприличал на скелет, косата му се спускаше под яката и понякога забравяше да се бръсне с дни.

В една студена петъчна вечер, през втората седмица от януари, нещо я събуди. Пълна тишина. Защо не чуваше пишещата машина? Младата жена се размърда.

— Всичко е наред, цветенце – прошепна дрезгав глас. – Аз съм.

Бледата светлина от уличните лампи, процеждаща се през завесите откъм зимната градина, осветяваше достатъчно стаята, за да различи Джейк, прегърбен на стол, недалеч от леглото й, изпънал дългите си крака.

— Какво правиш тук? – промърмори тя сънено.

— Гледам те, като спиш. – Гласът му прозвуча меко в полумрака на стаята. – Светлината рисува в косата ти. Помниш ли как ни обгръщаше, когато се любехме?

Кръвта закипя в натежалото й от съня тяло.

— Спомням си.

— Никога не съм искал да те нараня – промълви той пресипнало. – Ти просто попадна под кръстосан огън.

Фльор не желаеше да мисли за миналото.

— Това беше отдавна. Вече не съм толкова наивна.

— Не съм съвсем сигурен. – В гласа му прозвуча остра нотка. – Ще ти е доста трудно да ме накараш да повярвам, че правиш кариера по гръб – не съм виждал върволица от мъже да минава през спалнята ти.

Тя искаше той да бъде мил и нежен. Да й говори за рисунки и светлина в косата.

— Не и докато живееш над главата ми. Отиваме в техните жилища.

— Нима? – Той бавно се надигна от стола и започна да разкопчава ризата си. – Ако раздаваш безплатно прелестите си, мисля, че сега е мой ред.

Тя рязко седна в леглото.

— Нищо не раздавам безплатно!

Джейк смъкна ризата.

— Това можеше да се случи преди месеци. Трябваше само да го поискаш.

— Аз! А защо ти не поиска?

Той не каза нищо. Ръката му се спусна към ципа на джинсите.

— Спри веднага.

— Не ми се ще. – Ципът се отвори, разкривайки голия му плосък корем. – Свърших книгата.

— Наистина ли?

— И не мога да спра да мисля за теб.

Чувствата й сякаш се сплетоха на възел. Толкова много го желаеше. Ала нещо не беше както трябва. Ако е завършил книгата, би трябвало да изпитва облекчение. Вместо това Джейк изглеждаше изтерзан и тя бе длъжна да разбере защо.

— Вдигни си ципа, каубой – рече тихо. – Първо трябва да поговорим.

— Да говорим, как ли пък не! – Джейк изрита обувките, дръпна одеялата, с които се бе завила, и плъзна поглед по светлосинята нощница, омотана около дългите й бедра. – Хубава гледка. – Събу джинсите.

— Не.

— Ще замълчиш ли? – Той протегна ръка към края на нощницата.

— Първо ще поговорим. – Фльор понечи да се отдръпне, но той сграбчи нощницата и я задържа на място.

— По-късно.

Фльор стегна пръсти около китката му.

— Не правя секс само за забавление, не и с теб.

Той я пусна рязко и удари с длан по стената над главата й.

— Тогава какво ще кажеш за едно чукане от милосърдие? Чукаш ли се от съжаление, защото, ако го правиш, в момента имаш дяволски добра възможност да се развихриш.

Тя видя болката, която той не успя да скрие, и сърцето й се сви от състрадание.

— О, Джейк.

Капаците се захлопнаха.

— Забрави! – Той грабна джинсите си и припряно ги нахлузи. – Забрави, че съм бил тук. – Взе и ризата и се отправи към вратата.

— Почакай! – Фльор скочи от леглото, но се заплете в одеялата. Когато най-после се освободи, предната врата се затръшна. Чу трополенето на стъпките му по стъпалата, водещи към мансардата. Тя си припомни дълбоките сенки под очите му и отчаянието, което излъчваше. Без да се замисли, младата жена излезе в коридора и пое нагоре по стълбата към тавана.

Вратата отново беше заключена.

— Отвори.

От другата страна й отговори тишина.

— Говоря сериозно, Джейк. Отвори веднага тази врата!

— Върви си.

Тя изруга тихо и слезе долу, за да вземе своя ключ. Когато най-после отключи вратата, цялата трепереше.

Той се бе излегнал върху неоправеното легло, облегнат на таблата при главата, с бутилка бира върху голата гръд, със свален цип на джинсите.

— Чувала ли си някога за права на наемателя? – Гласът му бе враждебен и остър, като сух лед.

— Ти нямаш договор за наем – отсече Фльор, прекрачи смачканата риза на пода и се запъти към него. Когато стигна до леглото, се вгледа внимателно в лицето му, опитвайки се да прочете мислите му, но видя само дълбоките бръчки от изтощение около устата и отчаянието, запечатало се още по-дълбоко в сенките под очите му. – Ако някой се нуждае от милосърдие – пророни тя тихо, – това съм аз. Много време мина.

