Божии дела

2

Самолетоносачът „Ентърпрайз“ навлезе в Черно море малко преди изгрев. Носеше оборудване за пречистване на вода, която да улесни поне донякъде проблема с преживяването на оцелелите. На пристана във военновъздушната база слязоха два екипа — медици, санитари и монтьори по поддръжката на пречиствателните съоръжения и друг, състоящ се от дванадесет мъже и една жена, които не носеха униформи и нищо не подсказваше принадлежността им към армията или някое друго звено, пряко заето с поддръжка или подпомагане на пострадали от природната стихия Седем часа вторият екип обикаля града — понякога на няколко групи, понякога поотделно, но от всички останали ги отличаваха еднообразните облекла и физиономии и стоманените погледи пред трагедията, която бе на първите страници на вестниците от седмица. Минаваха край погребения, уважени от цял квартал, край семейства, тръгнали да идентифицират свои загинали близки, край безмилостни булдозери, разкъсващи желязото и бетона, безчувствени към евентуални оцелели — чудесата бяха отдавна забравени … но лицата им издаваха само интерес, с който дете разглежда бръмбар през лупа… Хората бяха толкова залисани в своите нерадостни дела, че въобще не ги забелязваха. По улиците нерядко се срещаха хора, спящи на одеала в пощадени от дъжда и стихията градинки, мъже и жени, вървящи по празните улици, говорейки си сами, често безсмислени думи или просто плачейки. Някой ги помоли за вода, но те даже не спряха — „Не говорим езика ви…“ — проблемът бе решен по сталински.