Божии дела

5

Седем месеца по-рано, военна база „SpiritWolf“ с първа степен на секретност, някъде в Централна Америка

Предстартовото броене не изнервяше събралите се хора толкова, колкото присъствието на Генерала. Този човек (ако можеше да се нарече така) бе способен да убие бебе с голи ръце, защото е поело първата си глътка въздух в неправилната тоналност… Бе лишен от всякакво чувство за такт, уважение или милост — перфектният военен. За съжаление повечето хора около него бяха учени, възпитавани в традициите на Итън, Оксфорд и други престижни университети — мъже и жени, които имаха чувства както всички останали. Стената между тях бе непреодолима.

Поне стартът мина успешно, спътникът бе в орбита и бе в операционна готовност. Наземният екип приведе уредите в работно състояние. Първият експеримент бе телекинеза, или по-точно въздействие върху предмет от разстояние — в случая от орбита. Бяха избрали произволен автомобил в предградие на голям град, където автомобилните кражби не бяха рядкост. Алибито им бе готово, демонстрацията можеше да започне.

С поредица от команди учените насочиха сателита към въпросната кола чрез наземния екип, насочващ лъча и намиращ се на визуална дистанция от обекта. Камерите следяха всяко раздвижване, колата бе обградена от десетки сензори, наблизо каравана без опознавателни знаци засичаше даже прелитащите насекоми…

Ефектът от експеримента бе неочакван дори за екипа изследователи, наблюдаващи от стотици километри… дори за тези, които бяха изобретили всичко това. Предното стъкло на автомобила се пропука и се счупи почти едновременно с останалите… Лъчът още не беше синхронизиран и концентриран достатъчно, но ефектът бе поразителен. Това, което камерите не уловиха, но бе засечено от останалите сензори бе, че стъклата с подобна дебелина и структура из целия квартал се изпотрошиха със звън на кристални чаши, в които минути по-късно учените щяха да разлеят шампанско и да се поздравят с успеха…