Изражението му се скова и в този миг Фльор осъзна, че той няма да я улесни. Беше разкрил огромната си жажда и сега трябваше някак да я прикрие. Отпи от бирата и я изгледа, сякаш беше хлебарка, изпълзяла от някоя цепнатина.

— Може би някой нещастен глупак щеше да те заведе в леглото си, ако не беше толкова властна и взискателна жена.

Изпита желание да го цапардоса, но тази вечер той бе настроен на саморазрушителна вълна и тя подозираше, че тъкмо това цели.

— Не ми липсват предложения.

— Не се и съмнявам – изсумтя Джейк презрително. – Зализани момченца с превзет вкус и лъскави беемвета.

— Наред с останалите.

— Колко са?

Защо просто не признае, че му е нужна, вместо да подлага и двамата на това мъчение? Но тя трябваше да контролира тази опасна игра, която Джейк искаше да играе.

— Десетки – отвърна. – Стотици.

— Да бе, сигурно.

— Аз съм легенда.

— В мечтите си. – Той отпи още една глътка от бирата, сетне

избърса уста с опакото на ръката. – И сега искаш от мен да притъпя последиците от сексуалните ти разочарования.

Този мъж нямаше срам.

— Ако нямаш нищо по-добро наум.

Джейк сви рамене и изрита одеялата.

— Май нямам. Свали тази нощница.

— Няма да стане, каубой. Ако искаш да остана без нея – сам я свали. И междувременно смъквай джинсите, за да видя какво предлагаш.

— Какво аз предлагам?

— Смятай го за прослушване.

Джейк дори не се усмихна и Фльор разбра, че е достигнал предела на силите си.

— От друга страна, като се замисля – рече тя, – защо не останеш просто да лежиш? Чувствам се агресивно настроена. – Вдигна нощницата, за да я изхлузи през глава, но косата й се заплете в презрамките. Фльор остана гола и уязвима пред него. Треперещите й пръсти се опитваха да освободят кичурите, но само я оплетоха още повече.

— Наведи се – промърмори ласкаво Джейк.

Привлече я към леглото. Тя седна с гръб към него и голото й бедро се отърка в неговото, все още обуто в джинсите.

Нощницата се изхлузи.

— Готово.

Той не понечи да я докосне. Тя се взираше през стаята, изправила сковано гръб и скръстила ръце в скута. Знаеше, че не може да продължи. Матракът се разклати и тя разбра, че сваля джинсите. Защо трябваше всичко да е толкова трудно? Може би дори нямаше да я целуне. Може би просто ще я повали върху леглото и ще я обладае, без дори да я целуне. Чук-чук и чао. Драго ми беше, че се запознахме, маце, но е време да си вървя. Нямаше ли да е съвсем типично за него? Той беше такъв кучи син. Играеше си с чувствата й. Не желаеше да разговаря с нея, освен да я обижда. Беше готов отново да я изостави, без да му мигне окото!

— Цветенце? – Ръката му докосна рамото й.

Фльор рязко се извърна.

— Няма да го направя, ако не ме целунеш! Говоря сериозно, Джейк! Ако не ме целунеш, можеш да вървиш по дяволите!

Той примигна сащисано.

— И да не си помислил нито за миг…

Джейк я прегърна през шията и я привлече към голите си гърди.

— Нуждая се от теб, цветенце – прошепна. – Наистина отчаяно се нуждая от теб.

Устните му завладяха нейните в дълбока, страстна целувка. Тя се потопи в целувката, окъпа се в нея, вкусваше я, изпиваше я, искаше да продължи до безкрай. Той я претърколи по гръб и я притисна към матрака с тежестта на тялото си.

Целувката изгуби сладостта си, в нея се появи привкус на мрачно отчаяние. Дишането му се учести, а тя изви гръб, за да посрещне бедрата му. Потта изби по тялото му, смеси се с нейната и внезапно ръцете му плъзнаха навсякъде по нея. Груби, непохватни, алчни – по гърдите и талията, бедрата и дупето, опитваха да проникнат в нея.

Имаше някакво отчаяние в ласките му. Стана й страшно за него, за самата нея. Цялата обида и болка, всички години на отричане избухнаха като огнена топка в гърдите й. Тя обви ръце около раменете му и откликна на ожесточения му порив с дива страст.

— Обичай ме, Джейк – прошепна. – Моля те, обичай ме.

Пръстите му се впиха в кадифената кожа на бедрата й, разтвориха ги широко, твърдият му член се настани между тях и с внезапен силен тласък той проникна в нея. Тя извика. Той стисна главата й между дланите си и впи устни в нейните. Целуваше я с отчаяние, докато се движеше в нея. Фльор мигом достигна върха, разтърсена от тръпките на горчив оргазъм. Той не спря. Езикът му, преплетен в трескав танц с нейния, пръстите му, заровени в косата й, докато се движеше по-безмилостно… по-бързо… накрая от устните му се изтръгна хриплив вик и той се освободи дълбоко в нея.

Отдръпна се веднага, след като всичко свърши. Тя остана да лежи, втренчила поглед в тавана. Отчаянието му… мрачното мълчание… мъката, докато се любеха… Беше написал своята книга и сега се сбогуваше с нея.