На следната сутрин вторият екип, видял и чул достатъчно, се прибра на кораба. Редовите моряци се чудеха кои са тези веселяци със сивите шлифери, но никой не оставаше без работа достатъчно дълго, за да започне да пита прекалено много. Водата все не достигаше, пречиствателните устройства работеха на пълна пара, но не смогваха на огромната нужда от вода,… Ако сега плъзнеха зарази, жертвите вероятно щяха да нараснат десетократно…
— Как сме с времето? — попита ръководителят на екип 2.
— Движим се напред в графика, но предаването на данните ще ни забави, защото дори сателитната чиния в базата е повредена, а не бива да ползваме тази на „Ентърпрайз“, защото целият екипаж ще разбере за мисията…
— Ясно! Продължаваме по плана! Не будете недоверие или подозрение! Трябва да свършим всичко до утре и да се приберем с данните!
В 11:10 на „Ентърпрайз“ се качиха четирима мъже, които легитимираха себе си като техници по поддръжката… При екипаж, наброяващ 400 души, постовите не се и стараеха да запомнят всеки.